Star Trek 7 - Generations (1994) Свали субтитрите
СТАР ТРЕК КОСМИЧЕСКИ ПОКОЛЕНИЯ
ПАТРИК СТЮАРТ
ДЖОНАТАН ФРЕЙКС
БРЕНТ СПАЙНЪР
ЛИВЪР БЪРТЪН
МАЙКЪЛ ДОРН
ГЕЙТС МАКФАДЪН
МАРИНА СЪРТИС
МАЛКЪМ МАКДАУЪЛ и др.
Музика ДЕНИС МАКАРТИ
Оператор ДЖОН А. АЛОНЗО
По "Стар Трек" на ДЖИЙН РОДЪНБЪРИ
Сценарий РИК БЪРМАН РОНАЛД Д. МУР БРАНЪН БРАГА
Кораб на САЩ "ЕНТЪРПРАЙЗ"
Режисьор ДЕЙВИД КАРСЪН
Как се чувствате отново на "Ентърпрайз"?
Капитан Кърк, може ли няколко въпроса?
Извинете...
Извинете! Въпросите по-късно.
Аз съм капитан Джон Харимън. Добре дошли на борда!
За нас е чест да направим първото си пътуване
с живи легенди като вас.
Следя мисиите ви още от гимназията.
- Нима?
- Може ли да поогледаме наоколо?
- Моля!
Демора!
За първи път от 30 години не сте капитан на "Ентърпрайз".
Как приемате това?
- Радвам се, че съм тук.
Какво правите като пенсионер?
- Не оставам без работа.
- Капитане...
Нека първо позволим на капитана да огледа кораба.
Капитане... Извинете ме...
Да ви представя щурмана на "Ентърпрайз-Б". Демора.
Мичман втори ранг - Демора Сулу.
За мен е чест, сър. Моят баща ми е разказвал за вас.
- Баща ви е Хикару Сулу?.
- Да, сър.
- Срещали сме се тук преди...
- Не много отдавна.
Преди 12 години, сър.
- 12 години?
- Точно така.
Невероятно. Поздравления, мичман.
"Ентърпрайз" нямаше да е същият без един Сулу на щурвала.
- Хикару се гордее много с вас.
- Надявам се.
- Никога не съм бил толкова млад.
- Не. Беше по-млад.
- Адски добър кораб, мен ако питаш.
- Това е невероятно.
Кое по-точно, сър?
Кога Сулу е намерил време за семейство?
Ти казваше, че когато нещо си струва, човек намира време.
Затова си неспокоен. Чувстваш се самотен като пенсионер, а?
Добре, че си инженер.
С такт като твоя щеше да си отвратителен психиатър.
Извинете ме, господа... Моля, заемете местата си.
Да, разбира се.
Пригответе се - напускаме. Задни двигатели на 1-4.
Капитан Кърк, за мен е чест да дадете заповед за потегляне.
- Благодаря, но аз...
- Моля ви, сър...
Моля ви, настоявам.
Потегляме.
- Чудесно, сър.
- Просълзих се.
Я да млъквате!
Господа, как се чувствате отново на борда?
- Чудесно...
- Чудесно... Чудесно.
Току-що преодоляхме астероидния пояс.
Курсът ни е до Плутон и после обратно в пристана.
Една лека разходка.
Засякохме сигнал за бедствие.
По уредбата.
Тук транспортен кораб "Лакул".
Заседнахме в нещо като енергиен срив.
Два кораба са в гравитационно разкъсване.
Не можем да се освободим. Нужна ни е помощ.
Корабите ни се разпадат...
Превозват бежанци от Ел-Аури за Земята.
- Какви са координатите им?
- Намират се на 310-215.
Разстояние три светлинни години.
Свържете се с най-близкия кораб. Не можем да им помогнем.
И екипажът ни не е пълен.
- Само ние сме в сектора.
Ами, тогава...
Ще трябва да се заемем.
Щурман, курс към източника. Максимална скорост!
Капитане, креслото ли ви убива?
Влязохме във визуален обсег.
На екрана.
Какво е това, по дяволите?
Локализирах транспортните кораби.
Корпусите им няма да издържат. Не им остава още много.
Енергийната ивица предизвиква гравиметрични разкъсвания.
Пазете дистанция, за да не бъдем притеглени.
- Изтеглящ лъч...
- Нямаме.
- Напуснали сте без изтеглящ лъч?
- Ще го инсталират във вторник.
Мичман Сулу.
Енергийно поле около корабите, може би ще ги освободи.
Квантовите смущения са прекалено силни.
Ами, ако изстреляме плазма, можем да разкъсаме ивицата.
Изпълнявам, сър.
Никакъв ефект.
- Сър! Корпусът им се пропуква.
- Колко души има на кораба?
- 265.
Сър, интегритетът на "Лакул" спадна на 12 процента.
Капитан Кърк... Ще ни помогнете ли със съвет?
Приближете кораба и телепортирайте хората.
Гравиметричните разкъсвания ще разрушат кораба.
Рискът е част от цената на това кресло.
- Телепортен обсег.
- И изключете това нещо.
- В обсег сме, сър.
- Прехвърлете ги в лазарета.
- Има ли медицински персонал?
- Ще пристигне във вторник.
Елате с мен. Вече сте медицински сестри.
Докладвани смущения в плазмените релета.
Не мога да фиксирам лъча на телепорта.
Като че ли са в темпорален срив.
Скоти?
Жизнените им показатели достигат нашия континиум.
Достигат ли?
- Корпусът им се разпада!
- Прехвърли хората!
Прехвърлянето завършено.
47 души... от общо 150.
- Докладвай!
- В гравиметрична дупка сме.
Пълен назад!
Всичко е наред, ние ще ви помогнем.
Защо? Защо?
Тук сте в безопасност.
- Не... Трябва да се върна.
- Стойте тук.
Не, много е важно за мен. Пуснете ме да се върна!
Моля ви! Трябва да се върна!
- Какви ги приказва този?
- Не знам.
Извинете...
Мога ли да ви помогна?
Всичко е наред. Ще се оправите. Нужна ви е почивка. Елате!
Не можем да преодолеем гравиметричното поле.
Интегритет - 82 на сто.
- Имам предложение.
- На това разчитах.
Обстрел с анти-материя ще разруши полето за изтегляне.
Фотонно торпедо!
- Заредете!
- Стрелба по моя команда.
Капитане, нямаме торпеда.
Не ми казвай... вторник.
- Интегритет - 40 на сто.
- Може би ще успеем
да симулираме изстрел, чрез отражателя.
- Къде е?
- На палуба 15, сектор алфа 21 .
Аз ще отида. Оставям мостика на вас.
Чакай!
Мястото ти е на мостика на твоя кораб.
Аз ще се погрижа за това.
Дръж нещата под контрол.
- Кога не съм го правил?
45 секунди до разпадане!
- Мостикът - до капитан Кърк.
- Тук Кърк.
Не знам още колко ще удържа кораба.
- Готов съм. Действай!
- Активирайте главния отражател.
Откъсваме се.
Всичко е наред. Усилвам компенсиращата енергия.
Свободни сме.
- Кърк, успяхте!
Докладвайте повредите.
- Деформация на корпуса
и пробив в инженерния отсек.
Аварийните щитове са затворени.
- Къде?
В секции 20-та до 28-а на палуби 13-а, 14-а...
... и 15-а.
- Мостикът - до капитан Кърк.
Капитан Кърк, моля обадете се!
Кажи на Чеков, че го чакам на палуба 15.
Господи! Имаше ли някой тук?
Тъй вярно.
78 ГОДИНИ ПО-КЪСНО
"Ентърпрайз".
Доведете затворника!
Г-н Уорф, знаех си, че този ден ще дойде.
Готов ли си да чуеш обвиненията?
- Отговори!
Готов съм.
Ние, офицерите на "Ентърпрайз",
отправяме следните обвинения към лейтенант Уорф.
Първо: обвиняваме го в съзнателно
участие в мисии в и извън рамките на служебния му дълг.
Второ: обвиняваме го,
че заслужено се ползва с уважението на целия екипаж.
За всичко това ви повишаваме в капитан трети ранг
с присъщите за този чин права и привилегии.
И нека Бог се смили над душата ви.
- Поздравления.
- Благодаря, сър.
Изтеглете дъската!
Спуснете почетната кокарда.
Не ще успее, никой не го е правил.
Едно нещо научих добре - никога не подценявай клингон.
Компютър, прибери дъската!
Първи, "прибери" не означава "премахни".
Разбира се, сър.
Съжалявам!
Докторе, трябва да ви призная...
Не разбирам, защо падането в студената вода е забавно.
Заради шегата, Дейта.
- Шега?
- Да, шега.
Не разбирам.
Вникни в духа на нещата. Бъди спонтанен.
Направи нещо неочаквано. Схващаш ли?
Схващам.
Дейта...
- Това...
- Не, не беше забавно.
Грабвайте греблата. Отплаваме!
Всички по местата си.
- Уил...
Мисля си как ли би било...
Без двигатели, без компютри. Само вятърът, морето
и звездите, които да те водят.
Лоша храна, сурова дисциплина... Никакви жени.
Мостикът - до капитан Пикар. Лично съобщение за вас от Земята.
Прехвърлете го тук.
И най-хубавото е, че никой не може да се свърже с теб.
Това е свобода, Уил.
Компютър!
Размърдайте се, мързеливци.
Поеми руля.
Капитане...
Добре ли сте?
Да, нищо ми няма.
Извини ме.
Компютър, изход!
Г-н Ла Форж, прибирайте платната и лиселите.
Какво е лисел, сър?
Виждаш ли онзи краен нок...
- Мостик - до палуба 3.
- Тук Райкър.
Получихме сигнал за бедствие от Амаргоза. Казват, че ги нападнали.
Всички по бойните единици. Капитан Пикар - на мостика!
- Изглежда сме закъснели.
- В сектора няма други кораби.
Наближаваме Амаргоза. Обсерваторията е пострадала.
- Оцелели?
- Засякохме пет жизнени сигнала.
Екипът на станцията е бил от 19 души.
Отбой!
Първи...
Започни разследване. Аз съм в каютата.
Просто го направи!
- Г-н Уорф...
- Да, сър.
Елате с мен.
Следите говорят за обстрел с разрушител тип-3.
Това стеснява кръга. Бил е кораб от Ромулан, Брийн или Клингон.
Насам!
Спокойно. Ние сме ваши приятели!
Всичко е наред. Тук сме. Държа ви.
Аз съм командир Райкър от "Ентърпрайз".
Соран... Д-р Толиън Соран.
Кой ви нападна?
Не знам. Бе толкова неочаквано.
Командире, по-добре вижте това.
Ромулани.
Как ти хрумна да я блъснеш във водата?
Исках да вникна в духа на нещата.
Мислех, че ще е забавно.
Още ли е ядосана?
- Засега не се мяркай в лазарета.
Дейта, нали не мислиш наистина да използваш това?
От месеци обмислям...
След случката с д-р Крашър моментът май е подходящ.
Мислех, че се тревожиш от претоварването на невроните ти.
Така е. Все пак смятам,
че развитието ми като изкуствена форма на живот е в застой.
От 32 години се опитвам да стана "по човек",
да надрасна програмата си.
Но още не разбирам нещо толкова важно като хумора.
Чипът за емоции може да е единственото решение.
Джорди...
Добре.
При първия сигнал за проблеми, ще го изключа. Съгласен ли си?
Съгласен.
Открихме двама мъртви ромулани.
Анализираме екипировката им, за да разберем от кой кораб са.
- Защо ли са нападнали станцията?!
- Направо са я опустошили.
Ровели са в главния компютър, обърнали са складовете наопаки.
Това би могло да означава нова ромуланска заплаха в сектора.
Уведоми командването.
- Искате да се свържа с него?
- Нещо против ли имаш?
- Не, сър.
Има и друго. Някакъв учен - д-р Соран, искаше да говори с вас.
Казах му, че сте зает. Отвърна, че е наложително.
Ясно. Това е всичко засега.
Сър, има ли нещо...
- Не, благодаря ти!
Господа, ново питие от "Фрокъс - 3".
Как е?
- Емоциите ми се събуждат!
- Сериозно? И как се чувстваш?
Не съм сигурен.
Опитът ми с емоциите е малък и не мога да определя усещането.
Емоции ли?
Ще ти обясня по-късно.
Май му се повдига.
Да. Точно така.
Повдига ми се!
- Изглежда чипът действа.
Да, повдига ми се! Отблъскващо е!
Търся д-р Соран от обсерваторията.
- Доктор Соран?
- Да. Благодаря ви, че дойдохте.
- Искал сте спешна среща с мен.
- Трябва да се върна незабавно.
В обсерваторията ме чака експеримент в напреднал стадий.
Още разследваме нападението.
Щом приключим, ще се върнете там с колегите си. Засега - това.
Времето е изключително важно за този експеримент.
Не го ли завърша до 12 часа, трудът ми ще отиде на вятъра.
Правим каквото можем. А сега ме извинете.
Казват, че времето е огънят, в който горим.
А в този миг, капитане, моето време изтича.
Ние не успяваме да довършим много неща в живота си.
Знам, че ще ме разберете.
Ще видя какво мога да направя.
Анализирахме ромуланския трикодер.
Търсели са данни за частици от съставката трилитий.
Трилитият е ядрен щит. На теория той спира синтеза в една звезда.
Ромуланите обаче не са го стабилизирали.
Защо са го търсели в обсерватория на Федерацията?
Не знам.
Прати Джорди и Дейта да сканират лабораторията за трилитий.
Няма и следа от трилитий.
Сетих се. Сетих се!
- Какво?
- Когато каза на командир Райкър:
"Клоунът може да остане, но преоблечената горила - не."
- За какво говориш?
- За мисията до Фарпойнт.
Когато ти разказваше виц. Това беше развръзката, нали?
Фарпойнт! Това беше преди седем години.
Знам. Току-що се сетих.
Много смешно!
Момент. Има скрита врата точно зад теб.
Отчитам празно пространство.
Явно действа въгледвуокис. Не сканирам отвъд преградата.
Не виждам контролен панел или някакъв ключ.
Изглежда е магнитно запечатана.
Ще опитам да сменя полюсите като намаля своя аксиален интензитет.
Сезам, отвори се.
Бих казал, че имам магнетично излъчване.
Хумор! Обожавам го.
Дейта, хвърли един поглед.
Виждал ли си подобна слънчева сонда?
"Не, Джорди, не съм." "А ти?"
Не, не съм. Много е необичайна.
Г-н Трикодер.
Можеш ли да отвориш панелите?
"Направи го."
Засичам нещо. Може да е трилитий.
- Нямаме време за това!
- Не мога да се сдържа.
Мисля, че нещо не е наред.
Дейта... Дейта, добре ли си?
Мисля, че чипът е претоварил позитронните ми релета.
Да се върнем на кораба. Ла Форж - до "Ентърпрайз".
- Господа, някакъв проблем?
- Д-р Соран?
Изглежда има въгледвуокисно поле. Блокира радиовръзката ни.
Бихте ли го изключил?
- Разбира се. С удоволствие.
Моля ви, моля ви...
Не ме наранявайте!
Влез!
- Съветник, някакъв проблем?
- Не. Май вие имате такъв.
Ами, семейни дела.
Познавате ли брат ми и съпругата му?.
- Не.
- Робер...
Толкова самонадеян и арогантен. Все искаше да бъде отгоре.
Но през последните години поомекна...
Идния месец щяхме да сме на Земята, в Сан Франциско.
Рене мечтаеше да види Звездната Академия.
Рене? О, да, вашият племенник.
Той не прилича на баща си.
Истински мечтател е, с богато въображение.
Толкова е крехък.
Какво се е случило?
Робер и Рене...
Изгоряха при пожар.
- Съжалявам.
- Няма нищо. Стават такива неща.
Капитане, все пак има нещо.
Не мога да спра да мисля за това, че...
Рене няма да види Академията, няма да чете книги,
да слуша музика, да се влюби.
Да създаде деца.
Всичко това вече не би могло да се случи.
Не знаех, че значи толкова за вас.
Обичах Рене, така както вероятно бих обичал своя собствен син.
- Семейството е важно за вас?
- Какво?
Още от малък, ми разказваха за нашия род.
За Пикар, бил се при Трафалгар, за Нобеловия лауреат Пикар,
за онези Пикар, създали първите колонии на Марс.
Когато Робер се ожени и му се роди син, аз...
Отпадна отговорността да продължите рода.
Точно така. Да, така е.
Знаете ли...
Съзнавах, че дните пред мен са по-малко от тези зад гърба ми.
Но се утешавах с мисълта,
че родът ми ще просъществува.
Сега аз съм последният Пикар.
Докладвай!
Квантова имплозия - на Амаргоза. Ядреният синтез замира.
- Как е възможно?
- Вече е изстреляна сонда.
Звездният взрив е въпрос на минути.
Шоковата вълна достига 12-та степен.
- Системата ще се разруши.
- Отсек - до мостика.
Не откривам Ла Форж и Дейта, сър.
- Те върнаха ли се?
- Не, няма ги на борда.
- Кога вълната удря станцията?
- След 4 минути и 40 секунди.
- Г-н Уорф.
- Слушам, сър.
Соран, предай координатите си.
Какво прави той?
"Ентърпрайз" - до Райкър, остават 2 мин.
Чу ли това? Приближава се вълна 12-степен. Да се махаме!
Идва клингонски кораб клас "Хищна птица".
Какво?
Можеш ли да откриеш Джорди?
Аз... не мога, сър.
Готови за телепортиране.
- Екипът на Райкър е на борда.
- Включете първи двигател.
Ти успя, Соран.
Чакайте!
Вие, хората, така ли започвате чифтосването си?
Станала си небрежна. Ромуланите дойдоха за трилития.
Невъзможно! Не оставихме нито един жив на станцията им.
Те знаеха къде да го търсят.
Ако не беше "Ентърпрайз", щяха да го открият.
Но не го откриха! Ние притежаваме най-могъщото оръжие.
Не, Лурса. Аз го имам. И ако искате да ви го дам,
съветвам ви да бъдете по-внимателни.
Може да ни е омръзнало да чакаме.
Без моите изследвания трилитият е безполезен.
Както и вашите планове да завладеете империята Клингон.
Насочете се към Веридиън! С максимална скорост.
Той е ел-ауриан, над 300-годишен.
Боргианите разрушили планетата му,
семейството му загинало, а той се спасил на борда на "Лакул."
По-късно този кораб бе унищожен от енергийна ивица.
Соран и 46 души бяха спасени от "Ентърпрайз-Б".
В тази мисия загина Кърк.
Проверих списъка на пасажерите на "Лакул".
Познайте кой друг е бил на борда?
Отдавна не бях чувала името Соран.
- Помните ли го?
- Да.
Много е важно да ни кажете всичко, което знаете.
Смятаме, че Соран е създал ужасяващо оръжие,
което му позволява да разруши...
Той не се интересува от оръжия. Само иска да се върне в нексуса.
Какъв е този "нексус"?
Енергийната ивица, разрушила онзи кораб,
не е случаен феномен, странстващ из вселената,
а е вход към друго измерение, наречено нексус.
Това е място, което много силно искам да забравя.
Какво се е случило с вас?
Това е като да бъдеш в самата радост.
Сякаш радостта е нещо, с което можеш да се увиеш като с одеало.
Никога през живота си не съм била толкова удовлетворена.
- И изведнъж са ви извели оттам?
- Бях издърпана, изскубната.
Никой не искаше да си тръгва.
Бях готова на всичко, за да се върна.
Когато разбрах, че е невъзможно, се примирих.
- А Соран?
- Ако още е обсебен от тази мисъл,
може да стане много опасен.
Защо му е да разрушава звезда?
Благодаря ви, Гайнън.
Ако попаднете там,
няма да ви е грижа за нищо.
Нито за кораба, нито за Соран, нито за мен, за нищо.
Ще искате само да останете в нексуса.
Няма и да помислите за връщане.
Невероятна технология! Забележително приспособление!
Радвам се, че го одобрявате.
И все пак не е много стилно, нали?
Не сте ли мислил за протеза, с която да изглеждате малко,
как да кажа, по-нормално?
- Кое е нормално?
Кое е нормално? Добър въпрос.
Онова, което са всички останали, а вие не сте.
Да караме по същество. Какво искате?
Както може би не се досещате, аз съм ел-ауриан.
Някои ни наричат "расата на слушателите". Ние слушаме.
Мистър Ла Форж, целият съм в слух.
Искам да чуя всичко, което знаете за трилития.
Дневник на капитана, звездна дата 48632 т. 4.
От д-р Кръшър научих, че чипът на Дейта вече е
в нервната му система и не може да се извади.
Но тя смята, че Дейта е годен да помага
при звездното картографиране.
Според данните ни ивицата е струпване на времева енергия,
което обикаля галактиката за 39,1 години.
Ще премине през този сектор след около 42 часа.
Гайнън беше права. Соран иска да се върне в нексуса.
Ако е така, има нещо общо със звездата Амаргоза.
Дай ми списък на всичко, засегнато от разпада на звездата.
- Дейта.
- Извинете, сър.
Компютърът ще завърши изчисленията след секунди.
Дейта...
Добре ли си?
Не, сър. Трудно ми е да се концентрирам.
Мисля, че са ме обзели угризения.
Чувствам се виновен за действията си в обсерваторията.
- За какво говориш?
- Исках да спася Джорди...
...и изпитах нещо съвсем неочаквано.
Страх.
Страхувах се.
Разрушението на звездата Амаргоза е предизвикало промени -
гама лъченията са се увеличили с 0,5 процента*
корабът "Боузмън" е сменил курса си* магнитните полета...
Чакай. Защо "Боузмън" е променил курса си?
Звездният взрив е променил гравиметричните полета в сектора.
Всеки преминаващ кораб трябвало да направи леки корекции.
Леки корекции... Къде е ивицата сега?
- Това е позицията й в момента.
- Можеш ли да проектираш курса й?
Капитане...
Не мога да продължа. Бих искал да бъда деактивиран,
докато д-р Кръшър отстрани чипа.
- Повреда ли имаш?
Не, сър. Просто не мога да контролирам тези емоции.
Много добре те разбирам, но имам нужда от теб и...
Искам да се освободя от тези емоции. Деактивирайте ме!
Част от това да имаш чувства е да се научиш да живееш с тях.
- Сър, не мога.
- Няма да бъдеш деактивиран!
Ти си офицер на този кораб, изпълнявай задълженията си!
Това е заповед, командир.
Ще се опитам, сър.
Понякога е нужна смелост, за да опиташ.
Смелостта също може да бъде емоция.
Можеш ли да проектираш курса на ивицата?
Мисля, че мога.
Увеличи мрежа 9-А.
Къде беше звездата Амаргоза?
Каза, че след взрива й са се променили полетата.
Компютърът отчел ли е това при определянето на курса й?
Не, сър. Ще направя поправки.
Но защо? Защо се опитва да промени пътя й?
Защо да променя пътя й?
Защо не влети в нея с кораб?
- Всеки кораб, който се приближи
до ивицата, бива унищожен или повреден.
Той не може да отиде до ивицата и затова иска тя да дойде при него.
Ивицата ще мине ли край планета от клас М?
Да. Има две в системата Веридиън.
Ще мине близо край Веридиън-3, но недостатъчно.
Как ще се промени курсът на ивицата,
ако Соран унищожи самата звезда Веридиън?
Ето натам е тръгнал.
Колапсът на звездата Веридиън ще предизвика шокова вълна
сходна с тази при Амаргоза.
Ще унищожи всички планети в системата.
Веридиън-3 е необитаема.
Но на Веридиън-4 има хуманоидно, прединдустриално общество.
Численост?
230 милиона, сър.
Пикар - до мостика. Курс към системата Веридиън.
Измъкна ли нещо от човека?
Не. Не прие молбата ми присърце.
Навлязохме в орбитата на Веридиън-3.
- Транспортирайте ме.
- Чакай. А заплащането?
Тук е цялата информация нужна за създаването на трилитиево оръжие.
Кодирана е. Щом стъпя невредим на планетата, ще ви изпратя кода.
Но не преди това.
- Навлиза кораб на Федерацията.
Какво? На екрана.
Изпратиха сигнал.
В сянка сме. Не ни виждат.
До клингонския кораб. Знаем какво правите.
Ще взривим всяка сонда към Веридиън.
Върнете инженера ни. Напуснете системата.
Няма време за това. Елиминирай ги!
Не можем да се мерим с техния галактически кораб.
Май е време, да върнем зрението на г-н Ла Форж.
- Може би не са там.
- Преценяват дали "Хищна птица"
може да се мери с кораб на Федерацията.
Може да са на повърхността.
Сонда, изстреляна от кораба им, достига звездата за 11 секунди.
Без координатите на източника са ни необходими 8-15 секунди,
за да я унищожим.
- Рискът е голям.
- Кога ще се появи ивицата?
След около 47 минути, сър.
Трябва да се доберем до Соран.
Клингонският кораб се насочва право към нас.
- Изпратиха ни сигнал.
- На екрана!
- Какво неочаквано удоволствие.
- Трябва да говоря със Соран.
Боя се, че докторът напусна кораба ни.
- Искам координатите му.
- Докторът не иска да го безпокоят.
Ще се разочарова, ако му се изтърси въоръжен отряд.
Ще се телепортирам на кораба ви, а вие ще ме прехвърлите.
Не им вярвайте. Може би са убили Джорди.
Не сме наранили вашия инженер. Той беше наш гост.
- Тогава ни го върнете!
- В замяна на какво?
- Аз ще отида.
- Аз отивам.
Ще бъда ваш пленник, но първо ме прехвърлете при Соран.
Капитанът е далеч по-ценен заложник.
- Размяна на пленници?
- Съгласен.
Д-р Кръшър да ме чака в транспортен отсек 3.
- Приемаме координатите.
- Активирай.
Добре дошъл, капитане.
Сигурно ме мислите за откачен.
- Мина ми подобна мисъл.
- Знам защо сте тук.
Не сте сигурен дали ще успеете да унищожите сондата ми.
Затова ще се опитате да ме разубедите.
Успех.
Сега, с ваше позволение, ще се заема с работата си.
Внимавайте, това е 50 гигаватово поле.
Не искам да пострадате.
Установих връзка.
Включи я към екрана.
Работи... Визьорът предава.
Къде е той?
Човешките жени са толкова отвратителни.
Имаш миокарден спад.
Отстраних нано-пробата, сега ще се оправиш.
Ще трябва да ти направя някои изследвания.
- Съжалявам.
- Дейта, всичко е наред.
Съжалявам, че те изоставих. Напоследък се чувствам друг.
Прав си, Дейта, така е. Приличаш повече на човек.
Не е нужно да го правиш.
Ще намерим и друг начин да те пратим при този нексус.
Прекарах 80 години в търсене на друг начин.
Повярвайте ми, това е единственият.
Каниш се да направиш същото,
което боргианите направиха с твоя свят.
И те убиха милиони...
Между тях бяха твоята жена...
Децата ти...
Добър опит.
Знаете ли, някога не можех да убия дори муха.
Тогава дойдоха боргианите.
Те ми показаха, че ако има нещо неизменно в тази Вселена,
то това е смъртта.
После осъзнах, че всичко е безсмислено.
Всички ще умрем някой ден. Въпросът е само как и кога.
Това важи и за вас, капитане.
Не чувствате ли, че времето ви застига вече?
То е като хищник, който ви дебне.
Ще опитате да го надбягате с доктори, лекарства, наука.
Но накрая то ще ви притисне в ъгъла и ще ви прегризе гърлото.
Смъртни сме - това е част от нас, от истината за битието.
Ами ако ви кажа, че съм открил нова истина?
- Нексусът?
- Там времето е без значение.
Хищникът няма зъби.
- Къде е сега?
- Не знам. Препуска из кораба.
Единственият инженер във флота, който не работи като такъв.
- Някакъв напредък?
- Не мога да открия капитана.
Сензорите не могат да пробият йоносферата на планетата.
Друг начин за сканиране?
- С радост ще помисля за такъв.
Обичам да сканирам за живи същества.
Живи същества.
Мънички, сладки живи същества,
скъпоценни малки същества,
къде сте?
Ще направя тест на плазмените релета.
Има колебания в един от генераторите.
Чудесно, направи го.
Точно така! Повторение от индекс 924.
Увеличи този сектор и усили.
Щитовете им действат при модулация 257,4.
Нагласете честотата на торпедото ни.
Пробиват щитовете ни.
Фиксирай фазерите и отвърни на огъня!
Поеми кораба! Изведи извън орбита!
Пробив на корпуса на палуби от 31 до 35.
Този стар кораб няма ли някакви слабости?
"Хищна Птица" клас Д-12 даде дефекти в плазмените намотки.
- Можем ли да използваме това?
- Не виждам как.
Плазмените намотки са част от защитното устройство.
Да стабилизираме изолационните канали!
Усилете синхрона!
Пуснете резервното захранване.
Плазмените намотки податливи ли са на йонно лъчение?
Може би да. Йонното лъчение ще презареди намотките
и ще активира защитата им. Чудесна идея, сър.
Щитовете им ще отслабнат.
За 2 секунди ще бъдат беззащитни. Фиксирайте намотките.
- Щитовете ни удържат атаката.
- Приготви фотонните торпеда.
Трябва да ги ударим в мига на задействане на защитата им.
Прицелете се в основния реактор.
Разкрих честотата на намотките им. Активирам йонно лъчение.
- Целете мостика!
- Пълна мощност!
Прикривателят се включи! Щитовете ни са изключени!
Огън!
Нямате ли си по-добро занимание?
Било е последното торпедо.
Ла Форж - до мостика. Магнитните прекъсвачи са повредени.
Има теч в охладителната система. Да се махаме! Всички вън!
До минути ще има пробив в свръх-светлинния двигател.
Безпомощен съм.
Евакуация в изолаторния отсек!
Дейта, приготви се да разделиш кораба.
Разделяне на кораба след 4 минути и 45 секунди.
Да го изнесем!
Разделяне на кораба след 4 минути и 15 секунди.
Децата са сами. Да ги отведем в сектор В.
Разделяне след 4 минути.
А сега ме извинете.
Имам среща с вечността. Не бих искал да закъснея.
Повредата в двигателя се усилва. Да се махаме!
- Всички са евакуирани.
- Минута до спиране на двигателя.
Започни разделянето. След това - пълен напред!
- Разделянето - завършено.
- Активирам двигателите.
Основният двигател е извън строя.
Главни стабилизатори - изключени. Активирам резервните системи.
- Докладвай!
- Управлението е извън строя.
По дяволите!
Включихме допълнителна мощност, за да спрем пропадането.
Пригответе се за сблъсъка!
Дръжте се всички!
Добре съм.
Какво... Какво е това? Къде съм?
Изненада!
- Обичаме те, татко.
- Уплаши ли се?
- Виждървото.
- Цял ден го украсявахме.
- Честита Коледа, татко.
- Обичам те, татко.
Хайде, деца, оставете баща си за малко на спокойствие.
- Чаша "Ърл Грей"?
- С удоволствие.
- Това е за теб.
- Много ти благодаря, Рене.
- Честита Коледа, чичо.
- Честита Коледа и на теб.
Рене, ще ми помогнеш ли да подредя масата?
Рене?
Ела тук!
Помогни на леля си!
Нещо не е наред.
Не е истинско.
- Толкова е, колкото искаш да бъде.
Гайнън ... Какво става?
Защо съм тук?
- Ти си в нексуса.
- Това ли е нексусът?
За теб, да. Това е твоето желание.
Но... аз никога не съм имал такъв дом.
Нито жена или деца. А те всички са мои.
Гайнън, какво правиш тук? Мислех, че си на "Ентърпрайз".
Там съм. И тук също.
Мисли за мен като за отражение на жената, която познаваш.
Тя остави тук част от себе си.
Когато "Ентърпрайз-Б" ви изтегли от "Лакул"...
Татко, помогни ми да си построя замъка.
- Само след минутки.
- Благодаря ти за куклата, татко.
Много е красива.
Това са моите деца.
Това са моите деца!
- Разбира се.
Тук сме извън времето. Отидеш ли назад,
ще видиш как се раждат, а напред - ще видиш внуците си.
Вечерята е готова.
Вечерята е готова, татко.
Вървете. Вървете без мен.
- Мога ли да напусна нексуса?
- Къде искаш да отидеш?
- Не разбирам.
- Вече ти казах, извън времето сме.
Можеш да отидеш където и да е, когато и да е.
Знам къде искам да отида. На Веридиън-3 преди Соран
да е взривил звездата. Трябва да го спра.
Нужна ми е помощ. Ако можеше да дойдеш с мен...
Не мога. Аз вече съм там, забрави ли? Но знам кой може.
От негова гледна точка, той също е пристигнал току-що.
Кърк...
Джеймс Ти Кърк...
Прекрасен ден.
Да, определено е такъв.
Ако обичате...
Капитане!
Чудя се дали осъзнавате...
- Минутка!
Да ви мирише на изгоряло?
Май някой се е опитвал да изпържи яйца.
Влезте!
Спокойно, къщата е моя.
Поне беше някога. Продадох я преди години.
Аз съм Жан-Люк Пикар, капитан на "Ентърпрайз".
Часовникът...
Подарих този часовник на Боунс.
- От ваша гледна точка
идвам от бъдещето. 24-ти век.
Бътлър!
Как е възможно да си тук?
Той е мъртъв от седем години.
Джим, умирам от глад. Колко още ще се бавиш в кухнята?
Антония...
Какви ги приказвате? Бъдещето ли?
Та това е миналото.
Отпреди девет години.
Денят, в който й казах, че се връщам в Звездната флота.
Това са ктариански яйца. Тя си умира за тях.
Приготвях ги, за да смекча удара.
Знам, че всичко ви изглежда истинско, но не е.
Това не е вашата къща.
И двамата сме в някакъв темпорален нексус.
Копър. Изсушен копър. В шкафа, втората полица отляво.
Зад ригана.
- Откога сте тук?
- Не знам.
Бях на "Ентърпрайз-Б" в контролния отсек на отражателя...
Ще ги разбъркате ли?
Корпусът изчезна и се озовах тук до дръвника,
малко преди да се появите.
Вижте според историята вие сте намерил смъртта си,
спасявайки "Ентърпрайз-Б" от енергийната ивица преди 80 години.
И твърдите, че това е 24-ти век?
- А аз съм мъртъв?
- Не точно.
Както казах, някакъв темпорален нексус...
Все пак нещо липсва.
Капитане, нуждая се от помощ. Напуснете нексуса с мен.
Трябва да се върнем на Веридиън-3,
за да попречим на човек на име Соран, да разруши звездата.
Животът на милиони е заложен на карта.
Според историята съм мъртъв. Кой съм аз да споря с нея?
- Вие сте офицер. Имате дълг.
- Не ме поучавайте.
Аз съм спасявал галактиката, когато дядо ви е бил с пелени.
Така че си мисля, че галактиката ми е задължена.
И аз бях като вас. Виждах само службата, дълга и униформата.
И докъде стигнах?.
До една празна къща.
Не и този път.
Ще се кача по стълбите, ще вляза в спалнята
и ще кажа на Антония, че искам да се оженя за нея.
Този път ще бъде различно.
- Това не е вашата спалня.
- Не, не е.
И още по-добре.
- По-добре ли?
Това е конюшнята на чичо ми. Изведох този кон, за да пояздя.
Преди 11 години. Беше пролетен ден.
Точно като този. Ако съм прав, това е денят,
когато се запознах с Антония.
Този нексус е адски досетлив. Ще започна всичко от самото начало.
Прескачал съм го поне 50 пъти. Винаги си изкарвах акъла.
Но не и този път.
Защото не е истински.
Антония?
И тя не е истинска, нали? Нищо тук не е истинско.
Нищо няма значение.
Може би не се отнася до празната къща?
Може би става въпрос за празното кресло на "Ентърпрайз"?
Когато напуснах Звездната флота, всичко загуби смисъла си.
- Капитан на "Ентърпрайз", значи?
- Точно така.
На ръба на пенсията?
- Не смятам да се възползвам.
- Послушайте ме - недейте!
Не позволявайте да ви повишават, да ви местят.
Не слизайте от мостика на кораба. Докато сте там, всичко има смисъл.
Върнете се с мен!
Помогнете ми да спра Соран. Осмислете отново живота си.
Кой съм аз, че да споря с капитана на "Ентърпрайз"?
Значи планетата Веридиън-3?
Предполагам, че шансовете са нищожни?
Правилно предполагате.
Спок щеше да каже, че само
нелогично човешко същество като мен би поело подобна мисия.
Значи ще падне веселба.
Допълнителна мощност, за да спрем пропадането!
Готови за сблъсъка!
Ти пък кой си?
Той е Джеймс Ти Кърк.
Не си ли учил история?
Трябва да стигна до установката.
Ивицата ще е тук след минута.
- Аз поемам Соран.
Познавам историята, капитане. Ако не греша, вие сте мъртъв.
- Нали тръгна към установката?
- Промених решението си.
Право на капитана.
Трябва ни контролното устройство.
Капитане, вижте!
Къде е Соран?
Нямаме време. Виж, контролното устройство е още там.
Аз ще го взема. Върви при установката.
Не. Трябва да сме заедно.
- Довери ми се. Върви!
- Успех, капитане.
- Викай ми Джим.
Пикар!
Махни се от установката.
Веднага!
Успяхме ли? Придадохме ли смисъл на живота си?
О, да, направихме го. Благодаря ти.
Това е най-малкото,
което бих направил за един капитан на "Ентърпрайз".
Освен това...
Беше забавно.
Господи!
Дневник на капитана, звездна дата 48650.1 .
Три кораба прехвърлиха оцелелите от "Ентърпрайз".
Жертви почти нямаше. Но корабът не може да бъде спасен.
Беше невероятно трудно.
Тогава защо реши да не сваляш чипа?
Отначало бях неподготвен за непредсказуемостта на емоциите.
Но след като преживях 261 различни емоционални състояния,
мисля, че вече аз контролирам чувствата си, а не - те мен.
Надявам се, че си успял наистина.
Тук открих нещо.
Едва доловим признак на живот.
Спот!
Ужасно се радвам да те видя, Спот.
Още един член на семейството е спасен.
Дейта, добре ли си?
Не съм съвсем сигурен. Радвам се да видя Спот
и въпреки това плача.
Може би неизправност на чипа.
Напротив, работи безпогрешно.
Здрасти, Спот.
Това ли беше всичко?
Да, това е, Първи.
Благодаря ти.
Ще ми липсва този кораб. Рано му беше.
Някой ми беше казал, че времето е дебнещ хищник.
Но според мен то е по-скоро спътник в нашето пътуване.
Напомня ни да ценим всеки миг,
защото всеки миг е неповторим.
Не е важно, какво сме оставили в миналото, важно е как сме живели.
Все пак всички сме смъртни.
Говорете само за себе си. Аз смятам да живея вечно.
Надявах се, че някога ще седя на това кресло.
Може и да успееш.
Съмнявам се, че това е последният кораб с името "Ентърпрайз".
Пикар - до Фарагът.
Двама за телепортиране.