Planet Of The Apes (1968) (Planet.Of.The.Apes(1968).CD1.AC3.Xvid-Zapa.sub) Свали субтитрите
С това завършвам последния си рапорт преди кацане.
Сега сме в ръцете на компютрите.
Сложих екипажа да спи дълъг сън и скоро ще се присъединя към тях.
След час ще станат шест месеца, откакто напуснахме Кейп Кенеди.
Шест месеца в открития космос. По нашето летоброене.
Според д-р Хаслайн за времето в кораба, при скорост близка до тази на светлината,
Земята е остаряла с близо 700 години, откакто я напуснахме,
а ние почти не сме остарели.
Кой знае? Но сигурно е вярно поне това,
че хората, които ни пратиха на това пътешествие, отдавна са мъртви.
Вие, които четете моя рапорт сега, сте от различен вид.
Надявам се, по-добър.
Оставям ХХ век зад себе си без никакво съжаление.
Но само още нещо... Ако някой ме слуша.
Нищо научно. Просто едно лично откровение.
Видяно оттук, всичко изглежда различно.
Времето е разтегливо понятие. Пространството е безкрайно.
Смачква егото на човека.
Чувствам се самотен.
Това е всичко.
Кажете ми, все пак...
Дали човекът, това чудо на Вселената,
този славен парадокс, който ме прати при звездите,
все още воюва с брата си и оставя децата на съседа си да гладуват ?
ЗEМНО ВРEМE - 2673 ГОДИНА
Добре ли сте?
Стюарт?
Във вода сме. Корабът потъва. Додж, виж атмосферните данни.
Ландън, дай последен сигнал.
- Какъв сигнал?
- До Земята. Че сме кацнали.
- Въздухът е в нормата.
- Продухай люка, докато още има мощност.
- Няма смисъл. Вече няма мощност.
- Напускаме кораба.
ЗEМНО ВРEМE - 3978 ГОДИНА
Потъва.
Отива си...
Край.
Тук сме завинаги.
Къде сме? Имаш ли представа, шкипер?
Намираме се на 320 светлинни години от Земята, на неизвестна планета,
в орбита около звезда от съзвездието Орион.
Това достатъчно ли е?
- Може да е Белатрикс.
- Много е бяла, за да бъде Белатрикс.
Нямаше време да четеш записите. Така че на практика не знаеш.
Какво стана? Не бяхме програмирани за кацане във вода.
Въпросът не е толкова къде сме, колкото кога сме.
Достатъчно се наспахме за известно време. Хайде да си заслужим заплатите.
Направи тест на почвата.
- Имаш ли сензори?
- Да.
- Гайгеров брояч?
- Тук е.
Да видим... Пистолет, 20 пълнителя, медицински комплект, камера, ТХ9.
Имаме храна и вода за три дни.
- Колко е дълъг един ден?
- Хубав въпрос.
Eла в експедицията.
Съжалявам. Мислех си за Стюарт. Как се случило?
- Дехерметизация. Умряла е в съня си.
- Не изглеждаш съкрушен.
Малко е късно за траур. Мъртва е от близо година.
Значи ни няма на Земята от 18 месеца.
Наше време.
Побелял си.
Но иначе не изглеждаш зле за мъж на 2031 години.
Часовниците доказват хипотезата на д-р Хаслайн.
Няма ни на Земята вече 2000 години, плюс минус десетина.
Не вярваш ли? Времето е изтрило всичко, което някога си знаел.
- Всичко е прах.
- Докажи го.
- Не можем да се върнем, това е теория.
- Факт е. Повярвай и ще спиш добре.
Тук не расте нищо.
Само следа от въглехидрати. Всичкият азот е блокиран в нитрати.
- И няма опасна йонизация?
- Не.
Ами...
Ако тук няма живот, имаме 72 часа да го намерим.
- Тогава свършват провизиите. Да вървим.
- В каква посока?
- Натам.
- Някаква конкретна причина?
Никаква.
Хайде...
Добре ли сте?
Проверка на водата.
230 грама.
Нещо не се връзва.
Има гръмотевици и светкавици, а няма дъжд. Облачно е цяла нощ.
- Странно сияние, но няма луна.
- Да можехме да получим данни.
Каква полза? Казах ви къде и кога се намирате.
Намирате се на 300 светлинни години от вашата безценна планета.
Близките ви са мъртви и забравени вече 20 века.
Дори да можехте да се върнете, ще ви помислят за паднали от дърво.
Тейлър, стига си го дразнил.
Реалността е тук и сега. Проумейте го, иначе сте мъртви.
Готов съм да умра.
Той е готов да умре.
Да му се доплаче на човек! Нова победа за човешкия дух.
Обясни ми едно. Защо се записа за това пътуване?
Тръгна доброволно. Защо?
Няма значение. Ще ти обясня. Ти беше отличникът на випуск 1972.
Когато те определиха, не можа да откажеш.
Не и без да изгубиш своя имидж на съвършен американец.
- Стига глупости!
- И славата. Да не я забравяме.
Някъде там са ти издигнали бронзов паметник в цял ръст.
Сигурно вече е хванал патина и името ти не се чете.
- Но поне не забравяме героите си.
- Казах, престани да ме дразниш.
Има и още нещо. Безсмъртието. Ти искаше да живееш завинаги.
И почти успя. Като изключиш мен и Додж, ти надживя всички.
И след смъртта на прекрасната лейт. Стюарт, ти си последният от рода.
Ти получи това, което искаше, приятелю. Какъв вкус има победата ти?
Четеш ме като отворена книга. Защо аз не мога да те разбера?
Не се притеснявай.
Виж го Додж, никак не прилича на мен. Но в думите му има логика.
Ще влезе и във вулкан, ако ще научи нещо, неизвестно на човека.
Но ти... Ти нямаш търсещ дух. Ти си негативен.
- А аз не съм готов да умра.
- Защо не?
Ти смяташе, че животът на Земята е безсмислен. Мразеше хората.
И затова избяга.
Не си прав. И аз имам търсещ дух. Но мечтите ми не са като твоите.
Не мога да не си мисля, че някъде там трябва да има нещо по-добро от човека.
Eто тук!
Живот.
Където има едно, има и други. И още, и още.
Да ги открием.
Шкипер.
Виж.
Плашила?
Да видим.
По дяволите плашилата.
Вижте тук.
Вижте.
Не са оставили много.
- Поне не са опитали да ни изядат.
- Благословени вегетарианците.
Изглеждат почти като хора, но мисля, че са неми.
Слязохме на грешната гара.
От теб се очаква да ни даваш кураж. Гледай откъм светлата страна.
Ако това е най-доброто тук, след шест месеца ще управляваме планетата.
Усмивки.
Кой носеше странните дрехи?
Eто този.
- Ще оживее ли?
- Не знам.
Звярът е загубил много кръв.
- Няма сонда. Намери ми!
- Слушам.
- Тук е мръсно, докторе.
- Докторе, и тези животни са мръсни.
Вонят. Разнасят болести. Защо не са ги почистили, преди да ги донесат?
- Не звучиш доволен от работата си.
- Тук ме имат за обикновен ветеринар.
Обеща да говориш с д-р Зейъс за мен.
Наистина. Знаеш с какво пренебрежение се отнася към шимпанзетата.
Но системата на квоти е премахната. Ти я създаде. Не мога ли и аз?
Създадох? Аз съм животински психолог, нищо повече. Нямаме власт.
Но осигуряваш пространство и оборудване.
Защото д-р Зейъс разбира, че работата ни има стойност.
Тук се полагат основите на научната мозъчна хирургия,
в изучаването на мозъчните функции на тези животни.
Все пак са мръсни. И ухапването им е заразно. Виж.
Хвани челюстта му.
- Добро утро, д-р Зира.
- Джулиъс, как е пациентът ни?
Без промяна. Щом отвориш вратата, влиза в ролята си.
Така...
Какво искаме тази сутрин? Искаме ли нещо? Говори.
Искаме ли захар?
- Така се излагаш на опасност.
- Не говори глупости. Той е кротък.
- Всички са, докато вкусят плът.
- Светлоок, по-добре ли ни е гърлото?
- Още ли боли?
- Виждаш ли? Още се прави, че говори.
Светлоокият е забележителен. Опитва се да изговаря думи.
Знаеш какво казват. Човекът прави каквото гледа.
Сега какво?
Сякаш иска нещо.
Внимавай.
Какво ти казах? Опиташ пак и ще ти счупя ръката!
Добро утро, Ваше превъзходителство.
Д-р Зейъс.
Добро утро, сър.
Отворете, моля.
Много се радвам, че дойдохте.
Сър, той е тук.
Светлоок...
Покажи му. Хайде. Направи твоя номер.
Говори. Хайде. Пак кажи нещо.
Така. Вярвате ли?
Изумително. Човек да се държи като маймуна.
- Кълна се, че ви отговаря.
- Несъмнено има дар да имитира.
Много необичайно. Използва това старо одеало за дреха.
Какви ли резултати ще даде на теста на Хопкинс за сръчност?!
- Eдно животно?
- Движи пръстите си.
- Само защото видя как движите вашите.
- Може би разбра.
Човекът не разбира нищо. Може да научи прости трикове. Нищо повече.
Не съм съгласна. Според моите експерименти...
Д-р Зира, отправям ви предупреждение.
Нямам нищо против експерименталната мозъчна хирургия върху тези същества.
Но вашите изследвания на поведението са съвсем друго нещо.
Да се допуска, че можем да научим каквото и да е за природата на маймуните
от изследвания на човека, е пълна глупост.
Освен това, човекът е вреден.
Той изяжда хранителните си запаси в гората,
после мигрира в зелените ни пояси и опустошава реколтата ни.
Колкото по-скоро бъде унищожен, толкова по-добре.
Въпрос на оцеляване на маймуните.
Този ли искаше?
Благодаря.
Светлооки, имам подарък за теб.
Пусни я вътре при него.
Корнилиъс. Там горе.
Трябва ли да работиш довечера?
Аз също.
Eто го Светлоокия. За него ти разказвах.
- Какво му е толкова специално?
- Само гледай.
Здравей. Как е гърлото ни днес?
- Виж. Тя помни.
- Какво?
- Кръвопреливането.
- Наистина ли! Но те не могат...
Само гледай. Eто го номер първи.
Нещо го притеснява. Втори ден обикаля из лабораторията.
Добро утро.
- Знаете д-р Корнилиъс, годеникът ми...
- Разбира се.
Младежът с лопатата. Чувам, че планирате нова археологическа експедиция.
- С одобрение на Академията.
- За проекта е нужна моята подкрепа.
- Надявам се, че мога да разчитам.
- Eдно приятелско предупреждение.
Като копаете за предмети, гледайте да не заровите репутацията си.
Охрана!
Спрете.
Ще го нараните.
Внесете го вътре.
Ако имате един миг, нека да обсъдим по-подробно вашата експедиция.
Ще си взема бележките и идвам.
Не разбирам животинските психолози. Какво се опитва да докаже д-р Зира?
Че човекът може да бъде опитомен.
Шест месеца в открития космос. По нашето летоброене.
Според д-р Хаслайн за вре