Alien (1979) (Alien.1979.Director's.Cut.DVDRip.XviD.AC3-FiNaLe.CD1.Bg.srt) Свали субтитрите
ЕКИПАЖ: СЕДЕМ ДУШИ
ТОВАР: РАФИНЕРИЯ, ПРЕБРАБОТВАЩА 20000000 ТОНА РУДА
КУРС: ВРЪЩАНЕ НА ЗЕМЯТА
- Да имаш бисквити?
- Ето ти царевична питка.
Студено ми е.
- Нали ще ме подкрепиш, Брет?
- Добре.
- Чувствам се като мъртвец.
- И на такъв приличаш!
А, да. За малко да забравя.
Преди да кацнем, да поговорим за възнагражденията.
Ние с Брет смятаме, че заслужаваме акции в пълен размер.
С г-н Паркър смятаме, че не ни се заплаща справедливо.
Получавате заплащане според договора, като всички.
Обаче те вземат повече от нас.
Далас, "Мама" те вика.
Видях. Светне ли жълто, е за мен.
Хайде, обличайте се. Паркър?
Не съм си изпил кафето. Нямаме друга радост на тоя кораб.
Добро утро, "Мамо".
ИНТЕФЕЙС 2037 ГОТОВ ЗА ДИАЛОГ
КАКВО ИМА, МАМО?
- Може ли вече?
- Да.
Включи ни.
Благодаря.
- Къде е Земята?
- Ти трябва да знаеш.
Това не е Слънчевата система.
Сканирай.
Не е за вярване.
Свържи се с контролния център.
Тук търговски влекач "Ностромо",
връщаме се от Соломоновите... регистрационен номер 180924609.
Контролен център "Антарктика", чувате ли ме?
- Нищо.
- Опитай пак.
Викам диспечерите на "Антарктика". Чувате ли ме, "Антарктика"?
Ориентирах се. Намираме се недалеч от Зета II Ретикули.
- Не сме достигнали нашата галактика.
- Не е за вярване.
Какво, по дяволите, правим тук?!
Не знам. Какво говориш?
- Това не е нашата слънчева система.
- Знам.
Забелязал ли си, че ония не стъпват тук? Щото тук е работата, нали така?
А пък получават двойно. И разполагат с времето ни. Нищо ново.
Знам що не слизат тук. Заради теб. Щото си безхарактерен.
- Стани ми от мястото. Искам да седна.
- Разбира се. Извинявай.
Какво правим сега?
Може би разбирате, че още сме далеч. Едва на половин път до Земята.
- Как така?
- "Мама" е променила курса ни.
Защо?
Програмирана е да го прави при определени условия. Както в случая.
Явно е уловила сигнал с неизвестен произход.
- Затова ни събуди, да проверим.
- Сигнал ли? Някъде тук?
Какъв по-точно?
Акустичен, повтаря се на интервал от 12 секунди.
- S. О. S.?
- Не знам.
- Хуманоиден ли е?
- Неизвестно.
- И сега какво?
- Задължени сме по Член...
- Това е търговски кораб, не спасителен.
- Точно така.
В договора ми няма такива задължения.
Но ако става въпрос за пари, платете ми и съм на разположение.
Тогава да обсъдим заплащането.
Аз мога ли да кажа нещо?
В договора има специална клауза, която казва: "Всеки системен сигнал
от евентуален разумен източник трябва задължително да се проучи..."
Искам да се прибирам у дома и да се веселя.
Изслушай човека!
"...като наказанието е изцяло лишаване от акции."
Значи няма мангизи.
- Ами, да.
- Затова се насочваме натам.
Отиваме значи.
Чуваме ли го всички, Ламбърт?
- Боже мой.
- Не прилича на никой познат сигнал.
- Може да е глас.
- Скоро ще разберем. Задръж го.
Къде точно беше?
6550-99
Добре. Намери квадранта.
Превишение: 6 мин и 20 сек. Наклон: 39 градуса и 2 сек.
Добре. Дай го на екрана.
Добре. Това е.
Планетоид е. 1200 км.
- Мъничък е.
- Върти ли се?
- За около два часа.
- А гравитация?
0,86.
По него може да се ходи.
Наближаваме най-високата точка на орбитата. Готови.
Стабилна екваториална орбита.
Диференциална ориентация... правилна.
- Статус на двигателите за изстрелване?
- Дай ми данните за налягането.
48 секунди.
Готови за отделяне от платформата.
20 секунди.
18, 17...
Блокирай.
Освободи.
Отделихме се.
Спасихме товара. Да потегляме.
- Отклонение 92 градуса вляво.
- Насочваме се вляво.
Няма никакъв сигнал.
Турбулентност.
Стабилни сме. Всеки момент можеш да ни приземиш.
Преодоляваме началното съпротивление. Дръжте се, ще се пораздрусаме.
Какво беше това?
Спад в налягането. Сигурно изгубихме защитна броня.
Продължаваме и така.
Все още нямам данни.
Вече се спускаме.
Все още се спускаме.
Готово, така е добре.
Кацане.
Включвам навигационните светлини.
9, 8, 7...
Спри двигателите.
Какво, по дяволите, стана?
Някой ще ми отговори ли!
- Пробит ли е корпусът?
- Нищо не виждам. Още има налягане.
- Дай екрана!
- Защо?
Вторичният носещ блок отказва.
Три от четирите елемента са повредени.
- Само това ли е?
- Почакай.
Тук не можем да ремонтираме. Налага се да пренасочим няколко тръбопровода.
Само на сух док.
Кажи му, че ни трябва сух док.
Няма как да ремонтираме тук. Трябва да пренасочим всички тръбопроводи.
Затова ни е нужен сух док.
Друго?
Претоварени сектори. Нужно е да се почистят и да се възстанови налягането.
И колко ще трае ремонтът?
- Виж какво...
- Кажи й - 17 часа.
Поне 25 часа!
Почвайте. Слизам веднага.
- Притрябвала ни е!
- Само ще се пречка.
Някакъв отговор?
Абсолютно нищо, същият сигнал на всеки 12 секунди.
Всички други канали мълчат.
Превключи на мощни светлини.
В тоя мрак не бива да ходим никъде.
"Мама" казва, че до двайсет минути ще изгрее слънце.
- Къде е източникът на сигнала?
- Североизточно. Няма и 2000 метра.
Може да се стигне пеша значи?
Дай ми анализ на атмосферата.
Едва ли не първична.
Инертен азот, висока концентрация на кристали въглероден двуокис, метан...
- Микроелементи.
- Нещо друго?
Ами... скали, застинала лава.
Силен студ, много под нулата.
Отивам доброволец с първата група.
Разумно е.
- Ти също, Ламбърт.
- Добре.
Не е зле да се въоръжите.
- Нищо не виждам.
- Аш, чуваш ли ни?
Получавам добър образ и картина.
И аз. Задръж на този канал. Да вървим.
Хей, Рипли.
Да те питам нещо.
Ако открият нещо, ние ще намажем ли?
Не се бой, ще получиш каквото ти се полага.
Няма да бачкам повече, докато не се разберем по тоя въпрос.
Брет, по закон ти се полага дял.
- Какво?
- Я се омитайте оттук.
- Какво?
- Какво каза?
Ако имате проблем, ще бъда на командния пулт.
Върни се при нас!
- Ама че работа!
- Какво има?
Съвсем нищо не виждам.
Стига си се оплаквала.
- Обичам да си се оплаквам.
- Престани.
- Аш, виждаш ли това?
- Да.
Нямам представа какво е.
Много странно.
Така.
Преминаваме към втора позиция.
Какво е това?
Я да се махаме оттук.
Стигнахме дотук, не можем да се откажем.
Я повтори какво каза?
По дяволите!
Както виждаш, трудно е да се опише.
Връщам се на пулта за управление.
Елате тук. Открих нещо различно.
Не знам какво е, но ако преодолеем тази стена, ще разберем.
Чужда форма на живот.
Изглежда е мъртва много отдавна.
Вкаменена.
Сякаш е израсла изотдолу.
Костите са огънати навън.
Сякаш от вътрешна експлозия.
Какво ли е станало с другите от екипажа?
Хайде да се махаме оттук!
Елате всички.
Веднага.
- Какво има тук?
- Какво ще кажеш за това?
Не прилича на S.О.S.
Прилича на предупреждение.
- Отивам при тях.
- Какъв е смисълът?
Докато ги настигнеш, вече ще знаят дали е предупреждение, или не.
Оправяш ли се там долу?
- Виждаш ли нещо?
- Някаква пещера, но...
Вътре е като в тропиците.
Какво, по дяволите, е това?!
Пещерата е изолирана отвсякъде.
Пълна е с някакви кожени предмети. Приличат на яйца.
Над яйцата се стеле слой мъгла, която реагира при допир.
Кейн! Добре ли си?
Да.
Нищо ми няма. Подхлъзнах се.
Изглежда като запечатано.
Чакайте! Има някакво движение.
Дава признаци на живот, органичен живот.
- Рипли, къде си?
- Ето ме.
- Във вътрешния сектор съм.
- Добре.
Там ли си? Обеззаразени сме, пусни ни.
- Какво се случи с Кейн?
- Нещо се лепна за него.
Какво нещо?
Някакъв организъм. Отвори люка!
Ако го допуснем, може да зарази кораба. Знаете процедурата.
- 24-часова карантина.
- Дотогава може да умре. Отвори люка!
Ако не спазим карантината, всички може да умрем.
Отвори проклетия люк! Трябва да го внесем незабавно вътре.
Ако бяхте на мое място, и вие щяхте да постъпите така.
Това е заповед! Отвори люка. Чуваш ли?
- Това е заповед! Чуваш ли ме?
- Чувам. Но отговорът е: няма!
Вътрешният люк е отворен.
Какво е това чудо?!
Божичко.
Какво е това?
- Че как, по дяволите, диша?
- Жив ли е още?
Защо не вземат да го замразят?
Защо не го замразят? Какво става тук?
- Какво, по дяволите, става?
- Кучка!
Господи.
- И щеше да ни оставиш отвън.
- Стига.
Като дам заповед, искам да се изпълнява.
- Дори да е противоуставна?
- Точно така!
Права е. Никой не знае какво е това.
Как ще го махнем от него?
- Как да го махнем?
- Само за минута. Ще донеса инструменти.
Така. Ще направя разрез ето тук...
...ще се опитам да махна едно от тия смукала от лицето му...
Какво ще направиш?
Пръста. Ще му клъцна пръстчето.
Ще го подхвана ето така...
- Но това ще го скалпира.
- Знам.
Не излиза, без да разкъса и лицето му.
Трябва да го погледнем отвътре.
Защо не вземат да го замразят?
Защо не го замразите?
Може да свалите маските.
- Какво има в гърлото му?
- Предполагам, че му подава кислород.
Парализира го, довежда го до кома и го поддържа жив.
Какво, по дяволите, е това?
- Трябва да го махнем от него.
- Чакай малко.
Да не избързваме.
Още не знаем какво представлява.
Предполагаме, че му подава кислород. Ако го махнем, това ще го убие.
Аз поемам риска. Да го отрежем веднага.
- На твоя отговорност?
- Да. Махаме го.
Къде ще режеш?
Ще направим разрез точно под ставата.
Тук ли?
Господи!
Тая гадост ще прояде корпуса.
Ще разяде целия корпус! По-живо.
Насам.
Следващото ниво.
Ето тук!
Само не минавай отдолу!
Като че ли спира.
Виж какво става, Брет.
Дай ми молив, бързо!
Хайде!
Внимавай да не те накапе.
Спря.
Не съм виждал подобно нещо. Освен да е молекулярна киселина.
Явно това е кръвта му.
Прекрасен защитен механизъм. Никой да не сме да го убива.
Какво ще стане с Кейн?
Ето ти молива.
- Сега какво?
- Аш ще се оправи с Кейн. А вие - на работа.
Опитай.
- По дяволите. Сигурен бях, че е това.
- Пак опитай.
Сякаш киснем тук вече цял месец.
Изобщо не биваше да кацаме.
Не биваше да идваме на тая проклета планета, знам това.
Да приключваме ремонта и да се махаме оттук.
Тръпки ме побиват от това място.
Удивително! Какво е това?
Най-вероятно е...
Всъщност, още не знам.
Искаш ли нещо?
Да поприказваме. Как е Кейн?
Все така. Никакви промени.
А нашият гостенин?
Както казах, все още събирам информация.
Но установих, че има външен слой от протеинови полизахариди.
Има странно свойство да лющи клетките си и да ги подменя с поляризиран силиций,
което увеличава резистентността му и при най-неблагоприятни условия.
Достатъчно ли е?
Напълно. А какво значи?
- Не прави това, моля те. Благодаря.
- Извинявай.
Интересна комбинация от елементи, които го правят страшно яка гадина.
И ти го пусна на кораба.
Така ми наредиха.
Когато Далас и Кейн ги няма, аз съм най-старшата.
Да. Бях забравил!
Забрави и за задължителната карантина.
- Това не съм забравил.
- Ясно. Значи просто я наруши.
А ти как би постъпила с Кейн?
Нали го пуснахме на кораба, за да оживее.
Но с нарушаването на карантината рискуваш живота на всички ни.
Може би трябваше да го оставя там вън.
Може би застраших живота на екипажа, но поех този риск.
Твърде голям риск за един учен.
Не е съвсем по правилника.
Аз приемам отговорностите си не по-малко сериозно от теб.
Гледай си твоята работа и не се меси.
- Къде е Далас?
- В совалката.
Ела да видиш Кейн.
- Защо?
- Стана му нещо.
- Сериозно ли е?
- Интересно.
Рипли, ела незабавно в болничния сектор.
- Къде е "онова"?
- Не знам.
- Трябва да го намерим.
- Търсете го.
Моля те, внимавай.
Извинявай.
Няма го в ъгъла!
Вземи това. За всеки случай.
Добре ли си?
- Не го видях. Горе ли беше?
- Някъде горе.
- Господи!
- Покрий тая гадост!
То е живо.
Погледни го само.
Извини ме.
- Изглежда мъртво.
- Добре, тогава да го изхвърлим.
За бога, та ние за пръв път срещаме екземпляр от подобен вид.
Трябва да го отнесем на Земята, да го изследват...
Сериозно ли говориш? То бълва киселина. Кой знае какво ще прави като мъртво!
Можем със сигурност да приемем, че не е зомби.
Далас, трябва да го отнесем на Земята.
От мен ако зависи, ще го изпепеля, но ти си от научния отдел.
Ти решаваш.
- Няма да ме разубедиш...
- Не се и опитвам да те разубеждавам.
Просто ме изслушай...
- Защо го оставяш да решава?
- Аз само управлявам кораба.
За научната част отговаря Аш.
- Как така?
- Така нареди компанията.
- Откога има подобни разпоредби?
- Длъжни сме да ги спазваме.
- Как върви ремонтът?
- Почти свършват.
- Защо не ми каза?
- Има още работа.
Няма захранване на платформи "Б" и "В". Резервната инсталация изгоря...
Глупости. Да потегляме и толкоз!
- Мислиш ли, че е добра идея?
- Просто искам да се махаме оттук.
Прах във всмукващите канали. Вторият прегрява.
Продухай го добре!
Температурата продължава да се покачва.
Машинно отделение, червен статус.
- Един километър височина.
- Включи изкуствена гравитация.
- Включена.
- Променям вектора.
Прекъсни сгъстения газ.
- Прибери подпорите.
- Подпори прибрани.
На добър час!
Като оправим нещо, няма грешка, нали, Брет?
Точно така.
Трябва да го замразим. Ако е болен, така ще спрем болестта.
- На Земята ще му намерим доктор.
- Прав си.
Щом той каже нещо, ти все викаш: "Прав си". Съзнаваш ли това?
Права си.
Колегата ти само ходи наоколо и повтаря "Прав си"! Като папагал.
- Стегни се! Да не си някой папагал?!
- Прав си.
Престанете!
- Кейн ще мине през карантина.
- Ние също.
- Да ви разваля ли настроението?
- Кажи нещо вълнуващо.
Според изчисленията, базиращи се на времето, прекарано...
- По-накратко. Колко остава до Земята?
- Десет месеца.
Господи!
- Елате да видите Кейн.
- Има ли промяна в състоянието му?
- Просто елате да го видите.
- Идваме веднага.
Точно така.
Как си?
- Как се чувстваш?
- Супер. Други глупави въпроси?
Благодаря.
Помниш ли нещо от планетата?
Какъв е последният ти спомен?
Помня, че сънувах нещо ужасно - как се задушавам и...
Впрочем, къде се намираме?
- Тук.
- На път за дома.
Пак ще се кротнем във фризерчетата.
- Аз първо трябва да хапна.
- И на мен ми стърже стомахът.
Последна вечеря преди лягане. Аз черпя.
Какъв жест!
Първата ми работа на Земята е да се нахраня свястно.
Разбирам те, братче. Това се ядва, ама има и по-хубаво.
Лапаш така, сякаш ти е за последно.
Бих куснал нещо друго, но сега мисля само за ядене.
Поне знаеш от какво е направено.
Не ми говори от какво е направено, че сега ям.
Какво ти стана? Не е чак толкова гадна храната.
Зле ли ти е?
Какво ти стана? Какво?
Това е сериозно.
Вземи лъжицата.
- Пъхни я в устата му.
- Опитвам се.
Господи!
- Виждаш ли нещо?
- Не. А ти?
Нищо.
- Видя ли нещо?
- Не.
Вътрешният сектор - затворен.
Някой иска ли да каже нещо?
Това е най-обикновен остен, все едно за добитък.
Работи с батерии. Изолиран е от тук до тук.
Само не пипайте края.
Няма да навреди на гадината, освен ако кожата й не е много тънка.
Но ще я подръчне.
Първо трябва да я открием.
Изобретих търсещо устройство. Открива движещи се обекти.
Няма голям диапазон, но на определено разстояние издава звуков сигнал.
Какво го задейства?
Микропромени във въздушната плътност.
Демонстрирай.
Видя ли? Ето пак...
Ясно.
Два екипа: Аш, Ламбърт и аз. Рипли, ти вземи Паркър и Брет.
Хващаш го, избутваш го през шлюза и - свършено!
Всички линии са отворени. Дръжте непрекъснато връзка.
Да тръгваме.
Нали уж оправихте модул 12?
Оправихме го. Нищо не разбирам.
Сигурно са изгорели веригите.
- Какво ли е станало?
- Светни ми ето тук.
Точно така.
Не знам какво ще излезе.
- Сложи го ето тук.
- Добре.
Провери изолацията.
По дяволите...
Според уреда до него няма и пет метра.
Микропромени във въздуха, друг път!
На по-малко от пет метра е!
Внимателно!
- Не ме приближавай с това нещо.
- Момчета, не се пръскайте.