Barry Lyndon (1975) (Barry.Lyndon.DVDrip.CD2.AC3.Xvid-Zapa.sub) Свали субтитрите
Лесно е да си мечтаеш за славна битка, седнал в удобно кресло.
много е различно, когато я видиш отблизо.
След смъртта на приятеля си Бари започна да мисли
как да избяга от армията,
в която трябваше да служи шест години.
Джентълмените говорят за епохата на рицарите,
но си спомнете за бракониерите и джебчиите, които те предвождаха.
С тези жалки инструменти великите воини и крале
вършеха пъклените си дела по света.
Бари не би могъл да попадне "при по"-"лоши обстоятелства"
от тези, в които се намираше.
Но съдбата бе решила, че няма да остане дълго английски войник.
Една случайност
му помогна да се измъкне по доста странен начин.
Фреди, надявам се да не ми се разсърдиш,
но имам да ти казвам нещо, което няма да те направи щастлив.
Какво?
Първо ми обещай, че няма да се разсърдиш.
Джонатан, не ставай магаре! Изкарваш го голяма тайна!
Какво има?
Пак трябва да замина.
За около две седмици.
Сериозно ли говориш?
Да. Нищо не мога да направя.
Къде ще ходиш този път?
В Бремен, ще нося важни сведения на принц Хенри.
Ти обеща последния път, че това повече няма да се случи.
Знам. Искам да изпълня обещанието си,
но Понтърсби настоя аз да замина.
Това бе възможност за бягство от армията, която отдавна очакваше.
Бяха на няколко мили от зоната окупирана от прусаците,
където офицерската униформа и документи
щяха да му позволят да пътува без подозрение
и по този начин да изпревари новините за дезертирането си.
Значи ни остава малко време заедно.
Разсърден ли си ми?
Не мога да съм ти разсърден за дълго.
О, Джонатан,
във времена като тези разбирам колко си ми скъп
и колко празен ще бъде животът ми без теб.
Фредерик!
Бари се зарадва като видя униформите на пруската пехота.
Това значеше, че е напуснал зоната, окупирана от англичаните.
Намеренията му бяха да стигне до Холандия,
която беше една от малкото неутрални страни в Европа
и оттам да се опита да се прибере у дома.
Докато яздеше,
Бари почувства, че това е неговата истинска природа.
И беше твърдо решен винаги да води живота на джентълмен.
"Извинете, г"-"це."
Да.
Добър ден.
Добър ден.
Говорите ли английски?
Малко.
Не съм се хранил цял ден.
Има ли някоя гостилница наблизо, където мога да хапна?
Не, не мисля.
Няма нищо преди Грюнберг.
Наблизо ли живеете?
Да.
Ще ме нахраните ли? Ще ви платя за това.
Добре.
Момче ли е или момиче?
Момче.
Как се казва?
Петер.
На колко е години?
На годинка.
Къде е баща му?
Къде е?
Да.
На война.
Откога го няма?
Не разбирам.
Какво?
От дълго време.
От пролетта.
Сигурно ви е тежко да живеете сама.
Така е.
Сигурно е опасно за вас във войната.
Аз съм офицер и изпълнявам дълга си.
Чувствате ли се понякога
самотна?
Понякога.
Как казахте, че е името ви?
Лейтенант Фейкънхам.
Не, искам да кажа,
името преди Фейкънхам?
малкото ми име?
Джонатан.
Искате ли
да останете при мен?
За няколко дни?
Това ще е много хубаво.
Сбогом, моя прекрасна Лишен.
Сбогом, Редмънд.
Обичам те.
И аз те обичам.
Пази се.
Нека Бог да е с теб.
Една дама, която е отдала сърцето си на мъж в униформа,
трябва да е готова бързо да сменя любовниците си,
иначе животът й би бил много тъжен.
Сърцето на Лишен бе като пограничен град,
който е бил щурмуван и окупиран много пъти преди Бари да дойде.
През петте години война
прочутият Фредерик така беше изтощил мъжкото население,
че трябваше да наеме специални хора,
които бяха готови на всякакво престъпление, дори на отвличане,
за да продължат да снабдяват славните полкове с пушечно месо.
Добър вечер, сър.
Казвам се капитан Потсдорф. С кого имам честта да разговарям?
Лейтенант Фейкънхам, пехотен полк на Гейл.
Приятно ми е.
Мога ли да ви помогна с нещо?
Нося важни сведения и трябва да продължа по пътя си.
Къде отивате?
В Бремен.
В такъв случай изглежда сте се загубили, лейтенант.
Бремен е в обратната посока.
Сигурен ли сте?
Да.
Как съм могъл!
Ординарецът ми нямаше време да приготви подробна карта.
Разбирам.
Не се обиждайте, лейтенант,
но носите ли документите си със себе си?
Разбира се.
Мога ли да ги видя?
Разбира се.
Благодаря.
Благодаря ви, лейтенант. Надявам се, че не съм ви затруднил.
Ни най-малко.
Тъй като сме в една и съща посока,
мога ли да ви предложа храна и легло за през нощта,
и точна карта за вашето пътуване?
Много любезно от ваша страна, капитане.
С Бари се отнесоха много учтиво
и му задаваха въпроси за Англия.
Той отговаряше доколкото може, като си измисляше много неща.
Описа краля и министрите,
похвали се, че британския посланик в Берлин е негов чичо
и дори предложи да даде на Потсдорф препоръчително писмо.
Домакинът му изглеждаше задоволен от отговорите му.
Но скоро уплете Бари в умела комбинация от въпроси
и ласкателство.
Знам толкова малко за Англия,
освен че вие сте най-смелата нация в света
и ние сме щастливци да имаме такива съюзници.
Лейтенант Фейкънхам,
да пием за приятелството между нашите два народа.
За нашите две велики нации.
Щастливец сте вие, утре ще сте в Бремен.
Една от най-прекрасните жени на Европа живее там.
Ще занесете ли едно писмо до нея?
С удоволствие.
Между другото, на кого носите вашите сведения?
На генерал Уилямсън.
На генерал Уилямсън?
Генерал Пърсивал Уилямсън?
Същият.
Арестувайте този човек.
Да ме арестуват? Капитан Потсдорф,
аз съм английски офицер.
Вие сте лъжец и самозванец.
Също и дезертьор.
Заподозрях ви още тази сутрин. Лъжите ви го потвърдиха.
Казахте, че носите сведения на генерал, мъртъв от десет месеца.
Казахте, че английският посланик в Берлин
ви е чичо с абсурдното име О'Грейди.
Ще се присъедините ли към армията ни или да ви предам?
Ще стана доброволец.
В пруската армия беше "още по"-"лошо от английската."
Животът на един редник беше ужасен.
Офицерите непрекъснато раздаваха наказания.
"За по"-"леки провинения" наказанието беше бой с пръчки.
"По"-"сериозните се наказваха с" осакатяване или със смърт.
В края на Седемгодишната война, армията,
известна със своята дисциплина, се командваше от пруски офицери.
Но тя беше съставена основно
"от хора от най"-"долните" прослойки на обществото,
наети или отвлечени от всички краища на Европа.
И така, Бари попадна "в най"-"лошата рота"
и натрупа опит в извършването на всевъзможни провинения.
Помощ.
Измъкнете ме оттук.
В речта си полковникът изрази задоволството на краля
от поведението на полка в битката за Аудорф
и от смелостта на ефрейтор Бари, спасил капитан Потсдорф,
за което го награждаваше със сумата от два златни фредерика.
Ефрейтор Бари, осем крачки напред,
ходом марш!
Ефрейтор Бари,
вие сте храбър войник и очевидно се биете добре,
но сте ленив и безпринципен.
Оказвате лошо влияние на останалите.
И въпреки смелостта ви не вярвам да свършите добре.
Надявам се полковникът да греши.
Попаднах в лоша рота, но не съм сторил нищо по-лошо от другите.
Не съм имал приятел или покровител досега,
за да покажа, че мога да върша по-добри неща.
Полковникът може да ме прати в ада, ако иска.
Но аз ще отида в ада, за да служа на полка.
Ефрейтор Бари, върнете се в строя.
Войната свърши и полкът на Бари беше изпратен в столицата.
Бари имаше благоразположението на капитан Потсдорф,
чието доверие в него бе на път да донесе своите плодове.
Добро утро, Редмънд.
Добро утро, капитане.
Искам да се запознаеш с вуйчо ми, министър на полицията.
Добро утро, г-н министър.
Редмънд,
говорих с министъра относно службата ти и взехме решение.
Ще те уволним от армията,
ще те назначим в полицията и след време
ще ти позволим да търсиш по-добро поприще.
Благодаря, капитане.
Доволен съм от лоялността ти към мен и полка.
Предоставя ти се още една възможност да ни помогнеш.
Ако успееш,
наградата ти е сигурна.
Ще се постарая, сър.
Има един джентълмен на служба при императрицата на Австрия.
Нарича се кавалерът де Балибари.
Професионален играч на карти.
Той е човек без задръжки.
Обича жените, хубавата храна,
притежава добри обноски.
Говори френски и немски, но не особено добре.
Ние имаме причина да смятаме, че мосю де Балибари
е роден в Ирландия.
И че е дошъл тук като шпионин.
Твоите познания по английски
те правят идеален кандидат да постъпиш на служба при него
и да разбереш дали наистина е шпионин.
Ще приемеш ли тази задача?
Бих приел всичко, което е във ваш интерес
и в интерес на капитан Потсдорф.
Няма да се издаваш, че знаеш английски.
Ако кавалерът забележи акцента ти, ще му кажеш, че си унгарец.
Участвали сте във войната.
Напуснал си армията по здравословни причини
и после си служил две години при мосю де Келенберг.
Той сега е с армията в Силезия, но ще получиш писмо от него.
Добро утро, Ваша светлост.
Значи вие сте младият човек, препоръчан от Сийбах.
Да, Ваша светлост, това са препоръките ми.
Казвате се Ласло Зилаги?
Да, Ваша светлост.
мосю де Келенберг горещо ви препоръчва.
Той е много добър човек.
Не беше дискретно от негова страна,
но когато Бари видя благородството на кавалера
и изисканото му държане,
се почувства неспособен да се прикрива.
Тези, които не са били в изгнание,
няма да разберат какво е да чуеш приятелски глас в чужбина
и няма да узнаят причината
за изблика на чувства, който щеше да се състои.
Изглеждате подходящ за службата.
Благодаря, Ваша светлост.
Да не сте болен?
Господине,
искам да ви призная нещо.
Аз съм ирландец.
Казвам се Редмънд Бари.
Бях принуден насила да служа в пруската армия.
Сега съм изпратен на служба при вас
от капитан Потсдорф и вуйчо му, министърът на полицията,
за да следя вашите действия
и да им давам информация.
И кавалерът беше развълнуван да види свой сънародник.
Той също беше в изгнание.
Този приятелски глас
върна старата родина в спомените му.
Той е много религиозен и редовно ходи на църква.
След литургия се връща вкъщи, за да закуси.
След това излиза на разходка с каретата си.
Бари редовно представяше рапортите си пред министъра.
За детайлите се разбираха предварително с кавалера.
Той трябваше да казва истината,
без да навлиза в големи подробности.
Информацията, която даваше, беше много акуратна,
но несъществена.
Вино или пунш, Ваша светлост?
Вино.
Бяха се разбрали Бари да продължи да бъде прислужник.
Пред непознати не трябваше да знае ни дума английски.
И докато сипва виното, да следи силните карти на другите.
Надарен с отлично зрение
и съобразителност,
той помагаше на своя скъп покровител
срещу опонентите му на зелената маса.
Ако, например, забършеше масата с кърпа,
съперникът имаше силни кари.
Ако наместеше някой стол, това значеше асо пика.
Ако кажеше: ''Пунш или вино, милорд?'',
това означаваше силни купи и така нататък.
Принцът на Тюбинген,
който беше в близки отношения с Фредерик Велики,
беше много запален по играта, както всички джентълмени
от кралските дворове в Европа.
"Дължите 15 5"00 златни фредерика.
Кавалер,
въпреки че не мога да кажа как,
вие ме измамихте.
Отхвърлям обвиненията ви
и ви моля да кажете как съм ви измамил.
Не знам.
Но съм убеден, че го сторихте.
Ваша светлост ми дължи 15 500 златни фредерика,
които спечелих най-почтено.
Кавалер,
ако искате парите си сега, трябва да се биете за тях.
Ако сте търпелив,
може да ви платя нещо в бъдеще.
Ваша светлост, ако се съглася на това,
ще трябва да се откажа от една почтена и доходна професия.
Казах всичко, което имах да кажа.
На ваше разположение съм, ако поискате нещо от мен.
Лека нощ.
Беше ли измамен принцът?
Доколкото мога да кажа, не.
Мисля, че спечели честно.
Какви са намеренията на кавалера?
Не съм сигурен.
Принцът му каза, че ако си иска парите, трябва да се бие за тях.
Дуел с принца е невъзможен.
Принцът не му остави друг избор.
Ще можеш ли да дойдеш утре тук, без да се усъмнят в теб?
Знам, че няма да разрешат дуел с принца.
Но има ли друг начин да върне това, което ми дължи?
Кажи им, че възнамерявам да поискам удовлетворение.
Не унивай, момчето ми.
Посолството на Австрия е зад мен, нищо няма да ми сторят.
Най-много да ме изгонят от тази отегчителна страна.
Ако го направят, не се тревожи,
няма да те оставя тук.
Не се бой.
Кралят е твърдо решен да изгони кавалера от страната.
Той вече поиска ли удовлетворение?
Не, но възнамерява да го направи
вероятно днес.
Тогава това ще стане утре.
Формалностите са уредени.
Каза, че излиза с каретата си след закуска.
Да, сър.
Има ли причини утре да не го направи?
Не, сър.
Добре.
Когато кавалерът се запъти утре към каретата си,
там ще го чакат двама офицери, за да го придружат до границата.
Багажът му ще бъде изпратен след него.
Чудесно.
"В 1"0 "часа сутринта" на следващия ден
кавалерът де Балибари
излезе за традиционната си сутрешна разходка.
Къде е слугата ми Ласло?
Аз ще спусна стъпалото, Ваша светлост.
Какво става тук?
Влизайте вътре, моля.
Арестуван ли съм?
Ще ви закараме до границата.
До границата? Аз отивам в къщата на австрийския посланик.
Заповедите ми са да ви придружа до границата
и да видя, че я преминавате безопасно.
Аз не отивам до границата.
Имам много важна работа в дома на австрийския посланик.
Заповедите ми са да ви закарам до границата на всяка цена.
Ако дойдете доброволно,
ще ви дам кесия от името на принца на Тюбинген,
пълна с 2 000 златни фредерика.
Цяла Европа ще разбере за това.
И така, без документи и паспорт,
и под зоркия поглед на двама пруски офицери,
Бари беше закаран до границата със Саксония и свободата.
Кавалерът от своя страна я беше прекосил още предната вечер.
Така Бари беше отново свободен
и започна да си изкарва прехраната като картоиграч,
твърдо решен да заживее живота на истински джентълмен.
Четворката печели.
Той и кавалерът бяха приети във всички европейски дворове,
където се озоваха
"сред най"-"отбрано общество," което покровителстваше играта
и където елитните играчи бяха винаги добре дошли.
Седем.
Защо не седем?
Да.
Край на залаганията.
Номер седем
губи.
Залагайте.
Кавалере, ще ми заемете ли 5 000 луидора?
Разбира се, лорд Лъд.
Пет хиляди.
Слагам всичко на четворката.
Знам, всичко на четворката.
Край на залаганията.
Четири губи.
Това не е важно.
Изморен съм.
Ще отидем ли да вечеряме?
Извинете ме, лорд Лъд.
Ако нямате нищо против.
Не разбира се.
Те винаги даваха кредит на благородниците.
Никога не настояваха за печалбите
и не отказваха подписани полици.
Но горко на този, който не платеше навреме.
Бари винаги го чакаше със сметката му.
Длъжниците бяха малко.
Поздравете се.
У мението на Бари да си служи със шпагата
поддържаше репутацията на фирмата, така да се каже.
Защитавайте се!
Ще ви платя днес, сър.
Както се вижда, в живота им
наред със славата не липсваха опасности и трудности,
които изискваха талант и решимост за успех.
Животът им бе разпилян и скиталчески.
Въпреки че се носеха на вълната на успеха
и преуспяваха с картите, нищо не свидетелстваше за това,
освен малкото хубави дрехи и украшения.
Петте години в армията и натрупаното познание за света
бяха разпилели всички романтични представи за любовта,
които Бари бе имал като млад.
Той беше решил, както много джентълмени преди него,
да се ожени за жена с титла и състояние.
И както често се случва,
тези негови мисли съвпаднаха със срещата с една жена,
която щеше да играе значителна роля в драмата на живота му.
Контесата Линдън,
виконтеса Булингтън
и баронеса на замъка Линдън в Ирландия.
много богата и изключително красива жена.
Тя беше съпруга на сър Чарлз Линдън,
рицар на Бат
и посланик на Чарлз в няколко европейски двора.
Инвалид, когото караха в количка,
изтощен от подаграта и от куп други болести.
Свещеникът на лейди Линдън, "г"-"н Рънт,"
беше настойник на сина й, малкия виконт Булингтън,
меланхолично момче, силно привързано към майка си.
Отивам да подишам малко чист въздух.
Да, милейди.
За да съкратим обясненията,
шест часа след като се срещнаха, Нейно височество бе влюбена.
Веднъж попаднал в компанията й,
Бари се възползваше от всяка възможност да останат насаме
и рядко се отделяше от сянката на Нейно височество.
Добър вечер, господа.
Сър Чарлз.
Добър вечер, г-н Бари.
Приключихте ли с милейди?
Моля?
Предпочитам да ме вземат за рогоносец, отколкото за глупак.
Мисля, че сте прекалили с пиенето, сър Чарлз.
Какво?
Вашият свещеник, г-н Рънт ме представи на съпругата ви,
за да ми даде съвет по едни религиозни въпроси.
Той иска... да заеме мястото ми.
Иска да заеме мястото ми.
Не е ли удоволствие за мен, приближавайки края на дните си,
да намеря дома си, изпълнен със щастие,
с жена, която така ме обича, че вече мисли за заместник?
Не е ли утеха да я види човек колко е благоразумна
и как се подготвя за живота след моята смърт?
Нали не мислите да ни напускате, сър Чарлз?
Не толкова скоро, колкото бихте искали.
През последните години често пъти са ме отписвали.
И винаги се намираха кандидати,
готови да се възползват от ситуацията.
Съжалявам ви, г-н Бари.
Тежи ми, когато карам някой джентълмен да чака.
Защо по-добре не измислите нещо с моя лекар
или не накарате готвача да сложи малко арсеник в омлета ми?
Какви са шансовете ми, г-да, да видя г-н Бари на бесилката?
Ще видим кой ще се смее последен.
Господа.
Ще повикам лекар.
Пийнете малко бренди, сър Чарлз.
"От съобщение в" Сейнт Джеймс Кроникъл научаваме":"
''В градчето Спа в Белгия
почина сър Чарлз Реджиналд Линдън,
рицар на Бат, член на Парламента
и от дълги години
посланик на Негово величество в различни европейски страни.
Името му ще остане вечно в паметта на приятелите му.''
АНТРАКТ
ВТОРА ЧАСТ
В НЕЯ СЕ ОПИСВАТ
НЕЩАСТИЯТА И БЕДИТЕ, КОИТО СПОЛЕТЯХА БАРИ ЛИНДЪН
''Скъпи влюбени,
събрали сме се заедно пред Божиите очи
и пред цялото паство,
за да благословим свещения съюз между тази жена и този мъж.''
"Година по"-"късно, на 15"-"ти юни,"
"1"773 "година,"
Редмънд Бари заведе пред олтара контеса Линдън.
Церемонията бе извършена от преподобния Рънт.
''Този съюз не е авантюра,
и към него не бива да се подхожда неблагоразумно
или лекомислено, както правят мъжете,
които искат да задоволят плътските си нужди
като диви зверове, лишени от разум.
А почтително,
сдържано,
благоразумно
трезво
и в страх от Бога.
Трябва да разберем причините за създаването на този свещен съюз.
Първо,
чрез него се създава потомство, което се възпитава
да се бои от Бога и да слави святото Му име.
Второ,
този съюз е преграда срещу греха и срещу блудството.''
Сега вече Бари имаше състояние
и благодарение на енергията си се бе издигнал в обществото,
като бе получил благоволението на Негово величество да прибави
фамилията на жена си към своето име.
И така, Редмънд Бари прие стила
и титлата на Бари Линдън.
Редмънд, може ли да спреш да пушиш за малко?
Скоро съдбата отреди на лейди Линдън място в живота на Бари,
"не много по"-"различно от това" на елегантните килими и картини,
които формираха приятната среда на неговото съществуване.
Скъпи лорд Булингтън, изглеждате мрачен днес.
Трябва да сте щастлив, че майка ви се жени отново.
Не по този начин.
Не толкова бързо.
И не за този човек.
Много строго осъждате майка си.
Не харесвате ли новия си баща?
Не особено.
За мен той е един долен опортюнист.
Мисля, че изобщо не обича майка ми.
И ме боли, като виждам че тя постъпва така глупаво.
В края на годината лейди Линдън дари Бари с мъжка рожба.
Нарекоха го Брайън Патрик Линдън.
Не след дълго Нейно височество и Бари заживяха отделно.
Тя предпочиташе тихия живот, всъщност той го бе избрал за нея,
тъй като според него една жена трябваше да живее скромно.
Освен това тя беше майка и трябваше да й е приятно
да облича, образова и глези техния малък Брайън.
Заради сина им, според Бари,
тя трябваше да се откаже от всички удоволствия на света,
оставяйки светските задължения на едно издигнато семейство
върху неговите плещи.
Лейди Линдън имаше меланхоличен характер
и оставена сама от съпруга си рядко беше в добро настроение.
Сега трябваше да прибави и ревността към тревогите си,
тъй като намери съпернички дори сред прислужниците.