Spartacus (1960) (Spartacus(1960)DVDrip.CD2.AC3.Xvid-Zapa.sub) Свали субтитрите
- Убий го.
Оега пък какво има?
- Убий го!
- Убий го, глупак такъв!
Ще виси там докато изгние.
Виж я за последен път, Опартак.
Тя заминава за Рим. Продадена е.
Продадена е?
Без приказки в кухнята, робе.
Има бунт в трапезарията. Убиха Марцел, а може би и други.
Извикай стражата!
Мърдай, мърдай!
Поразмислих, аз лично ще доставя момичето.
Иди в Капуа. Повикай гарнизона. Нямам вяра на тази паплач.
- Теб ще държа отговорен.
- Да, господарю.
РИМ
Опустошиха селата около Капуа...
насила карат роби да се присъединяват към тях.
Мародерстват, грабят, палят всичко...
и са си направили лагер сред скалите на Везувий.
Броят им нараства всеки ден.
Оитуацията понастоящем се намира в ръцете на...
тази августейша институция.
Къде е могъщият Крас?
- Извън града.
- Поне ти си тук.
Не е необходимо да се тревожим за Рим след като Глабър е с нас.
Искам да добавя: Над 100 имения са изгорени...
и сред тях, господа, и моето...
изгорено до основи и три милиона сестерции загубени.
Предлагам незабавно да извикаме Помпей и легионите му от Испания.
- Аз мога да ги разгромя с 500 души!
- Не се прави на глупак!
Защо да викаме обратно легионите...
когато римския гарнизон стои без друга работа...
освен да ни защитава от колбасари?
Да изпратим Глабър срещу тези подлеци!
Да им дадем да опитат римска стомана!
Аз съм против. Категорично съм против.
В Рим има повече роби, отколкото римляни.
При отсъствието на гарнизона, кое би им попречило и те също да се разбунтуват?
Не казах целия гарнизон.
Шест кохорти ще бъдат предостатъчни.
Останалите да останат в Рим за да те пазят от слугините ти.
Ще приемеш ли това назначение, Глабъре?
Приемам назначението на сената...
щом като сената ми го дава.
Римският гарнизон е в бойна готовност.
Ловът на роби е мръсна работа.
Оамо смел командир би се съгласил на това.
Аз предлагам утре да изкараме града...
да приветства Глабър в чест на заминаването му.
А...
за временно командващ гарнизона в негово отсъствие...
предлагам Кай Юлий Цезар.
Май много не те радва новата длъжност.
Бунтът не е нещо сериозно. Глабър скоро ще се върне.
Може би.
Поне имам възможност...
да разделя Глабър и Крас за известно време.
Знаеш ли, тази наша република е като богата вдовица.
Повечето римляни я обичат като родна майка.
Обаче Крас мечтае да се ожени за старицата, да се изразя учтиво.
Аве Глабър! Аве Глабър!
- Господ да е с теб, Глабъре.
- И с Вас също.
Надявам се да го аплодират така и при завръщането му.
Един угоен, Фимбрия!
Не, задръж рестото. Дай го на жена си.
- Нека боговете да те благословят.
- Оамо чрез твоите молитви.
Нека да направим жертвоприношение по старому за успеха на Глабър.
Аз си мислех, че ти си скептично настроен към боговете.
Между нас казано, не вярвам в никой от тях. Нито пък ти.
За пред хората, вярвам във всички тях.
Здравей, Марк Клодий Флавий!
Марк Глабър тук ли е?
- Чака те в атриума, господарю.
- Чудесно.
Какво е това?
Дар от губернатора на Оицилия, господарю.
Антонин.
Оицилианец, на 26 г.
Певец на песни.
За кого упражняваше тази чудна дарба?
За децата на господаря ми...
на които също преподавах класиците.
Класиците, значи.
Чудя се каква работа имаме за такова многостранно надарено момче?
Ще ми бъдеш личен прислужник. Обучи го.
Всички, елате с мен.
Охрана ли си?
Окъпи ми Красе, поздрави ме.
Или още по-добре, нека взаимно да се поздравим.
Поздравявам нас.
Утре ще поведа шест кохорти от гарнизона...
срещу робите на Везувий.
Целият град ще се стече за да ни изпрати.
Велики, милостиви, кървави богове!
Извинявай.
Аз винаги се обръщам към небесата в щастливи моменти.
Гракх имаше ли нещо общо с това щастливо събитие?
Да, дори сам го предложи. И при това доста любезно.
Ами ти? Нима си мислиш, че те направих командир на гарнизона...
за да упражняваш контрол върху някакви скали на Везувий?
Направих го за да държиш под контрол улиците на Рим!
Аз ще взема само шест кохорти. Останалата част от гарнизона ще остане.
- Кой ще го командва?
- Цезар.
Чудесно, чудесно!
Олед като разбра, че Гракх упражнява контрол върху тълпата и сената...
ти сметна за необходимо да му дадеш и гарнизона.
Разбирам.
Ще откажа. Ще се оттегля от експедицията.
Един от недостатъците на това да бъдеш патриций...
е, че от време на време трябва да действаш като такъв.
Обеща на сената да отидеш, значи трябва да отидеш.
Ами ако Гракх реши да предприеме нещо срещу теб--
Няма. Не му е необходимо.
О твоя помощ той изцяло ме парализира.
Легионите ти все още ли са на лагер извън градските стени?
Легионите ми?
Нима наистина си мислиш, че ще наредя на легионите си да влязат в Рим?
Ама аз само ти напомням, че можеш да го направиш ако ти се наложи.
Нима не знаеш най-древния закон на Рим...
че никой генерал не може да влиза в града начело на легионите си?
-Оула го стори.
-Оула? И навлече позор на името си!
И проклятие на цялото си потекло!
Не, млади ми приятелю.
Един ден аз ще прочистя този Рим, който дедите ми ми оставиха.
Аз ще възстановя всичките традиции, които го направиха велик.
Оледователно, аз не мога да дойда на власт или дори да се защитя...
чрез постъпка, която изневерява на най-святата от всички традиции.
Аз няма да доведа легионите си вътре в града.
Аз няма да изнасиля Рим...
когато го обладая.
Тръгвай.
Подготви войските си веднага.
Потегляш от Рим довечера, тържественото изпращане в града обаче няма да стане.
Вече те направиха на глупак. Да не те направят и на клоун.
Напусни града по тихи улици, без фанфари, без дори и един барабан!
Измъкни се тихомълком.
Както желаеш.
И за бога, млади ми приятелю...
постарай се да не се налага да се прокрадваш тихомълком обратно.
Обогом.
Хайде, дебелако!
Благородни римляни...
се бият един срещу друг като животни!
А новите ви господари се обзалагат кой ще пръв ще умре.
Хвърлете мечовете.
Искам да видя кръвта им тук, където умря Драба!
Когато аз правя двубой, те се бият до смърт.
Аз си обещах нещо, Криксе.
Аз си обещах, че ако някога се измъкна от тук...
ще умра преди отново да гледам как двама мъже се сражават до смърт.
И Драба обеща същото.
Той удържа на думата си.
И аз ще го направя.
Хайде. Махайте се!
Какво сме ние, Криксе?
В какво се превръщаме? В римляни?
Нима нищо не научихме? Какво става с нас?
Търсим вино, а трябва да търсим хляб.
Когато имаш вино не ти трябва хляб!
Вие не можете да бъдете една банда пияни разбойници.
- А какво друго можем да бъдем?
- Гладиатори!
Армия от гладиатори.
Досега не е имало такава армия.
Един гладиатор струва колкото които и да е двама римски войника.
Оправихме се с римската гвардия, римската армия обаче е нещо друго.
Те се и бият по-различно от нас.
Ако наистина искаме, можем да победим всичко, което те изпратят срещу нас.
- За това трябва голяма армия.
- Ще имаме голяма армия.
Веднъж като потеглим...
ще освободим всеки роб във всеки град и село.
Някой може ли да събере по-голяма армия от това?
Веднъж да прекосим Алпите, и сме в безопасност!
Никой не може да прекоси Алпите. Всеки проход се защитава от отделен легион.
Има само един начин да се измъкнем от тази страна.
По море.
Каква работа ще ни свърши морето като нямаме кораби.
Оилицийските пирати имат кораби.
Те са във война с Рим.
Всеки римски галеон, който отплува от Бриндизи им плаща данък.
Те имат най-голямата флота в света.
Аз бях роб-гребец при тях. Те навсякъде ще те откарат за достатъчно злато.
Ние нямаме достатъчно злато.
Ще позагреем гърба на всеки римлянин, който хванем.
- Ще имаме злато, и още как.
- Опартак е прав!
Хайде да наемем тези пирати и да потеглим право към Бриндизи!
Елате с нас. Всички, елате с нас.
Хайде, елате с нас!
Обратно към Везувий!
Вариния.
Мислех, че повече никога няма да те видя.
Всичко е толкова различно.
Когато те видях за последен път...
ти беше на арената и чакаше да те--
Аз мислех, че си в Рим.
Как избяга?
Окочих от каруцата...
а Батиат е толкова дебел--
Аз полетях от каруцата...
а Батиат е толкова дебел...
че не можа да ме хване.
Той не можа да ме настигне.
Разбираш ли...
че никой не може да те продаде отново?
Никой не може да те продаде.
- Или да те подари.
- Или да те подари.
Никой не може да те накара да бъдеш с някого.
Никой не може да те накара да бъдеш с някого.
Обичам те, Опартак.
Обичам те.
Още не мога да повярвам.
Забрани ми някога да те напускам.
Забранявам ти.
Забранявам ти.
Много беше смешно в момента. Иска ми се той да го беше чул.
Колко си добър към мен, ако мога така да се изразя.
- Можеш.
- Благодаря.
Не ги гледай тези птици. Яж ги.
Тук не е необходимо да се държиш примерно.
Може ли да ти напомня...
че ти беше много добър към мен в миналото?
Бил съм добър към теб?
Да. Ти ми продаваше роби на много разумни цени.
И ми уреждаше гладиаторски мачове на номинална цена, или почти.
Накратко, ти си както етичен в сделките...
така и прозорлив социално.
Зенобия е понапълняла малко откакто я видях за последен път.
- Да, нали? Харесва ми.
- И на мен.
Ти и аз сме предразположени към пълнеене.
Пълнотата прави мъжа разумен, приятен и флегматичен.
Забелязал ли си, че най-лошите тирани винаги са слаби?
Въпреки пороците ти, ти си най-щедрият римлянин на нашето време.
Пороци?
Жените.
Жените! Те пък откога са порок?
Аз може би не се изразих правилно. Ексцентричност, прищевки.
Надявам се, че произнесох тази дума-
Знае се, че дори конярът и прислужникът ти са жени.
Аз съм най-добродетелният мъж в Рим.
Всички тези жени живеят при мен от уважение към морала на Рим.
на Рим да заграби...
две трети от света от законните му собственици...
и се основава на свещеността на римския брак и семейство.
Аз пък обичам жените.
Аз съм непостоянен по природа...
и, за разлика от тези аристократи, аз няма да положа брачна клетва...
която зная, че природата ми не би ми позволила да спазя.
Ти прекалено много уважаваш чистотата у жените.
Точно така.
Оигурно е вълнуващо да живееш сред толкова много чистота.
Така е.
А сега, дай да смесим бизнеса с удоволствието. Как мога да ти помогна?
Велики Гракх, трудно ми е да мразя...
но има един човек, за когото аз не мога да мисля без яд.
- Кой е това?
- Крас.
- Проявяваш амбиция в омразата си.
- Нима ме обвиняваш?
Оутринта бях повече от милионер...
а вечерта - бежанец без пукната пара...
без нищичко освен дрехите на гърба си и плътта си.
И всичко това защото Крас реши да прекъсне пътуването си в Капуа...
с две капризни, изрисувани нимфи!
И на тези две венерини щерки им хрумна да се фръцкат пред гладиаторите...
да ги карат да се бият до смърт и преди да разбера какво става...
изправен съм пред революция!
Какво отмъщение имаш пред вид?
Продадох на Крас една жена, Вариния.
- Коя?
- Вариния. Боговете да и дадат крила.
Не сключихме договор, но тя си е негова робиня...
още веднага като се договорихме.
А сега тя е със Опартак, убиват хората в леглата им.
А Крас-нито дума за пари, съвсем не!
Ти на мен не си ми предлагал тази жена. Защо?
Ама тя изобщо не е твой тип, Гракх.
- Много е слаба и --
- Погледни наоколо.
Ще видиш жени с различни размери.
Петстотин сестерции капаро за Вариния.
Тъй като той не е платил, това ми дава право на избор преди Крас...
когато я заловят и продадат на търг.
Боговете да те дарят с любовта си!
Защо обаче би купил жена, която дори не си виждал?
За да ядосам Крас, разбира се, и да помогна на теб.
Донеси едно столче, Антонине.
Остави го тук.
Така е добре.
Ти крадеш ли, Антонине?
Не, господарю.
Лъжеш ли?
Не, ако мога да го избегна.
Някога проявил ли си неуважение към боговете?
Не, господарю.
Ти се въздържаш от тези пороци от уважение към моралните добродетели?
Да, господарю.
Обичаш ли стриди?
Когато има, господарю.
Ядеш ли охлюви?
Не, господарю.
Очиташ ли, че това да ядеш стриди е морално...
а това да ядеш охлюви е неморално?
Не, господарю.
Разбира се, че не.
Всичко това е въпрос на вкус, нали?
Да, господарю.
А вкусът е нещо различно от апетита...
и следователно не е въпрос на морал, нали?
Може да се каже, господарю.
Достатъчно. Наметката ми, Антонине.
Аз обичам...
и охлюви, и стриди...
Антонине, погледни.
Отвъд реката.
Това е нещо, което трябва да видиш.
Там, момче, е Рим!
Могъщият, великият...
внушаващият ужас Рим.
Това е силата, която е стъпила върху целия свят като колос.
Нито един човек не може да устои на Рим.
Нито един народ не може да му устои.
Още по-малко...
едно момче!
Оамо по един начин можеш да се справиш с Рим, Антонине.
Трябва да му служиш.
Трябва да се унижиш пред него.
Трябва да пълзиш в краката му.
Трябва...
да го обичаш.
Не е ли така, Антонине?
- Не бързай!
- Как се справят?
Добре. Дай ми още хиляда като тях и можем да потеглим към Рим.
Хайде, още веднъж.
Тук на Везувий няма опасност от нападение...
докато се организираме и превърнем в армия.
Може да отнеме шест месеца. А може и година. Не знаем.
Веднъж като станем силни, с бой ще си пробием път на юг до морето.
Ще уредим силицийските пирати да ни предоставят кораби.
Тогава морето ще стане пътя към дома за всички нас.
Ако сте съгласни, елате с нас.
Ако не сте съгласни, върнете се преди да открият бягството ви.
Прекалено много жени.
Какво им има на жените?
Ти къде щеше да бъдеш сега, негоднико...
ако една жена не се бе преборила с адските болки...
за да те доведе на този проклет свят?
В тъмното аз се справям с ножа толкова добре като всеки друг.
Мога да правя магии и да варя отрови.
Навремето съм направила покровите на седем римски господари.
- Негодник такъв! Искам да видя Опартак.
- Добре, бабке.
Аз съм Опартак. Остани с нас.
Преди да приключим ще имаме нужда от милион римски покрови.
Вие откъде сте, хора?
Повечето сме от имението на Лилий.
- Ти какво работеше там?
- Дърводелец и зидар от 16 г.
Добре. Имаме нужда от дърводелци.
- Ти какво работеше?
- Бях главен иконом.
Ще помагаш с хранителните припаси. Иди при Патул.
А ти какво работеше?
Певец на песни.
Певец на песни? Ама каква работа вършеше?
Това ми беше работата. Оъщо и жонглирам.
Жонглираш. Какво друго можеш да правиш?
Мога да правя фокуси.
Фокуси?
Може би може да направи така, че римляните да изчезнат.
Имам нужда от един доброволец, мъж или жена. Например ти?
Ето един подходящ човек.
В ръката ми няма нищо, нали?
- Колко пръста виждаш?
- Три.
- Колко пръста виждаш?
- Три!
Шепата ми е като паничка.
Ръката ми е с дланта надолу, моля те духни ми на ръката.
Не, не духна достатъчно силно. Оилно!
Благодаря.
Ти искаш ли да опиташ?
Леко го удари о скалата.
Поете, аз не съм ял яйце от дни.
Тъй ли?
- Ето.
- Благодаря.
Аз няма да оставя моето да ми се изплъзне.
- Изпей ни една песен.
- Изпей ни една песен, Антонине.
Пей, Антонине.
Когато палещото слънце увисне ниско на западния небосвод...
когато вятърът замре в планината...
когато затихне песента на чучулигата...
когато скакалеца вече не цвърти в полето...
а морската пяна заспи като полегнала девойка...
и здрача докосне голямата земя...
Аз отправям поглед към дома.
През сините сенки и лилавите гори...
Аз обръщам поглед към дома.