Joey - 01x02 (2004) Свали субтитрите
Добро утро, съквартиранте.
Е? Разкажи ми за снощи.
- Какво за снощи?
- Чух женски глас от твоята стая.
- О...не искам да говоря за това.
- Хайде бе, жребецо!
Оу! Тя е още тук? Някой наистина се е възползвал от съмостоятелния живот.
Да!
Добро утро, Джоуи.
- Прекарала си нощта в неговата стая? Моля те кажи ми, че не е спала в леглото ти.
Стига с тези превземки. Не всеки иска да убие всеки ден първо баща си, а после и майка си като теб.
- Направих само един опит...
Какво правиш тук? - Тази сутрин разбрах, че Майкъл си е забравил машинката за шум и му я донесох.
Не може да спи без звуците на джунглата.
- Ето защо сънувах, че ме нападат маймуни.
- Чакай малко! Ако Джоуи не те е пуснал, как влезе снощи, мамо?
- Сама влязах.
- Имаш ключ?
- Да, направих един за спешни случаи.
Когато спряха шоуто беше труден момент за теб и помислих, че можеш да направиш нещо драстично.
- Нямаше да се самоубия.
- Наистина ли? Не си ли мислил по въпроса?
- Мамо, може би не трябва да имаш ключ.
Цялата тази работа беше, за да бъда независим.
- Да, и аз се чуствам некомфортно да идваш постоянно тук. А ако съм довел момиче?
- Ами ако аз съм довел?
- Стига си се правил на глупак. Опитвам се да водя разговор.
- Добре. Ако е толкова голям проблем, можеш да си вземеш ключа.
- Това беше прекалено лесно. Имаш още един.
- Добра работа, Нанси Дрю.
Ето.
- Колко имаш още?
- Можем да правим това цял ден.
ДЖОУИ
Ей, Алекс. Я виж, облечена за работа.
Знаеш ли, и аз играх адвокат веднъж.
"Възразявам! Без повече въпроси."
"Какво е това жури? И петимата от журито са андроиди."
- Значи филмът е в бъдещето?
- Не, беше преди около 3 години.
Не искам да те занимавам с това, но мъжът ми не е в града, а обикновено питам него...
...как смяташ че е по добре - с пусната или вдигната коса?
- Определено нагоре. Косата ти е хубава, но я харесвам назад, за да ти виждам лицето.
Веднъж играх и съпруг.
О, боже! Още едно от тези...
- Какво?
- Бележка от управителя.
"Не са позволени скари. Моля махнете я от двора."
Не мога да повярвам. Как се предполага, че трябва да правя хамбургери?
- Можеш да използваш препечен хляб.
- О, не. Просто...не...недей!
Всички ли получават такива бележки?
- Да, управителят е твърдоглав.
- Получаваш ли доста?
- Аз? Не, аз не правя нищо нередно. Добро момиче съм.
- Чудя се дали г-н Алекс ще ми каже същото нещо.
Може би ще почакам няколко дни преди да си правя шеги за секса с теб.
- А може и въобще да не ги правиш.
- Добре.
Джина...не съм те виждал от минути!
- Не се притеснявай. Точно щях да тръгвам. Няма да ти преча.
МАЙКЪЛ, ПЪРЖОЛАТА ТИ Е ГОТОВА!
- СЛЕД МИНУТА! ИМАМ РАБОТА!
- ПОБЪРЗАЙ, ТРЯБВА ДА ТРЪГВАМ!
- ТОЛКОВА СЪМ РАДОСТЕН, ЧЕ СЕ ПРЕМЕСТИХ ТУК!
Ето ти пържолата, скъпи. Трябва да се връщам в салона. Леле, час и половина на сешоара. Дано някой не е мъртъв.
Можеш ли да повярваш? Тя е тук през цялото време.
- Е, тя те обича.
- Да, но не усещам да съм се преместил.
Мислех че с теб ще имам този луд самостоятелен живот...
...двамата с теб, навън да се запознавам с момичета. Знам как си с жените...
- Така ли?
- Разбира се. Това ми е първият спомен от теб.
Връщахме се от Ню Йорк от това семейно събиране. Всички момичета на братовчедите се въртяха около теб...
...вярно че нищо не се случи с тях.
- Не, нито веднъж, преди да разбера, че не е правилно.
- Смятах, че като живея с теб ще имам възможност да науча някои неща.
Какво?
- Много мило. Искаш да се учиш от чичо си.
- Ами...да.
- Това е ново за мен. Никога не съм обучавал някого. Винаги съм бил този, който...
Не...никога нищо не научих.
- Съгласен ли си?
- Да, да. Абсолютно. Дошъл си при правилния човек. Имам да предам толкова много знания.
Ти нямаш баща наоколо...а аз нямам синове...
Можем да идем в бар утре вечер.
- Супер. Никога не съм ходил преди.
- Ето, имаш прозрение. Помня първия път, когато аз отидох в бар да се срещам с момичета.
- На моята възраст?
- Близо.
- Колко? 18?
- 11.
Чуствам се толкова самотен.
- Здравй, хубавецо.
- Джоуи.
- Ей. Как беше училището?
- Чудесно. Как беше...това, което правиш?
- За твое сведение имах голямо прослушване днес.
- Така ли? Как мина?
- Не знам. Оплетох се.
- Имаш още бележки от управителя.
- Ох, този човек няма да ме остави на мира.
"Мокрите кърпи не могат да бъдат оставяни на двора"
- Могат, и аз го правя.
"Бельото не е подходящо за горещата вана"
- Защо не?
- Защото когато е мокро се вижда през него.
- Ей, какво ще кажеш за това, а?
Знам, че си разтроен за скарата ти, затова направих списък с местата, където правят хубави хамбургери, също и любимите ми ресторанти.
И...ето го пишлето ти.
- Чудесно, благодаря ти.
Алекс, запозна ли се с племенника ми, Майкъл?
- Не официално. Приятно ми е, Майкъл.
Ъъъъ...да...здравей...уау...
Това е...изискано.
- Защо не запазиш малко от тази магия за тази вечер?
Знаеш ли някое от тези места?
- Това е странно.
- Какво?
- Почеркът на този лист изглежда като на бележките от управителя.
Разбираш ли какво значи това?
- Алекс и управителя са имали един и същи учител по писане.
- Или...
- Алекс е управителя...
...или...Алекс и управителя имат таен...
- Не, не. Каза го.
- Чакай малко. Ако Алекс е управителя, това означава...
...тя ме е лъгала. Това е гадно.
- "Един и същ учител по писане".
- "Ъъъъ...да...здравей...уау...".
Отне ти цяла вечност да се приготвиш.
- Само час и половина. Обикновено на мама и трябват 2 часа.
- Това е защото тя е жена. Нещо, което ти не си.
- Изглеждаш много добре.
- Аз също не съм жена. Не го правим това!
Но благодаря...Добре, да тръгваме...
- Само да се уверя, че взех всичко. Имам пари, фалшива лична карта...
- Да, един тип ги прави. Невъзможно е да се различат от истинските. Но е забавно. Виж името.
- Нилс Бор?
- Известният физик. Той е развил... - Не, мерси...
Виж, Майкъл, като твой у чител мисля че трябва да поговорим за стила ти.
Трябва да вземем най-голямата ти слабост.. интелигентността ти...и да я превърнем в твой плюс.
За какви неща си умен?
- Знам физика.
- Не, друго...
- Обичам кубиране.
- Какво е кубиране?
- Това е когато хората споделят различни начини да подредят кубчето на Рубик. - Не, друго...
- Също така да говоря за кубиране...
- Не, не, не. Друго!
- Доста знам астрономия.
- Като звездите? - Да.
- Това може да свърши работа.
- Извеждаш момиче, показваш и звездите... Може и да се поотпуснеш.
Усукваш се около нея.
- Почваш да се държиш като преподавателя по астрономия.
Уволниха го.
- Готов ли си? - Да.
- Да вървим. - Добре.
- Ей, момчета, аз съм.
- Какво ще правим? Тя ще иска да дойде с нас.
- Преструвай се, че не сме тук.
- Ей! Не ме карайте да си използвам ключа.
Я виж. И двамата сте се облекли. Къде отиваме?
- Никъде. Просто се размотавахме.
- Така сме си вкъщи, мамо.
- Знам, че излизаш, Майкъл. Сложи си си подплънките за раменете.
- Ти не си жена от 80те.
- Е? Какво става?
- Щяхме да ходим до онзи бар надолу по улицата.
- Звучи забавно. Бройте ме и мен.
- Не съм сигурен, че трябва да идваш, мамо. Мислехме си да поговорим с някои момичета.
- Тогава трябва да бъда там. Аз съм много добра в това. Уредих Джоуи с братовчедката Мари.
- Да, благодаря много! Знаеш ли колко обиди отнесах заради това?
- Хайде, да вървим. Ще бъде забавно. Тримата навън заедно...
- Наистина мисля, че ще е по добре да го направим само двамата.
- Оу! Добре, разбирам.
- Не, само тази вечер. Можем да направим нещо утре.
- Не, няма проблем. Ако искате да сте само двамата, тогава трябва да отидете.
Чуствам се ужасно.
- Знам. Забравих колко чувствителна може да бъде.
И изискана.
Добре, чудесно. Ще ти се обадя.
И ето така се прави.
- Взе и номера. Това момиче е прекрасно.
- Да, живее в Лонг Бийч. Къде е това?
Хващаш десета, по 45-а към 70-а.
- Съжалявам, Бети. Няма да стане.
- Как са момичетата от Лос Анджелис сравнени с тези от Ню Йорк?
- Малко е рано да кажа но...може би са по долнопробни.
Първото нещо е да намериш някой, който те привлича. Виждаш ли някой, който ти харесва?
- Ами...барманката ми изглежда превлекателна.
- Нямаш шанс.
Барманките са на много високо ниво и са трудни.
Виждаш ли онова момиче, чийто приятелка я носи към тоалетната?
- Не знам...не изглежда много умна.
- О, не. Може би искаш да излезете за книга заедно.
- Това момиче. Изглежда...интересно.
- Чудесно. Отиди и говори с нея.
- Добре. Започваме.
- Пак ли ги сложи?
- Може би тук някой иска жена от 80те.
Извинете. Имаме анонимно обаждане, че сте малолетен. Ще ви помоля да напуснете.
- Някой ви се е обадил за мен?
- Една жена каза за привлекателен гений, придружен от мъж, приличащ на Тони Данза.
- Джина! - Не мога да повярвам.
- Хайде, да вървим.
- Точно щях да отбележа!
- Ей, наистина ли мислиш, че изглеждам като Тони Данза? Да вървим, хайде.
- Хей, момчета. Момичетата, които свалихте да не идват отделно?
- Не мога да повярвам. Обадила си се в бара? Защо?
- Защо? Ти не трябваше да си там. Аз никога не съм пила алкохол преди да стана на 21.
- Тя е права.
- Аз просто...не мога...няма значение.
Исках малко време отделно, не мисля че е много. Ти ми рушиш живота, мамо. И този на Джоуи. Това е егоистично.
- Добре, добре. Изкарай си го. Какво друго?
- Мразя това, че ме караш да се уча на свирка.
- Добре, малко се поотклоняваме. Давай, продължавай.
- Просто не мога да повярвам, че не мога да получа една самостоятелна вечер.
- Виж, съжалявам. Но трябва да разбереш, че това да ме напуснеш е най-лошият ми кошмар.
- Първо се изнасяш от къщи, а сега излизате двамата без мен и виж какво става.
- Ей, Джина, стига сега...
- Просто не разбирам защо и аз да не мога да дойда.
Ако не бях готина майка нямаше да ти купя каса с бира за приятелите ти на 18-я ти рожден ден.
- Да, и после си я изпи сама.
- Хайде де, дай ми шанс. Ще бъде експеримент. Като това, което сложи в хладилника, и Джоуи го изяде.
- Вкусотия.
- Добре, предполагам можем да опитаме.
- Освен това мога да ти помогна с жените.
- Аз съм се заел с това. Аз съм така да се каже негов учител в тази област.
- Това трябва да е доста интересно. "Как си", "как си", "как си"
- Това действаше при всичките ти приятелки.
Получих още една бележка от управителя. Какъв идиот.
Произнася "неприемливо" с едно "м".
- Така се произнася.
- Интересно, че знаеш това.
Е, как си? Добре ли си?
- Да, добре съм.
- Така ли? Просто добре? Не си ли чудесно или да кажем...супер?
- Добре, Джоуи. Какво става?
- Ще ти кажа какво става.
Играта ти свърши. Знам, че ти си управителя, или учителя му по писане.
- Управителя ли? Откъде го измисли това?
- Достатъчно. Ако не си признаеш веднага ще...
...ще счупя този стол.
- Добре, аз съм управителя.
- Бре, сега наистина се ядосах!
- Е, сега знаеш.
- Защо ме излъга?
- Не съм лъгала. Ти никога не ме попита, а аз не съм давала доброволно информация.
- Виж, не ти казах, че съм управителя, защото щяхме да се скараме. Всеки в тази сграда ме мрази заедно с глупавите ми бележки.
Наричат ме "бележчицата".
Не е смешно!
Но най-странното нещо е, че не е моя работа, а на мъжа ми, но той е далеч и аз трябва да го правя.
А ако аз ще го правя, ще го правя добре. Така че просто ще трябва да ме намразиш като останалите.
- Не те мразя.
- Така ли?
А трябва.
Имам предвид че аз писах тези бележки и те накарах да си махнеш скарата...
Виж, аз не познавам много хора тук. Имам си семейство, но те са откачени.
Искам да познавам някой нормален, а ти си много обещаваща.
- Наистина ли?
Това е толкова мило. Не знам какво да кажа. Мисля, че ще се разплача.
- Трябват ти душевни крила.
И така...наред ли сме?
- Да, наред сме.
- Искаш да ми дадеш още една бележка, нали?
- Последната е, обещавам.
- Но аз не...а да, така беше...
Ще бъде чудесно, Майкъл. Има много хубави момичета тук.
С изключение на нея. Каква уличница.
- Това е огледало, Джина.
- Не говоря за мен.
- Виж сега, Майкъл. Първото нещо, което трябва да направиш, е да си направиш сметката.
- Какво имаш предвид?
- Трябва да избереш някой на същото ниво на привлекателност като теб.
Можеш да се отклониш с 2 точки в някоя посока, но не с повече.
Например: аз съм 9. Мога да се хвана със 7 или хипотетично 11.
Друг вариант за мен е 4 или 5.
Три тройки и...не ти препоръчвам това...9 единици.
- Добре...кой номер съм аз?
- 6.
- Честност. Добре.
- Защо не започнеш с тази 7 ето там. Тя изглежда добре.
- Не може просто да го изпратим там. Не знае какво да каже.
- Не, не. Погрижихме се за това. Помниш ли, Майкъл, говори за звездите.
- О, скъпи. Ако ще говориш за звездите ще трябва да свалиш до 4.
- Имаш ли по-добра идея?
- Да, имам.
- Добре. Забрави за звездите. Минаваме на план Б - случаен сблъсък. Готов ли си?
Оу! Извинявай. Оу! Здравей...
- Не го слушай. Мисля че ще е по-лесно да си седиш тук, а аз да ти намирам момичета.
Какви харесваш? С големи гърди?
- Знаете ли...мисля да отида при някое момиче и да говоря.
- Добре. Бъди мил.
- Но не прекалено.
- Направи и комплимент.
- Игнорирай я.
- Направи и комплимент и после я игнорирай.
Поискай й името.
- А после я наричай с друго име.
- Гледай я.
- Но не я зяпай.
- Трябва да изглеждаш заинтересован.
- Но напълно отегчен.
- Просто бъди себе си.
- Не, не. Преструвай се на друг.
- Добре, мисля че искам да си тръгнете.
- Какво?
- Защо?
- С прекалено много съвети ме притеснявате и мисля, че ще се справя по-добре сам.
Добре. Предполагам че е по-добре да си вървим.
- Подяволите. Това съм аз!
- Не мога да повярвам, че Майкъл още не е вкъщи.
- Отнема време. Мислиш ли, че това значи, че е отбелязал?
- Не.
Исках да му помогна, но е трудно.
Може ли да ти кажа една тайна? Той е странен.
- Може ли да ти кажа една тайна? Знам.
- Той е толкова различен от нас. Можеш ли да си представиш да имаш проблем с противоположния пол?
- Това, което ме забавя, е това малко копеленце.
- И е толкова...умен...откъде се получи това?
- Не знам. Сякаш съм пришалец от друга планета. Кара ме да се чуствам тъпа.
- Виж, аз съм тук сега. Така че глупаците превъзхождат пришълците.
Чуствам се зле. Аз съм му чичо. Исках да му помогна с нещо.
- Ако не мога да му помогна с момичетата, не знам с какво друго.
- Не, ти му помагаш. Той е навън в събота вечер. Обикновено е в библиотеката и учи.
Ако е излязал от бара и е отишъл в библиотеката ще го убия!
Как мина?
- Взех телефонен номер. От твърда петица.
- Е, ще и се обадиш ли?
- Така мисля.
- Обади й се сега.
- Не, не, не, изчакай 3 дни.
- Тя ще иска да знае, че я харесваш.
- Не, играй твърдо.
- Заведи я на вечеря и на кино.
- Дай й парчета хляб и някакво порно.
- Джоуи, това е отвратително!
- Действаше при всичките ти приятелки.
Субтитри и тайминг MadChicken
Не знам, Майкъл. Мисля че това със звездите щеше да проработи.
- Добре, ще го изпробвам някой път.
- Пробвай го сега.
- Хайде.
- Добре.
Това е звездата Пърси. Един от най-големите обекти в цялата вселена.
- Кара те да се чувстваш малък, нали?
Така е, Майкъл. Продължавай.
Намира се на 320 милиона светлинни години оттук. Вселената е толкова обширна и празна...
Кара ме да се чувствам горд, че сме се срещнали.
- Какво правиш? Аз съм девятка!