The Others (2001) (The.Others.2001.DVDrip.XviD.AC3.5.1CH.CD2-WAF.ShareConnector.sub) Свали субтитрите
Грейс?
Ти се върна. Ти си тук.
Казаха, че няма надежда.
Казаха, че трябва да те смятам за мъртъв.
Казват много неща.
Благодаря.
Благодаря ти, господи.
Благодаря ти, господи.
Всяка нощ се молих за това...
молих господ да те върне.
Да върне бащата на децата ми.
Да го върне...
Но къде беше през цялото време?
Там... търсех дома си.
Толкова си различен.
Толкова различен.
Понякога кървя.
Госпожо...
Госпожо Милс,
това е съпругът ми.
Радвам се да се запознаем.
Много е слаб.
Ето.
Искам да приготвите топла баня и чисти дрехи.
И нещо за ядене.
Веднага, госпожо.
Как са малчуганите ми?
Татко!
Защо те нямаше толкова дълго?
Здравей, Никълас.
Казах ти, видя ли.
Казах ти, че ще се върне.
Бяхте ли послушни?
Бяхме много добри.
Слушахте ли майка си?
Много.
Всеки ден учим за първото си причастие.
Татко, уби ли някого?
Ето го!
Скъпи, приготвихме ти обяд.
Ще слезеш ли долу или предпочиташ...
Кога татко ще слезе?
Бъди търпелива, Ан. Татко не се чувства добре.
Той каза, че е виждал много мъртъвци.
Мамо, когато хората умират във войната,
къде отиват?
Що за въпрос?
- Зависи.
- От какво?
Дали са се били на страната на добрите или на лошите.
Баща ви се е бил за Англия,
на страната на добрите.
Откъде знаеш кои са добрите и кои лошите?
Стига въпроси. Изяжте си храната.
Вие никога няма да отидете на война.
Няма да отидем никъде.
Не изпускате нищо.
Вие сте много по-добре вкъщи с мама и татко,
които много, много ви обичат.
Ами призраците.
Тук няма призраци.
Но ти каза, че има.
Не, казах, че няма.
Не искам да чувам нищо повече по въпроса.
- Но ти каза...
- Стига!
Мога ли да кажа нещо?
- Не!
- Защо не?
Защото не може!
Ан, престани да дишаш така.
Чу ме! Спри!
Престани да дишаш така.
Добре, върви в стаята си.
Върви в стаята си и никакъв десерт.
Недей да плачеш, недей.
Стига сълзи.
Виж какво ужасно ти става лицето, когато плачеш.
Не ме интересува!
Ето, ето.
Чуй ме.
Аз също съм ги виждала.
Така ли?
Да.
Защо не кажеш на майка?
Тогава може би ще ми повярва.
Има неща, които майка ти не иска да чуе.
Тя вярва в това, в което е научена.
Но не се тревожи, рано или късно,
тя ще ги види.
Тогава всичко ще е различно.
Как?
Ще разбереш.
Ще има големи изненади.
Ще има... промени.
Промени?
Държи се, все едно нищо не се случило.
Ами дъщеря й?
Тя не е толкова неподатлива.
Децата ще бъдат убедени по-лесно.
Майката ще ни създава проблеми.
Мислиш ли, че съпругът й подозира нещо?
Не, не мисля, че дори осъзнава къде е.
Каква красива дъщеря имам.
Мама направи този воал специално за теб.
Приличам на булка.
Да, така е.
Трябва малко да скъся ръкавите.
Сега можеш да я съблечеш.
Не.
Тази рокля трябва да бъде чиста за първото ти причастие.
Обещавам, няма да я цапам.
Позволи ми да я понося още малко.
Само малко?
Добре. Сега се връщам.
Не сядай на пода и не се облягай на стените.
Няма.
Господине, искате ли да танцуваме?
С удоволствие.
Чарлз, не можеш да продължаваш така.
Трябва да хапнеш нещо.
На небето
Не знам дали е облачно или пък ясно
Но мога да погледна
Само теб, скъпи
Луната може да е високо
Ан, трябва вече да съблечеш роклята.
Ан, чуваш ли ме?
Ан?
Нали ти казах да не сядаш на пода?
Чисто е.
Няма значение.
Защо никога не правиш това, което ти казвам.
Какво има?
Къде е дъщеря ми?
Какво си направила с дъщеря ми?
Да не си луда? Аз съм дъщеря ти.
Не, не си дъщеря ми!
Не! Не!
Не си дъщеря ми! Не!
Не!
Госпожо, чух викове.
Тя иска да ме убие!
Няма да спре, докато не ни убие!
Няма да спре!
Тихо, дете. Ела с мен.
Ти си лоша! Лоша!
Лоша!
Как е тя?
Не се успокои,
затова я оставих с баща й.
Настоя да говори с него.
Какво се случи? Защо я нападнахте?
Не беше тя.
Беше старицата със странните очи.
Имитираше гласа на дъщеря ми.
Кълна се в господ, че това не беше дъщеря ми.
Господи, помогни ми!
Господ да ми е на помощ. Какво става с мен?
Не знам какво става с мен.
Трябва ви по-голяма почивка.
Не може да поемете цялата грижа за къщата.
Оставете на нас.
Знаем какво трябва да се направи.
Какво искате да кажете?
Какво знаете, че трябва да се направи?
Нищо, госпожо. Просто предположих...
Няма нищо за предполагане.
За коя се мислите?
Нямате представа какво трябва да се направи.
Или имате?
Какво е това?
Таблетките за мигрената ви, госпожо.
Тези, които винаги взимате.
Моля ви, оставете ме сама.
Да, госпожо.
Ела дете.
Ан ми разказа всичко.
Ще ми се да имах обяснение, но нямам.
Отначало мислех, че има някой друг в къщата.
Дори помислих, че има призраци.
Не говоря за призраците.
Говоря за това, което се е случило през онзи ден.
Не знам за какво говориш.
Кажи ми, че не е вярно!
Кажи ми какво се е случило!
Случило?
Не знам какво стана.
Слугите си тръгнаха през нощта.
Нямаха смелостта да ми го кажат в лицето.
Знаеха, че не мога да напусна къщата.
Знаеха.
Ан.
Ан, какво се е случило?
Тя ме удари.
Полудя както през онзи ден.
Помниш ли?
Не.
Трябва да ми простиш, Чарлз.
Не аз, а децата.
Те знаят, че ги обичам.
Знаят, че не бих ги наранила.
По-скоро бих умряла.
Какво ще направиш?
Сърдиш ли ми се?
Дойдох само да кажа сбогом
на жена си и на децата си.
Сега трябва да вървя.
Къде?
На фронта.
Но войната свърши.
Войната не е свършила.
За какво говориш?
Няма да отидеш, чу ли?
Веднъж вече ни напусна. Не можеш да отидеш!
Защо?
Защо трябваше да ходиш на тази глупава война,
която не ни засяга?
Не можа ли да останеш тук като другите?
Другите се предадоха.
Всички се предадохме!
Целият остров беше окупиран!
Какво очакваше?
Какво се опита да докажеш, като отиде на война?
Мястото ти беше тук с нас.
Със семейството ти.
Аз те обичах.
Това ми беше достатъчно.
Да живея в мрак.
В този затвор.
Но не и за теб.
Не беше достатъчно за теб.
Затова ни напусна.
Не беше само заради войната.
Искаш да ме напуснеш, нали?
Ан!
Никълас!
Какво има? Какво...
Господи!
Ето! Господи!
Ето!
Къде са завесите?
Госпожо Милс!
Да видим.
Всичко е наред!
Всичко е наред!
Искам татко!
Татко си тръгна.
Не е вярно!
Вярно е.
Истина е.
Обичам те, мамо.
Намери завесите.
Кой беше?
Кой го направи?
Кажи ми!
Кажи!
Ти знаеш какво се е случило!
Знаеш, защото се е случило и на теб!
Ще ми кажеш.
Напиши го.
Напиши го, моля те!
Това държане няма да помогне, госпожо.
Тя не може да пише.
- Къде са?
- Кое?
Завесите!
От завесите зависи животът на децата ми!
Някой е взел завесите!
Забелязах, госпожо.
Няма нужда да повишавате глас.
Г-н Тътъл, тъкмо щях да ви повикам.
Знаете ли, че някой е взел завесите?
Завесите?
О, боже.
Защо му е на някой да взема всички завеси?
Предполагам, за да пусне дневна светлина в къщата.
Дневна светлина. Разбира се.
Някой иска да убие децата ми.
Защо мислите, че светлината ще ги убие?
Луда ли сте?
Казах ви.
Вече ви казах!
Децата са силно чувствителни към светлината!
Тя ще ги убие!
Да, но това е било преди.
Състоянието им може да се подобрило.
Ако никога не се изложат на дневна светлина,
откъде ще знаете, че не са излекувани?
Снаха ми имаше ужасен ревматизъм
на краката и гърба.
Един прекрасен ден
просто изчезна.
Ще отида да потърся завесите,
а когато ми помогнете да ги закача,
ще напуснете къщата!
Ами господарят, госпожо?
Какво ще каже той за всичко това?
Дайте ми ключовете си.
Искам ключовете ви веднага!
Знам какво искате.
Искате да ни изплашите.
Искате да ни изгоните, мен и децата.
Искате да вземете къщата
още от първия ден, когато дойдохте.
Сега ми дайте ключовете. Няма да питам отново.
Трябва да се успокоите, госпожо.
Дайте ми ключовете.
Дайте ми ги.
А сега се махайте.
Знаете ли какво, г-н Тътъл?
Мисля, че търпението ми се изчерпа.
Ами вашето?
Да, определено.
По-добре да открием надгробните камъни.
Какво прави мама?
Вече ти казах. Полудява.
Лъжкиня.
- Полудява!
- Лъжкиня!
Настана нощ.
Къде отиваш?
Това беше.
Отивам в гората, за да потърся татко.
Ще бягаш ли?
Ако се хвана за водосточната тръба,
мога да сляза на земята.
Много е лесно.
Ако мама разбере, ще си изпатиш.
Да, да.
Ан, чакай!
Аз също искам да потърся татко.
Лъжец. Просто не искаш да останеш сам.
Страхливец, страхливец!
Млъкни!
Ан, мисля, че се загубихме.
Все още не сме излезли от градината, глупако.
- Страх ме е.
- Тогава не трябваше да идваш.
- Кажи нещо.
- Какво да кажа?
Не знам. Нещо.
Добре. Казвам се Ан и вървя.
Вървя и се казвам Ан.
Какво е това там?
Мисля, че са гробове.
Не се приближавай!
Защо не?
Ами ако изскочат призраци?
В гробовете няма призраци. Само скелети.
Има нещо написано тук.
Да вървим!
Чакай!
Ан, какво пише?
Сега трябва да сте силни, деца.
Никълас, ела тук!
Г-жо Милс, не казвайте на мама, че сме излезли.
Не говори с тях!
Защо?
- Мъртви са!
- Какво?
Те са призраци! Ела тук!
Деца!
Никълас!
Те са призраци?
Защо не носят чаршафи и не подрънкват с вериги?
Ти каза така...
Голяма работа какво съм казала! Махни се оттам!
Винаги ме дразниш и ме лъжеш
и ми писна от това!
Не те дразня! Казвам ти истината!
Ела тук!
Бързо!
Мамо!
Деца!
Бягайте!
Бягайте!
В къщата!
Не се приближавайте!
Не мърдайте!
Не се мъчете, госпожо.
Туберкулозата ни довърши...
преди повече от половин век.
Махайте се!
Отворете вратата, госпожо.
Какво искате?
Мамо, не отваряй! Недей!
Видяхме гробовете им.
Качете се горе и се скрийте.
- Вървете.
- Страх ме е.
Не се разделяйте!
Каквото и да се случи, не се разделяйте.
Скрийте се. Вървете.
Опитахме се да ви накараме да разберете.
Да разбера какво?
За къщата.
За новото положение.
Какво положение?
Всички сме научени да живеем заедно...
живите и мъртвите.
Ако сте мъртви, оставете ни на мира!
Оставете ни на мира!
Оставете ни на мира!
Тук. Влизай вътре.
Дори и да ви оставим,
мислите ли, че те ще го направят?
Кои?
Другите.
Тук няма други.
Те свалиха завесите.
Няма други!
Да, уверявам ви, че бяха те.
А сега са вътре с вас и децата.
Чакат ви.
Не!
Да. И повярвайте ми, рано или късно,
те ще ви намерят.
Почакай тук, аз ей сега се връщам.
Не, не. Мама каза да не се разделяме.
Не можем да я оставим сама.
Спри да дишаш така.
Никълас, спри да дишаш така.
Не дишай така!
Чуваш ли? Там има някой.
Елате с нас, деца!
Елате с нас!
Никълас?
Ан?
Къде сте?
Отговорете!
Другите ги намериха.
Не можем да направим нищо повече.
Трябва да се качите горе и да поговорите с тях.
Отче наш, ти, който си на небесата,
да се слави името ти.
Твоето царство идва.
Земята ще бъде
като рай.
Дари ни ти насъщния
и прости ни...
Деца, защо се страхувате?
Защо не искате да сме ви приятели?
Хайде. Говорете.
Кажете ни.
Кажи ми какво стана.
Не й казвай! Не й казвай!
"Не й казвай".
Ако й кажа, ще ни оставят на мира.
Мамо!
"Мамо".
Защо плачете, деца?
Какво се е случило в тази стая?
Какво ви е причинила майка ви?
Нещо с възглавница.
Така ли ви е убила?
С възглавница?
Тя не ни е убила!
Деца, след като сте умрели,
защо сте останали в тази къща?
Не сме умрели!
Защо сте останали в тази къща?
Не сме умрели!
Не сме умрели!
Не сме умрели!
Защо сте останали в тази къща?
"Не сме умрели. Не сме умрели".
Не сме умрели!
Не сме умрели!
Не сме умрели!
Добре ли сте?
Да. Само малко замаяна.
Какво се случи?
Осъществиха контакт.
И тримата?
Очевидно, да.
Майката и двете деца.
Доста интересно, не мислите ли?
Интересно?
Изплаших се до смърт!
Скъпа, успокой се.
Не. Досега беше както ти искаше,
но сега ме чуй.
Не можем да останем повече в тази къща.
Напълно ясно е,
че тези същества не искат да живеем тук.
Все още не знаем нищо за тях.
Напротив, знаем.
Знаем, че жената е полудяла,
удушила е двете си деца, после се е застреляла.
Това е достатъчно. Помисли за сина ни.
На Виктор му няма нищо.
Има му! Сънува кошмари.
Казва, че е видял момичето,
дори и тази дама беше обсебена от нея.
Моля те, нека напуснем тази къща.
Добре.
Ще си тръгнем утре сутринта.
Господи, благодаря ти.
Ще отида да видя Виктор.
Още веднъж ви благодаря, че дойдохте.
За нас беше удоволствие.
Надявам се, че сме помогнали.
Да, разбира се.
Отначало не можах да разбера
какво прави възглавницата в ръцете ми
и защо вие не мърдате.
Но после осъзнах.
Беше се случило.
Бях убила децата си.
Взех пушката.
Опрях я в челото си.
После натиснах спусъка.
И нищо.
После чух смеха ви в спалнята.
Играехте си с възглавниците,
все едно нищо не се беше случило.
Помислих си, че господ е милостив
и ми дава друг шанс
и ми казва: "Не се предавай!
Бъди силна!
Бъди добра майка!
Заради тях!"
Но сега...
сега...
какво означава всичко?
Къде сме?
Лидия каза същото,
когато осъзна, че и тримата сме мъртви.
Това бяха последните й думи.
Но не можех да ви го кажа преди.
Да направя ли по чаша чай, госпожо?
Тези ще си тръгнат,
но ще дойдат други.
Понякога ги усещаме,
друг път не можем.
Но така е било винаги.
Госпожо.
Мамо...
татко е умрял във войната, нали?
Да.
Ще го видим ли някога отново?
Не знам.
Ако сме мъртви, къде тогава е предверието?
Не знам дали изобщо има предверие.
Не съм толкова мъдра като вас,
но знам, че ви обичам.
Винаги съм ви обичала.
И тази къща е наша.
Кажете го с мен.
Тази къща е наша.
Тази къща е наша.
Тази къща е наша.
Мамо, виж. Вече не боли.
Никой не може да ни накара да напуснем тази къща.
Да вървим, Виктор.
ПРОДАВА СЕ
Превод и субтитри: THIEVERY HoldinG