Alien 4 - Resurrection - Extended Cut (1997) (Alien Resurrection (1997) DVDRip Extended.Cut.XviD.AC3-FiNALE.CD2.Bg.srt) Свали субтитрите
Че какво толкова се впрегна?!
Само изхаби амунициите.
Да вървим.
Женски фасони.
Сънувам ли или това е, дето го докарахме ние?
Същото.
Тук не е безопасно. Не спирайте.
Махни се от мен!
Пусни желязото!
Пусни го.
Кои сте вие бе, хора?
- Какво става тук?
- Успокой се.
Ще се измъкнем от тоя шибан кораб-призрак.
Какъв кораб?
Къде съм?
Бях в криогенна камера, нали? На път за Зарем.
Бях в работен екипаж за никеловите рафинерии.
Събуждам се... Само знам, че нищо не разбирам.
Видях куп ужасии.
Идваш с нас. Тук е много опасно.
Оставете го.
Майната ти! Няма да го оставим.
В него има едно. Надушвам го.
Вътре в мен?
Какво има вътре в мен?
Не ща някое да се излюпи до задника ми.
- Много е рисковано.
- Какво има вътре в мен?
- Не можем да го изоставим.
- Ти нали дойде да ги унищожиш?
- Какво е в мен?
- Не може ли да се спре развитието?
- Нямаме време.
- Не може тук. Лабораторията не работи.
Мога да го гръмна.
Какво има в мен?
Какво, по дяволите, има в мен?
Един паразит.
Чужд елемент.
В гърдите ти има чудовище.
Тия момчета са отвлекли кораба ти
и са продали криогенната ти камера на този човек.
А той е вкарал в теб едно извънземно.
Направо е отвратително.
И след няколко часа ще изскочи, като пробие гръдния ти кош,
и ти ще умреш.
Някакви въпроси?
Коя си ти?
Майката на чудовището.
Да го замразим на "Бети", а после докторите ще го извадят.
- Няма проблем.
- Абе, откога ти командваш?
Ами теб като те е страх.
По-кротко, хора.
Добре, ела с нас. Може и да оживееш.
Само без номера, че ще те гръмна.
Да се махаме.
Долу е ад. Няма ли друг път?
Трябва да оставим количката ти.
Знам.
- Маневрата "Кауленг", нали?
- Също като едно време.
Сигурно са охладителните резервоари.
Някой е отворил вентилите.
Не може да е работа на гадините, нали?
На дъното на кораба сме.
Трябва да минем през кухнята. Трийсетина метра.
Асансьорът е от другата страна.
- Това не ми харесва.
- Какво има за харесване?
- Загубена работа!
- Сигурен ли си за разстоянието?
Готов ли си да се понамокриш, приятел?
- Оръжията ти стрелят ли под вода?
- Еднократни са. Ще се справят.
Еднократни!?
Чувал съм.
- Колко изстрела?
- 20.
Разделените снаряди пробиват добре, макар и с по-малък калибър.
Бива си ги!
Поразяват безупречно и ги хвърляш след употреба.
Не бих хвърлил оръжие, към което съм привързан.
Няма нужда да ви казвам да поемете дълбоко въздух.
Като излезем оттатък, не плувай по гръб.
Исусе Христе!
Поставили са капан, мамка им! Това е засада!
Дистефано.
Не мога да го счупя. Дай си оръжието.
Наистина си много доверчива.
Ти я уби. Копеле такова!
Ще те хвана.
"Баща", заключи вратата.
Качвай се. Бързо!
Заяжда. Побързай!
Пусни ми крака, кучко!
Разкарай се.
Умри, копелдако!
Давай, човече.
Страшен купон, нали?
Какво правиш? Недей!
Ще успеем.
По дяволите.
Насам!
Така се радвам да те видя!
Помислих, че оня те застреля. Ранена ли си?
Нищо ми няма.
- Да не си бронирана?
- Аха. Хайде!
Простреля те в гърдите. Видях го.
Ти си робот?!
Мамка му! Кол е пълна с изненади.
Трябваше да се сетя. Никой човек не е толкова хуманен.
Мислех, че синтетичните действат с разум.
А ти си била истинска психарка, малката!
- Робот ли си?
- Второ поколение, нали?
Ти си "аутон".
Робот, създаден от роботи, нали?
Спомням си. Искаха да съживят производството на синтетични.
Вместо това го загробиха.
Не обичаха да им се казва какво да правят.
И властите наредиха да се приберат.
Чух, че само няколко успели да се измъкнат.
Не съм и мислил, че ще видя такъв на живо.
Чудно! Тя е тостер.
Може ли да тръгваме вече?
- Колко остава до кацането?
- Два часа.
Имаш ли инструменти? Може би се налага смяна на маслото.
Съжалявам. Забранен достъп.
- За малко да я изчукам.
- Сякаш не си чукал робот!
Ако Рен влезе в компютъра, спукана ни е работата.
- Трябва да намерим терминал.
- На това ниво няма пулт.
- Трябва да се върнем.
- Не може.
- Не знам кодовете за достъп на Рен.
- Помогни.
Не мога.
Ти си нов модел дроид. Можеш да влезеш в главния компютър от разстояние.
Изгорих модема си. Всички ги изгорихме.
Можеш да се включиш ръчно. Знаеш как.
В онази ниша горе има конекторни точки.
- Програмирана ли си за това?
- Не ме карай да го правя.
Не ме карай да те карам.
Не искам да влизам там. Вътрешностите ми все едно са втечнени. Не е реално.
Преодолей го. Трябва да взривиш този кораб, преди да достигне Земята,
и да избиеш гадините.
Само преди това ни дай време да се измъкнем.
- По дяволите!
- Има ли нещо?
Почакай.
Пробив в сектор седем, сектор три.
Сектор 9 - нестабилен.
Двигателите работят с 41%.
86 минути до приземяване.
Изразходихме твърде много енергия.
Не достигам критична маса. Не мога да го взривя.
Тогава го разбий.
Нищо ми няма.
Чувствам се отлично.
Пренастройка на данните.
Ново направление: 7-6-0-4-0-3. Ненаселен квадрант.
Спирачната система е изключена. Скоростта намалява.
Време до сблъсъка 43 минути и 8 секунди.
Опитай да освободиш пътя до "Бети".
И запали двигателите й.
Моля изчакайте.
Пулт 45V на ниво 1 изключен по тревога.
Рен! Почти е стигнал на "Бети".
"Баща", локализирай изтичането на енергия и докладвай.
"Бащата" е мъртъв, задник такъв!
Нарушител на ниво 1. Всички извънземни да се отправят към ниво 1.
Добре го подреди!
По дяволите!
- Я да видя.
- Не ме докосвай.
Хайде!
Сигурно си мислиш, че е много забавно.
Напоследък доста неща ми се струват забавни. Но едва ли е така.
Защо продължаваш да живееш?
Как издържаш да си това, което си?
Нямам особен избор.
Поне част от теб е човешка.
Аз съм просто...
Погледни ме.
Отвратителна съм.
Защо дойде тук?
За да те убия. Забрави ли?
Преди да съберат всички ни,
влязох в централния компютър.
Всички мръсни тайни операции на правителството са там.
Тази също - ти, извънземните, дори екипажът на "Бети".
Знаех, че ако успеят, това ще е краят им.
- Защо те е грижа какво ще стане с тях?
- Защото така съм програмирана.
Да не си от новите модели?
Не можех да ги гледам как вършат глупости.
Не можех да им позволя да се самоунищожат.
Разбираш ли това?
Някога го разбирах.
Опитвах се да спасявам хора.
Нищо не излезе.
Имаше едно момиченце.
Сънуваше лоши сънища.
Опитах се да й помогна.
Умря.
А сега дори името й не помня.
Май почти стигнахме.
Добре.
- Ти сънуваш ли?
- Ние имаме неврални процесори.
Когато спя, сънувам тях. Него.
Всяка нощ.
Навсякъде около мен. Вътре в мен.
Отначало се страхувах да сънувам, но вече не.
Защо?
Защото колкото и страшни да са сънищата, когато се събудя, е винаги по-лошо.
- Малко остана.
- Господи, много се уморих.
- Това е лошо, нали?
- Мисля, че сме близо до гнездото.
- Ще минем по друг път.
- Няма време.
- Има 90 минути.
- Вече не.
Какво?!
- Какво направи, роботке?
- Хайде да вървим.
Ако искаш да умреш тук с твоите братя и сестри, няма проблем.
Ама аз се каня да живея и след днес.
Ако туй парче пластмаса направи още някоя тъпотия, ще я убия!
Ще те убия.
Това щракаш ли го? Или да ти го опиша със схемичка?
А искаш ли още едно сувенирче?
- Колко далеч са доковете?
- Стотина метра.
Идвай!
Трябва да вървим.
Чувам ги. Толкова са близо.
Това е кралицата. Боли я.
Чакайте!
Господи!
Да вървим. Само можем да се молим да умре бързо.
Хайде.
- Не е честно.
- Цял ден все това повтарям.
Трябва да се свържеш отново с кораба и да отвориш люка.
Първис трябва да иде в криогенната камера.
Хайде, приятелче.
Време да спинкаш.
Никой да не мърда, иначе ще пръсна мозъка на дроида ви.
- Вземи им оръжията.
- Ще ме извините, сър, да ви го начукам!
Добре тогава. Аз ще убия нея, вие ще убиете мен и всички ще умрем
и никой няма да се измъкне.
А сега пусни оръжието.
Тая синтетична кучка ще се свърже с "Аурига"
и ще ни приземи в базата на Земята по стандартната процедура при спешност.
Не, няма!
Луд ли си?! Да не искаш да закараш тия гадини на Земята?
- Не видя ли какво стана днес?
- Интелектуалецът се произнесе!
- Чуй, ако...
- Ти никога ли не млъкваш?
Защо никой не ме слуша?
Казах ти, в началото всичко вървеше нормално. Кралицата снесе яйцата си.
Но после започна да се променя. Влезе в друг цикъл, така че...
Така че...
вече не й трябва приемник.
Няма вече яйца.
Тя разви утроба
и зародишът е вътре в нея.
Това й е дар от Рипли - човешка репродуктивна система.
Започна да ражда заради теб, Рипли.
И сега е съвършена.
Ти си...
прекрасна като пеперуда.
Виж само.
Твоето прекрасно бебче.
Виж, мисли, че ти си неговата майка.
Ела.
Имате връзка с цивилния кораб. Задействано отлитане по спешност.
Двигателите са запалени. Отварям люковете. Освобождавам блокировката.
Добре, само да намеря дюзите за вертикалната тяга.
Сигурен ли си, че можеш да пилотираш това нещо?
Задействан режим на изстрелване.
- Мислех те за мъртва.
- Стана ми навик.
- Защо сме все още тук?
- Търся ръчно включване за изстрелване.
За Бога!
Добра памет. Извини ме.
- Рипли се завърна.
- Това ли е?
Ама това чудо не можеш да пилотираш!
Майтапиш ли се? Тая барака е по-стара и от мен.
По дяволите! Още не сме готови. Люкът!
- Затворих го.
- Сто пъти го поправях.
Остави на мен.
Наближаваме земната атмосфера. 46 секунди за отделяне.
Кол, трябва да действаме.
ВНИМАНИЕ
Да се махаме оттук!
20 секунди за отделяне.
Хвани се за нещо. Отлитаме.
Хайде, миличка!
Това чудо ще се разпадне.
Налягането е нестабилно.
Иди и помогни на Кол да включи спомагателната помпа.
Хайде, по-живо!
Не аз съм механикът тук, глупако!
Основно съм по убиването.
Мамка му!
Върни се!
Джонър, къде си, кучи сине? Направи нещо, копеле.
- Какво трябва да направя?
- Хващай лостовете.
Пусни я.
Съжалявам.
Бойният кораб "Аурига" ще се разбие след пет секунди. Четири.
Три.
Две.
Една.
Благодарим ви.
- Какво гори?
- Ние.
Мамка му! Прав си.
Значи, това е Земята.
Това е.
За пръв път съм тук.
Сигурно скоро ще пристигнат военните.
Едва ли изгаряш от нетърпение да ги видиш.
Никак.
Знаеш ли, човек може направо да се изгуби тук, ако пожелае.
Какво мислиш?
Какво да правим?
Не знам.
Самата аз съм чужденец тук.
Субтитри за Visiоntехt: Надка Гунева
Rip: itsancho Благодарение на Lion!
ВULGАRlАN