Desperado (1995) (Desperado.SE.1995.iNTERNAL.DVDRip.XViD-iNCiTE.CD1.srt) Свали субтитрите
Бира.
Имам само топла като пикня "Чанго".
Това е любимата ми.
Страхотна е.
Бих казал че това е най-добрата бира, която някога съм пил.
Всъщност...
Имаш ли нужда от нещо?
Радвам се че съм жив в момента.
Бях в един град не далеч от тук. В Сарагоса.
Бях в един бар. Почти като този и там сервираха бира.
Не беше добра като тази, но почти.
Там видях нещо, което не е за вярване.
Седях си там самичък.
А този бар...
...беше пълен с отрепки.
Наистина, не като това място.
Не, имам предвид наистина лошо.
Възможно най-лошото.
Аз бях самичък. Така ми харесва.
През това време, нещата си вървяха.
Нещата под масата. Не много очебийни...
...но и не много потайни.
И така...
...седя си аз...
...и влиза...
...най-големия мексиканец който някога съм виждал...
...все едно че беше собственик.
Никой не знаеше какво да прави.
Но той беше там и влезе.
Той беше тъмен, също така.
Нямам предвид тъмнокож.
Беше по-различно.
Беше като че ли винаги е вървял в сенките.
С всяка стъпка към лампата
точно когато мислиш, че лицето му ще се открие
светлината намаляваше...
...точно заради него.
И така той...
...седна на бара...
...поръча си сода, облегна се, и нищо не говореше.
Поръчал си е газирана вода?
Аз не се интересувах от пиенето му.
Бях заинтригуван от това което носеше.
Нещо като куфар, доста тежичък.
Той постави това нещо до себе си, като че ли му беше приятелка.
Тогава изведнъж, копелето проговори.
Разбрах че говори по работа защото разстрои бармана.
Най-вече когато спомена...
Каза нещо от рода на:
"Куче" или...
..."Бучо."
Точно така.
Бучо!
Бармана се ядоса здраво.
Някои от противните елементи...
... не като тези момчета, а истински отрепки, също се ядосаха.
Започнаха да вадят пистолети и ножове.
Странника...
... скочи от бар-стола.
Хвърли се в средата на стаята с куфара си.
Не знам какво държеше вътре, но само след миг куфара беше отворен...
... и той извади най-голямата пушка, която някога съм виждал.
Това бе само началото.
А ти просто си стоеше? Не побягна ли да се скриеш?
Бях замръзнал на място.
Можех само да наблюдавам как...
... това нещо правеше бара на пух и прах. Беше невероятно.
Тези убийци и отрепки прииждаха и бяха убивани, а заслужаваха и повече.
Не ме разбирайте погрешно, те не бяха на вашето ниво.
Въобще не.
Не, тези момчета бяха лайна от класа.
Съжалявам, но те си получиха това което заслужаваха.
Настана Страшният съд.
Той хвана един от тях...
единственият, който все още дишаше.
И започна да го разпитва.
И аз разбрах от шепненето...
... че той му каза всичко.
Дрънкаше здраво. Призна си всичко.
Каза на странника всичко.
Всичко ли?
Ще ми дадеш ли чиста халба? Тази е мръсна.
Майната ти.
Това е най-чистата която имам.
Както и да е...
...без предупреждение...
...без да подскаже с нищо...
...странника помля всичко...
... и ме видя... мен.
Видя ли му лицето?
Лицето?
Не.
Видях очите му.
И той нищо не ти направи?
Нищо. Обърна се към човека на пода.
Странника го застреля...
...отиде до бармана, плати и си тръгна.
Бармана е оцелял?
Бармана никога не го убиват.
Но...
когато той стигна до вратата...
Не, човече, бармана го отнесе най-зле от всички.
Ето.
От заведението...
... ако си спомниш лицето му.
Благодаря, но не благодаря.
Аз изчезвам от тук.
Защото мисля,...
... че той пое насам.
Благодаря ви, момчета!
Всичко хубаво!
ДЕСПЕРАДО
Кой е?
Единственият ти приятел.
Не мислиш ли, че си прекалено предпазлив?
Някой ден ще легнеш прекалено силно и ще си пръснеш мозъка.
Какво искаш?
Той е тук.
Споменах името му и те откачиха.
Бучо е тук?
Те не чуваха и дума от това което разказвах...
... но когато споменах него...
... те се заслушаха.
И изведнъж започнаха да се интересуват много от това кой си ти.
Така че им разтеглих историята хубаво и дебело.
Колко дебело?
Доста дебело.
Ти беше най-големият мексиканец, който някого съм виждал.
Чудесно.
Аз доста преувеличих, но те се хванаха.
В момента газ пикаят, сигурен съм.
Къде трябва да отида?
Бар Тараско, като за начало.
Не го превръщай в кървава баня като последния път.
Не бях виновен аз.
Разбира се, че не.
Те започнаха.
Както и да е. Само запомни...
... Бучо има доста убийци, но без тях, той е нищо.
Пести си патроните.
Внезапно ти се оказа...
... моят по-голям брат.
Чувствам се отговорен за теб.
- Мога ли да те попитам нещо?
- Какво?
Какво ще стане, когато го убиеш?
Когато Бучо умре...
... всичко свършва.
Той е последният.
Край на разплатата. Око за око.
И ти най-накрая ще бъдеш удовлетворен?
Така мисля.
Надявам се.
Не мога да понасям вече това.
Ти никога не си могъл.
Нито пък ти.
Току що звънях в бар Оро Верде в Сарагоса.
Никой не се обади.
Кажи ми ако чуеш нещо.
Искам голяма бдителност при всички операции.
Това значи двойни и тройни проверки дори на постояните ни клиенти.
Аз ще се оправя.
Къде ми е колата? Готова ли е? Колко време трябва да чакам?
Не ми хареса, затова я върнах обратно.
Отново? Досега щях да си я направя сам.
- А това кой е?
- Това е племенника на сестра ми.
Той се нуждае от работа, затова искаше да ти покаже как се бие.
Ти на това прослушване ли му казваш, да се бие срещу Пипон?
Ако не може да победи Кристос, не ме интересува. Отивай там.
Махай се оттам!
Нищо особено за сега.
Само така.
Повече няма да танцува.
- Дотук с Кристос.
- Казах ти.
Чуйте, какво искам да направите.
Вземете повече хора и ги поставете около Бар Тараско и Ла Ацтека.
Колумбийците се чудят дали ще мога да се справя с допълнително количество.
Те ни наблюдават достатъчно.
- Хей.
- Какво?
Ами той?
Оправете му крака. И го приветствайте в семейството.
Колко е в долари?
18 000 долара.
Мамка му.
Трябва ли да му платим или да го убием.
Повече за нас.
Имам да плащам ипотека.
Да го убием.
Извинете.
Но...
... аз съм работила в бар...
... така че знам какво означава да сервираш на хората.
И искам да ви кажа, че обслужването тук...
... се нуждае от незабавно подобрение.
Какво искаш да кажеш?
Какво искам да кажа ли?
Сервитьорът ни...
... къде е?
Не ми казвайте че още е в тоалетната.
Той така и не дойде да види дали искаме нещо друго.
Той не ни донесе и сметката.
Искаме сметката, за да можем да се махнем от тук.
Ето.
Това ще е достатъчно.
И не очаквайте бакшиш.
Ако не се отнасяте добре с мен, няма да ви изгоня.
А бирата ви има вкус на пикня.
- Знаем!
- Защото пикаем в нея!
Това не е всичко!
Лоша бира, лошо обслужване.
Не знаят ли, че не трябва да идват тук?
Две Сервезарс.
А тези са за теб.
Един момент.
Исках да разгледам китарата.
Ти свириш ли?
Да, ами ти?
Малко.
Изсвири нещо.
Не сега.
На баща ми е, но той вече не свири.
Защо?
Няма много работа за мариачи. Сега той гледа само DivX филми.
Неприятно ми е да го чуя.
Той и без това не беше много добър.
Не толкова колкото аз ще бъда. Чуй това.
Отпусни си малко пръстите.
Ето така.
Разбра ли?
Отпусни ги.
Как го направи?
Добре.
Дай ми я.
Забрави за тази ръка. Ако искаш да се научиш,
ето я тайната.
Разбра ли? Добре.
Упражнявай това...
... всеки ден.
По цял ден.
Следващия път...
ще ти покажа как да изсвириш една песен...
като използуваш това което си научил.
Упражнявай се.
Това ми напомня един виц.
Един мъж влиза в бар...
отива до бармана и казва...
"Бармане, искаш ли да се обзаложим.
На бас за $300 че мога да се изпикая
в онази чаша, ето там
без да разсипя и капка."
Бармана погледнал към чашата. Тя била на 3 метра.
И казал...
"Искаш да се обзаложиш за $300
че можеш да се изпикаеш, стоейки тук...
в онази чаша, и няма да разсипеш нито една капка?"
Човека го погледнал и казал:
"Точно така."
Бармана казал, "Приемам облога."
Човека казал: "Добре започвам."
Извадил си оная работа.
Съсредоточава се в чашата.
Съсредоточава се в чашата. Съсредоточава се в патката.
Патка, чаша, патка, чаша, патка, чаша, патка, чаша.
И тогава разцепил.
Опикал на всякъде.
Напикал бара.
Всички столове, на пода, телефона.
И бармана!
Пикал навсякъде без в проклетата чаша!
Бармана се засмял. Спечелил е $300.
Капки се стичали от лицето му.
Той казал, "Идиот такъв!
Улучи всичко само не и чашата!
Дължиш ми $300, приятел."
Човека казал: "Извини ме за една секунда."
Отишъл в дъното на бара.
Там имало двама мъже, които играели билярд.
Той отишъл при тях.
И се върнал на бара.
Казал: " Ето ти $300."
Бармана го попитал:
"Защо си толкова щастлив? Ти току що загуби $300!"
Човека отвърнал: "Виждаш ли тези момчета там?
Току що се обзаложих по $500 със всеки...
че мога да се изпикая на бара ти...
на пода, на телефона, и върху теб...
и не само че ти няма побеснееш...
а дори ще се радваш."
Това беше смешно, а?
"Ще се радваш!"
Познай?
Той не се разписа.
А ти...
...ти се разписа доста добре.
Е, аз си знаех, защото...
... аз и Буко...
- ... ние се познаваме отдавна.
- Бучо.
Той също.
А този човек...
- Срещнах го днес.
- Влизай.
Добра работа между другото.
- Добра работа.
- Влизай.
Много хубаво го нацели точно между очите.
Спокойно, приятел, споко.
Води ме.
Там ли?
Отвратително.
Какво искаш?
Търся си работа.
Тук няма работа.
Разбирам.
Има ли нещо за пиене?
Има ли нещо в куфара?
Да.
Какво?
Китарата ми.
Сигурен ли си че не искаш да чуеш как свиря преди да кажеш че няма работа.
Ние искаме да видим, какво има в куфара.
Ако е това което казваш...
...може да пиеш колкото си искаш.
Но аз вече ти казах.
Аз съм музикант. Това е китарата ми.
Не пипай!
Махнете го от там!
Бързо.
Как си?
Какво има?
Китара.
Китара е.
Чухме за куфар пълен с пушки.
Знам.
Трябваше да сме сигурни.
Разбирам.
Той е!
Ами, да.
Аз съм.
Нямам нищо против вас, така че се успокойте.
Спокойно.
Аз просто търся човек на име...
Още не.
Какво става по дяволите?!
Това в момента ли става?
Пази го!
Какво става по дяволите?
Твои приятели ли?
Кълна се, нямам представа, какво по дяволите става!
Мамка му!
Пропусна!
Ставай.
Ела тук.
Търся човек на име "Бучо".
Това е всичко.
Но вие трябваше да го усложните.
Чуй ме.
Не искам да те убивам.
Само искам да ме заведеш при него. Разбра ли?
Опита се да ме застреляш в гръб, а?!
Копеле!
Ако искаш да си вървиш...
... върви.
Ако ще останеш...
... успокой се.
Майната ти!
Парите все още са отзад.
Както и стоката.
Момчетата за доставка лежат на пода с по 3 куршума в главата.
- Таво трябва да го е застрелял.
- Къде е Таво?
Taвo е отвън.
Къде?
На 2 пресечки.
Кажи му да си довлече задника тук!
- Искам да знам какво е станало!
- Той е мъртъв.
Аз ще ти кажа, шефе...
който и да е бил не е дошъл за парите.
Те са дошли са мен.
Чували сте истории за човек с калъф за китара пълен с оръжия.
Това са само приказки.
Аз не го вярвам.
Не виждате ли, че е затворено?!
Трябва да го открием.
Ти каза, че Колумбийците ни наблюдават.
Трябва да сме бързи.
Той сигурно е напуснал града.
Той знае че аз съм тук.
Няма да отиде никъде.
Къде съм?
В книжарница.
Кафе-книжарница.
Какво си ми дала?
Болкоуспокоително.
Оперирам те.
Къде са всички?
Затворих рано, за да не дойде някой.
Никой няма да дойде така или иначе.
Защо?
Никой не чете.
Твои ли са? Всички тези... книги?
Да.
Моите родители починаха.
Те ми оставиха сградата и малко пари.
Имам апартамент горе.
Защо книжарница?
Този град никога не е имал книжарница.
Така ми хрумна идеята.
Сигурна ли си, че знаеш какво правиш?
Защо книжарница, а?
Добре. Тук няма ли болница?
Вярвай ми. Ти не искаш да ходиш в тукашната болница.
Тук няма да си намериш работа.
Какво?
Китарата.
Никой не наема музиканти наоколо.
Знам.
Използвам я за да свалям момичета.
Хайде, стига!
- Виждаш ли това?
- Да.
Името ти беше на него.
Ти дори не ми знаеш името.
Точно така.
Не го знам.
Пушиш ли?
Не.
Мерси.
Това е най-малкото, което мога да направя за теб, като ми спаси живота.
Вземи още две.
- Какво е това?
- Успокоително.
Топла вода.
По дяволите!
Какво правиш?!
- Извинявай.
- Ти си луда.
Спокойно. Ето ти студена вода.
По-добре ли е?
Нека те зашия.
Разкарай се!
Познавам те.
Наистина ли?
Ти си онзи за който постоянно слушам истории.
Ти убиваш нарко пласьори.
Познаваш ли Бучо?
Надявам се, че не мислиш че можеш да хванеш Бучо сам.
Познаваш ли го?
Да.
Имам няколко приятели на които мога да се обадя.
Те ми дължат услуга.
Не се оплаквай.
Щеше да е добре ако не беше мърдал толкова много.
Това е още по-лошо.
Кой го направи?
Аз, преди много време.
Не искам да знам какво е това.
Спасявало ми е живота няколко пъти.
Вземи го.
Не, благодаря.
Всичко е наред.
Ще ми помогнеш ли?
Не мисля, че ще мога.
Трябва да си оставя нещата тук за няколко минути.
Добре.
Мога да ти имам доверие, нали?
Да.
Наистина?
Добре.
Къде ще ходиш?
Трябва да отида до църквата.
Защо?
Да изповядам греховете си.
Аз съм грешник.
Знам.
Благодарих ли ти?
Не, не си.
Ще го направя.
Какво мислиш?
Бронирани стъкла...
врати...
капак.
Това което поиска.
Виж...
няма други доставки за днес, освен една в Хидалго.
Стой на страна от там.
Останалата част от града е спокойна. Вземи тази кола и го намери!
Ще взема камиона.
Вземи колата. За това съм я купил.
Ако видиш непознат... убий го.
Не искам да поемам повече рискове.
Люкът също е брониран.
Става за щит, когато стреляш от покрива.
Виж го само.
Работи. Сега изчезвайте.
Вземи я с вас. Ще имате нужда от всякаква помощ.
Ти също.
Благослови ме, Отче, за това че току що убих няколко човека.
Без майтап.
От това което чух, очистил си целият Тараско бар.
Добра работа. Всеки убиец в Коуила те търси.
Нещата излязоха извън контрол.
Казах ти без повече кървави бани.
Аз ти казах, че Бучо е последния.
Тогава ще престана.
Не, аз преставам. Те убиха жената която обичаш.
След това ти простреляха ръката.
Две на нула. Събуди се!
Няма как да си върнеш за това.
Откажи се.
Повярвай ми...
това е нещо което не би желал да стигнеш до край.
Какво искаш да кажеш?
Проверих наоколо, и Бучо не е някой с който трябва да се закачаш.
Повярвай.
Не мога да се откажа без Бучо.
Ако не искаш да живееш толкова, добре. Но аз искам.
Ако ти трябва помощ...
не ми се обаждай.
Обади се на Кампа и Кийно. Те са луди.
Мислех, че мога да разчитам на теб!
Това време отмина.
Почакай! Хайде!
Късмет. Гледай да не те уцелят.
Искаш ли да се изповядаш?
Може би по-късно, отче. Защото там накъдето съм тръгнал...
ще трябва да се върна пак тук.
Вижте...
не се обадих до сега защото...
мога да се справя.
Да, той няма къде да отиде.
Моите хора са по петите му.
Довел ли си някого?!
От колко време е тук?
Кой е той?
За какво говориш? Можем да се справим с него.
Някой като него само ще разбие това място
и ще вдигне много шум.
Как изглежда твоя човек?
Трябва да знам, иначе други хора могат да пострадат.
Следващият път ще се обадя по-рано, макар, че можех да се справя.
Мамка му!
Какъв е телефона в колата ми?
Идиоти, какъв е телефона в колата ми?
Номера!
Той е в колата, шефе.
Какъв е шибания телефонен номер в колата ми?
Мамка му.
- Какво правиш? Махай се.
- Не можеш да си тръгнеш просто така.
Трябваш ми.
Сънувах я отново.
Е, и какво!
Чуй ме!
Прав си.
Прав си.
Може би трябва да престана.
Сега говориш разумно, защото ако продължиш...
всичко ще свърши доста бързо.
Давай!
Внимавай!
Къде е той? Трябва да го убием.
Пак съм аз.
Човека който изпрати-- Как изглежда?
Просто, за да знам. За да не се объркат хората ми.
Тъмна коса, тъмна кожа. Това го разбрах.
Може ли още малко подробности?
Татуировка на гърдите.
Татуировка на жена на гърдите.
Какво друго?
Някакви оръжия?
Хвърля ножове.
И...?
И монети за телефон, за да може да ти се обади да докладва.
Да, добре.
Това е достатъчно, мерси.
Няма да му се пречкаме.
Да, благодаря.
Мамка му!
За това говорех. Собствените ни хора ни наблюдават.
Той е тук от сутринта, и ни е наблюдавал.
Копелета!
Отивайте да го намерите!
Да отиваме и да намерим кого?
Друг няма!
Той е от колумбийците. Те няма да признаят, че те наблюдават.
Там има някой друг. И искам да го намерите сега!
Кой друг е там?
Китариста?
Той е само мит.
- Мит.
- Ти не вярваш в това.
Това ще те провали.
Тръгвам с теб. Не мога да го оставя на теб.
Сега моят задник е в опасност.
Манито!
Защо не се упражняваш?
Казах ти. Всеки ден, по цял ден.
Не мога да свиря на тази китара.
Хайде.
Къде отиваш?
Отивам да си взема китарата.
Ще те изчакам тук.
Но то е хей там.
Кое е там?
Моята китара. Искам да ти покажа аз се упражнявах.
Глупаво хлапе.
Стой тук. Никой друг не бива да е тук.
Виж? Идва.
Виж? На тази мога да свиря.
Не си го и помисляй.
Да ми китарата.
Китарата!
Изчезвай.
Мамка му.
Това китарата на баща ти ли е?
За това ли той не работи?
Те сменят китарите през няколко дни.
Ти какво получаваш?
На баща ми не му се налага да работи. Гледа телевизия.
Той казва, че го крият навсякъде.
Жени с бебешки колички, църквата...
книжарници. Питай Каролина.
Тя ще ти каже.
Тя прави същото.
Какво? Боже.
- Какво си му казала?!
- На кого?
- Ти работиш за него, нали?
- Аз не работя за никого.
Искам да знам, какво си му казала!
- Нищо.
- Нищо?!
За какво говориш?!
Казала си, че съм в църквата!
- На никого нищо не съм казвала!
- Погледни ме!
Ти го защитаваш!
- Не съм!
- Да!
Ако съм, аз щях да му кажа, че си тук!
Ти не искаш той да умре!
Не искам никой да умира! Убийството му не е решение.
Така ли?!
Знаеш ли какво виждам?
Виждам, че не си по-добра от него.
Същият боклук!
Всеки може да бъде купен.
Не всеки.
Ти си толкова добър, а?
Виждаш ли тази книжарница? Моя е.
Някой идва и оставя нещо.
- След няколко дни...
- Колко?
... някой друг идва и го прибира.
Давам под наем мястото!
- Това правя.
- Колко?!
Само задната стая.
Колко ти плаща?
50 000 $ на година.
50 000 $.
На ръка.
Погледни се. Пак си ранен. Ела тук.
На тезгяха.
Не съм отворила това място само, за да фалирам.
Не изкарвах никакви пари. Трябваше да затворя.
Един ден, Бучо дойде тук с куфарче пълно с пари...
и ми каза, "Каролина, вземи това...
и продължи с бизнеса си...
и аз ще ти давам 50 000 $ годишно."
Много хора идваха тук.
Използуваха бизнеса ми като прикритие.
Използувах част от парите, за да продължа бизнеса.
И скрих останалото, мислейки...
ако някой ден...
нещата се влошат...
ще имам пари да замина.
Но не можах да си тръгна.
Защото веднъж щом влезеш, не можеш да излезеш.
Човекът който ми беше като брат
току що бе убит.
Не мога да спра започнатото.
Не мога.
По дяволите!
Имаш ли нужда от помощ?
Не. Опитвах се да преместя
касовия апарат.
Така или иначе имах нужда от нов.
Е...
какво те води насам?
Вече не идвам наоколо, нали?
Не.
Как си?
Добре.
Бизнеса?
Бизнеса също.
Доколкото е възможно.
Казвах ти...
книжарници...
Не и в този град.
Ами ти?
Преследвам един, който заплашва бизнеса ни.
Може би си чула за бара.
Да. Имало е престрелка.
Виждала ли си някой, който да изглежда--
Подозрително?
Не.
По дяволите.
Човекът, който търся очевидно е опасен...
така че не искам да се спречквате...
но ако го видиш...
ще ми се обадиш ли?
Разбира се.
Искам да кажа...
... че трябва да спрем престрелките.
Но аз не съм го виждала.
Ти...
не би ме излъгала...
нали?
Не.
Ама че бъркотия.
Да.
По-добре да почистя.
Благодаря за кафето. Обади ми се.
Да...
ако го видя...
със сигурност ще ти се обадя.
Обади ми се.
Той ли беше?
Не прави нищо тук иначе и двамата ще бъдем убити.
А аз не искам да умра заради това.
Стой далеч от прозореца.
Тази не е толкова зле.
Всъщност е почти симетрично.
Защо не му каза,
че съм тук?
Не знам.
Знам че мислиш, че е ужасен човек.
Скъпа, той е.
Той е.
Не съвсем.
Той си има и добра страна.
И това е, което може да го спаси.
Како е това?
Беше за теб.
Било е за мен?
Вече не е ли?
Добре, вземи я.
Не ти купих калъф, тъй като ти вече си имаш.
Страхотна е. Благодаря.
И си помислих, че можеш
да махнеш пистолетите и да я поставиш вместо тях.
Може би.
Изсвири нещо.
Не.
Хайде, нека ти помогна.
- Съжалявам.
- Внимателно.
Всичко е наред.
Не, вече не мога да свиря.
Защо?
Ами, виж ми ръката. Тя е...
не мога.
Може да импровизираме.
Да импровизираме?
Ти свириш ли?
Малко.
Добре.
Това дори не е нота.
Нека ти покажа.
Сложи си пръстите тук.
Така ли?
Да. Така е добре.
Дай да видя.
Добре.
Мемо...
той е в книжарницата.
Да, сигурен съм.
Проверете я. Ако той е там, и тя го прикрива...
ги убийте и двамата.
Да изглежда като нещастен случай.
Това е книжарница.
Изгорете я.
Изчезвай!
Хайде!
Бързо!
Вземи това!
Какво?
Хайде!
Какво!
Трябва да си взема чантата!
Зарежи я!
Чакай!
Чакай!
Ето.
Изглеждаш страхотно.
Благодаря.
Къде отиваме?
Долу, през главния вход.
Вземи това.
Исусе Христе!
Какво правиш?!
Махай се оттук!
Да вървим!
Давай! Давай! Давай!
Добре ли си?
Съжалявам, Каролина.
Съжалявам.
Това е той.
Кой?
Това е Бучо?
Мога да го застрелям оттук.
Копеле.
Какво?
Какво правиш?
Застреляй го.
Застреляй го!
Целият ми живот беше там.
Не разбираш ли?
Не разбираш ли? Той ще ме убие.
Хайде!
Проклятие!
Какво има? Имаше страхотна възможност!
Какво има? Защо не го застреля?
Хайде.
Хайде.
Хайде!
Чакай малко!
Това, че не можете да намерите някой, който се разхожда из града
и се крие където си пожелае,
мога да го разбера.
Това, което не мога да разбера е
как позволихте да се измъкне след като знаехте къде се намира?
Карате из града...
виждате някой когото не познавате, и го застрелвате.
Толкова ли е трудно?
Вижте го този.
Не го познавам.
Някога не съм го виждал.
Има пистолет!
Трябва да е той.
Е, толкова ли беше трудно?
Толкова е лесно.
Виж!
Тези пък кои са?
И тях никога не съм ги виждал.
Е, толкова ли е трудно?
Бум!
Мислиш ли, че ще се справиш? Или аз трябва да върша всичко сам?
Ще се справя.
Обзалагам се, че ще се справиш.
Вземи моята кола! За това съм я купил!
Ти стой тук.
Трябва ми компетентен пазач тук!
По-бързо!
Не винаги съм бил такъв.
Това го разбрах.
Бях музикант.
Добър ли беше?
Да.
Те ми простреляха ръката.
Знаеш ли...
по-лесно е да дръпнеш спусъка, от колкото да свириш на китара.
По-лесно е да разрушиш, от колкото да създадеш.
Те убиха жената, която обичах.
Съсипаха живота ми.
Хората на Бучо са виновни за това.
Защо не уби Бучо?
Добре...
ето плана:
Ти все още можеш да се измъкнеш без да се налага да го убивам.
Ти имаш пари.
Няма никакви пари.
Какво?
Няма ги.
Бях ги скрила в книгите.
Те изгоряха.
По дяволите.
Нямам нищо. Нищо.
O, чудесно.
Мамка му!
Защо не се обадиш на твоите приятели?
Кампа.
Кийно.
Те ще разрушат града.
Бучо пак ще се измъкне. Забрави.
Може би не те засяга...
но той ще ме преследва на всякъде, докато не ме убие.
Засяга ме.
Кампа?
Кийно там ли е?
Колко бързо можете да дойдете до Санта Сесилия?
Аз ще ви намеря.
Благодаря.
Кампа...
донесете си китарите.
Дай ми сили...
да бъда такъв какъвто бях.
И ми прости за това какъвто съм.
Отново сме заедно, а?
Да посвирим.
Прикрий се!
Мамка му!
Не съм сигурна дали това е мястото.
Това е мястото.
Идвам с теб.
Манито.
Какво правиш тук?
Мислех си, че преследвам самият дявол.
А през цялото време е бил собственият ми брат.
Не знаех, че си ти.
Разбрах го едва тази сутрин.
Би трябвало да те убия веднага.
Ти ме опозори.
Винаги сме знаели, че от теб няма да излезе нищо хубаво.
Но никога не съм предполагал, че ще отидеш толкова далеч.
И така моят по-малък брат идва... за да ми даде урок.
Да ми покаже, кое е добро и зло.
Ти си китарист.
Защо убиваш хората ми, и съсипваш бизнеса ми?!
Те убиха жената, която обичах.
Ти ги уби! Какво искаш?
Аз не започвам да избивам невинни хора.
Ти просто купуваш невинни хора.
Ти не ги убиваш...
докато имаш полза от тях.
Това не е ли жената която обичаш сега?
Когато отнемем нещо...
ние го заменяме.
Тя е истински шедьовър.
Повярвай ми. Знам го.
Съжалявам за книжарницата.
Винаги съм казвал, че ще си превърне в дим.
Ако знаех, че се чукаш с брат ми, щях да се държа по друг начин.
Цезар...
научих се да разчитам очите на човек.
Какво разчиташ в моите?
Поражение, братко.
Поражение?
Погледни се.
Дойде тук, за да ме убиеш.
Татко няма да се гордее с теб вече.
Ти беше неговият малък китарист.
Неговия малък мариачи.
А сега...
си просто боклук като мен!
Искаш да ме убиеш?
Нека ти кажа нещо.
Ти вече ме уби!
Вдигни си ръцете, Манито.
Хайде.
Вдигни ги!
Съжалявам.
Но не мога да позволя да се правиш на герой, като наказвам Каролина
за това, че ме предаде.
Ако направя това, ще бъдем наравно.
Обръщаме нова страница.
Ти уби хората ми.
Каквото е сторено е сторено.
Аз свърших така или иначе.
Но сега...
аз ще убия Каролина.
А ти ще гледаш.
Сбогом, Каролина.
Всеки който съм убил...
е бил нечий баща...
нечий син...
нечий брат.
Упражнявай се.
Къде отиваш?
Не знам.
Каролина?
Благодарих ли ти?
Не.
Ще го направя.
Е...
Искам да ми благодариш сега.
Благодаря ти.
За всеки случай.
Пътя е дълъг до следващия град.
Превод: !vo