Crouching Tiger Hidden Dragon (2000) (Crouching.Tiger.Hidden.DragonCD1.Xvid-Zapa.sub) Свали субтитрите
Тигър и дракон
Господарят Ли е тук!
Шу Лиен!
Ли Му Бай е тук!
Добре дошъл, учителю Ли.
Благодаря, как сте?
- Добре.
Не сме се виждали цяла вечност.
- Да.
Как вървят нещата?
- Добре. Ти как си?
Добре.
Брат Джен те е видял в Удан.
Каза, че си упражнявал дълбока медитация.
В планината покоят е пълен. Завиждам ти.
Аз имам толкова работа, че не остава и миг за почивка.
Прекъснах упражненията.
Какво? Нали в Удан дисциплината е най-важното?
По време на обучението, един ден ме обгради пълна тишина.
Появи се странна светлина.
Изчезнаха време и пространство.
Учителят не ми бе казал за това състояние на духа.
Просветление?
- Не.
Не почувствах завладяващото блаженство.
Беше нещо като отчаяние. Една ужасно наситена тъга.
Не можах да я понеса.
Прекъснах медитацията и обучението.
Усетих как нещо ме привлича неудържимо към света.
Нещо?
Нещо непреодолимо.
Защо са ти толкова хора?
Ще ескортираме до Пекин една пратка коприна.
Можеш ли да занесеш нещо на г-н Те от мен?
Зелената Съдба? Защо го даваш на г-н Те?
Той винаги е бил наш покровител.
Не разбирам как можеш да се разделиш с него, Му Бай.
Този меч е част от теб.
Той е отнел живота на много хора.
Изглежда невинен,
само защото кръвта се мие лесно от него.
Но на оръжието е нужен достоен господар.
Време е да се откажа от този живот.
И какво ще правиш?
Ела с мен в Пекин.
Така ще го предадеш лично на г-н Те.
Като в доброто старо време.
Първо трябва да посетя гроба на учителя си.
Мина време, откакто Нефритената Лисица го уби.
Аз не отмъстих за смъртта му, а мисля да започна нов живот.
Трябва да го помоля за прошка.
Ела в Пекин след това.
Ще те чакам там.
Може би.
Минавайте!
- Благодаря.
Карай към града. Ще починем след като предадем стоката.
Всичко е тук! Благодаря ти много!
Това ми е работата.
Вашата фирма е най-добрата, още откакто баща ти я основа.
Ти си негов достоен наследник.
Ласкаете ме.
- Просто съм благодарен.
Това е мечът на Ли Му Бай.
Оръжието на един герой.
Само той е достоен за него.
Подаръкът е прекалено ценен. Не мога да го приема.
Г-н Те... Освен слава, мечът му донесе и много тъга.
Ли иска да забрави всичко.
Трябва да му помогнете да скъса с миналото.
Добре, ще съхранявам меча.
Губернаторът Ю е тук, сър.
Трябва да се преоблека.
Ли и аз сме ви много задължени, г-н Те, и ви благодарим.
Чувствайте се като у дома си.
Ти си мой гост. Днес ще останеш тук.
Шу Лиен,
ще те попитам нещо. Прости любопитството ми,
но с баща ти бяхме приятели.
Аз те чувствам като собствена дъщеря.
Какво има, г-н Те?
Ли Му Бай се отказва от меча си и от живота на свободен войн.
Дали не иска да ти каже нещо?
Не знам.
- Не се прави на наивна.
Знам за вас двамата отдавна.
Жалко е, че нямате смелост,
да признаете открито чувствата си един към друг.
И губите ценно време.
Ли Му Бай и аз не сме страхливци.
Но някои въпроси са сложни.
В любовта и най-големият герой се държи като пълен глупак.
Когато пак се видите, му кажи, че е време за откровен разговор.
Отметне ли се, ще отговаря пред мен!
Господарят каза да сложим меча в кабинета му.
Коя сте вие?
Аз съм ваш гост. Дъщеря съм на губернатора Ю.
Това е кабинетът на господаря.
Навън има толкова хора. Търсех тихо място.
Аз съм главният слуга. А това е друг гост.
Изглеждаше по-лек.
Дръжката е тежка и острието не е от обикновен метал.
Но мечът е най-лекото оръжие.
Просто не си свикнала.
Не, имам много опит.
Охраната на баща ми живееше при нас.
Войниците ми даваха да си играя с оръжието им.
Канията е прекрасна.
Мечът също, но е опасен.
Когато е покрит с кръв, красотата му не се вижда.
Той е на 400 години.
Забележителен е.
На кого казахте, че принадлежи?
На моят приятел Ли Му Бай.
Той го подари на г-н Те.
Ли Му Бай! Известният учител от Удан?
Чувала съм много за него. Но защо е подарил меча си?
Това е дълга история.
И вие ли сте свободен войн?
- Да, но предпочитам къс меч.
Този меч подхожда на Ли Му Бай.
Вярно е.
Сигурно е чудесно да си свободен войн.
И в нашия свят има правила. Приятелство, вярност, честност.
Винаги да държиш на думата си.
Без правила никой не оцелява дълго.
Чела съм много за вас.
Как се спускате с вик в боя.
Ако пишеха истината, книгите нямаше да се продават.
Ти си точно като в книгите.
Никакво къпане с дни, сън в легла, пълни с бълхи.
Това има ли го в книгите?
Знаете за какво говоря.
След две седмици се омъжвам. Но аз не искам такъв живот.
Чух за това. Честито!
Това е най-важната стъпка в живота на една жена.
Вие не сте омъжена, нали?
- Според теб?
Не. Изглеждате прекалено свободна за съпруга.
Преценката ти е безпогрешна.
Заповядай, губернаторе.
80 сантиметра дълъг, 3 сантиметра широк.
Дръжката е 20 сантиметра. Широка е 6 сантиметра
и е дебела 2 см.
Липсват 7 рубина от ефеса.
Изработен е преди епохата на династията Чин.
По времето на династията Хан тази техника вече е изчезнала.
Познанията ти са забележителни, г-н Те.
Сам по себе си мечът е нищо.
Важна е ръката, която го държи.
Разбирам те. Моля, продължи.
Вътрешността на Пекин не е проблем.
Благородниците са навсякъде
и стражите пазят много строго.
В останалата част животът е труден.
Там ще откриеш най-различни хора и съдби.
Съди ги внимателно и с ума, и с душата си.
Не разчитай само на съда.
Имаш ли връзки в подземния свят,
мандатът ти ще бъде успешен.
Бъди силен и смирен. Така трябва да се управлява.
Господарко.
Дай на мен.
Седни.
- Уших копринена пижама.
Ще я пробваш ли?
- Остави я.
Чух, че си срещнала Шу Лиен.
Познаваш ли я?
Майка ти не би одобрила връзката ви.
Ще контактувам, с когото пожелая.
Кариерата на баща ти може да пострада.
Изморена съм.
- Лягай си.
Ти порасна и скоро ще се омъжиш.
Кой знае какво ни очаква.
Нищо ново.
Уморена съм, свърши ли?
Вече е есен. Ще затворя прозорците.
Студено е, а?
Крадец!
Помогнете! Хванете крадеца!
Крадецът е на покрива!
Открадна меча! Помощ!
На покрива е! Хванете го!
Не го изпускайте!
Трябва да отмъстим за мама!
Какво чакате? Хванете го!
Върни меча и ще те пусна.
В Удан ли си учил?
Имаш грешка. Ние сме пътуващи актьори.
Репетираме упражненията.
- Да вървим.
Репетирате ли? Разправяй ги на някой друг!
Къде отидоха?
В къщата на губернатора Ю.
Слизай!
Дай го!
Г-н Те ви очаква.
Не успях да взема меча.
Но съм сигурен, че крадецът е човек на губернатора.
Как смееш!
- Но аз видях...
Достатъчно! Навън!
Губернаторът виждал ли е някога меча?
Разбира се. Но той не е замесен.
Но мечът е някъде у тях.
Някой се опитва да го замеси в кражбата.
Трябва да кажем на Ли Му Бай.
Внимавай.
Какво има?
- Някой е разлепил листовки.
Я да видя.
Някой търси тук Нефритената лисица.
Най-добрите борци в света!
- От училището Янг!
Къде отидоха?
- Не знам.
Видях ги преди два дни. Сигурно са заминали.
Търси ви г-ца Шу Лиен.
Господарката е заета.
- Ще й го кажа.
Покани я.
Да.
Мирише ми на лошо.
Сега имам гост.
Заповядайте, моля.
Липсваше ми.
- Липсвах ти? Какво означава?
Скучно ми е сама.
Занимаваш се с калиграфия.
Ще напиша името ти за удоволствие.
Не бях забелязала, че името ми се пише като думата ''меч''.
Имаш талант. Калиграфията е като фехтовката.
Може би е така.
Да поседнем.
Благодаря, че ме прие. Сватбата ти наближава.
Сигурно се подготвяш усилено.
Не правя абсолютно нищо. Дори не мисля за това.
Родителите ми уредиха всичко, даже и избора на жениха.
Мама казва, че родът Гу е много влиятелен.
Бракът ми с един от тях ще помогне на кариерата на татко.
Голяма чест е да влезеш в такова благородно семейство.
Аз искам да съм като тези, за които чета в книгите.
Като теб и Ли Му Бай.
Сигурно трябва да съм щастлива.
Но за мен щастието е в това,
да можеш сам да избереш кого да обичаш.
Това е истинското щастие.
Мислиш ли? Ще ти разкажа нещо.
- За теб и Ли Му Бай?
Да. Навремето и аз бях сгодена.
Така ли?
- Той се казваше Мен Си Жао.
С Ли Му Бай бяха кръвни братя.
Веднъж попаднали заедно в капан.
Мен спасил Му Бай, но бил убит.
След това с Му Бай се сближихме.
Ставахме все по-близки.
Но трябваше да помним саможертвата на Мен.
Аз също мечтая за свободата.
Но не я познавам.
Но вие не сте били виновни.
Просто Мен е загинал. Това е съдбата.
Дори и да не съм аристократка,
дългът значи много за мен.
Ние не сме различни. Нека бъдем като сестри.
Като истинска сестра ти пожелавам семейно щастие.
Господи, каква пустиня!
Защо изпратиха баща ти чак тук?
В центъра на нищото...
Слушаш ли ме?
Време е.
Кой си ти?
Чакай! Аз съм приятел!
Не ми трябва мечът ти.
А защо шпионираш?
- Търся Нефритената Лисица.
Аз съм полицай от Джен Су.
Чух, че Нефритената Лисица се крие в дома на Ю.
Дошла е с тях в Пекин от провинцията.
Но не мога да я обвиня, докато живее там.
Трябва да я примамя навън.
Тази Нефритена лисица жена ли е?
- Да.
Тогава аз ще се оправя с нея.
Не вярвам, че ще успееш.
Жена ми беше опитен боец, а Лисицата я уби за секунда.
Както разбираш, въпросът е също личен.
Супата е готова.
- Обожавам супа!
Татко винаги яде пръв!
Избягаха!
Какво пише?
В полунощ ще разрешим всичко на Гробния хълм.
Лисицата излезе от дупката!
Виж кой е тук, Шу Лиен!
Г-н Те мисли, че не е уместно да се заподозира Ю.
Но в дома на губернатора наистина има нещо странно.
За какво става въпрос?
Нефритената лисица! Тази жена е тук?
Ти подозираше, че е на запад.
Но не вярвах, че ще посмее да дойде в Пекин.
Какво по-безопасно място от къщата на губернатора?
Значи ще мога да отмъстя за учителя си.
Внимавай, Му Бай.
Г-н Те държи да сме дискретни.
Личното отмъщение не бива
да пречи на официалните дела.
Може би дори тези листовки
са някакъв капан.
Знаеш ли кой ги разлепи?
- Не.
Пише, че Лисицата се крие у губернатора.
Чух, че когато откраднали меча, имало сериозна битка.
Ти участва ли?
Един от стражите на префекта
проследи крадеца до къщата на Ю.
Разпита ли го?
- Още не.
Но твоите хора наблюдават къщата на губернатора, нали?
Вече ги освободих.
Вярно е, че не опазих меча,
но скоро ще ти го върна, и то с моите методи.
Не исках да кажа това.
Мечът не ме интересува.
Защо казваш така? Нали се върна заради него?
Аз разбрах, че е изчезнал, едва когато дойдох.
Тогава защо се върна?
С теб говорихме...
Извинете, господарю Ли. Стаята ви е готова.
Благодаря.
Ще ми я покажеш ли?
Лисицата не познава точността.
Няма и следа от нея.
Стига криене!
Цай! Стар негодник!
Няма да ме оставиш сама. Време е за отмъщение!
Така ли, стара госпожо? Млъквай!
Ако се предадеш, ще те пощадим.
Иначе ще умреш.
Ще отмъстя за смъртта на мама!
Ще я последваш, мръснице!
Стара лисица!
Татко!
Стара лисица, разруши живота ми. Няма да ми избягаш.
Ще те парализира!
Мръсно куче!
Това е капан!
Добре ли си, татко?
- Да.
Учителите в Удан сгрешиха, че не те убиха.
Много време мина, Лисицо.
Ти не ме познаваш,
но познаваш учителя ми.
Дошла си в Удан маскирана,
отровила си Ли Дан и си откраднала учебника му.
Време е да платиш за това!
Учителят ти не уважаваше жените!
Той спеше с мен, но не искаше да ме обучава.
И затова загина от моята ръка.
Ти открадна тайните хватки на Удан.
Изучаваш ги вече 10 години, но движенията още не са чисти.
Да умреш от моя меч
няма да е позор за теб.
Моята ученичка е тук. Заедно ще ви избием всички!
Още една?
- Трябва да убия Цай.
Коя си ти?
И защо Зелената съдба е у теб?
Това си е моя работа!
- Аз съм Ли Му Бай.
Този меч е мой.
Лисицата не те е научила на това.
Откъде знаеш тези движения?
Просто импровизирам.
Кой те е учил?
Да си вървим.
- Ще ги убия най-накрая.
Да вървим!
Татко!
Кой беше Цай?
Баща ми. Полицейски инспектор от Джен Су.
Трябва да съобщим за убийството на губернатора Ю.
Още повече, че жертвата е полицай.
И убиецът се крие в резиденцията на губернатора?
Заклевам се, че е така!
Ела с мен.
Трябва да решим този проблем.
Ще вляза в резиденцията и ще я измъкна.
Ще измъкна цялата банда.
Не можеш да нахлуеш там. Ю олицетворява закона.
Един скандал ще сложи петно на репутацията му.
Ще създадем проблеми на г-н Те.
Въпросът е деликатен.
Не можете ли да поканите губернатора и жена му тук?
Имаш някакъв план?
Лисицата се лови чрез малките й.
Жената на г-н Те ни засипва с подаръци.
Толкова е мила с дъщеря ни.
Съжалявам, но е болна и не може да ви посрещне.
Чух, че нещо е изчезнало оттук.
А сега и домакинята е болна.
Ние знаем кой е крадецът.
И ако той върне откраднатото,
разследване няма да има.
Това е добре.
Наистина е много досадно, когато слугите крадат.
Г-н Те знае, че дори почтените хора понякога грешат.
Грешките са вредни не само за тях,
но и за цялото семейство.
Не трябва да бъдем милостиви.
Както няма да има никаква милост за убиеца,
който се е появил тук.
Убиец?
- Да.
Убиецът на учителя на Ли Му Бай.
Онази вечер е убила и един полицай, който я е проследил.
Жена-престъпник. Интересно!
Тя е убила полицай?
Да, от запад.
Дошъл тук като пътуващ актьор, за да я проследи.
Чудя се дали крадецът и убиецът са едно и също лице.
Съмнявам се.
Този крадец е необикновен.
Много по-умен от един убиец.
Здравейте, префекте.
- Здравейте, г-жо Ю.
Позволете да ви представя великия фехтовчик Ли Му Бай.
За мен е чест.
Младата дама скоро ще се омъжи.
Желая ви щастие.
Влез вътре на топло.
Аз съм на пост.
- Влез, студено е.
Влез. Когато сме заедно, Лисицата не е страшна.
Не е ли късно да си навън?
Дай ми меча.
Ако искам!
Къде е учителката ти?
- Не е твоя работа!
Налетя ли се?
Имаш талант.
Изучила си учебника от Удан, но не си разбрала много неща.
Имаш нужда от истински учител.
Учител като теб? Титлата не означава нищо.
Права си, нищо няма значение.
Училището е без значение, тайният учебник също,
дори мечът е без значение. Всичко е само състояние на духа.
Не говори като монах, само защото си в храм. Бий се!
Кажи ми къде е Лисицата.
- Започвай!
Истинското умение не изисква усилие.
Няма напредък без помощ.
Няма действие без противодействие.
Няма страст без въздържание!
Предай се и се прероди!
Ето ти един житейски урок.
Хайде.
Имаш нужда от тренировки.
Посрещай движението с непоколебимост.
Само така ще бъдеш достойна за Зелената Съдба.
Защо искаш да ме учиш?
Винаги съм искал ученик достоен за тайните на Удан.
Не те ли е страх, че после ще те убия?
Ще поема този риск като твой учител.
Виждам, че Лисицата не е посяла злобата си в теб.
Удан е един долен бардак! Не ми трябват уроците ти!
Прибираш се доста късно. Или по-скоро рано.
Защо си още тук? Ти си убила полицай!
Излагаш семейството ми на опасност.
Ако не беше откраднала меча, полицаят нямаше да ме открие.
Вече си голяма жена. Нима кражбата е забавление?
И ти имаш вина за смъртта му.
Ела с мен!
Нима ще пропилееш живота си
като съпруга на някакъв бюрократ.
Заедно ще завладеем света!
- Няма да стана крадец!
Но ти открадна меча!
От скука! И къде ще отидем?
Където пожелаем. Ще се освободим от всички.
Дори от баща ти.
- Престани!
Убий или ще те убият! Така живее свободният войн.
Вълнуващо, нали?
Нищо не ти дължа.
- Дължиш ми!
За мен е гордост да си моя ученичка.
Да не мислиш, че ти ме учиш по учебника?
Дори не знаеш да четеш.
Аз изучих диаграмите, а на теб поверих текста.
Скри ли нещо от мен?
Нямаше да го разбереш, дори ако знаеше да четеш.
Трудно ми е да ти го кажа, но ти достигна върха.
За да не те нараня, аз криех уменията си.
Разбрах колко си скрила от мен, когато видях как
се би с Ли Му Бай.
Учителко,
започнах да се уча от теб, когато бях на 10 години.
Ти ме въведе в света на свободните войни.
Но, когато разбрах, че ще те надмина,
аз се уплаших!
Нямаше кой да ме води, кого да следвам,
от кого да се уча.
Уроците ми не са приключили.
Радваш ли се, че мечът е отново тук?
Едва сега разбрах колко много ми е липсвал.
Но той вече не е твой, нали?
Ти го подари на префекта Те.
Така е, но трябва да го взема за последен път.
Лисицата трябва да умре.
Знаеше ли кого прикриваш, когато спаси това момиче?
Целта ми бе да върна меча без да предизвикам скандал.
Не исках да проваля нея или кариерата на баща й.
Ти се справи чудесно.
Но това момиче...
Снощи я видях.
Знаех, че ще те заинтригува.
Тя има нужда от напътствия.
Има нужда от тренировка.
Тя е аристократка, не е като нас.
Всичко ще свърши. Ще убиеш Лисицата, а тя ще се омъжи.
Духът й е свободен. Тя трябва да учи в Удан.
В Удан не обучават жени.
Трябва да направят изключение.
Иначе от нея ще излезе един много отровен дракон.
Не трябва да се месим.
Ако отиде в Удан, може да стане скандал с бъдещия й съпруг.
Дадох меча на Те, за да започна нов живот.
Но кръвопролитието продължава.
И аз се надявах.
Бих искала да мога да ти помогна с нещо повече.
Просто бъди търпелива, Шу Лиен.
Не мърдай!
Ло!
- Джен!
Не биваше да идваш!
Забавих се, защото по покрива ви
има много движение в тези дни. Не мога да чакам повече.
Не биваше да те пускам.
Върни се с мен в пустинята. Там ще бъдеш щастлива.
Ще бъдеш свободна.
"Отт"ога"в"а "л"и "ме т"ър"с"и"ш?"
Не си играй с това.
Няма да го счупя, мамо.
Нападайте!
Спрете!
Черния Облак!
Черния Облак е!
Дръпни пердето! Не се показвай!
Не се безпокойте, госпожице.
Оставете жените!
Ела!
Ей!
Майка ти е добре. Върни се при нея.
Ей!
Тя е моя! Остави я на мен!
Да си починем.
- Върни ми гребена!
Мир!
Имаш нужда от почивка.
Конят ти има нужда от вода. Там има поточе.
Поне имаше миналата година!
Как се казваш?
Аз съм Ло. Хората на Хан ме наричат Черния Облак.
Може да не съм облак, но съм черен и бърз като светкавица.
Дай ми гребена!
Ако стрелата ти харесва, ще ти направя лък.
Ще ловиш фазани.
Много са вкусни.
Трябва да ядеш.
Така ще имаш сила да се биеш с мен.
Разбра ли?
Яж по-бавно, не бързаш за никъде.