Invincible (2001) (Invincible (2001) CD1.sub) Свали субтитрите
НЕПОБЕДИМ
НЕПОБЕДИМ (по действителни събития)
Това се случило в една далечна страна. Не знам в коя точно,
но била много далечна. Принцът на тази страна си загубил ума
и се мислел за петел.
- Петел? Като този?
Да. Той си харесал едно местенце под масата,
съблякъл се гол и отказвал да яде всичко друго, освен зърно.
И после?
- Кралят извикал на помощ
вълшебници и лечители, но нищо не помогнало.
Докато един ден не се появил непознат мъдрец. Той се съблякъл,
пропълзял при принца под масата и му казал, че също е петел.
Мъдрецът успял да убеди принца да се облече
и да седне с всички на масата. "Невъзможно е" -
казал мъдрецът, "петел, който като човек се храни заедно с хората,
някога да престане да бъде петел".
"Ти можеш да правиш всичко в обществото на хората, да живееш в техния свят,
и все пак да си останеш петел."
- Толкова се гордея с теб, Бенджамин.
Още си толкова малък, а си по-умен от някои възрастни.
Знаеш ли? Имам малко пари.
Искаш ли да хапнем в ресторант?
- В ресторант? Наистина?
Я гледайте... Как ви се струва?
Тъкмо за теб.
- Аха!
Госпожице!
- Бива си я, вярно...
Не бих й отказал.
Госпожице!
- Госпожице!
Къде, по дяволите, са момичетата в това смрадливо място, а?
Може ли още една порция?
- Ей, шишко! Помисли за фигурата си.
Скоро ще станеш по-широк, отколкото си висок. Като картоф.
Като угоено прасе!
Ей, шишко! Как се казваш?
Той не е дебел! Той ми е брат, и е много силен.
Аз съм ковач. Казвам се Цише. Цише Брайтбарт.
Ей, тлъста свиня! На теб говоря.
Нашият шишко е евреин.
Голям, тлъст евреин.
Дебелия и слабия.
Дебелия евреин яде прекалено много, а слабия прекалено малко.
Ей, шишко! Защо малкия нищо не яде, а?
Трябва да ядеш повече, като дебелия ти брат. - Добра идея.
Ти си прекалено мършав.
Дебелия и тънкия в беда, заедно през огън и вода.
Отвори си устата!
- И яж!
Ще ми платиш за това. Знаеш ли колко бира имаше там?!
Знаеш ли колко струва бурето? А колко струва масата?
Не сме виновни, те първи започнаха!
- Ако трябва, ще си платя.
Да, разбира се, ние бихме си платили, но нямаме пари.
Би трябвало да викна полиция. Но бихме могли да се разберем нещо.
Пристигнал е цирк в града.
Там участва прочут здравеняк. И предлагат за награда
5000 злоти на този, който успее да го победи.
Дами и господа, скъпи деца...
Искам да ви съобщя, че нашият Херкулес е предизвикан
от един силен млад мъж, без съмнение.
Но повече от 20 г. нашият Херкулес, нашият Колос Родоски,
никога не е претърпявал поражение!
Преди години ние определихме
награда от 5000 злоти за този,
който докаже, че е по-силен.
В древността ненапразно са смятали Родоския колос
за едно от седемте чудеса на света!
А сега, дълбокоуважаема публика, претендентът за тази вечер:
Цише Брайтбарт! Местния ковач.
Мога и повече! Мога и повече!
Итцак, ела! Имаме посетител. Истински джентълмен.
Какво иска?
- Не зная. Пристигна с автомобил.
А аз, божичко, даже нямам какво да му предложа.
Ландвер. Алфред Ландвер.
Радвам се да се запозная с вас, г-н Брайтбарт. А, а това е вашият юнак.
Седнете, моля.
- Благодаря.
Аз съм агент на вариететни артисти. Танцьорки, жонгльори, илюзионисти...
Всичко, което се търси. А търсенето в Берлин е огромно.
Имам усет за талантите, за хората, които моментално се качват на върха.
Вчера бях в цирка за да видя местния бабаит, а вашият син...
И дума да не става. Ние сме уважавани хора. Не е за евреи тази работа.
Но повечето талантливи хора в киното и театъра са...
Не мисля да тръгвам по този път. Мястото ми е в ковачницата,
в нашето малко градче.
- Знаете ли, нашите еврейски градчета
са като свещени книги, отворени за очите на Всевишния.
На днешно време от наказание се боят даже рибите в потока.
Пролетта, по време на еврейската Пасха, дърветата ликуват.
Господине, вие сте като собственик на магазин с празни рафтове.
Нямате нищо за продаване.
Синко... Ти си готов за университета!
Толкова хубаво разказваш.
Знаете ли на колко години е? На девет!
Момчето е само на 9 години. Това е брат ми Бенджамин.
Виждате ли какво невероятно момче е моят брат.
Добро утро, дами и господа. Добре ли сте?
Да, благодаря.
- Чудесно. И аз също.
Добро утро, г-н Ландвер! Точно за вас си говорехме.
В автомобила ли спахте?
- Няма никакъв хотел наблизо.
Добро утро.
- Вие сте рядко срещан човек.
Такъв съм, когато намирам редки таланти. Чуйте ме, Цише!
Елате с мен поне за един ден! Искам да ви покажа някои неща.
Не мога. Трябва да работя.
- Баща ви може да ви освободи
от работа след обяд, нали?
- Синът ми сам си решава тези въпроси.
Сигурно ще му е интересно да види това, което ще му покажа.
Виж, Цише! Виж колко много автомобили!
Сигурно автомобилите от цял свят са се събрали в Берлин!
Не само автомобили, момчето ми. Гледай сега какво следва.
Това е летяща машина! ... чел съм за нея.
Колко много хора може да превозва!
Аеропланите нямат никакъв шанс срещу това чудо.
Бенджамин!
Бенджамин, събуди се!
- Аз не спя!
Размишлявам.
- И аз също.
Вярваш ли, че Бог всички ни е дарил с дарба? - Разбира се.
Бог ме е направил силен. Мислиш ли, че е имал основателна причина?
Ковачът трябва да бъде силен.
Но аз съм по-силен, отколкото му е нужно на един обикновен ковач.
Понякога не разбираме какво и защо твори Господ.
Много бих искал да си изясня това.
Цише?
- Да, кажи?
В книгата на пророците е написано: "Господи...
позволи ми да събера сили, преди да отида отвъд...
и престана да бъда... И престана да бъда."
Е?
- Какво "Е"?
Какво мислиш за това?
- За кое?
За Берлин?
- Нека първо поговорим с Рави.
Но преди всичко, трябва да отпразнуваме Пасха.
Но...
Деца, когато бягахме от Египет, тестото не успя да втаса.
Хана! Какво се случи когато наближихме морето?
Хашем (Господ) разтвори морето.
- Точно така, правилно!
Рафаел! Колко години сме бродили из пустинята? - 40.
Да. Чудесно.
А сега търсете!
- Да!
Къде ли е?
Тук някъде трябва да е.
Може би под възглавницата.
- Ханеле я намери!
А! Чудесно!
Намери я.
Чудесно.
Колко искаш за нея?
- 6 злоти.
О, не, много е...
Да... 6!
- Шест, добре.
Искам да благодаря на Всевишния за добрата жена и децата.
Вие сте солта на земята. Изпълвате с радост сърцето ми.
Днес искам да му благодаря преди всичко за моя силен първороден син.
Цише, сине мой! Ти ще тръгнеш по широкия свят,
но никога не забравяй кой си!
Чакайте! Дайте на мен!
Пътувал съм надалече, чак до Вилна, но нищо подобно
не съм виждал преди.
- Ще ме вземете ли с вас?
Накъде си се запътил?
- Случайно да сте към Берлин?
Гладен ли си?
- Постоянно.
Майка ми никога не успяваше да ме засити.
И смяташ да стигнеш пеша до Берлин?
Да. Имах билет за влака, първа класа.
Но го върнах. И за тези пари мама си купи нова рокля.
Чувал съм, че има хубавки госпожички в Берлин.
Такива не се срещат в провинцията. Сигурно ще си намериш и ти някоя.
Аз вече я намерих, в сънищата си.
Не успях да видях лицето й, защото... знам, че звучи странно,
...светлината беше много ярка. Мисля, че беше принцеса.
Специално посрещане, за мен? Откъде разбрахте?
Мълвата за теб се носи по-бързо от краката ти. Казвам се Далила.
Пази се, Самсон!
БЕРЛИН, МАЙ 1932 г.
Аз съм Цише! Цише Брайтбарт!
А, вие сигурно искате да говорите с господин Ландвер?
Там ли сте още? Ало? Ало?
Говорете, моля.
- Какво?
Моля, говорете.
- Да!
Къде се намирате?
- В Берлин.
Идвайте тогава, очакват ви. Вече мислехме, че сте се загубили.
А! Красавица, казвате.
И искаше веднага да се ожените?
- Е, не бих казал.
Искаше само да остана при нея.
- А защо стоите? Сядайте.
Благодаря.
Трябва да знаете, че вариантите за работа са...
твърде ограничени.
- Така ли? И сега какво?
Не, не, не се плашете!
Добър съм в работата си. Най-добрият, може да се каже.
Искам да ви предложа едно заведение, което се казва
"Дворец на окултизма - Ханусен"
Не ви разбирам... Какво ще правя аз там?
Говорих с Ханусен и на него веднага му допадна идеята.
Ханусен добре се е ориентирал в днешните нестабилни времена.
Безработица, масови демонстрации, инфлация, опити за преврат, банкрути.
Хората търсят силния човек, водача.
А Ханусен е ясновидец, пророк на тези копнежи.
А какво общо има това с мен?
Ще ти кажа! Искаме да направим едно представление на контрастите:
Силата на тялото срещу тъмната мощ на духа.
Ще ти кажа направо отсега: ще трябва да играеш някаква роля.
Не, това не го умея. Аз съм си силен и толкоз.
Повече и не се иска от теб. И да си държиш устата затворена.
Ще се срещнем утре при Ханусен.
Свободен си.
ДВОРЕЦ НА ОКУЛТИЗМА
Не, не става!
А ако носи оръжие, например копие?
Не, той не трябва да изглежда като примитивен дивак,
като праисторически човек. Това е моето изискване. Събличай се.
Събличай! Надявам се, че сте наясно с тъмните инстинкти.
Какво ще кажете за грък или римлянин? Например гладиатор?
Обърни се...
Хм... може би ще стане за първата част.
А след почивката ще се облече като някоя героична личност.
"Цише, Здравенякът"
- Не, не бива да е еврейско име.
Защото, приятелю, моята публика е преди всичко от кинозвезди
и привърженици на национал-социализма.
Всички важни клечки идват при мен.
Ще направим от теб ариец.
Евреин не може да бъде толкова силен като теб.
А, новичкият!
Да, аз съм здравенякът.
- А аз съм фокусникът.
Не изглеждате като фокусник.
- Така ли? Гледайте тогава!
Не се заблуждавайте. Асото може да прилича на асо,
а дамата да изглежда като дама. Но истината винаги е в това,
което остава скрито.
Ако искате ще ви разведа наоколо. Елате с мен. Само тихичко...
Това е "Окултният кръг" на Ханусен.
Ханусен не обича изпълнителите да идват тук. Да вървим.
Сложете си ръцете на светлината.
Установете контакт един с друг.
Почувствайте енергията, протичаща през вас.
Аз съм вашия ясновидец.
Виждам вашето бъдеще.
Извинете!
Казвам се...
Всъщност... исках да Ви кажа...
че Вие сте най...
Уважаеми дами и господа! Сърдечно ви приветствам
на нашата пролетно-лятна програма в "Двореца на окултизма"
Започваме с вашия стар познайник:
Г-н Ротшилд, банкер!
Опитващ се да избяга с печалбите си от Световната война.
Смехът зад кулисите не е позволен. Тук се смее само публиката. Ясно?
Да. Разбрах.
Перуката! Сложи си я!
Слагай я! Бързо!
А сега, дами и господа...
Шлема!
новият номер в нашата програма! Мъж с чудовищна физическа сила,
победител на всички римски гладиатори. Представям ви: Зигфрид!
Излизай!
След голямата битка между кимбрите и тевтоните, Зигфрид
бил пленен и изкаран на арената окован с вериги.
Но оковите не са в състояние да го удържат.
Дами и господа, Зигфрид, Железния крал!
Зигфрид винаги побеждавал. Той спечелил ризницата...
на най-силния гладиатор. Отнел на римския пълководец Варус
не само главата, но и личното му оръжие.
А сега, дами и господа, човекът, който служи на окултните сили.
Властелинът на неизследваните дълбини на човешката душа,
който продължава да твори чудеса със силата на духа си.
Човекът, надарен с много по-голяма сила
и от притежателя на най-силното тяло в света: Ерик Ян Ханусен!
Уважаема публика,
вие сте запознати с феномена, за който и аз нямам обяснение.
Притежавам тайнствената дарба да се обгръщам с космическа аура,
и да я излъчвам към други хора, надарени с медиумни способности.
Но нима всички ние не притежаваме тази дарба на медиум.
Излъчването на тази космическа енергия ние наричаме хипноза.
И пред вас се разкрива цялата тайнствена мощ
на непознатото в нашите човешки души.
И за да докажа, че целият немски народ е изпълнен
с мистериозни сили, ще хвърлим жребий.
Четири!
- Кой седи на 4-та маса?
А... граф Хелдорф!
- Добър вечер.
Началникът на Берлинската полиция!
Позволете ми да поканя вашата очарователна придружителка на сцената.
Заповядайте.
Как се казвате?
- Хеда Кристиансен.
Мисля, че съм ви виждал на екрана?
- Да, снимала съм се в два филма.
Но тепърва започвам.
- Да, започвате голяма кариера!
Седнете, моля ви.
Не се вълнувайте. Отпуснете се.
Сега ще изпаднете в транс.
А граф Хелдорф, нашият обаятелен шеф на полицията, ще ви наглежда.
А смелите берлински щурмоваци ще го поддържат.
Тъй вярно!
- Винаги готови! - Зиг хайл!
Гледайте този предмет и слушайте гласа ми.
Следвайте гласа ми, той ще ви води.
Фокусирайте поглед върху този предмет.
Не го изпускайте от поглед. Силата на целия немски народ
е концентрирана тук.
Сега краката ви натежават, много натежават.
Ръцете ви натежават.
Стават все по-тежки и по-тежки.
Клепачите ви натежават.
Стават все по-тежки... Иска ви се да заспите.
Чувствате се изморена, много изморена.
Спи ви се. Очите ви се затварят.
Клепачите натежават все повече.
Очите ви се затварят. Чувствате се изморена.
Изморена. Много изморена. Спи ви се.
Позволете си да потънете. Потъвате все по-дълбоко.
На дъното на бездънно езеро. Вие спите.
Сега ще сложа монета на ръката ви.
И ще призова тъмните сили от дълбоката бездна.
Монетата върху ръката ви ще се нагрее.
Ще се нагрее силно.
Чувствате, че ръката ви се нагрява.
Но вие не усещате болка.
Монетата се разтопява.
На ръката ви се появява белег от изгаряне. Но не усещате болка.
Никаква болка. Слушайте моя глас.
Сега ще ви събудя. Броя до три,
и на "три" ще се събудите.
Чувствате се добре. Дори много добре. Ще се събудите.
Едно... Усещате как ставате все по-лека и по-лека.
Две... Тялото ви бавно изплува към повърхността на езерото.
Три! Пронизвате повърхността на водата.
Отваряте очи и отново сте будна.
Събудихте се. Вие сте силна.
Чувствате се силна и здрава.
Събудихте ли се? Будна ли сте?
Да...
Къде съм? Какво става?
- Граф Хелдорф.
Позволете ми да ви поканя на сцената при нас.
Бъдете така любезен да махнете монетата от ръката на очарователната ви спътница.
Какво виждате там?
- Хедвик, скъпа...
Боже мой, какво се е случило?
- Опишете, ако обичате, какво виждате?
Мехур. Мехур от изгаряне.
Бих казал, голям мехур от изгаряне.
- Боли ли ви?
Не, изобщо не ме боли!
Влезте.
Е?
Ами... аз всъщност за моя костюм...
И какво му е?
Марта... скъпа!
Запозна ли се с нашия здравеняк? Казва се Цише.
А, да.
Имам големи планове за него.
- О!
Виждал съм ви преди.
- Да, вярно, зад кулисите.
Не.
- А къде?
На сън.
На сън?
- Да, да, тя...
Аз всъщносх исках да кажа, че...
Този костюм... Не се чувствам добре като тевтонец.
Шампанско!
Седни.
Сядай!
Пийни си.
Не, благодаря.
Сега ме чуй, приятелче!
Май на теб още не ти е ясно,
че ние сме артисти.
Работим за един-единствен работодател, и това е публиката.
Даваме им това, което те искат. Ние сме израз на нейните желания.
И така: ако ти не проумееш това преди да приключи договора,
най-вероятно ще те отпратя обратно в твоето градче в Полша.
Тъгувам за дома. Липсват ми братята и сестрите,
и работата при баща ми.
Тук работя при един ясновидец.
Казва се Ханусен. Той е загадка за мен.
Притежавам силата да излъчвам своята енергия към теб.
Ти се чувстваш притеглена. Вакуумът те обгръща.
Падаш назад. По-надолу.
По-надолу...
На каквото е способна силата на тялото, дами и господа,
на това е способна и силата на духа,
и дори на много, много повече.
Крехкото тяло на нашата пианистка е способно да издържи много,
дами и господа. Както и нашия народ,
призван от съдбата да развие неземни сили.
Само трябва да го поведем в правилната посока.
И сега, като космическо събитие, като комета в небето,
ще заструи светлина сред нас.
И името на тази сила, способна да стъпче цялата чужда сган, е:
Адолф Хитлер.
И един ден, виждам го толкова ясно, сякаш е пред очите ми,
той ще поведе нашия изстрадал народ.
Аз съм ясновидец. Пророк на неговото пришествие.
Зиг хайл!
Вдигнати знамена, стройни редици,
щурмоваците вървят напред със крачка твърда...
Зиг хайл!
Закъде си се стегнал толкова рано?
Струва ми се... че не съм си на мястото тук.
Марта, остави ни. Ще те извикам ако имаме нужда от теб.
Какво ти тежи на сърцето?
- Разбирате ли, публиката...
Не се чувствам добре сред тази публика. Може би защото съм евреин.
Разбирам те по-добре, отколкото си мислиш.
Наистина ли?
Приличаме си с теб.
Да...
Ние сме шоумени. Ние сме като маяк за заблудените.
Не бих казал, че зрителите са заблудени. Всички тези нацисти там
изглеждат така, сякаш знаят какво точно искат.
И аз съм техния пророк.
Знаеш ли, приятелче, за какво си мечтая?
За нещо много по-грандиозно от това тук.
И вече го намерих.
Искам днес да бъда това, което е бил Делфийския оракул в древността.
Високопоставен член на партията намекна, че мога да стана министър
на окултизма в бъдещия кабинет на Хитлер.
Аз пробуждам варварските и праисторически демони
към нов безбожен живот.
Не съм особено религиозен, но семейството ми почита Бог.
Ако изобщо съществува Бог...
то той живее тук.
И този Бог ме пази.
Дава ми власт.
Искаш ли да разбереш какво значи истинска власт? Марта!
Марта!
Пей! Пей!
Коя песен?
- Изпей за полилея.
"Докато висят на полилея
мойте гащички от сутринта,
можеш да си сигурен, че още те обичам."
А сега доказателството.
Обърни се.
Гледай, момчето ми.
Най-апетитното парче на този Божи свят.
И то е мое.
Само мое.
Не исках да ви преча. Извинете.
Изобщо не пречите. Останете, моля ви.
Би било чу... чудесно.
Не искате ли да седнете до мен?
Нищо не разбирам от музика. Къде сте се научили да свирите така?
Помислих ви за принцеса, когато ви чух за първи път. Кажете ми.
Учих в консерваторията в Прага. Имах големи планове по онова време.
И никога не съм се отказвала от тях.
- А защо се оказахте тук?
Причината е, че нямам поданство. Знаете ли какво значи това?
Като малка ме разкарваха из три различни страни.
Дори не познавам родителите си. А когато Ханусен беше в Прага,
той ме взе при себе си.
- Той е бил в Прага?
Да, в Прага. Даде ми работа в своя "Оркестър Палас".
Сигурно сте забелязали, че не се отнася особено добре с мен.
Да. Да, забелязах.
Но въпреки това останах с него. Да...
Защо не си тръгнах?
Г-це Марта, искам... Аз...
Цише, знам какво искате да ми кажете.
Вашата музика... Толкова е прекрасно когато свирите.
Знаете ли, имам мечта.
- Каква мечта?
Бих искала да изсвиря някога 3-ти концерт за пиано на Бетховен
в съпровод на голям симфоничен оркестър. Всичко бих дала за това.
Дълбоко в себе си си го представям как ще изглежда.
Елате. Искам да ви покажа какво имам предвид.