Spartacus (1960) (Spartacus(1960)DVDrip.CD3.AC3.Xvid-Zapa.sub) Свали субтитрите
към майката, която ме роди и бащата, който ме учи...
много, много отдавна...
много отдавна.
Сега съм сам-самин, изгубен, в целия голям, широк свят.
И все пак, когато палещото слънце увисне ниско...
когато вятърът замре и морската пяна заспи...
и здрачът докосва голямата земя...
аз обръщам поглед към дома.
Къде научи тази песен?
Баща ми ме научи.
Не бях прав аз за теб, поете.
Ти няма да се научиш да убиваш. Ще ни учиш на песни.
Аз дойдох тук за да се бия.
Всеки може да се научи да се бие.
Аз се присъединих към борбата!
- Как се казваш?
- Антонин.
Има време за борба, и има време за песни.
Оега ще ни учиш на песни.
Пей, Антонине.
Когато палещото слънце увисне ниско на западния небосвод--
Ти го харесваш, нали?
Кой иска да се бие?
Едно животно може да се научи да се бие.
Но да пееш хубави песни...
и да накараш хората да им повярват--
За какво мислиш?
Овободен съм.
А какво зная?
Дори не мога да чета.
Ти знаеш неща, които не могат да се научат.
Аз нищо не зная.
Нищо!
А искам да зная.
Искам да--
Искам да зная.
Какво да знаеш?
Всичко.
Защо звездата пада, а птицата не пада.
Къде отива слънцето през нощта.
Защо луната променя формата си.
Искам да зная откъде идва вятъра.
Вятърът се заражда в една пещера.
Далеч на север един млад бог спи в тази пещера.
Той сънува едно момиче...
и въздиша...
и нощният вятър се раздвижва от дъха му.
Искам да зная всичко за теб.
Всяка линия...
всяка извивка.
Искам да зная всяка част от теб.
Всеки удар на сърцето ти.
Продължете към град Метапонтум.
Какви гарнизони ще намерим там?
Има два легиона в гарнизона. Някои ги изпратиха на юг--
Оставете носилката тук.
Къде е генералът на робите?
Дионисий, заведи носачите да се скрият от дъжда.
Дай им храна, хляб, свободата им.
- Добре, елате с мен.
- Ще ти платим за тях.
В този лагер няма роби.
Тигран Левант, на твоите услуги.
Акредитивите ми.
Влез.
"До генерала на италианските роби, наречен Опартак...
от Ибар Мхали, силицийски губернатор на о-в Делос.
- Оедни.
- "Поздрави.
Получи се вест, че искаш да качиш армиите си...
на силицийски кораби в римското пристанище Бриндизи.
- Оега приеми моя представител, Тигран--
- Левант.
"който ще преговаря от мое име.
Дано Изис и Оерапис донесат успех на каузата ти. Губернаторът на Делос."
- Кои са Изис и Оерапис?
- Източни божества.
Те пък защо искат ние да победим?
Защото те са на страната на Оилиция...
а Оилиция, също като вас се бие с Рим.
Искаш ли малко вино?
Аз пия само когато сделката е сключена...
никога преди.
Колко кораба имат тези силицийци?
Поне петстотин.
Но никоя сделка не е прекалено дребна, уверявам те.
Всичките ще ни трябват.
- Всичките?
- Каква е цената?
Цената е 100 000 сестерции на кораб.
За 500 кораба, значи...
50 милиона сестерции.
- Вие имате такава сума?
- Ще я имаме.
Оам се увери.
- Красота.
- Кога ще бъдат готови корабите?
Красота. Обичам да гледам такава красота.
Кога ще бъдат готови корабите?
Приятелю...
вие кога ще сте готови?
Колко време ще ви отнеме...
да прекосите една трета от дължината на Италия...
водейки тежки битки във всеки град?
Една година? Две години?
Ако не стигнем Бриндизи след седем месеца...
никога няма да бъдем там.
Ами ако ние съберем корабите...
обаче вече няма робска армия, която да се качи на тях?
Оега ще ти дадем един сандък злато, а останалото когато стигнем Бриндизи.
- Този?
- Да.
Дадено! Олед седем месеца корабите ще бъдат събрани.
Разпореди се да натоварят сандъка.
А сега, с твое позволение, бих искал виното, което ми предложи.
- Ще пиеш ли с мен?
- Ще пия.
Отлична изработка.
От имението на богат благородник е.
Чух, че ти самият си от благородно потекло.
Аз съм син и внук на роби.
Разбрах, когато видях, че не можеш да четеш.
Разбира се, римската суета се ласкае от мисълта, че си благородник.
Не им се харесва да се бият срещу прости роби...
особено на човек като Крас.
- Ти познаваш ли го?
- Забавлявах го един следобед.
- Ти?
- На арената.
Прекрасно вино.
- Мога ли да те запитам нещо?
- Можеш да ме запиташ.
Ти, естествено, знаеш, че ще загубите, нали?
Вие нямате шанс.
В този момент шест кохорти от римския гарнизон...
наближават тази позиция.
Какво ще правите?
Това ще решим, когато те пристигнат тук.
Нека да се изразя по друг начин.
Ако ти погледнеш в магически кристал...
и видиш, че армията ти е разгромена, а ти си мъртъв...
ако видиш това в бъдещето...
както съм сигурен, че го виждаш сега...
ще продължиш ли да се биеш?
- Да.
- Знаейки, че си обречен да загубиш?
Знаейки, че е възможно.
Всички хора губят, когато умрат, а всички те умират.
Но робът и свободният човек губят различни неща.
И двамата губят живота си.
Когато свободния човек умре, той губи удоволствието от живота.
Робът губи болката си.
Омъртта е единствената свобода, която робът познава.
Затова той не се страхува от нея.
Затова ние ще победим.
Опартак, този пират беше прав.
Римският гарнизон се установява на лагер.
- Колко са?
- Около шест кохорти.
- Къде?
- В началото на долината...
до скалите.
- Укрепен лагер?
- Нямат ограда.
Без ограда? Оигурен ли си?
- Напълно съм сигурен.
- Тази кампания им е много забавна.
Римляните си правят излет.
- Видяха ли ви?
- Не! Окрити бяхме.
Може би трябва и ние да отидем на този римски излет.
Отройте войниците си.
Шест кохорти.
Много оръжия...
с които ще изградим армията си.
Крикс открай време искаше да тръгнем към Рим.
Оега няма да му се наложи.
Рим дойде при нас.
Половината натам! Останалите там.
Отани, както подобава на благороден римлянин!
Това е то, римската гордост!
А така.
Как се казваш?
Марк Глабър.
Командирът на римският гарнизон!
Командирът?
Командваше го по корем, когато го намерихме, правеше се на умрял!
Разочароваш ме, Марк Глабър.
Правиш се на умрял.
Отрах ли те е да умреш?
Лесно е да умреш.
Нима не си виждал достатъчно гладиатори на арената...
за да видиш колко лесно е да умреш?
Разбира се, че си виждал.
Какво ще правите с мен?
Не зная.
- Какво да го правим него?
- Да направим един двубой, той и аз.
Аз няма да се бия като гладиатор!
Все това гледаш.
Познаваш ли този скиптър?
- Да!
- И още как! Беше в палатката ти.
Оимволът на сената.
Цялото могъщество на Рим!
Това е то, могъществото на Рим!
Отнеси това обратно на сената си.
Кажи им, че само ти и тази счупена пръчка останахте от римския гарнизон.
Кажи им, че ние нищо не искаме от Рим.
Нищо освен свободата си!
Искаме само да се махнем от тази проклета страна!
Ще тръгнем на юг към морето.
И ще смажем всяка армия, която изпратят срещу нас.
Качете го на един кон!
ПАУЗА
АНТРАКТ
Лидерът им казал, че тяхната омраза към Рим била такава, че...
искали само да избягат от владичеството му.
Ако не им се оказва съпротива, той обеща да се изтеглят мирно към морето.
Ако срещнат съпротива, той заплаши, че ще опустошат селата...
и разгромят всеки легион изпратен срещу тях.
И след като веднъж стигнат морето?
Омятат да наемат кораби от силицийските пирати и да се завърнат у дома си.
От кое пристанище смятат да се качат?
Не зная.
Но градските гарнизони не могат да им излязат насреща.
Оамо легионите могат да ги спрат!
Какъв човек е този водач на робите?
Не зная.
Мисля, че му казват Опартак.
Познато ли ти е това име?
Да, май ми е познато.
Не мога да се сетя.
Какво стана след като той говори с теб?
Вързаха ме за един кон и ме натириха от лагера.
Колко от ротата ти се спасиха?
Четиринадесет доложиха досега.
Мен самият ме плениха в собствената ми палатка.
Бяха проникнали в целия лагер преди да успеем да вдигнем тревога.
Заобиколи ли лагера с ров и ограда?
Не.
Пристигнахме след залез слънце. Оложихме стражи на всеки десет стъпки.
Нямахме основание да очакваме нападение през нощта.
Освен това, те--
Продължавай.
Те бяха само роби.
Разбирам.
Аз твърдя, че Публий Марк Глабър навлече позор на римското оръжие.
Нека да бъде произнесено решението на сената.
Ако наказваме всеки командир, който се направи на глупак...
никой няма да ни остане над ранг центурион.
Но става въпрос за престъпна небрежност!
Шест кохорти бяха изклани.
Крас покровителства този млад човек.
Нека той да произнесе присъдата.
Наказанието е известно!
Нека на Публий Марк Глабър да му бъде отказано...
огън, вода, храна и подслон...
на разстояние от 400 мили във всяка посока от град Рим.
И още нещо.
Глабър е мой приятел и аз споделям неговия позор.
Оега аз се отказвам от командването на легионите си...
и се оттеглям от обществения живот.
Довиждане, Красе.
Оега не е време изтъкнат човек да се оттегля от обществения живот!
- Позор, позор!
- Оедни.
Това героично поведение пред хората не е нищо ново!
Виждали сме го и преди, всички ние, и знаем какво означава!
- Крас защити честта си!
- Честта си на патриций!
Колкото и благородно това да изглежда от страни...
на мен то не ми се харесва.
Крас е единствения човек в Рим...
който не се е поддал и не ще се подаде на републиканската корупция.
Аз бих се примирил с републиканската ко- рупция,заради републиканската свобода...
но не бих се примирил с...
диктатурата на Крас и липсата на каквато и да било свобода!
Това иска той...
и затова ще се върне.
На майката, която ме роди...
на бащата, който ме учи...
на бога--
На сините гори и лилавите сенки, аз--
На сините сенки и лилавите гори.
- Опартак, уплаши ме!
- Извинявай.
- От колко време си тук?
- От известно време.
Защо нищо не каза?
Ти изглеждаше толкова щастлива. Не исках да те безпокоя.
Щастлива съм.
Опартак, опитвам се да си спомня песента, която пееше Антонин.
Как беше, сини сенки и лилави гори?
Или лилави гори и сини сенки, как беше?
Искам да се любя с жена си!
Опартак, пусни ме. Аз съм--
Не искам да знам.
- Ти трябва, ти--
- Да?
- Трябва да си нежен с мен.
- Защо?
Защо, мила?
Ще имам дете. Оега пусни ме долу.
Какво?
Дете.
Дете? Кога?
През пролетта.
- Как? Искам да кажа, откъде знаеш?
- Зная.
Дете през пролетта.
- Ще имам син.
- Обаче може и да е дъщеря.
- Защо не ми каза?
- Току-що ти казах.
Отудено ти е. Ето наметни се с това.
- Нараних ли те?
- Не.
-Оъвсем не исках да ти причиня болка.
- Защо не ме целунеш.
За първи път ще имам дете.
Дете.
Аз съм същата както винаги.
Няма да се счупя.
Тези роби вече ни струват хиляда милиона сестерции.
Ако сега те искат да ни освободят от нежеланото си присъствие...
в името на боговете, нека да ги оставим да си идат!
Невъзможно! Те вече заразиха половин Италия с бунта си.
Ако сега им разрешим да избягат...
Тази зараза ще се разпростре из цялата империя.
Републиката...
е все още слаба от 20 години гражданска война.
Ние водим две войни:
една в Испания и друга в Азия.
Пирати отрязаха пътя към египетското жито...
и Опартак напада търговците в южна Италия.
Половината от районите на Рим са без хляб!
Градът е почти в паника.
Две неща трябва да направим веднага.
Потвърдете Цезар като постоянен командир на гарнизона...
и определете два легиона...
да пресрещнат и разгромят Опартак при град Метапонтум!
МЕТАПОНТУМ
Оамо Батиат да беше в другия казан!
- Точно така!
- Вариния, много вкусно.
Едно малко парче земя с няколко козела.
Най-хубавото вино на света.
За вино трябва да идеш в Аквитания. Най-сладкото грозде на света.
За вино иди в Лидия. Там е най-хубавото вино.
Най-хубавото вино е от Гърция. Всеки знае това. Дори римляните!
Не, Лидия!
Всички грешите!
Най-хубавото вино е от дома, където и да е той.
Оъгласен съм с теб.
Господа.
- Има ли новини от Метапонтум?
- Глашатаите разгласяват новините.
Загубихме 19 000 души, включително Комодий и офицерите му.
Деветнадесет хиляди?
Имаш ли имения в Метапонтум?
Не. Оин при Комодий.
О ваше позволение, приятен ден.
Пет години ни трябват да обучим един легион.
Как този Опартак може да обучи армия за седем месеца?
Има нещо гнило, нещо много гнило.
- Трябва да направим разследване.
- На всяка цена, разследване.
-Къде е Опартак сега?
-Наближава пристанището Бриндизи.
Искам да отнема коменданта за минута.
Ще ни извините ли?
Чувам, че си купил къща в четвърти район.
И при това не кой знае каква къща.
И че си дал гощавка на 1 1 000 плебеи на Марсово поле.
Едва ли може да се нарече гощавка.
От 200 години твоят род и моят род са членове на...
Ездаческия Орден и Патрицианската партия.
Олуги и управници на Рим.
Защо ти ни напусна заради Гракх и тълпата?
Никого не съм напуснал, най-малко Рим.
Но това поне съм научил от Гракх: Рим е тълпата.
Не!
Рим е вечна мисъл в съзнанието на Бога.
Нямах представа, че си станал толкова религиозен.
Това няма значение.
Дори да нямаше никакви богове, пак щях да ги почитам.
Дори да нямаше Рим, аз щях да го сънувам...
което искам и от теб.
Искам да се върнеш при своите.
Умолявам те.
Мен ли искаш или гарнизона?
И двамата. Честно ми кажи.
Ако ти беше на мое място, ти би ли се изправил срещу Опартак?
- Разбира се.
- Защо?
Нямаме друг избор, ако трябва да спасим Рим.
Цезаре!
Кой Рим?
Техният...
или нашият?
Знаеш, че Гракх е мой приятел.
Няма да го предам.
Цезаре.
Кое е по-лошо-да предадеш приятел или самия Рим?
Окъпи ми Красе, аз изобщо не съм изправен пред такъв избор.
И това ще стане, по-скоро отколкото си мислиш.
Добър ден, Красе. Цял ден те търся.
Новият ти господар.
Оенатът заседава цял ден по проблема със Опартак.
Имаме осем легиона, които да изпратим срещу него, а няма кой да ги командва.
Веднага щом като предложим командването на генералите...
те започват да се задъхват като уморени мулета.
Аз и преди съм виждал такива епидемии, а ти?
- Как си със здравето?
- Отлично, както знаеш.
Както разбирам, сенатът предлага Командата на легионите на мен.
- Ти го очакваше?
- Да.
Но замисляли ли сте се колко скъпо могат да струват моите услуги?
Тизи дни купуваме всичко друго.
Няма причина да не ни взимат пари и за патриотизъм. Каква ти е цената?
Избирането ми за пръв консул, командването на всички легиони в Италия...
и отменянето на властта на сената над съдилищата.
Диктатура..
Ред.
- Кажи, ако условията ми са неприемливи.
- Веднага мога да ти кажа.
- Те са неприемливи.
- Да, зная.
Понастоящем, може би, но времената се менят, а също и сената.
Когато този ден дойде, аз ще бъда готов.
- Предай моите почитания на жена си.
- О удоволствие.
Знаеш ли, той е прав.
Ако нещо не се направи по отношение на Опартак, сенатът ще се промени.
И Крас ще се намърда и ще спаси Рим от робската армия...
като установи диктатура.
Но това, както и всичко друго, Зависи от това кой път ще поеме Опартак.
Оега точно, той се опитва да се измъкне от Италия.
Ако успее, кризата ще приключи...
и Крас може да си остане в пенсия за неопределено време.
Аз съм уредил Опартак да избяга от Италия.
Какво си направил?
Оключих една сделчица със силицийските пирати.
Уверих ги, че ние няма да се намесваме...
ако те извозят Опартак и неговите роби извън Италия.
Значи сега преговаряме с пирати. Оключваме сделки с престъпници.
Недей да бъдеш толкова тесногръд. Политиката е практичен занаят.
Ако престъпникът има това, което ти искаш, ти се договаряш с него.
Колко далеч сме от Бриндизи?
Около 20 мили.
Армията ни ще трябва да нощува тук. Те все още са около шест часа зад нас.
Патуле, избързай напред в Бриндизи. Доведи Тигран тук.
Марко, доложи на Опартак.
Кажи му, че тази вечер ще нощуваме край морето!
Ако всичко мине добре, по моя преценка можем да товарим по 150 кораба на ден.
Това ти е задължението, Дионисий. Помагай на силицийските пирати.
- Това ще му създаде работа.
- Поне няма да търся къде да спя.
Криксе, продължавай да ме уведомяваш за Помпей.
Няма да има никакви изненади.
Искам околността да се патрулира докато се качим на корабите.
Оега ще ги сформирам.
Опартак, има хранителни складове около пристанището в Бриндизи...
но не достатъчно за да снабдят цялата флотила.
Околността е пълна с добитък.
А и имаме предостатъчно сол за да ги осолим.
Аз ще се заема с това.
Разбери, колко от мъжете в лагера са били роби-гребци или моряци.
Тигран Левант.
- Драги ми генерале.
- Добре дошъл, Тигране!
Не, не. Не е необходимо да търсиш носачи, които да освободиш.
Яздих кон.
Боговете ви Изис и Оерапис трябва да са били добри към нас.
Останалата част от 50те милиона сестерции, които ви дължим.
Генерале...
Нося лоши новини.
Какво има?
Помпей и армията му пристигнаха в Италия.
На границата при Региум, преди три дни.
Ние сме подробно осведомени за действията им.
Но знаеш ли, че също и...
римска флотилия с Лукул и армията му на борда си...
пристига утре в Бриндизи?
- Лукул тук?
- Нямате кораби.
Но аз ги видях в пристанището.
Оилицийската флота, поради стратегическа необходимост...
е принудена да се оттегли.
- Да се оттегли?
- Няма никакви кораби?
Оилицийските пирати могат да пометат която и да е римска флотилия.
Дори и да се оттеглят сега, то не е защото се страхуват!
Дай ми по-основателен претекст.
И аз съм също толкова сломен като теб, генерале.
Отани! Отавай!
На пръсти.
- Ще ми прережеш кожата.
- Защо избягаха силицийците?
Платиха им.
И кой им плати?
Кой?
Крас.
Оамият Крас няма да се бие с нас.
Опоред рапортите, той няма да поеме командването на армия.
Защо ще подкупва пиратите за да ни попречи да избягаме?
Не зная. Как мога да отговоря, когато няма отговор?
Аз бях предаден, също както и ти!
Има отговор.
Трябва да има отговор за всичко.
На пет мили сме от Бриндизи.
Това е Региум.
Помпей трябва да се е придвижил до тук.
На четири дена път е, а може и повече.
Утре Лукул пристига в Бриндизи.
Ако захванем битка с Лукул...
Помпей ще има достатъчно време да се придвижи и ни удари в тила.
Ако тръгнем на запад за да пресрещнем Помпей...
Лукул ще нападне тила ни.
Единствената друга армия в цяла Италия е тук!
Рим.
Да, разбира се!
Крас ни подканва да потеглим към Рим...
така че да може да ни срещне на бойното поле.
Искаш да кажеш, че Крас иска ние да потеглим към Рим?
Принуждава ни. Знае, че аз няма да допусна да ме хванат в капан...
между две армии с гръб към морето.
Той знае, че единственият ми друг избор е Рим.
И някъде насред път ще се сблъскаме.
Ако той ни победи, той става спасител на Рим...
и това ще е окончателната му победа над сената.
Генерале, позволи ми да се реабилитирам в очите ти.
За съвсем малка такса...
мога да уредя ти, семейството ти и командирите ти, разбира се...
да бъдете тихомълком измъкнати от Италия и да ви откарат в източна страна...
където солидни мъже като теб са добре дошли и се ползват с уважение.
Там може да живеете като царе до края на живота си.
Какво мислиш, генерале?
Махай се.
Да се махам?
Кажи на тръбачите да свирят сбор.
Довечера римска армия пристига в пристанището на Бриндизи.
Друга армия се приближава към нас от запад.
И двете се надяват да ни хванат тук като в капан...
с гръб към морето.
Оилицийските пирати ни предадоха. Ние нямаме кораби.
"По заповед на сената...
да се знае, че на този ден ние избрахме...
Марк Лициний Крас...
за пръв консул на републиката...
и главнокомандващ на римските армии."
Аве Крас!
Рим няма да ни позволи да избягаме от Италия.
Нямаме друг избор освен да тръгнем към самия Рим...
и да приключим тази война по единствения възможен начин:
като освободим всеки роб в Италия.
Аз ви обещавам...
един нов Рим...
нова Италия и нова империя.
Аз обещавам, че робската армия ще бъде смазана...
и редът възстановен...
из всичките ни провинции.
Аз предпочитам да съм тук, свободен човек сред братя...
изправен пред дълъг поход и трудна битка...
отколкото да бъда най-богатият гражданин на Рим...
дебел от храната, за която не е трябвало да работи...
и заобиколен от роби.
Обещавам ви Опартак жив...
за да му наложите каквото наказание сметнете за подходящо.
Това, или главата му.
Заклевам се в това, в името на дедите си.
Кълна се в това...
в храма, където се пазят костите им.
Аве, Крас!
Дълъг път изминахме заедно.
Водихме много битки и извоювахме велики победи.
Оега, вместо да се качим на корабите да ни откарат у дома отвъд морето...
трябва отново да се бием.
Може би няма мир на този свят...
за нас или за когото и да било друг. Не зная.
Зная обаче...
че докато сме живи...
трябва да останем верни на себе си.
Аз зная, че сме братя и че сме свободни.
Потегляме довечера!
Аве Крас!
Поздрави, Крас.
Кай. Господа.
Готови ли сте с разположението?
Всяко поделение знае позицията си в строя, г-не, точно както трябва.
Всеки командир на легион получи бойните си заповеди.
Отлично. Цялото разположение сега ще бъде променено.
Променено?
Опасявам се, че Опартак прекалено много се интересува от плановете ни.
Окоро ще бъдат издадени нови бойни заповеди.
Опартак има основание да вярва, че е изпреварил...
преследващите го армии на Помпей и Лукул.
Има, обаче, проходи в Апенините...