The Road To Eldorado (2000) Свали субтитрите
Днес, ние ще отплаваме...
за да завладеем Новия Свят...
За Испания, за слава, за злато!
- Да живее Кортес!
Алтиво, погледа напред.
Седем!
- Супер!
Да!
- Партньоре!
"Тонове злато за теб"
- Хей!
"Тонове злато за мен"
- Хей!
"Тонове злато за нас"
- Хей!
Още едно хвърляне!
Но, момчета... вие сте разорени!
Нямате какво да заложите!
- О, така ли? Имам това!
Карта!
- Карта ли?
Карта на чудесата на Новия Свят.
Супер! Да погледнем.
Тулио!
Извинете ни за момент.
- Тулио, погледни!
Елдорадо, златния град.
Това може би е нашата съдба.
Мигел, ако вярвах в съдбата...
нямаше да играя със "заредени" зарчета.
Хмм...
- Сам не с тази физионимия. Не, не, не, не, не.
Не! Не! Не!
Казах още едно хвърляне!
Моята карта срещу вашите пари.
Добре. Става!
- Не с тези!
Този път ще използваме моите. Нещо против ли имаш?
Не.
Ще те убия.
Хайде, скъпи мои. Татко иска тази карта.
Спри!
Хайде, покажете ми седем!
Седем!
- Супер!
Седем!
Ами, момчета, беше ми приятно.
Знаех си!
Зарчетата ти са "заредени!"
Какво? Дал си ми "заредени" зарчета?
Дал ми е "заредени" зарчета!
Стража, арестувайте го!
- Как смееш да оспорваш честта ми?
Той е този, който мамеше!
Арестувайте го! Измами моряците и взе парите им!
О, сега аз съм крадец, така ли?
- Да.
Погледни се в огледалото, приятелю!
По-добре им върни парите, или аз--
Защитавай се!
- Ти се защитавай.
Ще те удостоя с бърза и безболезнена смърт.
Но не с това. Предпочитам да се бия честно.
Някакви последни думи?
Ще те нарежа на парчета...
Глупак! Каква посредственост.
Нека шпагата ти говори вместо теб.
Така да бъде. Това ще са последните ти думи!
Ти... не можеш да се дуелираш дори.
- А ти се биеш като сестра ми.
Дуелирал съм се със сестра ти. Това е комплимент.
Самохвалко!
- Дивак!
- Убий го!
- Не по лицето. Не по лицето.
Дами и господа, двубоя завърши при равен резултата.
Благодаря ви, че бяхте тук.
Бяхте невероятни. Ще се видим скоро.
- Адиос!
Поздравления. Беше невероятен.
- Не. Изпълнението си го биваше.
Много--
Мисля, че трябваше да си запазим шпагите.
- Д-да.
Имам план.
Какъв е?
- Ами-- ти...
го примамваш, а аз...
Бягай!
Благодаря ти много!
Ето ги!
Довиждане. Благодаря ви!
Обзалагам се, че можем да го направим.
Ето ги!
- 2 песети, че няма да успеем.
Дадено!
Загуби!
Какво става?
И двамата сме в бурета. Само това знам.
Добре, Мигел... трябва да действаме бързо.
На три, излизаме и тичаме към доковете.
- Добре. Добре. Прекрасно.
Едно, две, три---
Три!
Три!
Три!
Готов ли си?
- Добре. Още веднъж. Давай.
Едно, две, три!
Извинете ни.
- Добре. Махаме се.
Кой поръча... а... туршия?
Кортес!
Екипажът ми бе внимателно подбран, като последователи на Христа.
И няма да търпя пътници без билет!
Ще бъдете бити с камшик! И когато стигнем Куба, за да заредим...
Бог ми се свидетел, че ще бъдете бичувани още...
и след това ще работите на захарните плантации...
до края на жалкия ви живот.
Заключете ги.
Куба ли? Супер!
Хей, Алтиво! А, не! Не са за теб!
Ти си на половин дажба. Заповед на Кортес.
Та... как-- Измисли ли план за бягство?
Добре. Добре. Почакай!
Измислих.
- Да.
Добре! Ето какъв е плана.
Когато се стъмни, взимаме провизии...
взимаме една лодка...
и се връщаме обратно в Испания, все едно, че нищо не е станало!
Обратно в Испания, а?
- Да.
С лодка.
- Точно така!
Супер. Невероятно. И това е планът ти, така ли?
Ами...
- Добре, харесва ми.
Та, как ще излезем на палубата?
Когато се стъмни, взимаме провизии...
Взимаме една лодка--
- О, супер.
Добре, каква е твоята идея, умнико?
Какво искаш да кажеш? Не ме питай! Ти си човека с плановете.
Почакай, имам идея.
Хайде. Повдигни ме.
Хей, Алтиво.
Алтиво.
Искаш ли една хубава ябълка? Ела и я вземи.
Но трябва първо да направиш нещо за мен.
Трябва да намериш един лост.
Дълго парче желязо, извито като кука.
Мигел, говориш на кон!
Точно така, Алтиво, намери лоста.
Да, намери лоста.
Как ще разбере какво е лост?
Той е един тъп кон. Няма начин--
Добре де... но това не е лост.
О, Алтиво. Благодаря ти, стари приятелю.
Ако някога имаш нужда от услуга--
За Бога, Мигел, той е боен коне, а не пудел.
Хайде, преди да те е облизал до смърт.
Адиос.
Тихо.
Какво му става?
- Иска си ябълктата.
Ами, дай му я, преди да е събудил всички!
- Дръж!
Алтиво!
- Мигел!
Идвам, Алтиво!
- Мигел!
Дръж се! Тук съм, стари приятелю!
Да не си се побъркал?
Кораб!
Прекарай въжето под коня!
- Добре!
Като кажа три, дърпай с всичка сила.
Какво?
- Три!
Дърпай!
Тулио! Хей, стана!
Останаха ли някакви провизии?
Ами... и да и не.
О, супер!
Мисли позитивно. Поне нещата не могат да станат--
Извинявай. Щеше да кажеш "по-лоши" нали?
Не. Не.
- Не? Сигурен ли си?
Абсолютно. Обмислих всичко.
- Добре, защото--
Поне си имаме лодка.
- Точно така... в лодка сме.
Нищо не ти убягва.
Тулио, представял ли си си някога, че всичко ще свърши така?
Да, само че без коня.
Съжаляваш ли за нещо?
Освен че умирам ли? Да.
Никога... нямах достатъчно... злато.
А аз... освен че умирам... съжалявам...
че най-великото ни приключение свърши, преди да е започнало...
и никой няма да ни запомни.
Ако това ще те успокои, Мигел...
ти направи... живота ми...
едно приключение.
И ако това ще те успокои, Тулио...
Ти направи живота ми... богат.
Това--
Това е! Това-- Това--
Това е пясък!
Който иска да се върнем в лодката да каже "Ай"
Ай!
- Ай! Тръгвай!
Хей, Мигел! Трябва ми малко помощ!
Мигел! Ехо...
Тулио! Успяхме!
Какво е това? Картата?
- Всичко е тук!
Още ли пазиш картата?
Пеещите камъни! Потокът!
Запазил си картата, а не можа да вземеш още малко продукти?
Дори тези планини. Сам каза...
че може да е вярно. И е вярно!
Вярно е... карта за местонахождението на Елдорадо!
Пил си вода от морето, нали?
- О, хайде!
Няма да дойда!
Няма да стъпя в тази джунгла и за един милион песети!
А какво ще кажеш за сто милиона?
- Какво?
Просто си помислих, че в крайна сметка, Елдорадо е златния град...
Накъде биеш?
- Нали знаеш, прах, златни буци, тухли...
храм от злато, където можеш да вземеш злато направо от стените.
Но ти не искаш да тръгнем, така че...
да се върщаме на лодката и да потегляме към Испания.
И без това, толкова добре се справяхме...
- Почакай!
Почакай малко. Нов план.
Намираме златния град. Взимаме златото...
и тогава се връщаме в Испания.
- И си купуваме Испания!
Да!
- Така те искам!
Хайде, Тулио. Де тръгнем по тази пътека!
- Коя пътека?
По пътеката към славата!
Тази пътека към славата!
О, не! Ти не.
Конят ти ме ухапа по задника!
Напред!
Какво зяпаш?
Вечерята е серирана.
- Здравей.
Мигел, събуди се.
Пристигнахме. Намерихме го!
- Намерихме ли го?
Фантастично! Къде е? Далече ли е?
Точно тук!
- Къде? Зад скалите?
Не, не. Това е.
Дай ми това! Това не-- Какво?
Очевидно, "Елдорадо" е местен израз за...
"голям... камък!"
Но понеже съм щедър, можеш да задържиш моят дял!
Не мислиш, че Кортес е стигна тук преди нас и--
И какво? Взел е най-големите камъни?
Какъв измамник!
- Тулио, ти--
Трябва да помислим. Дойдохме чак до тук...
и ние... трябва наистина, нали знаеш--
- Качвай се...на...
коня!
Не, не, не, не с тази физиономия. Спри.
Мисля, че там има пътека.
Аз--
Здравейте. Това вашия камък ли е?
Извинявайте. Ние само гледахме. Ние, аа--
Ние сме туристи! Туристи.
Изгубихме групата си. Може ли да тръгваме?
Копия.
О, Бо--
Това е--
Елдорадо!
Ами.. беше ми приятно да работя с теб, партньоре.
Тулио, искам да знаеш...
че съжалявам, за онова момиче в Барселона.
Значи-- ти-- ти...
- Внимание!
Както пише в предсказанията...
настъпи часът на разплата!
Хора, не предсказах ли, че боговете ще дойдат при нас?
Господари мои, аз съм Тзекел-Кан...
ваш жрец и говорител от името на боговете.
Аз съм Вожд Танабок. Как да ви наричаме?
Аз съм Мигел.
А аз съм Тулио.
Наричат ни Мигел и Тулио!
Очаквахме пристигането ви с нетърпение.
Господари мой, колко време ще останете в Елдорадо?
Аха! Виждам, че сте заловили тази крадла.
Как бихте искали да я накажем?
- О, не, не, не, не, не!
Но аз не съм крадла.
Имах видение от боговете...
да им занеса нещо от храма в знак на почит, за да открият пътя насам.
Единственото ми желание е да служа на боговете.
Как мислиш... да я пуснем, а?
Тогава ще върнеш това...
на мястото му.
Богове мои, защо избрахте да ни посетите?
Достатъчно! Не разпитвай... боговете!
Точно така! Не ни разпитвайте...
или ще отприщим нашата велика и ужасна сила!
А вие не искате това!
Но, да! Искаме!
- Искате ли?
Разбира се, че искаме! Излейте гнева си върху този неверник!
Покажете ни вашата божествена сила!
Божествена... Извинете ни за момент.
Мигел, нали знаеш, че всеки има този малък глас...
който ти казва да спреш, докато не е станало късно?
Ти нямаш такъв!
- Съжалявам. Поувлякох се!
Даже прекалено!
- Може би трябва да кажем истината и да молим за милост.
Ти луд ли си? Ще ни разкъсат!
Да, но стават подозрителни.
И ако не измислим някой мега-космически трик--
Опитвам! Опитвам! Но при такова положение не мога да мисля!
Ти-- Кон--
- Мисли, мисли, мисли.
Аз съм на края на-- Спри!
И не ме карайте да започна отново...
защото ще го направя.
О, всемогъщи богове!
Насам. Нека ви покажа храма.
Супер! Храм.
Отдръпни се.
Предлагам на разсъмване да направим тържествена церемония, за да отпразнуваме пристигането ви.
Тогава, може би аз мога да приготвя великолепно пиршество тази вечер.
Кое ще предпочетете?
И двете.
- И двете.
И двете е добре.
Господари мои...
Значи на разсъмване започва века на Ягуара.
Честита нова година.
Тулио. Тулио. Те наистина ни смятат за богове.
Това е град, пълен с глупаци.
Просто трябва да продължаваме така...
докато вземем златото и се махнем от тук!
Тулио, ще си живеем като царе!
Мигел и Тулио!
- Тулио и Мигел!
Могъщите богове.
Здравейте.
Внимавай смъртна жено--
или ще те покосим със светкавица.
Пази се от гнева на боговете.
Запази това за жреца, скъпи. Ще ти трябва.
Мигел, не дайства.
Мигел! Разкрити сме.
О, не. Не се притеснявайте за мен, момчета.
"Единственото ми желание е да служа на боговете." Спомняте ли си?
Как?
- Ами, ако искате златото...
тогава не искате да ви хванат, нали?
Значи ще имате нужда от помощта ми.
- И защо мислиш така?
Сериозно ли говориш?
Аз-- Какво-- Ние--
Добре. Та, ти коя си?
Да и какво искаш?
- Нищо не искам.
Искам да съм "вътре."
- "Вътре?"
Вътре в играта.
Няма никаква игра! Защо мислиш, че има--
Защо?
- За да мога да "изляза."
Мисля, че току що каза, че иска да е "вътре?"
Иска да е "вътре," за да може да "излезе."
Ааа! Сетих се.
Но защо? - Да не мислите, че само вие мечтаете за по-добър живот?
За приключения? Вие си имате вашите причини...
а аз моите.
Нищо лично, нали?
Просто бизнес.
И когато сте готови да се върнете...
там, откъдето сте дошли...
аз идвам с вас.
Не! Не мисля така.
Добре тогава!
Сигурна съм, че знаете...
ритуалите за благославяне, свещените дни--
О и разбира се знаете всичко за Шибалба.
Добре? Успех.
Ще се видим на екзекуцията.
Чакай! Ти ще-- Чакай.
Имаме ли сделка?
Дадено! - Още не. Нека първо да видим дали се справя добре.
Добре. Предполагам, че си искате тези обратно?
Как ги взе?
- Къде ги беше скрила?
Наричайте ме Шел. Вашият нов партньор.
Партньор в обучението.
Сега, облечете това.
Публиката ви очаква.
Нещо против...
Не.
Да. Извинете ме.
Довиждане.
Може би трябва да наричат това място "Шелдорадо."
Тя е--
Тя означава неприятности! Чакай малко!
- Какво?
Малкият глас-- Помниш ли малкия глас?
Просто си представи, че имаш такъв.
Какво би казал малкия глас за Шел?
Не. Не. Слушай.
Нали сме партньори.
- Партньори сме.
И имаме план, помниш ли?
- Взимаме златото. Връщаме се в Испания.
Да! И се преструваме, че сме богове.
Сега... сложи Шел в плана. Какво казва малкия глас?
Слушай внимателно.
Шел няма място в плана?
- Браво! Шел няма място в плана!
Да си стиснем ръцете.
Няма място.
Освен това, трябва да сме богове.
Не трябва да се поддаваме на изкушения.
Ще бъде по-трудно, отколкото си го представях.
- Тулио, спокойно!
Просто се усмихни, прави се на бог и ме следвай.
Голяма усмивка. Като истинска.
Добро утро, Господари мои!
Той се върна!
- О, не.
А сега е мой ред!
Боговете се събудиха!
Хей, Шел, какво става?
- Няма да е добро.
Благодаря ти.
Този град бе удостоен с голяма чест.
И какво направихме ние, за да покажем нашата благодарност?
Само едно малко пиршество.
Боговете заслужават много повече!
Началото на новата ера, зората на новия век...
изискват...
жетрвоприношение!
Това не ми харесва.
- Тулио, трябва да направим нещо.
Спри!
Това не е подходящия начин!
Не искате това в знак на възхвала?
Не. Не, не. Искаме.
Просто, а-- Тулио, кажи му.
Звездите не са разположени правилно за това жертвоприношение!
Както той каза, звездите--
Не става.
Не и днес.
Сигурно аз съм изтълкувал неправилно...небесата.
Не се притеснявай. Да се греши е човешко, да се прощава--
Господари мои, нека народа на Елдорадо Ви поднесе почитанията си.
Господари мои, удовлетворява ли Ви това?
Да, много хубаво.
Наистина приемливо.
- Да, прекрасно. Става.
Боговете избраха!
Към Шибалба?
Не. Не.
Към Шибалба!
О, супер.
Шел, какво правят?
Изпращат го към Шибалба, светът на духовете.
Светът на духовете.
- Аз ще се погрижа за това.
Извинете ме, Вожде.
Боговете си промениха мнението за Шибалба.
Искат да се наслаждават на уважението, което им показвате.
Спрете!
Ще се наслаждават!
Занесете го в храма на боговете!
Добре се справяш.
Усмихвай се докато можеш.
Така, така, така...
какво имаме тук?
Тонове злато за теб...
И тонове злато за мен... Тонове злато за нас!
Не е зле да един ден работа, а?
- Никак даже.
Току що станахме по-богати и от краля на Испания.
Като говорим за крале, вожда и жреца изглеждат малко напрегнати.
Добро утро!
Слушай, всичко което трябва да направим...
е да продължаваме да настройваме едининя срещу другия.
Нали знаеш, малко божествен танц, мърморене на някакви мистични неща...
ще ги подразним още малко и после изчезваме обратно в Испания.
Тулио, как ще откараме всичко това в Испания?
Кораб?
- Да.
Не искаме да тръгваме толкова скоро...
но, изскочиха едни неотложни работи--
от семейно естество-- и просто--
- Да, семайни.
...знаеш какво искам да кажа.
Но ние очаквахме да останете с нас...
през следващите... хиляда години.
Ами, както казваме в света на духовете...
имате ваши планове, но и боговете си имат планове.
А нашия план е, ааа... искаме кораб, защото ще се възнесем...
първо по хоризонталата.
И след това по вертикалата... докато стигнем нашето море.
За да построим достатъчно голям и божествен кораб...
ще отнеме... около седмица.
Една седмица?!
Чудя се за колко време, Тзекел-Кан ще построи кораб...
Но-- но за нашите богове, три дни.
Ами ако това е най-доброто, което можете да направите.
Но, ако не е натоварен с толкова много злато...
можете да потеглите и по-скоро.
Тук ми харесва. Мигел?
Да, да. Три дни е добре.
Не, три дни не са добре.
Това е истинско--
ето... опитай с тези. О. Благодаря ти.
Мигел, как ще опазим златото за три дни?
Тревожиш се прекалено много.
Не, тревожа се точно толкова, колкото трябва.
Никога не можеш да се тревожиш прекалено много.
Просто трябва да си стоим тук.
Но, Тулио, това място е невероятно! Искам да кажа, чудя се--
Не! Дори не помръдвай!
Тулио--
- Движиш се!
Само малко, но-- Хайде де.
- Хей! Хей! Хей!
Спри!
- Аз трябва-- Аз--
Просто... стой там!
- Аз просто--
Да стоя цели три дни?
Да! Точно така.
Три дни. Дори не дишай. Става ли?
Добре. Ще си седим тук.
Не-- Обещаваш ли?
Да, да, да... Добре, добре.
Добре! Супер.
Сега, ако ме извините, трябва да се порадвам на златото си.
Прекрасно е, нали?
- Да!
Не трябва да пропускаш.
-Знам.
Но не мога.
Давай. Аз ще те прикривам.
О, супер. Благодаря.
Та, какво стана с Алтиво?
- Не знам.
Хей, къде отиде Мигел?
- Не знам.
О, Боже! Изчезнал е! Мигел е изчезнал!
Няма го! Какво ще правя сега?
О, не, не!
Мигел е прав. Тревожиш се твърде много.
О, да. О, о, надолу, надолу.
Не! Не! Големи неприятности.
Виж, сладурче, играем си с огъня...
вървим по острието на бръснача.
От една страна, злато!
От друга страна, болезнен, агонизиращ провал!
Не мога да си позволя някакво изку-- разсейване.
Така че съжалявам. Толкова съжалявам...
Но може би друг път? На друго място?
Много лошо. Сега съм свободна.
Не съм... сигурен дали да ти се доверя.
Не те карам да ми се довериш.
Нали?
Добре.
О, да.
Извинете ме. Извинете ме?
Хей, къде са всички?
Забранено им е да излизат на улиците, господарю...
за да може градът да бъде пречистен, както заповядахте.
Пречистен?
- Да.
За да започне векът на Ягуара...
както заповядахте.
- Върни се обратно!
Какво правиш?
- Спрете това!
Мърдай!
- Хей, спрете това!
Какво правиш? Спрете това!
Но, Господарю, всеки който не се подчини на заповедите Ви...
трябва да бъде наказан, както заповядахте.
Май много заповеди съм издал, нали?
Тзекел-Кан ни предаде ясно заповедите Ви.
Така ли?
Нова заповед: Вземете си почивка.
Добре ли си?
Ето.
О, не! Всичко е наред. Моля.
Хей, Алтиво. Ето къде си.
Не е това, което очаквах.
Може би господаря Тулио ще ме просветли.
Как изглеждам?
О, а-- Добре, вие--
О, млъкни.
Господарю?
Това е жреца.
Какво ще си помисли, ако намери единия от боговете така?
А... щастлив бог?
П-просто--
О, Тзекел-Кан!
Какво те води насам? Аз, аз, аз- искам да поговоря с вас, Господарю.
Какво мога да направя за теб?
- Току що видях господаря Мигел сред хората.
Наистина ли?
- Осмелявам се да Ви дам един съвет.
Добре. Давай.
Господарю, Вие сте съвършен.
О, така значи. Продължавай.
Но при Вашата съвършеност, не бихте могли да знаете колко несъвършени са хората.
Те са като змии. Безгръбначни и хлъзгави.
Те са несигурни, като плъхове... крадящи и мамещи, без угризения.
Плетат паяжини от лъжи, като паяци!
Спри това! Отвратително е.
Те са отвъд отвращението!
Да, да... отвъд.
- Тогава се споразумяхме.
Незабавно ще започна с необходимите подготовки.
Искате жертвите Ви да са на олтара, или предпочитате да не се ограничавате?
И ще поглъщате тяхната същност цяла...
или парче по парче?
Тзекел, не ти следя мисълта.
Господарю, тези хора няма да ви уважават, ако не се страхуват от вас.
И ще ги накараме да се страхуват, като-
Жертвоприношение, както е предсказано.
Историята на века на Ягуара, ще бъде написана с-
- Мастило?
Кръв!
- Кръв! О, да.
Разбира се. Трябва да го обсъдя с Мигел.
Това е много важно нещо. Трябва да обсъдя цялата- ааа-
работа с кръвта веднага.
Извини ни... Да вървим.
Най-накрая... имаме допирни точки.
Насам.
Какво си мислиш, че правиш?
- Стоя си тук.
Виж, промяна в плановете.
Трябва да вземем каквото можем и да изчезваме!
- Какво! Защо?
Защото жреца е полудял! Той иска--
Това е неприемливо!
- Да. Да. Точно така.
Боговете не бива да играят така!
Точно така!
- Ето така трябва да играят боговете!
И не ме обвинявай.
- О, обвинявам те.
Как се играе тази игра?
Трябва да прекараш топката през отвора.
Какъв отвор?
- Ето този отвор.
Това е невъзможно.
Ще загубим.
- Боговете не губят.
Господари мои, хората на вожд Танабок са най-добрите играчи в града.
Петнадесет смъртни, срещу двама богове.
Осъзнавам, че е малко неравностойно...
но се надявам да ви предизвикат достатъчно, за да направят играта... интересна.
Да започваме!
Изравнете ги със земята.
Наслаждавайте се.
Господари мои...
не трябваше ли да вкарате топката в игра?
Ами, не, не, не, не, не--
Просто демонстрирахме... ааа- традиционното... движение на първото отбягване.
Никога не съм чувал за подобно нещо.
Извинявай...
Кой измисли тази игра?
Ами, боговете, разбира се.
Предупреждавам те, не се занасяй с него.
Но, Тулио, ние сме боговете.
Тулио!
Това е невъзможно.
Извинете?
Фаул! Това беше фаул!
Нова топка!
Колко време трае състезанието?
Играта свършва, когато сянката достигне линията.
Трябва ни чудо.
- Не, трябва да мамим.
Хей!
Кой е богът?
- Ти си богът.
Не, ти си богът. Добре.
- Не, ти си богът.
Момчета, тук е! Тук е при мен!
Обичам тази игра!
Да!
Добре се справи, партньоре.
Да! Да!
- Господари мои, поздравления за победата.
И сега, разбира се, ще искате губещия отбор...
да бъде принесен в жертва във ваша чест.
Не отново.
Виж, Тзекел-Кан...
- Мигел?
забрави за жертвоприношенията.
- Мигел.
Ние не искаме жертвоприношения.
Но всички свещени писания казват, че Вие ще разкъсате грешните и неправедните.
Тук не виждам някой, който да отговаря на това описание.
Като говорител на боговете...
с радост ще Ви ги посоча.
Сега боговете говорят сами!
Градът и тези хора...
вече нямат нужда от теб!
Няма да има жертвоприношения!
Нито сега, нито когато и да било!
Махай се!
Както...
наредят боговете.
Хей, не беше зле, като за първата ми заповед, а?
Мигел, малкия глас--
Да, добре.
Знаеш ли защо боговете желаят кръв?
Не знам.
Защото боговете не кървят.
Време е да взема бъдещето в свои ръце...
и градът ще бъде пречистен.
Дори ако трябва да го направя сам.
Но как?
Тук има черни магии...
и сили... и--
Не е наречен векът на Ягуара без причина.
Това ще бъде деликатен начин да се сбогуваме с фалшивите богове.
Довиждане, приятели!
Ами, то- добре е.
- Добре?
Да, добре е.
- Но?
Но, дали е подходящ за боговете?
Господарю.
Бил съм на много кораби, повярвай ми...
и този, аа-- високо, аа--
това-това-това дългото--
Мачтата ли?
- Мачтата, да, да. Мачтата е добра.
Ами погледни го. Мисля, че няма достатъчно, аа-
... въжета.
Въжета ли?
- Да, въжета. Точно това исках да кажа.
Вертикалият възход изисква много повече, а... въжета.
Господарю.
- И погледни това.
Изобщо не изглежда обезопасено.
Вожде, съжалявам. Съжалявам, но трябва да се направи наново.
Знаете ли, господарю Мигел...
ако искате да останете...
просто трябва да кажете.
Искаш да кажеш... завинаги?
- Разбира се.
О, не, не мога. Трябва да се върна с Тулио.
Ние-- Ние сме партньори.
Големи планове в другия свят, а?
Да. Големи планове.
Ами, тогава, по-добре да намеря още въжета, а?
О, Вожде, аа- забрави за въжетата.
Моя грешка.
Хей, да се греши е човешко.
Половината?
- Да.
Няма да стане.
Ще ти кажа какво. Ще ти позволя да дойдеш с нас в Испания...
както искаше и, аа- да, и мисля, че трябва да ти дам...
десет процента?
Знаеш ли, може да не дойда с вас в Испания и да взема една трета.
Но ти искаш да дойдеш.
О, все едно, че не искаш да искам да дойда в Испания.
Искам ти да искаш... каквото искаш.
Продължавай.
Добре. Картите на масата.
Искам ти да дойдеш в Испания с мен и Мигел.
Повече с мен. Особено с мен.
Само с мен. Забрави Мигел.
Добре, ако това искаш.
Аз също искам.
- Добре.
Имаме ли сделка?
Дадено.
"Забрави Мигел"?
Добре, забрави Тулио.
Готово ли е вече?
Нещо му липсва.
Това е.
Има нужда от повече... тяло.
Подчини ми се!
Боговете заслужават много повече!
Спри! Нямя да има повече жертвоприношения!
Това хлапе го прави по-добре от теб.
Какво изпращане, а?
Най-накрая сме на частта "връщаме се в Испания и живеем като крале."
Не е ли крал една стъпка надолу от Бог?
Какво? Чакай, чакай...
Мигел, не можем да останем тук.
Имаме план, помниш ли?
Какво ще кажеш... да забравим за плана?
Какво?
Сега всички ще разберат истината за вашата божественост.
Добре съм!
Пак съм добре!
Хайде! Качвай се!
Давай, Алтиво!
Тулио!
Насам, изрод такъв!
Алтиво, вземи Шел.
Наведи се!
Движение!
Скачай!
Аз зная какво сте...
и зная какво не сте!
Вие не сте богове!
Ти- Ти не си бог?
Излъгал си ме?
Как смееш!
- Хей, идеята беше негова!
Какво?
- Планът ми беше да си стоим мирно!
Но твоят план беше... "Погледнете ме, погледнете ме. Аз съм бог."
Не е вярно!
- Не ли? Шегуваш ли се?
Сам си развали прикритието!
Поне не съм спал с моето.
Аз--О, това беше долно.
Слушай, господин "могъщ." Да бяхме вече далеч от тук с планина от злато...
ако ме беше послушал!
Но сега имаш и златото и Шел. За какво съм ти аз?
Може и да не се нуждая повече от теб.
Ами, тогава, защо не се върнеш в Испания, а аз ще остана тук...
и двамата ще получим каквото искаме!
Това... устройва ме напълно, приятел!
- И мен ме устройва!
Добре!
Добре тогава!
Да го вържем!
Какво?
Скачай!
Господарю.
От къде ги взе?
Добро изпълнение, а?
Хей, малко помощ, моля?
Вожд Тани! Вожд Тани!
Реших да остана.
- О, това е чудесна новина.
Какъв велик ден за Елдорадо.
Господарят Мигел реши да живее сред нас!
Тулио!
Всичко наред ли е?
Всичко е... супер.
Пази се.
Ще ни липсваш! Благодаря ви.
Ами, късмет.
Да. И на теб.
Спокойно, момче, какво има?
Котрес.
- Господарю, какво има?
Вожд Тани! Вожд Тани!
Армия от непознати идва насам.
Тук сме в безопасност. Никога няма да намерят града.
Но, Сър, води ги Тзекел-Кан.
Оцелял е! Войни, пригответе се за битка!
Вожде, не можете да ги победите!
Тогава как да ги спрем?
Не можем.
Един момент, моля.
Добре, ето я портата. Ето го и кораба.
-И?
Добре, ето я портата. Ето го и кораба.
- Добре.
Разбрах. И? Тулио!
- Ами, ето я "козата," ето я и "примамката."
Това е.
Ще ударим кораба в колоните.
Така ли? Искам да кажа-- Но--
Ами златото?
- Ами-
Вожде!
Вожде.
Имам идея.
Задръжте така! Почти са на място!
По-добре да бъде там... за твое себствено добро.
Добре, Вожде... по мой сигнал!
Готови! Бутнете колоните!
Сега!
Чупят се прекалено бързо!
- Тулио, платното!
Заклещи се!
Няма да успеят. Алтиво!
Да не си се побъркал?
Слез от кораба, Мигел, или никога повече няма да видиш този град.
Знам. Не мислеше, че ще те оставя да се забавляваш сам, нали?
Хайде. Трябва да хванем вълната.
Махнете се от пътя!
Дръжте се!
Трябва да го завъртим настрани!
Това ли е планът ти? Но златото!
Знам!
Просто завърти кораба!
Като се ударим, всички скачаме!
Успяхме.
Получи се. Получи се.
Почакай. Залегни!
Ето ги.
Не.
Ти лъжлив езичник.
Тук няма нищо.
Не. Чакайте. Чакайте.
Мъже, хванете го!
- Чакайте?
Тук няма никакво Елдорадо. Напред.
Почакайте! Не, почакайте!
Чакайте!
Да!
- На това му казвам приключение.
Да. Да. И...
имаше толкова много злато!
Добре съм.
- Супер.
Да тръгваме.
Партньоре.
Партньоре.
Момчета, побързайте!
Не искате да останете тук завинаги, нали?
Но... няамаме карта.
- А и нямаме план.
Ами, така ще е по-интересно.
Права си!
- Какво чакаме тогава?
Да тръгнем по тази пътека!
Хайде, момчета!
Хей, Алтиво!
Спри, момче!
Шел, не сме върху коня!