Alien (1979) (Alien (1979) DVDRip Director's.Cut.XviD.AC3-FiNaLe.CD1.Bg.sub) Свали субтитрите
Един филм на Ридли Скот.
Том Скерит
Сигърни Уивър
Вероника Катрайт
Хари Дийн Стентън
Джон Хърт
Ян Холм
и Яфет Кото в ролята на Паркър
Музика Джери Голдсмит
Изпълнителен продуцент Роналд Шъсит
Сценарий Дан О`Банън и Роналд Шъсит
Продуценти: Гордън Карол, Дейвид Гилър и Уолтър Хил
Режисьор Ридли Скот
{C:$00ee00}П Р И Ш Ъ Л Е Ц
Търговски влекач "Ностромо" Екипаж: седем души.
Товар: 20 000 000 тона руда курс: връщане на Земята
Има ли някакви бисквити?
Има само царевичен хляб.
Студено ми е.
- Нали ще ме подкрепиш, Брет?
- Така си е.
- Чувствам се като мъртвец.
- Не са ли ти казвали, че изглеждаш мъртъв.
О, да. Вярно бе! За малко да забравя.
Преди да кацнем, мисля, че трябва да поговорим за трудовите възнаграждения.
Брет и аз смятаме, че заслужаваме пълни дялове.
С г-н Паркър смятаме, че не ни се плаща справедливо.
Ще вземете толкова, колкото ви е предвидено в договора, както всички останали.
Да, но всички останали получават повече от нас.
Далас, "Майка" иска да говори с теб.
Да, видях. Светне ли жълто за мен е.
Добре, обличайте се. Паркър?
Още не съм си изпил кафето. Това е единственото добро нещо на този кораб.
Добро утро, Майко.
Интерфейс 2037 готов за диалог. Какво има Майко?
- Добре ли е?
- Да.
Включи ни към нея.
Благодаря.
- Къде е Земята?
- Ти трябва да знаеш.
Това не е нашата система.
Сканирай.
Не мога да повярвам.
Свържи се с контролния център на полетите.
Тук влекач Ностромо,
връщащ се от Соломоновите мини, регистрационен номер 180924609,
търсим диспечерите на "Антарктика". Чувате ли ме? Край.
Тук влекач Ностромо, връщащ се от Соломоновите мини,
Регистрационен номер 180924609.
- Нишо.
- Продължавай да опитваш.
Търсим диспечерите на "Антарктика". Чувате ли ме, Антарктика? Край.
Ориентирах се. Намираме се недалеч от Зета 2, Ретикулум.
Дори не сме достигнали външният пръстен.
Не е за вярване.
Какво правим тук, по дяволите?
- Не знам.
- За какво говориш, по дяволите?
Това не е нашата система.
Знам.
Забелязал ли си че, ония никога не слизат тук долу?
А тук е истинската работа, нали?
А пък нашето заплащане е наполовина. Все старата история, братче.
Мисля, че знам защо не идват тук. Заради теб е, ти си безхарактерен.
- Седнал си ми на мястото. Може ли?
- Да. Разбира се. Извинявай.
Казвай сега какво става?
Някои от вас сигурно са се досетили, че още не сме си у дома. Наполовината път сме.
- Какво?
- Майка е промениа курса.
Защо?
Програмирана е да го променя при определени обстоятелства. И такива има.
Изглежда е прихванала някакъв сигнал от неопределен характер.
- Събудила ни е за да го проверим.
- Сигнал? Чак тук?
Какъв сигнал?
Акустичен сигнал, който се повтаря на 12 секунди.
- Сигнал за помощ?
- Не знам.
- Човешки?
- Неопределен.
- И какво от това?
- Задължени сме от...
Не ми е приятно да го споменавам, но това е търговски кораб, а не спасителен.
- Така си е.
- Това не ми влиза в задълженията.
Ами заплащането? Ако ми дадете повече пари, съм съгласен.
Нека да преразгледаме трудовото възнаграждение.
Може ли и аз да кажа нещо?
В договора има клауза, която гласи, че "Всеки сигнал,
за който се допуска, че има разумен източник трябва да се изследва...
Искам да се прибера и да празнувам.
Паркър, ще оставиш ли човека да довърши?
...или ще има наказание от пълно лишаване от заплащане.
Никакви пари.
Разбрахте ли?
- Да!
- Насочваме се натам.
Да. Отиваме натам.
Пусни да го чуем всички, Ламбърт.
- Мили боже.
- Никога не съм чувала подобен сигнал.
- Може би е глас. - Скоро ще разберем. Можем ли да се приземим на това?
Какви бяха координатите?
6550-99
Добре, намерих квадранта.
Възлизане: 6 минути и 20 секунди. Отклонение: 39 градуса и 2 секунди.
Добре. Покажи го на екрана.
Добре. Това е.
Подобно е на планета. 1200 километра.
- Малка е.
- Някакво въртене?
- Около 2 часа.
- Ами гравитация?
0.86.
Ще можем да ходим по него.
Доближаване орбитален връх. Избирам.
Достигане на екваториална орбита.
5, 4,
3, 2,
1.
Минаваме на автоматично управление.
- Статус на двидателите?
- Направи ми доклад за налягането.
48 секунди и отброяваме.
Подготовка за отделяне от платформата.
20 секундии.
18, 17...
12, 11, 10,
9, 8, 7,
6, 5, 4,
3, 2,
1, заключване.
Отделяне.
Отделени сме.
Дотук добре. Сега надоло.
- Отклонение 92 градуса.
- Задай курс наляво.
Не отчитам нищо.
Турболенция.
Стабилизирани сме. Можеш да ни приземиш по всяко време.
Първоначалния досег - преодолян. Дръжте се хора, ще се пораздрусаме.
Какво по дяволите беше това?
Спад в налягането. Изгубили сме една от защитните брони.
Нищо продължаваме.
Все още не отчитам нищо.
Снишаваме се.
Продължаваме.
Готово, овладяхме я.
Приземи я.
Навигационни светлини включени.
9, 8,
7, 6,
5, 4,
3, 2, 1.
Спри навигационните двигатели.
Какво стана по дяволите?
- Някой да ми отговори!
- Пробит ли е корпуса?
Не виждам нищо. Все още имаме налягане.
- Включи екрана.
- Защо?
Аварийната ел. система - извън строя.
Повредени са три от четирите клетки.
- Това ли е?
- Не, изчакаите малко.
Не можем да го поправим тук, пък и трябва да прекараме наново някои тръби.
Време е за сух-док.
Сух-док. Кажи им, че ми прябва сух-док.
Не можем да го поправим тук. Ще трябва да прекараме наново всичките тези тръби.
И за да го направим ще ни е нужен сух-док.
Какво друго?
Някои части за повредени. Трябва да ги почистим и да им пуснем налягане.
Колко часа са необходими за ремонта?
- Виж...
- 17 часа, кажи й.
Поне 25 часа.
Започвайте. Ей сега ще дойда.
- За какво по дяволите ще идва тя?
- По-добре да не ми се пречка.
Някакъв отговор?
Не, абсолютно нищо, освен същия сигнал всеки 12 секунди.
Няма нищо по другите канали.
Пусни габаритите.
Никъде не можем да отидем с това.
Майка казва, че слънцето изгрява след 20 минути.
- Колко сме далеч от източника на сигнала?
- Североизточно на около 2,000 метра.
Пеша значи?
- Можеш ли да ми кажеш каква е атммосферата?
- Да.
Почти първична е.
Има инертен азот, висока концентрация на кристали от въглероден диоксид, метан....
- Издирвам остатъчни елементи.
- Нещо друго?
Да. Има скали, застинала лава.
Дълбок студ, много под нулата.
Отивам доброволец с първата група.
Да, досетих се.
- Ти също, Ламбърт.
- Чудесно.
Не е зле да си вземете оръжия.
- Не мога да видя нищо!
- Аш, приемаш ли?
Приемам отлично.
При мен също. Ще предаваме на този канал.
Да тръгваме.
Хей, Рипли.
Хей, Рипли, искам да те питам нещо.
Ако открият това което търсят ще получим ли пълни дялове?
Не се притеснявай, Паркър, ще получиш това което ти се полага.
Няма да правя нищо докато не се разберем по въпроса.
Брет, гарантирано ти е от закона, че ще получиш дял.
- Какво?
- Защо не си го начукаш, а?
- Какво?
- Какво каза, Рип?
Ако имате някави проблеми, ще бъда на мостика.
Хей, Рипли, върни се!
- По дяволите.
- Какво има?
Не мога да видя абсолютно нищо.
Стига си мърморела.
- Обичам да си мърморя.
- Хайде, престанете.
- Аш, виждаш ли това?
- Да, виждам.
Никога не съм виждал подобно нещо.
Много е странно.
Ти го каза.
Добре.
Придвижване до втора... позиция.
Какво има?
Да се махаме.
Щом стигнахме до тук трябва да продължим. Длъжни сме.
Би ли повторил?
По дяволите!
Аш, както виждаш, трудно е да се опише.
Връщам се при пулта за управляние.
Далас!
Ела тук долу. Има нещо различно.
Не знам какво е, но ако можем да се изкачим нагоре по стената, ще разберем.
Извънземна форма на живот.
Изглежда, че е мъртво от доста време.
Вкаменило се е.
Сякаш се е сраснало със стола.
Костите са обърнати навън.
Все едно е експлоадирало от вътре.
Чудя се какво ли е станало с останалата част от екипажа.
Хайде да изчезваме от тук.
Далас! Ламбърт! Елате насам!
По-бързо.
- Какво има?
- Елате да видите нещо.
Аш, този сигнал.
Майка успя да декодира част от него. Изглежда, че не е сигнал за помощ.
Тогава какво е?
Ами, ... Изглежда, че е предупреждение.
- Ще излезна навън да ги потърся.
- Какъв е смисъла?
Имам в предвид, че докато стигнеш до там те вече ще са разбрали дали е предупреждение или не. Нали?
Добре ли си там долу?
- Виждаш ли нещо?
- Не знам... Пещера.
Не знам, но е адски горещо.
Какво по дяволите е това.
Ямата е напълно заградена.
Пълна е с някакви неща обвити в кожа, приличат на яйца.
Има някакъв слой мъгла покриващ яйцата, който реагира при допир.
Кейн? Добре ли си?
Да, добре съм. Всичко е наред.
Добре съм, просто се подхлъзнах.
Изглежда напълно запечатано.
Чакай, виждам някакво движение.
Има признаци на живот. Органичен живот.
- Рипли там ли си?
- Тук съм.
- Добре, Рипли. Аз съм във вътрешният отсек.
- Добре.
Там ли си, Рипли? Чисти сме, пусни ни.
- Какво стана с Кейн?
- Нещо му се лепна на лицето.
Какво нещо? Обясни ми.
Някакъв организъм. Отвори люка!
Ако го пуснем вътре, кораба може да се зарази. Знаеш карантинната процедура.
- 24 часа обезпаразитяване.
- Може да умре до тогава. Отвори люка.
Чуй ме. Ако нарушим карантината можем да умрем всички.
Не можеш ли просто да отвориш проклетия люк? Трябва да го внесем вътре.
Не. Не мога, ако вие бяхте в същата ситуация щяхте да направите същото.
Рипли, това е заповед. Отвори люка, чуваш ли?
- Да. Рипли, това е заповед! Чуваш ли?
Да. Чувам. Отговора е отрицателен.
Вътрешният люк отворен.
Господи.
Какво по дяволите е това?
Исусе Христе.
Човече, какво е това?
- Хей, как по дяволите диша?
- Жив ли е още или какво?
И защо не го замразите?
Защо не го замразяват? Какво става там вътре.
- Какво по дяволите става?
- Кучка такава!
- Исусе Христе!
- Хей! Хей!
- Щеше да ни оставиш навънка!
- Хей, престанете.
Когато дам заповед, очаквам да се изпълнява!
- Дори и ако е противозаконна?
- Дяволски си права!
Тя има право. Кой ли знае какво по дяволите е това?
Как ще свалим това нещо от него?
- Как ще го махнем?
- Един момент! Ще взема някои инструменти.
Добре. Сега ще направя разрез тук
и ще се опитам да махна едно от пипалата от лицето му...
Какво ще правиш?
Пръст. Ще се опитам да махна този пръст.
Махаме това от тук...
- Това иска да му свали скалпа!
- Знам!
Няма да се махне освен ако не свали цялото му лице.
Ще трябва да го сканираме.
Защо не го замразяват?
Защо не го замразявате?
Можеш да си свалиш маската.
- Защо му е влезнало в гърлото?
- Предполагам, че го снабдява с кислород.
Парализира го, довежда го до кома, после го поддържа жив.
Какво по дяволите е това?
- Трябва да го свалим от него.
- Един момент.
Да не прибързваме.
Но ние не знаем нищо за...
него.
Предполагаме, че го снабдява с кислород. Ако го махнем, можем да го убием.
Ще поема риска. Нека го махнем сега.
- Поемаш отговоност?
- Да, да. Махни го от там.
Къде мислиш да режеш?
Ще направим разрез точно под тази става.
- Тук?
- Пази се.
Мили Боже!
Това нещо че прояде корпуса.
Мисля, че ще прояде целия проклет корпус. Хайде!
Какво става?
От тук.
На долната палуба.
Ето го.
Не минавай под него!
Изглежда, че спира.
Погледни това, човече.
Брет, дай ми химикала си. Дай ми го, бързо.
Хайде, хайде!
Гледай да не ти падне на ръката.
Спря.
Никога не съм виждал подобно нещо, освен може би молекулярна киселина.
Сигурно това му е кръвта.
Има прекрасен защитен механизъм. Не ти дава да го убиеш.
Какво ще стане с Кейн?
Ето ти химикала.
- Какво ще правим сега?
- Оставете Кейн на Аш. Връщайте се на работа.
А.. Какво... ?
Добре.
Изпробвай го.
- По дяволите. сигурен бях, че е този.
- Опитай пак.
Чувствам се така все едно съм бил тук цял месец.
Не трябваше да се приземяваме тук изобщо.
Знаех си че не трябваше да се приземяваме на това кълбо.
Колкото по-скоро оправим това тук и излетим, толкова по-бързо ще се приберем у дома.
От това място ме полазват тръпки.
Невероятно. Какво е?
Бих казал...
Не знам все още.
- Искаш ли нещо?
- Да, аз...
Да си поговорим малко. Как е Кейн?
Държи се. Няма промени.
Ами, нашият гост?
Ами, както казах, все още го изследвам.
Но установих, че има външен слой от протеинови полизахариди.
Има странно свойство да подменя клетките си като ги заменя с поляризиран силикон,
което му придава удивителна защита при небладоприятни атмосферни условия.
Доволна ли си?
Горе-доло. Каво означава това?
- Не го пипай, моля те. Благодаря.
- Извинявай.
Това е доста интересна комбинация от елементи, което го прави... доста издръжливо копеле.
И ти го пусна вътре.
Подчинявах се на директна заповед, не помниш ли?
Аш, когато Далас и Кейн не са на кораба, аз съм старшия офицер.
О, да. Бях забравил.
Забравил си също и основния закон за карантината на Научния Отдел.
- Не, не съм забравил.
- О, да бе вярно. Просто го наруши.
Ти какво би направила с Кейн? А?
Знаеше, че единственият му шанс да оцелее беше да го вкараме вътре.
Обаче, нарушавайки карантината, ти рискуваш живота на всички ни.
Може би трябваше да го оставя навън.
Може би изложих на риск всички ни, но това беще риск, който бях готов да поема.
Доста голям риск поемаш за един учен.
Май, май не е съобразно правилника, нали?
Ще поема отговорност толкова колкото и ти.
Ти си върши твоята работа, аз ще си върша моята.
- Къде е Далас?
- В совалката.
Далас.
Мисля, че трябва да видиш Кейн.
- Защо?
- Стана нещо.
- Нещо сериозно?
- Интересно.
Рипли, ела веднага в лазарета.
- Къде е то?
- Ами, не знам!.
- Трябра да се опитаме да го намерим.
- Да проверим.
Далас, внимавай.
Извинявай.
Не, не в ъгъла!
Вземи си едно от тези. За всеки случей.
Кейн?
Добре ли си?
- Не го видях. Отгоре ли беше?
- Някъде горе беше.
- Господи.
- Покрий проклетото нещо.
Живо е!
Това е рефлексна реакция.
Добре, ще трябва да го поразгледаме.
Извини ме.
- Изглежда достатъчно умряло.
- Добре тогава. Да се отървем от него.
За бога, Рипли, никога преди не сме срещали такъв вид.
Трябва да го занесем на земята. Всякакви възможни тестове трябва да се направят.
Аш, шегуваш ли се? Кръвта на това нещо е кислина. Кой знае какво може да направи когато е мъртво?
Мисле, че е безопасно да допуснем, че не е зомби.
Далас, трябва да го върнем на земята.
Бих предпочел да го изпечем, но все пак Аш ти си ученият тук.
- Ти решаваш, Аш.
- Далас!
- Няма да ме накараш да си променя решението...
- Не се опитвам да го променя.
Просто искам да ме изслушаш... Би ли не изслушал?
- Как можеш да го оставиш той да решава.
- Просто командвам кораба.
Щом се отнася до научни работи, Аш има последната дума.
- И как става така?
- Това иска компанията.
- И от кога това е стандартна процедура?
- Стандартна процедура е да правиш това което ти наредят.
- Как вървят ремонтните работи?
- Почти за завършени.
- Защо не ми каза?
- Защото има още малко работа.
Например?
Нямаме захранване на палуби В и С, резервната генераторна система е...
Това са глупости. Можем да излетим и без това.
- Можем. Мислиш ли че е добра идея?
- Виж, просто искам да се махнем от тук.
Има прах във винтилите. Номер 2 прегрява.
Просто го охлади за 2 минути, за бога.
Горещи сме и ставаме по горещи.
Машинното отделение е на червено.
- Един километър до издигането.
- Включи изкуствената гравитация.
- Включена.
- Променям вектора... сега.
Прибирам стабилизаторите.
- Прибери колесниците.
- Колесниците прибрани.
Като разходка в парка!
Когато оправим нещо, то си остава оправено. Нали, Брет, скъпи?
Така си е!
Трябва да го замразим. Ако има зараза, защо да не я спрем?
- Можем да го заведем на доктор у дома.
- Така си е.
Когато той каже нещо, ти казваш "Така си е", Брет, знаеш ли?
Така си е.
Паркър, твоят подчинен само се влачи след теб и повтаря "Така си е"! Като папагал.
- Я се стегни! Да не си папагал?
- Така си е.
Хайде стига, престанете!
- Кейн ще бъде поставен под карантина.
- Да, обаче и ние.
- Искате ли да ви разваля настроението?
- Изненадай ме.
Според моите изчисления, базирани на времето прекарано...
- Даи ми кратката версия. Колко има до Земята?
- Десет месеца.
О, Господи.
Да?
- Далас, Мисля, че трябва да видиш Кейн.
- Променило ли се е състоянието му?
- Ще бъде по-лесно ако доидеш.
- Идваме.
Така си е.
Как се чувстваш?
- Как си?
- Страхотно! Следващия глупав въпрос?
Мерси.
Спомняш ли си нещо за планетата?
Какво е последното нещо което си спомняш?
Спомням си някакъв ужасен сън за нещо и ...
Както и да е. Къде сме?
- Точно тук!
- На път за дома.
Обратно в нашите камери!
- Бих искал да хапна нещо по напред.
- И аз имам нужда от малко храна.
Още едно ядене преди лягане. Аз черпя.
Само така!
Първото нещо което ще направя като се приберем е да си хапна малко свясна храна.
Аз мога да го понеса. Ял съм и по лоша храна, но съм опитвал и по хубава.
Нахвълил си се върху яденето сякаш няма да има утре.
Предпочитам да ям нещо друго, но точно сега не му мисля много.
Трабва да знаеш, от какво е направена.
Не искам и да знам от какво е направена. Аз го ям!
Какво става, човече? Храната не е чак толкова лоша!
Какво има?
Какво? Какво?
- Става сериозно.
- Кейн!
Вземи лъжицата!
- Сложи му я в устата!
- Опитвам се!
О, Господи!
- Не, недей!
- Не го пипай! Не го пипай!
- Далас?
- Да.
- Видя ли нещо?
- Не. А ти?
Нищо.
- Видя ли нещо?
- Не.
Вътрешният люк затворен.
Някой иска ли да каже нещо?
Това е най-обикновен остен, все едно за добитък.
Има преносима батерия. Изолирано е от тук до тук.
Гледайте да не го пипате за върха.
Не би трябвало да навреди на копелето, освен ако кожата му не е по-тънка от нашата.
Но малко ще го жегне.
Сега само трябва да го открием.
Аз ще се погрижа за това. Проектирал съм това проследяващо устройство.
Нагласяте го да търси за движещи се обекти.
Няма много голям обхват, но на определено разстояние издава сигнал.
Какво отчита?
Микро промени в гъстотата на въздуха.
Покажи ми.
Виждаш ли? И отново...
Схванах.
Два екипа. Аш, Ламбърт и Аз. Рипи, ти взимаш Паркър и Брет.
Така, ако някой види нещо..
хващате го с мрежата, която носи Паркър.
Паркър, не искам никакви геройщини от теб, разбра ли?
Хващате го, слагате го в камерата, и се отърваваме от него.
Каналите са отворени на всички палуби.
Искам от вас да държите връзка, говорете си постоянно.
Да тръгваме.
Мислех, че сте оправили модул 12.
Оправихме го.
Не разбирам.
Електрическите вериги се изгорели.
- Какво имаме тук?
- По дяволите, светни тук.
Да, точно така.
Не знам дали ще проработи.
- Сложи това там.
- Така си е.
Провери изолацията.
По дяволите..
Според това е на 5 метра.
Микро промени в гъстотата на въздуха, другият път.
На по-малко от 5 метра е.
Внимавай.
- Хей, не се промъквайте така с това нещо.
- Стойте заедно.