Farscape - 03x11 - Incubator (1999) Свали субтитрите
Нулево ниво на защита.
Екип 3... готови за отваряне на вратата.
Йонните индикатори показват 4,9 лурга.
Пилотът не отговаря.
Пак се провалихме.
- Не е възможно.
Защитното поле елиминира ефекта от тъканното втечняване.
Кажете го на офицер Джедман.
Явно не е следвал инструкциите!
Показателите се настройват преди навлизането в тунела...
Не обвинявайте пилота за грешките си.
Вината не е наша.
Данните от невро-чипа бяха разчетени правилно.
Да, но...
са непълни.
Глупости. Чипът съдържа...
цялата информация от мозъка на Джон Крайтън.
Така е. И все пак...
Накарах техниците да проверят данните.
Открихме... скрит сектор.
Много добре защитен.
Защо не е дешифриран?
Не се подава на анализ.
Едва ли е важен. Сигурно е грешка при копирането.
Този елемент може да провали мисията!
Частите, които имаме, са напълно достатъчни.
Убедена съм, че този път ще успеем.
Убедена?
- Да.
Всъщност...
готова съм да пилотирам кръстосвача.
Като ръководител на проекта ти забранявам да поемаш такъв риск!
О, напротив!
Времето ни притиска.
Налага се да рискуваме.
Това трябва да е ключът.
Донесете ми чипа.
- Сър?
Чипът, веднага!
Брака... повикай сестра Фрой
и елате в стаята ми.
- Да, сър!
Поставих гнездото. Сега ще инсталирам чипа.
Дали е разумно?
Не.
- Но е необходимо.
Джон?
Джон?
Джон, къде си?
А, ето те.
- Най-после нещо ново.
Скорпи. Сигурно сме в ада.
Кажи...
кое е последното, което помниш?
Студът... лекарят...
който бърникаше в мозъка ми, за да ми извади чипът...
Не... издънил се е?
Ритнал съм камбаната? Значи наистина съм в ада!
Не, не. Операцията мина успешно.
Извадихме чипа.
Джон Крайтън...
си е жив и здрав.
Тогава какво правя тук?
Ами формално погледнато...
ти не си Джон Крайтън.
Но за момента...
ми вършиш работа.
Казвам се Джон Крайтън. Изгубен...
астронавт...
захвърлен през тунел... някъде из Вселената.
Опитвам се да оцелея.
БЕН БРАУДЪР На борда на кораб... жив кораб
БЕН БРАУДЪР с избягали затворници... мои приятели.
Ако ме чувате... пазете се...
КЛАУДИЯ БЛЕК Ако се върна... ще дойдат ли?
Готови ли сте... да отворя вратата?
АНТЪНИ СИМКОУ Земята не е готова...
за ужасите, които преживях.
ВИРДЖИНИЯ ХЕЙ Да остана ли?... Да ви защитя?
Да скрия... вашето съществуване.
ДЖИДЖИ ЕДГЛИ Но тогава никога няма да видите...
чудесата, които видях.
ПОЛ ГУДАРТ
ЛЕЙНИ ТЮПО
УЕЙН ПИГРАМ
Ф
Ф А
Ф А Р
Ф А Р С
Ф А Р С К
Ф А Р С К Е
Ф А Р С К Е Й
Ф А Р С К Е Й П
ИНКУБАТОР
Махай се, Скорпи. Върви си. Не искам да те слушам.
Омръзна ми да се ровят в главата ми.
Само че сега не сме в твоята, а в моята глава.
В твоята? Един съвет, гледай да не ти става навик.
Излизам на въздух. Не ме чакай.
Не можеш да си тръгнеш.
Нека ти обясня.
Сложих чипа в мозъка на Крайтън,
заради технологията на Древните.
Но...
копирането на елементи от неговата личност
се оказа неизбежно.
Налага се да приемеш...
че ти не си Джон.
Добре, Скорпи. Тогава какво съм?
Жертва? Призрак?
Холограма? Блуждаещ дух, останал без тяло?
Копие на неговото съзнание.
Съществуваш само в чипа.
Или в случая...
в главата ми.
Защо?
- Трябва да ми помогнеш.
Човече... аз съм...
глас, който съществува в главата ти. Какво ще използваш срещу мен?
Убеждението. Ти не знаеш нищо за мен.
Сега ще поправим тази грешка.
- Не може ли да поговорим по същество?
Най-ранният ми спомен...
- Господи.
е болката...
Какво е това?
Първите 12 цикъла от живота ми.
Идва ми малко в повече. Задръж си спомените.
Не бягай. Само си губиш времето.
Гледай сега.
Няма да плачеш.
Изправи се.
Изправи... се.
По-бързо.
Защо ти е толкова трудно?
- Много е горещо.
Температурата е по-ниска от нормалната.
Ще я увелича.
Знаеш ли защо си тук?
Защото съм слаб.
- И защо... си слаб?
Аз съм наполовина...
себасианец.
Защото?
- Баща ми... е себасианец...
И?
- Принудил е майка ми...
да ме роди.
Пилот, колебанията се засилват. Тук някъде има тунел.
Защо не опитаме зигзагообразна траектория.
Пак ли?
Да, пак. Освен ако двамата нямате по-важна работа.
Искате ли да паркираме някъде?
Не, Моя хареса идеята за свободен полет.
Обръщам по последния вектор.
Благодаря.
Слушай... летим напосоки вече 15 соларни дни, Джон.
Не е напосоки, Д'Арго. Там някъде има тунел. Усещам го.
Пък и така Моя няма време да мисли за...
Талън и Преследвачите.
- Аз обаче непрекъснато мисля за тях.
Какво очакваш да направя?
Идеята да ги оставим сами да се оправят беше твоя.
Колко удобно.
Сега всички задоволяваме твоите капризи.
Така е. Поне веднъж за разнообразие.
О, поне веднъж.
Помисли си пак "Г-н... трябва да намерим сина ми"?
Забрави за мен. Работата е там, че...
Чиана и Джул трябва да изпуснат парата.
Подлудяват се една друга и подлудяват и мен.
Направи ми услуга... и им обърни малко внимание.
Момичетата...
Добре. Ако и този път не успеем...
ще отидем някъде да се позабавляваме.
Доволен ли си?
- Много.
Радвам се.
Виж...
съжалявам, че избухнах така.
Трябва да поспиш.
Да, имаш право. Пилот?
Да, командир. Ще те събудя, ако Моя открие нещо.
Така те искам.
Пилот, остави го да спи 12 арна.
Каквото и да стане, не го събуждай.
Съгласен съм.
Интересни филмчета, Скорпи. Защо ми ги показваш?
Търпение. Скоро ще узнаеш.
Скаранката се казваше Тауза.
При мен не влизаше никой друг.
В какво състояние се роди?
Себасиански топлинен делириум.
Познат още като "живата смърт".
Кой те спаси от нея?
- Скаранците.
И... по-точно?
- Ти.
Скаранец ли си... или себасианец?
Скаранец.
Тогава... не можеш да бъдеш слаб.
Себасианците са слаби.
Ти... трябва да станеш силен.
Тя наистина ме направи силен... Все пак бях наполовина скаранец...
Научи ме и на издръжливост.
Жаден съм...
Ето течността...
но трябва да дойдеш да си я вземеш.
Физиологията ти е себасианска.
Преодолей я.
Вода...
Моля те.
Малък нещастник!
Да не съм чула повече тази дума.
Кратка почивка преди да продължим.
Кръстосвач?
- Да. Изпраща сигнал за помощ.
Пилот, започвай скок.
- Не.
Не?
- Пилот, това е капан.
Преследвачите са заблудили Талън със съшия номер.
Моя не засича други кораби, нито нещо, което би могло да ги скрие.
И...
Пилот на кръстосвача е релгарианец.
Какво е релгарианец?
Вид, който се ползва с нашето доверие.
За разлика от нас, така ли?
Вече имаме контакт.
Левиатан... аз съм Линфер.
Пилот... не им отговаряй.
Двамата с Моя те поздравяваме.
Ще ме приемете ли на борда?
- Разбира се.
Разгръщам дока за скачване.
Пилот!
Пак ви казвам... Това не е необходимо.
Е, посмей се за наша сметка.
ДРД-тата са на линия.
Ти в кръстосвача... ела до вратата...
невъоръжена.
Успях!
- Какво?
Реших проблема със защитата. Знаех си.
Къде е Джон Крайтън? Трябва да говоря с него и с Пилот.
Скъпа... налага се първо да говориш с нас.
Не се страхувайте. Тук съм, за да ви помогна.
Кажете на Крайтън...
че съм готова да предложа тайната на тунелите.
Показателите не ми харесват.
- Нивата критични ли са?
Не, но скоро ще станат.
- Тогава следвай инструкциите.
Добре, Скорпи. Давай да приключваме вече.
Уроците на Тауза
се оказаха много полезни.
Открих, че хибридното ми тяло...
има уникална способност.
Виждах енергийната карта на всеки жив организъм.
Различна за различните видове.
Ето поредната слабост - себасианската физиология.
Кожата...
мека... пропусклива...
лесно пробиваема.
Скоро открих интересна особеност на енергийната карта.
Променя се, когато индивидът послъгва.
Себасианците са непълноценен вид.
Ето защо умиротворителите искаха да ги кръстосат...
със скаранци.
Тауза излъга за умиротворителите.
Ти го казваш.
- О, излъга.
Така само засили желанието ми да науча истината за родителите си.
И естествено...
наложи се да избягам.
Бях много послушен.
С времето... тя стана по-небрежна.
Но не и аз.
За щастие образованието ми...
включваше елементарните технологии.
Често бях наблюдавал как търси
информация за уроците ми,
а аз имам отлична памет.
Не беше трудно да науча повече за затвора си.
Оказа се, че съм на скарански боен кораб.
Когато минавахме през неутрална система,
откраднах една от капсулите
и се скрих на търговска планета.
И си заживял мирно и щастливо. Свърши ли приказката?
Всичко, което видя, е истина.
Не се и съмнявам.
Младият герой Скорпи успява да надхитри скаранците.
Търсиш съжаление... или аплодисменти?
Нито едното.
Скорпиъс... е жив?
- Да.
Но нали Крейз и Талън унищожиха кораба.
Да, а той ги е гледал и се е превивал от смях.
Поредната постановка.
Знаех си, че не са го убили.
Така... защо те изпрати?
Командир!
- Дойдох сама.
Желанието да открие тайната го е обсебило.
И не само него.
Как ни намери?
Предположих, че тунелът, който открихме, не е единствен.
Проверих няколко от вероятните системи...
с надеждата, че сте забелязали колебанията.
Късмет значи.
- Така или иначе щях да избягам.
Убедена съм, че Скорпиъс ще ме убие... независимо от резултата.
Корабът, с който изследва тунела...
имаше ли защитно поле?
Не, предполагам.
Шансът е бил на твоя страна.
Повечето тунели имат променлив рантатен поток.
Това би те убило.
А ти как оцеля?
Създадох уникално спектрално защитно поле.
С него пътуването в тунелите е напълно безопасно.
Готова съм да ти предложа технологията.
Каква е цената?
Моя.
Не става.
С мен ще се чувства много по-добре, отколкото с вас.
Ти познаваш моя вид?
Да.
Тогава знаеш за отношението ни към левиатаните.
Не и аз... А пистолетът е все още у мен.
Те са миролюбиви изследователи.
Използват левиатаните за далечни пътешествия...
в напълно непознати райони.
Двамата с Моя... отдавна мечтаем за това.
Пилот...
сериозно ли смятате да приемете?
Никога няма да ви изоставим, командир.
А ако можете да избирате?
След бягството
няколко цикъла обикалях Неизследваните територии.
Не научих нищо за родителите си.
В отчаянието си...
навлязох в умиротворителска територия
и се предадох на първия транспортьор.
Аз съм капитан Молейни, а ти си...?
Избрах името...
Скорпиъс.
Интересно.
Прегледах чиповете от разпита ти.
Преживял си голям кошмар...
Ако е вярно, разбира се.
- Вярно е.
Отказал си да отговориш... на някои въпроси.
Вече казах, че искам да се срещна с някой от висшите офицери.
Ще трябва да се задоволиш с капитан.
Или ще говориш с мен...
или с тях.
Съветвам те да избереш мен.
Предлагам...
размяна на информация.
Разказах ви за живота си на бойния кораб.
Знам много за навиците на скаранците...
за корабите им,
за охранителните системи и прочие.
Бихме могли да те принудим да споделиш тайните си.
Съмнявам се... Не е необходимо.
Цената ми не е висока.
Напомням ви, че сам... се предадох.
Добре... Каква е цената?
Обясниха ми... че съм резултат от насилствени отношения...
между умиротворител...
и скаранка.
Не им вярвам.
Искам да знам истината.
- Защо?
За да разбереш... какъв си?
За да разбера...
какъв трябва да бъда.
Всичко, което ни кажеш, ще бъде проверено...
Ако се опиташ да ни изиграеш...
Ще бъда екзекутиран като шпионин.
Дай си ръцете.
Вече сравнихме показанията ти.
Всичко съвпада...
Знаем какво се е случило.
Скаранката... е излъгала.
Капитанът ми разказа за един левиатан със себасиански пионери...
Искали да колонизират планета в Неизследваните територии.
Попаднали на скарански конвой...
и били изклани до един.
Само една капсула...
успяла да се приземи на планетата.
Следващите кадри не са спомени...
Записите ми бяха любезно предоставени
от капитан Молейни.
Стигнахме планетата и кацнахме приблизително около обяд.
Какво записваш?
- Дневник
и сигнал за помощ с векторни координати.
Да го изпратя ли?
Не.
Умиротворителите не ги е грижа за нас.
Защо да дразним скаранците?
Умиротворителите не са виновни.
Вече бяхме напуснали охраняваното пространство.
Трябваше да ни предупредят за скаранците.
Щяха ли да си мълчат, ако знаеха?
Бяха длъжни да ни осигурят ескорт.
Ако секторът е опасен, нямаме работа тук.
Откъде можехме да знаем...
Извинявай, изкарах си го на теб.
Уж щеше да бъде наш дом.
Е, пристигнахме.
Нямаме инструменти, нямаме семена.
Само един пистолет и...
тази капсула. Само това.
Като истински пионери.
Рилани!
Не!
Не, Геб, не!
В капсулата е имало...
само един труп. На себасианеца...
Така и не открили жената.
Казвала се е Рилани?
Да.
Рилани Джима Делос.
Родена на Нова Хедър...
изчезнала на Мотак IV.
Възраст... 22 цикъла.
Умиротворителите не бяха прибрали капсулата.
Капитан Молейни ми каза къде е.
Очевидно никой не беше влизал в нея...
поне от 10 цикъла.
Но само на пръв поглед.
Капсулата е запечатана... Не се опитвай да избягаш.
Защо си е направила целият този труд да те залови?
Капанът на капсулата беше елементарен ход.
Трябваше да го предвидя.
Сам си бях виновен.
Не можеш да преодолееш недостатъците си без чужда помощ.
Или ще бъдеш скаранец, или ще умреш.
Опитах да те направя един от нас.
Защо предпочете по-низшия вид?
Искам да знам какво си правил след бягството.
Започни... от срещата с умиротворителите.
Говори.
Време е да го събудим.
- Не.
Показателите са критични.
Не колкото задачата му. Ще оцелее.
Говори.
Добре, добре, достатъчно! Скорпи... стига!
Извинявай, Джон. Извинявай...
Малко се поувлякох.
Стойностите отново са нормални.
Значи успя. Той винаги оцелява.
Така е. Стига ми толкова.
За сега.
Не ме интересува! Проверете ги пак!
Защо?
Сър,
кръстосвачът на Линфер изчезна.
Смятаме, че...
Още не сме сигурни... но...
ще проверим.
Какво?
Работила е със секретните данни, преди да замине.
Възможно е... възможно е...
Имала е намерение да избяга?
Както вече казах... не сме сигурни.
Тогава разберете.
Искам отговор.
Ако Страпа не побърза...
можеш да му помогнеш малко.
Ясни ли е?
- Напълно... сър!
Продължавайте! По-бързо!
Неприятно ми е да ви го кажа, но Моя и Пилот са съгласни.
По-скоро не са против. Има разлика.
Искате да отстъпите Моя на непозната?
Непозната, която работи за Скорпиъс.
Вече не.
- Не можем да сме сигурни.
Аз и вярвам.
- Започва се.
Обаче онова за пътешествията са пълни глупости.
Според мен иска кораба, за да избяга по-далеч.
Дори и ако сме съгласни...
- А ние не сме.
... какво ще стане с нас?
С тази технология можеш да отидеш, където поискаш. Дори... у дома.
О, я стига.
- Ако проработи.
Първо ще проверим....
Дотогава Линфер може да остане в стаята за гости.
Само това... ми липсва.
Не се ли качих на борда... като гост?
Там е работата. Всички сме гости. Ако Моя иска да приеме...
Защо не си признаеш, че идеята е твоя.
Заради теб вече загубихме Заан.
Това беше гадно.
Съжалявам.
- Д'Арго!
Остави го.
- Гледай си работата!
Браво... и защо се караме?
За да останем заедно?
На мястото на Моя щях сериозно да се замисля.
Донесох ти храна.
Останалите още се карат. Напоследък само това правим.
Вече няма значение. Сгрешила съм.
Какво ти е?
Втечняване на тъканите.
Причинява се от рантантното лъчение в тунелите.
Спектралното защитно поле само е...
забавило процеса.
Ще ви помоля за една услуга.
Как е успяла да избяга? Пилот, върни кръстосвача!
Пилот, благодаря, че изпълни молбата ми.
Съжалявам, че не пътувахме заедно.
Пилот, ти ли я пусна?
Да.
Тя умираше.
Трябваше да и помогнем.
Предложих, но тя...
отказа.
Каза, че клетъчният процес е необратим.
Нищо не може да се направи.
Значи... просто я остави...
да се взриви на парчета?
Точно така.
Мъдро решение, приятел.
Подкрепяш Пилот само когато сте на едно мнение.
Това са глупости, Джул.
- Но е вярно.
Нямам избор.
Не се намесвайте...
ако не е абсолютно необходимо.
Но, сър...
- Млъквай.
Показах ти спомените си...
с една единствена цел. Да разбереш какви са скаранците!
Губиш си времето. И без друго не ги харесвам.
Тогава ми помогни! Армията им е по-голяма от нашата.
Без оръжието... ще ни унищожат!
Вие искате да унищожите тях, те вас. Не виждам разлика.
Нека довърша...
Ще ти покажа разликата.
Ти излъга за родителите ми.
Да...
за да те привлека на наша страна.
Да те накарам да мразиш себасианците...
като нас.
Провали се!
- Предизвикваш ли ме?
Тогава виж колко е лесно да ги пречупиш... Виж
жалкото си... потекло.
Внимание... родителите ти.
Моля ви...
помогнете ми!
Пуснете ме!
Моля ви...
Моля ви!
Почти приключихме, Джон.
Ти си дете на скаранец и себасианка.
Процесът на зачеване пречупи крехката и психика.
По време на бременността се молеше...
да умре.
Убили сте я!
Раждането беше много... тежко.
Ти я уби.
Останалите 90 случая...
себасианката и детето умряха.
Спасихме само теб.
Защо?
За да разберем дали гените им могат да ни бъдат от полза.
Сега знаем, че себасианците не стават...
дори за размножаване.
Расата им ще бъде... заличена.
Приеми неизбежното и ни разкажи за умиротворителите.
Не мога...
Жаден съм.
След първото ми бягство...
трябваше да охраняват капсулите по-добре.
Но тяхната
арогантност...
ги провали.
Пак си офейкал.
Изпратих координатите им и умиротворителски транспортьор унищожи кораба.
Действие, което...
не остана неоценено.
Отговориха на молбата ми.
В предвид...
уникалното ти положение и лоялност...
те освобождават от изискването за произход.
Ако не си променил решението си...
Капитан Молейни...
бих искал да постъпя във вашата армия.
Отлично...
Бързо напреднах в йерархията
и създадох секретен изследователски екип.
Хитро. Да накараш армията да плаща за капризите ти.
Смяташ, че искам технологията, за да ги предам и да завладея Вселената?
Аз не искам власт.
Искам отмъщение!
Искам да унищожа скаранците, преди те да унищожат нас!
Моят народ, твоите приятели.
Всички, които обичаш.
Аз вече загубих...
хората, които обичам,
заради теб.
Ами моето отмъщение, Скорпи?
Постъпих според обстоятелствата.
Презирай ме колкото искаш, но ние
имаме общ враг... скаранците.
Те няма да се задоволят с изтребването на себасианците.
Нито с лаксанците, делвийците, баниките и хилядите като тях.
Ще спрат... едва когато останат единственият разумен вид.
Ако открият технологията преди нас...
галактиката е тяхна.
Рано или късно, Джон,
те ще намерят Земята.
Вие сте беззащитни.
Ще бъдете изтребени до крак...
ако не ни помогнеш.
Ето изчисленията на Древните.
Ние не можем да ги дешифрираме.
Но ти можеш.
Хайде, покажи ми ключа.
Дай ми оръжието...
за да се справим със скаранците.
Скорпиъс...
тези знания не са мои.
Помниш ли какво ми казаха Древните?
Джон?
"Ако не можеш да разгадаеш написаното...
значи не можеш да го използваш мъдро"
Температурата се покачва. В опасност е.
Благодаря за... представлението. Трябва да тръгвам.
Не, Джон, не можеш!
Не ме изпращай.
- Трябва да ми помогнеш!
Не разчитай на мен.
Джон!
Трябва да се намесим.
Приеми...
Още не. Моментът е важен.
Данните...!
Скорпи...
да нямаш температура.
Трябва да си починеш и да се успокоиш.
Стресът ще го убие.
Още не.
- Изваждам чипа.
Не го докосвай.
Аз съм отговорна за него!
Аз също.
Няма да ти позволя... да ти тръгнеш!
Дали... мозъчните клонинги отиват на небето?
Е, ако се случи...
да срещна някъде майка ти...
ще и предам много поздрави.
Джон?...
Джон?
Ако си дошъл да ме поучаваш, върви си.
Добре, щом си решил да се държиш като разгонен флибиск.
Какво е флибиск?
Флибиск, флибиска... е...
10-крако същество, ей толкова голямо. Сготви ли се правилно, е много вкусно.
Обаче ако му попречиш да се чифтосва...
става много раздразнително.
Че кой не е.
Не ти ли се струва, че продължи прекалено дълго?
Разбира се.
Но за момента нямаме по-добро предложение.
Да...
Да пием за промяната.
Скорпи още е там някъде.
Работи по технологията и е доста по-напред от мен.
Още не я е открил.
А и Линфер сгреши.
Линфер ни намери.
А щом тя може, да не говорим за него.
Вокен 9, 9-а степен,
девера 4... 3... 1.
Общ еквивалент,
9,
палоник на квадрат...
интервал, 9.
Волкер на хиперкуб...
братматик.
6... лург... 1.
Само толкова помня...
Данните са непълни...
но могат да дадат насока на изчисленията.
Така е, сър.
Вече виждам решенията на няколко неизвестни променливи.
Тогава на работа.
Сър...
Кибернетиците потвърдиха, че невро чипа е бил...
унищожен от температурата.
Няма значение. Разполагаме с достатъчно данни.
Това ли е всичко, сър?
За момента.
Лейтенант?
Поведението ти...
заслужава похвала.
Благодаря, сър.
Безпокоях се, че съм допуснал грешка.
Сестра Фрой е взела грешно решение.
Твоето е било напълно адекватно.
Благодаря, сър.
Надявам се и занапред да е така.
Дублажи: Nikra и Vladotto
Субтитри: Pifcho