Kika (1993) Свали субтитрите
К И К А
Клаудия, успокой се!
Спокойна съм, след малко започвам да хъркам.
Хъркането е знак за вътрешен мир.
За чаршафи или за успокоителни снимаме реклама?
За успокоителни чаршафи.
Много мило.
Точно така...
Наслаждавай се. Ние се любим...
Хайде, така....
Още Клаудия... още...
Отново! Супер!
Мамо!
Мамо!
-Каде е майка?
-В банята.
Жена ми се самоуби.
Опитах се да я спра, а тя ме улучи в рамото...
Побързайте, моля.
На 20-ти километър, завийте в дясно - вила Джиоукали.
Носи името на музиканта Кърт Веил.
Май няма значение. Побързате!
Остави тази бележка за теб.
"Скъпи Рамон, аз напускам..."
"Никога няма да ме разбереш, и се надявам никога да не ме..."
"защо ще си депресиран, колкото съм аз."
Помогни ми да спра кървенето. Още съм жив.
ТРИ ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Аз съм Ана. Наведи глава, отвори очи...
Сложихме спирала. Можете да видите разликата.
Спиралата прави очите по-изразителни.
Жена с изразителни очи е несравнима
с жена с безизразни.
Дори и с грозни очи и спирала, тя блести.
Маркизата каза да гримираш майка и.
Умрялата или имаш предвид?
Иска да изглежда добре на погребението.
Не мога. Днес съм при втория баща на Рамон.
Ти живееш в друг свят. Прати някое друго момиче.
Ще пратя някой, обещавам.
Не разбирам защо обещаваш преди да сме се договорили.
Чао.
Пака, ще гримираш ли майката на маркизата?
-Мери трябва да отиде.
-Защо аз?. Защото те пращат.
-Не мога, изплашена съм.
-Треперя от страх.
-Отидете заедно.
-Аз не гримирам умрели.
Веднъж гримирах умрял и го направих великолепен.
Преди две години, работех с Абаро за телевизията.
Гримирах Николас, американски писател.
Готово. Малко пудра...
-Искаш ли нещо друго?
-Не, мерси.
Ще ми дадеш ли автограф?
Аз съм Кика.
ТРЯБВА ДА УЧИМ ПОВЕЧЕ
Днес Николас Пирс е при нас. Той е американски писател...
който току що издаде първата си испанска новела.
наречена "Влюбих се в мошенник".
-Правилно ли го прочетох?
-Пиърс.
Не съм добра с чуждите езици.
-Вземети си саламче.
-Не, благодаря.
Много е вкусно.
От колко време живеете в Испания?
4 години. Дойдох за да се занимавам с документи за ловци.
Работя с американско списание. Пиша пътеписи.
Но харесах вашата страна и най-вече жена ми.
Няма друго място като Испания.
В увода на книгата си отвърщате на злите езици,
че това не е автобиография.
Да, но всъщност тя съдържа много неща от моя живот.
Това имам предвид.
Вашата жена например, умря точно както героинята от книгата.
А нейният мъж е писател, точно както вас.
Моного писатели са убивали жените си.
Така ли? Не знаех.
Например Бероус
и Алтузер.
Ужасно! За щастие не ги познавам.
Нали не са испанци?
Би ли убил жена си?
Предпологам, че ме подозират. Хората са гадни.
Точно тези подозрения ме накараха да напиша книгата.
Чудят се дали съм убил жена си?
Как бих заобиколил законите?
Резултат от това е тази книга.
Аз няма да я прочета,
защо не виждам добре. Имам проблеми със зрението.
Но ще я подаря на внука ми.
Благодаря.
Какви са плановете ви за бъдещето?
Заминавам за южна Америка. Ще напиша няколко статии там.
Лек път и късмет,
намери си жена и се ожени,
защото още си млад.
Ще следвам съвета ви.
Аз също съм вдовица.
Не знаеш колко лоша е самотата.
Черните дни, безкраните нощи...
За това съм тук. Предаването е на сина ми.
Така се виждаме по-често.
Пакита е велика. Ще ме се майка ми да беше като нея.
Бих искала той да ми е баща.
Въпреки че Абаро го преследваше, накрая аз го гепих.
Заприказвахме се и се уговорихме да се срещнем някоя вечер.
Беше студено. Бях облечена с оранжево палто от акрил.
-Здравей Николас.
-Благодаря, че дойде.
-Не се ли радваш, че ме виждаш?
-Синът ми умря снощи.
Съжалявам много. Не знаех, че имаш син.
-Той беше син на жена ми.
-Доведен син.
Поканих те, за да го гримираш преди да е започнал да се разпада.
Мислех, че си ме извикала за друго.
Как бих могла да си представя, че ще гримирам умрял?
Ще го направиш супер.
Има ли рани? Ако има, няма да го понеса.
Няма, почина от сърдечен удар.
Да умре по Коледа! Горкичкият...
Какво е това?
Синът ми беше фотограф. Много е добър с колажите.
Какъв красив труп! Как се казва?
Рамон
Замръзнал е. Аз също ще замръзна.
Скоро ще посинее.
Направи го да не е толкова блед за погребението.
Спокойно. Ще му придам естествения му цвят.
Добре. Оставям те.
Явно обичаш жените.
Ще ми са де ме беше срещнал. Щеше да се влюбиш в мен,
а аз със сигрност щях да се влюбя в теб.
Не можеш да си представиш какво съм преживяла.
Всички луди хора си падат по мен.
А аз се влюбвам в тях. Такава съм.
Стига да имат добра душа и хубав "инструмент", аз съм влюбена.
Доведеният ти баще е точно такъв, въпреки че е фатален.
Странно, но в леглото е най-добрият.
Днес ми се обади, а аз си мислех, че ме вика за секс.
А сега гримирам умрял, но не ми пречи, защото те харесвам.
Само искам да знам дали ще се чукам днес или няма.
Не си личи да има погребение тук. Къде са роднините?
Липсва погребална атмосфера.
Това е прекалено американско.
Той е топъл!
-Какво става?
-Той се изчерви.
-Невъзможно е.
-Може да е алергичен към грим.
-Умрелите не са алергични.
-Кълна се, промени си цвета.
-Забелязваш ли?
-Това е от грима.
Направила съм само това петно.
Продължавай. Ще остана тук.
Жив е!
-Добре ли се чувстваш?
-Много по-добре. Какво стана?
-Как я караш?
-Добре, а ти?
Нека ти помогна.
-Какво прави през цялото време?
-Имах работа.
Можеш ли да ми дадеш пари на заем? Дори за хотел нямам.
Можех да остана във Вила Гиоукали, но ми трябва кола.
Вилата е много зле. Ще ти дам пари.
Ще ти ги върна.
-Какво ще правиш в Мадрид?
-Ще работя.
Ще напиша новела за латинска Америка.
Как ти е сърцето? Не трябва ли да се пазиш?
-Добре съм.
-Радвам се.
-Николас
-Кика
-Съжалявам, че закъснях.
-Какво стана?
-Ти си удивителена.
-И ти.
Аз нямам грижи. За това изглеждам така.
Жена се самоуби, защото и отказали заем.
Челен на съда в Севилия е обвинен в корупция.
Хуана Т. била жертва на сексуален тормоз.
Известен политик убил жена си, а след това и себе си.
Спорели за оценките на дъщеря им.
Съседът му казал, че е велик човек.
Изнасилвач се самоубил в затвора,
защото го изнасили в затвора.
Мохя беше осъден за проституция с душевно болни.
5 анархисти убили 2 мароканци.
Порно банда беше арестувана днес в център за грижи за децата.
Принудили 6 годишно дете да се снима в порно филм.
Полицията издирва убиец на деца, известен като португалеца.
Лека вечер дами и господа, с вас беше Андреа Каракортара,
за да ви представи "Най-лошото от деня".
Започвам с откъси, който харесах.
А, те могат да разстроят чувствителните хора, ако още има такива.
Защо дъщеря ви се самоуби?
Остави ме.
-Как беше?
-Беше истински ад и съпругът ми е обвинен.
-Той ли я е изнасилил.
-Свързахте ли се с полицията?
Опитахме се да запазим мирът и се разделихме.
Какво правите тук?
Въпреки всички усилия на полицията,
Португалецът още е на свобода.
Нашият спонсор "Истниското мляко"
предлага 10 милона пезети на който знае къде е португалеца.
Обаждайте се само, ако сте сигурни.
А докато не можем да говорим с него,
нека поговорим с майка му.
Тя го заслужава.
-Добър вечер. Нервна ли сте?
- Малко.
Вашият син уби жена си и изнасили дъщеря си.
Правил ли е опит да ви убие или изнасили, когато беше малък?
-Не.
-Не ли?
Той беше обикновен малък калпазанин,
но никога не съм очаквала такова нещо.
Той не го е направил.
-Вече е доказано.
-Не вярвам.
Вашата снаха не би се съгласила с вас.
Скъпи Рамон, аз си отивам.
Никога няма да ме разбереш или поне се надявам.
Това би означавало, че си отчаян, колкото мен.
Николас не е виновен.
Животът ми с него беше нетърпим, но аз си го заслужавах.
Прости ми, че не ти отделих толкова време, колкото исках.
Мъката ме направи егоистка.
Чудя се дали майка ми иска да съм на страната на Николас.
Определено не би искала да сте скарани.
Той дори не може да си позволи хотела.
Ще имаш ли нещо против да остане на балкона за кратко?
Защо да имам? Какво ще стане с лабораторията ти?
-Ще наема стая.
-Добра идея.
-Какво е това?
-Ако те безпокои, аз ще го взема.
Няма проблеми.
Това е твоята стая. Не е много.
Вжидал съм и по-зле.
Трябва да говорим за вилата. Това е всичко което знам.
-Имаш предвид половината.
-Не ти трябва, нали?
Ще я продавш ли?
-Нека помисля.
-Де да знаеше колко струва....
Тази къща ми напомня други неща, а не пари.
Не съм достатъчно богат за да бъда сантиментален.
-Какво искате?
-Николас, аз съм Андреа.
-Андреа, взех те за непозната.
-Не се учудвам.
-Влизай. Какво правиш тук?
-Дойдох за обявата.
-Ще купуваш ли къща?
-Не мога да си позволя.
Аз търся подобна къща.
Вече не съм философ. Правя шоу по телевизията.
Мога ли да снимам?
Прави каквото искаш. Рамон дали ще е съгласен?
Виждала ли си го отново?
От него остана само този белег.
Снимаме филм за двойка, изгорила 10 човека в градината си.
Тук има достатъчно място.
Искаш ли видиш първа част? В мен е.
Прочети го. фантастично е.
Ще хвърля едно око.
Мястото е перфектно.
-Какво ще кажеш за сценария?
-Ужасен е.
Искаш ли да го напишеш?
-Никога не съм писал за телевизията.
-А ма си писател.
-Испанският ми не е добър.
-Ще го преведем.
-Не казвай на Рамон.
-Спокойно.
-Андреа какво търсиш тук?
-Искам да наема къща.
Продава се.
Продполагах, че преди да я продадаш, ще се възползваш от нея.
Но не си бил права... Чао Андреа.
Ще ме изпратиш ли? Искам да си поговорим.
Знаеш пътя.
Чао Николас. Радвам се, че се видяхме.
-Кога ще се разкара от мен?
-Не се дръж така.
Никога не съм бил лош с нея. Само я избягвах.
Тя каза, че този белег и е от теб.
Тя сама си го направи. За това я напуснах.
Интересно момиче.
Рамон остава четвърт час. Няма да успееш.
Не мога да си тръгна така.
-Лесена съм, но не толкова.
-Намерих го.
Хапчетата ти.
Трябва да тръгвам веднага. Чакат ме 3 шоута.
Манекенките ме чакат.
-Имам подарък за теб.
-Много мило!
Не трябваше.
Днес празнуваме 2 години.
Съжалявам, дори не знам коя дата сме.
Искам да се оженим.
-Ти не искаш ли?
-Не е така.
Не съм ли старичка за теб?
-Аз обичим старите жени.
-А недозрялите?
Харесвам недозрялите жени.
Давай тогава. Харесва ми.
-Ще вечеряме ли заедно?
-Разбира се.
-Абаро, какво правиш?
-Дойдох да закуся с теб.
-За това ли си се облякла така?
-Намираш ли ме предизвикателна?
Не се учудвай, ако те питат каква ти е тарифата.
Ти ревнуваш.
Дойдох да те видя, защото се притесних за теб.
-Мога да кажа, познавам те.
Рамон май подозира нещо. Иска да се омъжа за него.
Това е супер!
Странно е защото сега сме в криза.
Фантастично е.
Малко хора се женят, след като са били 2 години заедно.
Много мило, но той вероятно подозира нещо?
Така е по-добре. Послушай ме. Аз знам по-добре.
Ако имаш проблем с Рамон, вторият му баща не е разрешение.
А ма каза, че Николас се чука по-добре.
Ако искаш да знаеш Рамон също е добър.
Какъв е проблемът тогава? Омъже се за него.
-Толкова е просто за теб.
-Той сащо е богат.
Май отива в апартамента на Ник.
Сузана, какво правиш тук? Мислех, че е пощальона.
Няма ли да ме поканиш? Търся те от месеци.
-Как ме намери?
-Късмет.
Видях те в шоуто. Дори не знаех името ти.
Знам съвсем малко за теб. Дължиш ми обяснение.
-Щом искаш. Заповядай.
-Благодаря.
Рамон да е минавал?
Тогава аз се качвам. Не ме гледай така.
-Хуана, не си права.
-Какво да направя?
Не е срамно да харесваш мъже.
Хуана, защо не си обръснеш мустаците?
Защо? Да не би да са привилегия само за мъжете?
Мъж с мустаци е пич, фашист или и двете.
От професионална гледна точка, без мустаци ще си по-добре.
Някой ден ще те гримирам и ще разбереш. Хайде, аз се качвам...
Наистина не и дреме и кокетничи.
Ник, Кика е. Там ли си?
Обаждам ти се защото, синът ти иска да се омъжа за него.
Искам да го обсъдим.
Щом те няма, до утре.
Готови сме. Хуана виж. Изглеждаш прекрасно.
-Така повече ли ме харесваш?
-Определено.
Ако не беше толкова кльощава, щеше да си модел.
Не обичам лъскавите улици. Искам да съм управител на затвор.
-За да зяпам жените по цял ден.
-Ти вярно си чешит.
-Какво става?
-Влудяваш ме.
Ще се полея с вода, за да се успокоя...
-Била ли си някога с мъж?
-Само с брат ми.
Брат ми е бавно развиващ се.
Всички особняци обичат да се чукат.
Когато беше малък, чукаше крави, кози и овце.
После изнасили жената на съседа и аз го оставих да се оправя сам.
Това е ужасно! Ти си се травматизирала.
Да бе, винаги може още.
-Ти си опасна!
-Друга като мене няма.
-Направи и комплимент.
-Изглеждаш чудесно.
Моята госпожа ме промени.
След няколко дена Николас ще ходи във вилата.
За него ще бъде по-добре. Мястото е идеално за писане.
Но ще бъде сам.
Кажи ми честно. Искаш ли да го разкараш?
Щом питаш - да.
-Няма да му простя.
-За майка ти ли?
Не трябва да страдаш толкова.
Аз също съм сирак, гледам да не мисля за това.
-Не е същото.
-Мерси много.
Ти си била малка, когато те са умряли.
-Не е ли същото?
-Не ме разбираш.
Опитвам се, но ти все мълчиш.
Двойките след време започват да се държат така.
Ти се затваряш в себе си все повече.
Четох някъде, че хората които са затворени, са подтиснати.
Те крият желанията си и често умират рак.
-Знаеш ли какво е рак?
-Стига!
-Значи няма да ме оставиш да си довърша?
-Не, продължавай.
-Говори.
-Какво да кажа?
За неща, като Сараево и Сомалия, не говоря.
Говори за нас.
Не дойдохме ли за да празнуваме?
Забравих, някой трябва да ме спре.
Ти трябва да ме спреш.
Това е добър знак.
Сложи си зад ухото.
-За нас!
-Ще се обичаме, каквото и да стане.
По-добре нищо да не става.
Таз седмица, известния сериал "Кървави клиенти"
представя прочутия религиозен ритуал "Влюбени хора".
Сигурно боли.
Ужасно.
Дори Хуана се впечатли.
Сред участниците е Пабло Мендез,
известен като Пол Бато.
Спомняте ли си "Терапия Рабмо"
и "Обичайте се, а не си правете мръсно"?
Това е всеизвестният Пол Бато, беглецът - порно звезда.
Той взел разрешение да излезе от затвора
за да се отплати на Дева Мария
и избягал.
Надявал се, че свободата на известна порно звезда
няма да продължи дълго.
Нека го направим както аз обичам.
Забрави.
Направи го като подарък за мен. Аз ти направих веднъж.
Вече ти се отблагодарих.
Поне ведъж да го направим, като обикновени хора.
Погледни ме.
Да продължавам ли?
Снимай ме.
Пак, но опитай без да се клатиш.
Трябва да не мърдаш, за да те снимам!
Така не си естествен.
-Какво не ти харесва?
-Не ме бива със снимките.
Съсредоточи се. Край със снимките.
Съсредоточавам се...
Лампата се клати!
-Ако сикаш, ще спра.
-Навит ли си?
Не се ядосвай. Направихме много снимки.
Ако никога няма да се върнеш в любимата гора,
която е тъжна и студена
поне не забравяй да загасиш светлината
в моята мъгла.
Защото с теб изчезна и лунната светлина.
Защото от как изчезна ти
и лунната светлина изчезна!
Николас, там ли си? Андреа е. Вдигни.
Знам, че си там.
Мразя хора които казват "Знам, че си там."
-Аз също. Досаждам ли ти?
-Да, какво искаш?
Вместо първите три серии
си ми изпратил нещо друго - "Убиецът на лезбийки"
Объркал съм пликовете.
-Николас.
-Чакай.
Твоят плик е в мен.
-Ще ми го изпратиш ли утре?
-Ако искаш, мога още сега.
Утре се местя в Джиоукали.
Сега ли да дойда?
След половин час добре ли е?
-Нека след 1 час.
-Ок.
Убиването е като рязането на нокти.
Отначало е отегчително и само го отлагаш, но веднъж започнеш ли,
откриваш, че можеш да ги режеш много по-бързо.
После изпитваш нужда да ги режеш по-често
и без да осъзнаваш, те отново са прастнали.
Не мисля, че е възможно да опишеш по-добре стратта да убиваш.
Но това е казано от жена.
Всички жени се грижат за себе си.
Права си.
Не трябва да се бавиш повече. Трябва да го завършиш.
Трябва да го преведем.
Обещавам, че ще работя здраво на вилата.
Истински случки ли са това?
Това са неразрешени случаи.
Единственото общо между тях е липсата на мотив.
Обзалагам се, че не е един убиец. Така съм го написал.
-Исках да бъде интересно.
-Изумителна история.
Днес една страхотна мацка пита за теб.
-Трябва да я познаваш.
-Тя дойде в къщи след това.
Не трябваше да и даваш моя домашен адрес.
Беше красива и реших, че ще я харесаш.
Ако искам да си намеря жена, мога и сам.
-Съжалявам. Досадна ли беше? Не, но ми отне 1 час да я разкарам.
Той се възползва от възможността да избяга.
-Кой си ти и какво искаш?
-Аз съм, Пабло.
-Какво правиш тук
-Избягах.
-Защо си дошъл тук?
-Нали си ми сестра?
Казах ти да не бягаш.
Не мога да понасям затвора.
-Какво искаш от мен?
-Мога ли да остана с теб?
Ти луд ли си? Ще ни арестуват.
Дай ми малко пари.
Това са всичките ми.
Открадни нещо.
-Столът?
Какво да правя с него?
Не бъди глупак. Запуши ми устата и ме завържи.
Взимай каквото можеш. Има видео и камери в студиото.
-Какво ти казах?
-Да открадна нещо.
-От къде?
-От студиото в дясно! Глупак!
Сложи ги в тази чанта, аз ще ти ги донеса по-късно.
Отиди при братовчедка ни. Тя ще те скрие за няколко дена.
-Престани да ядеш!
-А ма не съм ял цял ден.
Ако беше в затвора, щеше да си ял. Няма по-хубаво място.
-Няма жени.
-Предполагам, че има мъже.
-Същото ли е?
-Не може всико да е както искаш.
Завържи ме
и ме удари!
По лицето ли?
По задника, че да не те заподозрат, тъпако!
-Великолепна си.
-А ти си задник. Завържи ме!
Завържи ми устата!
По-тихо, госпожата спи в другата стая.
-Тук има жена?
-Не си го и помисляй!
По-добре ме изчукай за да се успокоиш.
-Искам два пъти.
-Два?
И един път с братовчедката.
Остави я на мира
или ще се обадя на полицията.
Запуши ми устата и ме удари.
-Нищо ли не си научил от затвора?
-Млъкни Хуанита.
-За Бога, удари ме!
-Готово.
Перфектно...
Виж.
Харесва ли ти?
Така боли.
Бях мил с нея, не съм я изнасилил.
Ти обеща два пъти. Хайде Хуанита.
Я си гледай работата.
Това съм аз.
-Какво правиш?
-Чукам те.
-Хуана.
Не викай! Тя няма да отвърне!
Уби ли я?
Тя е завързана, със запушена уста и в безсъзнание.
Не мърдай!
Какво предпочиташ да те чукам или да ти прережа гърлото?
Разкрачи се!
Ще ме наръгаш ли?
Ти не си ли Пол Бато?
-Да, известната порно звезда.
-Аз съм Кика.
Това, което правиш не е хубаво.
Какво имаш предвид? Аз съм най-добрият! Всички го казват!
Това не е филм. Това е истинско изнасилване.
Предполагам, че имаш проблеми.
-Няма проблеми.
-Но ти си избягал, знам аз!
Не може ли да оставим това, и да говорим за проблемите ти?
Ще бъда дискретна. Няма да издам душата ти.
Ти се лигавиш с мен!
Говоря за теб!
Пусни ме!
-Полиция.
-Моля, побързайте
изнасилват жена на ул. Севиджия No 3.
-От къде знаете? Изнасилвачът ли сте?
-Аз съм воайор.
-Име и адрес.
-Алехандро Муниоз. Оренце 23.
Защо да ви повярвам?
Изнасилвачът май е Бато и държи нож.
Записахте ли адреса?
Пазете се.
Един глупак каза, че Пол Бато изнасилва жена.
Що за Свят? Каза ли ти къде?
-Ще го проверим ли?
-Вероятно лъже.
Защо да не проверим утре.
Не съм в настроение днес.
Времето лети. Забелязъл ли си?
Да си сложа ли колаген в устните?
Пробвах всичко друго.
Дори трапчинка.
В Америка тази трапчинка е безценна.
Не мога да оставя така нещата. Аз и г-н Дъглас имаме.
Стига глупости. Отиваме при изнасилвача.
-2 оргазма не ти ли стигат?
-Рекордът ми е 4.
-Днес мисля да го подобря.
-И ще го направиш с мен?
Лесно е да си изнасилвач, но не такъв.
Цял ден съм тук и дори не мога да отида до тоалетна.
-Махни ножа.
-Дръж се добре.
Дано не ми лепнеш някоя болест от затвора.
Дори не използваш презерватив, а трябваше.
Знаеш ли че вече ме отегчаваш?
-Копеле, остави госпожата ми!
-Връщай се в кухнята!
Не ходи в кухнята.
Виждам те! Искаш ли да те убия?
Нищо не можем да направим! Остави го да свърши.
Вече свърши два пъти без дори да го извади.
Това е порно звездата Пол Бато.
Ясно! Тук сме все професионалисти! Слушаш ли Пол?
-Тя говори на теб
-Цял ден това ли мислиш да правиш?
Свърши още веднъж и няма да кажем на никого.
Свършваш и си тръгваш. Чуваш ли ме?
Свършвай!
Свършвай!
Само тови ни липсваше. Кой е?
Не отваряй, който и да е.
-Така завързана как да отворя?
-Извикай помощ.
-Устата ми е запушена също.
-Направи нещо!
Между другото искаш ли хората да ни гледат?
Свършвай по дяволите!
-Няма никой тук.
-Чакай.
Чувам нещо.
Заблуждаваш се! Отворете, полиция!
Отверете веднага!
Не стреляй, Марио!
Не влизай! Не знаеш кой е вътре!
Прикривай ме!
-Вас ли изнасилиха?
-Не знам, може би.
Удариха ме и аз припаднах.
-Колко бяха те?
-Отворих вратата само на един.
Не знаете ли, че трябва да отваряте само на полицията?
Знам, а ма...
-Да повикам ли подкрепление?
-Аз влизам. Прикривай ме!
-А ми ако са въоръжени?
-И ние сме въжръжени.
В спалнята!
Може да е капан.
Съжалявам, но не мога да те чкам да свършиш повече.
-Това е самоубийство!
-Вече не ми пука от нищо.
Полиция! Пуснете жената веднага!
Не виждаш ли, пистолета бе тъпако?
Прави каквото ти казва. Той е луд!
Ако дръпна спусъка, ще боядисам тази стая с мозъка ти!
Той не мърда.
Не смяташ ли че прекаляваш Пол?
едно... две... три...
Къде тръгна бе кретен?
Ела тук!
Пол, да те открам някъде с мотора ми?
Бързо давай ключовете!
Педал!
-Как можа да го пуснеш?
-Мислехме, че ще се пребие.
Не ти плащат да мислиш, а да си сигурен.
-Кой ти се обади?
-Аз. Ако трябваше да ви чакам.
Мислех, че е шега.
-Как разбра?
-Един воайор се обади.
-Какво правеше Пол горе?
-Нищо. Изнасилваше жена.
Това нищо ли е за теб?
Тази жена може би се нуждае от мен.
Значи отвори вратата на маскиран мъж и не можеш да го опишеш.
После си в кухнята.
Какво е станало между вратата и кухнята?
Вероятно ме е влачил за косата!
-Косата ти изглежда непокътната.
-Била съм в безсъзнание.
-Каква приятна изненада!
-Къде е жертвата?
-В банята.
-Коя си ти?
Бясната.
Намери ми мотора и Пол жив!
-Той изнасили ли ви?
-Той ме удари и аз припаднах.
-Тя крие нещо.
-Имаш белези.
-Той ме върза и ми запуши устата.
-Ще продължим кукло.
Цвят синап. Светло кафяво.
-Къде е банята?
-Там. Да ви заведа ли?
Какво парвиш тук?
Върша си работата. Ние казахме за изнасилването.
Така ли? Г-н полицай изгонете жената.
Наранена сте, съжалявам.
Като психолог мога да помогна.
Ако тя не напусне, ще ви дам под съд за нарушаване на частна собственост.
-Не сте честна. Той току що ви спаси.
-Така е.
-Не се дръжте така.
-Непоносима си.
Остави ни сами.
Аз също се чувствам неудобно.
Как ще обясните, че той дойде направо при вас, след като е избягал?
Познавхте ли го? Как се държеше с вас? Заплаши ли ви?
Колко пъти свърши? Вие имахте ли оргазъм?
Съдийска грешка ли беше?
Бягството политически план на опозицията ли беше?
Вашето държане е израз против свободата.
Мразя тази стая.
-Адресът на воайора?
-В Марио е. Фалшиф е.
Вие сте пречка за моето 6 чувство,
но той няма да избяга.
-Хуана не си виновна.
-Аз съм виновна, че отворих вратата.
Не е твоя вината. Пийни и се успокой.
И едно за мен.
-Бих умряла за вас.
-Знам. Качвам се за малко.
Добре ни опази този от горе!
Как смееш? И ти не свърши нищо повече.
Не казвай нищо повече.
Дойдохме за вратата.
-Какво е станало?
-Стрелба?
Знаете ги полицаите... Не могат да се целят.
-Какво правиш тук?
-Търся Николас, но не отваря.
Сигурно го няма. За какво ти е толкова късно?
Кика, трябва да ти призная нещо.
С Николас се виждаме.
Исках да ти кажа, но все не намирах подходящия момент.
Но ние се виждаме всеки ден!
-Не викай, ще ни чуе.
-Нека ни чуе!
Вчера за това ли беше полугола?
Ти ме излъга?
Не ми говори за лъжи. Ти също не казваш истината за Рамон.
Рамон е мъж, а ти си ми най-добрата приятелка.
Права си.
Като си вътре, поне затваряй прозореца.
-Какво искаш да кажеш?
-Вчера виеше като луда.
Вчера никой не ме е докосвал.
-Но аз те чух от балкона.
-Трябва да е била друга.
Когато му се обадих вчер, каза, че е зает.
-Той ни мами.
-Имаш предвид, че мами теб.
Не можеш да съперничиш вече. Кажи му го!
-Как я караш Амбаро?
-Здрасти Рамон, чао Рамон.
-Какво има?
-Нищо. Борихме се.
-Какво става тук?
-Сменяме вратата.
Полицаите я счупиха.
Защо не са използвали звънеца?
-Искаш ли пиене?
-Не, мерси.
-Ще имаш нужда.
-Не искам.
Полицията звъня, но ние не отворихме.
Хуана беше вързана в кухнята
със запушена уста.
Беше ужасно, но всичко свърши. По-добре да го забравя.
-Не разбирам.
-Случват се такива неща. Лош късмет.
Кой те изнасили?
Сещаш ли се Пол Бато, който избяга вчера по време на ритуала?
Дошъл тук маскиран и тя го пуснала.
Аз спях. Представяш ли си?
Когато се събудих, той вече беше в мен.
-В кухнята?
-Не, в мен.
-Чудиш се за полицията?
-По това време.
За мен също е чудно. Обадил им се воайор!
Значи ни шпионират?
Имаш ли престава кой е?
Странни хора. Не се издават.
Открадна ли камерите ми?
Искаше, но ги забрави.
Той ме изнасили три пъти, а ти се притесняваш за камерите!
Как така три пъти?
Ченгетата щяха да ме оправят още 3 пъти, ако бях в безсъзнание.
Скарах се с Хуана и Амбаро. Забрави.
"Най-лошото от деня"
Може ли да сменим канала? Не мога да гледам повече трагедии.
Не, искам да гледам.
Тя разбрала за изнасилването и дойде да вземе интервю.
-Андреа?
-Да, познаваш ли я?
-Беше психолог.
-Тази луда жена ли?
До скоро и бях пациент. Майка ми настояваше.
-Беше най-ужасното.
-Защо не си ми казал?
Не е ставало въпрос.
-Даде ли и интервю?
-Разкарах я.
Значи я познаваш? Имам още много да науча за теб.
-Друг път...
-Хуана, донеси лед.
Престани да пиеш! Да не празнуваме?
Разбира се че празнуваме.
Добър вечер, дами и господа. С вас е Андреа Каракортара.
-Ледът.
-Предварително ще се извиня. Сядайте.
Днес имаме изключителна история.
Пол Бато, ибягалата порно звезда, изнасили жена.
Без задръжки, ще разкрием жертвата му.
Слушате! Не се отчайвайте, има и по-лоши неща.
Това са думите на нашия спонсор - детското мляко "Истина".
Ще и покажа. Ще и дам да запомни.
Само и вдигаме рейтинга.
Тя ме направи за смях пред хората.
Не схващаш ли Рамон?
Реме е. Гледаш ли телевизия?
-Какъв позор!
-Какво си мислеше, когато го отпрати?
Спокойно. Идвам.
-Гледаш ли телевизия?
-Не сме те виждали цял ден.
-Бях зает.
-Аз също, идвам от вас.
Да продължим ли когато Рамон си тръгне?
Няма какво повече да говорим. Достатъчно!
Не те ли е любопитно за изстрелите?
-Защо я остави да пие?
-Не ми трябва разрешение.
-Целта е да се напия.
-Нищо не оправяш така.
-Спри да пиеш.
-Гледай си работата.
-Не съм в настроение!
-Стига!
Съжалявам.
Защо ми се развика?
-Прости ми.
-Не ме докосвай.
Ще те съдя за това.
-По-добре да забравим за това.
-Нищо не забравям.
Не може да са ме изнасилили, за да продават повече мляко!
Прави каквото искаш. Аз отивам при Николас и се връщам.
Чукахме се много пъти с Николас.
-Няма ли да кажеш нещо?
-Какво искаш да кажа?
Сега поне знаеш.
Полицията каза, че са уведомени от воайор.
-Кой е казал на Андреа?
-От къде да знам?
Връщай се в стаята. Утре си опаковай багажа.
-Шпионират ли ни?
-Така изглежда.
-Не ти ли пука?
-Не, не ми.
Всички едно и също ме питат!
Андреа... Николас. Точно гледам шоуто ти.
Дано не си се отегчил. Не исках да те отегчавам.
Ще се връщаш ли при Рамон?
Щом съм журналистка, трябда да съм дискретна.
-Не те разбирам.
-Виж рейтинга утре.
-От къде разбра за изнасилването?
-От воайор.
-Къде живее той?
-Не издавам източниците си.
Много хора ми дават информация.
Идея си нямаш колко хора се интересуват от живота на другите.
Как разбра толкова бързо за изнасилването, без дори да го познаваш?
Той се обадил на полицията и те ми казаха. Не си казала на други надявам се.
Аз живея отгоре. Аз също съм застрашен.
-Настоявам да ми кажеш кой е той.
-Не настоявай. Не го познавам!
Предупреждавам те, не само ти можеш да отмъщаваш.
-Заплашваш ли ме?
-Прави каквото искаш
и забрави за мен.
Върви си по пътя.
Предупреждавам те. Ако покажеш някоя наша снимка,
ще съжаляваш.
-За нея ли работиш?
-Аз съм писател. С това печеля.
Заради теб, тя иска да отмъщава.
От как я напуснах, тя постоянно ме заплашва.
Тя е за затвора.
Извикай полиция.
Трябва да намерим всико, което е заснел.
-Дали ще помогне полицията?
-Заплаши ги!
Нямам причина да го правя... Полицията не го познава.
-От къде знаеш?
-Защото аз съм воайорът.
Обичам да гледам Кика от новия ми апартамент.
-Ти ли каза на Андреа?
-Не съм казал това.
Какво казваш тогава?
Гледах Кика и когато тя изпадна в опаснаст, се обадих.
Видеото е някъде другаде. Може би в Андреа.
Покажи ми всичко, което си снимал.
-Какво имаш тук?
-Спомени от мама.
Това дневникът ли и е?
-Значи е в теб.
-Не исках да попадне в погрешни ръце.
-Чел ли си го?
-Не мога да издържа да го прочета.
-Може ли да го погледна?
-Дори не си го и помисляй.
Това е всичко.
Трябваше да се досетя.
Ти ни наблюдаваше когато правехме любов с майка ти.
Виж това! Г-н Праулер.
Шпионира ли ме вчера?
Не, бях тук, но сега знаем всичко.
Писна ми да да крия.
Защо се премести? Очаквах го да стане след 3 дена.
Да не съм на разпит?
Добре. Махай се. Не искам да те виждам повече!
Утре ще си събера нещата. Помни, че
ми дължиш половината къща.
Ще ти дам адреса да ме намериш във вилата.
-Хуана, напускаш ли?
-Да.
-Какво си взела?
-Не ми плати, та аз откраднах.
Добре го даваш. Да хванем такси.
Аз май няма да се кача.
-Къде ще ходиш?
-При братовчедка ми. А ти?
Знам ли, може би в мотел.
-Къде живее тя? Ще те закарам.
-Ще отида сама.
С теб мога да отида навсякъде.
-Не ми прави такова предложение.
-Съжалявам.
Ще ми се всеки да беше тъй честен. Целуни ме.
-Кика, и аз те излъгах.
-И ти ли?
-Да, Пабло ми е брат.
-Кой Пабло?
Бол Бато ми е брат.
Отивам при него сега.
Сигурно е при братовчедка ми.
Какво да правя? Трябва да помогна на бедния ми брат.
Чакай! Не, моля те.
Сбогом.
Убиването е като рязането на нокти.
Отначало е отегчително и само го отлагаш, но веднъж започнеш ли
откриваш, че можеш да ги режеш много по-бързо.
После изпитваш нужда да ги режеш по-често
и без да осъзнаваш, те отново са прастнали.
Що за глупости си говорят?
Саксията...
Къде е саксията?
Има ли...
-Николас тук ли си?
-Да.
-А тези петна?
-Какви петна?
-Прилича на кръв
-Ти добре ли си? Защо дойде?
-Изглеждаш ужасно.
-Не съм спал.
Чувствам се ужасно.
Прибирай се в къщи. Ще говорим утре.
Никога няма да говорим вече. Аз донесох нещата на мама.
И дневникът, който ти искаше.
Каква е тази промяна?
С изключение на тази бележка, всичко останоло го знаеш.
-Вчера беше на друго мнение.
-Не я бях чел.
Успя ли да я прочетеш?
Да.
Кика ме напусна. Отчаян съм
и мисля за майка.
Мисля, че за първи път я разбирам,
след като прочетох всичко.
Знаеш колко много обичах мама.
Вярвах, че един ден тя ще отвърне на любовта ми.
Надявах се...
Тя нищо не е направила.
Тя дори не е споменала името ми.
Единственията, който съществуваше за нея беше ти, нейният екзекутор!
Тя изобщо не се интересуваше от мен. Интересуваше се само от теб.
Майка ти не би приела това откритие.
И аз не съм екзекутор.
Ти я уби!
Бълнуваш.
Ти я уби, но вече няма значение!
Животът и принадлежеше на теб! Можеше да правиш каквото си искаш с него!
Майка ти се самоуби. И преди е опитвала. Ти знаеш това.
Ти я уби. Имам даказателства тук.
20-ти аплир. Мама умря през юни.
Това писмо е написано месец преди тя да умер.
Щях да съм на време за да я отведа в болница,
но ти си намерил писмото и си ме забавил.
После ми го даде, за да изглежда като самоубийство.
Скъпа Кика, Нещо наистина сериозно се случи.
Опитах се да те намеря.
Трябва да говоря с Николас преди той да си тръгне.
Не те моля за втора възможност. Знам, че не я заслужавам.
Исках да умра днес. Не ти ли пука за мен?
Ти ми даде много повече от колкото заслужавах.
Порочно, безмълвно аз те обичах и продължавам.
Прости ми, Рамон.
-Какво искаш?
-Донесох ти парите.
-От къде знаеш че съм тук?
-Предположих. Може ли да вляза?
-Не и престани да снимаш.
Донесох ти ги в брой, че да не ходиш в банката.
Много добре. Чао.
Трябва се подпишеш.
-Искам да говоря с Рамон.
-Той не е тук.
-А ми колата му е отвън?
-Аз я докарах.
Знам, че е тук.
Чух те да говориш.
И на мен ми се ще.
Искам да те интервюирам.
Знам, че нямаш време. Аз ще бъда кратка.
Ще го покажа, след като си тръгнеш. Не ме баламосвай.
Аз знам всичко.
Всичките ти пътувания са извинения за да убиваш.
Ти уби майката на Рамон и не ти пука за останалите,
като блондинката завчера.
-Ще ти отрежа езика!
-Щеше, ако можеше.
Този който уби жена, която пее за него,
е способен на много по-лошо.
Говоря за блондинката.
Ти каза, че тя е останала само един час, а тя е прекарала цялата вечер там
до малко преди да ти се обадя. Не е ли така?
Аз влизам у Николас!
Трябват ли ти още причини, защо ще ми дадеш интервю?
За първи път говоря с убиец и ти мислиш, че ще ми се измъкнеш така лесно?
Дай ми ножът!
Сядай!
Нека говорим като бели хора.
От всичко което съм събрала до сега,
обзалагам се, че си убил много хора.
Мога да ти ги анализирам, но ти няма да издържиш на това.
-Нямаме време.
-Трябва ми лекар.
Трябва ти много повече. Ще сключим сделка.
Ще ти намеря лекар и ще ти помогна за ибягаш.
А в замяна ти ще ми дадеш интервю.
Ще го покажа след като напуснеш Мадрид.
Дори ако не искаш да държиш пари в теб, ще ти ги пратя.
-Какво ще кажеш?
-Имам ли избор?
Не.
Да започваме!
Отърва се от блондинката, чрез местенето.
-Коя е ролята и в новелата?
-Аз кървя.
Тогава не губи време! Защо я уби?
Тя ли е последната жертва?
Защо не ми кажеш най-накрая, че ти си убиецът на лезбийки?
-Ще ти обясня всичко.
-Кога?
Помогни ми да спра кръвта първо.
Вземи и си увий коляното.
Не забравяй, че държа пистолет!
Гледай!
Защо го направи?
Имаме малко време. Кимай ми с глава за да или не.
След това обещавам, че ще те закарам в болница.
Престъпленията които описваш, ти ли си ги направил?
Кажи ми!
Кажи ми!
Кажи ми, че си бил ти!
Кажи "да"!
Какво да правя сега?
Кика
Кика
Какво стана?
Тази луда жена...
-Рамон?
-Горе в стаята.
-Мъртъв ли е?
-Никой не знае.
С това момче, никога не знаеш.
Чуй ме Кика. Нямам много време.
Вземи това.
Давам ти го на теб.
Ако го публикуваш, ще стане бестселър.
Само смени заглавието и името на главния герой.
Сложи моето име,
така ще получиш автобиографията ми.
Ти не си на себе си.
Прегърни ме!
Искам да умра в прегръдката на жена.
Господи!
Тук се срещнахме.
Зощо не си взех гримовете?
Кика е!
Кика е!
Кака, какво е станало?
Не знам. Изглеждаше ми на мъртъв.
Кракът ме боли.
Това е от електрошокът.
-Ти наранена ли си?
-Това не е моята кръв.
Нещо ужасно е станало.
В състояние ли си да ме изслушаш? Не изпадай в друга криза.
-Така ли ще ме изоставиш?
-Ще си говорим за това по-късно.
Намерих Николас и Андреа мъртви в хола.
Никога не съм виждала толкова много кръв!
Трябва взаимно да са се убили.
Кога ще свърши този ад?
Не съм суеверна, но от как взех пръстена, все нещо става.
-Чий беше той?
-На майка ми.
И тя не беше щастлива. Кой и го е дал?
-Баща ми.
-Нищо не знам за теб.
-Никога не съм те питала за него.
-Той умря при катастрофа.
О, Боже!
Ще се обадя за линейка и в полицията.
Ще те следвам с колата ми.
Какво е станало?
Колата ми е повредена, а сестра ми ще се жени.
-Съжалавям, но съм в друга посока?
-А само до някое такси?
Добре, нека да вървим, побързай.
Настанявай се удобно както можеш.
Готов ли си?
Искаш ли мокра кърпичка?
Ще те откарам до селото, но не мога да остана, че бързам.
-Не се притеснявай.
-Въпреки, че идеята не е лоша.
Тогава ела довечера!
Убеди ме. Вземи карата и ми кажи как да стигна до твоето село.
Не ти трябва карта! Карай само направо.
Точно това ми трябва - някаква посока.
превод: dimo