Grave Of The Fireflies (1988) (Grave Of The Fireflies cd1.srt) Свали субтитрите

Grave Of The Fireflies (1988) (Grave Of The Fireflies cd1.srt)
21-ви Септември, 1945-та година... Това е нощта, в която умрях.
Проклети бездомници...
Внимавай!
Отвратително!
Мъртъв ли е?
Американците ще дойдат всеки момент...
Грозно е, тези безделници да висят тук!
Мамо---!
Какъв ден е днес?
Сецуко...
Още един.
Какво е това?
Няма значение. Просто го хвърли!
Тоя също е пътник.
Вижда се в очите им...
ГРОБ НА СВЕТУЛКИТЕ
Production Designer Original Story by & Executive Producer AKIYUKI NOSAKA RYOICHI SATO
Art Director NIZO YAMAMOTO Character Design Music YOSHIFUMI KONDO MICHIO MAMIYA
Layout Director of Photography YOSHIYUKI MAMOSE NOBUO KOYAMA Character Color Design Sound Design MICHIO YASUDA YASUO URAKAMI
Producer Written & Directed by TORU HARA ISAO TAKAHATA
Въздушно нападение! Бързо в убежищата!
Този път ще е голямо!
Убежището зад пожарната може би е най-безопасно!
Топло е!
Бъди добро момиче... Опитай се да издържиш.
По-добре да тръгвам към убежището.
Бъдете внимателни и елате възможно по-скоро.
Сецуко, бъди добро момиче и слушай брат си.
Остави ни! Отивай в скривалището!
Да, да...
Мамо, взе ли си лекарството?
Тук е. Не се притеснявай.
Мразя убежището!
Ще съжаляваш, ако те взриви някоя бомба! Качвай се.
Куклата ми!
Въздушно нападение!
Сейта!
Наведи се!
Сейта!
Сейта!
Да живее Императора!
Тук сме в безопасност. Не се притеснявай.
Къде е мама?
В убежището.
Убежището на пожарната може да поеме удар от 250-килограмова бомба без проблем.
Не се притеснявай за нея.
Сигурно ще отиде на гара Нипонмацу да ни търси...
Там ще я намерим.
Първо да си починем.
Добре ли си, Сецуко?
Изгубих си едната обувка.
Ще ти купя по-хубави.
Аз имам пари.
Отвори го.
Уау, ти си богата.
Черен дъжд, от бомбандировките...
Нищо не е останало!
Виж, това беше гражданския стол. Веднъж обядвахме там.
Дали и нашата къща я няма?
Сигурно.
Какво ще правим?
Татко ще ги накара да си платят!
Майко!
Е, не е като да съм единствения, който е загубил дома си.
Всички сме в една лодка.
Поне сме още живи.
Имаше два точни удара. Беше невъзможно да погасим пожарите!
Като се опитваш да ги потушиш, само ги разпалваш повече.
Не е тя... Няма я тук долу!
Сейта, трябва да пишкам.
Всички жители на Иширизука и Каминиши!
Моля, съобщете в началното училище, ако се нуждаете от първа помощ!
Какво има?
Боли ме окото.
Не го търкай.
Ще го измием в училището.
Къде е мама?
Ще бъде в училището.
Училище?
Хайде, да тръгваме.
Сейта!
Видя ли майка си?
Ранена е. По-добре тръгвай. Аз ще гледам сестра ти.
Страшничко беше, а Сецуко? Плакала ли си?
Сейта трябва да отиде до едно място. Защо не го почакаме заедно?
Сейта. Търсих те. Добре ли си?
Майка ми...?
Оттук.
Това Е на майка ти, нали?
Тук, вътре.
Най-после заспа.
Би трябвало да е в подходяща болница.
Мисля, че болницата Каисей в Нишиномия не е ударена.
Майка ми има проблем със сърцето. Може ли да си взима лекарството?
Ще питам.
Ще бъда наоколо, ако имаш нужда от мен.
Мамо...
Видя ли я?
Ужасно е...
Жадна съм.
Ако има нещо, което мога да направя, просто кажете.
О, вие взехте ли си дажбата бисквити?
Ще ви ги донеса!
Пази този пръстен в портмонето си. Да не го изгубиш.
Мама е... ранена. Обаче ще се оправи.
Къде е тя?
В болницата. В Нишиномия.
Тази нощ ще останем тук, в училището.
А утре, ще отидем при леля ни, в Нишиномия.
Става ли?
Ние ще сме на втория етаж. Защо не минете после?
Много благодаря. Ще минем.
Ще се видим после, Сецуко.
Искаш ли малко?
Искам при мама.
Може би утре. Вече е много късно.
Виж ме, колко съм добър!
Не сме и сменяли превръзките. По-добре е да не и виждаш тялото.
В тази жега сме принудени... Трябва да я качим да камиона днес.
Къде е сестра ти?
В Нишиномия. Имаме далечна роднина там.
Мисля, че тя ще се погрижи за нас.
Ясно. Имате късмет.
Трябва да се връщам на работа. Желая ви късмет.
Мамо!
Къде е тя?
Още ли е болна?
Да. Болна е ...
Добре дошъл.
Как е майка ти? Още ли е в Каисей?
Добре, че баща ви е във флота.
Трябва да помогнете с храната като се местите тук!
Поставихме постели и мрежи против комари във вашата стая.
Благодаря.
На мама не и ли трябва пръстена?
Подарява ли ми го??
Само внимавай да не го изгубиш.
Мама е...
Когато мама е по-добре, ще те заведа да я видиш.
Време е за лягане. Окей?
Сушени гъби... Херинга... Сушени картофи... Яйца...
Компот от сливи...
А това трябва да е масло!
Това не може да се намери ОТНИКЪДЕ в днешно време.
Войниците обират най-доброто в дни като тези.
Както и да е, ти мина ли през болницата?
Искам да кажа на майка ви някои неща.
Мога да взема и Сецуко с мен да я види.
Толкова зле?!
Мама... почина още в училището.
Какво?! Тя е мъртва!
Защо не ми каза? Защо си мълчал?!
Не исках Сецуко да разбира.
Мъртва... Ужасно!
Най-добре е да пишеш на баща си и да му кажеш!
Сейта!
Виж! Тя ми купи нови обувки!
Това е хубаво, Сецуко.
Здравей!
Миличките ми...
Благодаря, мадам.
Какво е това?
Жаба бик. Няма нищо страшно.
Светулка!
Опитай да я хванеш.
Опа! Смачка я.
Еу! Вони!
Много силно стискаш.
Тук има милиони!
Сецуко, затвори очи и кажи "а-а".
Защо?
Хайде де. "А-а..."
Плодов бонбон!
Плодов бонбон! Плодов бонбон!
За малко да го глътна.
Прибрахме се.
Къде бяхте?
Благодарихте ли на дамата?
Да, госпожо.
Храната изглеждаше добре...
Сейта. Ти не трябва ли да си на училище. Или нещо такова?
Да, но леярната, където работех е бомбандирана.
И училището е изгоряло. Няма къде да отида.
Е, надявам се, че си писал на баща си.
Вече пратих писмо чрез военноморската служба.
Кога?
Веднага след като дойдохме тук... Преди около 10 дни?
Странно...
Би трябвало да има отговор досега.
Върни ножиците, като свършиш с тях, Сецуко.
Как са военните действия?
Започва да изглежда безнадеждно.
Kолкото повече заводи губим, толкова повече трябва да наваксват другите.
Подготвяме се за времето, когато ще започнат на настъпват.
Прав си. Затова е толкова трудно да се намери храна.
Не само войниците ни страдат.
Ти също работиш за отбраната на родината ни, млада госпожице.
Наяж се хубаво и работи колкото можеш повече!
Не отново...
Значи сте прибрали две бездомни деца?
Горките... Да изгубят майка си толкова малки.
Какво има? А?
Горещо е. Мразя убежищата!
Дръж се. Не се притеснявай, аз съм до теб.
Искам на морския бряг?
Да! Да! Хайде!
Цялото поле е със зеленчуци сега.
Какво правят те?
Правят морска сол.
Защото всичката сол и соев сос са разпределени за провизии.
Бързо, Сецуко!
Може да е малко хладно...
Студено!
Приятно е нали? Сега няма да те сърби.
Това е голяма вана!
ХЕЙ!
Върни се тук!
Гррр, аз съм мечка! Сега ще те изям!
Кръц... Кръц... Кръц...
Какво има? Той спи ли?
Не го гледай.
Като стане малко по-топло, ще те науча да плуваш.
Ще плуваме, и от това ще огладнеем.
Ще плуваме, и от това ще огладнеем.
Сейта!
Сецуко! Хайде!
Огладнели сте, нали? Тук има храна за вас.
Майко! Дълго ли чака? Как се радвам да те видя.
Добре ли си тук?
Добре съм. Не се притеснявай! Тук хората са много мили.
Гладна съм.
Да се прибираме преди да ни нападнат.
Уморена съм... Носи ме.
Въздушно нападение!
Майка ви вече няма нужда от кимоното си.
Защо не ги размените за малко ориз.
Аз разменям нещата си малко по малко за храна.
Може да вземете цял чувал с ориз за тях.
Толкова много?
Имате нужда от прехрана.
Не можеш да станеш войник, ако не пораснеш здрав.
Цял чувал с ориз?
Майка ви би била доволна, ако не ги похабите напразно.
Защо да не ги взема?
НЕ!
Сецуко. Ти си будна?
Не! Не! Те са на мама!
На мама са! Не ги взимай!
Сецуко... Пусни ги!
Сецуко... Сецуко...
Добър ориз, нали?
Ще имаме порции ориз довечера, Сецуко.
Ето, това е ваше.
Бял ориз, Сецуко!
Заповядай.
Със дъщеря и квартирант, който работи извънредно...
...се почуствах зле без да им дам ориз.
Много е хубаво, нали? Истински бял ориз!
Още!
Да, да...
Тази вечер го излапа докрай, а Сецуко?
Вкусно е!
Какво има?
Не искам оризена каша!
Не остана ли малко компот от сливи?
Свърши отдавна.
Ето обяда ти.
Благодаря. Аз по-добре да тръгвам.
До скоро.
Чао.
Да внимаваш.
Ще има оризени топки за обяд. Дръж се дотогава.
Стига! Вие ще ядете същото!
Мислите, че мързеливци като вас заслужават...
...същото, което заслужават хората, които се трудят за родината?!
Сейта, достатъчно си голям да знаеш, че всички трябва да си съдействат.
Казвате, че искате ориз, но заслужавате ли го?
Не, абсолютно не!
Аз ви давам ориз, а вие продължавате да се оплаквате!
Но това е наш ориз.
О, сега пък ви мамя, така ли?
Как посмя да го кажеш! След като прибрах и двама ви!
Добре! Отсега нататък, всеки ще си прави СВОЯ собствена вечеря!
Сейта, ти имаш други роднини в Токио, нали?
От страна на майка ви?
Защо не им пишете? Тук може да ни ударят всеки ден!
Проблема е, че не знам адреса им...
Да се прибираме.
Хайде. Татко ни чака.
Жабите пеят, Време е да се прибираме.
Извинявай, че се забавих толкова.
Какво има?
Гладна съм. А и съм жадна.
Окей...
Ето, вземи си плодова бомбонка.
Мама има 7000 Йени в банката.
7000... Това е достатъчно да преживеем, така че не се притеснявай.
Казвам на татко да пише скоро, защото ти чакаш.