The Chronicles Of Riddick - Pitch Black 2 (2004) Свали субтитрите
пътуваща през звездите към място, наречено "Андавърс".
Наречени са некромангъри.
И ако не те променят... ще те убият.
Техен водач е Лорд Маршал.
Той самият е стигнал до портите на Андавърс.
И се завръща различно същество.
По-силен, по-странен...
Полужив и полу...
нещо друго.
Ако оцелеем, нов баланс трябва да бъде постигнат.
В нормални времена злото се побеждава с добро.
Но във времена като тези...
трябва да се победи с друг вид зло.
ПЪЛЕН МРАК 2 ХРОНИКИТЕ НА РИДИК
U.V. Система Планета 6
Виждам го. Екшънът започва.
Внимателно! Почваме.
Внимателно!
Давай!
Давай!
Стреляй!
По дяволите!
- Още бяга.
Млъквай! Ей сега го хванах! Стреляй!
Сега!
Туумс!
Ридик.
Не знам, Туумс. Изглежда доста тясно.
Не и от моето място...
Това е най-големия ден за разплата. Така че си слагай памперса.
Да го направим.
Три метра от едната страна и метър и половина от другата.
Идва критичната точка.
Какво по дяволите беше това?
Момчета виждате ли Ридик?
Текс?
Боже!
Уби двама, а дори не го видях.
- Какво мислиш, Туумс?
- Мисля, че си ми новия стрелец.
Вземи оръжието.
Стой отгоре този път.
Направи три грешки.
Първо, прие задачата.
Второ, дойде с малко хора.
Четири души за мен е обидно.
Но най-лошата грешка, която направи е...
че нямаш оръжия.
- Колко струва главата ми?
- Един милион.
- Милион и половина.
- Кой ще плати милион и половина за престъпник?
Частно лице.
Ей, ей! Спокойно!
Анонимен е! Така пишеше.
Коя планета?
Главен Хелион.
Къде си тръгнал? Последен въпрос...
и се постарай да отговориш вярно, приятел.
Чий е този кораб?
- Мой?
Грешен отговор.
Знаех си, че ще дойдат за мен. Отне им пет години, но аз знаех.
Тези идиоти нямат чест.
Нямат правила.
Но да има награда за главата ми заради свещеник!
Този, чийто живот спасих.
Научих си урока... Няма такова нещо като приятел.
Може да се случи само нещо лошо ако ти стане много близък.
Лошо за тях. А сега, обратно към цивилизацията.
Всичката светлина и всичко, което мразя.
Исках само да ме оставят намира.
Дестинация: Главен Хелион
Намалете и се пригответе за инспекция.
Ей! Чуваш ли ме?
Следвай това!
Система Хелион Планета Главен Хелион
Знаеш ли, че всичките ти врати бяха заключени?
Преди 5 години... Спасих двама души от онази планета.
Дете, което всички други мислеха за момче...
...и свещеник...
...търсещ новата Мека.
Казах на един човек къде ще отида.
Имах доверие на един човек.
И направих грешка.
- Няма прост отговор...
Каквото е казано, е казано за да ни даде шанс.
Шанс за борба.
Ако не беше заплахата от инвазия нямаше да те предам.
- Давам ти думата си.
- Ридик!
Дъщеря ти.
- Не..
- И името и е...?
Ако имаш проблеми с мен нека си останат с мен.
Не ти трябват имената им.
Зиза... Казвам се Зиза.
Зиза.
- Сладко дете...
- Наистина ли си убивал чудовища?
Тези, които са щели да наранят баща ми?
- Така е.
- Хайде, Зиза, тръгвай.
Кого трябва да убия за да няма награда за главата ми?
Казва се, че спокойствието винаги ги предхожда.
Тези погубници на светове.
Планетите със злато изчезнаха.
8 милиона изчезнали заселници. Цялата екосистема също е изчезнала.
Как да спася семейството си?
Чу ли нещо от това, което казах?
Каза, че всичко е свързано с дъното на вселената, нали?
Точно така.
Това време дойде.
Този, който очакваш, е вече тук.
А чие е това гърло?
Ако ми прережеш гърлото, няма да мога да отхвърля офертата, която те доведе тук.
Ще ти кажа, защо бе толкова важно да дойдеш.
Ще отдръпна острието, когато вече няма награда за главата ми.
Това е Ареон. Тя е пратеник на стихийната раса.
Не ти мисли злото.
Малко са хората, които са срещали некромангър и са доживяли да разговарят с него.
Така че когато аз говоря, ти трябва да слушаш.
Некроманга.
Това е името, което ще промени или убие...
всяко останало човешко същество.
Освен ако не се открият фюрианските воини.
Те са расата, която няма да се поддаде.
Единствената раса, от която некромангърите все още се боят.
Може би трябва да се престориш, че аз мога да говоря с някой, образован в Слънчевата система.
Всъщност, не се преструвай...
Има една история, Ридик. За млади мъже, фюрианци.
Удушени при раждането си.
Удушени със собствените си гласни струни.
Когато Ареон каза тази история на лидерите на Хелион, аз и казах за теб.
- Какво знаеш за ранните си години?
- Помниш ли родната си земя?
- Къде е била?
- Срещнал ли си други?
Други като теб?
- Сестро, те не знаят какво да направят. Просто ме искат.
- Говориш като един истински фюрианец.
Не ме интересува от къде съм. Искам да няма вече награда за главата ми.
Отваряйте! Хайде! Отваряйте!
Претърсват къщите. Търсят човек, който е пристигнал днес. Мислят че може да е шпионин.
- Шпионин? - Видя ли го някой, когато влезе?
- Престани!
Ще ги отпратя. Изчакай малко, моля те.
Изчакай една минута за да спасиш светове.
Това не е моя битка.
Значи... ще ни оставиш на съдбата ни?
Точно както направи с нея.
Ела. Ще опитаме да ги отпратим.
Няма никой тук!
Не се страхувате от тъмното, нали? Светлината ми дразни зрението.
Спомена нея?
Тя...
...те търсеше.
Хората умираха. Пратиха я в затвора. Не съм сигурен точно къде.
Но е на много гореща планета, на която не можеш да стъпиш.
- Крематория?
- Младият Джак.
Тя те имаше за по-голям брат. Боготвореше те.
Ти трябваше да я наглеждаш.
Тя никога не ти прости за това, че си замина, когато и трябваше най-много.
Трябваше да стои далеч от мен. Както и всички вие.
Ридик!
Ще спреш ли новите чудовища сега?
Фюрианци... Борят се до край.
Не, не! Отидете в скривалището.
Отиваме само ние.
О, да!
Оттук!
Бих казал, че сме в безопасност.
Стой!
Върни се, Зиза!
Елате!
Пусни ме при Зиза!
Когато всичко приключи.
- Пусни ме! Трябва да отида при семейството ми.
- Когато всичко приключи!
Да приберем семейството ти.
Елате!
Тук!
Не ме следвайте.
Стига ми толкова живот.
А на теб?
Да съберем останките.
Винаги успява да вдъхновява, нали? Падението на династията.
Помни си мястото!
- Мястото ми е до теб, съпруже.
От тук до Андавърс.
В тази вселена, представата за човека е изкривена.
Разделени на толкова много раси.
С объркани вяра и убеждение.
Нашата цел е да поправим това объркване.
Защото има друга вселена.
Друга вселена, която Той е създал.
Където всеки може да започне на чисто.
Където може да живееш без страдание.
Перфектно ново място, наречено "Андавърс".
Огледайте се. Всеки некромангър в тази зала...
Всички те победиха защитата ви само за една нощ.
Преди бях като вас, биех се като вас.
Защото всеки некромангър е променен човек.
Всички бяхме в началото нещо друго.
Беше трудно и за мен да го приема, когато чух тези думи за първи път.
Но се промених. Оставих ги да премахнат страданието ми.
Предал си вярата си.
Промених се. Точно както и вие ще направите...
...когато разберете, че "Андавърс" ще бъде достъпен само за тези...
...които вярват в съдбата на Некроманга. Тези от вас, които точно сега
ще паднат на колене и ще се помолят за прочистване.
- Няма да се откажем от вярата си.
- Никой няма да направи това, което искате.
Немислимо е. Това е свят на много народи и религии.
И не можем и няма да се променим.
Тогава ще взема душата ти.
Присъединете се към него...
...или към мен.
Това е единствената ти възможност.
Приеми предложението на Лорд Маршал и се поклони.
Не се покланям на никой човек.
Той не е човек.
Той е свещен полу-мъртвец, който е видял Андавърс...
...и се е завърнал със сили, които не можеш да си представиш.
Не съм с тези хора тук. Но ще се пробвам с него.
Пробвай се.
Спрете го!
- Този беше от най-добрите ми войни.
- Щом казваш...
Какво мислиш за това острие?
- Мисля, че е с половин грам по-тежко отзад.
- В нашата вяра запазваш това, с което си убил.
Заведете го в кораба ми.
Може би ще се съгласи ако някой просто го попита.
Това е рядко срещано предложение.
Посещение на Некрополис.
От много време не съм помирисвал красота.
Нека ти покажа пътя.
Хубави очи. Ела.
Това е домът на последните 6 Лорд Маршали.
- Великолепно е, нали?
- Бих подходил по различен начин.
Променящи се, които получават силата на Некроманга.
Научават се как една болка може да потуши друга.
Стой тук.
Това е просто перфектно.
Колкото повече се съпротивляваш, толкова повече болка ще понесеш.
Ти ли си? Избрания?
Този е интересен.
Влез. Няма да отнеме много време.
- Ридик!
- Върни се назад!
Сканирам свежа памет.
Има някой на име Джак.
Ридик!
Джак!
Тя влезе в затвора.
Сега търсим мисли на представител на стихийната раса.
Расата, която ще забави прогреса на Негроманга.
Фюрианци...
Откъде идва? Кой е народа му?
Това трябва да знам.
Долавям енергия.
Долавям фюрианска енергия.
Той е фюрианец, фюрианец. Оцелял фюрианец.
Убийте фюрианеца! Убийте Ридик!
Убийте Ридик! Убийте Ридик!
- Убийте Ридик!
Намерете го! На всяка цена!
Намерете го!
Нека позная - 5 души този път?
Можеше да направиш няколко неща по- добре.
Първо - да развалиш локатора на кораба ми - този, който открадна!
И второ, а това е по- важната част.
Трябваше да ме убиеш, когато имаше възможност.
- Въпроси?
- Да.
Защо се забави толкова?
- Малка совалка изстреляна.
- Незабелязано и без подозрение!
Пригответе се за следваща маневра.
Така... Къде да те пуснем?
Кой ще плати най-много за теб сега?
- Плащай!
- Да плащам?
До 10 минути пътуването ще приключи...
Протеиновите вафли не са лоши.
- А какво ще кажеш за Салона? Много хубав двойно подсигурен затвор.
- Те си пазят отворена килия за мен. В случай, че се отбия.
Знаеш ли какъв е проблема на тези места?
Това са места за глезльовци като теб.
Може би трябва да помислим за някое наистина ужасно място.
- Какво е намислил сега?
- Мисли си за тройно подсигурен затвор...
...без дневна светлина. Останали са само 3 такива.
Два от тях са далеч от възможностите на този кораб.
Остава само един: Крематория.
За това си мислиш.
Нали така, Туумс?
- Ей! Как той знае къде отиваме, а ние не?
- Зарежи тая работа.
- Мразя го това.
- Просто го направи!
Този твой нов екипаж...
Приличат ми на аматьори.
Вероятно не си им казал какво се случи на предния екипаж.
Ти трябваше да си някакъв безстрашен убиец. Виж се сега.
Целият си във вериги...
Смятам че трябва да направим още две атаки, за да ги ударим право в сърцето.
Това ще ни струва 20000 войника, 5 бойни кораба и нищо повече.
- Защо да плащам за груба сила?
- Този начин е по-ефективен.
Да започнем от края.
Отиваме право към Хелион 5. Последната планета от системата.
Ще се приближим към тъмната част на полукълбото.
Минаваме първо от тук.
След това атакуваме скоростно слабите им места.
Както виждате, тяхното най-слабо място е...точно зад тях.
Открих следа, която ни води извън планетата.
- Ти трябваше да си извън планетата, Ваако.
Изпратих едни от най-добрите ми хора да го следи.
- Където и да е отишъл Ридик, ти трябва да го преследваш до края.
Ти!
- Искаш аз да се занимавам с един идиот?
- Не спори, Ваако!
Приеми го на доверие.
Той винаги е бил до теб, Лорд Маршал. Неотлъчно.
Вероятно, защото знае, че си два пъти по-добър воин от него.
Някои казват, че е прекалено артистичен за работата.
Няма да се изненадам ако скоро го повишат.
В мъртвец.
- Внимавай какво говориш!
- Да го кажа ли по-меко?
- И да звучи като заговор?!
Защо когато някой говори за трона, всеки смята, че звучи като заговор?
Защо това не са просто...
...предпазливи планове?
- Когато е готов, той ще си избере наследник.
- Кой? Тол? Скеълс?
Просветителят? Никой от тях няма силата и достойнството...
...на Лорд Ваако.
Можеш да запазиш каквото си убил.
Това е традицията на Некроманга.
Наемници, духове, некромангъри. Мамка му! Никога не съм бил толкова популярен.
Вероятно трябва да разкъсам веригите и да отворя шлюзовете.
Но защо да караш, когато можеш да бъдеш закаран?
Безплатен билет до Крематория. Благодаря, Туумс.
Там трябва да се срещна с един човек, на име Джак. И когато излетим...
...ще си замина завинаги. Така че просто ще седя и ще чакам.
За сега.
- Пратеник на стихийната раса? Тук?
- Един от пленниците.
И защо след 30 години трябва да бъдеш ти?
- Не ми прилича на пленник.
Духове. Смяташ че са добронамерени, а всъщност са вещици и шпиони.
Защо иначе ще се движат като вятъра?
- Но къде отиде? Къде се крие фюрианеца?
Бъди добър боец и тръгни след този Ридик.
Аз ще открия защо Лорд Маршал е толкова изплашен от него.
Система Игнеон Планета Крематория
Целта е достигната. Активиране на ръчно управление.
Имаме 700 градуса от страната на слънцето. 300 градуса отдолу от страната на нощта.
Това не се засича със слънцето.
Ако трябваше да избирам между това място и Ада...
...щях да избера Ада.
Курс - зададен.
Пускай спирачките!
Мисля че се насрах.
Това беше аматьорско, Туумс. Много аматьорско.
Удобно ли ти е?
Когато возенето приключи, очилата ти са мои.
Това е супер!
29,4 километра.
Значи, това е Ридик.
За колко говориш? За 700 бона?
- Не приемай това, шефе.
- Разбирате ли, Анатоли има усет за неприятности.
- Този Ридик е голям проблем. И така, 700хил. са добри пари.
Аз бих взел парите, Туумс.
Това са опасни дни, ако вярваш на приказките.
- Приказки?
- За мъртви планети.
За призрачна армия. За тях.
- Тях?
Отново ще прегледам цифрите Вероятно ще отнеме няколко дни.
И така, можете да бъдете мои гости.
Поне тук всички сме в безопасност, нали?
Ще ти дам един ден.
Един.
Те са съкилийници, но са и престъпници.
Затворникът си знае съдбата и знае как да покаже
някакво уважение.
От друга страна, съкилийникът се възползва от другарите си.
Само стражите работят за него. Внася срам в играта.
- Е, ти от кои ще бъдеш?
- Аз?
Аз просто минавам от тук.
Добре дошъл в Крематория.
Как мога да имам такива очи?
- Трябва да убиеш няколко души.
Само това? Правила съм го много пъти.
И после трябва да те тикнат в затвора.
Кога ти казаха, че няма да видиш дневна светлина отново?
Аз стоях зад теб и исках да имам същите очи.
Но всичко, което ми каза, беше лъжа.
Какво ще направиш?
- Ще го направиш по-лесно?
- Помни с кого говориш...
...Джак.
- Джак е мъртва.
Тя беше слаба.
Не можеше да реже.
Името ми сега е Кира.
Аз съм животно.
Радвам се, че успях да открадна от времето ти.
Не ти ли се вижда странно?
Самият велик Лорд Маршал...
...разрушавал редица общества...
...не можа да убие един дух?
Защо?
Ти не се молиш на нашия Бог.
Чух, че не се молиш на Бог.
Ние, духовете, изчисляваме.
Всички ние го правим.
Нека първо да разгледаме важните неща.
Какво ще ми кажеш за Ридик?
- Всъщност не знам къде е отишъл
- Всъщност ме интересува повече от къде идва.
Внимавай къде вървиш.
Винаги съм се чудила, не могат ли духовете да летят?
Направи ми услуга.
Изчисли възможностите да се измъкнеш от тази планета жива...
И ги раздели наполовина.
Не можем да летим.
Но лъжем много добре.
Запази си заплахите, Некромангърке.
Щях да ти кажа за Ридик, ако ме беше помолила.
Има една легенда, която е вече на 30 години.
Един млад войник, който говорил с врачка...
Тя му казала, че ще умре от ръцете на фюрианец.
Тогава той започнал лична война на планетата Фюриа...
...убивайки каквото намери.
Това разбира се било преди да стане Лорд Маршал.
Това клане трябвало да приключи.
Сега изглежда...
...един фюрианец има възможност...
...да избяга.
Време е за храна!
Хайде! Движете се!
Ето ги, идват!
Ловувайте!
Те са тук за вас!
Животинска му работа!
Провери я!
Винаги има острие някъде.
Не мисля, че обича да я докосват.
Бих се разкарал, за да се погрижа за ранения си.
Защо още сте тук?
Има ли дума за тази твоя самоувереност?
Какво ще стане ако...
...не се махнем?
Ще ни убиеш със съд за супа?
Същност това е чай.
Какво?
Ще ви убия с чашата ми за чай.
Нали знаеш - не са мъртви ако ги има в регистъра.
Хайде!
Смърт от чаша за чай...
По дяволите!
Защо не се сетих за това?
Не съм дошъл тук да си играем на по-добър убиец.
Това ми е любимата игра. Не си ли чул?
- Чух, че си ме търсила.
- Това ли е всичко? Изпускаш хубавата част.
Присъединих се към наемниците от Лупус 5.
Те ме взеха, научиха ме на занаята...
Дадоха ми дял.
Направиха ме робиня, Ридик.
Знаеш ли какво причинява това, когато си на тази възраст?
- Когато си на 12...
- Казах ти да стоиш в новата Мека.
Но ти не ме послуша.
Гонят ме наемници.
Колко дълго ще продължи това?
Прекарах пет години, забравен от Бога, само за да ги държа далеч от мен.
И ти отиваш и се съюзяваш със същите хора,
които те използват за примамка.
Ти какво очакваше, Ридик?
Постоянно да ме следиш и да ми пазиш задника...
...през цялата вселена?
Да се съюзиш с наемници!
Нямаше никой друг наоколо.
Отвори шлюзовете.
Да вземат малко чист въздух.
Значи го правят от горната страна...
...за да изпомпват въздух.
Интересно.
Кой по дяволите си ти?
Когато стане, ще стане бързо. Движи се с мен...
...или умри тук.
Никой не излиза от тук. Никой!
700 градуса.
Ето на това се вика залез!
Тези бягства могат да бъдат голямо изпитание.
Изпитание за истинската ни същност.
Не мислиш ли така?
Някои хора така мислят.
Само, това че сме далеч от армията ни запълва мислите.
Странни мисли, съмнения. Никога ли нямаш съмнения?
- Съмнения?
- За кампанията.
За Лорд Маршал.
Най-важно от всичко е...
...че съм командир на Некроманга.
Така че ако си тук да изпробваш лоялността ми, всъщност успя да изпробваш само търпението ми.
О, не.
Въобще не съм за това тук.
Първо добрите новини.
Разбрахме се с моите сътрудници.
Ще се разберем за 775 хиляди.
Ами, добре.
А какви са лошите новини? Затворили са местния бардак?
Не, лошите новини са по-лоши.
Много по-лоши.
Нашият пилот е видял това.
Пресякло е траекторията на корабите.
Имаш ли представа кой може да е това?
Никога не съм виждал нещо подобно.
Корабът се връща към Главен Хелион.
Знаеш ли, че Анатолий има усет за неприятности?
Той мисли, че...
...неприятностите ви следват тук.
- Покрихме си следите и избягахме оттам.
Няма начин да сме ги изпуснали.
- Тях?
Това е моят затворник.
Моят!
Ничий друг и си искам парите сега.
И така...
- Откраднал си затворника...
...от тях?
Ридик...
Трябваше да вземеш парите, Туумс.
Наемници.
Има няколко пазача, но не може това да са всички.
Провери отзад.
И внимавай.
Не си прави труда.
Пазачите не са там.
Разбраха, че Некромангърите идват за мен.
Планът беше да опразня мястото, да се отърва от наемниците и да мина през тунела.
Някой направи случаен изстрел...
...и повреди шейната.
Пазачите избягаха пеша...
И са заключили вратите за да не ги последва никой.
Ще вземат единствения кораб в хангара...
...и ще оставят всички останали тук да умрат.
- Откъде знаеш всичко това?
Ти дори не беше тук.
Защото беше моя план.
Познавам този поглед.
Не ми трябва да те гледам в лицето.
Защото знам този поглед.
Искаш да излезеш на повърхността...
...а те да останат в тунела.
Движи се в правилна посока.
Можем да успеем.
Ще се движим през нощта...
...изпреварвайки светлината.
Ще се движим с една скорост...
...моята.
Ако не можете да го спазвате, не ме следвайте, а просто умрете.
Трябваше да взема парите.
Ридик!
Шефе!
Горе...
- Погледни горе.
- Защото Анатолий така казва?
Не, защото усетът му така казва.
Ридик!
Ридик!
Ридик?
Давай, давай, давай!
От тук.
Хайде!
Давай, давай, давай!
Ридик.
Давай!
Отправили са се към вулканите. Отиват към кораба ни.
Няма начин да стигнат първи! Няма начин!
Близо е, ще ги стигнем.
Няма повече да ни бягате.
Къде отиде големият?
Затворете го!
Какво беше това? Не ти ли пука дали ще умреш?
Не и ако ги убия първа.
Може би на мен ми пука... Движете се!
Кира...
- Кира!
- Какво?
Размърдай си задника!
Ридик!
Спомняш ли си, когато казах, че не ми пука...
...дали ще умра?
Знаеше, че се шегувах, нали?
Имаме една съдба...
Въжето!
Късно е.
- Няма да успеем.
- Въжето!
Дай ми въжето си!
И водата ти - всичката!
Стойте в сянката на планината.
Не ме чакайте - бягайте!
Ридик!
Къде е този хангар?
Ето го...
Слушай...
Нека позная...
- Некромангъри.
- Един командир.
Пет капитана.
И много некромангъркса огнева мощ.
- По дяволите!
Мразя да съм от добрите!
Мисля, че имаме около 3 минути...
...преди слънцето да се покаже.
- И да изгори цялата долина.
- Чакай!
- Ще го направим ли или не?
- Просто чакай!
Шефе!
Спомняш ли си любимата ти игра?
- Кой е по-добър убиец?
- Да играем.
Хайде!
Кира...
Хайде...
Ридик!
Не!
Кира...
Трябваше да ти предам съобщение.
Ако Ваако не успее да те убие.
Съобщение от самия Лорд Маршал.
Той ти предава да стоиш настрана от Хелион.
Настрана от него.
И в замяна няма да бъдеш преследван.
Но Ваако най-вероятно ще каже, че си мъртъв.
Така че това е твоят шанс.
Шанс да направиш нещо, което никой не е правил.
Момичето...
Къде я отведоха?
Естествено, че при Лорд Маршал.
Правил съм...
...немислими неща в името на...
...вяра, която никога не е била моя.
Ще и направи това, което направи с мен.
Некромангърът в мен ти казва...
...да не се връщаш.
Но фюрианецът в мен...
...се надява да не ме послушаш.
Всички бяхме в началото нещо друго.
Главен Хелион.
Изгубих Просветителя...
...но определих първия от всички командири.
Малко късно...
...признаваме успехите ти, не мислиш ли?
Както и вярата ти.
Но най-вече...
...непоклатимата ти лоялност.
Подчинение без съмнение, лоялност до Андавърс.
Много добре, Ваако.
Това е велик ден.
Сега кажи ми дали е истина...
...че фюрианецът е мъртъв и вече мога да приключа тази кампания без да чувам стъпките му.
Ако е мъртъв...
...усещам, че съдбата ми няма да е различна...
...като вече съм безполезна тук.
Не трябва ли да ти кажа, че Ридик е жив?
Не си играй с мен, Аерон.
Мога да те погубя заедно с останалата част от Главен Хелион.
Никой не може да предскаже бъдещето.
Тогава ми кажи възможностите.
Дали Ваако си е изпълнил мисията?
Че аз съм този, който може да довърши всичко...
...превземайки или променяйки всички останали светове.
Кажи ми, че е истина, Аерон.
И може би ще спася родния ти свят...
...най-накрая.
Възможностите са добри...
...Ридик да е още жив.
- Издигаме се.
- Все още имаме хора там, Лорд Маршал.
Пехотинци, разузнавачи, трудно ще е да...
Вдигайте кораба от земята!
- Искаш да кажеш - на Хелион?
- Не - тук!
На този кораб.
Може ли да грешиш? Мисля, че грешиш.
- Не като теб като го остави жив.
Същата грешка два пъти.
Не само твоята грешка, но сега и успеха ни.
Как да се справим с това? Как, как?
Лорд Маршал трябва да бъде предупреден.
Никога няма да видиш Андавърс!
Ще ни убие и двамата преди да дойде времето.
Аз предлагам да дадем шанс на Ридик.
Ако е дори наполовина това, за което го мислиш...
...ще може поне да рани Лорд Маршал...
...и тогава...
...трябва ти да се намесиш.
- Само за да заема мястото му.
Само за да запазя това, което убия.
- Това е начинът на Некроманга.
- Не е достатъчно!
Направи го за вярата!
Ако има страх... ...значи има слабости.
Ако има слабост, Ваако...
Не е достоен за властта си.
Ще го направим за всички Некромангъри.
Защитавай вярата.
Това все още може да бъде велик ден.
Но моментът...
...трябва да бъде оцелен перфектно.
Последна команда...
...по моя наредба.
Свършихме с този свят.
Влез вътре...
Зиза! Влез вътре!
Намерихме го мъртъв.
Покажи ми какво е видял последно.
Командир Тол...
Няма да избяга за втори път!
Стойте настрана!
Дошъл е за мен.
Обмисли това...
Ако загубиш тук...
...сега...
...никога няма да се издигнеш.
Но ако избереш друг път...
...пътят на Некроманга...
Иди при него.
Боли...
...в началото.
Но след известно време болката отминава, както обещаваха.
- С мен ли си, Кира?
- Има момент, в който почти успяваш да видиш Андавърс през очите му.
Звучи перфектно.
Място, където всеки може да започне отначало.
- С мен ли си, Кира?
- Промени се сега...
...или загуби завинаги!
- Уби всичко, което познавах.
- Ваако!
- Не още!
Мина много време, откакто видях собствената си кръв последно.
Това са последните му моменти.
Дай ми душата си, фюрианецо!
Не си ти този, който ще ме победи.
- Сега! Убий звяра докато е ранен!
- Помогни ми, Ваако!
Убий го!
Ваако?
- Прости ми...
- Перфектно.
Не!
Не!
- Мислих те за мъртъв.
- С мен ли си, Кира?
- Винаги съм била с теб...
Бях...
Запазваш това, с което си убил.
Какви биха били възможностите това да се случи?
Тази мрачна армия на крака пред престъпник.
И съдбата на останалата част от вселената.
Е...
Дори аз не се осмелявам да предскажа това.
Субтитри: http://www.hostinganime.com/pantockrator/ корекции: Brujula Pantockrator -Brujula@abv.bg