Alien 3 - Extended Cut (1992) (Alien 3 (1992) DVDRip Extended.Cut.XviD.AC3-FRAGMENT.CD1.Bg.srt) Свали субтитрите
Пожар в криогенното отделение.
Повтарям: пожар в криогенното отделение.
Целият екипаж да се отправи към площадката за спешна евакуация.
Излитане в открития космос след 20 секунди.
ФИОРИНА "ФЮРИ" 161 КОСМИЧЕСКА РУДНА РАФИНЕРИЯ
ИЗПРАВИТЕЛНА ИНСТИТУЦИЯ ЗА ЛИЦА С ДВОЙНА Y-ХРОМОЗОМА
МАКСИМАЛНИ МЕРКИ ЗА СИГУРНОСТ
Катастрофирала е спасителна капсула.
Идете на брега. Може да има и други.
Веднага!
Кажи нещо.
"ФЮРИ" 161 ЗАТВОР ОТ КЛАС "В" КАТАСТРОФА НА СПАСИТЕЛНА КАПСУЛА
ЕДИН ОЦЕЛЯЛ - ЛЕЙТ. РИПЛИ
ЕДИН МЪРТЪВ МЪЖ - КОМ. ХИКС
МЪРТВА НЕИДЕНТИФИЦИРАНА ЖЕНА
ПРИБЛИЗИТЕЛНА ВЪЗРАСТ - 10 ГОДИНИ
ИСКАМЕ НЕЗАБАВНА ЕВАКУАЦИЯ ПО СПЕШНОСТ
ОЧАКВАМ ОТГОВОР - АНДРЮС, ДИРЕКТОР
ДО "ФЮРИ" 161 - КЛАС "В"
СЪОБЩЕНИЕ ОТ "НЕТУЪРК КОМКОН-УЕТЛЪНД ЮТАНИ"
Да започваме.
Всички заедно. Хайде.
Заповядайте, г-н Дилън.
Господи, дай ни сили да издържим.
Съзнаваме, че сме нищожни грешници в ръцете на разярения Бог.
И нека бъде така до деня на Страшния съд.
Амин.
Благодаря ви, господа.
Информация от "Контрол на слуховете". Ето какви са фактите.
Както някои вече знаят,
в 6 сутринта тук се разби спасителна капсула модел 337.
Един оцелял, двама мъртви,
дроидът разбит до неузнаваемост, не може да се поправи.
Оцелялата е жена.
Хубава ли е?
Искам само да кажа, че съм дал клетва за безбрачие...
която се отнася и за жени.
- Всички сме дали клетва!
- Затвори си плювалника, Морз.
Не одобрявам, ако компанията
й позволи свободно да се движи сред затворниците и екипажа.
Нашият брат иска да каже, че смятаме присъствието на всяко външно лице,
особено на жена,
за нарушение на хармонията и възможен пробив в духовното ни единство.
Съзнаваме какво мислите по въпроса.
Ще ви бъде приятно да чуете, че съм повикал спасителен екип.
Да се надяваме, че ще дойдат до седмица, и незабавно ще я евакуират.
Не ни минавай с тоя номер!
- Какво е медицинското й състояние?
- Не изглежда силно засегната.
В безсъзнание е. Не мога да дам по-конкретна диагноза.
- Ще оживее ли?
- Струва ми се, да.
В интерес на всички ни е да не излиза от болничния сектор
до пристигането на спасителния екип, и в никакъв случай непридружавана, ясно?
Да, сър.
Господа! Моля всички да спазваме установения ред и без излишни вълнения.
Нали така? Добре.
Благодаря ви, господа.
Добре.
Побързай, че няма да остане много.
Какво е това?
Малък коктейл по моя рецепта. Да ти се отворят очите.
- Доктор ли си?
- Казвам се Клеменс.
- Аз съм медицинското лице тук.
- Къде тук?
На "Фюри 161".
Колкото и да е тъжно, най-затънтената каторга на "Уейлънд-Ютани".
Нещо против?
В основни линии това ще те стабилизира.
Трябва да ти обръснем главата. Въшките са голям проблем тук.
Като се съвземеш, ще ти дам ножици за интимните части.
Как попаднах тук?
Катастрофира в спасителна капсула.
Отделила се е от кораба-майка, преди да навлезе в атмосферата ни.
Знаеш ли колко дълго си била в криогенен сън?
Подобно събуждане е шок за организма ти.
- Седмица-две няма да съм на себе си.
- Така е.
- Къде са другите?
- Нямаха късмет.
- Какво?
- Не оцеляха.
Трябва да ида на кораба.
- Не си в състояние.
- Ще ми дадеш ли дрехи,
или да вървя така?
Като имам предвид естеството на местното население, по-добре с дрехи.
Никой от тях не е виждал жена от години.
Нито пък аз, ако става въпрос.
В тази институция е имало до 5000 затворника,
но сега е останал само поддържащ състав от 25 човека.
- Защо?
- Да поддържа жив огъня.
За какво?
Доменна пещ!
Естествен метан. Имаме леярна, лейт. Рипли.
Изработваме оловни контейнери за токсични отпадъци.
Откъде знаеш името ми?
Изписано е отзад на шортите ти.
Освободи кабела!
- Къде са труповете?
- Имаме морга.
Сложихме ги там, докато пристигне следственият екип след около седмица.
- Имаше един дроид.
- Изключен е.
Навсякъде се бяха разхвърчали части. Изхвърлихме каквото можахме.
Командирът беше пронизан от предпазната броня.
Не е усетил нищо.
А малката?
Тя... се е удавила в криогенната си капсула.
Едва ли е била в съзнание, когато е станало.
Извинявай.
- Какво има?
- Къде е тя?
В моргата.
Трябва да я видя.
Искам видя какво е останало от нея.
Има ли особена причина да настояваш толкова?
Да. Трябва да съм сигурна как е умряла.
Не обичам да повтарям, когато се отнася за такъв деликатен въпрос,
но е съвсем ясно, че се е удавила.
Дъщеря ли ти беше?
Не.
- Може ли за момент да остана сама?
- Разбира се.
Прости ми.
Какво прави тя?
Всичко наред ли е?
Не.
- Трябва да направим аутопсия.
- Какво?!
Казах ти. Трябва да сме сигурни как е умряла.
А аз нали ти казах... че се е удавила.
Не съм сигурна.
Трябва да видя какво има вътре в нея.
- Дезориентирана си.
- Имам много сериозна причина.
Няма ли да кажеш каква е?
Възможно заразяване.
С какво по-точно?
Холера.
От 200 години насам няма регистрирани случаи на холера.
Моля те!
Всичко си е на мястото.
Няма признаци на зараза. Няма показания да е била болна.
Гръдния кош. Отвори я.
Внимателно.
Белите дробове...
са пълни с течност.
Значи се е удавила.
И тъй като не съм кръгъл идиот,
няма ли да ми кажеш какво точно търсим?
- Г-н Клеменс.
- Г-н Директор!
Едва ли се сте запознали с лейт. Рипли.
- Какво става тук, г-н Клеменс?
- Именно, сър. Какво става тук?
Първо, лейт. Рипли се чувства много по-добре, за моя радост.
Второ, в интерес на опазване здравето на всички, извършвам аутопсия.
- Без мое разрешение.
- Оказа се, че няма време.
Но всичко е наред. Няма признаци на инфекция.
Добре. Но няма да е зле Рипли да не се перчи пред затворниците,
както вече чувам, че прави.
Ще бъде полезно да ме информирате за промените във физическото й състояние.
- Или това ще ви дойде много?
- Трябва да кремираме телата.
Глупости. Ще ги запазим върху лед, докато дойде спасителният отряд.
Върху лед.
Има опасност за здравето на всички.
Лейт. Рипли смята, че все още има опасност от предаване на зараза.
- Казахте, че няма признаци на болестта.
- На пръв поглед детето се е удавило,
но без точни лабораторни тестове не може да сме сигурни.
Не е разумно да пренебрегнем и най-малката опасност от нежелан вирус.
Една епидемия от... холера ще стои много зле в рапорта, нали така, сър?
В тази институция имаме 25 затворника.
Всички с двойна У-хромозома.
Всички крадци, изнасилвачи, убийци и педофили... Боклуци.
Само защото са станали религиозни, не значи, че са по-малко опасни.
Опитвам се да не засягам убежденията им.
Не искам да се нарушава редът.
Не искам никакви вълнения.
Не искам една жена да се мотае наоколо и да им разбърква ума.
Разбирам. Заради собствената ми сигурност.
Точно така.
Ще оставя на вас, г-н Клеменс, да уредите кремирането.
Може да използват пещта, но искам всички в килиите до 10 ч. довечера.
Коледата подрани.
- Какво искаш да кажеш?
- Всички умрели биволи са добри.
Въшливи миризливци.
Остават само седем и край!
Не обичам да трепя тия гадини. Все си оплесквам обувките.
Като говорим за трепане, Франк, какво ти се ще да й кажеш?
- В смисъл?
- Ти знаеш. Ако ти се удаде възможност.
- Така, между другото?
- Аха.
Как ще й го кажеш, ако я срещнеш в столовата?
Няма проблем. Винаги съм имал успех с жените.
Казвам: "Добър ден, скъпа. Как си? Мога ли с нещо да ти бъда полезен?"
После я скивам от глава до пети.
Намигам и пускам една мръснишка усмивка.
И тя веднага чатка какво искам.
И ти вика: "Цуни ми гъза, разгонено копеле."
С удоволствие ще я цуна там или където поиска.
Да, колкото си по-груб, толкова повече ти налитат. Нали така, Франк?
Казвам ти - с кралицата като с курва, с курвата като кралица. Няма да сгрешиш!
Какво според теб е убило малката?
Не знам. Просто е умряла.
- На колко години беше?
- Към 11. Хубаво, здраво дете.
Както и да е. Насичаме я и я пускаме в казана.
Добре.
Франк, какво е това?
Предаваме това дете и този мъж в твое владение, Господи.
Телата им бяха изтръгнати от сенките на нашите нощи.
И сега са неподвластни
на мрака и на болката.
Това дете и този мъж
са вече отвъд нашия свят.
Сега те завинаги са вечни
и безсмъртни.
От пепел си и на пепел ще станеш.
И от прах на прах.
Защо?
Защо се наказват невинните?
Защо е нужна тази жертва?
Защо е тази болка?
Нищо не ни се обещава.
Нищо не е сигурно.
Единствено това, че едни биват пожертвани, а други пощадени.
Тя няма да познае страданията и болките, които изпитваме ние, оставащите тук.
Предаваме тези тела в пространството...
с ведри сърца.
Защото във всяко семе живее обещанието за цвят.
И във всяка смърт, колкото и да е нищожна,
се съдържа нов живот.
Ново начало.
Амин.
Казвам ти, странна работа. Само една жена да оцелее при тоя удар!
Така.
Много се говори, че тук съществува някаква дисхармония.
Някой ще ми каже ли какъв е проблемът?
Кажете ми, братя.
Аз ще ти кажа.
Нямам нищо против тъмнината или буболечките.
Нямам против да кисна в тоя тъмен влажен тунел цели седмици.
Но имам против Голик.
- Това ли било?
- Да. Той е луд и вони.
Отказвам да ходя където и да било с него.
Ще кажеш ли нещо в своя защита?
Момчето ще върви с теб.
Голик е един нещастник и страдалец, също като теб и мен.
- Но вони повече.
- И е луд.
Стига с тия глупости!
Имате да вършите работа.
Повече да не съм чул дума против Голик.
Ясно?
- Така си и мислех, г-н Арон.
- Вие го казахте, сър.
Исках само да ви благодаря за това, което казахте на погребението.
- Приятелите ми биха оценили...
- Едва ли искаш да имаш нещо общо с мен.
Аз съм убиец и изнасилвач.
Наистина ли?
Сигурно ти е неспокойно около мен.
- Вярваща ли си, сестро?
- Не особено.
Ние тук сме силно вярващи.
Ще стигне и за теб.
- Мислех, че за жени е забранено.
- Ами досега не е имало жени.
Но търпим всички. Дори нетърпимите.
Благодаря.
Казах го по принцип, нищо лично.
Това място е много добро за чакане.
И досега... не сме имали изкушения.
А какво чакате?
Чакаме Господ да дойде и да възкреси слугите си, за да изкупят своите грехове.
Дилън и останалите "алтернативни" хора,
така да се каже, прегърнаха религията преди близо пет години.
Искаш ли сироп?
- Пия лекарства.
- Така да се каже.
- Каква религия?
- Някаква апокалиптична,
утопична вяра, християнски фундаментализъм...
- Ясно.
- Точно така.
Когато компанията реши да закрие тази институция,
Дилън и останалите новопокръстени пожелаха да останат.
Позволиха им да останат като поддържащ персонал,
с двама надзиратели... и един лекар.
Ето ни, това сме ние.
А ти как получи тази чудна работа?
Харесваш ли новата си прическа?
Добре е.
Сега, след като се злепоставих заради теб пред Андрюс,
и си развалих и без това влошените отношения с добрия човек,
разказах ти и баналната история на "Фюри 161",
пак ли няма да ми кажеш какво търсеше в момичето?
Привличам ли те?
В какъв смисъл?
В онзи.
Много си пряма.
Отдавна съм тук.
Аз също.
Наистина ценя твоето внимание.
Но ми е съвсем ясно, че така отклоняваш въпроса ми.
По-най приятния начин, разбира се.
Разваляш атмосферата.
Тук съм на работа. Искам само да знам защо трябваше да ги кремираме.
И тъй като съм в леглото ти, смяташ, че ти дължа отговор.
Смятам, че ми дължиш отговор. Леглото няма нищо общо.
В криогенната камера сънувах кошмар и исках да съм сигурна какво я е убило.
Във всеки случай, допуснах грешка.
Сигурно.
А сега допускам и втора.
- Така ли? Каква по-точно?
- Сближаване със затворник.
Физическа близост. Правилникът го забранява, нали?
Категорично.
- Кога стана това?
- Мисля, че знаеш.
Аз не съм затворник.
На тила си имаш код.
Това заслужава обяснение.
Но не мисля, че сега е моментът.
Извинявай. Развалихме всичко, нали?
Г-н Клеменс.
Г-н Арон.
Г-н Андрюс иска да се явите при вентилационна шахта 22. Веднага.
- Станала е злополука.
- Нещо сериозно ли?
Може и така да се каже. Един от затворниците е... нарязан на парчета.
Съжалявам. Трябва да вървя.
Служебни задължения.
- Откъде знаеш?
- Обувката.
Бях му дал задача, сър. Беше мързеливо копеле.
Без извинения, г-н Арон. Не е ваша вината.
Ами, мисля, че няма какво да кажа. Смъртта е настъпила мигновено.
Ама че работа!
Като гледам, подхванала го е перката.
- Засмукал го е вентилаторът. Само че...
- Веднъж за малко не хвана и мен.
Колко пъти съм им казвал да стоят далеч от вентилаторите.
- Никой не слуша.
- Само дето вентилаторът духа навън.
- Какво е това?
- Не знам.
Искам да ви видя в моя сектор след 30 минути, г-н Клеменс.
И какво сега!
Андрюс ще се вбеси, че ходиш наоколо без придружител.
- Кажи ми за злополуката.
- Убит е един от затворниците.
Така ли? Как?
Във въздушната шахта.
Глупакът бил засмукан от триметров вентилатор.
Видях нещо на мястото на злополуката. Малко встрани.
Някакъв белег. Като нещо изгорено.
Същото като в камерата на детето.
Виж, аз съм с теб.
Искам да помогна, но трябва да знам какво става тук.
Или какво ти мислиш за всичко това.
Ако искаш да помогнеш, намери компютър със звукови възможности,
за да вляза в записите на полета.
Тук няма нищо подобно.
Ами Бишъп?
Дроидът, който катастрофира с мен.
Ще те насоча в правилна посока.
Не мога да дойда с теб. Ангажиран съм.
Туй ще се отвърже. Голик, стига си мърдал.
Какво, по дяволите, е това?
Не е добре увито.
- Нищо не върши както трябва!
- Яде. Това го върши добре.
Голик. Запали една свещ за Мърфи.
Ще запаля хиляда.
Беше много специален. Никога не се оплака от мен.
Аз го обичах.
Вярно ли е, че главата му се пръснала на 100 парчета?
У кого е кибритът?
- Седнете, г-н Клеменс.
- Благодаря.
- Захар?
- Не, благодаря.
- Мляко?
- Малко, моля.
Благодаря, г-н Арон.
Слушай, боклук такъв! Само се опитай да ме прецакаш, ще те срежа наполовина.
Не съм сигурен, че разбирам.
Точно в 7 часа получих информация от мрежата.
Първото съобщение на такова високо ниво,
което някога се е получавало тук, доколкото ми е известно.
Искат да се грижим за жената. Смятат я за първостепенен приоритет.
- Защо?
- Нямам представа.
Защо я пусна да излезе от болничния сектор?
Злополуката с Мърфи е типична,
когато някой тъпак го хване меракът.
Аз съм лекар, ти си началник на затвора.
И двамата знаем много добре какво точно си.
Седни!
Мисля, че е по-добре да си вървя. Не ми е приятно тук.
Не е ли това чудесно! Само си помисли, Клеменс.
Как искаш да обясня твоята мръсна история на новата ти приятелка?
За нейно собствено добро, разбира се.
Седни, дявол те взел!
Не ми харесваш. Ти си непредсказуем, нахален, по всяка вероятност опасен.
Поставяш всичко под въпрос.
Ако не ми трябваше лекар, нямаше да те пусна да доближиш.
- Вечно съм благодарен.
- Запази сарказма за себе си.
Има ли нещо, което трябва да знам?
- За кое?
- За жената. Не се будалкай с мен.
Всяка свободна секунда си с нея.
Подозирам, че вниманието ти не е само медицинско.
Казала ли ти е нещо?
Откъде е? Каква е мисията й? Какво е правила в спасителната капсула?
Каза, че била на боен кораб, който аварирал. Останалото е строго секретно.
Не съм настоявал да разбера повече.
- И това е всичко? Сигурен ли си?
- Да.
- Нищо друго?
- Не.
Излез.
Млък, кучко!
Пуснете ме!
Майната ти! Не!
Не мърдай!
Добре ли си?
Кучи син!
Махни се оттук. Трябва да превъзпитам някои братя.
Въпроси на духа.
Цигари.
Давай.
Сякаш минахме десет градски квартала.
- Колко?
- Това прави 176.
Не можеш ли да дъвчеш по-тихо? Изчислявам колко е голям тоя сектор.
- Не мога да мисля при тоя шум...
- Бъди по-толерантен.
Извинявай.
Обходихме целия сектор...
- Хей!
- Какво?
- Откъде идва това, мамка му!
- Не псувай!
Млъкни! Мога да казвам "Мамка му!", защото не споменавам Бога.
Какво става със свещите?
Сигурно духа от вентилационната шахта. От най-близкия циркулатор.
Ако всички свещи угаснат, как ще се ориентираме?
Някой ще трябва да се върне и да ги запали.
Сигурно аз ще съм този.
Внимавай къде стъпваш.
Добре, кой си прави майтап?
Върви!
Бързо, тук вътре!
Помогни ми!
Върви! По дяволите, бързо!
Хайде! По-живо!
Дай ми това.
Махни това проклето нещо от мен!
Пусни ме!
- Здрасти, Рипли.
- Здравей, Бишъп.
- Как се чувстваш?
- Болят ме краката.
- Съжалявам.
- Няма нищо. Аз просто винаги оцелявам.
Ти как си?
- Ще влезеш ли в записа на полета?
- Няма проблем.
Голик?
Вътре съм.
Какво е станало на кораба "Сулако"? Защо са изстреляни нашите капсули?
Криостаза: прекъсната.
Пожар в криогенното отделение. Повтарям: пожар в криогенното...
Какво е станало? От какво е причинен пожарът, Бишъп?
Чуваш ли ме?
От електрическата система. Между етажите.
Сензорите улавят ли движение преди отделянето на капсулата?
Много е тъмно. Вече не съм това, което бях.
Само ми кажи. Записът показва ли нещо?
Имало ли е извънземно на борда?
Да.
На "Сулако" ли е останало или е дошло с нас в спасителната капсула?
През цялото време е било с нас.
Компанията знае ли това?
Компанията знае всичко, което е станало на кораба.
Всичко отива в компютъра и се изпраща в мрежата.
И те искат това?
Направи ми една услуга. Изключи ме.
Мога да бъда пренастроен. Но никога вече няма да съм върхът.
Предпочитам да съм нищо.
Сигурен ли си?
Направи ми тая услуга, Рипли.
Не бях аз! Не го направих аз!
Помогни ми. Чудовището беше.
Храни се с мозъци. Никой не може да го спре.
- Къде са Богс и Рейнс?
- Закла ги като прасета.
Не съм аз. Не съм аз!
Напълно полудя. Няма виновни, но трябваше да бъде вързан с вериги.
Вие го казахте, сър. Луд за връзване.
Дръжте го изолиран от другите. Не искам да причини паника.
- Клеменс!
- Да.
- Успокой бедния идиот.
- След като разберем за братята.
Я се стегни. Кажи сега каквото имаш да казваш.
Къде са Богс и Рейнс?
Няма да изкопчиш нищо от него.
Трябва да пратим да ги търсят.
Това копеле може да ги е затрило.
Но не си сигурен!
Никога не ме е лъгал.
Той е луд, кръгъл глупак, но не е лъжец.
Казва истината.
Искам да поговоря с него за това... чудовище.
- Наистина е чудовище!
- С никого няма да говориш!
Не ме интересува мнението ти, защото не са ти известни всички факти.
Това е осъден убиец, известен с особено жестоките си престъпления.
- Не съм ли прав, г-н Дилън?
- Да. За това си прав.
Тогава ще говоря с теб. Важно е.
Като свърша служебните си задължения, ще се радвам да си поговорим, става ли?
Да видя дали правилно разбирам, лейтенант.
Съществото, високо 2.5 метра, с киселина вместо кръв, е дошло с вашия кораб.
Убива, когото види, и е общо взето неприятно.
И очакваш да вярвам на всичко това.
Не. Нищо не очаквам.
- Страхотна история, г-н Арон.
- Точно така, сър. Истинска приказка.
- Не съм чувал подобно нещо, сър.
- Не се съмнявам.
Кажи ми, лейтенант, какво предлагаш да направим?
- С какви оръжия разполагате?
- Това е затвор.
- Затворниците нямат достъп до оръжия.
- Така не могат да те убият.
Да. И няма начин да избягат.
Като дойде следващият транспортен кораб, компанията ще го закрие.
Това е затвор с максимални мерки за сигурност...
...и няма никакви оръжия?
Имаме няколко ножа в кланицата, няколко в столовата и някоя-друга брадва.
- Нищо внушително.
- И това е всичко?
Тук държим на почтеността!
- Тогава ни е спукана работата.
- Не.
Твоята е спукана. Затваряме те в болничния сектор. Под карантина.
Г-н Арон ще те придружи.
Там няма големи зверове, нали?
Точно така. Послушно момиче.
Всички в столовата. Шефът свиква събрание.
Всички в столовата. Веднага.
Няма ли начин да се измъкнем оттук? Да избягаме?
- Не. На шест месеца идва търговски кораб.
- И нищо друго?
По дяволите!
Скоро ще пратят някой да те вземе.
Сериозно? Какво значи "скоро"?
Не знам. Досега никой не е бързал за насам.
Искаш ли да ми кажеш за какво си говорихте с Андрюс?
Не.
Ще ме помислиш за луда.
Това не е много милосърдно.
Как се чувстваш?
Нямам температура.
Но ме боли гърлото, гади ми се.
- И съм бясна.
- Нормално е - при тези обстоятелства.
Да ти предложа ли един от моите специални коктейли?
Не знам защо всички се обвиняват един друг.
Никой не е съвършен. Човешко е да се греши.
Никой човек не е съвършен.
В един луд свят
се налага нормалният човек да се прави на ненормален.
Истинско прозрение, Голик.
Благодаря.
Омъжена ли си?
- Кой, аз?
- Омъжи се, народи си деца.
Хубаво момиче си.
Познавах много такива момичета. Навремето.
Харесваха ме.
До един момент.
И ти ще умреш.
А ти?
- Какво?
- Женен ли си.
- Защо питаш?
- От любопитство.
Не.
- Дължиш ми обяснение?
- Какво по-конкретно?
Когато те попитах как получи тази работа, ти отклони въпроса ми.
Питах те за затворническия номер на тила ти, но ти пак ме замота.
Това е дълга и тъжна история. И доста мелодраматична.
Да чуем.
Щом настояваш.
След студентските си години,
въпреки че бях тайно пристрастен към морфин,
ме смятаха за многообещаващ лекар. Мъж с бъдеще.
На първата си работа давах 36-часови дежурства в спешно отделение.
Веднъж след дежурство прекалих с пиенето.
И тогава ме извикаха по спешност.
Беше гръмнал котел на горивна инсталация, имаше 30 пострадали.
11 умряха.
Не от злополуката, а защото предписах погрешна доза болкоуспояващо.
Дадоха ми седем години затвор и понижиха лиценза ми като лекар.
- Но поне се отказах от морфина.
- Съжалявам.
Мисля, че леко се отървах.
Тук ли излежа присъдата си?
Добре опознах този разнообразен отбор.
И когато решиха да останат, останах с тях.
Никъде нямаше да ме вземат на работа.
И така, все още ли ми се доверяваш с иглата?
Великолепно.
Господи, дай ни сили да издържим.
Съзнаваме, че сме нищожни грешници в ръцете на разярения Бог.
И нека бъде така до деня на Страшния съд.
- Амин.
- Амин.
Какво, по дяволите, става тук?
Какво ви прихвана?!
Убийство, изнасилване, наши братя са в опасност.
Не искам повече подобни изстъпления!
И щом имаме проблеми, трябва да сме единни.
Да. Благодаря, г-н Дилън.
Добре. Отново информация от "Контрол на слуховете".
Ето какви са фактите.
Точно в 8,00 часа затворник Мърфи, поради небрежност от негова страна,
е намерен мъртъв във вентилационна шахта 17.
По всяка вероятност е засмукан от витлото.
Към 21,00 часа затворник Голик е забелязан в умопобъркано състояние.
Затворниците Богс и Рейнс липсват.
Съществува голяма вероятност да са пострадали
от ръката на затворник Голик.
Трябва да организираме и да пратим екип да ги търси.
Търсят се доброволци.
Мисля, че е честно да признаем, че в нашата безупречна институция
изведнъж възникнаха някои проблеми.
Мога само да се надявам, че ще бъдем единни през следващите няколко дни,
докато пристигне спасителен екип да прибере лейт. Рипли.
- Тук е! Хвана Клеменс!
- Веднага прекратете тоя бяс!
Казвам ви! То е тук!
Г-н Арон, върнете тая глупачка в болницата!
- Какво е това?
- По-живо!
Майната му!
Отдаваме ти благодарност, Господи!
Усещаме гнева, наближава часът на Твоята присъда.
Апокалипсисът настъпва.
Нека бъдем готови.
Нека твоята милост бъде справедлива.
- Огромно беше.
- Амин.
- Там беше. Видях го.
- Знам.
Какво, по дяволите, ще правим сега? Кой командва тук?
Трябва да се организираме, нали така?
Точно така! Аз съм следващият по ранг.
- Ще ни командва 85. Я стига бе!
- Не ми викай така!
Няма начин да заменя Андрюс. Той беше добър човек.
- Знам, че не го харесвахте...
- Арон, не е време за тия глупости.
А ти, сестро? Не искаш ли да ни покажеш лидерските си способности?
Майната й на тая! Ти поеми командването.
- Да!
- Така или иначе зависим от теб.
Изключено. Не ставам за командир.
Грижа се само за паството си.
Какво, по дяволите, иска това чудовище?
Всички ли ще опита да ни затрие?
Да.
Колко мило! И как ще го спрем?
- Нямате оръжия. Така ли е?
- Точно така.
Не съм виждала точно такова досега.
Движи се по различен начин.
Но предишните се плашеха от огън. От нищо друго.
- Можем ли да изолираме тоя сектор?
- Няма как. С 600 въздухопровода...
А видео системата? Навсякъде има монитори, може да ги използваме.
Видеокамерите не работят от години. Много системи не работят.
Имаме техника, но не можем да я оправим.
- 85 иска да каже...
- Не ми викай така!
Нямаме център за развлечения, климатична инсталация и видео система.
Няма наблюдение. Няма фризери. Няма сладолед, мамка му!
Няма презервативи, няма жени.
Няма пушки. Има само гадости!
Майната й! Що изобщо говорим с нея? Тя довлече тая гад!
Що не й смачкаме сурата в стената!
Нищо против.
Морз.
Така. Добре.
Какво ще правим?
Какво е това?
Води от столовата до болничния сектор. Вентилационна шахта.
Тогава влизаме там и го продухваме навън.
Гледай, оттам минават километрични тунели.
То няма да стигне далеч.
Ще се загнезди в тая зона.
Точно някъде... тук.
Откъде знаеш?
То е като лъва. Гледа да не се отдалечава от зебрите.
Зебрите ли? А, ясно!
Но как ще тичаме там на тъмно?! Извън шахтата няма осветление.
- Няма ли прожектори.
- Хиляди, но липсват батерии.
Фенерчета? Можем ли да запалим огън?
Човешкият род се радва на тази привилегия още от Каменния век.
Можем да минем и без сарказъм.
Никога не е използвана. Щяха да погребват тук ядрени отпадъци.
Но нищо не направиха. Чисто нова.
Това ли е единственият вход и изход?
Това е. Стените са дебели три метра. Качествена стомана.
Казваш, че ако вкараме нещо там, няма начин да излезе?
Точно така. Няма никакъв начин.
Ето къде го държат. Забравих как му викат.
- Квинитрицетилин.
- Така си и мислех.
А сега трябва да организирам сектора заедно с Дилън, да намерим четки и...
- Така че, х-м...
- Дейвид...
- Ти се разпореди за тия варели.
- Слушам, 85.
И, м-м... не ми викай така.
Какво значи това "85"?
Надзърнахме в личното му досие. Неговият коефициент на интелигентност.
Веднъж видях как варел със същото това падна в брегови бункер.
След експлозията един влекач остана 17 седмици на сух док.
Страхотно вещество!
Добре, нека се разберем.
Искаш да го запалим и да го издухаме през тръбите,
да го натикаме тук, да тръшнем вратата и да го приклещим вътре?
Точно така.
И си избрала нас, углавни престъпници, за ортаци, а?
Да нямате по-добро занимание?
Защо ще си жертваме задниците заради теб?
Задникът ти вече е пожертван.
Единственият въпрос е какъв избор имаш.
Виж какво. Само една на всеки 2000 батерии работи.
Можеше да сме и по-зле. Да мажем с четките.