Alien 2 - Collectors Edition (1986) (Aliens (1986) DVDRip Collector's.Edition.XviD.AC3-WAF.CD2.Bg.srt) Свали субтитрите
Добре. Изчакайте в командната зала.
Добре, да вървим.
Добре ли си?
Сър, изолирали са това крило и от двете страни.
Вратите са заварени, стълбището е блокирано с тежки предмети.
Но явно барикадата не е издържала.
- Има ли трупове?
- Не, сър.
- Последен бой.
- Сигурно е било страшно.
По всичко личи.
Насам, Дрейк. Ще минем за по-напряко през медицинската лаборатория.
Лейтенант.
Това те ли са?
Внимателно.
Прилича ми на любов от пръв поглед.
Ама то те хареса.
Две са живи, останалите са мъртви.
Изрязани преди имплантацията на ембриона.
Обект: Марачук, Джон Дж. Починал по време на процедурата.
Убили са го при ваденето.
Май попаднахме на нещо.
- Зад нас.
- Някой от нашите?
Ейпон, къде са хората ти? Има ли някой в блок "Д"?
Съвсем не. Всички сме в командната зала.
Говори ми, Фрости.
Не спирай, върви напред.
- То се движи.
- Накъде?
Срещу нас. Точно отпред е.
- Мамка му!
- Задръж.
Няма страшно. Излез оттам.
- Хвани я.
- Не се бой. Няма да ти сторим зло.
Всичко е наред. Хайде, излез.
Хайде. Леко...
Хванах я.
По дяволите!
- Не я оставяйте да избяга.
- Под скарите е.
- Фрост, освети насам.
- Къде отиде?
- Светни тук.
- Тук долу.
- Ето.
- Ето я.
Отдръпнете се. Плашите я.
- Дръжте я. Ще я изпуснем.
- По дяволите!
Чакай!
Всичко е наред. Няма страшно.
Не се бой.
Виждаш ли?
Почакай. Недей!
Всичко е наред. Всичко ще се оправи.
Спокойно. Всичко ще бъде наред.
Всичко ще се оправи.
Спокойно!
ЗА ГРАЖДАНСКА ДОБЛЕСТ. ВТОРА СТЕПЕН
- Как й беше името?
- Ребека.
Мисли, Ребека. Концентрирай се.
Да започнем отначало.
Къде са родителите ти?
- Виж, трябва да опиташ...
- Спри за малко, Горман.
- Напълно е блокирала.
- Физически нищо й няма.
Малко е недохранена, но няма трайни увреждания.
Абе само си губим времето.
Опитай това. Малко горещ шоколад.
Точно така.
Хубаво е, нали?
Май почистих едно местенце тук. Сега ще трябва да почистим и останалото.
Не е за вярване, че под всичко това се крие едно малко момиченце.
При това толкова красиво.
Не говориш много, нали?
- Място за пушачи или непушачи?
- Просто ми кажи за какво сканираш.
ПРП. Персонални радиопредаватели. Имплантирани са на всеки колонист.
Ако са в радиус от 20 км, ще ги засечем. Дотук - нищо.
Не знам как си оцеляла. Но си смело момиче, Ребека.
Нют.
- Какво каза?
- Името ми е Нют.
Никой не ме нарича Ребека, освен брат ми.
Харесва ми.
Аз съм Рипли. Приятно ми е да се запознаем.
А това кой е?
- Кейси.
- Здравей, Кейси.
- А брат ти как се казва?
- Тими.
И Тими ли е някъде наоколо? Може би се крие като теб.
Сестра имаш ли?
Майка и татко?
Погледни ме. Къде са?
Мъртви са, ясно ли е? Сега мога ли да си вървя?
Съжалявам, Нют.
Не мислиш ли, че с нас ще си в безопасност?
Тези хора са тук, за да те пазят. Войници са.
Това не променя нищо.
Трябва ли ти още нещо?
Ей, Бишоп! Трябва ли ти още нещо?
- Хубав домашен любимец си си намерил.
- Страхотен е, нали?
Горе ръцете и долу гащите! Намерих ги.
- Живи ли са?
- Не е ясно. Изглежда всички са заедно.
Ей там, в приемната станция. На подниво 3, под главните охладителни кули.
- Сякаш са на градски събор.
- Да не губим време, Ейпон.
Слушам, сър.
Да вървим! Не ни плащат на час. Да си заработим заплатите.
Ти ще караш, Фрост.
Не се бой. Всичко ще се оправи.
Искам V-образно разгръщане. Второ отделение на левия фланг.
Движете се по координати 6-6-4.
Включете скенерите. Стойте във V-формация, за да не ви обкръжат.
Хъдсън, включете скенерите. Следете в ляво и в дясно.
На 40 м навътре, координати 2-2-1, трябва да има стълбище.
Ясно. Видях го.
Търсите подниво 3.
Да вървим. Хъдсън, нали разбра? Хикс, пази ни гърба.
Вървете внимателно. Проверете онези ъгли.
- Спазвайте дистанция.
- Чухте какво каза. Спазвайте дистанция.
Сигналът започва да се губи.
- Вероятно интерференция от постройката.
- Включете прожекторите.
Следващото ниво. После продължете по 2-1-6.
Прието. По 2-1-6.
Не виждам добре. Какво е това?
Ти ми кажи, човече. Аз само работя тук.
Какво е това?
Не знам.
Продължавайте навътре.
Внимавайте със стрелбата, целете се точно.
Помнете, че търсим цивилни.
Внимателно.
Стегнете редицата. Доста сте се разпръснали.
Бъдете предпазливи.
- Прилича на някаква наслоена смола.
- Наслоена откъде?
Никой да не пипа нищо!
Работливи създанийца, а?
- Горещо е като в ада.
- Да, ама е суха жега.
Престани.
С какво стрелят импулсните карабини?
10 мм експлодиращи снаряди без гилзи. Поразяват и през броня. Защо?
Виж къде е екипът ти. Точно под главните топлообменници.
Е и?
Ако стрелят там с такъв заряд, няма ли да пробият охладителната система?
- Абсолютно права е.
- Е и какво?
Цялата тази станция представлява в общи линии ядрен реактор. Нали така?
Така че става въпрос за термоядрена експлозия и "Адиос, мучачос."
Супер! Страхотно!
Мамка му!
Вижте какво... Ейпон.
Вътре не може да стреляме. Искам да събереш пълнителите на всички.
- Тоя да не е мръднал?
- А какво да използваме, груб език?
Само огнехвъргачките. Карабините на рамо.
Изпълнявай, сержант. И без гранати.
Добре, куклички, чухте човека. Вадете пълнителите.
Хайде, Васкес. Вади пълнителя.
По дяволите!
Ти също. Давай го, Уързбовски. Кроу, веднага. Сдай пълнителите.
Ама че работа, Васкес!
Да вървим. Фрост, ти отговаряш. Отвори чантата.
- Благодаря, сержант.
- Хикс, пази ни тила.
Излизаме оттук!
Държа си това подръка за срещи отблизо.
Ясно.
- Някакво движение?
- Няма.
Майка му стара!
Нют, иди да седнеш отзад.
Върви. Веднага.
Бъдете нащрек! Да довършим огледа.
Нали сме командоси, имаме да вършим работа. Движете се.
Леко.
Шефе! Ела. Тук има един жив.
- Ще се оправиш.
- Моля ви... убийте ме.
Запази спокойствие. Ще те измъкнем оттук.
Всичко ще се оправи.
- Господи.
- Както има, Дитрих?
Получи гърчове!
Дитрих, отдръпни се!
- Огнехвъргачката.
- Убий го!
Отдръпнете се. Огнехвъргачката. Мърдайте!
- Движение.
- Какво става?
- Не мога да засека.
- Говори ми.
Многобройни сигнали. Наближават.
Минете на инфрачервени. Отваряйте си очите.
- Какво става? Нищо не се вижда.
- Изтегли екипа.
Отчитам сигнали и отпред, и отзад.
- Къде? Нищо не виждам.
- Прав е. Тук отзад няма нищо.
Казвам ви. Нещо се движи и това не сме ние.
Скенерът направо се побърка. Те са навсякъде около нас. Господи!
Може инфрачервените да не ги ловят.
Хайде!
- Исусе Христе, какво става тук?
- Уързбовски и Кроу са мъртви.
Дитрих, Кроу! Млъкнете.
Да потанцуваме!
Кой стреля?
Заповядах да не се стреля.
Излизат от проклетите стени!
Ейпон, искам да се спре стрелбата напосоки...
Прекратете стрелбата, по дяволите!
Ейпон, дайте подавляващ огън с огнехвъргачките и се оттегляйте...
Какво каза след "огнехвъргачките"?
Казах "дайте подавляващ огън с огнехвъргачките и се оттегляйте".
Сержант!
Отговори, Ейпон!
- Отговори ми, Ейпон!
- Вече го няма!
- Измъкни ги оттам!
- Млъкни!
- Изведи всички оцелели...
- Няма ли да млъкнеш?!
Къде е Ейпон?
Сержантът го няма. Да се омитаме оттук.
Изнасяме се, момчета.
- Хъдсън, пази се.
- Видях го!
- Казах им да се изтеглят.
- Веднага!
- Казах им да се изтеглят!
- Отрязани са.
Направи нещо! По дяволите!
Дръж се, Нют.
Какво, по дяволите, правиш?
Обръщай!
Това е заповед!
- Обърни машината!
- Махни се от мен, по дяволите.
Това беше твоят шанс, Горман.
- Хайде.
- Хайде, Вас.
Де се махаме.
Хайде, да тръгваме.
Вратата е блокирана. Трябва да заобиколим.
Отворете вратата.
Дрейк, махаме се!
Дръж ги, Вас.
Бягай!
Мамка му!
- Мърдай.
- Идвай, Дрейк.
Дрейк, хайде!
- Всичко гори!
- Загубен е.
- Не! Дрейк остана там!
- Изгаси го.
- Дрейк идва.
- Загубен е.
Не, не е!
Забрави го. Вече го няма.
Помогнете с тая проклета врата!
Хапни това.
Тръгвай!
Всичко е наред, измъкнахме се.
Разбила си трансмисията. Стърже на метал.
Хайде, успокой се.
Добре ли си?
Махни се от мен!
- Лейтенант.
- Какво е станало с Горман?
Не знам. Може би получи сътресение.
- Но е жив.
- Не, мъртъв е!
- Стани бе, смотаняк! Тогава ще те убия!
- Назад! Веднага!
Някой да ми намери аптечка.
Слушай. Сержантът и Дитрих не са мъртви. Сигналите им са слаби, но не са мъртви.
- Ами да се върнем за тях.
- Как ли пък не! Не се връщам там.
Не можеш да им помогнеш.
Не можеш. В момента ги увиват в пашкул, както останалите.
Мили Боже, това не може да става.
Човече, невъзможно е това да става.
Добре. Имаме седем химически бомби ЦН-20.
Да ги хвърлим и да обгазим цялото гнусно гнездо.
Не знаем дали ще им сторят нещо.
Да се разкараме и да зарежем всичко. Защо изобщо говорим за това?
Предлагам да отлетим и да взривим от орбита цялата площадка с ядрен взрив.
Единственият начин да сме сигурни.
- Абсолютно.
- Я чакайте малко!
Инсталацията има значителна финансова стойност.
Да пратят сметката на мен.
Вижте, това е огромно напрежение за всички ни. Разбирам го.
Но нека да не избързваме с решенията.
Ясно е, че това са същества от значим вид,
и не мисля, че имаме право произволно да ги изтребим.
- Глупости.
- Да. И още как.
Май не си в течение какво става, но току-що ни разказаха играта.
Не съм сляп, видях какво стана, но няма да разреша такова действие. Съжалявам.
Смятам, че ефрейтор Хикс е оторизиран да взема решения.
Ефрейтор Хикс е...?
Операцията е под военна юрисдикция и Хикс е следващият по чин, нали така?
Така е.
Вижте, това тук е инсталация за милиони долари.
Не може да вземе такова решение. Той е само един мърморко.
- Не се обиждай.
- Няма.
- Феро, чуваш ли ни?
- В готовност съм.
- Ела да ни вземеш. Незабавна евакуация.
- Идваме.
Мисля да отлетим и да унищожим всичко с ядрен взрив.
Само така ще сме сигурни.
Да действаме.
Повдигни го по-високо, Хъдсън.
Да го оставим тук.
По-живо, Спънкмайер. Излитаме.
- Чакай малко. Тук нещо...
- Качвай се бе!
Вътре съм. Вдигам рампата.
По дяволите.
Къде по дя...?
Бягайте.
Страхотно. Направо страхотно, човече.
А сега какво ще правим? Добре се подредихме!
Свърши ли?
Добре ли си?
Сега май няма да можем да си тръгнем, а?
- Съжалявам.
- Няма защо. Не беше твоя вината.
Това е. Всичко свърши, човече. Какво, по дяволите, ще правим сега?
Може да си запалим огън и да си попеем край него, а?
По-добре да се връщаме. Скоро се стъмва и те излизат предимно нощем. Предимно.
Това е всичко, нали?
Така, това е всичко, което успяхме да спасим от останките на кораба.
Имаме четири импулсни карабини с по около 50 пълнителя всяка.
Това не е толкова добре.
Имаме 15 от тези гранати М-40.
Не ги пипай. Опасно е, скъпа!
- Само тази ли остана?
- Пълна е само до половината.
Имаме още една, но е повредена. За нея не знам.
Но добрата новина е...
Имаме четири караулни робота
с действащ дисплей и скенер.
Страхотни са за охрана. Ще ни свършат добра работа.
След колко време ще ни обявят за изчезнали и ще пратят отряд да ни търси?
След 17 дни.
17 дни? Не искам да убивам ентусиазма ви, но няма да оцелеем и 17 часа.
Ония неща ще проникнат и тук както одеве...
Това момиченце е оцеляло много по-дълго дори без оръжие и подготовка. Нали така?
- Защо не я направиш и командир?
- Просто се стегни.
Стегни се, защото си ни нужен и ми писна от простотиите ти.
Сега се включи в компютъра и потърси чертежите.
Строителни чертежи, които показват разположението на комплекса. Чуваш ли?
Трябва да видя въздушните шахти, тунелите за кабелите, дълбоките етажи,
всеки възможен достъп до комплекса.
- Нямаме много време.
- Добре, започвам.
Просто се успокой.
Отивам в лабораторията. Да видя как е Горман и да продължа изследванията си.
Добре, върви.
Явно се придвижват по този сервизен тунел.
Очевидно. Той води от приемната станция до поднивата.
Приближи малко. Добре, дай нататък. Върни...
Добре, покажи и това.
Не. Там някъде отзад е.
В този край има хидравлична врата.
Не може ли да сложим караулен робот в тунела и да запечатаме тази врата?
Може, но само при положение, че влязат в комплекса.
Правилно. Затова ще възстановим барикадите в тези два участъка
и ще заварим шахтите тук... и тук.
Така ще могат да дойдат тук само по тези два коридора.
Точно така. Може да поставим другите караулни роботи тук и тук, нали?
- Точно така.
- Супер!
Сега ни липсва само едно тесте карти.
- Добре, да действаме по задачи.
- Слушам.
КАРАУЛЕН РОБОТ ОРЪЖИЯ: ГОТОВИ
Готова ли си, скъпа. Да се омитаме оттук.
Тук Хъдсън. Роботи "А" и "Б" са разположени и настроени.
Активирам оръжията им.
- Пробвай ги, Хъдсън.
- Огън!
Да изчезваме оттук.
Запечатваме тунела. Хайде, миличка.
Дано си струва труда.
Искам да сложиш това.
- За какво служи?
- Това е локатор.
Така мога да те открия навсякъде из комплекса с ето това.
За всеки случай.
- Благодаря.
- Не е годежен дар или нещо от сорта.
Добре, какво следва?
Последна спирка.
Хайде в леглото.
Лягай.
Точно така. А сега поспи. Много се умори днес.
Не искам да спя. Сънувам страшни сънища.
Обзалагам се, че Кейси не сънува страшни сънища. Я да видим!
Там няма лоши неща.
Виждаш ли? Опитай да направиш като нея.
Тя не сънува лоши сънища, защото е само парче пластмаса.
Така е. Извинявай.
Ето така.
Мама винаги ми казваше, че чудовища не съществуват, поне истински.
Но те съществуват.
Защо казват такива неща на децата?
Повечето неща са истина.
Дали и в нея е пораснало едно такова нещо?
Истината е, че не знам.
Не растат ли по този начин и бебетата? Бебетата на хората?
- И те растат вътре в теб.
- Съвсем различно е.
- Ти имала ли си бебе?
- Да имах. Едно малко момиченце.
Сега къде е?
- Няма я.
- Искаш да кажеш, че е мъртва.
Ето.
Вземи това.
За късмет.
Така добре ли е?
- Не си отивай, моля те.
- Ще бъда в другата стая.
Виждаш ли камерата там горе?
Ще те наблюдавам на нея постоянно, за да съм сигурна, че си добре.
Няма да те изоставя, Нют. Наистина. Обещавам ти.
Обещаваш ли?
- Честен кръст.
- И да умреш, ако лъжеш.
Да умра, ако лъжа!
А сега заспивай.
И не сънувай.
Хитруша!
Киселината се окислява и след смъртта му се неутрализира.
Това е интересно, Бишоп, но не ни върши работа.
Искам да разбера с какво точно си имаме работа. Да повторим всичко отново.
Намират някой колонист и го обездвижват, за да го използват за приемник.
Следователно трябва да има много от тези паразити.
- По едно на колонист. Най-малко стотина.
- Там някъде.
Но всяко от тях се излюпва от яйце, нали?
А кой тогава снася тези яйца?
Не съм съвсем сигурен. Трябва да е нещо, което все още не сме видели.
- Може би е нещо като мравешки кошер.
- Пчелите живеят в кошер.
Знаеш какво имам предвид. Една женска командва парада.
- Кралицата.
- Да, майката.
- Бая ще да е гадна, човече. Ама гадна!
- Тия неща не са мравки.
Знам.
Искам да ги унищожиш веднага щом приключиш с тях.
Г-н Бърк нареди да се запазят за компанията.
Инструкциите му бяха недвусмислени.
Тези два екземпляра може да се окажат безценни като биологично оръжие.
Ако си умна, и двамата може да станем герои
и ще сме подсигурени за цял живот.
Ти си луд, Бърк, знаеш ли?
Мислиш, че може да прекараш опасен организъм през карантинния контрол?
Как ще го открият, ако не знаят за него?
Ще узнаят. От мен.
Както ще научат и че си отговорен за смъртта на 157 колонисти.
- Почакай...
- Ти си ги изпратил на онзи кораб.
Проверих дневника на колонията. Нареждане от 6.12.79, подписано от К. Бърк.
Изпратил си ги там, без дори да ги предупредиш.
Защо не ги предупреди?
Ами ако корабът го нямаше? Не бях сигурен.
Ако бях искал официално разрешение, щеше да се намеси администрацията
и никой да няма изключителни права.
Затова взех решение, но сгреших. Просто лош късмет.
Лош късмет! Хората са мъртви! Имаш ли изобщо представа какво си направил?
Ще се погрижа да отговаряш пред съд за това.
Няма да ти се размине безнаказано. Отиваш на съд.
Очаквах повече от теб. Мислех те за по-умна.
Радвам се, че те разочаровах.
- Какво става?
- Идват. През тунелите.
Започна се. Оръдия "А" и "Б" ги следят и стрелят. Многобройни цели.
ОСТАВАЩИ АМУНИЦИИ
Виж как се въртят броячите.
Оръдие "Б" е на 50%.
Човече, голямо пукане пада там.
В оръдие "Б" останаха 60. 40... 20... 10.
Оръдие "Б" приключи. В "А" има още 20.
10... 5...
- Това беше.
- Господи! Там е тъпкано с тях.
Пред хидравличните врати са.
- Чуй само!
- Обажда се Бишоп.
- Имам лоши новини.
- Само това ни липсваше.
Какво да гледаме?
Ето това. Реакторът вентилира аварийно.
Каква красота, човече! Ненадмината красота!
- След колко време ще избухне?
- След четири часа.
Взривът ще има радиус 30 км, със сила около 40 мегатона.
- Проблемът е сериозен!
- Направо не мога да повярвам.
- Васкес, затвори люковете.
- Не може ли да го изключим оттук?
Не. Катастрофата е нанесла големи щети и претоварването е неизбежно.
Стига бе! Тъкмо ми изтичаше договорът. След четири седмици се уволнявам.
- А сега ще пукна на тая скала!
- Хайде стига си се жалвал!
След четири седмици. Айде, стига бе!
Трябва ни другият спускателен апарат от кораба-майка.
Сигурно може да се управлява дистанционно.
Как? Предавателят му беше в контролната кутия. Отишъл е!
Няма значение как, но трябва да измислим някакъв начин.
Прецакани сме! Обречени сме!
Млъкни! Ами предавателите на колонията?
- Радиокулата на другия край.
- Проверих, не става.
Връзките с кулата са прекъснати. Не може да се настрои сателитната антена.
Тогава някой трябва да иде там,
да вземе портативен терминал и да ги скачи на ръка.
Как не! С всички тия гадини наоколо! Мен не ме бройте!
- Май не трябва да те броим за нищо.
- Аз ще ида.
- Защо не идеш ти?
- Аз ще ида.
- Какво?
- Аз ще ида.
Пък и само аз мога да управлявам кораба от разстояние.
Точно така, Бишоп ще отиде. Чудесна идея!
Бих предпочел да не го правя. Може да съм "синтетичен", но не съм глупав.
Колко време ти трябва?
Тази шахта води почти до комплекса на кулата. 180 метра.
Да кажем 40 минути да пропълзя дотам,
към час да свържа и пренастроя антената,
30 минути да подготвя кораба и около 50 минути време да долети.
Ще бъде на косъм.
- Успех!
- До скоро!
Пази си пръстите.
Просто невероятно!
20 метра и приближават.
- 15.
- Колко са?
Не може да се каже. Много.
Оръдие "Д" е на 50%.
Оръдие "С" също.
Няма да ги спрат.
Още 150 изстрела на "Д".
- Давай, скъпа.
- 100 изстрела.
Хайде!
На "Д" останаха 20.
10.
По дяволите.
Чакай! Отстъпват.
Оръдията ги спряха.
Права си.
КРИТИЧНА СИТУАЦИЯ
- Следващия път ще ги преминат.
- Но те не знаят, че сме без муниции.
Сигурно търсят други начини да проникнат. Това ще ги позабави.
- А може би сме ги деморализирали.
- Я млъквай!
Искам двамата да обходите периметъра.
Действайте!
Чуйте!
Всички сме на ръба. Но да бъдем внимателни.
Не бива да позволим на тия копелета да влезат тук.
Така е.
От колко време не си спала? 24 часа?
Не искам да свърша като другите. Нали ще се погрижиш за това?
Ако се стигне дотам, ще застрелям и двама ни.
Но нека се погрижим да не се налага. Става ли?
Искам да ти представя един мой личен приятел.
Импулсна карабина М41-А, 10-милиметрова,
с двоен 30-милиметров гранатомет-помпа.
Виж колко тежи.
Какво да правя?
Притисни здраво тук.
Долепи рамо. Сега, ще те ритне малко.
Така. Щом броячът покаже нула...
- Натискам това?
- Точно така.
Сменяш бързо и го удряш силно навътре.
Готова си за танци.
- Какво е това?
- Гранатометът.
- Едва ли ще искаш да го ползваш.
- Ти започна. Покажи ми всичко.
Мога да се справя.
Забелязах.
- Как се чувстваш?
- Мисля, че съм добре.
Като след тежък махмурлук.
- Виж, Рипли, искам просто...
- Забрави! Извини ме.