Trainspotting (1996) (Trainspotting CD2.sub) Свали субтитрите
за да ми помогне в този дълъг и тежък ден.
Какво е менюто тази вечер, господине?
- Вашето любимо.
- Чудесно.
- Обичайната маса, ли господине?
- Да, благодаря ви.
- Може ли господинът да се погрижи предварително сметката?
- Не, донесете ми я на масата.
- О, за съжаление трябва да ви уведомя, господине, че кредитът ви беше изчерпан отдавна.
Тогава, в този случай-
-А, твърдо парично обръщение. Това е много добре. Не мога да бъда по-учтив...
когато правим сделка от този вид, не можем нали, господине?
Ще се погрижи ли господинът за началото? Чесново хлебче, може би?
Не, благодаря ви. Нека да преминем направо към инжекцията...
- от най-добрите, ако обичате.
- Както пожелаете, господине. Както пожелаете.
[Just a perfect day]
[Drink sangria in the park]
[And then later]
Може би господинът ще пожелае да му извикам такси?
[Just a perfect day]
[Feed animals in the zoo]
[Then later, a movie too]
[And then home]
[Oh, it's such a perfect day]
[I'm glad I spent it with you]
[Oh, such a perfect day]
[You just keep me hanging on]
[You just keep me hanging on]
[Just a perfect day]
[Problems are left alone]
[Weekenders on our own]
[It's such fun]
[Just a perfect day]
[You made me forget myself]
[I thought I was someone else Someone good]
[Oh, it's such a perfect day]
[I'm glad I spent it with you]
[Oh, such a perfect day]
[You just keep me hanging on]
[You just keep me hanging on]
Отвори очи! Хаиде, събуди се!
[You're going to reap just what you sow]
[You're going to reap just what you sow]
[You're going to reap]
[Just what you sow]
[You're going to reap]
[Just what you sow]
Все още не чувствам гадорята, но е тук, сигурен съм.
Аз съм в затвор за наркомани.
Твърде болен съм за да спя, прекалено уморен за да съм буден.
Но ужасята е на път.
Пот, студ, гадене, болка и копнеж.
На път е.
Имаш сини очи. Оо, имаш зелени очи.
Оо, имаш зелени очи.
И никога не съм виждала някой като теб.
Преди.
Не, никога преди не съм срещала някой като теб.
Ще ти помогнем, синко.
Ще си стойш при нас докато не се оправиш.
- Ще го победим заедно.
- Може би аз -
- Може би трябва да се върна в клиниката.
- Не.
Никакви клиники. Никакъв метадон.
Това ти действа по-лошо. Сам го каза.
Не ни лъжи, синко. Твойте собствени майка...
- и баща.
- Може да ни донесеш малко желе.
Не! Вие ще по-лоши когато сте с хероина.
- За нищо на света!
- В момента се изчистваш.
Оставаш тук където можем да те наглеждаме.
Оценявам това, което се опитваш да направиш, настина, но се нуждая от една доза.
Просто ми донесете още една, моля ви.
- Искам още една проклета доза!
- По дяволите!
Кучка! Кучка!
Е, това е просташки смях нали?
Ужасната пот излизаща от тялото ти.
Защото, ако се върна и е все още там...
По дяволите, ще я изритам.
- Ок?
Господи.
Въпрос номер едно:
Вирусът на имунната недостатъчност при хората е?
- Ретровирус.
- Ретровирус е правилнят отговор!
Това е игра на лица, Г-н Рентън.
Т.е. не казвам, че аз бях безупречен. Далеч съм от това.
Но идва времето когато трябва да се върнеш към всички тези глупости...
и да кажеш "Не".
- Просто да кажеш "Не".
- Господи, тя е мъртва!
Не!
- Въпрос номер две:
H.I.V. вреди на един рецептор на множеството на лимбоцитите?
Кой рецептор е това?
- CD-4.
- CD-4 е правилнят отговор!
По-добро от секса, Рентън.
По-добро от секса.
Последната доза.
По дяволите аз съм възрастен. Мога да разбирам себе си.
Добре, разбирам, всичко е наред.
Томи.
- Не.
Спри го. Спри го.
Той виновен ли е или не е?
- Той е наш син.
Не!
Спри! Не!
Ох, не! Не, не мен!
- Спри!
- Марк.
- Марк.
Марк.
Има нещо, което трябва да направиш.
Ох.
Come alive, 35.
Box of tricks, 66.
Марк. Марк, спечели къща!
- Къща! Къща!
За бога, Марк.
Както и да е, изглежда, че аз съм най-големият щастливец на света.
Пристрастен за няколко години точно в центъра на епидемята...
заобграден от живи мъртъвци.
Но не и аз. Аз съм чист. Официално.
Един път да изчезне болката, и започва най-голямата воина:
депресия, скука.
Чувстваш се толкова малък искаш да превъзхождаш себе си.
Томи!
Томи!
Томи, Марк е, човече.
Добре ли си, прятел?
- Излизаш ли, Томи?
- Не.
Напълно следваш играта?
- Не.
Бла, не колкото мен.
Взе ли теста?
Аха.
Чист ли си?
Аха.
Това е добре.
Съжалявам, Томи.
- Имаш ли в теб?
- Не, чист съм човече.
Е... спонсорирай ме тогава.
Чакам сметката за наема.
- Благодаря, Марк.
Не се претиснявай.
Не се претиснявай. Не за всичко. Както и да е поне не за мен.
- Все още, е лесно да си философ...
когато някое други копеле е в лайната.
- Какво искаш?
- Чист ли си?
- Да.
- Това обещание ли е?
Да, обещание е, реалистично.
Успокой се. Само питам.
- Бъркотия ли намирисвам?
- Не.
- Нямам нищо против дори, ако е така.
- Е, не е.
- Да, но така мирише.
- Прекалено млада си.
Прекалено млада съм за какво?
Ти няма да станеш по-млад, Марк.
Светът се променя. Музиката се променя. Дори дрогата се променя.
Неможеш да стойш тук цял ден мечтаейки си за хероин...
- и Ziggy Pop.
- Казва се Iggy Pop.
Както и да е. Имам превдид, че момчетата са мъртви все пак.
Iggy Pop не е мъртъв. Имаше турне миналата година. Томи отиде да го гледа.
Въпросът е, че трябва да намериш нещо друго.
Тя беше права. Трябваше да намеря нещо ново.
И имаше само едно нещо за това.
[So find the feelin']
[So find the feelin']
[So find the feelin']
[Bom Digi Digi Digi Bom Digi Bom]
Агенция "Lifestyle Letting" .
Да, това е прекрасна градска Викториянска къща.
Идеално разположена на тиха уличка на близо има магазини и транспорт.
О, тази е с две спални и кухня.
Напълно механична, в чудесен декоративен стил.
Просторна е.
Струва само J320 на седмица.
Настаних се на едно не лошо местенце и се пазих от себе си.
Разбира се, понякога, се сещах и за момчетата, но не ми липсваха особено много.
В крайна сметка, това беше раздвижен град, където всеки глупак можеше да прави пари от хаоса, и изобилието.
Ще ви кажа какво имам.
Имам една прекрасна градска Викториянска къща.
Аз напълно се наслаждавам на всички тези думи:
печалба, загуба, разлика...
взимане, даване под наем, пускане, преотстъпване...
покоряване, измамване, негодничество, отломка.
В кой са ключовете за Telegraph Road?
Там нямаше такова нещо като компания, а дори и да имаше...
Нямаше какво да правя с нея.
За първи път в живота ми като възръстен, бях почти доволен.
"Скъпи Марк, Радвам се, че си си намерил работа и къде да живееш.
За момента училището е добре.
Не съм бременна, но мерси че попита.
Прятелят ти, Смахнатия, ме попита миналата седмица искам ли да работя за него...
но аз му казах къде да иде.
Срещнах и Спъд, праща ти поздрави. Или поне аз така го разбрах.
От векове никой не е виждал Томи.
И, накрая, Франсис Бегби беше даван много по телевизята тази седмица...
защото е търсен от полицията във връзка...
за въоръжен обир на бижутерски магазин в Corstorphine.
Пази се. С любов твоя, Даян."
Франсис Бегби.
Ох, не.
Въоръжен грабеж? Какво, с имитации ?
- Как по дяволите може да бъде въоръжен грабеж с тези имитации?
Еба си позора. Домашни вещи. Погледни.
Предполагаше се че ще бъдат от сребро. Това си е чист боклук.
Тази млада двойка са инвестирали всичките си надежни в този боклук и това е всичко.
- Това е позор, Франко.
- По дяволите много е прав.
Хей, Рентън.
Бегби за нула време се настани при мен.
По дяволите намери цигари..
[We didn't have nowhere to live]
[Aye. We didn't have nowhere to go]
['Til someone said I know this place I've been before]
[It was on the 15th floor]
[It had a bar across the door]
[It took an hour to cross it off and get inside]
[It smelled as if someone had died]
[The living room was full of flies]
[The kitchen sink was]
- Бегс?
[Ooh, it's a mess all right]
- Бегс!
[Yes, it's my house]
Момчето беше луд. Наистина.
Той също ми е и прятел. Какво можех да направя?
[I was living in the sky]
[I never thought I'd live so high]
[Just like heaven if it didn't look like hell]
[The lift is always full of piss]
[The fifth floor landing smells of fish]
[Not just on Friday Every single other day]
- Хей, обади се на пича за конните залагания и му кажи да запази линия за нас.
- Неможеш ли сам да го направиш?
- Говоря ти сериозно.
Аз бягам от закона, и дори не мога да се разходя по улицата.
Ти иди.
Ето.
Doncaster. 4-40.
Пет фута до победата. Bad Boy.
По дяволите купи и бира.
Хаиде, Bad Boy.
Хаиде, синко. Хаиде, синко. Хаиде! Хаиде!
Yeah!
Yeah!
Bad Boy!
Беше 16 към 1.
И с печалбата, излязохме да отпразнуваме.
Даян беше права. Светът се променя.
Музиката се променя. Дрогата се променя.
Дори мъжете и жените се променят.
След хиляда години, няма да има момчета и момичета, а кръстоска между двете.
- На мен ми звучи чудесно..
За съжаление никой не го беше казал на Бегби.
Мамка му! Мамка му!
Ако ме питаш, ти си хетеросексуален по дефаулт не по решение.
Въпроса е само кой си представяте.
Става въпрос за естетика.
По дяволите!
Но само се опитай да кажеш това на Бегби.
Виж, аз не съм глупак и това е.
Представи си го, може да бъде прекрасно.
Слушай ме сега, малък боклук.
Ако опиташ пак това, ще те нарежа.
Ясно?
Последния път когато го видях...
Смахнатия беше преоткрил себе си като сводник и нападател...
и реших, каза той, да смеся работата с удоволствието.
Установяваики контакти, както той постоянно ми казваше...
за прекрасната голяма сделка която един ден ще го направи богат.
Хубав чипс.
Не мога да повярвам че го направи.
Цената беше добра. Рентън, нуждаех се от пари.
Да, но беше моя телевизор!
Господи, ако знаех че ще мрънкаш толкова...
Нямаше да се претеснявам.
Беше под наем между другото.
Ще ядеш ли това?
Имаш ли паспорт?
Защо?
Срещнах това момче.
Има хотел, публичен дом.
Има много контакти.
Не е ли печелившо да пробутваш Английски паспорти на чужденците?
Ще вземеш добри пари.
И защо ще искам да продам паспорта си?
Беше само идея.
Трябваше да ги разкарам.
Смахнатия не направи ударът с дрогата, и не стана богат.
Вместо това, той и Бегби висяха около вещите ми чудейки се какво да откраднат.
Реших да им предложа един от най-желаните Лондонски аксесоари.
- Но, разбира се, те не плащаха наем.
Така че когато шефа намери двамата отчаяни духачи там...
за тях щеше да стане страшно, но на тях май не им пукаше.
Да, голямо помещение.
Всичко струва, 320 лири на седмица.
- И това беше всичко.
Но тогава имаше още една причина да се върнем:
Томи.
Томи знаеше че носи вируса, но не предполагаше, че ще го издуха.
Какво беше, пневмония или язва?
Не, токсопласмосис.
Това е като удар.
Как стана?
Той искаше отново да види Лизи.
А тя не го пускаше дори близо до къщата.
И така той и купи подарък. Той и купи това котенце.
- Но Лизи му каза къда да си го завре.
- Ясно.
"Не искам котето." каза тя. "Взимай си го, по дяволите."
И така Томи се влюби в това котенце.
- Може да си представиш какво се случи.
- За тези от нас които се събираме днес...
Томас МакКензи играеше различни роли в живота на всеки от нас.
- Томас беше син, брат и прятел.
- Изостави всичко...
разхождащо се и акащо из целия апартамент...
- Томи е лежал във всичко това.
Той не е знаел че може да хване токсопласмосис от котешките акита.
Любящ мъж който обичаше живота.
- Проницателен музикант -
- Нито аз. Какво е това?
- По дяволите - ужасия.
- Това е като цирей в мозъка ти.
- Пълен ад.
- И какво става тогава?
Започнаха тези главоболия...
- и той започна да се тъпче повече, знаеш как е, заради болката.
- Да.
И тогава получи удър. Един проклет удър, просто ей така.
Взеха го от болницата и го закараха в тях умря три седмици по-късно.
Можеше да стой там с векове ако съседите...
не подушили нещо и викнали полицията да разбие вратата.
- Томи лежеше по лице затънал в мръсотия.
Той си отиде от нас, но ние ще запомням много неща от него.
- На котенцето нищо му нямаше.
- Сега можели всички да станете за поклонението?
Do you think I would leave you crying
When there's room on my horse for two
Climb up here, Tommy Don't be dying
I can go just as fast with two
When we grow up we'll both be soldiers
And our horses will not be toys
And I wonder if we'll remember
When we were two little boys
- Томи.
- Томи.
Каза ли му вече?
- Върви.
- Какво?
Това е прятелчето на Суани.
- Познаваш момчето. Мики Форестър.
- Аха.
Е... той ще донесе малко стока.
- Много стока.
- Колко?
Около 2 килограма.
Той ми каза.
Миналата седмица както си пиел в един бар близо до пристанището...
срещнал двама руски продавачи.
Те пренасяли стоката. За да я продадат там.
И като се събудил на другата сутрин...
много се изнервил, като се е усетил какво е направил.
Значи той иска да се отърве от нея?
- И?
- И той ме срещна.
Предложих му да му изчистя ръцете на една много добра цена...
с намерението да я продам на едни хора от Лондон.
Тъкмо се бяхме върнали за погребението на Томи...
- и ти ми говориш за нарко-сделка?
Да.
Каква беше твоята цена?
- Четири хилядарки.
- Но ти нямаш толкова.
- Имаш 2,000 по-малко.
- Е, това е трудното.
Виж, Марк, всяко копеле знае, че ти си спестил в Лондон.
- Съжалявам, момчета. Нямам две хиледарки.
Аха, ебаваш ли се?.
Виждал съм твоите банкови сметки.
- По дяволите.
- две хиляди...
или хиляда триста и три лири.
Два килограма. Колко е това, десет години?
Мики Форестър. Руски продавачи. В какво по дяволите се забърквате?
А? Спъд, ти вече си бил в затвора.
Каква е сделката? Толкова много ли ти хареса, че искаш да се върнеш?
Просто искам парите, Марк.
Ако всеки си държи устата затворена никой няма да отиде в затвора.
На никой не казах това което ми минаваше през ума...
за нещата, които можеха да се случат в Лондон.
Имаше много възможности, но не исках да говоря за никоя от тях.
най-добре да си държах идеите за мен.
Това, което никой не ми каза беше че след като сме взели стоката...
някое щастливо копеле трябва да я пробва.
Бегби не вярваше на Спъд.
Смахнатия тези дни беше много предпазлив.
Така че си навих ръкава, прободах вената си...
и направих това, което трябваше.
Добра е.
Ох, наистина е добра мамка му.
Хей, тази доза беше супер.
Обещах си още една преди да стигнем в Лондон.
Само една. Заради добрите стари времена.
Само за да ядосам Бегби.
Това беше неговия кошмар.
Да си престъпник заедно с тримата най-безполезни и най-неблагонадеждни негодници в този град.
Знаех че тези мисли му се въртят в главата.
Един проблем в Лондон, и той щеше да ни продаде някъде.
Щеше да го направи, по един или друг начин.
Ако го хванат с торба пълна с дрога...
с онази простотия за въоръжения грабеж, щеше да лежи от 15 до 20 години.
Бегби беше силен, но не толкова че да изкара следващите 20 години в затвора.
За мен това беше последната доза.
Но след тази щях да съм чист.
Това е последната доза на последната доза.
Какво пък трябва да е това?
- Донесе ли картите?
- Какво?
Картите. Последното нещо което ти казах беше да вземеш картите.
Ами, не ги взех.
- По дяволите ще бъде много тъпо без карти.
- Съжалявам.
- Прекалено късно обаче.
- Защо ти не ги донесе?
Защото ти казах досадно копеле ти да ги вземеш.
Господи.
Това са прятелите ти, нали?
Това са момчетата за които ти казах.
- О'кей.
- Е, той тук ли е?
- Да, тук е.
Не са ви проследили нали?
- Не ни проследиха.
- О'кей.
- Добре.
- Здравеите.
Поглеждаики към нас той знаеше какви сме:
малки пиклювци със случаина голяма сделка.
- Извинете ме, господа.
Е...
Колко искате за това?
Двайсет хиляди.
Е, не мисля, че струва повече от 15.
Това беше удър за него. Той не се нуждаеше от преговаряне.
Искам да кажа какво стяхме да правим ако той не я купеше?
Да я продаваме на улицата? По дяволите.
Добре, 19.
Ужасно съжалявам. Не мога да дам 19.
Мамка му, добре 16.
О'кей.
"Мамка му, 16" Това е.
Това, господа, са пачки от по 2,000 лири.
Това са две.
Това са четири.
Разбрахме се за 16,000.
- Сега имате шест.
Той имаше много повече в куфара, но и това беше по-добре от нищо.
И още две правят осем.
Благодаря ви много, господа.
- Искам само да кажа, че беше удоволствие да се работи с вас.
- По дяволите сигурно е било.
О'кей?
Да!
- По дяволите
и само за момент, се почувствах наистина добре.
Защото всички бяхме вътре, като приятели. Все едно значи нещо.
- Момент като този може да те развълнува дълбоко.
Но не толкова. Не колкото 16,000 лири.
Е, Спъд какво ще правиш ти? Някои важни иинвестиции на хоризонта?
- Ще си купя малък остров с много слънце?
- За четири хиляди?
Една палмичка, малко скали даже с канализация.
Незнам, човече. Мисля да взема нещо на мама.
Нещо с голяма скорост.
- Тогава си намери момиче, гледай си я, грижи се за нея.
- И я разкарай.
Не, човече! Истинска любов. Истинска любов.
Ех, но наистина се нуждая от страстен секс...
- С Евреиската принцеса!
- Ти ненормално копеле!
- Или Вселенската!
- Ако ще ги прахосваш за птички...
по-добре да ми ги дадеш на мен.
- Отивам за нашите питиета.
- Моя ред мина.
- Аз взех последните.
- Твой ред е, Франко.
О'кей. Пак същото?
Да. Аз съм вън за да ида да пикая.
И като се върна парите да са тук, нали?
Да не се затичате към вратата, щом ми видите гърба?
Ще бъда точно зад теб.
Никога няма да ни хванеш, слабохарактерно копеле.
Междо другото, ще се видим като се върна.
Ще бъда по средата на улицата с парите.
- Ще те убия.
- Аха, мисля че можеш, Франко.
Мисля че можеш.
Навит ли си?
какво?
Е?
Сериозно?
Незнам. Незнам. Какво мислиш?
Виждам, че още сте тук.
- Да. Е, няма да избягаме от прятелите си, нали?
- Защо не? Знам че аз щях.
Къде е Франко?
За пиене!
Съжалявам, приятел. Ще ти купя още едно.
Съсипа ми костюма, идиот такъв!
Виж, съжалявам. Не исках да го направя.
Извинението ти няма да ме изсуши тъпак такъв!
Успокой се, Франко. Човекът каза че съжалява.
Не е достатъчно за дебелото копеле.
Майната ти. Като неможеш да държиш една чаша не трябва да ходиш по барове. Разкарай се!
Ох, не!
Не, Франко, не го прави човече.
- За една пиячка!
- Браво, Франко!
- разкарай го.
- Наряза ме, човече!
- Беше на пътя ми!
Някой друг да иска да го последва? Ти?
Ти?
Хей, Рентън момчето ми...
донеси ми една цигара.
- Мисля че е най-добре да си ходим, Франко!
- Трябва да ида до болницата.
В никаква болница няма да ходиш оставаш тук!
Донеси ми цигара!
И чантата.
Сега ще оправдая себе си за това по много начини.
Не беше голяма сделка, а малко предателство.
Или ще се разбираме един друг. Знаете какво искам да кажа.
Който има нещо против - ще го разкарам
Мойте така - наречени приятели.
Но Бегби - за него дори лайно не бих дал.
А Смахнатия... и той би го направил на мен ако се беше сетил първи.
Спъд - е, добре, ужасно съжалявам за Спъд. Той никого не е наранил.
Копеле!
Копеле!
- Отворете. Отворете веднага!
Копеле! Копеле!
Защо го направих ли?
Мога да ви дам милион отговори, и всичките да са грешни.
Истината е, че аз съм лош човек.
Но искам да се променя. И ще се променя.
Това е последното от лошите неща което правя.
Сега съм чист, и се местя.
Ще започна отново и ще избера живота.
Ще го уважавам вече.
Ще бъда точно като вас..
Работа, семеиство, тъпата голяма телевизия...
миялна машина, кола, компакт диск и електрическа отварачка ...
добро здраве, малко холестерол, здравна осигуровка...
ипотека, дом, дрехи, багаж...
една-трета от апартамента, D.I.Y., забавни предавания, храна, деца...
разходки в парка, от девет до пет, добре е за голфа...
миенето на колата, избор на пуловер, Коледа със семейството...
пенсия, ужасът от данъците, чистене на тръбите...
и така, гледайки напред, до деня на смъртта ти.
Bulgarian subtitles by Screamer and Screamerka Adapted by b0n!cuZ