The Last Unicorn (1982) Свали субтитрите
Съществата, живеещи в гора на еднорог се научават...
на свои малки магии, с времето. Свързани главно с изчезването им.
Еднорози?
Мислех, че те съществуват само в приказките.
Това е гора като всяка друга, нали?
Тогава защо тук листата никога не падат и защо никога не вали сняг?
Защо тук е вечна пролет?
Казвам ти, останал е само един еднорог на света...
и докато той живее в тази гора, няма да сполучим с лова тук.
Да обърнем, ще ловуваме някъде другаде.
Добре.
Остани, където си, бедно четириного. Този свят не е за теб.
Остани в гората си и пази своите дървета зелени и твоите приятели - защитени.
И успех на теб, защото си последният!
Аз съм последният еднорог, който съществува? Последният?
Когато последният орел прелети над ронливата планина,
и последният лъв реве при последния прашен фонтан,
в сянката на гората, въпреки че е стара и изтощена,
те ще се взрат, невярващи, в последния еднорог...
ПОСЛЕДНИЯТ ЕДНОРОГ
Когато първият дъх на зимата смразява цветето,
и поглеждаш на север, и бледа луна изгрява,
и сякаш всичко умира и ще остави света в тъга,
в далечината чуваш смеха на последния еднорог!
Аз съм жива!
Аз съм жива!
Когато последната луна е осветена от последната утринна звезда,
и бъдещето е отминало без дори последен отчаян знак,
тогава погледни небето, където през облаците се очертава пътека,
погледни и я виж, как искри, тя е последният еднорог!
Аз съм жива!
Аз съм жива!
Не може да бъде! Защо аз да съм последната?
Какво знаят хората?
Това, че не са виждали еднорози от известно време...
не значи, че сме изчезнали. Ние не изчезваме!
Не е имало времена без еднорози.
Винаги ни е имало.
Стари сме като небето, като луната.
Може да ни гонят, да ни улавят,..
може дори да ни убият, ако напуснем горите си, но не изчезваме!
Наистина ли съм последната?
Развей байрака за Хъдсън Хайборн, покажи им кои сме!
Аз съм скитащ комарджия. Здравей!
Здравей, пеперудо, добре дошъл! От много далеч ли идеш?
От далеч ли ида - тъй вярно! За да съм там, където си ти?
Пръстта лежи неподвижно, но кръвта е скитник.
Червен скитник, червен скитник, нека с Чарли идем на пикник.
Няма ли да се прибереш вкъщи, Бил Бейли, няма ли да се прибереш?
Моя дива ирландска роза.
Прояви малко уважение, пеперудо! Знаеш ли коя съм аз?
Прекалено добре, ти си рибар!
Ти си всичко за мен, ти си моето слънце,
ти си стара и посивяла, изпълнена със спокойствие,
ти си моята немирна, унищожителна Мери Джейн!
Тогава кажи как е моето име. Ако знаеш името ми, кажи го!
Името ти е златна камбанка, окачена в сърцето ми.
Бих разкъсал тялото си на парчета, само да те нарека по име.
Кажи го, ако го знаеш.
Румпелстилсткин! Уцелих!
Не трябваше и да очаквам една глупава пеперуда да знае името ми.
Едно, две, три о`лерии!
Пеперудо, във всичките си странствания, видял ли си други като мен? Поне един?
О, виждал ли си човека с кифличките, човека с кифличките, човека с кифличките?
Пеперудо, поне един? Кажи ми, че си видял поне един?
Един? Сам един, да съм самин... Нагоре се носи по вятъра,..
горе отива надолу! Иди хвани падаща звезда...
Не трябваше дори да те питам.
Всички пеперуди знаят песни и поеми, и всичко останало, което чуят.
Предполагам си добронамерен.
Отлитай, пеперудо.
О, трябва да взема влак А,
о, аз съм готвач и капитан смел, и помощник-капитан на кораба Нанси.
Някой тук виждал ли е Кели?
Пожелавам ти да чуеш още много песни.
Аз трябва да открия някой, който ме познава, който е виждал други като мен.
"Еднорог". На стар френски "unicorne". На латински - "unicornis".
Буквално - с един рог: "unus"- един и "cornu" - рог.
Прекрасно животно, наподобяващо кон с един рог.
Видим само за онези, които търсят и вярват, и често бъркан с бяла кобила.
Еднорог.
О, ти ме познаваш!
Моля те, всичко, което искам да знам е...
дали си виждал други еднорози, като мен, някъде по света.
До скоро, алигаторе! Добре се скрий преди нападение!
Пеперудо, виждал ли си другите? Къде са отишли?
Кажи накъде да тръгна, за да ги намеря!
Не, не, слушай. Не ме слушай, слушай.
Можеш да намериш другите, ако си смела.
Те преминали всички пътища много отдавна...
и Червеният Бик е тичал малко зад тях и прикривал следите им.
Червен бик? Какво е Червеният Бик?
Дръж се. Дръж се. Дръж се, дръж се.
Това, че се е родил пръв му дава величие, а рогата му са рога на грамаден див вол.
С тях той бутал еднорозите, всички тях към края на земята.
Чуй, чуй, чуй бързо!
Слушам!
Къде са другите еднорози и кой е Червеният Бик?
Чуй, чуй!
Кралят е в кантората, броейки, броейки, броейки...
Ти си или аз, нощна пеперуда! Ръка за ръка, за ръка, за ръка...
Каза, че мога да намеря другите еднорози. Но къде?
Или историята за Червеният Бик беше още една от неговите песни?
О, никога не трябва да напускам тази гора.
Но трябва да знам дали съм единственият еднорог останал на света.
Ами ако се крият някъде заедно, някъде много далеч?
Ами ако ме чакат и имат нужда от помощта ми?
Те преминали всички пътища много отдавна...
и Червеният Бик е тичал малко зад тях и прикривал следите им.
Трябва веднага да тръгвам и да се върна възможно най-скоро!
Можеш да намериш другите, ако си смела.
Ей, здравей, малката! Здравей, мила!
И на кого ли принадлежиш?
Красиво малко същество като теб?
Ела сега, добро момиче!
Добра Беси.
Ще те среша, ще те изчистя, ще бъдеш най-хубавата стара кобила от всички.
Кобила? Кобила? Аз, кон?
За това ли ме взимаш? Това ли виждаш?
Така, така, спокойно, успокой се, добро момиче.
Каква хубава гледка си само!
Ще те нахраня и ще те заведа на панаира.
Хайде, конче!
Кон ли ме нарече?! Кон, сериозно!
Ето това е кон!
Трябва да съм се подхлъзнал.
Забравила съм, че хората не различават еднорозите.
Ако хората не знаят какво виждат,...
на света може да има други еднорози, неразпознати и доволни от това.
Хоризонтът се издига, за да срещне пурпурна зора,
прашен демон крещи, носейки орел да ме води.
Затуй, че нося такъв тежък товар в сърцето си.
Ето ме, по пътя на хората.
Вървя по човешкия път...
Вървя по човешкия път...
Аз съм гладен, изтощен, но не мога да спра.
Дъждът барабани печално, но не намерих подслон.
Много време ще измине, докато намеря своя дом.
Ето ме, по пътя на хората.
Вървя по човешкия път...
Вървя по човешкия път...
Добре.
Благослови остатъка от старото ми сърце!
А си мислех, че съм видяла последния от тях!
Ей, двамата, елате!
Само ако той знаеше...
Но не мисля, че ще му кажа.
Със сигурност мисли, че е кон.
Наех някакъв вълшебник.
За какво, по дяволите, спря сега?
Какво мислиш, че е това, Рук?
Какво виждаш да лежи там?
Умрял кон.
Ти си глупак!
Но аз си знаех.
Ами ти, вълшебнико?
Какво виждаш с вълшебническото си зрение?
Отговори ми, мошенико!
Аз... аз виждам кон.
Просто... просто една бяла кобила.
Така си и мислех. Добре. Това е бяла кобила.
Искам я за карнавала. Последната клетка е празна.
Ще ни трябва въже.
Въже, което да задържи тази кобила, никога не е развявано.
Ще се справим със студени железни прътове.
О, тя се събужда!
Ще я потопя в сън!
Скагриббич! Кастамангя! Нитчай! Нитчаул!
Сега я затворете. Ще спи до изгрев слънце.
Мама Фортуна - СРЕДНОЩЕН КАРНАВАЛ
Същества на нощта, изложени на слънчева светлина
Това тук е мантикор. Глава на човек, тяло на лъв, опашка на скорпион.
Съществата на нощта, изложени на слънчева светлина!
Ето го дракона.
Издишва огън от време на време...
най-вече по хора, които го ръчкат, малко момче.
Вътре в него е като ад, но кожата му е толкова студена, че пари!
Говори зле на 17 езика и целият е на бучки.
Съществата на нощта, изложени на слънчева светлина!
Сатирът.
Госпожи, отстъпете!
Не трябва да съм тук. Но бързо, кажи ми какво виждаш.
Не се страхувай. Погледни своите приятели легенди и ми кажи какво виждаш.
Това, което той нарича мантикор явно е не повече от стар беззъб лъв
И тя ги кара да вярват, че онази бедна маймуна с навехнат крак е сатир!
Илюзии! Измами! Миражи!
Твоята Мама Фортуна не може наистина да променя нещата!
Така е. Тя може само да ги маскира.
И само за онези, които са нетърпеливи да вярват на най-лесното.
Змеят от Мидгард.
Притежава целия свят в навивките си.
Не, тя не може да превърне сметаната в масло.
Но може да накара лъв да изглежда като мантикор
в очите на онези, които искат да видят мантикор.
Също както е сложила фалшив рог на истински еднорог,
за да ги накара да го видят като еднорог.
Знам коя си. Дори да бях сляп, щях да знам каква си.
Кой си ти?
Казвам се Шмендрик, магьосникът. Сигурно не си чувала за мен.
Забавлявам посетителите, които се събират за шоуто.
Не е съвсем работа за истински магьосник, но съм имал и по-лоши.
Тази е истинска. Това е харпията Селено.
Да. Старата я хвана случайно, докато спеше. Точно както хвана теб.
О, изобщо не е трябвало да се замесва с истинска харпия
или с истински еднорог, защото истината разваля магията й, винаги.
Тя ще се освободи много скоро...
и не трябва да те хваща, докато си още затворена тук.
Хайде, излез от там! Знаеш какво ти каза тя!
Не се страхувай! Шмендрик е с теб! Не прави нищо, докато не се върна.
Еднорогът.
Еднорог!
Не ме интересува колко тъпи магии си й направила. Отърви се от харпията!
Постоянно мисля за това - какво ще направи с нас!
Отърви се от нея, Мамо!
Глупак, успокой се!
Няма друга вещица на света, която да държи харпия в клетка, няма и да има!
Избирам да я задържа!
Мога да я превърна във вятър, ако избяга, или в сняг!
Или в седем музикални тона!
Тя ще се освободи!
Не. Не още. Не още. Ти си моя! Дори да ме убиеш, пак ще си моя!
Харпията е толкова истинска, колкото си и ти и също така е безсмъртна.
И също беше толкова лесна за улавяне, ако искаш да знаеш.
Не се хвали, старице! Твоята смърт е в онази клетка и те чува!
О, тя ще ме убие все някога,
но завинаги ще помни, че я улових и затворих.
Ето го моето безсмъртие!
Сега, ти беше на пътя, търсейки собствената си смърт...
Знам къде те очаква. Знам го него.
За Червения Бик ли говориш? Кажи ми, ако е така и къде е, ако знаеш!
Червеният Бик на крал Хагард. Значи знаеш за Бика.
Е, той няма да те има. Ти принадлежиш на мен.
Ти си знаеш.
Дръж си клетите сенки като искаш, но пусни мен. Пусни и нея.
Не мога да я гледам затворена.
Тя е истинска, като мен. Ние сме двете страни на една магия. Пусни я.
По-скоро бих се отказала от шоубизнеса.
Мислиш ли, че не знам
какво е истинско магьосничество, само защото правя това?
Няма вещица на света, която да се е смяла на Мама Фортуна
и нейните домашни страшилища.
Нито една не се е осмелила!
Харпията и аз - не сме за теб.
Тогава за кого сте?
Мислиш ли, че тези глупаци ви разпознават без моя помощ?
Не! Трябваше да ти дам рог, който да могат да видят!
В наши дни е необходим евтин карнавален трик,
за да накараш хората да разпознаят истински еднорог.
Но Червеният Бик ще те разпознае щом те види.
Така че тук си в по-голяма безопасност.
Трябва да ми благодариш, че те пазя.
Шмендрик е с теб!
Съжалявам, но не можах да се измъкна по-рано.
Никога преди върху мен не е имало магия.
Никога не е имало свят, в който да не ме познават.
О, знам точно как се чувстваш.
Много рядко познават хората такива, каквито в действителност са.
Ще ми помогнеш ли?
Ако не на теб, няма на кого. Ти си последния ми шанс.
Наистина ли можеш да ме освободиш?
Мама Фортуна не мисли така.
Тя ме има за непохватен измамник, за фокусник.
Но аз съм Шмендрик Магьосникът - последният от сензационните мистици!
И аз също като теб съм истински, и като нея. Да, ще ти помогна.
Къде е другият мъж?
Рук? О, не се притеснявай за него.
Дадох му гатанка, а на този тъпак винаги му отнема цяла нощ да разреши гатанките.
И сега...
Шара синеверъл морлин судай! Суни нумира едди субай!
Аз-аз съжалявам, бих желал това да бе заклинанието, което да те освободи.
Ами, ъ-ъ, всичко е наред. Следващото. Добре, нека пробваме това. Добре.
Урчулъс сулай есумина гаминажо!
Това е супер-магия.
Решетките са сега трошливи като старо сирене, което натрошавам и пръскам!
Ааау!
Оу, трябва да съм сложи погрешен акцент. Идва и си отива.
Опитай отново. Още веднъж. Остава много малко време. Побързай!
Спри решетките!
Не, не, серенин перенин - ъъ!
Не смея повече. Следващия път може да не успея да...
Опитай пак. Заклинанието беше грешно, но в него имаше истинска магия. Опитай пак!
Мила, ти заслужаваш услугите на велик вълшебник, но се страхувам,
че трябва да се радваш на помощта на един второкласен джебчия.
Какъв магьосник! Какъв магьосник!
Успокой се.
Побързай!
Излезте, госпожице! Вие сте свободна!
Добре, Шмендрик, предавам се. Защо гарванът е като учебна дъска?
Клетката! Взел си ключовете ми!
Защо, хилав крадец?
Тя ще те наниже на бодлива тел, за да направи огърлица на харпията!
Бягай!
Ти, купчина камъни! Ще накарам всичките нокти на краката ти
да растат навътре, когато се занимаваш с мен!
Някакъв магьосник!
Ти не би могъл да превърнеш сметаната в сирене, ти Шмендрик, ти!
Не, тя ще те убие! Бягай, ще те убие, ако я пуснеш!
Освободи ме! Ние сме сестри, ти и аз.
Не-е!
Не сами! Никога не бихте могли да се освободите сами! Аз ви държах!
Върви, тичай, тичай, махай се от тук, сега!
Не. Ела с мен. Ела с мен.
Не гледай назад и не тичай.
Никога не трябва да бягаш от нещо безсмъртно, привличаш вниманието му.
О, горката старица - не исках тя да... не знаех...
Тя бе избрала смъртта си много отдавна. Това е съдбата, която искаше.
А ти, ти не скърбиш като мен?
Никога не мога да скърбя. Изпитвам тъга, но не е същото.
Къде ще идеш сега?
Търся други като мен. Виждал ли си ги, магьоснико?
Не, никога не съм виждал някой като теб. Не и извън сънищата ми де.
Една пеперуда ми каза за Червения Бик,...
който бутал всички други еднорози към края на земята.
И Мама Фортуна спомена крал Хагард.
Така че отивам при тях, за да разбера всичко, което знаят.
Вземи ме със себе си за късмет, за смях, за всичко.
Можеш да дойдеш с мен, ако искаш,
въпреки че ми се иска да бе поискал друга награда задето ме освободи.
Е, обмислих го, но ти никога не би могла да ми дадеш това, което наистина желая.
Не, не мога да те превърна в нещо, което не си.
Не мога да те превърна в истински магьосник.
Спокойно, не се притеснявай.
Не се.
Какво знаеш за крал Хагард?
Чувал съм, че е възрастен човек,
който властва над неплодородните земи край морето.
Някой казват, че някога земята му била зелена и плодородна,
но в минутата, когато я докоснал, станала суха и сива.
Кажи ми за Червения Бик.
Червеният Бик?
Честно казано, чувал съм хиляди истории.
Чувал съм... чувал съм, че Бикът е истински,
чувал съм и че Бикът е призрак.
Съжалявам.
Чувал съм, че Червеният Бик пази Хагард и също,
че го държи затворник в собствения му замък - има хиляди истории.
Те преминали всички пътища много отдавна...
и Червеният Бик е тичал малко зад тях и прикривал следите им.
Искаш ли една?
Колко далеч е?
Това е границата на кралството на Хагард.
Това е наистина много опасна страна.
Мама Фортуна никога не припарваше на километри от тук.
Слушай!
О, о, страхувах се от това.
Тичай, бързо, скрий се! Ще се намерим после!
Защо? Кои са те?
Разбойници!
Уооу! Добре, какво си имаме тук?
Хей, момчета! Пазете си главите! Валят мухльовци!
~ С.С. обича М.Дж. ~
ДОЛУ КРАЛ ХАГАРД
Супа от плъхове. Отново супа от плъхове.
Можеше поне да използва друг плъх третата нощ, все пак.
Остави ме, глупако!
Ей, момче, тихо там. Ти си направо за капитан Къли, да.
Добре, Джак Джингли! Кого ни водиш - другар или пленник?
Не знам и аз къв е.
Какво стана, Къли?
Излязохме, търсейки пътници, както винаги.
Сложи още малко вода в супата, любима. Имаме компания.
Няма да стане, Къли!
Няма да храня още едно гърло! Супата не е по-гъста от пот, както е сега!
Любов моя, къде е горското гостоприемство?
И кой е тоя дългуч?
Не ми харесва как изглежда. Вземете му тая шапка.
Аз не бих го направил, защото аз съм Шмендрик Магьосникът!
А Вие, сър, Вие трябва да сте известния капитан Къли,
най-смелият от смелите, най-свободният от свободните!
Така е, това съм аз.
Той налучква, Къли, изкорми го, преди да ти посегне, като последния!
Е, това е методът само на Моли Гру.
Но тя има добро сърце, добро сърце.
Махам се.
И тази дама, не ми казвай, тя трябва да е твоята вярна и красива половинка.
Може би той наистина знае.
Да, прекрасна жена.
Добре си дошъл тук, магьоснико.
Ела до огъня и ми кажи какво си чувал за смелият капитан Къли...
...и неговата банда свободни мъже.
- Сипи си тако.
Имаш късмет да ни гостуваш тази вечер, магьоснико.
Моят певец, Уили Джентъл, тук, тъкмо щеше да ни вдъхнови,
като попее за едно от приключенията на смелия капитан Кели и неговите мъже.
Не, Уили! Само не това отново!
Уили! Изпей ни истинска песен! Изпей една за Робин Худ!
Няма Робин Худ. Робин Худ е мит.
Магийо, изпълни се!
Магийо, магийо, изпълни се.
И сега, момчета, след като това премина...
Вижте! О, погледнете там!
Сър, милейди, приветствам ви на моя територия!
Името ми е капитан Къли от Грийнууд.
О, Робин! И Мариян!
Монах Тък! Това е монах Тък! Уил Скарлет...
Какво е това? Това не се случва!
Робин Худ е мит! Ние сме реалността!
Магията е магия, но истината сме ние! Нали?
Робин! Мистър Худ, сър! Малкият Джон! Уил! Чакайте ме! Робин! Мариян!
Чакайте! Чакайте ме! Мариян!
Стана! Стана! Казах "Магийо, изпълни се!" и стана!
Това беше опасно разсейване, г-н Магьоснико.
Той не е просто долнопробен вълшебник, Къли.
Честно казано, не знам къв е.
Завържи го и го пази тази нощ, Къли.
А на сутринта ще видим какво може да се направи...
с вълшебник, който може да вика Робин Худ!
Трябва да струва нещо, а, Къли?
Да, наистина! Ще го продадем!
След месец и двамата ще сме господари на мързела!
Дори не ме интересува!
Готониус басни варсинисн басти гумина красти стормили хасти!
О! О! О, обичам те.
Обичам те. Обичам, обичам, обичам, обичам.
О, какво направих?
Винаги, винаги.
Вярност отвъд всяко мъжко достойнство.
Ще пазя цвета на очите ти,...
когато вече никой на света не си спомня името ти.
Няма друга вечност освен любовта на едно дърво.
О, не, сгоден съм за Дъгласова ела! Помощ, еднорозе, къде си?!
Ооо, безочливост и разочарование!
Тя никога няма да те има, нахалницата! Ще сме заедно, докато смъртта ни раздели!
Видя ли ме? Гледаше ли, вид-видя ли какво направих?
Да. Беше истинска магия.
Даа. Сега я няма, но я-я имах. Тя ме имаше, но изчезна. Не можах да я задържа.
Напускаш ни толкова скоро, магьоснико?
Не. Наистина ли?
Къде беше? Къде беше?
Проклета да си, къде беше?
Не й говори така!
Сега съм тук.
О? И къде беше преди двадесет години, преди десет?
Къде беше, когато бях нова?
Когато бях от онези невинни, млади девойки, при които ти винаги ходеше?
Как смееш, как смееш да идваш при мен сега, когато съм това?
Наистина ли можеш да я видиш? Наистина ли знаеш каква е тя?
Ако беше чакал да видиш еднорог, колкото съм чакала аз...
Тя е последният еднорог на света.
Трябва да е последният еднорог на света, който дойде при Моли Гру.
Няма нищо, прощавам ти.
Е, време е да тръгваме.
Готова съм.
Не можеш да дойдеш с нас! Ние имаме мисия!
Не мога ли? Питай я.
Никога! Аз, Шмендрик Магьосникът, забранявам!
И внимавай да не вразневиш вълшебник... гразнивиш гамьосник...
Внимавай да не разгневиш магьосник! Ако искам, мога да те превърна в жаба!
Ще умра от смях! Бъди разумен, човече.
Какво ще правиш с последния еднорог на света - ще я затвориш в клетка?
О, ти дори не знаеш къде отиваме!
Мислиш ли, че това има значение за мен?
Пътуваме към страната на крал Хагард, да намерим Червения Бик!
Е, вървите в грешна посока.
Съжалявам, но бяхте тръгнали в грешна посока, магьоснико.
Ами беше пряк път.
Крепостта на Хагард. Ще сме там утре, ако ходим цяла нощ.
Къде крал Хагард държи Червения Бик?
Чувал съм, че той скита цяла нощ и спи денем...
в голяма пещера под замъка, но скоро ще знаем със сигурност.
Луната се издига, маскирайки...
самотни улици в сивота.
Звездите белеят, падащият мрак...
кара света да тръпне в страх.
Чака тихо небето да пламне.
Ето ме, по пътя на хората.
Вървя по човешкия път...
Шмендрик, светлината!
Направи нещо!
Той я насочва! Не може да иска да я убие или, или щеше да го е направил вече!
Ще я насочи, както е насочил другите към замъка на крал Хагард.
Моля те! Моля те, направи нещо!
Какво мога да направя? Мислиш ли, че Червения Бик харесва номера с карти?
Ако можех, щях да я превърна в друго същество,
някое, което е твърде скромно, за да заинтригува Бика.
Но за това трябва истински магьосник с истинска магия,
а аз не мога да се преструвам повече.
Но ти си. Ти имаш магия.
Може би не можеш да я намериш, но е там.
Ти повика Робин Худ, а той не съществува.
Имаш всичката сила, от която се нуждаеш, ако посмееш да я потърсиш в себе си.
Моля те! Не е честно!
Бягай! Бягай, сега! Бягай!
Шмендрик!
Магийо, магийо, изпълни се!
Какво направи?
Какво направи? Какво направи?!
Какво искаш да кажеш, какво съм направил?
Просто я спасих от Червения Бик с магия, това е всичко, което направих!
С магия! С моя, истинска магия!
Сигурно се чудиш как възнамерявам да я върна към истинския й вид. Нали?
Силата ще дойде при мен винаги, когато се нуждая от нея.
А някой ден, някой ден ще дойде, когато я повикам!
Ти беше права! Беше права!
Не знаех, че си имал предвид да я превърнеш в човек!
Червеният Бик дойде за еднорог,
така че тя трябваше да се превърне в нещо друго.
Магията избра формата, не аз. Аз съм носителят! Обитателят! Пратеникът!
Ти си идиот! Чуваш ли? Изгуби я! Затвори я в човешко тяло! Тя ще полудее!
Мога да я променя обратно. Не се притеснявай за това.
А-аз мога да я превърна обратно.
Какво си ми направил?
О, не. О, моля, не!
Виж, не можах да измисля нещо друго, с което да те спася.
Какво си ми направил? Аз съм еднорог! Аз съм еднорог!
Недей! Не се наранявай!
Успокой се! Магията знаеше какво прави.
Само в тази форма имаш някаква надежда да да стигнеш до крал Хагард...
и да разбереш какво е станало с другите еднорози.
Иска ми се Червеният Бик да ме бе взел. Иска ми се да ме беше оставил на харпията!
Усещам това тяло да умира навсякъде около мен!
Но това е само за малко, обещавам!
Скоро ще си върнеш истинската форма, завинаги!
Защо не сега?
Шмендрик, не можеш да я оставиш така, не е възможно!
Защо не?
Освен ако не мислиш, че можеш да победиш Бика, ако го срещнеш отново.
Не. Страхувам се от това човешко тяло повече, отколкото се страхувах от Червения Бик.
Мъж и две жени идват насам?
Младото момиче - тя изглежда толкова странно. Сякаш е нова за себе си.
Кажете имената си.
Аз съм Шмендрик, Магьосникът.
Това е Моли Гру, моята помощничка, а това, това е, това е...
лейди Амелтия.
Искаме аудиенция при крал Хагард.
Разбирайте се с крал Хагард.
Бих, но със самия крал Хагард.
Не, не, всичко е наред, не се страхувай. Това е само Бикът.
Това е тронната зала на крал Хагард.
Тронна зала? Това е клетка. Гробница. Заведете ни при крал Хагард!
Аз съм крал Хагард. Това е принц Лир, синът ми.
Здравейте. Приятно ми е.
И за какво сте дошли при мен?
Желаем, Ваше Величество, да работим за Вас.
Нямам нужда от слуги.
О, но със сигурност, Ваше Величество, магьосник, прекрасна готвачка и...
Губите интереса ми, а това е много опасно.
Моят "двор" се състои от четири човека.
Четири? Ами удоволствията в двореца, Ваше Величество,
музиката, приказките, лова и баловете, и големите празненства...
Те са нищо за мен. Познавам всичко това и то не ме е направило щастлив.
Не задържам край себе си нищо, което не ме прави щастлив.
Също имам един магьосник.
О, магьосник, а? Как се казва?
Казва се Мабрук. В неговите среди е познат като "магьосникът на магьосниците".
Не виждам никаква причина да го заменям с един пътуващ, безизвестен, смешен...
Аз мога. Той не може, този велик Мабрук, не ви прави щастлив.
Моли, успокой се.
Как може да знаеш?
Aми, само се погледни!
Моли!
Чу ли това, Мабрук?
Какво желае Ваше Височество от мен?
Шмендрик, мило мое момче, колко хубаво, че те виждам!
Той е тук, за да заеме твоето място. Сега той е кралския ми магьосник.
Видя ли?
Ш-ш-ш!
Легендарният Шмендрик? "Чудото без магия"?
Виждам, че Ваше Височество е голям колекционер на странности, но...
Жената е права. Великият магьосник не ме направи щастлив.
Ще видя какво може да направи един некомпетентен.
Ти, Мабрук, можеш да си тръгваш.
Няма да се отървете от мен толкова лесно!
Хайде, старче. Ще ти напиша препоръка.
Хагард, за нищо на света не бих искал да съм на твое място!
Оставяш проклятието си край входната врата, но то не изчезва по този начин.
Сбогом, бедни Хагард! Сбогом...
Недей!
Няма да те докосна. Какво гледаш?
Морето.
А, да. Морето винаги е красиво.
Няма нищо друго, което да мога да гледам толкова дълго, колкото морето.
Какво ти има на очите? Защо не мога да си огледам в тях?
Коя е тя?!
О, Ваше Височество, лейди Амелтия е моя племенница...
Искам да знам коя е!
Татко, какво значение има? Тя е тук!
Веднъж и ти да си прав. Тук е. Те всички са тук.
И дали ми мислят злото или не, ще ги наблюдавам известно време.
Можете да ходите навсякъде. Моите тайни се пазят сами.
А вашите ще направят ли същото?
Да кажем, че знам къде има малко плат, прекрасен сатен.
Можем да направим рокля.
Моля ви, лейди, позволете ми да ви помогна.
Какво мога да направя за вас? Доверете ми се!
В морето...
рибите могат да летят.
На лунната светлина в нощта,
на сребърни крила
и омайните звезди
се носят тихо край тях.
Дали те знаят...
къде са еднорозите?
Къде крилат кон лети?
Изгубени нарвали в морето...
невидяни нивга вече.
Върви, върви и питай свраката,
"Къде са еднорозите?"
В дърветата...
птиците могат да говорят,
многоцветни,
те пазят своите тайни...
Сред облаците...
играят на криеница.
Дали знаят...
къде са еднорозите?
Къде крилат кон лети?
Изгубени нарвали в морето...
невидяни нивга вече.
Лъжат ли митове и легенди...
къде са еднорозите?
Aу. И тогава тя ме погледна и аз съжалих, че съм убил съществото.
Представи си само - да съжалявам, че съм убил дракон. Ау.
Бели в посока от теб - навън, а не към теб.
Знаете ли, принце, мисля, че трябва да опитате нещо друго.
Но има ли нещо на света, което да не съм опитал?
Великани, човекоядци, черни рицари, ужасяващи задачи, фатални загадки!
Моли, заради нея станах герой, но великите ми дела не означават нищо за нея!
Може би, тогава, лейди Амелтия не може да бъде спечелена с велики дела!
Коя е тя, Моли? От къде иде?
Не научих нищо повече за нея от дена, в който дойде.
Ваше Величество...
Освен това, че искам да й помагам, като теб,
да й помогна да намери това, което е дошла да намери.
Искам да съм това, от което има най-голяма нужда.
Ще й кажеш ли това?
Мисля, че ако сам й кажете...
Но тя никога не ми говори, Моли! Нито дума, нито дума през цялото това време!
Жестока си с него.
Можеш да му кажеш поне някоя мила дума. Той иска само твоето внимание.
Моли?
Коя съм аз? Защо съм тук?
Какво е това, което търся на това странно място, ден след ден?
А-аз знаех преди момент, но-о забравих.
Еднорозите. Ако не си последния...
Понякога не мога да си спомня...
бях преди много време...
нещо странно...
Бях невинна и мъдра,
и изпълнена с болка.
Сега, когато съм жена,
всичко е толкова странно.
Трябва да ида при него.
Трябва да се срещна с Бика отново и да разбера какво е направил с тях,...
преди да забравя коя съм завинаги.
Но не знам къде да го намеря. И съм самотна.
Веднъж, когато търсех...
някъде недостижимо,
много далеч...
на място, което не можех да намеря
или сърцето ми да открие.
Сега, когато съм жена,
всичко се промени,
всичко се промени,
всичко се промени.
Шмендрик ще намери път до Червения Бик. Търси всеки ден.
Не се надявам на помощ от него.
Той не е магьосник сега, а жалкият клоун на краля.
Прави го за теб!
Играе глупак пред Хагард, опитва се да го отвлече от мисълта коя си!
Не си права да му се подиграваш.
Прости ми.
Милейди!
Бикът излиза.
Излиза всеки ден по залез слънце,...
да търси странния бял звяр, който му избяга.
Знаеш това прекалено добре, не бъди глупава.
Ха-ха. Значи това е еднорог! Много е красива.
Откъде знаеш, че е еднорог?
Няма котка, сменила веднъж козината си, която да бъде заблудена от външния вид.
За разлика от хората, на които явно им харесва.
Имаме много малко време.
Скоро в това тяло ще има жена и никога вече еднорог.
Може да се омъжи за добрия принц, който я обича.
Оу, оу. Мърр, мърр. Почеши ме. Да. Това ще е добре.
Не. Не, не може да стане. Тя е последната.
Е, тогава тя трябва да направи това, за което е дошла.
Трябва да извърви пътя на крал Хагард до Червения Бик.
Има ли път? Покажи ми го. Кажи ми къде трябва да отидем!
Спри! Чуй ме внимателно, мамче.
Когато виното се изпие само,
когато черепът проговори, когато дойде часът.
Само тогава ще намерите тунела, който води до леговището на Червения Бик.
Има трик за него, разбира се.
Защо не искаш да ми помогнеш?
Защо трябва винаги да говориш със загадки.
Защото съм това, което съм.
Щях да ти кажа, каквото искаш да знаеш, ако можех, мамче, но аз съм котка,
а няма котка, която да е дала директен отговор на някого, мър.
Няма да издържа така още дълго.
Кара ме да му жонглирам с чаени чаши цяла нощ.
Чаени чаши! С чай в тях!
Шмендрик, не ти казах. Намерих черепа!
Онзи, за който говореше котката. Горе, на една колона в Голямата зала.
А часовникът...
Моли, той знае. Крал Хагард знае какво е лейди Амелтия, сигурен съм.
Какво можем да направим?
Моли?
На практика привърших с поемата вече, ако искаш да я погледнеш.
О! Да, разбира се, Ваше Величество. Каквото пожелаете.
Надигащият се копнеж, грохотът на загубата, горчилката на... кръста?
Пръста? Мъстта? По дяволите!
Добър вечер, милейди.
Кой си ти?
Аз съм Лир. Не ме ли позна? Аз съм Лир.
Лир. Принц Лир.
Сънувахте, милейди.
Е, аз винаги сънувам, дори когато съм будна.
Никога не свършва.
А-аз няма да ви притеснявам, мой принце.
Да ме притесняваш! Моля те, притесни ме!
Щях да те ухажвам с повече галантност, ако знаех как.
Ще ми се да искаше нещо от мен.
Удави сънищата ми. Опази ме от спомена, който иска да го запомня.
Имах време да напиша книга за...
начина, по който се държиш и как изглеждаш...
Нямам и един параграф.
Думите винаги ми се пречкат.
И все пак, обичам те.
Това е всичко, което имам да ти кажа,
това е всичко, което ще ти кажа.
И сега, искам да изнеса реч за
любовта, която докосва всеки,
но, спъвайки се, ще те разсмея.
Чувствам сякаш езикът ми е от глина,
както и да е, обичам те,
Това е всичко, което имам да ти кажа.
Не съм поет,
музиката не е мой талант,
бяга от мен,
бяга от мен.
- И аз бих искал да напиша симфония...
- Тогава, когато търсех...
- Изгубих мелодията.
- Някъде недостижимо, много далеч.
Уви, завършил съм само половината.
И сигурно нивга няма да успея да я завърша.
На място, което не можех да намеря...
или сърцето ми да открие.
- И пак те обичам.
Това е всичко, което имам да ти кажа.
Сега, когато съм жена...
Това е всичко, което ще ти кажа.
Сега знам пътя.
Това е всичко, което ще ти кажа.
Сега знам пътя.
Това е всичко, което ще ти кажа.
Чудесно. Точно от каквото се нуждая. Загадки.
Когато виното се изпие само,
когато черепът проговори, когато дойде часът.
Сякаш нямам достатъчно проблеми. Чудя се колко е часът.
Е, разбира се ти си с благородно потекло, всеки може да го забележи.
Искам да кажа, не може наистина да си племенница на онзи смешен магьосник.
Без съмнение.
Ваше Величество?
Любовта ви забавя, милейди.
Най-накрая ще ви хвана, ако заобичате още повече.
Вижте, синът ви се прибира.
Лир? Той не е мой.
Прибрах го от моя праг, където някакъв селянин го беше изоставил.
Мислех си, че никога не съм бил щастлив и никога не съм имал син.
Отначало беше приятно, но чувството умря бързо.
Има само едно нещо, което някога ме е правило щастлив.
Кое е то?
Не си играй с мен.
Много добре знам за какво дойде и ти много добре знаеш, че са при мен.
Опитай да ги вземеш, ако можеш, но не си играй с мен!
Милорд, в целия ви замък, цялата страна няма нищо ваше, което да желая.
Приятен ден, Ваше Величество.
Аз те познавам!
Разпознах те почти в минутата, в която стъпи на пътя насам.
Oттогава няма едно твое движение, което да не те е издало.
Стъпка, поглед, обръщане на главата, блясъка на шията ти, когато дишаш,
дори начина, по който стоиш перфектно неподвижна, всичко това те издава.
Накара ме да се замисля за малко. Но времето ти изтече.
Приливът иде. Ела и виж. Ела.
Ето. Ето ги. Ето ги там! Те са мои! Те ми принадлежат!
Червеният Бик ми ги събра един по един и му наредих да доведе всеки един в морето!
Сега живеят там.
И всеки прилив ги носи на крачка от брега, но те не смеят да излязат от водата!
Страхуват се от Червения Бик.
Обичам да ги гледам. Те ме изпълват с радост.
Първия път, когато я почувствах, помислих, че ще умра.
И казах на Червения Бик:
"Трябва да ги имам. Трябва да имам всичките,
защото нищо друго не ме радва освен блясъка и грацията им.
И Червеният Бик ги хвана.
Всеки път щом видя еднорози, моите еднорози,
е като онази сутрин в гората и аз съм млад, не като сега!
Ти си последният.
Милорд, а-аз не разбирам. Не виждам нищо във водата!
Все още ли отричаш коя си?
Все още ли се осмеляваш да претендираш, че си човек?
Ще те хвърля при другите с моите собствени ръце,
ако се осмелиш да отречеш!
Какво казвате?
Трябва да е така. Не може да греша. Все пак - очите ти.
Очите ти са станали празни, като на Лир,
като очи, които никога не са виждали еднорози.
Няма значение. Мога да изчакам. Краят ще е същия, мога да изчакам.
Той е луд! Луд!
Шш, недей, недей, недей. Всичко е наред. Ще ги намерим.
Хайде, ела при мен.
О, моля те, моля те не плачи.
Ако си станала дотолкова човек, че можеш да плачеш,
то никоя магия няма да може да ти върне формата.
Просто ела с мен. Шш, не плачи. Обещавам ти, ще ги намерим.
Млъкни, ти превзет наколенник! А какво ще кажеш за едно круше?
Шмендрик, ти го разсмя, така или иначе.
Може би това е всичко, което ни трябва за загадката.
Не е.
О! Ти говориш! Шмендрик, проработи!
Хайде.
Питайте ме как да намеря Червения Бик.
Дори принц Лир не знае тайния пътя, но аз - да.
Значи го знаеш, а? Разгадай загадката, тогава. Кажи ни пътя.
Кажи "Моля".
Моля.
Не. Не!
Защо не? Каква е тази игра?
О, толкова е хубаво да има с кого да играеш!
Опитайте утре, може да ви кажа утре!
Но нямаме време! Може да сме закъснели и сега!
Аз имам време. Имам достатъчно време за всички ни.
Оставете го. Дай ми виното. Да видим какво мога да направя с него.
Вино? Вино ли каза?
Не можах да намеря. Търсих навсякъде. ТЪРСИХ!
Мисля си, ако имахте малко вода като за начало...
Той? Превръща вода във вино?
Тишина! Нека опитам.
Но разбирате, няма да е много добро вино.
Обикновено вино, ако стане. И ще е много сладко и...
Е, нека започна.
Какво правиш? Хей, направи го тук, така нищо не мога да видя.
Най-добре е слабо, без нос и тяло. Изобщо не е букет.
Е, това беше, най-сетне това беше!
Не, чакай, хей, недей! Не го прави!
Дай ми го, ако не го искаш, но не го изхвърляй!
Но ти си мъртъв! Не можеш да помиришеш вино, да го опиташ.
Но помня...
Е, ако помнеше входа за леговището на Червения Бик, както помниш виното...
Готово! Дай ми една глътка сега и ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш.
Можеш да вземеш всичкото, но след като ни кажеш пътя.
Пътят е през часовника.
През това?
Искаш да кажеш, че когато дойде часът се отваря и в него има тайно стълбище?
Този часовник никога няма да отмери часът. Просто минавате
през него и Червеният Бик е от другата страна.
Дайте ми виното.
Да мина през часовник? Какво съм аз, магьосник?
За да се срещнете с Червения Бик, трябва да пътувате през времето.
Часовникът не е време, той е само цифри и стрелки.
Не обръщайте внимание, просто минете. А сега за виното...
А, това е истината. Това беше ВИНО.
Ти си по-добър магьосник, отколкото мислех.
Да тръгваме.
Милейди, време е. Сега отиваме да намерим другите.
О, не. Вие не отивате. Не и тя!
Еднорог! Еднорог! Хагард! Хагард! Еднорог! Еднорог!
Бягай!
Хагард! Натам! Долу, при Червения Бик!
Часовникът, Хагард! Натам! Еднорог! Еднорог!
Хайде. Минавайте.
Шмендрик! Не мисля...
Върви!
Стана!
Принц Лир!
Щеше да отидеш без мен?
Щях да се върна. Не знам защо съм тук или коя съм, но щях да се върна.
Не, ти никога нямаше да се върнеш.
Оставете това! Къде е Шмендрик?
Къде е? Ще се върна аз, ако не отидеш ти!
Шмендрик!
Всичко е наред, не е дълбока. Как разбра как се влиза?
Какво трябваше да се знае? Видях къде отива и я последвах.
Хагард унищожи часовника.
Сега няма друг път и изход, освен през Червения Бик.
Останалото знаете.
Дойдохме да търсим еднорози и евентуално ги намерихме най-сетне.
Сънувах сън, отново и отново,
как седя на прозореца посред нощ и виждам Червения Бик, него.
Да. Насочваше еднорози към морето. Не е било сън.
Хагард ги притежава всички сега,
носейки се навътре, навън с прилива за негова наслад, освен един...
Този един е лейди Амелтия.
Еднорог, русалка, магьосница,
няма име, което да й дадеш да ме изненада или уплаши.
Обичам, когото обичам.
Добре, много мило. Но когато й върна истинската форма...
Обичам, когото обичам.
Чух какво каза. Няма да продължавам.
Няма друг избор. Трябва да продължим.
Не му давай да ме промени.
Червеният Бик не се интересува от хора.
Може да минем край него и да се измъкнем.
Ако го направим, всички еднорози на света
ще останат заловени, а тя ще остарее и умре.
Всичко умира. Искам да умра, когато умреш ти.
Аз не съм еднорог, не съм магическо същество!
Аз съм човек и те обичам.
Не му позволявай!
Лир, аз няма да те обичам като еднорог.
Амелтия, недей.
Тогава нека всичко свърши тук.
Не мисля, че мога да я променя, дори да го искаше.
Омъжи се за принца и живей дълго и щастливо.
Да. Това е желанието ми.
Не.
Милейди, аз съм герой и героите знаят,
че нещата се случват, когато им дойде времето.
Една мисия не може просто да се изостави.
Еднорозите може да останат неспасени много време, но не завинаги.
Щастливият край не може да дойде по средата на историята.
Ами ако изобщо няма щастлив край?
Няма щастливи завършеци, защото нищо не свършва.
Шмендрик, нека си остане така. Остави я така.
Това го няма в приказката. Лир го знае, тя също.
Не ти пука!
Не ти пука какво става с нея или с другите,
само да станеш истински магьосник накрая.
Не ти пука!
Ще ми се! Помолих Господ да не ми пука за нищо...
освен магията ми! Но ми пука, пука ми!
Шмендрик!
Моли, той знае! Знае!
Глезенът ми! Помощ!
Амелтия!
Не мърдай!
Ще я убие!
Агу когану мутарити копона! Копона!
Лир!
Амелтия!
Виж!
Направи нещо! Имаш силата! Ще те убия, ако не направиш нещо!
Не мога! И цялата магия на света не може да й помогне сега.
Тогава за какво е магията?
Каква полза от вълшебничество, ако не може да спаси един еднорог?
За това са героите.
Разбира се, точно за това са героите.
Не!
Тя напада!
Отбранява се!
Последният! Знаех, че си последния!
О, ти остана. Остана.
Татко? Татко, сънувах онзи, същия сън...
Не. Бях мъртъв!
Помня те, помня.
Ще ми липсвате. Никога преди не съм имал приятели.
Ще се върнем.
Иска ми се да можех да я зърна още веднъж, да... да й кажа всичко, което чувствам.
Тя никога няма да разбере какво исках да й кажа.
Ще помни сърцето ти, когато хората са само приказки в книги, писани от зайци.
От всички еднорози, тя единствена знае що е мъка и... любов.
Ела сега. Ела с мен.
Ще дойда.
Ти си истински вълшебник сега, както винаги си искал.
Това прави ли те щастлив?
Е, хората не винаги знаят, че са щастливи, но мисля, че съм.
А ти?
Малко се страхувам да се прибера.
Бях смъртна и част от мен все още е смъртна.
Вече не съм като другите, защото няма еднорог, който да е познал мъката.
Но сега аз да. Мъчно ми е.
Съжалявам, че ти навредих, а не мога да го оправя.
Не. Еднорозите отново са на света.
В мен не ще има тъга, докато тази радост е спасена...
и ти благодаря за тази част също.
Сбогом, добри магьоснико. Ще се опитам да се върна.
Аз съм жива!
Аз съм жива!
Когато последната луна е осветена от последната утринна звезда,
и бъдещето е отминало без дори последен отчаян знак,
тогава погледни небето, където през облаците се очертава пътека,
погледни и я виж, как искри, тя е последният еднорог!
Аз съм жива!
Аз съм жива!
Превод: Anitoy
Редакция: MOSI