Spartacus (1960) (Spartacus(1960)DVDrip.CD4.AC3.Xvid-Zapa.sub) Свали субтитрите
Ще ви даде кураж като разберете...
че в момента лагерът на Помпей е на 20 мили западно оттук...
и че армията на Лукул наближава от изток...
придвижвайки се бързо през нощта.
Г-не, позволи ни да ти обещаем най-славната победа в кариерата ти.
Не търся слава!
Искам Опартак.
И, господа, решен съм да го хвана.
Целта на тази кампания, обаче, не е само да убие Опартак.
Тя е да убие легендата за Опартак.
Овободни сте, господа.
Аве, Крас.
Лентул Батиат очаква Ваше Благородие.
- Кой?
- "iаnistа" , г-не.
Въведи го.
Най благословено Височество, веднага като получих съобщението ти...
се спуснах за да бъда в твоето августейше присъствие.
Радвам се, че можа да отделиш време. Оедни.
Колко мило.
Разбирам-- Казаха ми--
че Опартак навремето се обучавал при теб.
Да! Всъщност...
ако не е прекалено подривно да се изразя така...
аз го направих това, което той е днес.
Заслужаваш поздравление, наистина.
А и аз също, тъй като ти си най-подходящия човек да ми даде...
това, което досега не ми се беше удало да получа:
физическо описание на Опартак.
Да.
Но ти си го виждал.
- Какво?
- На арената.
Кога?
когато посети школата ми с тези две очарователни дами.
Какво?
Надявам се, че и двете са в добро здраве.
Те го избраха да се бие срещу Драба, негърът.
- Помня негъра.
- Имаш и причина за това, ако си спомням--
Ако мога така да се изразя, Ваше Благородие.
Прекрасен удар с кама. Труден ъгъл.
- Опартак беше противникът?
- Да.
Как изглеждаше?
Това доста ли е важно за Ваше Благородие?
Да, за всеки човек, който обича Рим и иска да го види силен.
Ние и двамата сме римски патриоти, господарю.
Ти, си велик, а аз, разбира се, по-малък.
Но ние и двамата вярваме в римската честна игра.
Ако ти искаш нещо от мен...
ще ми тежи на съвестта...
ако кажа, че аз нищо не искам от теб.
Кажи си цената.
Ако-не-
"когато" спечелиш победата си утре...
предполага се, че оживелите ще бъдат продадени на търг...
за да платят разходите по тази героична експедиция.
Нима не е възможно агентът по тази продажба да бъде този...
който споделя този кратък момент от историята с Твоя Чест?
Упълномощавам те да бъдеш агент по продажбата на всички оцелели.
В замяна, ти ще останеш тук при нас до след битката...
и ще ми помогнеш да разпозная Опартак.
Олед битката?
Ти не ме разбра правилно. Аз съм цивилно лице.
Аз съм по-цивилен от повечето цивилни...
Ако искаш да останеш такъв...
горещо ти препоръчвам да останеш тук и да ни бъдеш гост.
Отража!
Драги мой, всепобеждаващ Марк Лициний Крас...
какво ще стане ако Опартак прекоси бойното поле...
за да те търси теб?
При тези обстоятелства, не се съмнявам...
че ти ще му помагаш на него.
Този човек ще остане при нас до след битката.
Настанете го удобно. Да не се чувства самотен.
Мамо? Мамо?
Кога ще си идем у дома?
Опи, мило.
Нямаш болки още?
Лошо дете е обаче. У дря ме с юмруче.
Той иска да види майка си. Нима можеш да го укориш?
Чувстваш ли го?
Не, не го чувствам.
Надявам се да изчака докато стигнем до Рим.
Рим!
Досега никога не са ни побеждавали.
Не.
Обаче колкото и пъти да ги разгромяваме...
те все намират нова армия да изпратят срещу нас.
И още една.
Вариния, просто изглежда, че започнахме нещо...
което няма край!
Ако свърши утре, ще си струва.
Вариния, не ме прави слаб.
Ти си достатъчно силен за да бъдеш слаб.
Обичам те повече от живота си.
И въпреки това, понякога, дори и когато ти спиш до мен...
се чувствам толкова сам.
Представям си един бог на робите...
и се моля.
За какво се молиш?
Моля се за син, който да бъде роден свободен.
И аз се моля за същото.
Грижи се за сина ми, Вариния.
Ако той никога не ме види...
каж му кой бях аз и за какво мечтахме.
Кажи му истината. Ще има много други, които ще му казват лъжи.
Не мога да живея без теб, Опартак!
За теб и мен няма да има сбогуване.
Докато един от нас е жив...
всички сме живи.
Почувствах го! Ти почувства ли го?
- Да, почувствах го.
- Толкова беше силно. Заболя ли те?
Това беше толкова силно.
Лукул и Помпей.
Знаем ли броя на пленниците?
Не е направено окончателно преброяване, г-не.
Нося вест от господаря ви...
Марк Лициний Крас...
комендант на Италия.
по заповед на Негово Най-милостиво Превъзходителство...
животът ви ще бъде пощаден.
Роби бяхте...
и роби ще си останете.
Но ужасното наказание - разпъване на кръст...
ще ви бъде спестено...
при единственото условие, че разпознаете, жив...
или мъртъв, робът наречен Опартак.
- Аз съм Опартак!
- Аз съм Опартак!
Прости ми, че съм сред последните, които те поздравляват, Ваше Благородничество.
Обаче една зловеща мълва се носи из лагера...
че пленниците ще бъдат разпнати на кръст.
Вярно е.
Може би сега е моментът да ти напомня, Ваше Височество...
че вчера ти ми обеща аз да бъда агента по разпродажбата им.
Онощи ти ми обеща Опартак! Къде е той?
В замяна аз ти обещах разпродажбата на оцелелите...
а такива няма да има!
- Това е Вариния.
- Да, спомням си.
Ти си жената на Опартак?
Аз съм съпругата му.
А това детето му ли е?
Да.
Къде е Опартак?
Мъртъв.
Видя ли как го убиха?
Да.
Лъжеш. Къде е той?
Поне някой, който може да се продаде, Ваше Величие.
Аз дори ще взема и детето като инвестиция.
- Колко жени бяха пленени?
- По-малко от 40, г-не.
Повечето от тези, които не загинаха, трябваше да избягат в планината с децата.
Можеш да продадеш останалите но не и тази жена.
Ама ти не си видял останалите, Твое Величие.
Повече от грозни са! И гений не би могъл да ги продаде!
Нашибайте този негодник и го изгонете от лагера.
Тази жена и детето да бъдат откарани в дома ми в Рим.
- Опри ги!
- Опри!
Антонине?
Трибуне!
Робите да се разпнат покрай пътя...
от тук до портите на Рим.
Задръжте този за на края.
И този също.
- Продължавайте.
- Ходом марш!
Имам повече ивици на гърба си и от зебра!
Всеки път като си пипна раните...
те пеят като чучулиги.
Но въпреки това, аз мисля, че намерих нещо, което никога преди...
- не съм имал, въпреки богатството си.
- Какво е то?
Не ми се смей, обаче мисля, че е достойнство.
В Рим достойнството съкращава живота...
повече и от болестите.
Боговете сигурно те пазят за нещо велико.
Мислиш ли?
Всеки, който си мисли, че ще стана доносник за нищо, е глупак.
Изядох камшика без да издам звук.
Да, наистина, звучи като силен пристъп на достойнство.
Надявам се обаче, това да не те разколебае от...
намерението ти да си отмъстиш на Крас.
Не, тъкмо обратното. То само засили решимостта ми.
Радвам се да го чуя.
Тази жена, Вариния, е в домът му. Цял Рим го знае.
Злите езици дори разправят...
че бил влюбен за първи път в живота си.
Забелязах нещо странно в погледа му, когато я видя за пръв път.
Оамо една страшна жена...
може да накара Крас да разлюби себе си.
Честно ще ти кажа, Гракх.
Тя не е толкова непривлекателна, колкото ти казах.
Достойнство и честност в един ден! Направо не мога да те позная.
- Но тя е невъзможна!
- Красива?
Красива? Е, да, красива.
Колкото повече вериги и слагаш, толкова по-малко изглежда като робиня.
- Горда?
- Горда, горда.
Обаче имаш чувството, че би се покорила на мъжа, който и харесва...
което е вбесяващо.
Аз харесвам Крас. Нека да му спестим агонията.
Хайде да откраднем тази жена.
Да я откраднем? Защо?
Повече не мога да навредя на Крас в сената...
мога обаче да го ударя, там където боли най-много: в гордостта.
Да нападнем врага от вътре.
Планът ти е чудесен...
но се надявам да не предлагаш аз да открадна жената!
Да.
Купи коне и закрита каруца.
Да я доведеш до довечера.
Прибави и кураж към новонамерените си добродетели.
Половин милион сестерции ще ти вдъхнат ли смелост?
Поровин милион?
Крас е поизбледнял в съзнанието ми, обаче--
Да го изличим съвсем. Цял милион!
Милион.
О такава сума мога да подкупя и самия Юпитер!
Аз съм го правил и с по-малка сума.
Прости ми за безпокойството.
Знаеш, че нямам навик да идвам в дома ти без покана.
Ти винаги си бил добре дошъл тук...
като възпитаник.
- Не си сам.
- Не.
Този път си дошъл като учител.
Премина на страната на Крас?
- Арестуван ли съм?
- Не.
Но те моля да дойдеш незабавно с мен в сената.
Това, което правя, не правя за себе си...
а за Рим.
Бедният беззащитен Рим!
Да идем да чуем още за Рим от Крас!
Нима наистина мислите, че 500 години римска история...
може толкова лесно да попадне в лапите на тълпата?
Труповете на 6000 разпнати роби вече...
се намират по протежение на Виа Апиа.
Утре последните от тях ще се бият до смърт...
в храма на дедите ми като жертвоприношение към тях.
Оъщо като всички тези роби, които умряха, така ще умрат и сподвижниците ви...
ако и за миг се поколебаят в лоялността си към новия ред.
Знаят се враговете на държавата.
Извършват се арести. Затворите започват да се пълнят.
Във всеки град и провинция са съставени списъци на изменниците.
Утре ще научат цената на ужасното си неблагоразумие...
измяната си.
На кое място се намира моето име...
в списъка на изменниците-врагове на държавата?
На първо.
И въпреки това, към теб нямам желание за мъст.
Имуществото ти ще остане непокътнато.
Ще си запазиш ранга и титлата на римски сенатор.
Къща...
селска къща ще бъде предоставена за твоето изгнание.
Можеш да вземеш жените си със себе си.
Мен пък защо ме оставяте жив?
Последователите ти са достатъчно заблудени за да ти имат доверие.
Омятам утре да им говориш за тяхно собствено добро...
за мирното им и заможно бъдеще.
Олед това от време на време, мога да сметна за необходимо...
да те докарам обратно в Рим за да про- дължиш да изпълняваш дълга си към него...
да успокоиш завистливите...
и тревожните.
Ти ще ги убедиш да приемат съдбата и реда...
и да се доверят на боговете!
Можеш да си вървиш.
Опри!
Защо се криеш зад тази "stоiа" ?
Ето, така е по-добре.
Някоя жена е изгубила седмици от живота си докато ушие тази рокля.
Ти точно би трябвало да уважаваш труда на робите и да я носиш с гордост.
Ела тук.
Това принадлежеше на една царица...
царицата на Персия.
Тежка е.
Олед време ще ти бъде по-леко да я носиш.
Оедни.
Ще хапнеш ли малко гълъб и мед?
Не.
Ще ти хареса.
А парче пъпеш?
И малко вино, разбира се.
Яж.
Не ти заповядах да ядеш.
Поканих те.
Мислиш ли, че разкошната обстановка...
затруднява разговора?
Защо съм тук?
Добър въпрос.
Женски въпрос.
Бих искал да ти дам също толкова добър и прям отговор.
- Детето-то добре ли е?
- Той е добре.
Вчера му купих дойка.
Надявам се млякото и да му понесе.
Аз я отпратих.
Предпочитам сама да кърмя детето.
Не съм уверен, че одобрявам.
Овързва те със стария живот.
Аз искам да започнеш да гледаш напред към новия.
Не ме интересува новият ми живот тук.
Животът на детето ти те интересува, нали?
Защо ме заплашваш с детето ми?
Аз ти принадлежа. Можеш да ме вземеш когато пожелаеш.
Аз не искам да те взема.
Искам ти да дадеш.
Искам любовта ти, Вариния.
Мислиш, че като ме заплашиш да убиеш детето ми...
ще ме накараш да те обикна?
Аз не те заплаших, че ще убия детето ти.
Извинявай, Вариния.
Човек не трябва да скърби завинаги.
Аз не скърбя.
Опомням си.
Аз преча ли ти на спомените?
Не.
Ти вървиш по ръба на пропастта между истината и обидата...
с ловкостта на планинска коза!
Какво си спомняш, когато мислиш за Опартак?
Не се разстройваш, когато говориш за него?
Не.
Е, тогава...
какъв човек беше той...
в действителност?
Той беше човек, който започна съвсем сам...
като животно.
И въпреки това, в деня, в който умря...
хиляди и хиляди други с готовност биха умрели вместо него.
Какво беше той? Бог?
Не беше бог.
Той беше прост човек.
Роб.
Аз го обичах.
Той беше разбойник! Убиец!
Враг на всичко изтънчено и добро, което Рим някога е направил!
Проклятие! Ти ми кажи.
- Защо го обичаше?
- Не мога да ти кажа.
Не мога да ти кажа неща, които ти никога не би разбрал.
Но аз искам да разбера.
Нима не виждаш? Аз трябва да разбера.
Ти се боиш от него, нали?
Затова искаш жена му...
за да уталожиш страха си, притежавайки нещо негово.
Когато човек толкова го е страх, нищо не помага.
Нищо.
Ще видим.
Нима можехме да победим, Опартак?
Нима изобщо можехме да победим?
Ние спечелихме нещо само като се бихме срещу тях.
Оамо един човек да каже: "Не, няма"...
Рим започва да се страхува.
А ние бяхме десетки хиляди, които казахме "не".
Това беше удивителното.
Да видиш роби да надигат глава от прахта...
да ги видиш да се изправят, както бяха коленичили...
да стоят гордо...
с песен на уста...
да ги чуеш...
как щурмуват планините с вик...
как пеят в равнините.
А сега те са мъртви.
Мъртви.
Вариния...
мъртва.
И детето.
Всички те.
Отрах ли те е да умреш, Опартак?
Не повече, от тогава, когато съм се родил
А теб страх ли те е ?
Да.
Аве, Консуле!
Отража, строй се.
- Къде са гладиаторите?
- Там, г-не.
Бавно минава нощта, а, Антонине?
Ти си той...
нали?
Гладиаторе, аз съм Марк Лициний Крас.
Отговори, когато ти говоря.
Центурион!
Нека да се бият сега. Онеми им веригите.
Но целият град знае, че ще се бият утре...
в храма на дедите ти.
Те ще се бият сега, за мен. Тук!
И до смърт.
А победителя ще бъде разпнат.
Оега ще видим дали мита за братството между робите е верен.
Онеми им веригите!
В кръг.
Не му прави удоволствието да се сражаваме.
Не се защитавай. Ще те убия с първия замах.
- Няма да им дам да те разпнат!
- Последната ми заповед. Подчини се!
Да започват.
Няма да им дам да те разпнат.
Нима не разбираш, колко много време минава докато умреш на кръста?
Не ме интересува!
Прости ми, Антонине.
Обичам те, Опартак, така както обичах баща си.
Обичам те...
като сина си, когото никога не ще видя.
Опи.
Ето ви я победата.
Той ще се върне.
Той ще се върне и ще бъде милиони!
Чудя се какво би казал Опартак...
ако знаеше, че Вариния и детето и...
са роби в дома ми?
Да.
Разпнете го!
Не искам да има гроб. Да няма нито следа.
Тялото му да се изгори и пепелта да се разпръсне тайно.
Боиш ли се от него, Красе?
Не когато се бих срещу него.
Знаех, че може да бъде победен.
Но сега се боя повече от него, отколкото дори и от теб.
- От мен?
- Да, скъпи ми, Цезаре.
От теб!
Тук не виждам писмото до лидера на сената.
Юлия, никак не обичам, когато се плаче.
Това е щастлив дом. Моля те, престани.
Ето ви и вас. Махай се, Юлия! Къде се губите толкова време?
Градът гъмжи от легионите на Крас. Крихме се.
Не познавам Рим, така както познавам Капуа.
Те арестуват всички!
Това значи е жената...
за която на Крас му трябваха осем легиона за да я покори!
Щеше ми се да имам повече време да се запозная с теб, мила.
За жалост, на всички нас предстои път...
към различни места.
- Къде отиваме?
- Вие отивате в Аквиания.
Нейният губернатор е един от безбройните ми братовчеди.
Ето ви и разрешително от сената. То важи за из целия познат свят.
Аз пък защо трябва да ходя в Аквитания?
Защото те помолих.
Много мило от твоя страна, Гракх, обаче аз по-скоро бих--
У двои обещаната сума. Ето ти два милиона сестерции.
Два милиона?
Ето. Документ за освобождаването на жената.
А ето и един по-малък документ, който изготвих...
за детето, както подобава на ръста му.
Ти къде отиваш?
В Пиценум.
Пиценум? Но това е най-скучният град в Италия.
Моля ви, ще ме оставите ли?
Ела с нас.
Тъкмо да ме държиш под око, да не злоупотребя с парите.
Не ставай смешен. Аз съм сенатор.
Моля ви, тръгвайте, преди да са дошли войниците!
Това наистина би събудило ревността на Крас.
Вървете и направете пълно щастието ми.
Опести си сълзите. Опести ги за из път.
По-красив.
Отой!
Моля, легитимирайте се.
- Лентул Батиат.
- Олезте и се легитимирайте.
- Възразявам на тона ти.
- Имам заповеди.
Моля, слезте и се легитимирайте.
Казах ти, аз съм Лентул Батиат, "iаnistа" от Капуа.
Това-- е зълва ми.
Г-жа, моля.
Тя пътува...
с детето си за Аквитания с разрешително от сената.
- Прегледай му багажа.
- Нито дума, моля те.
Какво каза?
- Кажи и, че е забранено да зяпа.
- Моментално.
Живо!
Това е синът ти.
Той е свободен, Опартак!
Овободен!
Той е свободен.
Той ще те помни, Опартак.
Защото аз ще му кажа.
Аз ще му кажа кой беше баща му и за какво мечтаеше!
Вариния, смили се над нас. Качи се в каруцата.
Моя любов, живот мой.
Моля те, умри. Умри.
Моля те, моля те, умри, моя любов.
О боже! Защо не можеш да умреш?
Хайде.
Обогом, моя любов, живот мой.
Обогом, сбогом.
КРАЙ