The Others (2001) (The.Others.2001.DVDrip.XviD.AC3.5.1CH.CD1-WAF.ShareConnector.sub) Свали субтитрите
Тогава ще започвам.
Това се случило преди хиляди години
и продължило седем дни.
Преди толкова много време,
никое е от нещата, които сега виждаме,
слънцето, луната, звездите, земята,
животните и растенията, никое не съществувало.
Само Бог съществувал
и само Той можел да ги създаде.
И го направил.
Д Р У Г И Т Е
Симпсън. С какъв характер беше.
Чудя се какво ли е станало с него?
Сигурно е мъртъв като всички други.
Такива бяха времената.
Г-н Тътъл, косата ви.
Да?
Добро утро, госпожо. Идваме за...
Да, разбира се.
Влезте.
Не ви очаквах толкова скоро.
Вие сте?
Аз съм Берта Милс, госпожо.
А това е Едмънд Тътъл.
Радвам се да се запознаем, госпожо.
Вие трябва да сте градинарят.
Точно така, градинарят.
А тази млада дама се казва Лидия.
Имаш ли опит в домакинството?
Нека това ангелско личице не ви заблуждава, госпожо.
Тя е по-голяма, отколкото изглежда.
Можеш ли да гладиш?
Какво има? Да не си глътна езика?
Тя не може да говори, госпожо.
Бедната малка прислужница е няма.
Но тя е добра домакиня.
Уверявам ви.
Добре.
Добре. Предишното момиче говореше прекалено много.
Последвайте ме.
Г-жо Милс, с момичето
ще спите в таванската стая.
- А вие, г-н...
- Тътъл, госпожо.
...може да спите в бараката отзад.
Както виждате, домакинската работа е доста позанемарена,
откакто слугите изчезнаха преди седмица.
Просто се изпариха?
Във въздуха.
Никакво съобщение, нищо.
Дори не си взеха надниците.
Те... просто ни напуснаха.
Странна работа.
Скоро ще разберете, че понякога
тази къща не е най-идеалния дом.
Затова в обявата ми във вестника,
исках честни, работливи хора.
Няма никой по-честен и по-работлив от нас.
Нали така, г-н Тътъл?
Да, много сме честни.
И много работливи.
Кухнята.
Закусвам в 8:00,
децата в 9:00.
Обядът да бъде сервиран в 13:00, вечерята в 19:30.
А господарят?
Господарят отиде на война...
преди година и половина.
Откакто войната свърши, нямам новини.
Коя от вас ще готви?
Съжалявам, госпожо.
Коя от вас ще готви?
Ще разберете какво правя.
В тази къща, не трябва да се отваря врата,
без предната да е била заключена.
Жизненоважно е да запомните това.
Не е толкова просто, колкото изглежда.
Има 15 различни ключа за всичките 50 врати,
в зависимост в коя част на къщата се намирате в момента.
Г-жо Милс, отсега нататък,
ще оставя връзка ключове на ваше разположение.
Да, госпожо.
Музикалната стая.
Това старо пиано беше тук, когато се нанесохме.
Моля ви, не разрешавайте на децата да дрънкат на него.
Влошава мигрената ми.
Тишината е нещо, което ценим
много високо в тази къща.
Затова няма да видите телефон, радио
или нещо друго, което вдига шум.
Също няма и електричество.
През войната, германците го прекъснаха,
така че се научихме да живеем без него. Да продължим.
Г-жо, няма нужда да ни показвате цялата къща.
Да!
Да, има.
През повечето време, трудно ще виждате пътя си.
Често е трудно да минеш,
ако има маса, стол, врата, бюфет
или някое от децата, играещо на криеница.
Какво искате да кажете, госпожо?
Може би трябва да ви представя на децата.
Г-н Тътъл, сега можете да видите градината.
Ще намерите инструментите в бараката.
Да, госпожо.
Вие двете започнете да дърпате завесите.
Всичките.
Елате.
Ще ги събудя. Изчакайте тук.
В никакъв случай не дърпайте завесите.
Събудете се.
Сега, хайде.
Очите затворени, ръцете събрани.
Нека бъде със зората на деня.
Господи, теб, на когото сега се моля.
Благословена бъди Дево,
теб, която поздравявам с вяра.
Исусе, Дево Мария, неопетнена,
пази ни до деня, когато ще се съберем.
Все още са полузаспали.
Колко сладки дечица!
Е... какво се казва?
Как сте?
Как сте?
Как сте, дечица?
Казвам се, госпожа Милс,
но може да ми казвате Берта, ако искате.
Как се казвате?
- Ан.
- Никълас.
Ан и Никълас. Какви хубави имена.
Ти ли ще ни бъдеш новата бавачка?
Да.
Да, милички. Аз съм новата ви бавачка.
Време е за закуската им.
Лидия, отиди в кухнята и спусни всички капаци.
Лекарите така и не намериха лек.
За какво?
За състоянието им.
Децата имат много сериозна алергия към светлината.
Те са много чувствителни и не бива да бъдат излагани
на светлина, по-силна от тази.
Иначе за броени минути
ще им избият болезнени мехури
и ще започнат да се задушават.
Ще има фатален край.
О, небеса!
Тази филия не ми харесва.
Така ли? Защо?
Има странен вкус.
Преди ми харесваха повече.
Да, но преди ги е правил някой друг.
Кога ще се върнат?
Няма да се върнат, дете.
Точно като татко.
Татко ще се върне!
Г-жо Милс, баща ни е на война във Франция.
Това е Световната война.
Знам, но той е във Франция.
Достатъчно, бърборковци
и довършете закуската си.
Ти също ли ще ни напуснеш?
Разбира се, че не!
Защо да ви напускам?
Другите също казаха, че няма,
но го направиха и тогава се случи.
Млъкни!
Какво имаш предвид, Ан?
Какво се случи?
Мама... полудя.
- Нищо не се е случило.
- Напротив, случи се.
- Не, не е!
- Да, случи се!
Тишина!
Какво става? Искам тези чинии да са празни
след по-малко от минута. Разбрахте ли?
Г-жо Милс, бихте ли излязла отвън за момент?
Бих искала да поговоря с вас.
Да, госпожо.
пощальонът обикновено идва в сряда.
Току-що проверих пощенската кутия
и се оказа, че тази седмица не е идвал.
Страхувам се, че не разбирам.
Това писмо би трябвало да е взето
и доставено до редакцията на вестника преди пет дни.
Това е обявата за домашни прислужници.
След като никога не е публикувана,
бихте ли могла да обясните, какво правите тук?
Разбирам.
Г-жо, точно това щях да ви кажа,
когато ни отворихте вратата.
Истината е, че ние дойдохме
тук случайно.
В голяма къща като тази,
винаги има нужда от някой, който да прислужва.
Преди прислужвали ли сте в къща като тази?
Това може да ви изненада, госпожо,
но всъщност преди сме работили тук.
Тук?
Беше преди много години.
И искам да ви кажа, госпожо,
че това бяха най-добрите години от живота ми.
Дойдохме, защото тази къща...
означава много за нас.
Тогава по-добре да ви покажа препоръките си, госпожо.
Не, не.
Няма нужда.
Казвате, че познавате къщата добре?
Като двете си ръце.
Щях да забележа, ако на стените им бяха пораснали крака
и се бяха преместили.
Единственото, което се е променило, е светлината.
Но това променя всичко.
Трудно е да кажа останалото.
Но едно мога да кажа... нетърпимо е.
Единственият начин да го изтърпя, е да запазя хладнокръвие.
Да, госпожо.
Не харесвам фантазиите.
Странни идеи, ако ме разбирате?
Мисля, че да, госпожо.
Децата понякога имат странни идеи.
Но вие не трябва да им обръщате внимание.
Децата са си деца.
Да, разбира се, госпожо.
Добре, може да останете.
Много ви благодаря, госпожо.
Случи се.
"Римският губернатор се опитал
да промени мнението им затова..."
"Да промени мнението им", точка.
"Затова
наредил да ги бичуват.
Но Джъстос и Пастор не се страхували
и с радост показали желанието си да умрат за Христос.
Когато видял това,
римският губернатор се вбесил
и наредил да им отсекат главите".
Какво е толкова смешно?
Ами...
Ами, какво?
Тези деца са били наистина глупави.
Защо?
Защото казали, че вярват в Исус
и ги убили за това.
Ами ти какво би направила, ще се отречеш от Христос?
Да.
Вътрешно бих вярвала в него,
но не бих казала на римляните.
Ти също ли мислиш така, Никълас?
Разбирам.
Значи бихте излъгали за вярата си в Христос,
за да спасите главите си от римляните,
така ли?
Но какво би станало след това?
Кога?
В следващия живот.
Това, което ни чака, след като умрем.
Къде ще отидем?
Къде, Никълас?
В предверието.
Какво е предверието, Ан?
Един от четирите ада.
Които са?
Аз, нека аз!
Остави го да отговори. Които са...?
Прокълнатите отиват в ада,
после е чистилището...
Да.
Лоното на Аврам, където са пречистените
и в предверието са децата.
В центъра на земята.
Където е много, много горещо.
Там отиват децата, които лъжат,
но не отиват само за няколко дни.
О, не.
Те са прокълнати... завинаги!
Помислете си.
Опитайте си да си представите края на вечността.
Затворете очи.
Затворете очи и се опитайте да си я представите.
Завинаги.
Вечна болка.
Завива ми се свят.
Сега разбирате ли
защо Джъстос и Пастор са казали истината?
Добре.
Отворете си учебниците на шести урок.
Не може ли да поиграем?
Бъдете сигурни, че не можете.
Първо ще прочетете урока,
после ще го научите наизуст.
Всичко това?
Ако продължите с протестите,
няма да играете цял ден.
всъщност, мисля, че можете да учите в различни стаи.
Не, не!
Да, да!
Но ще се страхуваме, ако сме разделени!
Страхувате? Все едно не сте свикнали вече с тази къща.
Ами ако видим призрак?
Да не би сестра ти да ти е разказвала една от нейните истории?
Нищо не съм му казвала!
ако видиш призрак, кажи му "здравей"
и продължи да учиш.
- Ан, ела в музикалната стая.
- Защо аз?
Защото аз казвам така! Сега ела.
Вземи си книгата.
Никълас, искам този урок да бъде научен
за по-малко от час.
- Мамо...
- Какво?
Целуни ме.
"Целуни ме. Целуни ме".
Ан изчакай ме отвън!
Знаеш, че не мога.
Ето тук.
Г-жо Милс, дръпнете всички завеси.
Дъщеря ми ще мине през всекидневната.
Да, госпожо.
Добре.
Скъпи,
мама не може да е с теб през цялото време.
Трябва да се научиш да бъдеш самостоятелен.
Къде ти е броеницата?
Когато се уплашиш,
искам да я стиснеш с всичка сила,
да кажеш Отче наш и страхът ти ще изчезне.
- Няма да изчезне.
- Ще изчезне. Честно.
Когато направиш това,
господ ще е с теб?
Няма причина да се страхуваш.
"Домът и семейството.
Всички живеем в дом със семейството си.
Семейството се състои от родители,
деца и техните баби и дядовци.
Трябва да слушаме...
...другите членове на семейството
и никога не трябва да спорим или да се караме
с братята и сестрите си".
Имате ли деца?
Не.
Г-н Тътъл и Лидия са всичко, което имам,
а аз съм всичко, което те имат.
Тя така ли е родена?
Извинете, госпожо!
Момичето. Нямо ли е родено?
Не.
Мисля, че приключих тук, госпожо.
ако ме извините, ще отида да видя
дали г-н Тътъл се нуждае от помощ.
Никълас!
Никълас, идвам!
- Никълас!
- Какво има?
Защо плачеше?
Не съм плакал. Четях.
Но току-що те чух... Ан!
Ан!
Ан?
все още не съм го научила, мамо.
- Добре ли си?
- Да.
- Защо плачеше?
- Не съм.
Чух те преди малко.
Не трябва да се срамуваш, скъпа.
Не съм.
Ако бях плакала, щях да ти кажа.
Така ли? Значи съм си въобразила?
Не, беше това момче.
Кое момче?
Виктор.
Кой е Виктор?
Момчето, което беше тук преди малко.
Казах му да ме остави да уча,
но той не искаше да престане да плаче.
Мисля, че е разглезено хлапе.
Каза, че трябва да напуснем къщата.
Така ли? А защо плачеше?
Защото не харесва къщата,
но трябва да живее тук. Баща му е пианист...
- Пианист, така ли?
- Да.
Казах, че не може да пипа пианото.
Не ме послуша, мамо.
Значи си говорила и с баща му?
Не, само с Виктор.
Баща му е в салона с другите.
Идвам от салона. Там нямаше никого.
Трябва да са се качили горе. Оглеждат къщата.
Стига, Ан! Достатъчно!
Кажи защо си плакала?
Беше Виктор!
- Къде е той тогава?
- Излязъл е!
Би ли ми казала, как едно момче
може да излезе от тази стая, ако тя е заключена?
Мисля, че бях достатъчно ясна.
Никоя врата не трябва да се отваря,
без предишната да е била заключена преди това.
Толкова ли е трудно за разбиране?
Тази къща е като кораб.
Светлината трябва да се възпира, все едно е вода,
като вратите се отварят и след това затварят.
Животът на децата ми е застрашен!
Но, госпожо...
Не спорете с мен! Тишина!
Коя от вас последна е влизала в тази стая?
Лидия?
Тя няма ключ, казах ви вече.
Тогава оставате вие.
Но аз бях през цялото време в салона.
След това излязох в градината.
Сама видяхте това.
Надявам се, че не намеквате, че съм била аз!
Мислите ли, че няма да забележа такова нещо
и ще застраша живота на собствената си дъщеря?
Не трябва да четеш на масата.
Наистина ли?
И кой ще каже на мама? Ти ли?
Или може би ти?
Наистина ли виждаш момче?
Да, казва се Виктор.
Призрак ли е?
Не бъди глупав! Призраците не изглеждат така.
А как изглеждат?
Казвала съм ти хиляди пъти.
Те са с бели чаршафи и дрънчат с вериги.
- Откъде знаеш?
- Защото съм ги виждала.
Излизат нощем.
Лъжеш! Къде?
- Ти си глупава.
- Но не колкото теб.
Не вярвам, че си видяла момче.
Вярвай каквото искаш.
Скоро ще ни молиш да си играем с теб.
Никълас!
Какво?
Погледни.
Защо си дръпнала завесите?
- Не бях аз.
- Кой тогава?
Виктор.
Прави го по цяла нощ.
Лъжеш! Ще кажа на мама.
- Значи съм лъжкиня, така ли?
- Да.
Виктор, излез иззад завесата,
за да може глупавият ми брат да те види.
Остави ме на мира.
Значи не искаш да го видиш?
Ти си страхливец.
Страхливец, страхливец.
Тогава ще го направя сама.
Достатъчно, Виктор.
Никълас. Никълас.
Кажи му да остави завесите.
Не иска да ме слуша.
Престанете! Махнете се от леглото. И двамата.
Това е нашето легло.
Не, мое е.
Ан, моля те, престани да си преправяш гласа!
Тихо, страхливецо!
Ако не престанеш, ще кажа на мама
и тя ще те изрита.
Не познаваш майка ми.
А ти не познаваш моите родители!
Ан, ще кажа на мама, че правиш така.
Не бъди глупав. Не виждаш ли, че не съм аз?
Виктор, докосни му бузата, за да разбере, че си истински.
Мамо! Помощ!
Помощ! Помощ, мамо!
Какво има? Какво има?
Какво има?
Спорехме и аз й казах да мълчи.
Писна ми! Ясно ли ти е?
Писна ми от теб!
Не съм направила нищо!
"Затова господ бог го изгонил
от Райската градина,
да се рови в калта, от която бил взет.
Той изгонил човека
и поставил на изток от Райската градина
херувими и пламтящ меч,
които да пазят
Дървото на живота".
Готово, приключих.
Много добре.
Сега може да помолиш Девата за прошка.
Какво? Не сме се разбирали така!
Не сме се разбирали нищо, госпожице.
Днес си наказана и ще правиш това, което ти кажа.
Не можеш да ме накараш да искам прошка от Девата.
Как смееш!
Мамо, няма да искам прошка за нещо, което не съм направила!
Казала си на брат си, че има някой друг в стаята!
- Имаше!
- Лъжеш!
Не лъжа!
Ан,
помниш ли историята за Джъстос и Пастор?
Децата, които не казват истината, свършват в предверието на ада.
Ти каза така, но на следващия ден прочетох,
че предверието е само за деца, които не са били кръстени.
А аз съм!
И Аврам взе дървата
за жертвоприношението на сина си Исаак.
В едната си ръка държеше огъня, а в другата ножа
и двамата се отправиха, заедно.
И Исаак проговорил на Аврам, баща му
и му казал, "Татко",
а той му отговорил, "Ето ме, синко".
Погрижихте ли се за Никълас?
Да, госпожо.
Малкото ангелче заспа набързо.
Ами Ан?
Още ли е на стълбите?
Да, госпожо.
Бих искала да мога да я наглеждам,
но не мога да бродирам на оскъдна светлина.
Колко дълго ще продължи това наказание?
Вече станаха три дни.
За нейно добро е.
Ще се научи да преглътне гордостта си
и да помоли за прошка.
И без това е време да започне да чете Библията.
Свещеникът ще бъде много доволен да го чуе, госпожо.
Ако благоволи да ни посети.
Той много добре знае, че децата не могат да излизат.
Вчера ми каза,
че това ще бъде много скоро.
Тъкмо бях започнала да се чувствам съвсем откъсната от света.
Тази мъгла изобщо не помага.
Никога не е имало толкова дълго.
Вярно е, госпожо.
Дори и чайките са замлъкнали.
Ан!
Ан, не те чувам.
Госпожо Милс,
едва издържах шума,
който Лидия вдигаше.
Тя тичаше насам натам
и шумеше като за трима.
Бихте ли й казала, че не е необходимо
да вдига такава врява,
за да почисти.
Не бих могла да понеса още един пристъп на мигрена.
Ще й кажа, госпожо.
Благодаря.
Вече наистина прекали.
Лидия! Лидия!
Какво става?
Нищо, мамо. Чета.
- И ти ли чу?
- Да чуя какво?
"И ангелът господен
се яви на Аврам от рая
за втори път и каза:
"Заклех се, рече господ..."
Какво беше това?
Не знам.
Ан, кажи ми кой вдига този шум.
Не мога да ти кажа, мамо.
Кажи ми!
Казах ти, че има някой в стаята,
а ти ме наказа.
Сега не знам какво да кажа.
Ан, искам истината.
Кажи ми дали има някой горе.
Там, в онази стая.
Мамо, влиза светлина.
- Жена е.
- Какво е?
Къде отидоха?
Току-що минаха оттук. Не ги ли видя?
Накъде тръгнаха?
Насам, натам и надолу.
Те са навсякъде. Казват, че къщата е тяхна
и че ще свалят завесите.
Госпожо, успокойте се.
Няма да се успокоя!
Цели пет години по време на окупацията
не позволих нацист да влезе в тази къща,
а сега тук има някой, който отваря и затваря вратите.
Госпожо, това е много стара къща.
Пода скърца, тръбите стържат...
Чух гласове, наистина.
Момче и две жени, които си говореха.
Мамо, виж!
Нарисувах я вчера.
Това е бащата, това е майката,
това е Виктор, а това е старата жена.
Какво означават тези цифри?
Показват колко пъти съм ги виждала.
Старата жена съм я виждала най-много.
Господи.
Г-жо Милс, повикайте г-н Тътъл.
Незабавно трябва да претърсим цялата къща,
преди да се е стъмнило.
- Да, госпожо, веднага.
- Мамо!
Да, скъпи. Всичко е наред.
Нищо не може да ти се случи, докато мама е тук.
Мамо, тя наистина ме плаши.
Все едно не те гледа,
но може да те види.
И винаги ми вика "Ела с мен".
Ан, не ме лъжи.
Честно, мамо. И ме пита разни неща.
Виктор ми каза, че е вещица.
Какво те пита?
Разни неща.
Има лош дъх.
Трябва да дръпнем всички завеси.
Не искам тъмни ъгли, където някой може да се скрие.
Да, госпожо.
Вие двамата претърсете дясното крило,
а аз лявото.
После ще претърсим горе.
Може да са призраци,
които са живели в къщата.
Не бъди глупав. Вече ти казах.
Призраците ходят с бели чаршафи,
подрънкват с вериги и викат "У-у-у".
Ан,
защо си измисляш такива истории?
Не си измислям. Научавам ги от книгите.
Не трябва да вярваш на всичко,
което четеш в книгите.
Това казва и мама.
Тя каза, че призраците са измислица,
а след това очаква от нас
да вярваме на всичко, написано в Библията.
Не му ли вярваш?
Вярвам на някои неща,
но не вярвам,
че бог е сътворил света за седем дни.
Не вярвам, че Ной
е качил всички животни на кораба
или че Светия дух е гълъб.
Аз също не вярвам.
Гълъбите изобщо не са свещени.
Цвъкат по прозореца ни.
Споменавали ли сте нещо от това на майка си?
Госпожо.
Да?
Претърсихме навсякъде.
Няма никой.
Разбирам.
Госпожо Милс.
Да, госпожо?
Имате ли представа какво е това?
Това е албум, госпожо.
Не, погледнете. Всички са заспали.
Погледнете.
Не са заспали, госпожо. Мъртви са.
Това е книгата на мъртвите.
В миналия век
са снимали мъртвите
с надежда, че душите им
ще продължат да живеят чрез снимките.
Има групови снимки.
И деца!
Това е ужасяващо!
Как може хората да са толкова суеверни?
Скръбта за починалите любими,
кара хората да правят странни неща.
Отървете се от това, не го искам в къщата!
Да, госпожо.
Г-жо Милс, студено е.
Защо не дойдете да седнете край огъня?
Много ви благодаря, госпожо.
Разкажете ми за времето, когато сте работила тук.
И тогава ли сте се грижила за деца?
Не, бях иконом.
Имало ли е много слуги?
Около петнадесет.
Мисля, че на края
останаха само трима.
Защо?
Работодателите ми се преместиха в Лондон.
Идваха тук все по-рядко,
все пак е доста затънтено.
Постепенно къщата опустя.
Всички в крайна сметка напускат проклетия остров.
Семейството ми напусна през лятото на 1940,
точно преди инвазията.
Оттогава не съм получила вест от тях.
Не ги виня.
Всъщност и ние напуснахме.
Въпреки че...
понякога напускаме някое място,
то остава винаги с нас.
Все едно никога не съм напускала тази къща.
Защо напуснахте?
Заради туберкулозата.
Цялата околност беше евакуирана.
Тогава ли Лидия онемя?
Да, така мисля.
Спомените ми изневеряват тези дни, госпожо.
Какво й се е случило?
Внезапно един ден...
тя просто престана да говори.
Трябва да има причина.
Хората не спират просто да говорят.
Тези неща винаги се дължат
на някаква травма.
Нещо трябва да й се е случило.
Работодателите ви добре ли се отнасяха с вас?
Винаги са били мили с нас.
Отнасяха се с нас като част от семейството.
Госпожо, мисля, че ще си лягам,
иначе няма да мога да стана на сутринта.
Вървете.
Аз ще остана още малко.
Да, госпожо.
Съжалявам, че бях толкова строга с теб.
Ще ми простиш ли?
Ан.
Мамо.
Какво?
Кога татко ще се прибере?
Когато войната свърши.
Защо отиде на война?
Никой не ни е направил нищо лошо.
Татко отиде...
Татко отиде, защото е много смел...
и защото не искаше
германците да му казват какво да прави.
Защо?
Чарлз...
къде си?
Госпожо Милс!
Госпожо Милс!
Какво има, госпожо?
Дайте ми ключа за музикалната стая!
Бързо!
Какво става, госпожо?
Хайде!
О, господи.
Сама проверих тази стая.
Беше празна.
Вземете тези таблетки, госпожо.
Ще се почувствате по-добре.
Все още чувствам, че има някой друг.
И не е човек.
Има нещо в тази къща.
Нещо дяволско.
Госпожо...
Нещо, което не е...
намерило покой.
Знам, че не вярвате.
Не вярвате, нали?
Не ви виня.
И аз не вярвах в такива неща.
Вярвам ви, госпожо.
Винаги съм вярвала в тези неща.
Не е лесно да се обяснят,
но се случват.
Всички сме чували истории за отвъдното,
и преди, и сега...
Мисля, че понякога светът на мъртвите
се преплита със света на живите.
Това е невъзможно.
Господ никога не би позволил подобно нещо.
Живите и мъртвите
ще се срещнат на края на вечността.
Така е казано в Библията.
Госпожо,
не винаги има отговор за всичко.
Къде отивате, госпожо?
Отивам до селото, за да посетя отец МакГроу.
Щом той не може да дойде тук, аз ще отида при него.
Ще го доведа.
Госпожо, трябва да изчакате, докато времето се оправи.
Чаках достатъчно.
Госпожо, свещеникът ми каза...
Не ме интересува какво ви е казал!
Искам да ми го каже лично!
Трябва да дойде днес!
И какво ще му кажете?
Че сме претърсили всяка стая
и сега трябва да се благословят.
Госпожо, моля ви, изчакайте!
Все още е много рано.
- Г-н Тътъл.
- Добро утро, госпожо.
Претърсете градината за надгробни камъни.
Надгробни камъни?
Да. Когато съпругът ми купи къщата,
ни казаха, че има малко гробище.
Мисля, че е там, между дърветата.
Нищо не съм виждал.
Проверете внимателно. Сигурно е обраснало.
Да, госпожо.
Искам да знам дали има погребано семейство
и дали са имали малко момченце, Виктор.
Мисли си, че къщата е обитавана от духове.
Мислиш ли, че е безопасно да я пуснем?
Не се тревожи.
Мъглата няма да й позволи да стигне далече.
О, да, мъглата.
Мъглата, разбира се.
И кога мислиш,
че трябва да го изкараме наяве?
Когато му дойде времето, г-н Тътъл.
Когато му дойде времето.
Като говорим за това...