The X-Files 119 - Shapes (1993) Свали субтитрите
Ни ми омръзна да избиват добитъка ми на стотици мили от кланицата.
Това е четвъртата за този месец.
Кой или какво мислите е отговорно?
- Кравата беше като разкъсан лист хартия.
Никое животно не може да го направи.
Тогава искате да кажете, че човек или хора са отговорни за това?
Искам да ви припомня, че г-н Паркър няма задължения към вас, поне до процеса.
Говори с вас само що се отнася до инцидента,
а не за какъвто и да е друг съдебен процес.
Значи не можем да говорим за делото му срещу резервата на индианците Трего?
Точно това имам предвид.
Почакайте една секунда!
- Джим, не казвай и дума.
Забрави адвокатските глупости. Искам всичко да се изясни!
Мислите, че съм убиел индианец,
само защото спорим за земя!
- Искам мирно да уредим това в съда.
Ами Джоузеф Гуудънснейк е умрял в следствие на рана от вашата пушка.
Опитвам се да кажа само, че не е известно мене животно.
Дори и човешко не изглеждаше!
Погледнете белезите по момчето ми.
Беше тъмно.
Чухме ръмжене. Излязохме, за да защитим добитъка.
Мога да се закълна,
че видях червени очи и животински зъби.
Помислих, че моето момче Лайл...
Вижте, никой, никой
не е по-разстроен от мен, когато разбрах, че е младо индианско момче.
Но ако той е избивал добитъка ни,
много, много съжалявам, че трябваше да го разберем по този начин.
Но що се отнася до мен, това е краят!
Можем ли да видим клетките с добитък?
- Ще ви отведа при тях.
Агент Мълдър?
- Да?
Агент Скъли?
Предполагам, че ако сам изслушвах историята ни,
не би прозвучала много убедително.
Части от нея дори аз не разбирам, неща, които баща ми не може да обясни на непознат.
Какви неща?
През последните месеци, когато и да излезехме да нагледаме добитъка
никога не откривахме нищо необичайно - нито пума, нито койот.
Нито дори и Трегоси, агент Скъли.
Но можех да го усетя,
нещо нечовешко...
там навън,
да ме наблюдава.
Въздухът беше по-притихнал
и нощните животни по-тихи.
Сякаш самата природа беше ужасена.
Полазвахме ме мравки.
Мравки?
Да.
Мравки. Вас не ви ли полазват мравки?
Жертвата е била застреляна там.
На около три метра от мястото, на което е стоял Паркър.
Не може да е объркал човек с животно.
Случаят приключва, Мълдър.
Знаеш ли, изненадана съм, че беше доброволец за случая.
Всеки агент в Бюрото би могъл да разследва това убийство.
Защо се заинтересува?
Ами, изглежда няма нищо необяснимо по този случай.
Мне.
Съвсем нищо.
Мълдър, това е странно. Почти като свалена змийска кожа.
Подозирам, че Паркърс са убили Гуудънснейк, но не ми приличат на такива, които биха одрали жертвата.
Освен това докладите на полицията и следователя не споменават нещо подобно.
Сами ще трябва да огледаме тялото.
Тялото е при властите на резервата.
Трябва да се свържем с
шериф Чарли Тскани.
Извинете, не сме от тук. Търсим шериф Тскани.
Някой да познава Чарли Тскани?
Вървете си, ФБР.
Откъде знаете?
Подушвам ви от миля разстояние.
Казаха ми, че въпреки предназначението му за жени, дезодорантът ми е достатъчно силен за мъж.
Бях при Ранено Коляно през 1973 г.
Това което научих, докато се борех с ФБР беше,
че вие не вярвате в нас... и ние не вярваме във вас.
Аз искам да вярвам.
Защо сте тук? Какво търсите?
Вече знаете, какво търсим.
Кажете ми какво знам.
- Търсим хора,
които имат информация относно убийството на...
Търсим всяко нещо, което може да остави човешка стъпка веднъж
и животинска следа в следващия миг.
Паркър...
Той откри каквото търсите.
Той уби каквото търсите, ФБР.
Това, което Паркър и хлапето му убиха беше брат ми!
И всички сте прекалено наплашени от глупава индианска легенда! Мразя това!
Гуен!
Мразя костюмите, които са тук, когато искат нещо, но ако ние се нуждаем от помощ
не могат да бъдат открити.
Шериф Тскани?
Аз съм агент Скъли, а това е агент Мълдър.
Тялото на Гуудънснейк е в офиса ми.
Бил, Том,
пуснете ги да минат.
Хайде, момчета, пуснете ги.
Кои са те?
- Пазители на мъртвите.
Придружават духовете на починалите до новия свят.
Позволявам им да стоят само пред вратата.
Държа древните вярвания отвън, а полицейската работа тук вътре.
Жената в залата за билярд каза, че хората са уплашени от някаква индианска легенда.
Какво вярват се е случило в случая с Паркър?
Не съм парков рейнджър, за да отговарям на всичките ви въпроси относно индианците.
Когато се нуждая от федерална помощ, никога не я получавам!
Тъй като този случай е под юрисдикцията на ФБР, можете да изследвате тялото.
Така че да приключваме.
Жената в билярдната зала сеста ли му беше?
- Гуен.
Тя и Джо бяха главни отговорници за подклаждане на спора с Паркър.
Смятаха, че пасе добитъка си твърде навътре в резервата.
Паркър сигурно ви е казал, че иска да уреди случая съдебно,
но Джо и Гуен подадоха иск.
Погледнете тъканта.
Да.
Също прилича не нападение от животно.
Възможно ли е Джо да е бил нападнат?
Може би Паркърс наистина са видели животно. - Не.
Тези белези са стари.
Раната от пушката показва, че е стреляно от упор.
Сачмите са проникнали в тялото локализирано.
Невъзможно е нападателят да е бил на повече от три крачки разстояние.
Трябва да погледнем зъбната картина на Джо Гуудънснейк.
Това са кучешките зъби. Нормални са.
Може би данните са подменени или объркани.
Вторият резец е нащърбен, точно като тези в устата му.
Съвпадат с тези на Гуудънснейк.
Има случаи, при които калциево-фосфатни соли се развиват прекормерно с възрастта, но...
Това може да обясни видяното от Джим Паркър. Бил е навън
с очакването да види пума. Стряска се и фенерчото осветява Джо тук.
Така че Паркър е видял каквото е искал да види - животно.
Лайл е бил нападнат. Белезите му са същите като на Джо. Има ли съоръжение, където
да проведем аутопсия?
- Защо?
Ако зъбите на Джо са необичайни, аутопсията може да покаже аномалии във вътрешната му анатомия.
Не мога да го позволя.
Напълно квалифицирана съм.
- Не, не мога да ви позволя да правите аутопсия.
Погребението е довечера.
- Ще бъде кремация. После няма да остане нищо.
Трегосите вярват, че наскоро умрелите не са свикнали с новото си състояние на духове.
Всяко светотатсво спрямо телата ядосва духа и го принуждава да обитава този свят.
Но като пазител на реда, не можете да позволите унищожаването на доказателства.
Не ми казвайте какво не мога да правя.
Местните американци вярват, че има по-велики закони от тези на щатското правителство.
Ако те искат Джо да бъде оставен намира, вместо да бъде използван като доказателство, така ще стане.
Ако искате да го оспорвате пред висша инстанция, направете го.
Чарли?
Вярваш ли, че духът на Джо Гуудънснейк е в тази стая?
Всичко което знам е,
че утре, вдругиден,
ще си тръгнете.
Но аз трябва да остана тук.
Трябва да отговарям пред тези хора.
Можете да продължите разследването си, но без тялото на Джо Гуудънснейк.
Мълдър, откакто сме тук
се държиш сякаш очакваше всички доказателства, които открихме.
Какво не ми казваш?
Защо сме тук?
Искинска частица история, Скъли.
Първото Досие Х. Отворено от самия Дж. Едгар Хувър през 1946 г.
През Втората Световна война серия от убийства били извършени на Северозапад, седем от тях тук в Браунинг.
Всяка жертва е била разкъсана и изядена като от диво животно.
Много от жертвите обаче били открити у дома си, сякаш са пуснали убиеца вътре.
През 1946 г. полицията обградила смятаното от тях животно извършител в колиба
в Националния парк Глейшър.
Застреляли го.
Но когато отишли да отнесат трупа, открили само тялото на Ричард Уоткинс.
Прилича на случая с Паркър.
- Убийствата спрели тази година.
Понеже случаите останали неразрешени и били толкова странни,
Хувър ги заключил, като се надявал да бъдат затварени.
Това досие показва, че са започнали отново през 1954 г.
И през `59, `64, `78,
и сега, през `94.
Но...
- Започва се.
Тези убийства свързани с животно-човек предхождат най-старото Досие Х със 150 г.
Членовете от експедицията на Люис и Кларк са писали за индиански мъже,
които могат да се превръщат във вълк.
Мълдър, това е... описаното в това досие се нарича ликантропия.
Това е вид лудост, при която
индивидът вярва, че може да се превръща във вълк.
Искам да кажа, никой
не може физически да се превърне в животно!
Ами доказателствата? Следи в калта, разкъсана кожа -
човек със зъби на животно.
- Дори и да си прав
и Джо Гуудънснейк да е имал способността физически да се превръща в животно,
той е мъртъв! Паркър го е застрелял
и не след дълго тялото му ще бъде изгорено.
Край на мистерията.
Да се надяваме.
Мястото ти не е тук.
Гуен...
Просто исках да кажа, че съжалявам за брат ти.
Съчувствам на всеки, който загуби част от семейството си.
Част?
Той беше цялото ми семейство.
Сега съм само аз.
Като демонстрация на скръбта ми
от мен се очаква да раздам всички притежания на брат ми.
Гуен, не знам какво да кажа.
Нищо особено не е.
Имаше повече притежания, отколкото приятели.
Прочетох доклада ви по разследването на убийството на Гуудънснейк. Беше много добър.
Цялостен, професионален.
Но това, което искам да знам, е извън доклада.
Какво, мислите, наистина се е случило?
Обяснението ви, агент Мълдър, лежи на погребална платформа.
Защо просто не го приемете и не си вървите у дома?
Чарли, вярваш ли в промяната на формата?
Това е погребение.
Махай се!
- Моля, искам да покажа уважението си.
Не искам уважението ти! Искам сърцето ти да изсъхне.
Искам да усетиш същото, което и аз.
Мисля, че е по-добре да си вървите, г-н Паркър.
Иска ми се брат ти да беше тук. Повече от всичко на света.
Тялото е било осакатено. Бих казала, че е атакуван от голям хищник.
Или някой е искал да изглежда така.
Мислите ли, че това е отмъщение за Джо Гуудънснейк?
Не знам.
Говорихте ли с Гуен Гуудънснейк? Изглеждаше доста разстроена снощи.
Няма я. Никой не я е виждал след погребението.
Ами Лайл Паркър?
И него не можем да открием.
Може също да е мъртъв.
Ще поогледам наоколо.
Това не е от познато на мен животно.
Шерифе, мисля че е време да поговорим.
Обмяна на идеи?
Мълдър!
Мълдър, отвеждам Лайл в болницата.
Страда от измръзване. Когато го изпишат ще го разпитам.
Какво криете?
Мислех, че приключи.
- Приключи?
Затова ли не позволявате аутопсия на тялото на Джо Гуудънснейк?
Мислехте, че всичко ще приключи, когато го кремират?
Какво се страхувахте, че ще открием?
Не мога да ви кажа,
но ще ви заведа при някой, който може.
Срам ме е да го кажа, след това, което се случи на погребението.
Пийнах малко бърбън и после не си спомням нищо.
Когато съм разстроен, отивам при мястото, където държим бездомните животни, скитащи из ранчото.
Просто ги гледам. Някак си прояснява нещата.
Както и да е,
майка ми, когато беше жива, започна да събира тези животни.
Предполагам, когато отида там мисля и за нея също.
Боже, трябва наистина да съм бил пиян, за да побягна натам гол.
Сигурно съм си помислил, че съм едно от животните.
Когато се прибра у дома, говори ли с баща си?
Не, щеше да се ядоса дори и само да бях отишъл на погребението.
Аз...
Спомням си го...
да стои на верандата отпред, но
не си спомням да съм говорил с него. Защо?
Баща ти е мъртъв.
Съжалявам.
Изглежда е бил нападнат от...
диво животно, но...
подозирам, че може да е убийство.
Лайл,... наскоро загубих баща си и знам колко съкрушително...
Моя ли е вината?
Отиването ми на погребението ги е ядосало и са убили баща ми?
Не знам.
Мога да се справя със смъртта, знаете ли. Да живея в ранчо, близо да природата,
да виждам как работи. Неща се раждат и умират. Всичко друго се случва междувременно.
Но ако съм бил причината...
Ако аз съм я причинил...
Не бих могъл... аз...
Веднъж го видях със собствените си очи.
Беше преди много време.
Беше като в сън.
Бях момче.
През 1946 г. ли?
Случаят Уоткинс?
Усещам, че си различен, ФБР.
Ти си по-отворен към вярванията на местните американци, отколкото някои такива.
Дори имаш и инданско име.
Фокс.
Трябва да си "Бягащата лисица" или "Промъкващата се лисица".
Само да не е "Призрачната лисица".
Сега ми кажи, Иш, какво видя?
Уоткинс е бил нападнат от животно,
когато е бил сам в гората.
Белезите му зарастнаха. Беше забравено.
Тогава... започнаха убийствата.
Трегосите...
ние осъзнахме, че Уоткинс е бил нападнат от това, което Алгонкуиансите наричат
маниту.
Зъл дух, способен да превърне човек в звяр.
Жертва, напданата от маниту, я превръща в такова.
Зарастналите белези по тялото на Джо Гуудънснейк.
Маниту взима надмощие нощем,
не при пълнолуние,
а когато жаждата му за кръв достигне неконтолируемо ниво,
човекът се привръща в отвратително създание.
Убива, освобождавайки дивата енергия.
Мъжът се връща към истинската си същност,
без да знае какво се е случило.
Цикълът започва отново на следващия ден.
Продължава до смъртта.
Една нощ,
когато бях на 16,
се връщах от риболов от залива Кът Банк.
Знаех за пряк път зад къщата на Уоткинс.
Имаше... стенание,...
не животинско,
но не и човешко.
Погледнах през прозореца.
Беше покрит в пот и кръв.
Беше в голяма,
голяма болка.
Ръката му, кожата се разкъса,...
откъсна се и падна на пода.
Нокти изскочиха от пръстите му.
Обърна се, крещейки...
и ме видя.
Очите му...
Очите му все още бяха човешки.
Молеха ме да го убия.
Ако ловувах и пушката ми беше у мен, щях да го направя без да се замисля.
Но бях момче...
и уплашен до смърт,
избягах.
Не след дълго полицията го уби.
Но маниту се възроди.
След осем години.
Но след смъртта на Уоткинс как е възможно да е имало атака на маниту?
Уоткинс имаше син.
Може да се предава в поколенията.
Гуен!
Ако Джо Гуудънснейк е бил създанието,
може би не е било принесено у него при първата атака,
а е било предадено чрез кръвно родство.
Гуен също може да го има. Гуен може да е убила Паркър.
Гуен!
Хей!
Не! Не! Не!
Арестувана си, Гуен, за кражба колата на Иш!
От какво бягаш?
Видях го!
Аз... аз го видях да убива Паркър.
Изправете я.
Отидох там... след погребението.
Щях да подредя момчето,
така че изчаках,
но Паркър беше на верандата.
И после това нещо,
това животно... о, боже мой!
Никога не съм била така уплашена.
Бягах и се крих из горите цял ден!
Исках да се измъкна! Исках да се махна от там!
Исках да се махна от там!
Доведете я вътре.
Благодаря.
Ало, тук д-р Джоузеф.
Тук агент Мълдър, ФБР. Казаха ми, че мога да се свържа с агент Скали на този номер.
А, да. Изписахме Лайл Паркър и тя го води обратно в ранчото.
Мога ли да я намеря там?
- Току-що тръгнаха.
Агент Мълдър, трябва да знаете нещо.
Получих кръвния тест на Лайл. Нещо е по-скоро обезпокоително.
Какво?
Следи от кръвната група на баща му. Могат да бъдат там само след поглъщане.
Няма ток.
- Случва ни се постоянно,
намираме се сред гората. Ще пусна генератора.
Добре ли си?
Чувствам се зле. Моля, помогни ми да стигна до банята.
По дяволите! Постоянно прекъсва. Планините сигурно блокират сигнала.
Колко още?
- Около седем мили.
Лайл? Пусни ме да вляза.
Лайл, искам да те върна в болницата, става ли?
Не!
Ще се оправя.
Лайл?
Лайл, отговори ми.
Лайл, добре ли си?
Скъли!
Всичко е наред, аз съм. Аз съм. Добре.
Не знам какво се случи. Нещо ме нападна.
Изгубих пистолета си.
- Чух го да идва тук горе.
Хайде.
- Добре.
Добре ли си?
О, боже мой!
Той беше в банята, беше му зле.
После изведнъж ни нападна планински лъв.
Не е било планински лъв.
- Все още е в клетката отзад.
Къде е Гуен? Каза, че ще дойде да ни види, преди да си тръгнем.
Тръгна си снощи. Раздаде притежанията си на приятелите си.
Просто си тръгна? Защо би го направила?
Брат и го няма, няма семейство, проблемите с Паркър свършиха.
Може би е видяла нещо, което не е била готова да разбере.
Може би.
Добре, благодаря ви.
ФБР!
Ще се видим след около... осем години.
Надявам се да грешиш.