Mambo Italiano (2003) Свали субтитрите
представят
филм в превод на Ростислав Радев
с изменения и допълнения от Влади
Г-н Барберини.
- Кончетина!
Мария!
- Едуардо.
Джино.
Мария, Джино...
- Джорджо, Розета, как сте?
Добре сме, добре. Вашият Анджело така и не се обади на нашата Тереза?
Не му ли е било приятно като излязоха?
Естествено, че му е било. Не е имал време да й се обади. Извинявайте.
Не, не, не, питам заради Тереза, тя се тревожи, дали той е добре.
Каза, че изглеждал блед.
Анджело? Добре е.
- Никога не е бил по-добре.
Здравата съм прецакан!
ИТАЛИАНСКО МАМБО
- Гей телефон, здравейте. Мога ли да Ви помогна?
- Здравата съм прецакан!
Колко точно?
- Откъде да започна?
Ало?
- Защо не отначало? Отначало?
Да!
Кога започна всичко?
Май когато поканих нашите да видят новото ми жилище.
Не, мамо, не пипай нищо, преди да са дошли ченгетата!
И да помислят, че живееш като свиня?
- Ох, защо точно на нас се случва!
Не, не е това. Всъщност, всичко започва,
когато нашите напуснали Италия, за да идат в САЩ, но пристигнали в Канада.
Направление - Монреал. Баща ми още го преживява.
Никой не ни каза, че има две Америки!
Истинската - САЩ. И фалшивата - Канада.
И за да е по-лошо, има две Канади!
Истинската - Онтарио. И фалшивата - Квебек.
Родителите ми отчаяно се опитвали да създадат семейство,
но след множество неуспешни опити...
почти изоставили идеята.
Махай се от мен...
Тогава, както майка ми казва...
От това, дето баща ти ми направи, докато спях!
... се родила сестра ми Ана. После и аз, Анджело Барберини.
Израснах в тих и мирен квартал. Но всъщност...
Не, не може да си играеш в парка!
- Ще те отвлекат!
Не, не може да ходиш на плуване!
- Ще се удавиш!
Не, не може да ядеш в къщата на касапина!
Те не са италианци.
- Храната им ще те убие!
Добре че беше леля ми Йоланда. Винаги внасяше живот
в иначе умрялото ни съществуване.
Хей! Ще спреш ли тази музика?
Не проумявам защо винаги е толкова щастлива.
Сестра ми Ана си имаше своя хитрост за успокоение.
Малки вкусни ледени близалки.
В началото отричаше, че е пристрастена.
Най-добрият ми приятел, Нино, винаги кроеше нещо.
С Нино бяхме неразделни.
Обичах училището. Ходех винаги с нетърпение, докато...
>
1500 ученика, 99,9% италианци,
дето само търсят на кого да си го изкарат.
И когато аз отидох там, проблемът им се реши.
П Е Д А Л
Можех да понеса унижението да бъда жив графит.
Но Нино взе да се срамува от мен.
Виждахме се само в събота. През уикендите беше като преди.
Но после Нино спря да идва и в събота.
Май се носеха слухове, задето се мъкнехме заедно.
>> Никога не предавай мечтата си... > ...Дори в тежкия ден, > потънал в многото болка... > Щом вечер сенките се издължават > и клони към край денят красив, > с копнеж припомням си тогава > годините ни с теб, до всеки миг... > Избор винаги имаме. > Или поне така си мислим. > И можем с глас да го изричаме. > Смятахме това за истина... > Можем да живеем в страх, или... > ...или да устоим за обичта. > Да пропаднем долу, или... > да се издигнем над света. > Страхът може да пречупи любовта ти... > Върни се ти... > Без теб така ми е самотно... > Бързай ти, бързай ти, > обич моя, ела, аз съм твой... > Върни се ти... > За теб тупти сърцето мое... > Бързай ти към дома, > прибери се при мойто сърце... > Отначало се изплаших, > вцепених се. > Без тебе как ще дишам? > Как ли ще остана жив? > но нощ след нощ си спомнях > колко лошо се отнесе с мен, > и заздравях, > научих се, и дишам днес... > Ще оцелея, да, ще оцелея, > Ако зная да обичам, значи зная как да дишам > Имам цял живот да живея, > и с цяла обич да обичам. > Ще оцелея, да, ще оцелея!... <<
Все му казвах: "Ако спреш да пишеш,
ще дойда у вас и ще ти сритам *****-я задник!
Не се отказвай!" Той е гений.
Така беше. Веднъж спрях и той ми го каза.
Сритах ти задника малко. Лошо няма.
- Малко ме напляска.
Заплаших да го метна през ******* прозорец, но беше майтап.
Само малка закачка. Свикнал съм.
Оригинален превод и субтитри Ростислав Радев (radeff@top.bg)
Изменения и допълнения Влади (davenorton@abv.bg)