Trainspotting (1996) (Trainspotting CD1.sub) Свали субтитрите
Избираш живот. Избираш работа. Избираш кариера. Избираш семейство.
Избираш тъпата телевизия. Избираш миялни машини, коли...
компакт диск плейъри и електрически отварячки за консерви.
Въоръжени са! Бягай!
Избираш доброто здраве...
холестерола и здравната осигуровка.
Избираш неизменните интереси, ипотеката, възнаграждението.
Избираш домът си, избираш приятелите си.
Избираш какво да носиш през свободното си време и багажа за мача.
Избираш 1:3-та от наетият апартамент.
Избираш D.I.Y. и се чудиш кой по дяволите си в неделя сутринта.
Избираш да седиш на дивана гледайки умно и малко вцепенено, тези смислово-разбиващи игри...
слагайки буца храна в устата си.
- Джими гол!
Избираш гадното разстояние до края на всичко това.
Стоейки в мизерния си дом не чувстваш нищо повече от объркване -
на егоестичното, преебано изчадие, в което си се превърнал.
Избери бъдещето си. Избери живота.
[Here comes Johnny Yeah, yeah.]
- Защо искам да правя нещо като това ли?
[He's gonna do another striptease]
- Защото аз избрах - да не избирам живота. Аз избрах нещо друго.
Причините? Няма такива.
Кой се нуждае от причини когато взимаш хероин?
[Yeah, a song called love]
[Well, dance like you're hypnotized chickens]
"Goldfinger's" e по-добра от "Dr. No."
И двете са по-добри от "Diamonds Are Forever."
- Разбира се...
-..."Thunderball" имаше страхотен успех.
... хората мислят, че всичко е заради мизерията и отчаянието.
И смъртта, и всички тези лайна, които никога няма да бъдат забравени.
Разкарай се! Ревниво кореле.
Но защо забравят, че това е удоволствието от него?
- Те всички са мъртви нали, приятелю?
Убоде ме!
В противен случаи нямаше да го правим.
- Искаш ли да го направя?
- Да.
Дрогата ти е като мръсен сняг.
След всичко това, ние не сме толкова тъпи. Или поне не чак толкова.
посрещни най-хубавият оргазъм в живота ти...
умножаваш го по хиляда, и все още е някъде наблизо.
Това е повече от инжекция.
Това е по-добро от всеки скапан кур на света.
Когато сте вътре се притеснявате само за: резултата.
А когато излезете, сте почти задължен да се тревожите за всички други видове лайна.
Нямате пари, няма как да си купите пиене. Имате пари, пиете твърде много.
Нямате приятелка, няма начин да ебете. Намирате си прятелка, прекалил сте с тревата.
Тревожите се за сметки, за храна...
за някакъв футболен отбор, който няма една шибана победа.
За човешките взаймоотношения и всички неща, които наистина нямат смисъл...
когато си искрен и честен боклук.
Казвал съм го, по онова време, имаше мускули.
С присъствието на някой като Купър или Ланкастър...
но съчетано с постоянност и остроумие...
- За да го направи едно страхотно олово
и по-точно, с цялото ми уважение, към Гари Грант.
Ах!!!
[Hey, man, from where you`ve got these iliusion]
Единствената пречка, или поне най-голямата пречка...
е,че трябва да понасяш всички, които ти казват -
Няма да тровя тялото си с тези лайна.
Всички тези скапани химикали.
Просто няма.
Сам се прецакваш, човече...
отравяйки тялото си с тези боклуци.
Всеки шанс, които сме ти дали си го преебал.
Пълнейки тялото си с тази мръсотия.
От време на време, дори пусках в обръщение вълшебните думички.
Никога повече, Суани. Излизам от играта.
- Сериозно?
- Да, никога повече.
- Приключвам с тези лайна.
- Добре ще ти се отрази това, човече.
Ще го направя точно сега. Ще го хвана ще го изтръгна и ще го махна.
- Сигурен съм, че си чувал за това и преди - метода на Смахнатия.
Аха, найстина работи поне за него, нали?
Е, той винаги е бил добър лъжец най-вече в моралните лъжи.
- А и знае много за Шон Конъри.
- Това май не го каза на място.
- Нуждаеш ли се от една последна доза?
- Не.
- За дългата нощ, в която ще спиш на главата си?
Наричах ме го Превъзходната Майка...
Заради навиците му.
Разбира се имах още един опит. След това идваше работата.
Махах се от боклука. Сцена първа: приготовление.
За нея, ви трябва една стая, от която няма да излизате.
Истинска музика. Доматена супа, десет консерви.
Супа от гъби, осем консерви, за употреба - студени.
Голяма доза ванилов сладолед.
Магнезий, една бутилка мляко.
Парацетамол, освежител за уста, витамини.
Минерална вода, порнография,
един дюшек. Една кофа за урина....
една за повръщане, една за голямата нужда.
Един телевизор, една бутилка Валиум, открадната от майка ми...
която, смята че в нейното общество това е приемлив начин да се друсаш.
Сега съм готов. Нуждая се само от една последна доза, за да успокоя болката...
докато ме хване Валиума.
Мики? А, да, Марк Рентън е.
Абе, чудех се можещ ли, да ми помогнеш да се изчистя?
Това беше характерно за Мики Форестър.
Какви по дяволите са тези?
При нормално развитие на нещата...
нямаше какво да правя с тях, но това не беше нормалното развитие на нещата.
Опиумни свещички. Идеални за начинанието ти.
Отпускат те, бавно и постепенно.
- Специално чукане за вашите нужди.
- Аз искам само една доза.
Това е всичко, което имам човече. Или го взимаш или го оставяш.
- Чувстваш ли се по-добре, кажи де?
- О, да.
За да подействат трябва да си ги завра добре отзад.
Хероина те запушва.
Хероина от последната ми доза, която беше и каприз изчезваше...
а свещичките продължаваха да се топят.
Нямаше още дълго да съм запушен.
Мечтаех си за голямо уединено удобство.
Блестящи златни кранчета, девствен невинен мрамор, седалище гравирано с инициялите ми.
За една цистерна пълна с Шанел номер 5 и лакей...
който да ми подава парчета мека като коприна тоалетна хартия.
Но предвид обстоятелствата, трябваше да се примиря с това.
По дяволите.
Сега вече, съм готов.
Знаех, че гадната страна на излизането ми от тази мръсотия е...
е това че пак ще се събера със старите си приятели...
чуствах се като пълен новобранец.
Беше ужасно.
Те толкова ми напомняха за мен самият, че едва поглеждах към тях.
Да вземем Смахнатия за пример. Отказа се от дрогата по едно и също време с мен.
Не защото го искаше. Направи го, за да ме дразни.
Само, за да ми покаже колко лесно може да го направи.
От това паднах духом.
И когато всичко, което исках беше- да лежа там и да се самосъжелявам...
той настоя още веднъж да ми разкаже обеденяващата си теория за живота.
Определено е феноменален във всяка област на живота.
Какво имаш предвид?
Ами, от една страна го имаш и тогава го губиш.
И е изчезнало завинаги. Всичко от живота.
Например Джордж Бест имал го е, и го е загубил.
Или Дейвид Бауй или Лу Рийд.
Лу Рийд. Някои от соло изпълненията му са добри.
Не, не е толкова лош, но не е толкова добър колкото двамата, нали?
В сърцето си ти знаеш, че въпреки доброто му звучене...
всъщност той е просто лайно.
Е, кой друг?
- Чарли Никола, Дейвид Нивен, Малкъм Макларън, Елвис Пресли -
- Добре, добре, добре.
Добре какво се опитваш да направиш?
Всичко, което се опитвам да направя Марк...
е да ти помогна да разбереш, че "Името На Розата" е само едно блаженство...
в противен случай падаш долу.
Ами "Недостижимите"?
- Не го ценя много.
- Въпреки Академичната награда?
Заеби ги тия. Това беше глас на съчувствие.
Значи, всички остаряваме. Не можем повече да ги разбиваме?
- Да.
- Това ли е теорията ти?
Да.
Хубаво е илюстрирана.
Дай ми пушката.
Дай ми пушката.
Виждаш ли зверчето?
Виждаш ли го?
Напълно яснo.
- С този дето е тук няма да има съществени проблеми.
- По дяволите! Да изчезваме.
- За вегетарянците, Рентън, ти си един гаден зъл стрелец.
Не! Махай се!
- Без хероин...
се опитвам да водя добър и задоволителен живот като всеки гражданин.
- Успех, Спъд.
- Наздраве, каубои.
И запомни, ако те си мислят, че дори не се опитваш, значи ще има проблем, ясно?
Първото загатване за това, и те ще бъдат на мнение Т.К.Д.Н.С.О. т.е. "Това копеле дори не се опитва"
Тогава с теб е свършено, ако стане така...
- Точно така.
- Тогава опитай отново, но по-силно.
- Трябва да вземеш шибаната работа.
- Точно.
- Кошмар.
- Голямо затруднение, Спъд. Голямо затруднение.
Ский ся, вида ли интервюращите ставам срамежлив. Нервирам се.
Не мога да отговоря на никой от въпросите им, все едно съм футболист...
откачам дойде ли голямото събитие, човече.
- Опитай накои от тези, Спъд.
- Това приятелю, е просто билета ти за малкото докосване до скоростта.
Не отидох до Крейгнютън. Просто оставих Колежа Роял Единбърг, за да си намеря работа.
Прекалено много дискраминация има в този град, човече.
Има само две училища, нали? Целите сме в това вътре, заедно.
По-скоро исках да отделя главната идея от детайлите.
Като хората, които държат на детайлите.
Като например в кое училище да ида? До кой клас ще ме изтърпят?
Може би до шести. Може би до никой. Това не е толкова важно.
Какво е важното- това аз ли съм, да?
- Господин Мърфи, искате да кажете, че държите на молбата си?
- Не. Всъщност - да.
Искам само да вкарам кракът си през вратата.
Показвайки инициатива или нещо такова.
Но вие сте насочен към нас от Бюрото по труда.
Няма нужда да "вкарвате кракът си" както се изразихте.
Добре, супер. Както кажете. Съжалявам. Вие сте контето, шефа.
Аз съм просто тук - като, добре, очевидно, аз съм тук, но -
Г-н Мърфи, какво точно ви превлича в свободната индустрия?
С една дума, удоволствието.
Като, удоволствие в свободното време на другите хора.
Виждате ли себе си като човек със слабости?
О, да, защото, всъщност аз съм като част от някой перфекционалист!
Да. Аз съм. Виждате ли, смятам, че или ще бъда най-добрия или нищо.
Както и да извъртат нещата, неможе да не се стряскам.
Хей, човеко, имам добро предчувствие за това интервю днес!
Струва ми се, че става много добре, нали?
Благодарим ви, Господин Мърфи.
- Да ви кажа.
- Удоволствието беше мое, човече.
Спъд се справи добре. Гордеех се с него.
- Благодаря. Оох, съжалявам.
- Той прецака доброто впечетление. Трябваше само да се здрависате Спъд!
Картина от действителността. Поредната шибана седмица тук...
играейки билярд с Томи в бара...
Междо другото играх като Пол-шибания-Нюман ...
за да дам шанса на живота на това момче ето тук.
И така идва ред и на последния удър, вкарам ли топката ще се реши целият турнир.
Облечен съм в черно, а той седи в края и разглежда целият шибан бар.
Тогава копелето дойде.
Очевидно тъпака беше самовлюбен. Започна да ме зяпа.
Гледаше ме, ама точно в очите все едно казва, "Ела насам".
Познавате ме. Не съм от ония копелета дето вървят и си търсят неприятности...
но в края на деня аз съм копелето, което се обединява с билярдната щека...
а онзи може да поеме дебелият и край в задника си всеки път когато поиска.
Погледнах го в очите, малко небрежно.
Какво може да направи копелето? Или тъй нареченото копеле.
Остави пиенето си, обърна се и набързо изчезна.
А след всичко това, е, играта беше моя.
И това беше всичко. Тоба беше историята на Бегби...
или, поне, това беше версията му.
Няколко дни по-късно, научих истината от Томи.
Винаги можеш да разбереш истината от Томи. Това беше една от слабостите му.
Той никога не лъжеше, никога не се беше друсал, и никои не мамеше.
Беше неделя сутринта. Бяхме в бара и играехме. До тук всичко е истина.
Но Бегби играеше като абсолютен загубеняк.
Такъв махмурлук го мъчеше, че едва държеше щеката, но както и да е.
Дадох най-доброто от себе си, за да незагубим това май ти е ясно.
Опитвах се да го разсмея, но изобщо не се получаваше.
Всеки път като докосвах топката, вкарвах по някаква невероятна случайност...
Всеки път когато Бегби се доближеше до масата, той се прецакваше.
Ох, мамка му.
Значи е бил крив.
Но, накрая, нагласих нещата така че...
всичко, което трябваше да направи беше да улучи дупката ...
и да спечелим играта, за да се почувстваме поне малко горди...
и може би, да не ми срита главата.
Значи, той е на масата.
- Прекрасен удър.
- В това време всичко се прецака.
- По дяволите!
Той остави играта, и тръгна към новака на бара...
- обвинявайки го за това, че го е гледал.
Можеш ли да повярваш? Горкото малко копеленце дори не го беше поглеждал.
- Разкарай се!
- Щеше да го наръга, казвам ти.
Помислих, че ще направи това и с мен.
Бегър е пълна откачалка, човече.
Но той е... приятел.
Знаеш. И какво можех да направя?
Може ли да взема това?
Всъщност, може ли някои да направи нещо изобщо?
Просто стойш отзад и гледаш като се опитваш да не се замесваш.
Бегби не взимаше напротици. Хората му бяха достатъчни.
- Неговата чуствителност. Тя го караше да откача.
- Хей!
Никой да не мърда!
- Това Ласи стана стъклена...
и никой от вас няма да си тръгне докато не разберем, кое копеле го направи!
- Кой по дяволите си ти?
- Ох, Лизи, ти си толкова добра с мен.
- Томи, ела тук.
И както си стоях и гледах...
интимната и много лична касета...
открадната само преди часове от един от най-добрите ми приятели...
разбрах, че нещо много важно липсваше в живота ми.
[Leave no track]
[Don't look back]
[Only desire Temptation]
[We're climbing higher and higher Temptation]
[Adorable creature Temptation]
[You've got acceptable features Temptation]
[Trouble is coming Temptation]
[It's just the high cost of loving Temptation]
[You can take it or leave it Temptation]
Можеш ли да повярваш?!
- Прочетох го в Космополитан.
- Интересна теория е.
Всъщност, е кошмар.
Напълно се отчаях, но като го гледах как страда ми стана много готино.
Трябва да опитате с Томи.
Какво? Да отричам пред себе си единственото удоволствие, което мога да получа от него?
- Казах ли ти за рожденият ми ден?
- Не, какво стана?
Забрави. Гадното копеле.
[Leave no trace]
[Find your place]
[All I desire Temptation]
[We're climbing higher and higher Temptation]
[You can take it or leave it Temptation]
Можеш ли да си представиш?
- За какво си говорите вие двамата?
- Футбол.
- А вие за какво си говорите?
- Пазаруване.
Положението ставаше сериозно.
Малкият Рентън се обади...
бързината, с която се развиваше в сексуалната свера...
беше като на всички други, които се вписваха към графата "пропуснати".
[I can't break away Keep us from temptation]
[Keep us from temptation]
Хероина лишаваше малкият Рентън от мисията му...
- но той се завърна за отмъщение.
- Lead us not into temptation
И докато спомените за тези импотентни дни избледняваха от паметта ми...
жестоката отчаяност мъчеше извратения ми мозък.
Мъжките ми способности бяха пречупени от алкохола и амфитамините...
които се присмиваха на собствените ми незадоволени желания.
Точка, точка, точка.
[You think that you're right now Temptation]
[You've got to face up to fact now Temptation]
[Ooh, give me a breakdown Temptation]
[Because it's time for a showdown Temptation]
[Temptation, Temptation Temptation]
[Oh, oh-oh-oh]
[Make me tonight]
[Tonight]
И така, Марк Рентън се влюби.
Извинете, извинете. Неискам да ви досаждам, но бях много впечетлен...
от стила и маниерите, с които се справихте в тази ситуация.
Помислих си... това момиче е специално.
Благодаря.
- Как се казваш?
- Даян.
- Къде отиваш, Даян?
- Отивам в къщи.
- Къде е това?
- Там където живея.
- Страхотно.
- Какво?
Ще те изпратя, ако искаш, но не обещавам нищо.
Сигурен ли си, че това ще проработи и този път?
Или, чакай да позная не си го опитвал преди.
Всъщност ти досега не си говорил с момиче. Права ли съм?
Истината е, че ти си тихо, срамежливо момченце...
но, ако съм готова да ти дам шанс
ще мога да опозная същността ти:
остроумен, смел, страстен, обичлив, лоялен -
Такси!
Малко откачен, малко лош.
Но, хей не е ли това, което момичетата обичат?
А?
Е... какво стана, момчето ми? Езикът ли си глътна?
- Оставих нещо -
- Влизаш или не?
- Разбираш ли?
Очаквах да бъдеш добър и внимателен любовник.
великодушен, но твърд.
- Какво?
- Провал в твоята част...
за да останеш верен на това благоразумно очакване
ще се наложи едно бързо обновяване на сексуалната ситуация.
Нали?
- Даян.
- Шшшшт.
- Какво?
Млъкни!
Събуди се, Спъд.
- Събуди се.
- Секс.
Нередовен секс.
- Томи, нека да пуснем касетата.
- Сега?
Искам да я гледам докато се търкаляме.
Е, поне да видя какво пропускам.
Не много.
А това е капитана Гемил...
взимайки я отвън.
Май иска да го направи сам. Докъде ли ще стигне?
Той продължава, и отбелязва!!!
- О, какъв невероятен гол!
- Гемил показва най-доброто от себе си.
Това беше един проницателен гол.
Не съм се радвал толкова...
от гола на Арчие Гемил отбелязан срещу Холандия през 1978.
Какво искаш да кажещ с това, че е изчезнала? Къде е, Томи?
Трябва да е някъде тук.
Може да съм я върнал без да искам.
"Върнал"? Къде? Във видеотеката ли, Томи?
В тъпата видеотека?
И всеки идиот в Единбърг ще може да се друса на касетата ни?
Ох, Господи, Томи, чуствам се ужасно!
- Здрасти.
- Здрасти.
А?
Ела и седни.
- Искаш ли кафе?
- Аха.
- Ти трябва да си Марк.
- Да, аз съм.
- И си приятел на Даян?
- Приател или повече от приятел?
Нещо средно.
Ти ли си тъпкача й?
"Тъпкач"?
- Ще го запомня.
Добро утро.
- Добро утро, Спъд.
- Добро утро, Гейл. Г-жо Хюстън.
- Г-н Хюстън.
- Добро утро, Спъд.
Седни да закусваш.
Междо другото съжалявам за снощи.
Няма проблем. Спането на канапето беше супер.
Бях малко пиинал. Стана и един малък инцидент.
Не се претиснявай, синко. Случват се и такива неща.
Ще сложа чаршафите в пералнята.
- Не, не, аз ще ги изпера.
- Няма нужда.
- Не, не ми е проблем.
- За мен също не е проблем.
- Предпочитам аз да се погрижа за тях.
- Не ми е проблем честно казано.
- Наистина, не!
- Спъд, това са мойте чаршафи.
- Неразбирам, защо "Не".
- Защото е противозаконно, затова "Не".
- Кое, да се държим за ръчичките?
- Не, не да се държим за ръцете.
Тогава може да го правиш. Снощи ти харесваше да правиш повече неща от това.
Да, беше незаконно. Знаеш ли какво правят на хората като мен в затвора?
С огромно удоволствие им режат топките, а след това ги пускат в тоалетната.
Успокой се де. Няма да идеш в затвора.
О, добре много е лесно да се каже Даян.
- Може ли пак да те видя?
- Разбира се, че не!
Ако не се видим пак ще кажа на полицията.
Значи ще се видим наоколо.
- Сега какво?
- Ще се разходим.
- Какво?
- Разходка.
- Къде?
- Там.
Сериозно?
Добре, какво чакаш?
Хей, Томи...
това не е нормално, човече.
Да си навън това е чудесно!
Свежия въздух!
Виж, Томи, знаем, че малко трудно преживяваш раздялата с Лизи...
но няма нужда да си го изкарваш на нас.
Не си ли горд за това, че си Ирландец?
Гадно е да си Ирландец!
Ние сме най-малките от най-малките!
Изметта на шибаната Земя!
Най-нещастните, мизерниците, необходимият боклук...
който се появявя в тази цивилизация!
Някои хора мразят английският. Аз не! Те са просто идиоти!
От друга страна, ние сме колонизирани идиоти!
Дори не можем да си намерим свястна култура, която да ни колонизира.
Управляват ни някви тъпи задници!
Противно е само да си вътре, Томи!
И всичкия свеж въздух няма да направи и една промяна!
Съжалявам, човече. Съжалявам.
Не, аз съжалявам. Оценявам това, Томи -
тук сега, Спъд, Смахнатия и аз...
се образоваме здравословно... Демократичното решение беше...
да се върнем към хероина колкото е възможно по-бързо.
Отне ни към 12 часа.
Изглежда лесно, но не е.
Изглеждаше като доза, като лесен избор.
Но да живееш така през цялото време си е направо работа.
Урсула Андрес, момичето на Бонд.
Това казваха всички.
Точно олецитворяваща превъзходството му над нас.
Красива, екзотична, и много секси.
Все пак тя не е за всеки, който е далеч от него.
Глупости. Искам да кажа, погледни я бе.
Ако си легне е едно копеле от Единбърг, все едно си е легнала с всеки от нас.
- Добре направено.
- Аха, знаех, че ще направи това.
[Nightclubbing [We're nightclubbing]
- Лизи си отиде, Марк. Отиде си и ме отеба напълно.
Заради касетата...
и заради Поп бизнеса и всичките други лайна.
Без да и мигне окото ми каза къде да ида.
Казах й, казах, "Виж, има ли начин да се съберем отново?"
Няма начин. Никакъв.
Хонор Блакман...
a.k.a. Pussy Galore, нали?
Колко отвратителен израз.
Имам предвид че няма да я докосна.
Искам да опитам, Марк.
Ти винаги си разправял колко е готино
По-добро и от секса.
Хайде, човече. Вече съм голям.
Мога да си намеря навън.
Имам пари.
Лично. Т.е., на това се разчита, нали?
Лично. Искам да кажа това е което подържа прятелството ни през годините.
Като хероина.
Мислия че хероина има страшна личност.
[Nightclubbing [We're nightclubbing]
[We're walking through town]
[Nightclubbing [We're nightclubbing]
Суани ни каза да уважаваме и да се прекланяме пред Националната Здравна служба...
тя беше основният източник за много от нашата дрогата.
Крадяхме дрога. Крадяхме рецепти или ги копувахме...
продавахме ги, разменяхме ги, поправяхме ги, копирахме ги...
или ги сменяхме с някоя жертва...
алкохолици, пенсионери, HIV позитивни, епилиптици или отчаяни домакини.
Взимахме морфин, диаморфин, циклозин, кодеин, темазепам...
нитрезепам, фенобарбитон, и натрий...
декстропропиксин, метадон, налбуфин, петидин, пентазоцин...
бупренофин, дексторорамид.
Улиците са пълни с дрога, която може да имате...
за нещастие, ние я взехме всичката.
Мамка му, и Витамин Ц щяхме да си бием, ако го направеха незаконно.
Извинете, може ли да използвам банята? Благодаря ви.
Ти си луд!
Хей, Рентън...
без това.
Но добрите времена не са вечни.
- Не! Господи, не!
Мислех, че Алисън е крещяла цял ден...
просто не го бях забелязал.
Знам само, че тя е крещяла от дни насам.
Бяха минали дни преди да чуя някой да проговори.
- Помогнете ми!
Все пак някой е трябвало да каже нещо през цялото това време.
Наистина е трябвало.
- Алисън. Алисън!
- Помогнете ми, моля ви!
- Хей, успокой се!
- Всичко ще се оправи.
- Нищо не е по-лошо от истината.
Всъщност нищо нямаше да се оправи.
Даже напратив, щеше да стане по-лошо.
Лошо. Искам да кажа, че нещата бяха по-лоши от колкото изглеждаха.
- Не! Господи! Не! Не!
- Не! Господи! Не! Не!
- По дяволите!
Не беше мое дете. Тя не беше мое дете.
Бебето не беше мое.
На Спъд, на Суани, на Смахнатия? Незнам.
Може би Алисън знаеше, а може би не.
Искаше ми се да кажа нещо.
Нещо мило, нещо човешко.
- Кажи нещо, Марк.
По дяволите, кажи нещо.
- Отивам да сготвя.
- Сготви, Рентън. Найстина се нуждая от една доза.
И тя го направи.
Можех да разбера това. За да забравим болката.
Направих дозите, и тя взе една.
Но след мен. Без да каже нещо.
Е, поне разбрахме, кой е бащата.
Не беше само бебето, което умря този ден.
Нещо вътре в Смахнатия изчезна и никога нямаше да се върне.
Май нямаше теория, с която да обясни ситуация като тази, аз също нямах.
Можехме да се противопоставим на нещата само, ако продължавахме да ги прецакваме.
Мизерия върху мизерията.
Слагаш го в лъжицата и се разтбаря като биле.
Разнася се миризмата, потича по вените ти, и ти продължаваш да го правиш отново и отново.
Продължаваш да се издигаш, излизаш, буйстваш, крадеш, и да прецакваш хората.
Продължаваш така до деня в който всичко ще тръгне наопаки.
Защото няма значение в какво състояние си...
или колко си откраднал, никога нямаш достатъчно.
Няма значение колко често излизаш ограбваш хората или ги прецакваш...
винаги изпитваш нужда да станеш и да го направиш отново.
- Полицаи!
Рано или късно, започваш да се занимаваш само с това.
Защото крадец от магазини си е пак крадец, което си е престъпление...
и, въпреки нещтото, в което вярваш няма победител в престъпността.
Хероинът обеснява действията ти, но не ги оправдава.
- Г-н. Мърфи, вие сте обичаен крадец...
лишен от разкаяние и огризение на съвестта...
осъждам ви на шест месеца затвор като единственото ми претиснение е....
че няма да мине много време до следващата ни среща.
Г-н Рентън, разбрах, че вие ще се запишете в програмата...
чрез, която ще се откажете от хероина.
Преустановяването на присъдата ви....
е главно заради присъединяването ви към програмата.
Но, ако застанете още един път виновни пред мен няма да се поколебая...
и ще ви осъдя.
- Благодаря Ви, Ваша чест.
С помощта на Господ, аз ще победя това ужасно бедствие.
- Какво каза?
- Е, Бегби има си фраза.
Беше просто очевидно, че този педераст искаше да прецака някое копеле.
- Е, надявам се, че сте научили урока си синко.
- Ох, сине. Помислих си, че ще те изгубя.
Ти ни носиш само непрятности, но аз все още те обичам.
Най-добре е да се изчистиш, слънчо. Разкарай тези лайна завинаги.
Послушай Франсис, Марк. Той ти казва истината, дете.
По дяволите прав съм. Погледни себе си не беше по-добре предните два дена.
Има по-добри неща от иглата, Рентън. Избери живота.
Помня когато беше мъничко бебе.
Ох, на мама малкото бебенце обичаше мазнина, мазнина.
Детето на мама обичаше мазен хляб.
- Съжалявам, Госпожо Мърфи.
Не беше чесно, прецакаха Спъд, а мен не.
Е, не беше наша вината!
Момчето ви се прецака защотo беше луда глава!
- Ако вината не е ваша, тогава незнам чия е!
- Аз бях копелето което се умори да го измъква.
- Тогава ще си вземеш пиене, а?
- Аха.
Искаше ми се да ида вместо Спъд.
Тук бях обграден от семейството ми и от тъй наречените ми прятели...
и никога не се бях чувствал толкова самотен.
Никога през живота ми.
Когато ме върнаха в затвора, ме пратиха в програмата им.
Спонсориран от държавата гаден навик.
Три болнави сладки дози метадоне за един ден за моето разбиване.
Но никога не стигаше.
А, в този момент, е близо до достатъчното.
Взех и трите сутринта...
и сега имам 18 часа да отида за следващата ми доза...
а потта по гърбът ми беше като пласт слана.
Трябваше да посетя Великолепната Майка, за една доза.