Spartacus (1960) (Spartacus(1960)DVDrip.CD1.AC3.Xvid-Zapa.sub) Свали субтитрите
ОВЕРТЮРА
През последния век преди зараждането...
на новата вяра, наречена Християнство...
на която и бе съдено да отхвърли езическата тирания на Рим...
и да създаде ново общество,...
Римската република стоеше в самия център на цивилизования свят.
"От всички най-хубави неща, " пееше поета...
"пръв сред градовете и дом на боговете, е златният Рим. "
Но дори в зенита на гордостта и величието си...
Републиката страдаше от една фатална болест наречена...
човешко робство.
Наближаваше века на диктатора,...
спотаен и очакващ събитието, което щеше да доведе до началото му.
През същия този век...
в покорената гръцка провинция Тракия...
една неука робиня увеличи богатството на господаря си...
раждайки син, когото нарече Спартак.
Горд син, бунтар...
който бе продаден и приживе обречен на смърт в мините на Либия...
преди да навърши тринадесет години.
Там, под ударите на камшика, тежестта на веригите и слънцето...
преминаха детството и юношеството му...
в мечти за края на робството...
2000 години преди края му.
Обратно на работа!
Отавай, Опартак, тракийско куче такова!
Хайде, ставай!
Глезена ми, глезена ми!
Глезена ми!
Пак Опартак? Този път ще умре.
Обратно на работа, всички вие!
- Добра среща, Лентул Батиат.
- Добра среща, няма що, капитане.
Единадесет мили в тази ужасна жега...
и колко само ми струва да наема ескорт-направо ще се разоря.
И при това, обзалагам се, че нямаш нищо добро за продан, нали така, капитане?
Оамо дето си загубих времето и парите. Кажи ми истината.
Отрува ми се, че имаме няколко, които биха те заинтересували.
Кои, тези?! Мърша! Лешоядите са закъснели.
Този тук не е лош. Галиец е.
Не обичам галийците. Космати са.
-Можеш ли да слезеш от там сам?
-Я слизай!
Олизай!
Бъди така любезен да ми покажеш зъбите.
- Отвори си устата!
- Благодаря.
Да. Когато зъбите започнат да се рушат, и костите също се разрушават.
Тази уста по никой начин не е приемлива.
- Този е направен от тебешир.
- Имаме и други. Много други!
Олънцето е там. Трябва пък и да им плащам на тези.
Кой е този?
Този е тракиец. Давам го за назидание на другите.
- Как?
- Ще го уморя от глад.
Робите само от това се стряскат.
Много жалко.
Реагира. Добър мускулен тонус. Може ли да му видя зъбите?
Отвори си устата, Опартак!
Вониш като носорог.
Капитане, ти го накара да си отвори устата. Той не ти се подчинява?
Зъбите са най-добрата му черта.
Ухапа един от стражите преди по-малко от час.
Ухапа го? Прекрасно! Ще ми се да го бях видял.
Ще го взема. Дай да видим и някои други.
Хайде!
Въпреки болните и умрелите, ще имаме 1 1000 сестерции печалба!
И това, разбира се, включва комисионната ти.
Не, господарю. Без моята комисионна.
Марцел, ето ги.
Мръсна сган са, обаче това е най-доброто, което можах да намеря.
Никой друг не би могъл да ги подбере по-добре.
Роби,...
вие пристигнахте в гладиаторската школа на Лентул Биат.
Тук опитни треньори ще ви обучат да се биете по двойки до смърт.
Ясно е, че тук няма да е необходимо да се биете до смърт.
Това ще стане след като ви продадат...
за забавление на благородни дами и господа,...
които са любители на майсторското убийство.
Гладиаторът е като жребец. Трябва добре да се грижат за него.
Ще ви мажат с масло, къпят,...
бръснат, масажират, учат да мислите.
Хубаво тяло, с тъпоумен мозък, е евтино като живота!
Ще ви раздадат церемониалните "саudаs."
Марцел, моля. Ето.
Гордейте се с тях.
При специални случаи на тези от вас, от които съм доволен,...
ще им се разреши да прекарат време в компанията на млада дама.
Приблизително половината от възпитаниците ни...
живеят по пет, десет-десет години.
Някои от тях дори печелят свободата си...
и самите стават треньори.
Марцел.
Поздравявам ви. И нека щастието се усмихне на повечето от вас.
Марцел, внимавай за втория от дясно.
Тракиец е. Искаха да го убият задето ухапал страж.
- Ще го отучим от това.
- Не се престаравай. Бива го.
Оледващият.
Оледващият.
Харесваш ми.
Искам да бъдеш мой приятел.
Аз искам да ти бъда приятел.
Искам само да се разбираме.
Как се казваш, робе?
Опартак.
Чувствам аз, че не ти харесвам.
Дай му меча си.
Вземи го!
Имам чувството, че искаш да ме убиеш.
Това ще бъде единствения ти шанс.
Убий ме!
Не се страхувай, робе.
Ти имаш меч.
А аз само тази цепеница.
Какво, няма да ми се подчиниш?
Вземи този меч.
Не си толкова глупав, колкото си мислех.
Може дори да се окажеш умен.
Това е опасно за робите.
Запомни едно...
от сега нататък, аз ще следя всичко, което правиш.
Ти постъпи правилно.
От време навреме, Марцел обича да убива по някой за назидание.
Мисля, че е избрал теб. Внимавай.
- От колко време си тук?
- От шест месеца.
Ще ми се мен да избере.
Един-единствен път ми се ще да ми падне в ръцете тази свиня преди да ме изнесат!
Тихо! Без приказки там!
Всички ще ни вкараш в беля, също като в мините.
Как се казваш?
Не ти трябва да знаеш как се казвам.
Не искам да знам как се казваш.
Просто питам, като приятел.
Гладиаторите нямат приятели.
Ако някога ни изправят един срещу друг на арената...
ще трябва да те убия.
Елена...
с Галино.
Патриция...
Крикс.
Присцила...
Давид.
Клавдия...
Фарокс.
Вариния...
- Дионисий.
- Не, не. Опартак.
Опартак.
Фелиция--
Никога не съм имал жена.
Оега имаш жена, Опартак. Вземи я.
- Махайте се.
- Какво ще си помисли тя за теб?
Ами аз какво ще си помисля за теб?
Махай се.
Хайде, хайде. Бъди щедър. Трябва да се научим да споделяме удоволствията си.
Аз не съм животно!
Не се опитваш да избягаш, надявам се?
Насочи смелостта си към момичето, Опартак.
Аз не съм животно!
- Аз не съм животно.
- Нито пък аз.
Как се казваш?
Вариния.
Изкарай я оттам, Марцел.
Ти може и да не си животно, Опартак...
но това жалко представление ми дава много малко надежда,...
че изобщо някога ще бъдеш мъж.
Правило номер едно:
У дариш ли на червеното, убиваш на място.
Тук. Тук.
Никога не забравай: стреми се първо да удариш червеното...
защото, ако ти не го сториш, противникът ти ще го направи.
На синьото - осакатяваш го.
Тук, тук...
тук и тук.
Правило номер две:
Отреми се да го осакатиш преди да го убиеш бавно.
Когато удариш жълтото, го убиваш бавно.
Тук, тук...
и тук.
Запомни...
при бавното убийство, той може да има достатъчно сила да те убие преди да умре.
Когато го осакатиш, ти знаеш, че той е твой...
ако се държиш на разстояние и го изтощиш.
Останалото става като за обществено зрелище в Рим...
обаче тук, в Капуа, от вас очакваме нещо повече от обикновено клане...
и го получаваме.
Опартак, защо гледаш това момиче?
Вариния! Не мърдай.
Тъй като той само може да гледа момичетата...
добре тогава, гледай, робе.
Гледай, казах!
Не. Не, тази е за испанеца.
Приятен сън, Опартак.
Там.
Жено!
Предупреждавал съм те за това.
Добре, да влизат.
Без приказки! По-живо, там.
Нараниха ли те?
Не.
Уби го.
Едно, две...
три, четири, пет.
Едно, две, три, четири.
Имаме гости. Много лични гости!
Двама изключително важни римски благородника от столицата.
Колко лесно се впечатляваш, Рамон.
Оамо защото са римляни, предполагаш, че са много важни.
Кажи им да ме изчакат когато пристигнат.
- Ама господарю, ти не разбираш!
- Колко са важни тези римски величия?
Единият от тях е Марк Лициний Крас.
Кой? Чакай малко.
Крас тук? Вариния, червената ми тога с жълъдите.
И няколко стола в атриума. От почти най-доброто вино.
Не, от най-доброто, но в малки чаши.
Гракх! Знаеш как Крас го ненавижда.
Прибери го.
- Не мога да го вдигна.
- Прояви малко въображение! Покрий го.
Кажи на Марцел да приготви мъжете.
Крас има скъп вкус. Ще иска някакво зрелище.
Прости ми, Гракх.
Марк Лициний Крас...
най-благородно светейшество...
първи генерал на Републиката...
баща и защитник на Рим...
почети дома ми. Благослови го с присъствието си.
Вино! Оладкиши! Нима не виждаш, че техни благородия са изтощени?
Бъдете така любезни, седнете.
Нима има нещо нередно, Ваше благородие?
Не.
Добре дошла, Господарке Клавдия Мария...
бивша съпруга на Луций Кай Марий...
чиято неотдавнашна екзекуция наскърби дълбоко всички ни.
Почитания на Господарката Елена...
дъщеря на покойния Оептим Оптим Глабър,...
чиято слава е навеки объзсмъртена в лицето на сина му...
брат ти, Марк Публий Глабър...
герой от източните войни.
Колко е осведомен само.
Позволи ми да те уведомя.
Тук сме за да отпразнуваме брака на брат ми и Господарката Клавдия.
Оъюз между орли, Ваше Оветейшество!
Повей на Негово Величие. Той е потен.
Моите млади приятели желаят да им бъдат показани две двойки.
Две двойки. О, да.
Имам нещо, което мисля, че ще им хареса.
- Две двойки, до смърт.
- До смърт, Господарке?
Нима мислиш,че дойдохме чак до Капуа за да гледаме гимнастика?
Моля за извинение Ваши Благородия.
Но тук, в Капуа, ние обучаваме най-добрите гладиатори в цяла Италия.
Можем да Ви представим бой с мечове...
по-добър и от най-скъпия в Рим.
Олед като ги продадем, господарите им могат да правят с тях каквото пожелаят...
но тук, не, никога не ги караме да се бият до смърт.
Красе.
Днес е изключение.
Ама цялата школа може да бъде завладяна от лошо чувство.
А и цената. Цената!
Оамо кажи колко искаш.
25000 сестерции.
Уреди го.
Ама ти, сериозно ли, господарю?
Уреди го незабавно.
Естествено, ние сами искаме да ги изберем.
Ти можеш да предложиш известно разнообразие, нали?
Да. Неизтощимо.
Опартак, ще има битка до смърт.
- До смърт?
- Ти откъде знаеш?
Чух, когато Марцел каза на един от стражите си.
- Кой ще се бие?
- Не зная.
До смърт.
Ами ако ни изправят теб и мен един срещу друг?
Няма.
Ами ако стане?
Ще се биеш ли?
Ще трябва. И ти ще се биеш.
Ще се опиташ ли да ме убиеш?
Да, бих убил.
Ще се опитам да спася--
Ще се опитам да остана жив, а и ти също.
Всички гладиатори в тренировъчната.
Едни гости искат да ви се порадват.
Отройте се в редица, тук пред мен.
Ваши Високоблагородия ще благо- волят ли да направят избора си сега?
Клавдия.
Великолепни са.
За теб господарке Елена,...
може ли да предложа Пракс?
Оъщински тигър.
Не го харесвам.
- Предпочитам онзи.
- Кой?
Давид?
Крикс, да.
Марцел, на Крикс къс меч.
Някога виждали ли сте такива рамена? Дионисий!
Признавам, че е дребен, но е много компактен и страшно силен.
В същност, той изглежда--
по-малък тук отколкото на самата арена.
Оптическа измама.
- Дай ми този.
- Галино.
Да, да, Галино.
Набито око имаш, най-красива господарке, ако мога така да...
На практика всеки мъж в тази школа много го бива с тракийския меч...
но тризъбеца е нещо много рядко срещано тези дни.
Може ли да предложа...
етиопеца?
У нас има много малко етиопци.
Етиопците са всепризнати майстори на тризъбеца.
Него ще избера.
Драба? О, не. За теб, само най-доброто--
Аз искам най-хубавия.
Аз избирам едрия чернокож.
Много добре.
Оамо един мъж в цялата школа...
има шанс с тракийски нож срещу тризъбец.
Там.
- Ей там, Господарке Елена.
- Нагъл е!
- Него избирам.
- Нагъл е, и при това е страхливец.
Бичувайте го!
Ей там, Господарке Елена. Звярът от Либия.
Аз предпочитам страхливеца.
Ако и двамата мъже са ранени и откажат да се бият повече...
треньорът ти ще им пререже гърлата като на пилета.
- И без измами.
- Измами? В школата на Батиат?
Чу указанията нали, Марцел? Запомни ги.
Толкова съжалявам горките нещастници в тази жега.
Не ги обличайте в тези душни туники.
Нека да са облечени само дотолкова, доколкото го изисква приличието.
В каквото и да са облечени, Господарке те ще благославят името ти.
Останалите, обратно!
- Отегчи ли те изборът ни?
- Не.
Много беше вълнуващо. Целият трептя.
Нека да се скрием от слънцето.
Оега мога ли да съпроводя Ваши Августейшества до галерията?
Подслушвач. О, за бога!
Колко далеч от Рим рябва да отида за да избягна това подло лице?
Красе, не говори за Гракх. Толкова е омразен.
За Гракх омразата към патрицианската класа е професия...
и при това не съвсем лоша...
как иначе човек може да стане господар на тълпата...
и пръв сенатор на Рим?
Красе, толкова е скучно.
Това момиче май мирише на парфюм.
Каквото и да е, тя мирише много апетитно.
В днешно време не можеш да спреш робите да не крадат, освен ако не ги оковеш.
Когато една робиня е хубава като нея, не и се налага да краде.
Договарят се.
Ако глезените и са хубави...
бас държа, че е имало договорка!
- Господарю!
- О, богове, катастрофа!
- Аз бях помазан!
- У личница такава!
- Убедена съм, че нарочно го направи.
- Не беше нарочно. Ела тук, момиче.
Не се плаши.
- От коя страна си?
- Британия.
От колко време си робиня?
От тринадесет годишна възраст.
Имаш известно образование.
Първият ми господар ме изучи заради децата си.
Харесвам я. Тя има дух.
- Ще я купя.
- Искаш да я купиш, Ваше Великолепие?
Твърде много пари съм похарчил за нея.
Да, не се съмнявам. Две хиляди сестерции.
Две хи-- Ще те чака при носилката ти.
Не, не искам да и се развалят краката от ходене.
Изпрати я с иконома си следващия път, когато идва в Рим.
Той тръгва утре и момичето с него.
Още вино. И благодари на боговете си!
Ти ме предизвикваш, Красе. Няма повече да бъда мила към теб.
- Защо ме ядосваш така?
- Ти си ужасно богат.
И въпреки това ти си единствения от приятелите на брат ми...
който не му направи свадбен подарък.
Пазех го за по-подходящ момент.
Вземи. Ти му го дай, дете.
Какво е това?
От този момент съпругът ти е командир на римския гарнизон.
Прекрасно!
Не зная как изобщо ще мога да ти се отплатя.
Времето ще покаже.
- Римският гарнизон.
- Да.
Единствената сила в Рим, достатъчно могъща за да победи Гракх и сената му.
Умен си!
Отваряй.
През тази врата.
Обаче трябва да внимаваш с него, Клавдия.
Татко за малко да го лиши от наследство заради робините.
Брачният договор изрично забранява харем.
Ами твоите носачи?
В края на краищата, всеки един от тях е под 20 г...
и по-висок отколкото трябва.
Тя май ти налага много висок стандарт, а?
Когато обичате, Ваши Височества.
На теб, скъпа моя се пада честта да откриеш тази поетична драма.
Отваряй!
Първа двойка: Крикс и Галино!
Умиращите Ви поздравяват.
Крикс.
Оледващата двойка!
Умиращите Ви поздравяват.
Твоят тракиец добре се справя.
Как успя да ми издействаш назначението без знанието на Гракх?
Потуших огъня с масло. Купих сената зад гърба му.
Аз още мисля, че тризъбеца ще победи.