Dragonfly (2002) Свали субтитрите
Жена ми не може да мръдне от онази дупка, така че ще летя!
{c:$0000000600FF}{f:Comic Sans MS}{s:25}Кевин Костнър{c:$0000000600FF}{f:Comic Sans MS}{s:25}
Положението е лошо, Джо. Евакуират селото. Пътят е наводнен.
Вече чуваме и стрелбата.
Можеш ли да стигнеш до Талауа?
Можеш ли да прекосиш границата към Колумбия?
Качват ни на автобус, не знам за къде.
Джо!
Емили!
{c:$0000000600FF}{f:Comic Sans MS}{s:25}BAD^FOX Studio Представя{c:$0000000600FF}{f:Comic Sans MS}{s:25}
{c:$0000000600FF}{f:Comic Sans MS}{s:25}ВОДНО КОНЧЕ{c:$0000000600FF}{f:Comic Sans MS}{s:25}
Емили Даръл не беше само лекар и гордост за професията.
Тя беше лечител и гордост за цялата човешка раса.
Онези, които я познаваха, се промениха покрай нея.
Вдъхновиха се от готовността й да даде буквално всичко от себе си.
И това е причината да сме тук днес -
да почетем този уникален живот, не защото ни бе отнет,
а защото бе дарен на всички ни.
И колегите в университета,
и малките й пациенти в онкологичното отделение
на болницата "Мемориал" тук, в Чикаго, всички дълбоко ще жалим за нея.
Учиха ни, че лицето на лекаря от спешното отделение
е последното нещо, което много хора виждат.
Припомням си това винаги когато нечий уплашен взор се впери в мен.
Но не знам какво е видяла Емили.
Какъв образ е отнесла със себе си.
Дали е било състрадателно лице,
или е умряла в пълен хаос?
И мисълта, че не знам това, ме преследва.
Водолазите провериха и вътре. Никой не може да е оцелял.
Тогава къде е тя? Къде е тялото й?
Претърсваме наоколо, но автобусът е на 3 м под водата.
Течението достига до 27 км/час. Нищо не можете да направите.
Моля ви, вървете си вкъщи.
Никъде няма да ходя.
Не и докато не съм сигурен, че това е края.
Уверявам ви, това е края.
Какво правиш тук?
- Извикаха ме по пейджъра. Какво има?
Днес не беше ли службата за жена ти?
- Нищо не мога да направя за нея,
но мога да предпазя други от смърт. Какво имаме?
Шестима автомобилни състезатели, 11 наранявания - всички са за тук.
Добре, да действаме.
Въведи ме. Какви са обгарянията?
- 40 или 50 процента.
Интубирали сте го.
- Не можеше и да хлъцне сам.
Този във втора.
Ударил се е в предното стъкло.
- Фрактурата е ясна,
провери го за други поражения.
Какво е това?
- Наркоманка, опит за самоубийство.
Прехвърли я на друг. Тази вечер лекувам само желаещи да живеят.
Кога й е терминът?
- Блъснала се е във волана.
На колко месеца е бременността?
- Като гледам, на не повече от 6.
Мъчи се, да го извадим.
- В шестия месец?
Вътре няма никакъв шанс. Вижте цвета й.
Още има сърдечен ритъм. Да го извадим!
Трябва да прибегнем до консулт, Джо.
- Можем и пица да поръчаме.
Има си процедура за прекратяването на бременност.
Аз не прекратявам бременност, а израждам бебе.
Извикай ми педиатър.
Решението беше правилно.
Да изродиш технически недоразвит ембрион с цезарово сечение
без консулт и подпис на майката...
- Която беше мъртва.
Неофициално.
Бебето е живо, Хю.
Тревожа се, Джо. Както и останалият персонал.
Днес си отказал да поемеш самоубийство.
Прехвърлих я на колега.
- Като че не е била достойна за теб.
Може ли да обсъдим това утре?
Откакто Емили загина, работиш нонстоп,
понякога по 24 часа, и то целоседмично.
Мислиш, че съм притъпил точността си?
- Напротив, дори си твърде остър.
Цепиш басми наляво и надясно.
Нуждаеш се от почивка.
Трябва да пожалееш малко.
Да пожалея ли?
Сериозно говоря, Джо. Излез в отпуск.
Ти ли ме натопи за прехвърлянето на самоубийството?
Как е тя?
В амбулаторията е, чака да се освободи легло.
Защо ми причинихте това?
Какво сме ви причинили?
Защо ме върнахте?
Закъде се бяхте запътили?
За по-хубаво място.
- Дали?
Пак ще го направя.
Вече не искам нищо друго.
За жалост, сърцето ви се противи.
Доста борба му се е събрала тази вечер.
Никой не знае какво му е на сърцето ми!
Може би затова още бие.
За да даде шанс на някой да го опознае.
Едно ще ви кажа за това хубаво място, към което сте тръгнали.
Дано сте сигурна, че въобще го има,
защото колкото и да е противно тук, поне съществува.
Така че давайте, пробвайте се пак.
Но като не се събудите повече, не казвайте, че не съм ви предупредил.
Здравейте, отче.
Дойде ли време за опрощение?
И в есента, сред опадалите листа...
вятърът носи шепота.
Тя говори от място отвъд всяка смъртна болка.
Вижте кой дойде! Джо!
Привет! Дойде за края на тоста.
Линда, дай още една бира.
Джо, помниш ли стихотворение "Рейчъл в рая"?
За Емили!
Как е в болницата?
Не знам защо толкова се мъчим да ги спасим,
като ги чака толкова хубаво място.
Като "Рейчъл в рая".
- И Емили е там.
Бас хващам! Ако някой е за там, това е само тя!
Тя бе най-добрата от нас.
Не знам какво видя в теб.
Бог знае, че от години се опитвах да я разубедя.
Наистина беше най-добрата.
И нямам представа какво видя в мен.
- Ти беше вторият най-добър.
Бяхте страшен тандем. Тя беше сърцето, ти - умът,
заедно бяхте непобедими.
Къде отиде, Джо?
Никъде.
Ще си ходя.
- Недей де!
Току-що дойде.
- Остани!
Ерик го каза - аз съм ум без сърце.
Джо, стига де!
- Не исках да...
Не си тръгвай, Джо.
Нямах предвид това.
- Знам.
Но беше напълно прав, приятелю.
И все пак те обичам. Всички ви.
Благодаря, че дойдохте днес.
До скоро.
Здрасти, докторе.
Здрасти, Мериан.
Извинявай, че не дойдох на службата. Не исках да бухам на всички.
Хубаво ли беше?
Предполагам.
Едва го понесох.
Сигурно и с това няма да се справиш по-добре.
Искаха някой да се подпише. Домиля ми да го оставям под дъжда.
От тексаска фирма за играчки.
Тъкмо ще се научиш да пазаруваш по интернет.
Да, така е.
А хората си мислят, че даскалите по право са с точен изказ.
Няма нищо.
Лека нощ.
През прозореца видях, че Голямата птица пак не е яла.
Не трябва ли да я върнеш при ветеринаря?
Той каза, че ще ни надживее всички.
Джо, Хал е. Забравих да ти кажа, заминаваме на гребане по бързеи.
Трябва да дойдеш.
- Не ме оставяй сама с тях!
Казах й, че си събираш багажа.
- До скоро.
Обичаме те.
Идеята допада ли ти, Голяма птицо?
Да греба по бързеите със старите дружки от колежа?
И аз се радвам да те видя.
Защо ти се струва смешно?
Представих си те с клюн.
Тогава си представи как летиш с мен.
Ако стане така, ще си сам.
- Защо?
Орлите ядат зайчета, а аз съм вегетарианка.
И в следващия живот?!
- Да.
Значи ако имаш шанс да се върнеш, ще избереш да си сухоземно?
Не, ще летя с теб.
Но знаеш какво ще бъда.
Хубаво де, ама...
Ако аз съм птица, а ти насекомо, как ще се...
Нали се сещаш?
Тогава ще наваксваме този живот за сметка на следващия.
Заминавам, защото съм длъжна.
Защото съм такава. И двамата сме такива -
на това посветихме живота си.
- За бога, Емили, бременна си!
Ние уточнихме това още на първата ни среща -
че ако трябва ще опаковаме децата си наред с багажа,
за да им покажем кое е важно, за да ги научим на нашите ценности.
Беше наивно, Емили! Наивно!
Нашите ценности...?!
Там се нуждаят от мен, Джо, и аз заминавам.
Независимо от твоето желание.
И това беше тежест за хартия?
- Да.
Подарих й я за Св. Валентин.
Тежи 200 гр. Лежеше на нощното шкафче, когато задрямвах.
Какво искаш да кажеш?
Не знам.
Вероятно нищо, просто...
Водните кончета й бяха слабост. Нещо като личен тотем.
Нали знаеш, че индианците имат бизонски глави или тигрови глави,
нейният тотем беше водно конче.
Имаше дори малък родилен белег с такава форма на рамото си.
Дядо й също имал такъв, само че на... задника.
Нарича се фамилна халмегиома.
Веднъж порязах цял курс студенти, като я пуснах за държавен изпит.
Докато беше жива, издирвах всичко, което имаше водно конче,
за да й го купя за подарък.
А сега... го срещам навсякъде.
Едно водно конче влезе през прозореца ми вчера.
Живо.
Снощи пристигна колет. Беше купила по интернет дрънкалка
за леглото на бебето. Играчките бяха водни кончета.
И това снощи с тежестта за хартия.
Знаеш ли какво мисля аз?
Че буквално полудяваш в тази къща.
Да, трябва да се преместиш. Минаваш покрай празната детска стая,
живееш с говорещ папагал, който дори не ти продумва.
Никога не ми е говорил. Не ме харесва.
Говореше само на Емили.
Дори го беше научила да обявява прибирането й вкъщи.
"Скъпи... скъпи, прибрах се."
- Трябва да продадеш тази птица.
Вързан съм за нея.
Обещах, че ще я гледам цял живот и дори отбелязах в завещанието си,
че ако нещо ми се случи, някой приятел ще се грижи за нея.
Искаш ли да си ти?
Не, обещанието си е твое, не мое, приятелю.
Трябва да изпълня обещанията си към нея.
Нужно е да го сторя.
- Хубаво.
Давал ли си други обещания, за които трябва да знам?
Само едно, но за него ще се погрижа сам.
И то още... днес.
Здравей, Джо.
- Хю.
Надявах се да си приел разговора ни на сериозно.
Приех го.
- Убедих го да излезе в отпуск...
след всичко, което се случи. Нали, Джо?
Обещах на Емили да наглеждам децата в онкологичното отделение,
а не го направих. Може би днес е подходящ ден.
След 6 месеца? В онкологията? Не знам колко са останали,
но щом е за Емили, добре.
Задник.
- По-добре да се махнеш, Джо.
Нямаш ли къде да идеш?
Сърдечен ритъм?
- Няма.
Продължавай. Дефибрилираме!
Хайде, Джефри, дръж се!
- Давайте!
Назад!
Още нищо.
- Увеличи мощността.
Дефибрилирай!
- Назад!
Нищо.
- Не реагира.
Пак!
- Няма пулс.
Този път няма да се върне.
- Дефибрилирайте пак!
Назад!
Мъртъв е.
Има ритъм!
- Върна се!
Жив е!
- Браво, Джефри!
Имате ли работа тук?
Разчистете стаята, моля.
Трябва да излезете, д-ре.
Не го оставяйте да потъне.
- Джефри, чуваш ли ме?
Току-що застъпвам. Какво стана?
Стабилизират го. Сърцето му беше спряло и после заби.
Такъв си е нашият Джефри.
Историята не познава друг, на когото толкова пъти да се спирало сърцето.
Все бърбори кого е срещнал в тунела и какво са му казали.
Аз съм д-р Даръл от спешното.
- Знам кой сте.
Административният директор чул,
че вчера сте се пречкали при спешен случай,
и пожела да го уведомяваме ако пак се върнете тук.
Момчето със спрялата сърдечна дейност, Джефри...
Риърдън?
- Да. Той още ли е тук?
Беше сред любимците на жена ви.
Всъщност аз затова съм тук. Обещах й да наглеждам децата,
но те май не са... останали много.
Би било чудесно ако ми помогнете
и забавите обаждането до административния директор.
Между нас казано, докторе,
административният директор е... как да се изразя?
Аз използвам думата "задник".
Доста е изчерпателна.
В стая 315. Голям сладур е, ще ви хареса.
Здравейте.
Как е той?
- Много добре.
Хубаво.
- А какво е?
Не мога да кажа.
- Опитай се да познаеш.
Добре.
Разпятие, направено от желе.
Бива си те. Готин е.
Откакто се възстанови вчера, не спира да го рисува.
Е, и какво е това?
Не знам. Затова питам.
Събудих се с мисълта за него.
Така се случи, че вчера бях в операционната.
Знам, видях те там.
Видял си ме?
- Да, дойде и застана до леглото ми.
Видял си ме как идвам до леглото?
- Сигурен съм, че беше ти.
Но вратовръзката ти беше друга.
- Джефри...
Може ли да го попитам...
Не ни окуражават да обсъждаме тези неща.
Една монахиня в отделението разпитваше децата,
изпадали в клинична смърт.
Казваше се сестра Маделин.
Създаде куп неприятности за болницата,
когато част от записките й цъфнаха в едно телевизионно шоу.
А въобще не говори с мен,
при положение, че моите преживявания са най-страхотните!
Разрешава ми се почивка за кафе, ако при него има лекар.
Въпреки политиката на болницата,
мисля, че те имат нужда да говорят за това.
Назначен ти е скенер. Не тръгвай без мен.
За какво говорим, Джефри?
- За нещо, което е "нередно".
Вчера, когато доближих леглото ти,
ти ми се стори доста...
- Бях мъртъв.
Именно. Как си могъл да погледнеш нагоре и да ме видиш?
Не бих могъл.
- Но нали каза...
Погледнах надолу.
- Надолу ли?
От тавана. Там бях, като те видях.
Добре.
Ти не ми вярваш.
А трябва ли?
Виждал ли си малката плешивина на темето си?
Наведи се. Хайде, наведи се.
Да, ти беше.
Джефри, знаеш ли името ми?
Приличаш ми на... Уилям.
Казвам се Джо. Това звучи ли ти познато?
Джо на Емили?
Джо Даръл.
Вчера видях и нея.
Как така си я видял, Джефри?
Тя беше там.
Къде?
Навсякъде около мен.
Вътре в дъгата.
В мъглата... в която падах.
Пропадах.
Докато тя не ме хвана.
Върна ме обратно горе.
Като че ли ме подхвърли. Подхвърли ме нагоре.
За да мога да се върна...
...и да кажа нещо на някого.
Какво да кажеш, Джефри?
И на кого?
Джо.
Кажи ми какво, Джефри!
Кажи на Джо!
Имаше светлина в дъгата - като светкавица.
Кажи ми какво, Джефри!
Не знам.
Ти викаше името ми.
- Джо...
Джо, не ме ли чуваш?!
Джо...
- Спокойно, Джефри.
По-бавничко, хайде.
Погледни ме в очите.
Дишай. Просто подишай малко.
Какво стана?
Добре съм.
Той искаше да знае какво стана вчера.
Сърцето му пак спря.
- Знам.
Бях там.
- Искаше да знае какво стана,
докато беше спряло.
Разказвал ви е опашати истории. Иска да го дават по телевизията.
Следващия път, като иде на тавана, ще му дам четка за паяжините.
Татко не ми вярва.
Врътна ли ви номера с плешивината?
Не с всекиго се получава, само с плешивите.
И мен ме изпързаля така.
Успя да ме подлъжеш, Джефри.
- Казах истината.
Не ми ли вярваш?
Ами ако си спомня какво иска да ти каже...
тогава ще ми повярваш ли?
Ти помниш ли?
Ако се върнеш, мога и да се сетя.
- Кой какво иска да му каже?
Жена му иска да му предам нещо.
Вероятно да пътува с влака.
Какво?
Дори ме накара да повярвам, че е видял плешивината ми отгоре.
Тогава видях огледалото отзад.
- Можем да се учим от този талант!
Не искам да те огорчавам, Джо, но виждам плешивината ти и оттук.
Намирам плешивината секси.
- Нима?
Тогава папагалът ми направо ще те възбуди.
Още ли живееш с тази досада?
- Работим върху отношенията си.
Говорещ папагал ли е?
Слушащ папагал.
- Сродна душа. Аз това работя.
Нима?
- Гуен е траурен консултант.
Затова ми хрумна да ви срещна.
Така значи?
Много мои клиенти са говорили за преживявания в клинична смърт
на техни близки, за тъмни тунели със светлина напред.
И какво мислиш по въпроса?
Аз съм само папагал, Джо. Слушам ги.
Като очен хирург имам много просто обяснение.
Тунелът е буквално тунелно виждане.
А бялата светлина е постепенната загуба на фокусиране.
Петното става по-голямо, а с него и светлината.
А как ще обясните спомените им за казаното около смъртния им одър,
след като вече са обявени за мъртви?
Те дори описват дрехите на лекаря до шарките на вратовръзката.
Така измерваме смъртта.
Очевидно мозъкът продължава да функционира на някакво подниво
и засмуква последните парчета от видимото и чуваемото.
Това получаваш срещу вечеря със семейство на лекари -
никакви дискусии за реене по тавана, за тунели и бяла светлина...
След малко ще ни кажат, че няма и феи.
Странното е, че аз го чух да ме вика.
Онова хлапе... Чух гласа му. Викаше ме по име.
Когато му се представих, той попита дали съм Джо на Емили.
Каза, че Емили се опитва да се свърже с мен.
Ти вярваш ли в това, Джо?
Не, г-жо консултант.
Ще ти дам един безплатен сеанс.
Чао, Джо. Да ти опаковам ли десерта?
Съжалявам. Може ли да ползвам телефона?
Извинете ме.
В момента съм зает.
Няма ли кой да ме замести? Разбирам, идвам.
Съжалявам, щеше ми се да остана.
- Не, твърде страшно ти се струва.
Касае неразрешени въпроси, които още не си готов да разгледаш.
Вина, гняв към любимата... За това се хваща духът ни.
От Дева Мария до починалите близки,
защото ние искаме да говорим с тях, а не обратното.
Попита ме дали мисля, че иска да се свърже с мен.
Нека ти отговоря сега.
Тя беше идеалният ми партньор, най-добрият ми приятел и любима.
И ми липсва повече от допустимото.
Знам също, че вече няма да я видя. Никога.
Толкова интензивно започвам да разбирам какво значи това,
че ми се ще да заспя и да не се будя.
И най-малко ми трябва някой да ми казва какво да чувствам
и как да го чувствам!
Гняв - да. Вина - и още как!
Но не ми трябваш ти да ми ровиш в задника с фенер, за да ми го кажеш!
Давай все така, Джо. Именно от това се нуждаеш.
Ще ти изпратя чек по пощата.
Здравей.
Здрасти.
Как се казваш?
- Бен.
Аз съм Джо, Бен.
Знам.
Възхищавам се на рисунката ти.
Какво представлява?
Тя каза, че трябва да отидеш там.
- Моля?
Жената от снимката в коридора...
Тя каза, че ще дойдеш да ме видиш.
Сестрата ли?
Казват, че била лекар тук.
Какъв лекар?
Тя иска да идеш там.
Къде?
Не съм... сигурен, че те разбирам, Бен.
Къде да ида?
Аз я сънувах... в линейката на път за насам.
После... видях снимката й в коридора.
Нали знаеш... лекарката от великденската снимка?
За д-р Даръл ли говориш?
Предполагам, че е умряла.
И ти си я сънувал?
Тя иска да идеш там.
Къде да ида, Бен?
При дъгата.
Това дъга ли е?
Това тук дъга ли е?
Срещали ли сме се преди, Бен?
Не знам.
Откъде знаеш кой съм?
Тя ми показа лицето ти.
На снимка ли?
В ума ми.
Тя каза, че трябва да се върна, за да ти кажа да идеш там.
При дъгата ли?
Да.
Как бих могъл... да го направя, Бен?
Кристин, момчето то 312-та...
- Бен ли?
Той познава ли жена ми?
Не мисля. Приехме го преди 2 седмици.
Да, докарали са го в кома от септичен шок. Защо, Джо?
Няма значение.
Мериан...
Първото дете ме вика по име, влизам в операционната,
където сърцето му спира - тоест, умира.
После когато го връщат, казва, че ме е видял от тавана.
И че Емили, която срещнал в дъгата, го е върнала, за да ми кажа нещо.
Какво?
Не си спомня.
Но другото дете помни.
- Искаш ли желе? Имам два вида.
Ти взимаш ли ме на сериозно?
- Да. Искаш ли ягода?
Какво ти става? Не чуваш ли какво ти казвам?
Опитвам се да се фокусирам върху нещо реално, Джо.
И мислиш, че това не е?
- Поне засега не звучи така.
Чуй ме, Джо...
След като Хана умря, я виждах навсякъде.
Беше ми казала, че ако видя маргаритка само с едно листенце,
значи ме наглежда отгоре.
Така играехме на "Обича ме, не ме обича".
Един ден видях цяла поляна с маргаритки с по едно листенце.
Ами ето! Как ще го обясниш?
Халюцинирах!
- Аз пък не.
Тези разговори са реални.
- Нали точно ти не вярваше в рая?
Това не е раят, а дъгата.
И тя иска да идеш при нея вътре в дъгата?
Според тези деца е точно така.
А според мен те занасят.
Мислиш, че лъжат?
Аз съм адвокат, Джо. Нищо не е реално без доказателство.
Ти лично имал ли си преживяване с Емили, откакто е починала,
и ако е така, документирал ли си го?
- Знаеш, че отговорът е отрицателен.
А защо?
Защото не съм минал половината път до рая,
а тя няма начин да се свърже с мен!
Звучи налудничаво, нали?
Чувайки това, не бих те взела за лекар в болницата си.
И на твое място бих стояла далече от там.
Нямаш ли къде да идеш?
Мога да ида на гребане по бързеи.
Винаги съм го искал - да гледам пенливи бързеи.
Аз ще се грижа за Голямата птица. Махни се оттук.
Иди да гледаш бързеи и си проясни ума.
Искаш ли да гледаш снимки?
Това е последната поща от нея.
Съжалявам, че трябва да ти го кажа,
но тя ти е изневерявала.
Това е просто буболечка, Голяма птицо...
Привлечена от светлината.
Нека не полудяваме.
Скъпи, прибрах се.
Скъпи, прибрах се.
Голяма птицо!
Голяма птицо, не!
Мериан?
- Джо?
Мериан, чуй ме! Птицата е болна.
Трябваше да я оставя, пътувам към болницата.
Ти добре ли си?
Честно казано, не. Имам чувството... че полудявам.
Как да ти помогна?
- Държеше се все едно си е дошла!
Почувствах присъствието й... в къщата.
За бога, Джо.
Не знам какво да правя.
- За птицата ли?
Аз ще се погрижа за нея. Ако трябва, ще събудя ветеринаря.
А ти се дръж.
- Добре. Благодаря.
Джефри буден ли е?
- Идеята не е добра засега.
В стаята си ли е?
- Свижданията са след 10 сутринта.
Джо!
Джо... редно е да знаеш какво се говори.
Къде е Джефри?
- Долу е, дава кръв.
Сестрата с него ли е?
- Чуй ме за момент, моля те!
Тя каза, че имало монахиня, която разпитвала децата след кома.
Сестра Маделин?
- Знаеш ли къде е?
Вече не работи тук, Джо.
И знаеш ли защо?
Защото превиши правомощията си.
- Къде работи сега?
От манастира ще знаят ли?
- Оставете ни за момент.
Какво правиш, Джо?
- Знаеш какво правя.
Сам ми позволи да...
- Да посетиш децата на Емили.
Това беше преди 2 дни и оттогава все тук киснеш.
Казах ти, обещах на жена си...
- Че ще ги разстройваш?
Кардиологът на Джефри е отчел промяна в ЕКГ-то му от 14,30 ч. вчера,
и е разстроен, че твоето посещение го е довело до такъв стрес!
Какво става, Джо?
Птицата е добре.
Наистина ще надживее всички ни.
Опитах се да почистя бъркотията. Обърнатата лампа, счупената саксия...
Не трябваше да правиш всичко това.
- И не направих всичко.
Оставих една част да я обсъдим.
Онази странна рисунка, която каза, че рисуват децата...
Къдравият кръст...
Децата ли го рисуват, или ти?
Защото ако е твое дело, се нуждаеш от помощ.
Всички прозорци са изрисувани.
Гледай ми птицата, моля те.
Извинете...
Търся сестра Маделин. Там ли е?
- Може ли да попитам по какъв въпрос?
Лично е. Това тя ли е?
- Обадете се в канцеларията за среща.
Извинете!
- Господине...
Сестра Маделин?
- Господине!
Сестра Маделин, може ли да говорим?
- Господине!
Моля ви... Сестро Маделин!
Моля ви, вие ли сте...
Моля ви! Вие ли сте сестра Маделин?
Това е частна собственост. Влизате незаконно.
Исках да ви се обадя, но от манастира ми дадоха само адрес.
Той ще извика полицията.
Моля ви... Само 5 минути!
- Достатъчно злини сторихте всички.
Не разбирате!
- Вие не разбирате!
Край с журналистите и интервютата!
- Аз не съм журналист, а... лекар.
Главен лекар на спешното отделение в чикагската болница.
Джо Даръл.
Джо на Емили.
- Да.
Затова искам да говоря с вас.
Трябва да знам за работата ви.
Извиках полицията. Съветвам ви да си тръгнете.
Спокойно, не е журналист.
- И все пак е нарушител.
Съжалявам...
- Наехме сестра Маделин при положение,
че присъствието й няма да създава неуредици.
Сестро...
Полицията реагира бързо. Съветвам ви да си вървите.
Имате ли работа в училището, сър?
- Моля?
Елате насам, ако обичате.
И установих, че във времена, в които никой не вярва в чудеса,
аз съм свидетел на ежедневни чудеса.
Педиатричното онкологично отделение бе идеалната лаборатория
за изследването на преживявания при клинична смърт.
Децата бяха по-отворени за събитията от другата страна.
И сте убедена, че това не е плод на ума им?
На ума им, казвате?
И това, което преживяваме сега, може да е само в ума ви.
Вие сте лекар, защото сте мечтали да станете такъв.
Представяли сте си това за себе си.
Ако можем да творим този свят с представите си,
защо не и следващия?
Значи казвате, че вярата...
- Ни води там.
Емили вярваше ли?
Защото мисля, че тя е там.
Мисля, че иска да се свърже с мен.
Две деца са я видели. Едното беше със спряло сърце,
другото - в кома.
- В тунела?
В дъгата.
Опитва се да ми каже нещо спешно,
но не знам какво...
Те рисуват това... След срещата с нея.
Виждали ли сте го преди?
- Не.
Не знам.
Може би просто полудявам.
Колкото е бил луд Христофор Колумб,
мислейки за оттатъшната страна на Земята.
Анестезиолозите ще ви кажат,
че има стотици стъпала по стълбицата на съзнанието
между пълната будност и смъртта.
За да приспят пациента,
те го свалят само десетина стъпала,
а под тях е една спускаща се сива скала.
Като дълбините на океан, неизследвани от никого.
Именно в тези дълбини тя е намерила децата...
Използвала ги за пратеници, защото е знаела, че ще стигнете до тях.
Не се отделяйте от тях.
Бъдете с тях, когато пропадат, за да ги посрещнете първи,
преди да са забравили подробностите.
Все някое дете ще се върне с отговора.
Полека, полека. Давайте.
Аз ще взема картона.
Аз ще отида за монитора.
- Търся д-р Дикинсън.
Д-р Даръл?
Да, спешно е.
Не мога да изчакам, не прекъсвайте.
Д-р Дикинсън, пристигна здрав бъбрек.
Само д-р Даръл. Джо?
Джо, идвам да извадя бъбрека. Искам да ми го пазиш.
Кажи ми какво да правя?
Ще дойдат за други органи, но бъбрекът е мой!
Искам да е ясно на всеки, пристигнал по спешност с хеликоптер.
Следи жизнените показатели. Не пускай лешоядите до него!
Не искам да го режат преди да дойда.
- Смятай го за направено.
Дай ми Джанет. След 10 минути съм при теб.
Джанет.
Да, сър?
Д-р Дикинсън?
Аз съм Даръл.
Казаха ми да не го оставям. Ще приближа монитора.
Аз ще остана да го пазя.
Обдишването е нагласено на 16. Трябва да опазим органите пресни.
Джо...
Джо...
Господи...
Идваме от Лейк Вю за сърцето. Хеликоптерът чака.
Нямате право да влизате.
- Вие ли сте Дикинсън?
Излезте, моля ви.
- По-кротко, д-ре.
Изкарай ги оттук.
- Няма проблем, Джо.
Дикинсън каза...
- Той е на паркинга. Говорих с него.
Каза да го караме в операционната.
- Да действаме.
Чакайте!
- Джо, няма проблем.
Има проблем! Не е готов за местене.
Какво чакаме? Изкарайте го.
Чарли, чакай малко.
- Какво?
Този човек не е мъртъв. Мозъчният скенер отчете дейност.
Видях го на монитора.
Стига, Джо. Линията е съвсем права. Да го изкараме оттук!
Тръгваме!
Чарли, чуй ме!
Чарли, тук става нещо. Не го правете още! Не го убивайте.
Джо, стегни се. Той е мъртъв.
Той ми проговори...
- Джо, моля те!
Казвам ти...
- Джо, този човек не ти е говорил.
Беше Емили!
Беше нейният глас! И не съм луд!
- Махни се и не говори така.
Трябва да ме чуеш.
Просто ме чуй! Задръж само минута!
Остави ме насаме с него.
Това е лудост, Джо. Вкарайте го!
Полека!
Назад!
Извикайте охраната!
Изкарайте го оттук.
- За бога, Джо...
Викай охраната!
Чарли, какво правиш?
Изкарайте го!
Джо...
Изпратете охраната в лявото крило.
- Моля те, чуй ме!
Благодаря, че дойде.
Как уреди гаранцията?
- Със самозащита.
Говорих и с административния директор. Ще снеме всички обвинения,
ако се съгласиш да си вземеш дълъг отпуск.
Не се и съмнявам.
Твърдял си, че донор с мъртъв мозък ти е говорил. Вярно ли е?
Не.
- Хубаво.
Беше Емили.
Говореше през него.
С децата почти го приех, защото те са я познавали.
Естествено, че ще я сънуват. Тя се е грижела за оцеляването им.
А детето, което никога не я е виждало?
Какво дете?
- Онова, за което ти казах в кухнята!
За първи път я е видяло, докато е било в кома, помниш ли?
Мога да го докажа с датата на приема му.
Нали точно доказателство искаше?
Тя все по-отчаяно се опитва да се свърже с мен.
Защо? Защо отчаяно, Джо?
Нали не мислиш, че още е жива?
Ако детето е могло да я види в кома,
защо тя да не е в кома и да не се опитва да се свърже?
Не е имало оцелели.
Венецуелското правителство претърсваше джунглата близо месец.
И никога не я намериха!
- Именно. Затова сега сме тук.
Защото ти не видя тялото й и не се сбогува.
Емили е мъртва, Джо.
Това е истината - отказваш да го приемеш.
Разбирам те.
Ако не бях видяла тялото на Хана, и аз нямаше да повярвам.
Още бих я чакала да се върне, също както ти чакаш.
Трябва да сложиш край.
Трябва да извършиш най-тежкото, както аз го сторих,
както правят всички хора - да изпразниш гардероба, шкафовете...
Да махнеш табелата "Призракът на Емили е добре дошъл"
и да продължиш живота си без нея.
Добре.
Какво стана с онова пътуване?
Какво имаш предвид?
Каквото и да е, стига да ти отвлека вниманието.
Мислиш, че трябва да замина?
Може и аз да дойда с теб.
Свирепа съм с греблото!
По това време на годината реката е пълна.
От трудност втора степен стигаме до пета.
За да се приберем, трябва да покрием норматива.
Тук са опасните точки, плитчините, водопадите...
Виж какво пише тук.
- Да си вземем лек багаж.
Аз тръгвам с една раница.
- Аз взимам и фотоапарат.
Дано да е водоустойчив, защото всичко ще подгизне.
В тази връзка - наздраве за приключението!
Какво ще кажеш?
Това е отдавна назряла идея.
Имах предвид дали ще се продаде.
Агентът каза, че е нужно боядисване.
Вземи й колкото можеш и се махай.
Остави спомените зад гърба си.
Ти не го направи след смъртта на Хана.
Да, но и при мен труповете не се правеха на вентролози.
Ще ми липсваш, Джо.
Ще ми липсва кухнята ти.
Ще развеждаш ли клиентите, ако изчезна за една седмица?
Все пак ще ида при ония бързеи.
- За мен ще е удоволствие.
Радвам се, че отново си между живите.
Хал, по картата на реката има един символ -
две вълнообразни черти, пресечени на кръст.
Водопади. По това време на годината са много големи.
Джо?
Дъгата...
Вие ли сте докторът?
- Да.
Моят пилот тук ли е?
- Аз съм. Казвам се Виктор.
Ще взема багажа ви.
- Летял ли си досега, Виктор?
Не се бойте, знам как се прави.
- Имаш ли разрешително?
Почти.
Бил ли си в Уанауапа?
Това е, нали?
С водопада?
Не знам, ходил съм там през сухия сезон.
Моят преводач тук ли е?
- Местните говорят малко испански.
Аз говоря малко уахибо. Ще им говорите чрез мен.
Да тръгваме!
Това на снимката приятелката ви ли е?
Жена ми.
Беше.
Дошли сте да си я вземете?
В известен смисъл.
Миналата пролет тук стана катастрофа.
С автобус.
Стана свличане на пътя.
Беше на Червения кръст.
- Именно.
Може и да го видите.
Сега реката не е толкова дълбока. По път ни е.
Наводнението не навреди само на автобуса.
Отцепи цяло едно племе от останалия свят.
Виждате ли го? Там долу е.
Нямаше оцелели.
Урамамите още носят дрехите на загиналите.
Уанауапа е пред нас.
Някои от телата били изхвърлени от автобуса
и по течението стигнали до селото.
Водачите, с които ще се срещнем, познават племената в района.
Повечето не обичат външни хора.
Хубаво е, че съм с вас.
Казва, че не могат да ви заведат в селището.
Но срещу пари...
могат да ви покажат гробовете.
Сеньор?
- Да.
Трябва да тръгваме.
Те дали ще знаят кой къде... е погребан?
Ако времето се влоши, няма излизане оттук.
За никого няма да е полезно.
Моята жена...
Червеният кръст...
Къде?
Някой знае ли къде е?
Кой от гробовете?
Какво?
Какво казват?
Казват, че е познават.
Какво казва сега?
Той иска да ви заведе в селището.
А другият казва, че трябва разрешение.
За какво говори той?!
Не знам.
Сеньор!
Не можете да ходите в селището. Забранено е!
Сеньор, спрете!
Можем да се върнем с правителствени части,
но сега трябва да дойдете с мен.
Казах сега, сеньор!
Недейте!
Тя иска да идеш там.
- Присъедини се към нея.
Джо...
- Джо, не ме ли чуваш?
Стотици стъпала по стълбицата на съзнанието.
Няма оцелели.
- Къде е тялото й?!
Мислиш, че е още е жива?
Емили!
- Джо...
Чуйте ме!
Вие сте един луд кучи син!
Имате късмет, че сте жив! Въобще не дишахте.
Мина повече от час. Ставайте.
Ще прекосим реката надолу по течението
и с малко късмет ще стигнем до самолета преди здрач.
Тя е оцеляла от катастрофата.
Стигнала е до селището.
Не можете да ходите там. Спрете!
Не мога да се върна без вас. Ще ми отнемат разрешителното.
Спрете, сеньор!
Сеньор! Сеньор, спрете! Не го правете!
Сеньор?
Водачът каза, че трябва да имаме разрешение.
Имам разрешение.
Никой не може да ме спре.
Моля ви!
Жена ми.
Познавате ли я?
Познавахте ли я?
Водопадът.
Била е тук.
Ела.
Казва... че са я познавали жива.
Била дошла да им помогне.
Реката я върнала тук... умираща.
Не могли да спасят тялото й, но спасили душата й.
Тя казва... водно конче.
Не знам дали Емили я е видяла -
докато още е била от плът и кръв.
И не знам как бебето е оцеляло, толкова малко и крехко в джунглата.
Но знам, че Емили се погрижи то да се озове в прегръдките ми.
Колкото ме учеше приживе, толкова ме научи и в смъртта си.
Да се доверявам... да имам вяра.
Защото както каза една приятелка,
именно вярата ни отвежда там.
{c:$0000000600FF}{f:Comic Sans MS}{s:25}Превод и субтитри BAD^FOX_Studio{c:$0000000600FF}{f:Comic Sans MS}{s:25}