The Quick And The Dead (1995) (The.Quick.and.the.Dead.1995.Xvid.AC3.CD2-WAF.sub) Свали субтитрите
- Ти ме покани.
Можеше да откажеш.
- Исках да видя, що за човек си.
- И що за човек съм?
Мразен.
Не се опитвам да стана известен. Хората тук имат нужда от мен.
Давам им усещане за подреден живот.
- Не за законност. За ред.
- Като обесването на свещеника?
Той не е свещеник. Той е измамник.
Ако човек е убиец. Той винаги е такъв.
Не може да ми казва, че не било вече в кръвта му.
- Той е един ужасен лъжец.
- И защо си толкова разстроен?
Намирам те за неустоимо привлекателна.
Човек като теб би трябвало да си има жена.
Бях женен за прекрасна жена.
- Но не ми беше вярна.
- И къде е сега?
Нали ти казах... ... не ми беше вярна.
- Защо, всъщност си тук?
- Както казах. За парите.
Мога да те зарина с пари.
Няма да съм ги спечелила.
Напротив.
- Убивала ли си някога?
- Разбира се.
Не мисля. Всичко се свежда дотам, колко далеч си готова да стигнеш.
Докрай.
Баща ми беше съдия.
Изненадах ли те?
Караше мен и майка ми да гледаме как бесят осъдените.
Един ден каза, че на този свят имало твърде много злини.
Взе един патрон, сложи го в пистолета и завъртя барабана.
След това започна да ни изрежда. Щракаше към всички ни.
Докато накрая не си пръсна черепа с последното натискане.
Запомни това: Няма нищо на този свят, което може да ме уплаши.
- Нищо.
- Трябва да тръгвам.
Не биваше да идвам.
- Коя си ти?
- Пусни ме!
Извинявам се за държанието си, но е трудно да се уредиш с питие тук.
Бях само едно хлапе, когато се събрах с Херод.
Избра ме, защото...
... бях малко по-умен и малко по-бърз от останалите.
Той беше безстрашен и искаше да стана като него.
Печелехме от обири, които правехме по границата. Само двамата.
Обрахме банката в Ногалес и когато излязохме попаднахме на засада.
Бяхме сериозно ранени.
Един свещеник ни скри в мисията си. Излекува ни и ни нахрани.
Говорихме си с часове.
Когато закрепнахме, Херод ми нареди да го застрелям.
Когато му отказах
той опря пистолета си в тила ми и започна да брои до десет.
Затова убих свещеника.
Вече няма значение какво правя. Прокълнат съм, знам го.
Не тръгвай по същия път. Не ставай като мен.
- Защо ме извика тук?
- Искам да те питам нещо.
Кой те прати да се биеш с мен?
Г-н Херод...
...аз съм просто един пътешественик, любител на битките с пистолети.
Мислех, че Ханлън Асото е наемника. Даже бях сигурен.
Но той се оказа смешник. Ти не си такъв.
Казвам се Клей Кантрел и съм стрелец.
Убил съм 17 души.
Убивам само по работа. Никога за удоволствие.
Работодателят ми е поверителен.
Ще вършим ли работа днес?
Веднага щом дъжда спре, ще се погрижа да станеш за посмешище.
И после вика: "Дай си пистолета." Какво да направя? Дадох му го.
Да, ама не.
Това е историята за Сплескания Фреди, който в момента почива в мир.
Беше смело да се запишеш в състезанието.
Всички разбраха. Сега искам да се откажеш.
Ще се откажа, когато ти се откажеш.
Казвам ти - откажи се. И твоето време ще дойде.
Не и докато ти си наоколо.
Никога не ме предизвиквай.
И не ме гледай високомерно, както сега.
Не съм нито болен, нито стар. Пък и ти не си ми наполовина мъж.
Втори кръг.
Днес има 4 срещи, в които участват осемте останали играчи.
Победител е състезателят, който остане прав.
Който остане жив.
Който остане жив! Отсега нататък битките са до смърт.
Каква изненада, Джон, променяш правилата.
Ти имаш ли проблем?
И без това смятах да те пречукам.
Господа, улицата е Ваша.
Объркан съм.
Постоянно слушам, колко сте бедни, скапани страхливци.
Как не можете да си позволите да плащате, за да ви защитавам.
Но все пак, някакси сте намерили пари,
за да наемете професионален убиец, който да ме застреля.
Откъде идват всичките тези пари?
Какво да си помисля сега?
Ако имате излишни за харчене, ще трябва да ви вземам повече.
Този град е мой!
И ако сутрин сте живи, то е защото съм разрешил.
Аз съм шефа!
Аз решавам, кой ще живее и кой ще умре.
Вашият човек е мъртъв.
Прочетен вестник.
Възможно ли е?
Възможно ли е да усъвършенстваш перфектното?
Мъртъв е. Хлапето печели.
Чух го. Чух го да си помръдва ръката.
Казвам ви хора, на друго ниво съм. Всъщност, аз съм новия кмет на града.
- Страхотно.
- Умрял смърди повече!
Задава се буря. Битките спират, докато не решим какво ще правим.
Ще трябва да го заровим дълбоко. Смърди ужасно.
Изчезвай оттук!
Това момиче ще печели доста добре.
Раздавайте, момчета!
- Днес съм късметлия.
- Добра ли беше?
Мяташе се като риба на сухо.
Ставай!
- Кучка! Ще те пречукам.
- Навън, копеле!
Проклета, мръсна кучка!
Моля те. Не ме убивай.
Довърши го! Битката не е свършила, докато единия не умре!
Моля те! Не ме убивай!
Тази битка още не е приключила.
Питие!
Благодаря!
Умри!
Златни зъби. Устата му е пълна със златни зъби.
Дамата минава в трети кръг.
Ако поискаш прошка, винаги ще я получиш.
Хайде, попе!
- Благодаря ти, Ратси.
- Аре, чао.
Какво правиш? Нали няма да се откажеш?
Знам, че може би не е най-подходящия момент...
...но аз те харесвам и искам да останеш.
- Как можеш да живееш така?
- Да живея как?
- Няма ли да гледаш Корт?
- Не, няма.
Не ме е грижа за него... или за теб, или за който и да било в този град.
Приключих с това.
Ти май не ме чу добре. Казах, че ми харесваш.
Петнистият Кон не може да бъде убит от куршум.
Мъртъв е. Корт печели.
Утрепа индианеца.
Петнистият Кон не може да бъде убит от куршум.
- Дай ми още един куршум.
- Обясних ти правилата ясно.
Трябваше да го убиеш.
Дай ми още един куршум, Джон. Някой да ми даде куршум!
Колт, 38-ми калибър.
"Не убивай." Нали така каза?
- "Отказах се от насилието."
- Веднага, мамка му!
Поздравления, минаваш в следващия кръг, попе.
Ръкопляскайте!
Браво!
Добре дошъл... убиецо.
Стига!
Дай пищова!
- Знаех си, че ще те открия тук.
- Познаваш ли ме?
Разбира се. Та нали аз те докарах на този свят.
- Баща ти...
- Не ми се говори за това.
Тук си от часове, за да търсиш гроба му. Той не е тук.
Хората на Херод... строшиха надгробния камък, който направих.
След това изгориха тялото му.
Тук има и добри хора. Но са страхливци... като мен.
Очакват някой като теб да дойде и да го спре.
Не мога! Не мога да го убия!
Имах възможност, но се уплаших.
- Страх ме е от смъртта.
- Ти си мъртва още от тогава.
Повече те е страх от живота.
Така ще бъде винаги, ако продължиш да бягаш.
Извадих това от огъня.
Той беше най-добрия ми приятел.
Обесете го. Качете го на стола.
- Кажи си молитвите.
- Ето го, въжето.
Тате! Не!
Пусни я, мамка ти!
- Предизвиквам те!
- Махни се!
Няма да се бия с друг. Искам теб.
Вече съм предизвикан.
Време е да разбера дали съм по-достоен от баща си.
Ще се биеш със собствения си син?
- Ще те убия, каквото и да ми струва.
- Да нямаш някакъв проблем с мен?
Ще те уведомя.
Хлапето Херод
Дамата Корт
- Няма да се бия с теб.
- Аз също.
Дойдох тук, за да убия Херод. Това и ще направя.
- Откажи се.
- Няма.
Откажи се и остави на мен да го бия на финала. Пиши го мъртъв.
Нека да ви обясня нещо:
Щете, не щете - ще се биете. Никой няма да се отказва от играта.
Не ми казвай, какво да правя.
Ако се опиташ да си тръгнеш - моите хора ще те убият.
Ако откажеш да се биеш - моите хора ще те убият.
Имаше шанс да се откажеш. Вече нямаш.
Опразнете улицата!
Трети кръг! Останаха само четирима стрелци.
Г-н Херод срещу Хлапето. След това Дамата срещу Корт.
Опразнете улицата!
Не е нужно да го правиш. Всички знаят, че си най-добрия.
Не е в това въпроса. Аз съм му син.
Ако това е единствения начин да го накарам да го признае...
... така да бъде.
Какво ще получиш от това? Какво толкова искаш?
Искам само уважението му.
Обичам те.
Откажи се. Вече се доказа.
Философията на битката с пистолети е в главата, не в ръцете.
Това, което го прави неуязвим, е че всички вие го мислите за такъв.
Може би преди 5 години е бил най-бързия...
... но времето застига всеки.
Той е съвсем малко по-бавен от преди. Що се отнася до мен...
Аз тъкмо съм във върхова форма.
Ебаси. Това беше бързо!
- Улучих ли го?
- Да, Хлапе, улучи го.
Убих ли го?
- Беше толкова бърз, Хлапе.
- Не искам да умра.
Не ми се умира.
Знам.
Така и не се доказа, че ми е син.
Беше на някакъв фермер... Не беше мой.
Предложих му изход. Но той го отказа.
- Какво мастило имаш?
- Каквото ти потрябва.
ДИНАМИТ
Ако никой от двамата не стреля докато преброя до десет,
хората ми ще ви застрелят.
Десет... девет...
Извади пистолета. Няма смисъл да умираме двамата.
- Осем... седем.
- Стреляй!
- Шест.
- Убий ме, Елън.
- Пет.
- Убий ме!
Убий ме! Давай! Или аз ще те убия.
Едно!
Мъртва е.
Мъртва е! Оставете я, лешояди такива! Не я докосвайте!
Добра стрелба, преподобни.
Както често обичам да казвам: "Вълкът козината си мени, но нрава не."
Ще гориш в Ада за това.
Нали това искаше през цялото време? Ела да те видим!
Кучи син!
Разбира се, че ще се бием, но правилата казват утре.
- Дори ще те оставя да кажеш часа.
- Призори.
Два пъти ще ми чупиш носа, а?
Ха, сега да те видя колко си бърз.
- Кой направи това?
- Аз, г-н Харод!
Развали състезанието. Имаш 20 секунди да изчезнеш от града.
Ама, не е честно. Аз само направих, каквото ми казахте.
- Вече имаш 15 секунди.
- Сбогом, Ратси.
Какво ще кажеш? Тук има доста хора, които очакват забавления.
Мога да стрелям с лявата ръка. Как ти звучи това?
Само че, за разлика от Асото, аз наистина мога да стрелям и с двете.
Как се чувстваш. Аз съм малко притеснен.
Труно се плаша, но обичам усещането.
Времето изтече, Ратси!
Винаги съм искал да се бия с теб, Корт. Още като те видях първия път.
Просто трябваше да си начеша крастата.
Ако накрая не е мъртъв, довършете го.
Но, ти си мъртва! Мъртва си!
Извинявай, Джон. Промених правилата.
- Отсега нататък, битките са честни.
- Коя си ти?
Ти ми открадна живота.
Пусни я, кучи сине!
Не карай дъщеря ми да гледа. Пусни я, преди да ме убиеш.
Не става. Ще и дам три изстрела.
Давам ти три изстрела, за да спасиш живота на баща си.
Стреляй по въжето и ако се скъса, баща ти е свободен.
Можеш да го направиш, скъпа.
- Не мога.
- Можеш.
Хвани пистолета с две ръце и дръпни петлето.
- Не мога.
- Можеш. Ще се справиш.
- Не. Не мога.
- Не се притеснявай!
Вината не е твоя. Не се обвинявай за това.
Просто помни, че татко ти те обича.
Винаги ще те обичам... Помни това. Давай сега.
За малко.
- Не си достатъчно бърза за мен.
- Днес съм.
Законът се завърна в града.
Превод и субтитри: Nasta