Chasing Liberty (2004) (Chasing.Liberty.2004.Dvdrip.Xvid.Ac3.Cd2-Waf.srt) Свали субтитрите
- Много смешно.
Усмивка! Скъпа, усмихни се.
Господи!
Бен, чантата ми е пълна със стикери, но портфейла ми го няма, мисля че...
Мисля че Мак Граф ми го е откраднал.
- Успокой се. Дай да видя.
Има само стикери. Имам стикери, но нямам пари.
Аз имам... стикери.
Това тя ли е?
Трябва да тръгвам Бен. Не мога да ти обясня точно сега,
но ти благодаря за всичко, което направи за мен.
Пак ще се видим. Благодаря ти!
Това е тя. Ана! Ана!
Обръщай!
Насам.
Гондола?
- Да. - Не.
Превъзходно. Първите ми клиенти.
На мен ми се падна това място, но никой не идва тук,
викам аз на останалите гондолиери, че никой не минава по тоя мост.
А те ми отговориха: "Един ден все ще дойде някой".
И ето ви вас.
Нямаме никакви пари!
Съжалявам, тогава!
- Младоженци сме. Нали?
Нали, скъпи?
Да, миличко!
- Скъпичък, умирам от щастие когато ме наричаш така.
Любовта ви е толкова красива.
Щом нямате пари, няма и возене.
Моля ви господине. Оженихме се против волята на родителите ми.
Опитахме се да ги послушаме, но беше истински кошмар.
Точно така. Щях да умра, ако бях прекарала още един ден отделена от моя...
любим... мъж.
Не притежаваме нищо, но всъщност имаме всичко.
Идваме доста отдалеч и носим със себе си единствено нашата млада любов.
Ако от сладките историйки се пълнееше, щяхте да сте доста пълнички.
Мерси.
Добре, добре. За вас тази вечер, разходката по канала е безплатна.
Първите ми клиенти. Мама ще се гордее с мен.
Само ми припомнете. Къде се слага това гребло?
Майтапя се. Малка шегичка. Нали сте първите ми клиенти?
Добре се справихме, нали?
- Бях започнал да се притеснявам,
когато спомена "нашата млада любов".
Но, като цяло се справи отлично.
Знаеш ли? Женени сме, а не знам почти нищо за теб.
Няма много за разправяне.
Добре. Казвам се Бен Коудър. На 23 години съм. Роден съм в Уелс...
преместих се с майка ми в Лондон, когато тя напусна баща ми.
Баща ми...
беше винаги на работа и никога вкъщи.
Майка ми поиска от него да направи твърде голям жест.
Какъв?
Да напусне и да си остане вкъщи.
Но той не го направи.
Малко биха го направили, нали?
Не знам.
Благодаря ти, Бен!
За какво?
- Нямаше да се справя без теб.
Мисля, че и сама щеше да се оправиш не по-зне.
Ех, любов. Толкова е прекрасна.
Да ви закарам ли вече до хотела?
Всъщност, ние нямаме хотел.
Но... вие сте младоженци. Едно че сте без пари, ами няма и къде...
да отседнете.
Можете да отседнете вкъщи.
Ще ви запозная с мама.
Тя ще бъде толкова щастлива.
Не, Евгенио!
Моля те мамо, бъди любезна.
Защо ли се захвана с тази тъпа работа?
Беше добър счетоводител. Направо ме съсипваш.
Мамо, те са младоженци.
- Младоженци?
Имаш прекрасен дом, Евгенио.
- Заповядайте.
Добре дошли. Тази вечер ще си прекарате страхотно.
Трябва да го отпразнуваме.
Ще спите в стаята на Евгенио.
Той ще ви качи багажа.
- Не, не, не... това не е...
Хайде Евгенио, смени им чаршафите.
Сега искам да опитате малко от моята ракийка.
Как се казвате?
- Аз съм Бен, а това е...
Ана.
Добре, нека проверим в местното управление.
Отговорът на въпроса ти е... Не, не свалям жените по този начин.
Всъщност съм нямал приятелка от... Нека кажем...
Откакто започнах, още със слизането си от самолета да се качвам на друг, чакаш ме за следващата мисия.
Ами, ще си наваксаш. Все още изглеждаш доста добре.
Имам предвид, добре изглеждаш. Някой момичета си падат по оплешивяващи мъже.
Оплешивяващи?
- Може би трябва да си смениш прическата.
Например, пострижи се съвсем късо.
Някой момичета го намират доста секси.
Аз ще спя на пода, което ще рече...
Че за теб остава цялото легло.
Не е необходимо да го правиш. Има достатъчно място за двама ни.
Не, не, всичко е наред. Предпочитам да спя на пода,
Защото е по...
По-ниско е. Това ми харесва.
Хайде де, не бъди срамежлив. Това ни е първата брачна нощ.
Бен!
- Не сега.
Къде отиваш?
- Ана, върни се в леглото.
Ще ти се разсърдя.
Дори и така да е.
Но Бен, ние...
се целунахме.
- Знам това.
На мен ми хареса, и ти ми харесваш. Ще престанеш ли да бягаш?
Ана!
Не е нужно да ме предпазваш.
Знам какво правя.
Не, не знаеш...
Би ли престанала да се събличаш около мен?
Какво ти става?
- Слушай, единствената причина,
да те целуна на гондолата беше, защото иначе щяха да ни видят и да те арестуват.
Нищо друго.
Беше истинска целувка!
- Не, не беше.
Не ти вярвам.
- Но е истина.
Казах ти го и преди. Ние сме просто двама души, които пътуват заедно.
Значи не изпитваш нищо към мен?
Не, не изпитвам нищо към теб.
Затова те моля да се върнеш в леглото.
Голата девица е на сигурно място в своето леглото.
Да, сър. Разбирам, г-н Президент.
Не се тревожете. Ще ги намерим.
Да, сър. Казах ли ви, че това е глупава идея?
Какво й е било глупавото? Затвори преди да му кажа.
Ще хвърлиш ли един поглед?
- Ана вижда ли се?
Не.
- Продължаваме.
Не мърдам от тук, докато не дойдеш и не се насладиш на гледката.
Да си красива, не е достатъчно, Моралес.
Трябва и да умееш да цениш красотата.
Мерси, че ми го напомни.
Бих искал да използвам момента, да благодаря на Ана,
за това че избяга от вкъщи и се качи на влака за Венеция, вместо за Берлин.
Благодарение на всичко това, се наслаждаваме в момента
на тази прекрасна гледка. Амин!
Свърши ли?
Това беше хип-хоп-молитва.
Добре ли спахте?
- Да. Чудесно. Благодарим ви!
Много ви благодаря за гостоприемството.
Бяхте много тихи. Стените са тънки като хартия, но не чух нищо.
Това е така, защото не го привличам.
Това не е вярно.
Хайде, кажи й колко е красива.
Много си красива.
Целуни я де. Ако искаш брака ви да е щастлив,
трябва да я целуваш постоянно.
Ще поработя по въпроса.
Мамо, къде са ключовете за колата?
- Ти я кара последен.
А ти по-добре я целуни още сега.
Моторист! Моторист!
Благодаря ти, скъпа!
Много ти благодаря Евгенио.
Искам да ти дам нещо в отплата.
'Човекът с 6 милиона долара'!
Чудесен подарък.
Чудесна двойка сте. Грижете се един за друг.
Чао.
Хей!
- Не ме докосвай!
На английски, "порфавор".
Това е на испански, Вайс.
Госпожо, относно Евгенио.
- О, той беше много добър счетоводител.
За какво му беше тази тъпа лодка?
За последно с тези двама души ли го видяхте?
Да. Младоженците.
Предлагам да не му казваме, поне докато не се появи,
някоя наистина чудесна новина.
Примерно, след като намерим Ана и тя се прибере, ще му кажем:
"Ето я дъщери ви г-н Президент, но междувременно тя се омъжи."
Господи, доста е зле. Беше зле и досега, но сега...
е направо тотално зле.
Едва ли може да стане по-лошо.
Вече ме прегръщаш?
Току що са пресекли Австрийската граница.
Вайс и Моралес са по петите им. От вчера нямаме връзка с Коудър.
Искам да съсредоточите усилията си към "Парада на любовта".
Джим, как можа това да се случи.
Не знам. Случи се.
Сър. Още нещо.
Какво?
Мислим, че са се оженили.
Добре, кажи ми? Приятелка ли си имаш? На нея ли се обажда вчера?
Не, нямам приятелка.
Добре де, но щом не си падаш по момичета, можеше да ми го покажеш с нещо.
Дай да се разберем. Харесвам момичетата.
О, ясно. Значи просто не те привличам. Не, не, не...
Всичко е наред. Защото през цялото време си мислех, че съм сама, само защото
нямам възможността да излизам, да оставам сама от време на време, без цялата тази охрана.
Но съм ти много благодарна, че ме опроверга.
Имах нужда от това.
Повярвай ми Ана. Не е заради теб
Просто една връзка...
не ми е по възможностите в момента.
Господи, убий ме още сега. Не мога да сваля дори тъпак,
които ръси простотии от рода на: "Една връзка не ми е по възможностите в момента"
Знаеш ли, какво? Ти си прекарания.
Снощи само те занасях.
Нямаше да го направя с теб.
Разбира се, че нямаше.
Ана, недей!
Ана! Ана!
Стига де.
Чао!
Невероятно.
По дяволите!
Страшно бързам! Нуждая се от колелото ти.
Чао!
- Чао!
Не, не, не! Не го прави.
Какво има? Високичко е, а?
В Интернет ли прочете за нас?
Скачаме_от_мостове_дот_ком.
- Не.
Мак Граф?
Мак Граф!
Аз ти вярвах!
- Трябваха ми.
Какво друго да ти кажа? Прости ми.
3, 2, 1... Политам.
Чакай!
Полудя ли?
Какво правиш?
- Махай се.
Ще скачам, и ти не можеш да ме спреш.
По дяволите.
Ако те е страх, защо го правиш?
Защото смятам, най-голямата тръпка е да правиш нещо от което се боиш.
Просто още една теория.
Всъщност, това ми го каза баща ми.
Дръж се здраво.
Здрасти!
Здравей.
Не мога да повярвам.
Погледни.
Мамка му.
Ти по-добре стой на страна.
Имахме нужда от тези пари.
Разбрали сте всичко погрешно. Е, може би не всичко, но...
Тези пари ми трябваха в името на любовта.
Вижте, отдавна обикалям континента търсейки голямата си любов,
и още не съм я открил.
С вас се намерихме сред 40 милиона.
Осъзнайте го, ние сме свързани. Което е почти невъзможно в наши дни.
Знаете това. Не подминавайте това с лека ръка.
Прииска ти се да го прегърнеш отново, нали?
Добре съм. Добре съм.
Ако искаш да знаеш, това адски пари.
О, извинявай.
Здрасти, Кас-Кас.
Кас-Кас. Такова хубаво име, отвътре ти идва да го повториш.
Мисля, че ще имаш нужда от това.
- Мерси.
Та...?
Да?
Та...!
Не!
Знаеш ли, за момиче което винаги е само, получаваш доста на брой предложения.
И откази.
Точно така.
Писна ми да живея, спазвайки тъпи правила.
Мисля да отида да си поговоря с Кас-Кас.
Стига де. Не може наистина да си привлечена от тази ходеща...
планина.
Не знам. Почти мога да си го представя.
Живеем в планината, отглеждаме двете си деца, Ханс-Ханс и Гюнтер-Гюнтер.
Ана, недей!
Защо не?
- Защото...
Защото му нямам доверие.
Защото мисля, че не те заслужава.
- Да бе, вярно.
Защото допреди три дни, напълно контролирах живота си.
Не поемах никакви рискове, но когато те срещнах...
Всичко се обърна с краката нагоре.
- Бен!
Ще ми кажеш ли поне веднъж, това което ти е на сърцето.
Добре. Защото...
дяволски ревнувам. Защото мразя да те виждам с Кас-Кас.
Защото мразя да те виждам, с който й да било друг мъж.
И това не е само заради целувката ни във Венеция.
Просто се чуствам невероятно, когато сме заедно.
Май си го поправил, а?
Ана...
Коудър.
- Къде по дяволите беше.
Виж какво, Вайс. Тя е с мен и е в безопасност.
Коудър, ще се опитаме да ви настигнем. Заповедите се промениха.
За какво говориш?
- Говоря за това, че мисията ти приключи,
в момента, в който се качи на влака за Венеция.
Какво?
- Бен?
Идвам ей сега.
Трябва да затварям. Ще звънна пак.
- Трябва веднага да я доведеш.
Имаме план.
- Ще го обсъдим на парада.
Коудър, излушай ме...
- Наистина съжалявам, но...
Кой беше?
Един приятел от Прага, който се чуди къде съм изчезнал.
Той ще я заведе на парада.
Предполагам тогава заминаваме и ние.
Какво?
Направил си това заради мен, нали?
- Това ли?
Не съм го направил заради теб!
- Наистина?
Не, просто ми омръзна старата прическа и...
Добре.
Защото така си... доста секси.
Съжалявам. Май малко се поувлякох. Извинявай.
Когато приключим, ще се върнем тук и ще те заключа в кулата,
защото беше много лош таен агент.
Имаш красиви очи.
- На теб всичко ти е красиво.
Ей, Мак Граф!
Искаш ли да дойдеш на парада, и да видиш дали ще откриеш
жената на мечтите си там?
- Естествено!
Сър, току що се чухме с Вайс. Ана и агент Коудър са се отправили
към Парада на любовта в Берлин.
- Заминавате за Берлин.
Да, сър.
Ана!
Господи, Габриел! Не нярвах, че ще те открия.
Вече се бях притеснила. Къде беше?
Нямаш си на идея през какво преминах за да дойда.
Познавам ли те?
- Казвам се Скоти Томас Мак Граф.
Аз съм Габриел Леклер.
Става ли?
- Да. Само си пази портомонето.
Приятно ми е да се запознаем.
- Удоволствието е мое.
Какво стана с момичето на мечтите ти?
- Какво момиче?
Ти сияеш. Секс?
- Не. Любов.
Вайс, излушай ме преди да действате.
Президентът повече няма да чака.
Но това е важно.
- Не ме интересува кое е важно за теб.
По дяволите. Остави ме да си свърша работата.
Дай ми един час да приключа и след това е изцяло ваша.
Какво става? Кой по дяволите...
Ана, чакай ще ти обясня.
- Не.
Беше Коудър. Тук наоколо са.
Почакай!
- Разкарай се!
- Добре де, работя за "Сикрет Сървис".
Това са глупости.
Бях на пост, когато излезе от концерта. През цялото време поддържах
връзка с Вайс и Моралес.
Господи!
Баща ти искаше всичко да е под контрол и аз осигурявах безопасноста ти.
И си ме лъгал през цялото време?
- Не, съжалявам...
Междувременно се случи нещо.
- Сигурно се майтапиш, задник.
Ана, трябва да ми повярваш.
Как да ти повярвам след всичките тези лъжи.
Точно това се опитвам да ти обясня. Не трябваше, но се случи...
Влюбих се в теб.
Можеш да вървиш по дяволите. И ти, и баща ми.
Тук е Харпър. В момента летим над парада.
Хайде бе, и баба ми е по-добра от теб.
Къде тръгнахте бе!
Внимавай!
Ей, ей, вижте кой е тук.
Това е Ана Фостър. Момчета, това е Ана Фостър.
Не, не съм Ана.
- Къде отиваш, скъпа. Хайде де, Ана.
Бъркате ме с някого. Извинете!
Трябва да тръгвам.
- Какво ще кажеш за една среща?
Не ме пипай!
Престанете!
Ана, нека ти помогна да се измъкнеш от тук.
Благодаря ти много.
Какъв ти е проблема? Защо не искаш да дойдеш с нас, секси?
Махни си ръцете от мен.
- Виж я ти принцесата.
Всичко е наред. Вече си в безопасност.
Добре ли си?
Отшумя ли любовната болка?
Не съвсем.
Това място не ти ли навява спомени?
- Какво имаш предвид?
Всичките тези отминалите години, обещанията които си давахме да останем млади.
Бяха добри времена.
Мисля, че трябва да си намерим нови партньори.
Съгласна съм с теб.
Стига партньора ти да е дърт и дебел.
Обичам дърти и дебели пичове.
Значи вие двамата се обичате?
Да...
- Предполагам.
Изумена съм. Харвард е страхотно училище, а нямат нито един курс по Любов.
Не могат да ви преподават любов в клас. Е, малко натискане може.
Какво, можете да се понаучите това-онова.
Любовта понякога е доста сложно нещо, Ана.
Лошото е когато винаги е така.
Ако си поръчате картофки с чили в студенското градче...
ви дават и чили, дават ви и картофките,
но никога не ги смесват заедно, нали?
Ана. Добре дошла вкъщи.
- Мерси. Весели празници.
Благодаря. На теб също.
Здрасти, Фил. Зает ли е?
Не и за теб.
Обръснал ли си се?
- Да.
- Супер.
Здрасти, Харпър. Костюма ти...?
- Не.
Хей, Буби. Как я караш, приятелче.
Здрасти, скъпа!
- Здрасти, тате!
Уау... изглеждаш...
Изглеждаш блестящо.
- Благодаря...
Как е училището?
- Добре е.
Имате ли вече някакви оценки?
- Не, още не.
Надявам се че отделаяш време за забавления.
Надяваш се? От кога?
Ана!
- Знам защо толкова много ме пазиш.
Не искаш да бъда наранена... и си прав.
Имам нужда от закрила, защото на хората не може да се вярва.
Научих си урока.
- Не съм искал да научиш този урок.
Късно е!
Господи, обожавам този дом когато дойде Коледа.
Липсваш ни тук, Ана.
Реши ли нещо относно програмата за размяна на ученици с Оксфорд?
Не. Защо?
Мисля, че това е една чудесна възможност за теб.
Предполагам.
Сега те оставям. Ще се видим на вечеря.
Цигарен дим ли надушвам?
Тате?
- Не.
Не мисля.
- Значи това е последната ти дума?
Не казвай на майка си.
Помниш ли агент Коудър?
Бен.
- Тате!
Вече не е агент. Оттегли се.
Наистина?
Сега живее в Лондон.
Може би там се занимава с нещо, което му доставя по-голямо удоволствие.
Просто теория.
Да...
Помислих си, че искаш да го знаеш.
Добре.
Това не е ли Ана Фостър?
Какво правиш тук?
- Голяма почитателка съм на Пучини.
Записах един семестър в Оксфорд.
Дойдох при теб.
Така ли?
- Да. Правя твърде голям жест.
Откъде разбра, че съм тук?
Имам връзки.
Вярно...
Значи таиш все още някакви чуства към мен.
- Не...
Нещо много повече.
Дали ще ме убият, ако те целуна?
- Не...
Но аз ще те убия, ако не го направиш.
Моля те, ще ми помогнеш ли да се махна от тук?
Разбира се!
..::Превод и субтитри: crazygogo::..