Visitors (2003) Свали субтитрите
Какво?
Къде?
Добре.
Нищо не можеше да ме подготви за това.
Не само за изолацията, но и за бездействието,
ден след ден...
след ден,
докато границите между сън и реалност
започнаха за избледняват.
Говоря си с котката. Декламирам стихове.
Говоря си с... мъглата.
Преплувала съм три четвърти от света.
Борила съм се с китове, бури и безсъние,
но с нищо подобно на това.
Чакане...
Само морето. И отивам наникъде.
И така лежа тук...
по средата на Индийския океан.
Просто чакам...
П О С Е Т И Т Е Л И
Тако?
Какво правиш?
Благодаря, тате.
Тя можеше да се постарае малко повече. Това е твоят голям ден.
Люк искаше да й напомни. Познаваш мама. Аз дали я познавам?
Грижи се добре за себе си, малко девойче.
И ти се грижи добре за себе си, тате.
Искам да ме чакаш точно тук.
- Старият тръбач ще се оправи.
Върши си работата и се грижи добре за „Леандър”.
Изчезвай.
Обичам те.
Мелбърн до „Моне”. Отговори, край.
Тук е „Леандър”. Чувам те, Мелбърн.
Ок, „Леандър”. Очаквам добри новини, Люк.
Онази област на високо налягане не мърда.
Течението по което се носиш има същата скорост.
Добрата новина е, че плаваш в добрата посока.
Плавам? Вече полепнаха мръсотии по корпуса.
Мръсотии? Водорасли, миди...
Миди? Та ти стоиш едва от пет дена.
И единадесет часа.
Джордж, трябва да тръгвам. До утре, в същия час.
Ще бъда тук.
Обичам те.
И аз те обичам. Край.
Добре дошли на борда. Голям ден, а?
Направи го заради момичетата.
Аз съм в историческото пристанище на Уйлямстаун,
където Джорджия Пери ще започне едно от най-големите предизвикателства.
25–годишната Джорджия Пери иска да плава сама
около света без да спира.
Тя иска да се присъедини към Кейт Кот и още няколко жени,
които са победили природните стихии.
Идните 5 месеца тя не бива да стъпва на суша
и може да има само радио-контакт с други хора.
Може да плава само с платна.
Ако запали мотора, край с предизвикателството.
Джорджия Пери иска да завърши пътуването за 140 дена.
Опитни ветроходци казват, че това е твърде кратко,
но ако следва своя график, ще подобри всички рекорди...
Всичко наред ли е?
Какво правиш толкова далече в морето?
Спокойно.
Не...
Не се бой. Трудно ми е с тебе. Бъди мирна. Да, ти.
Ще ти помогна.
Само...
Не беше ли достатъчно, че котка на борда носи лош късмет,
та трябваше да убиеш и албатрос.
Не беше албатрос. Беше врана или гарван.
Ти го уби, едно и също е.
Крилото му беше счупено. Не можех да го спася.
Точно така, по-добре беше да го оставиш да се удави.
Иначе ти щеше да го убиеш.
- Ти го остави да умре като...
Стига.
Той беше загазил. Трябваше ли да го оставя на съдбата му?
Значи първо сряза лодката.
- Не, направих дупчица.
И без друго трябваше да стигна до вантите.
Какво съкровище. Може ли да го задържа, татко?
Джорджия, аз не съм ти баща, аз съм ти партньор.
Също и бизнес-партньор, ако това се получи.
Бизнес? Люк, това е моето пътуване, моята лодка.
Лодката на баща ти.
Защото си любимката на татко, правиш с нея каквото си искаш.
Знам какво правя.
- Затова направи дупка в нея.
Ти си луда.
Аз ли съм луда?
- Знаеш какво имам предвид.
Не, какво имаш предвид, Люк?
Ти направи дупка в лодката за едно котенце.
Едно много сладко котенце.
- Сладко, да. Сладко.
Той те харесва. Виж.
- Доста е мършаво.
Твърде мършаво е, за да напълни една тако.
Остави го на мира. Ела тук.
Пуснеш ли един на борда...
- Не съм пускала никой на борда.
Просто липса на сън.
Каютна треска. Заради това виждаш разни неща.
Тя ли тропа?
Ела тук.
Заспивай.
Я почакай...
Отново е тя, красивата Джорджия Пери.
На живо от никъде си.
Както чувате, ние се забавляваме чудесно.
Споменах ли вече спонсора, „Моне Козметикс”?
Козметиката, с която правите впечатление, когато няма никой наоколо.
Кай?
По дяволите.
Имам добри новини за теб.
Разказвай.
Утре ще навлезеш в област на ниско налягане.
Това е добра новина. Как е татко?
Бива. Ти нали случайно не си имала посещение?
Посещение?
Seaward Queen видял онзи отвлечен танкер
да плава близо до теб.
Индонезийци?
- Или тамили.
Какво се опитваш да ми причиниш? Знаеш, че съм параноичка.
Не се срамувай. Знам какво преживяваш.
Добре.
Какво имаш предвид?
Имаше лош късмет. Да не започваме отново.
Ще се свържа с теб веднага щом науча повече за промени във времето.
Липсваш ми.
- Да... Край.
Здравей. Кейси Моне?
- Джорджия.
Здравей.
- Здравей, скъпи.
Съжалявам за закъснението.
- Джорджия Пери, Кейси Моне.
Госпожице Моне...
- Просто Кейси.
Тя е възхитителна.
- Да, така е.
Люк ми е разказвал за теб. Ти си отлична ветроходка.
Или се казва ветроходец?
Също както президент няма женски род. Така е граматически вярно.
Съжалявам. Нервна съм.
- Няма нищо.
И аз ако щях да плавам в суровото море, щях да съм нервна.
Люк ми обясни вече всичко. Да минем веднага към главното.
Става дума за 150 000, нали?
- 163 000.
Трудни времена са и „Моне” по принцип не спонсорират.
Но аз говорих с моите хора и твоят имидж ни допада.
Аз не използвам много козметика.
Много повече е от грим.
- „Моне” прави и балсам за устни.
Много полезно за ветроходци на дълги разстояния. Нали?
Моят маркетингов отдел ще се погрижи за рекламата, Джорджия ще си върши работата.
Съжалявам, аз...
- Влез вътре.
Джорджия, Люк, това е моят главен счетоводител, Кайпара Тупу, от Оукланд.
Просто Кай.
Здравей, Кай.
Люк Северсън, нейният годеник.
- Всичко наред ли е?
Чудесно.
Колко малка изглежда за едно такова голямо пътуване.
Не. Обиколила е вече два пъти света.
Два пъти Сидни-Хобърт...
Няма нужда да ме убеждаваш. Къде отиват тези 163 000?
Оборудването е скъпо. Навигация, сателитна система, рул ...
Плава от само себе си.
- Да беше така.
Постоянно трябва да си нащрек.
Няма още защита от китове и контейнеровози.
Будилникът е почти най-важният уред.
Трябва ли да ставаш през нощта?
- На 20 минути.
Ще откача.
Правя упражнения, за да се подготвя психически...
Леандър?
- Това е гръцки мит.
Той плувал всяка нощ през Хелеспонта, за да е при любимата си.
Нищо не ми говори.
- Дай и друго име.
Само за това пътуване.
Как искаш да се казва?
- „Моне”.
Това ще донесе нещастие.
- Да не си суеверна?
Друго име не е никакъв проблем.
Здравей. Тъкмо...
Искате ли да ви хвърля до някъде?
- Не, благодаря.
Не беше толкова злобна към MAB или другите спонсори.
Добре. За 163 000 ще я нарека Моне Суперабсорбиращи Макси-Тампони.
Какво ти става?
- Направи го зад гърба ми.
Не съм го направил.
- Напротив, и не ме подкрепи.
Понякога имам...
чувството, че искаш да се проваля.
Точно така. Като мене.
- Не казвам това.
Ти заспа и удари кит. Ти не се провали.
Те искат жена, а ти не си. Не можеш ли да помогнеш.
Какво става със нас?
Ти си мислеше, че става дума просто за плаване, нали?
Нуждая се от Люк, Тако.
Без него нямаше да стигна толкова далеч.
Напълно сигурна съм, че го обичам.
Но когато сме заедно, има напрежение.
Не знам. Дори когато мама ни представи един на друг...
Последния път ме уплаши.
Не идвай неканен на борда, ясно?
Спали сладко?
- Като коте.
Котетата вдигат по малко шум.
- Млъкни.
Беше просто сън.
Пусна един на борда и преди да се усетиш...
Грешиш.
Смяташ ли, че бих рискувал всичко заради една фантазия?
За нещо като онова на врата ти?
Значи наистина отиваш.
- Заседанието е важно.
Имам предвид околосветското пътуването.
- Не искам да говоря повече за това.
Трябва да говоря с Люк.
- Престани. Потеглям веднага щом мога.
Никакво значение ли няма, че аз се нуждая от тебе тук?
Нуждая се от теб, Джорджия.
Нямам си никого вече, откакто татко ти си отиде.
Много преди това. Вие ме изхвърлихте от живота си след злополуката.
Знам, че това е трудно за теб. Затова съм тук.
Знаеш ли, и аз се радвам, че ти отделяш време за мен,
макар че има по важни неща, като спонсорите например.
Всички ме напускат.
Ти си мислиш, че можеш просто ей така да отплаваш, сякаш не съществувам.
Аз съм те родила.
- Това е нелепо.
Знаеш колко важно е това за мен. Държиш се тъпо.
Може би моята тъпота няма да те ядосва повече.
Какво ще бъде сега? Хапчета или газ?
Винаги едно и също. Ако не е както ти искаш.
Повече нищо няма да кажа.
Устните ми са запечатани.
„Леандър”, тук е „Северен принц”. Джорджия, там ли си?
Чувам те, „Северен принц”. Здрасти, Роби.
Отново ли те подминаваме? Тук ли си все още?
Не ми го натяквай.
На каква позиция си?
- 32,18 юг, 72,13 изток.
Я гледай ти. Почти сме съседи.
Как е времето там?
- Слънчево, момиче, само слънчево.
Приятен югозападен вятър, 15 възела.
Сигурно си заседнала на конските ширини, а?
Слушай. Пали мотора и отплавай оттам.
Аз ще мълча.
- Това е измама, Роби.
Комисарите пъхнаха детектор в резервоара.
Ако включа мотора, ще разберат.
Бъди внимателна. Идва лоша компания.
Отвлеченият танкер?
Някаква представа къде е?
- Не съм го виждал.
Дори и моят радар ще види нещо толкова голямо.
Тук няма нищо.
- Бъди все пак нащрек.
Определено. Един сблъсък в морето може да ти отрови деня.
Трябва да ходя да мътя едни яйца...
Схванах, Роби. Край.
Искаш ли да имам крака като твоите?
Д-р Леонард каза: „Продължавай да правиш обикновените неща.”
Здравей, Джорджия...
Чувам, че там е доста спокойно.
Здравей, татко. Колко е хубаво да чуя гласа ти.
Как бяха изследванията?
- Онези тъпи доктори не знаят нищо.
Няколко бирички и съм излекуван.
Виждам как „Леандър” влиза.
- Знаят ли, какъв е проблемът?
Не. Техните хапчета само те разболяват още повече.
Отдавна да ме няма оттук, ако имах инвалидна количка.
Достатъчно за мене. Как е малкото ми момиче?
Ядеш ли достатъчно фибри?
Тук няма много други неща, но ми писна от този сух боклук.
Чуй, татко, полепнаха гадории по корпуса.
Гадории? Край.
Водорасли, миди...
Тази отблъскваща мръсотията боя не струва. Край.
Какво да правя?
Направи го просто по старомодния начин.
Стъргало... стоманена четка.
И като се замисля, кърмата...
- Татко, заглъхваш.
Шнорхел и плавници.
- Ало, татко?
Трябва да си намокриш краката.
Татко, губя те.
„Моне” до базата в Мелбърн. Край.
Джорджия...
Махни се от релсите. Това е опасно.
Спокойно, тук съм.
- Как приемаш всичко това?
Бил страшно я е разглезил.
- Типично.
Джорджия, предупреждавам те. Искам да дойдеш при мен.
Господи, Каролин, остави я.
Джорджия.
Ела незабавно тук.
Джорджия, направи каквото ти казвам и то веднага.
Джорджия...
Бил...
Не...
- Джорджия...
Татко...
Събуди се, за бога, иначе ще умреш.
Чия беше вината?
На никой.
Въжето просто се скъса.
Така каза татко.
Здравей...
Здравей...
Люк...
Мелбърн до „Леандър”. Край.
Джорджия?
Какво става?
Вода... Вода...
Навсякъде.
Но нито капка за пиене.
Пиене.
Тако?
Получих го от моя баща.
Казах тида не го пипаш. Престани.
Беше нещастен случай.
Той те предупреди.
„Пусни един на борда и ще стане от зле по-зле.”
Беше само сън.
Тя е мъртва.
Защото я тикнахте в лудницата.
Мамо? Това не е лудница. Ще спреш ли да го повтаряш?
Тук гъмжи от откачалки, наркомани, всякакви.
Това е адът, Джорджия.
След лечението ще можеш да се върнеш у дома.
Лечение? Нищо ми няма.
- Мамо...
Страдаш от остра депресия.
- И чия е вината за това?
Терапията помага. Погледни ме.
- Паяци.
От какво бивам лекувана? Избягали мъж и дъщеря?
Ако не говориш, не могат да ти помогнат. Може ли да пушиш тук?
Естествено. Те ни окуражават да сме самостоятелни.
Мамо, аз искам само да ти помогна.
На себе си, имаш предвид.
Люк каза, че не може да те спре. Имала си някакъв френски спонсор.
„Моне Козметикс”. Тя не е французойка, според мен.
Прости искреността на майка ти, но ти като модел?
Не си мисли, че тук не мога.
- Моля те, спри.
Вече съм го планирала. Няма да са хапчета.
Не казвай, че не те е предупреждавала.
Мога да те хвърля зад борда. Бая ще има да поплуваш.
Дъжд.
Тако, където има дъжд, има и вятър.
Вали си, тече, старецът си пее...
Тра-ла-ла...
Танкер, тук е „Моне”. Нямам нужда от помощ.
Плавам сама около света.
Ако се качите на борда, ще бъда дисквалифицирана.
Не.
Ние ще ти помогнем.
- Не. Не се качвайте на борда.
Хубава госпожо, ние ще ти помогнем.
- Обръщай.
Само спокойно.
Спокойно.
Обратно или ще ти гръмна топките.
Майка ти мръсна...
Изстреляла си по него сигнална ракета?
- Люк, те искаха да се качат на борда. Трябваше да стрелям.
Мисля, че се удави.
Уведоми Интерпол.
- Направих го.
Центърът по пиратство е осведомен.
- Къде сме сега?
Докладвано е. Те казаха, че не мога да направя повече нищо.
Никой няма да те укори, ако запалиш мотора и се махнеш оттам.
Искаш да се откажа, така ли?
Искам да се върнеш непокътната. И какво беше онова обаждане вчера?
Бях взела едно хапче. Нали ти така искаше?
Звучеше много откачено.
- Не беше така. Не полудявам
и няма да обърна и няма да се върна, разбра ли?
Люк, кога в крайна сметка ще осъзнаеш,
че не става дума за тебе?
Аз слушам разкази само за хапчета и пирати.
Какво да кажа? Всичко е чудесно. Ти си силна и умът ти е наред.
Джорджия...
Край и прекъсвам.
Няма къде да се скрие.
А ти убедена ли си в това?
Звучи, сякаш някой се е качил на борда.
Ръжда?
Верижна смазка.
Всичко е наред. Всичко е наред.
Бях се уплашил малко.
Съжалявам за преди малко. Бях малко напрегната, но сега всичко е наред.
След няколко дни би трябвало да стигна Австралия.
Чудесно.
Скъпа, търсят ме по телефона.
Там минава 21 часа. Какво обаждане?
Съжалявам, трябва за затварям. До утре в същия час, нали?
Край.
Край.
Обратно при Люк... Спокоен живот.
Къща-мечта, вкусно ядене. Идеално за котка като мен.
Но децата... Наистина ли искаш деца?
Ако устискаме поне 60 мин., ще можем да се го позволим.
Разбира се.
И остава татко, разбира се.
- Какво ще правим с него?
О, не...
Неееее...
Нима си мислеше, че ще е толкова лесно?
Това не е реално.
Това достатъчно реално ли е?
Какво искаш?
- Скъпа, какво означава реално?
Смъртта ти ще е бавна и болезнена в морето.
Няма ли да е много по-лесно
спокойно да минеш от другата страна с мен?
Без много шум.
- Това е само...
в главата ти.
Трябва само да си концентрирана.
Лесно е.
Толкова е лесно.
Татко?
Съжалявам, момиченцето ми.
- Татко.
Бях наблизо. Отбих се да видя дали всичко е наред.
Краката ти...
- Искаш ли да танцуваме?
Чух, че ще има голям бал при Fiddler's Green.
Не. Лекичко, лекичко.
Не е по правилата. Не би трябвало да се качвам на борда.
Но пък и не съм много истински, нали?
Не.
Имах щастлив живот. Знаех, че може да се случи.
Няма нищо. Нищо лошо.
Хайде, стига си подсмърчала.
Ти би трябвало да си силна.
Ти каза, че ще ме чакаш.
- Ето, пак старата песен.
Пак ли те разочаровах? Винаги го правя.
Никога не си го правил.
Според майка ти съм превърнал безотговорността си в изкуство.
Не ни беше лесно с нея, нали?
Никога не правехме нищо както трябва.
Но ти винаги беше зад мен, татко.
Моля те, не ме напускай.
Никога не съм ти отказвал нещо.
Този път не зависи от мен.
Не мога да остана дълго.
Просто дойдох да погледна дали всичко е наред.
Нещо не е наред, нали?
Тя беше тук.
- Господи!
30 години не се качи на лодката, а сега иска да плава.
Няма да свърша като нея, нали?
- Казах ти...
Нищо не си взела от нея, нищо.
Е, може би само малко от външността.
Но си взела гените на стареца, нормална си.
Тя казва, че ще умра.
Това зависи само от теб.
Направих всичко, но не можах да й помогна.
- Спри да се самообвиняваш.
Докато го правиш, тя ще е в теб и ще те убива.
Ако тя не успее, тогава нейната компания.
Ако ти не ги разкараш, те ще го направят.
Как да ги разкарам?
- Първо трябва да почистиш.
Нали съм ти казвал лодката винаги да е подредена?
Трябва да изглеждаш отлично, когато се върнеш.
- Значи ще се върна?
От теб зависи.
Така е при самотното плаване.
Време ми е да тръгвам...
И да се грижиш добре за лодката.
Довиждане, Джорджия.
Хайде, усмихни се.
Обичам те, татко.
- И аз теб.
Накарай ме да се гордея с теб.
Добре, майко...
Тако!
Тако, добре ли си?
Моля те, живей.
Всичко ще се оправи.
Защо да сме непознати? Можем да сме приятели.
Майка ти да...
Да?
Джорджия? Ти ли си?
- Ти кого очакваше?
Всичко наред ли е?
Какво имаш предвид?
Нищо.
Ще ми разкажеш ли за татко?
Джорджия, съжалявам.
Той почина.
Кога?
Вчера.
Вчера?
Мислехме, че не е добре да ти казваме.
Кога щеше да е подходящото време, за да ми кажеш?
Докторите казват, че си отишъл тихо в съня си.
Добре.
Джорджия, много съжалявам.
Както и да е.
Аз искам още едно.
- Аз също. Но малко.
Чудесно.
- Вкусно.
Виж кой отново е сред живите.
Какво ще пиеш?
- Здравей, скъпа.
Имаш ли нещо за гризкане?
Не. Съжалявам.
- Типично.
Лельо Бев?
Какво става?
- Нищо особено.
Чакаме майка ти, скъпа.
- Тя не е тук. Тя е мъртва.
И вие също.
- Ако не можеш да кажеш нещо мило...
Което всички деца казват...
- Типично.
Махайте се от лодката ми, веднага.
- Това не е точно твоята лодка.
Бъди малко по-гостоприемна с приятелките на майка си.
Но не и мои приятелки. Дай това.
- Направих го за твое добро.
Ти задигаш всичко със себе си. Вън. Веднага. Бързо.
Ще ни изхвърлиш зад борда ли?
- Не си чувала за уважение към по-възрастните.
Не и ако са пияни, безмозъчни дъртачки.
И твоето време ще дойде, Джорджия.
Продължавайте.
- Мен няма да ме изхвърлиш през борда.
Така ли? Само гледай.
Добре, разбирам кога съм нежелана.
Хайде, Джулс.
Ще си поговорим за това с майка ти.
Типично.
Чао, дами.
Приятелките ми бяха всичко, което имах.
Остави ме на мира.
Ти съсипа живота ми.
Мамо...
Съжалявам.
Мамо?
Съжалявам.
Какви ги говориш, момиче? Спешно трябва да поспиш малко.
Тя не искаше да го правя. Тя помоли...
Престани веднага.
Тя се промени след злополуката.
Баща ми беше импотентен след това.
Тя започна да пие и... И сега и двамата са мъртви.
Баща ти също?
Вчера или завчера.
Моите съболезнования. Не знаех.
Джорджия... Днес загубихме някого.
Загубихме?
Той се обеси в трюма. Махаше миди и т.н. там.
Миди?
Обясни ми, как мидите могат да растат от вътрешната страна.
Онова което имам предвид... Не искам да свършиш като него.
Ти имаш задача. Да се върнеш невредима.
За да го направиш, трябва да се отърсиш от тези глупости.
И моя баща казваше същото.
Слушай, Роб, благодаря.
Край.
Колко е чисто.
Викай. Никой не може да те чуе. Викай.
Не, моля те.
Моля те, пусни ме. Моля те.
Пусни ме.
Никакви посетители повече.
Това е нашата територия. Ти си посетителката.
Върни се, кучко.
Направих нещо тъпо. Легнах да спя с всички люкове затворени.
От някъде изтичаше газ или нещо такова и аз паднах зад борда.
А осигурителното ти въже?
От толкова отдавна седя на едно място, че вече не го слагам,
но всичко е наред.
Джорджия, слушай. Стегни се или „Моне” ще се оттеглят.
Има нови шефове. Притесняват се за имиджа ти.
Моят имидж? Знаех си, че има и още нещо за което да се тревожа.
Тревожа се за душевното ти състояние. Кейси също.
Благодаря, партньоре.
- Нищо не съм й казвал.
Тя чу един наш разговор.
Наистина ли? Колко чу?
Парите са нейни.
- Тя какво получава в замяна?
Добре. А ти и Кай?
Той си отиде.
Къде отиде?
- Обратно в Оукланд.
Кой е сега дясна ръка на Кейси, Люк? Нека да отгатна.
Слушай. Аз водя този проект. Никой няма да те подкрепи в това състояние.
Затварят кранчето и няма смисъл да продължаваш.
Изпращам спасителната служба за теб. Писна ми.
На теб ли ти писна? Глупости, Люк. Не ми трябват парите ти.
Спокойно ще си плавам към Мелбърн и ще завърша мисията си.
Значи, Кейси и всеки, който слуша този частен разговор
по тази линия, аз съм господар и командир.
Ще стрелям по всеки, който се опита да се качи на борда.
Пределно ясна ли съм?
- Джорджия...
Стегни се.
Стегни се, Джорджия.
Сега значи има огромни дълбоководни паяци.
Един Cupenius salei.
Ти разбираш много от паяци, нали.
Нищо няма да ми направят.
Мисля, че могат да те убият. Даже и с един не можеш да се справиш.
Да запалим лодката и да плуваме към къщи, а?
Това ли е планът ти?
- Притеснява ли те?
Съжалявам, Тако. Ела, друже.
Мисля, че сме готови.
Часът за посещение мина.
Спасителна служба до „Леандър”. Отговори, „Леандър”.
Виждам те, край.
Всичко наред ли е със вас? Край.
- Да, всичко е наред. Край.
Вашият партньор, Люк Севернсон, смята, че имате проблеми.
Имаше проблеми с радиото. Сега всичко е наред.
Ще продължа да си плавам спокойно. Край.
- Чудесно.
Добре дошла в Австралия. Ти си още само на 24 часа от дома,
но ние искаме първи да те поздравим. Край.
Благодаря ви.
Край.
Всичко е наред. Спасителната служба прелетя,
но сега развивам добра скорост.
Чудесно.
Роб от „Северен Принц” не могъл също да се свърже с теб.
Звучеше загрижен. Каза нещо за миди
и че са минали оттам и си била будна.
Той каза: „Не забравяй трюма”.
Какво каза, Люк?
- Вода в трюма.
Трюма?
Какво това?
Надявахме се, че ти ще схванеш.
Здравей, Кейси.
Здравей, Джорджия. Честито.
Благодаря.
Очаквам снимките.
Последните снимки не са точно това, което „Моне” търси.
Просто искаме малко снимки.
Записали сме те за всяко токшоу. Кога пристигаш?
Трудно е да се каже. Не правя...
Да имаш дете, което те иска мъртва... Това е жестоко.
Джорджия, губим те.
- Ти не си реална.
Махай се от лодката ми.
- Твоята лодка?
Кой тук е шефа, как мислиш?
- Махай се, казах.
Схващаш ли сега? Самотата, безсмислието,
онази ужасна празнота.
Ти ми отне смисъла на живота.
Дадох най-доброто от себе си.
Ти разруши мъжа ми. Ти разруши нашето семейство.
Бях дете.
Което все още не признава вината си.
Ти не си тя.
- Все още ли отричаш, че съществувам?
Да.
Още един път ли ще ме убиеш?
Никога не съм искала да те нараня.
Трябваше самичка да се науча да оцелявам.
Сега ще узнаеш какво е самота.
Джорджия, онова което причинява болка, е пръстът, който натиска.
Не.
Ти не си моята майка.
Моята майка никога не би направила подобно нещо.
Моята майка ме обичаше.
Така...
Още не е официално,
но след малко Джорджия Пери ще влезе в пристанището.
Виждаш ли я?
Виждам я.
Току-що официално потвърдиха, че лодката на Джорджия Пери е преминала покрай точката, от която потегли.
Нейното плаване от 30 000 км официално приключи.
Много приятели и фенове я чакат.
Здраво ще се празнува, щом Джорджия стъпи на сушата.
Беше триумфално и трагично плаване.
Родителите на Джорджия починаха докато плаваше.
Майка и почина при трагични обстоятелства,
баща и почина преди няма и 2 седмици.
Председателят на яхтклуба е познавал Бил Пери много добре.
Наистина. Велик мъж. Много съм плавал с него.
Как ли се чувства Джорджия в този момент?
Малко объркана, смятам.
Ще е радостна, че се е върнала и тъжна, че баща и го няма.
Получавам съобщение от хеликоптера.
Тя е променила курса. Това нормално ли е?
Не, може би просто маневрира, за да влезе в залива.
Не, тя обръща отново към открито море.
- Обратно към открито море? Колко странно.
Ще проуча какво става.
Уважаеми гости, току-що получихме съобщение.
Джорджия Пери е обърнала курса и плава обратно към открито море.
Можем само да чакаме допълнителна информация Благодаря ви.
Ако плаваме на север-североизток, ще стигнем суша тук.
Тогава няма да е много далече до пристанището на Оукланд.
Какво става? Езика ли си глътна?
Превод и субтитри: friesland Редакция: WIGGER