The Bodyguard From Beijing - The Defender (1994) Свали субтитрите
Обадете се, "канал за времето". Каква е прогнозата?
Чисто небе. Без никакви облаци
Цялостната картина?
- Същото, всичко е под контрол.
Периметърът е подсигурен.
- Идвам тук и правя няколко обиколки всеки ден, поддържа здравето.
Много е освежително.
- Да, да наистина.
- Младши, дръж си очите на четири.
Хайде, хайде! Движете се, движете!
Извадете ги!
Покрийте изходите!
Давай, давай, давай!
Изведете ги!
Изведете ги, хайде, движение! Пазете гърба!
Движи се, махни се от пътя! Залегни!
Внимавай! Какво става...
Хайде
Твои приятели?
- Не, съвсем не.
Извинете, познаваме ли се? Имаме личен
разговор, така че, ако нямате нищо против...
защото просто седите тук?!
Аааааааааргггхх!
Бързо! Вкарай го в колата!
Нее!
- Просто го направи!
Аз командвам тук!
- Не мисля така...
Влизай вътре.
Някой в тази учебна стая може ли да направи разлика между
защитници и убийци? Защото лично аз се затруднявам.
Ако това не беше просто симулация, в този момент щях да си подавам оставката.
Ето! Къде в наръчника е посочено, че трябва да насочиш пистолет
към главата на човека, който се предполага, че защитаваш?
Вие бодигардове ли сте или похитители? От вас се очаква
да използвате главите си! Ченг, какво ще кажеш да
споделиш с нас какво си мислеше в този момент?
Сър! Един от уроците, който ни дадохте беше, че, при определени
обстоятелства, трябва да си готов да умреш, за да защитиш живота
на субекта. Аз осъзнах, че бях готов да умра.
Ти... хмммм
Има нещо повече в това да бъдеш бодигард, отколкото
просто да бъдеш бърз или готов да умреш. Все пак накрая
твоята решителност спаси живота на човека. Но не спечели
неговото доверие, а това е нещо, което трябва да научиш.
Благодаря ви, сър. А що се отнася да целта, ще продължа
ли наедно с другите? Хмхмх, мисля, че ще успеем
да намерим място като за теб. Но имам друга задача за теб,
тя е кратка. В Хонг Конг.
- Хонг Конг? ... И какво
ще правя там?
- Това, е Джеймс Шонг, председател
на групата Тай Фай, корпорация която носи милиони във валута.
Ти ще защитаваш приятелката на този човек.
Вечерта на 27-ми май мъж е бил удушен в яхт клуба при
залива "Бистра вода". Името на жертвата е Лю Кин Чу, стар
счетоводител. Заподозрян за убийството е Чу Куак Ма, прочут
бос на мафията в Лиан. Полицията вярва, че мотивът за убийството е
случай, върху който работи САС, в който са замесени 100 млн долара,
дрога, пране на пари... Мишел Янг, 24 годишна, става свидетел на
убийството, докато шофира. Има още двама свидетели,
моряк - Кан Тай Кун, на 28 г., и охранител, Чун Тон Мин, на 51 г.
Два дни след убийството, Чан Тай Кун умира при неизяснен
инцидент с асансьор. Същата вечер Чун Тон Мин е взривен от неизвестен
извършител.
На 1 юни, докато Мишел Янг подготвя ваната си
открива, че има опит да я убият с електричество.
Спасява се без наранявания и остава единствен свидетел на убийството.
Моля, седнете.
Г-це Янг, това е сержант Лао. Той ще ръководи разследването.
Не е зле, а? Ей, Кен, ела насам.
Какъв е проблемът? - Трябва да отида да отменя залога ни.
Почакай, довери ми се, той е втори претендент за победата.
Няма начин! Номер 4 е фаворит.
- Забрави за него, довери ми се!
Защо по дяволите да го правя!?
- Хее...
Г-це Янг, ето вашия чай, сам го приготвих. - Благодаря ви.
Повечето жени, така красиви като вас, се страхуват да свидетелстват.
Какво общо има това? Аз бях свидетел.
- Оо, добре тогава. Г-це Янг, разпознавате
ли някой от тези мъже?
Съзнавате ли всички опасности, които ви грозят при разпознаването на убиец?
Г-н Шонг казва да изберете номер 1.
- Виждам го. Кажете му, че аз съм
голямо момиче и имам собствено мнение, ясно ли е?
Но, ако вас ви е страх, мисля, че трябва да си тръгвате.
Не за себе си се притеснявам...
- Той не може да ни види!
Онзи човек, номер 2.
Джеймс нямаше никакво право да ви изпраща.
Г-це Янг, мислите ли, че другите двама свидетели умряха при
нещастни случаи?
Те бяха елиминирани от Грегъри Чу. Желая да преразгледате решението
си за свидетелстване.
Хей! Здравейте, госпожице Янг.
Е, чух че сте имали проблем с електричеството. Може би
трябва да се погрижите за него.
Разбирам, благодаря ви много.
Довиждане за сега.
ЪЪъх, бих могъл да ви арестувам веднага още на улицата.
Хей... по какви обвинения? Още не съм взел решение...
Довиждане, чао.
Кой спечели?
- Фаворитът!
Спечелихме пари! Нашите пари!
- Но не и с твоя кон!!
А защо ме слушаш?
Името му е Джон Ченг. Обучен е в Бейжинг като член на елитен
отряд от бодигардове, наричани Защитниците.
Те са най-добрите в света и аз искам само най-доброто за теб!
Нямам нужда от бодигард. Защо не можеш просто да бъдеш тук
до мен? Имам нужда само от теб.
Хайде, Мишел, знаеш, че ако можех да променя нещата вече щях
да бъда до теб. Само че този път е невъзможно. Толкова
пъти сме водили този разговор.
- Да! Изрази се много ясно, ще
се видим по-късно!
Ей, почакай!! Почакай... почакай минутка...
О, това беше толкова глупаво от моя страна. Сатана!
Еха, какво място. Този пич Шонг има доста пари.
Знаеш ли, той е наел един от онези... "великите"... бодигардове
от "Червената армия". Очевидно ще ни показва как да си вършим
работата...
- Хе, няма начин, може би
ти и аз ще трябва да му покажем как да се забавлява...
Капиталисти и комунисти... ръка за ръка.
Ей, какво е това, парад?
Сержант, този човек казва да не се притеснявате.
Той поема командването.
А....ааа...ааа... Здрасти! Чарли Лао.
Лейтенант Чанг, Джон. Един от Защитниците.
Слушай, Джон, тази военна униформа, която носиш, ме кара да се чувствам
малко неспокоен.
- Но аз Съм в армията.
О-о-о, а аз съм в Хонг Конгската полиция... последният път,
когато проверих...
- Идентифицирайте се.
Какво?! Правилно ли ви чух?
- Да.
Е, тогава нека видя вашата идентификация.
Нека ти покажа и моята...
- Никой не те е молил за твоята,
прибери си я.
- Но, аз, аз също имам.
Хей. Ти си Джон Ченг, нали? Радвам се да се запознаем,
Дейвид Лай. Ще тръгваме ли?
- Да.
Г-н Шонг остави 200 000 долара. Можеш да използваш колкото са
ти нужни, за да я защитаваш.
- Благодаря ви.
Моля, подпишете.
- Това са ужасно много пари.
Сигурно е доста добър.
- Амии... той има грижата за
половината население на света. Докато ти и аз си имаме работа
само с няколкостотин готвачи в Хонг Конг.
Ей, Г-н Шонг каза ли нещо за мен?
- О, да.
Какво каза?!
- Не пипай парите.
Кажи му да не бере грижа. Недей!...
Не чух да искаш разрешение да се ровиш из личните ми вещи.
Съжалявам. Това ми е работата.
Каква работа?! Дори не знам кой сте вие.
Но аз знам коя сте Вие. Мишел Янг. Най-младата дъщеря
на магистрат. Посещавали сте частно училище, Харвард, Сорбоната.
Обичате да пазарувате.
- Да. Кажете ми, трябва ли
да съм впечатлена?
Моята отговорност е да ви защитавам.
Нека бъда честна. Изглеждате ми твърде млад, твърде
нетърпелив. Сигурно ви е за пръв път.
Ееей... какво по дя...
- Той я напада! Не мърдай!
Не мърдай! Опитай нещо забавно и ще си имаш
куршум в мозъка.
Хеей... не говорех сериозно. Само се гъбарках.
Ооо, супер, момче.
- Хей, не можеш да слагаш
метални чаши в микровълновата. Експлодират.
Мишел, сестричке, всичко наред ли е?
Добре ли сте, госпожице Янг?
- Какво?
Оставете го на мира!
- Беше празен.
Какво?! Няма начин.
Е, както каза човекът... беше празен...
Били, ти ли извади куршумите на Чарли?
Извадих ги само за да видя как функционира пистолетът.
Децата не трябва да си играят с оръжия! - Извинявам се.
Ще желаете ли малко вода?
- Благодаря ти много.
Не я пий! Никаква вода или нещо друго, докато не ви кажа,
че е безопасно.
- Едва когато вие ми кажете?
Да.
- Това е... лудост. Ще се обадя
на Джеймс.
Сержант Лао, колко хора освен персонала имат достъп до тази къща?
Еми да ги преброим, а? Един, двама, трима... не, не,
чакай малко...
- Не бързайте.
Един, двама, трима, четирима...
пети, шест, седем, осем, девет...Това е заплащането
ви за тревогите. Няма да имаме нужда от вас.
О, няма проблеми. Благодаря ви, сержант.
О, по-добре да отидете да благодарите на командващия тук.
Виж какво ще ти кажа, повикай ме когато поискаш.
Сигурен съм, че ще дойдеш тук, когато имам нужда. Хайде.
Другарю Чанг. Бихте ли ми обяснили защо освобождаваме
всичките си охранители просто така?
Колкото по-малко хора има около Г-ца Янг, толкова по-
доволен ще бъда.
Е, според председателя Мао, масите са безгранична сила.
А ти плати на масите.
- Ей, чакай малка, не те
моля за пари. Моя работа е да защитавам г-ца Янг.
Не се опитвай да ме подкупиш! Аз съм точно толкова почтен,
колкото и ти!
Ее, само се шегувах, почакай...
Моля, не се приближавайте твърде много до нея, сержант.
Този пич е истински професионалист, нали?
Ха, и това ми било професионалист.
Но аз също съм страшен професионалист. Гледай!
Ей, току що те направих на решето, защо не умираш?
Дори не си заредил пистолета!
- Аааа....
- Г-це Янг?
- Спалнята ми е извън
вашата територия, войнико.
Трябва да направя проверка на сигурността веднага.
Няма да отворя вратата.
Какво!?
- Ще я смените.
Излезте веднага или ще извикам полиция!
Аз вече им се обадих.
- Какво си направил?!
- Г-це Янг, винаги трябва да държите щорите спуснати.
Защо? Не можете да постъпвате така с мен.
Този прозорец има нужда от решетки.
И изгасяйте тази светлина. Ето така.
Чакайте малко...! Това е моята стая и искам да я
напуснете веднага!
- Почакайте малко.
Не, нама да почакам.
Имам нужда от известно уединение.
Този съд за вода трябва да бъде заменен.
Кога ще излезете от тук? Искам да се проеблека.
Не можете да взимате тези неща, те са мои!
Върнете ги обратно! Чувате ли ме?
По дяволите.
Използвайте това.
Не искам този боклук.
Искам да се махнете от тук!
Е, защо не ме оставите сама?
Вашето усамотение всъщност не е моя грижа.
Тук съм за ваша безопасност.
В Бейжинг поставяте ли камери в спалните на жените?
Само в тези, които трябва да защитавам.
Тии...
Всичко е готово.
Давам ви електронен амулет. Винаги трябва да го носите.
Натиснете камъка, за да ми сигнализирате.
Уаааа...
- Ето, не е лошо.
Това е впечатляващо.
- Все това ти повтарям,
аз съм талантливия човек, истинският бодигард.
Нека да го видим той да направи същото.
Това беше просто невероятно! Невъзможно.
Голяма работа! Въобще нямаше нищо невъзможно.
Просто хвърляш стреличката и дъската сама се закача.
Хей, г-н Ченг, аз съм братът на Мишел. К`во става?
Ще ти дам 50 кинта за един урок по Кунг-фу.
Уааа, имам нещо друго. Първо издание на картички с лодки.
Струват поне стотачка. Г-н Шонг ми ги даде за рожденния ден.
Уааа, той е такъв готин пич.
Чарли, защо стоиш в колата ми?
- Така ми беше наредено от
твоя перко професионалния бодигард.
Кой по дяволите си мисли че е тоя? Не мога да повярвам.
Ето това е приятно каране.
Готов ли си? Да се позабавляваме, г-н Бодигард. Да се пораздрусаме.
Обади се, Чарли. Чуваш ли ме? Тръгни по стария тунел.
По-безопасно е.
Да, да, да. Стария тунел.
- Не се притеснявай, аз съм наблизо.
Мазен ход.
Предупреди ме следващия път, става ли?
Проблеми зад теб, чуваш ли ме?
Мисли си, че е Мишел, следва твоята кола.
Пазете гърба ми. Ще се погрижа зе него.
Този пич не е наред. Ти не приличаш на сестра ми.
Уплашен ли си?
Занасяш ли ме? Гледай ме само.
Стой! Готов ли си да умреш?
Беше нещастен случай. Да, бе. Ами ако аз случайно
те застрелям точно тук?
- Не, не.
Доста бързо се изнесе от там.
- Помислих, че ще се справиш.
Единственото ми задължение е да се грижа за момичето.
Е, приемаш работата си твърде насериозно.
Научи се как да се отпускаш понякога.
Ченге може да прецака нещата и да запази работата си.
Бодигардът винаги има своята мисия.
Ако се провали не е наистина бодигард, нали?
Пратих да повикат директора.
Само за две седмици ли?
- Да, просто ще пътува.
Държи ме като затворник тук. Отпуснаха ми две седмици
отпуска от училището заради него. Каза ми, че имам лоша
прическа, исках да я оправя и затова той му накупи много
неща. Джеймс, не мога да го понасям вече. Искам да ме
остави на мира за малко.
- Успокой се, Мишел.
Дай телефона на Ченг.
- Бодигард!
- Сър?
- Хехе, Джон, можеш ли да
бъдеш по-малко строг с Мишел?
- Защо да го правя? Ако
трябва да защитавам успешно г-ца Янг ще искам да
огранича действията й. Не остава още много. Просто
искам да съм напълно сигурен, че е в безопасност. Но ако не
сте доволен от работата ми просто ще си тръгна.
Забравяме за договора.
- Нее, доволен съм, Джон и
искам да останеш. Мишел понякога е невъзможна, нали?
Не е лесно да бъдеш защитаван. Често е много стресиращо.
Сигурен съм, че всичко ще бъде наред, дай ми Мишел.
Иска да говори с теб.
И така? Тръгва ли си?
- Не, всъщност, ами,
предупредих го. Сега, Мишел, как ти звучи това: ако Джон
не се поотпусне до утре само ми кажи, ще ти намеря
някой друг.
- Да, добре... Почакай! Кога
ще те видя утре?
- Утре?!
Говорихме за това.
- Утре... ще ходя да ти
избирам подарък. Нещо хубаво!
- Какво!? Прекарваш
цялото си време далече, имам къща пълна с подаръци,
искам да бъдеш тук с мен...
- Ааа, но рожденният ти ден
наближава. Така че си помисли добре.
Ти ме чуй - мислиш си, че просто можеш да ме купиш, Джеймс?
Всичко е наред.
- Твърде много.
Хайде 5, давай...
- Давай номер 6, давай...
Даааааааа...
- Не, не, нее...
Аах, ти стара кранто. Да видим какво имаме тук.
Какво?! Седем срещу едно? Не, не, не...
Ако беше ме послушал, щеше да изкараш малко пари.
Заложи моите пари на твоя кон, нали?
Не мога да повярвам, дебел глупако, искам си парите!
И как да ти върна парите?!
- Какво!?
Заложих ги наедно с моите.
- Заложи всичките ми пари на
твоите коне?
- Да...
Върни ми ги!!
- Знаеш, че не мога да го направя.
Всичките ми пари отиват за образование на сина ми.
До последния цент.
- Защо постъпваш така с мен?
Да погледна банковата си сметка. Не трябваше въобще да
залагам толкова много пари на подобен кон.
Даа, какво? А? Знам, че е късно, ще си получиш
парите преди да е свършил семестърът. Повече от
половината.
Да, да, имам ги, но са на името на жена ми. И са
инвестирани. И то по инте- лигентен начин, да добавя.
Кой е? Кой е там? Какво искаш? Какво?
Излизай! Как смееш!
А, а, извинявай, извинявай. Докоснах го по погрешка.
Но Мишел! Добре... ще изляза.
Има бодигард от Бейжинг, не можем да се приближем до нея.
Твърде много извинения. Искам да чуя варианти.
Е, работим по въпроса.
- В четвъртък съм в съда.
Искам да приключите с това.
Били, готов ли си? Донесох ти нещо.
Това е модел на пистолета ми.
- О, боже.
Същия като моя. Супер, на кого му трябва топка.
Къде отивате, г-це Янг?
- Аз, аз, трябваше да отида някъде.
Ще дойда с вас.
- Добре.
И какво си мислиш, че правиш? Наистина ли си мислиш, че
Кен ще те защити?
- Заради майка ми е. Ясно?
Откакто баща ми почина тя остана съвсем сама.
Просто иска да ме види. Не е престъпление, че
искам да видя майка си, нали?
- Твърде добре облечена
си, за да е това. Приятелите ти те поканиха на купон
за рожден ден. Ул. "Меривил" номер 1.
Подслушваш обажданията ми? Винаги слушаш всяка моя дума?
Трябва да имам лична свобода. Никой, дори и ти не може
да ми я отнеме. Дори и приятелят ми.
Късметлийка си, че той се грижи за теб, знаеш ли защо?
Защото в противен случай щеше да бъдеш мъртва.
И трябва да го знаеш.
- Ти копеле! Нека ти кажа
нещо, което съм чула: всички вие сте просто
пиявици!
- Ако не бяха парите на г-н Шонг,
щеше ли да бъдеш защитена?
- Може би, но не от теб.
Точно така.
- Хей, всеки красив колкото
теб трябва да си има богат приятел...
Млъквай! Ти млъквай! Ако съм красива това моя
вина ли е? Какво да направя, като съм родена такава?
Харесва ми да бъда привлекателна, наистина, обичам да имам всички
тези неща, има ли нещо лошо? Уморена съм от всички.
Издайте присъдите си!
Съжалявам, г-це Янг.
- Ето, вземи това.
Разплакахте ме, няма да се случи отново.
Г-це Янг, след като свидетелствате в съда, работата ми с вас
ще бъде приключена. Може би ще се видим отново, някой
друг път.
- Наистина се съмнявам.
Добре, да се размърдаме.
Добре. Хайде, Били, да тръгваме.
Защо винаги се промъкваш така?
- Заседанието ще бъде отложено.
Грегъри Чу има гастроинтерит. Влязъл е в болница.
Боже мой...
Джеймс...
- Отложено е за неопределено време.
Умирам.
- Може би месец.
Вината е негова - за всичко това.
Това означава, че ще пропусна мисията.
Надявам се, че той ще ни пусне да излезем от тук.
Наистина трябва да отида на пазар. БЕЗ Джон Ченг.
Добре, ако това искаш.
Имам чувството, че съм била затворена с години.
Искам просто да пазарувам цял ден.
Аз също. И също да играя на електронните игри.
Мишел!
Почакай... купих два. Какво ще кажеш да хапнеш.
Заповядай, Мишел.
Безопасно е.
Хайде, Били, ела насам.
- Значи сега ти си бодигарда...
Мислиш ли, че това е хубаво?
- Не трябва да бъдеш тук, това
място е твърде претъпкано.
- Мислех си, че вие ме
защитавате...
- Да, така е, просто тук има
твърде много хора. Не се притеснявай, всичко е
наред. Какво беше това?!
Възможно е да е дошло от втория етаж.
Били, не мислиш ли, че знам това.
Просто проверявах. Хей, Мишел, отивам до видео
игрите, ясно?
- Добре, спечели някоя награда.
Ей, ти поеми нея, аз ще поема него.
Разбира се. Ще се погрижа за нея.
Не мърдай, Били, какво става?
- Само това...
Хей, Били си мисли, че е много як.
Мога да ви покажа истински полицейски пистолет.
Престани да лъжеш.
Г-це Янг, сега е празен.
Аа, извинете, никога се съм знаел какво да кажа в асансьор.
Надбягване едно, номер 7, надбягване седем, номер 1.
Не, не надбягване едно номер 1, надбягване седем номер 1.
Надбягване едно, номер 7. Какво може да е по-просто
от това, пак ли да повтарям?
Били!
- Изпусна си пистолета, беше
на земята. Виждаш ли.
- Върни го на мястото му.
Благодаря ти много. Какво, първото надбягване
е започнало?
Тогава да се връщаме...
- Добре, ще отнеме са минутка,
нали?
Ето това е полицейски револвер 38-ми калибър.
Кого да пречукаме?
- Да бе, това не е истински
полицейски пистолет.
- Да, прав е.
Да го изпробваме. Не мърдай!
Недей, не стреляй, това е заредено оръжие.
Хайде, знаеш, че е играчка...
- Не, Пол, Пол...
Ей, застреляй мен! Хайде, хайде...
Поли, Поли, не го прави!!
- Ей, мен не ме е страх.
Пистолетът е мой, стой мирен.
- Хайде, хайде...
Недей, Поли, моля те, спри!
- Какво правите!
Дай ми го.
- Това е истински пистолет.
Какво каза?
Знаеш ли, тук нямат моя размер...
Излизайте, хайде, хайде...
Тихо.
Кен, погрижи се за тялото.
Да вървим.
Това не беше добра идея. Хайде. Да вървим.
Нее, Поли, не го прави, зареден е, чуй ме!
Някой ще си го получи сега! Полиииии!
Чарли, пистолетът ти!
От полицията сме, всички да легнат на земята.
Почакай!
Добре ли сте?
Ти! Добре, покажи си ръцете!
Ето пистолетът ти.
Това е фалшивият!
Чарли, кажи нещо. Давай, давай...
Не умирай...
- Престани, Били, не умирам,
с бронежилетка съм.
- Значи не умираш?
Точно така.
- Извинявай...
Благодаря ти.
- Няма нищо.
Защо плачеш?
Съжалявам.
- За какво? Че взе пистолета ли?
Или за нещо друго? Познавах едно момче И Танг,
което се обучаваше в храма Шаолин. Той бил поет от
нов учител, когато станал на 9. Учителят му прощавал всичко,
независимо какво, само трябвало да каже "Съжалявам".
В замяна на каквото и да било наказание учителят само го
молел да каже "Съжалявам". Нямало значение, какво правел,
и Танг станал много добър в това да казва, че съжалява.
Един ден, той си играел със запалени свещи, в храма на
Искрящите Води, изпуснал свещ и преди да се усети
се разразил необуздаем огън. Избягал колкото по-далеч могъл.
Докато нещо не го натъжило... Върнал се с надеждата, че ще
има възможност да се извини на учителя. Бил сигурен, че
изричането на онази дума ще го спаси. Нямало удобен случай
да изкаже думата. Огънят се погрижил учителят да загине
в храма. Момчето престанало да казва "Съжалявам".
Чакай, Джон Ченг. Или да кажа И Танг.
Точно както момчета спряло да казва онези думи...
някои от нас трябва да се научат да го правят.
Съжалявам.
Пусни ме... Боли...
Какво се опитваш да направиш?
Къде е тялото?
Ей там е, в онова чекмедже.
Ей, ей, не трябва да вадиш телата, против закона е.
Не, не, не, не, не...
- Вземи това, за да купи мълчанието ти.
Братко! Братко, добре ли си?
Така мисля...
- Братко, ти пое моя куршум...
който беше предназначен за мен. Докато ходя по тази земя
нищо няма да те нарани. Аз ще те защитавам.
Хей, г-н Чу не ти плаща, за да правиш церемониални клади.
Плаща ти, за да убиеш онази жена, а ти не успя. Това е последният ти...
Брат ми е мъртъв, не ми говори за огньове или
пари... Сега ме чуй. Преди това да свърши тя ще бъде
мъртва, а може и ти също, както и шефът ти.
Раните са много странни. Всички жертви са умрели
от загуба на много кръв. Не знам какво оръжие го е причинило.
Щик на Червената армия. Трите остриета причиняват
бърза загуба на кръв. Благодаря ви, докторе.
Няма проблеми.
Убиват тези момчета само за да вземат един труп. Защо?
Нямам представа.
Както и да е. Благодаря ти, че се намеси. Щеше да ме
убие.
Ръката ти наред ли е?
- Да, боли малко, но не
толкова, колкото умирането.
- Да, хайде.
Ще се наложи да ви питам пак. Познавате ли този човек?
Предупреждавам ви, г-н Чунг, по-добре отговорете.
Почакайте, не заплашвайте клиента ми. Той има право да
не отговаря и вие го знаете.
- Добре тогава, ще съжалявате.
Мисля, че се е оттеглил от Червената армия.
Ударният отряд, да. Уведоми ме, когато откриеш нещо друго.
Името ме е Кар Куа. Тялото на брат му е било откраднато
от моргата. Той е този, който почти не уби Чарли.
Ето нещо, което да ви освежи.
Мислите ли, че ще го хванете?
Ще го хванем, на всяка цена.
Чисто!
- Чисто!
Благодаря.
- Целият си мокър.
Наистина не трябва да си тук.
- Просто искам да ти благодаря,
че ме защитаваш.
- Назначиха ме да го правя.
Да, знам, че ти създадох много проблеми. Но мислиш ли, че
можем да започнем отначало? Искам да кажа, какво друго
правят бодигардовете. Разкажи ми за приятелката си.
Няма за кого да разказвам.
- Не, не може да е истина.
Разкажи ми за семейството си. Имаш ли братя или сестри?
Завърши ли с пълно 6?
- Не ми задавай въпроси.
А, това е поверителна информация,
свръхсекретна.
Много добра ръка.
- Зааа... някои неща.
Продължавай да се държиш за мен. Не би искал да падна.
Нали? Може да се намокря.
Обичам да се разхождам в дъжда.
Ами ти?
Това е той!
- Какво има?
Какво прави?
Чарли!
Следвай ме!
"Аз съм навсякъде. Просто е въпрос на време."
Бронирани прозорци из цялата къща.
Казвам ти, това ме изнервя. Толкова ли е важно?
Да, важно е. Убиецът познава тази къща.
Познава и нас.
Казах на Кен да бъде нащрек.
Хей, знаеш ли, утре е рожденният ден на Мишел.
Какво ще кажеш да я изненадаме.
- Трябва да спретнем купон.
Благодаря ти. Безопасно е, нали?
О, имам нещо за теб.
Ето, погледни, какво мислиш?
- А, харесва ми.
Ало?
- Аз съм!
Мисля, че намерих нов бодигард.
Почакай секунда.
Джон, Джеймс е. Попита ме дали искам нов бодигард.
Виж, нека просто да задържим този. Чао.
Ъ, почакай... Лека нощ.
- Лека нощ.
Честит рожден ден!
Благодаря ви! Всичко е просто чудесно!
Знаете ли какво ще го направи перфектно:
обича цветя на рожденния си ден.
Но веднъж откъснеш ли цвете какво се случва с него?
Изгубва живота си.
- Ей, това е рожден ден.
Пожелай си нещо.
Добре.
Честит рожден ден. Заповядай.
Мерси.
Обичам рози.
- Надявам се, че цветът ти харесва.
Те са просто камара мъртви тела сега.
Поне Джон казва така.
Добре.
Какво?
- Това са само цветя...!
Да, добре. От г-н Шонг, нали? Добре, извинявай.
Добре, вече съм чист. Боже.
Цветя от г-н Шонг.
- Подай ми ги.
Уверяваш се, че твоите цветя изглеждат хилави?
Ало.
- Честит рожден ден.
Мерси за цветята.
- Какво ще кажеш за вечеря
във Фон дьо Лак?
- Фон дьо Лак? Кога?
Тази вечер.
- Няма ли това да бъде трудно?
Не и за мен. Дойдох от Бейжинг за да излезем
заедно. Пред къщата съм.
- Къде си, отпред?
Почакай, по-добре не ме гъбаркай, Джеймс.
Погледни през прозореца.
Здрасти, Джеймс.
- Защо не облечеш нещо...
нещо хубаво...
- Добре, ще го направя.
Ще се срещнем след... 20 минути. Чао.
Г-н Шонг, кога направихте резервацията?
Вчера.
Някой знае ли, че вечеряте тук с г-ца Янг?
Не ми се доверявате?
- Той нямаше това предвид.
Джон просто се уверява, че не съм застрашена.
И вие изглежда добре се разбирате. Наздраве!
Почакайте. Моля, пийнете малко пръв.
Мда.
- Ами, разбира се.
Благодаря ви.
Безопасно е.
Извинете ме.
Не поемаш рискове.
- Не, той е много,
много добър.
- Не прави грешки?
Не, никога. Ако някога направи, няма да бъде вече
бодигард.
- Значи сега си експерт.
Мадмоазел.
- Благодаря ви.
Готвачът прави прекрасно чили с морски дарове. Какво мислиш?
Ами... не знам.
Какво ще кажеш за сьомга?
Аз... ще погледна още веднъж.
Мишел.
- Да. Твърде много е за мен.
Ти решавай.
И как беше вечерята?
- Беше хубава. Благодаря много.
Шампанско?
- Не. Наистина трябва да
се освежа.
Г-це Янг.
- Благодаря.
Нека ви помогна...
Мишел!
Тя просто падна. Помогни ни.
Приятелят ти е истински джентълмен.
Да, така е. Благодаря ви.
Свърших. Ще си ходим ли у дома?
Моля те, Били. Не бъди груб с Джеймс.
Може би не е ресторант като за Били.
Мишел. Трябва да се върна в Бейжинг тази вечер.
Не мога да те закарам.
- Няма нищо.
Прибирам се в петък.
- Добре.
Джон, краят на мисията ти наближава.
Благодаря, че пази Мишел.
Удоволствието беше мое.
Лека нощ.
Къде отиваш?
- Правя огледи. А ти какво правиш?
Изненада.
Наистина, за мен?
Нека ти помогна.
Автоматичен е. Напълно надежден. Като теб.
Идеално.
- Идеално.
Лека нощ.
- Да, лека нощ.
Искам да те видя веднъж щом това приключи.
Сигурно няма.
- Човек никога не знае.
Лека нощ.
- Лека нощ.
Мишел, какво стана?
Аз... натиснах копчето. По погрешка.
- Няма нищо.
Джон. Искам да ти кажа нещо. Знам, че не трябва,
но те обичам.
Това значи ли, че не искаш да ме целунеш?
Аз ли...? А...
Не знам какво искам.
Аз знам.
Ей, какво има.
- Нищо, защо?
Да, бе, Джон, цяла вечер ядеш. Когато нещо ме притеснява,
пуша като Дявол.
- Какво те гризе?
Ааа, само парични проблеми. Синът ми има възможност
да изучава медицина в Щатите. Но не мога
да си позволя да го пратя там. Дори проиграх част
от парите на Кен на хазарт в опита си да събера пари.
Хей, печелят ли се пари от това да си бодигард?
Така изглежда.
Мислех, че си щастлив да си ченге.
- С повече пари, щях да бъда.
Тогава защо стана ченге?
- Исках да стана голям герой.
През първата си година предотвратих протичащо
ограбване на банка. Спасих 4-ма заложници и
застрелях грабителя.
- Значи си станал герой, нали?
Да. Много си прав. Дори медал ми дадоха.
Тогава срещнах жена си. Хе-хе.
Погледни това. Това е когато все още бяхме заедно.
Преди да прецакам всичко. Оо, човече.
Прекарах толкова време в градене на репутация,
но нямах време за нея.
И тя намери някого, който имаше?
Мда. Така направи. Някакъв тип с офис и
самостоятелен бизнес, сещаш се. Как да се преборя с това?
С моята заплата? Мислех, че може би просто търси
малко внимание. Така че и казах - той или аз.
Тя избра човека с офиса.
Защо не поговори с нея.
- Точно това искам да кажа.
Жените обичат да говориш с тях. Бях твърде зает да бъда
"тихият герой". Което ми напомня - вървиш по същия път.
Знаеш ли. Възможностите изчезват преди да се възползваш.
Колко шансове мислиш мъже като нас ще получат,
за да бъдат щастливи?
Цялото кунг-фу на света не може да ти помогне, когато
става дума за жени.
Ами, всичко което мога да кажа е, използвай шанса си.
Или ще съжаляваш.
- Ами отговорностите ми?
Разбира се, би било хубаво.
Обзалагам се, че ще бъде много повече от това.
Но не опитвай и никога няма да разбереш.
Хей, тя е. Вика те.
Не, пейджърът се е прецакал.
Ти си се прецакал и го знаеш. Така че, моля,
отиди да говориш с момичето.
Кен!
Хайде, дръж се, Кен.
Точно така изглеждаше, когато застреля брат ми.
Само че този път ти ще умреш. Така че се приготви.
Чарли, вземи тези пари. Заложи ги всичките.
Номер 3 в шеста гонка.
- Забрави, Кен, знаеш, че не
мога да го направя.
- Хайде, за сина ти е. Ако
можех, щях сам да ги заложа.
- Това е много благородно
от твоя страна, Кен. Не. Не!
Откраднах твоя снимка онзи ден. Може ли да ми
я подпишеш?
Какво ще кажеш да я подпишеш с целувка?
Не! Кеен!
Излезте, страхливци!
Били!
Джон!
Почакайте! Стаята е пълна с газ, прозорците
са бронирани, а вратите са заключени.
Един изстрел и всички сме мъртви.
Това не ме плаши. Готов ли си, бодигарде?
За мен, битката винаги продължава.
Битката? Това ли си мислиш се случва сега?
Това е твоята екзекуция.
И твоята също.
Ти уби най-добрия ми приятел.
- Най-добрия ти приятел?
За какво говориш?!
Той уби брат ми! Заради това ти ще страдаш,
дълго, а после ще умреш.
- Неееееее! Кажи "довиждане".
Хайде, приятел, да го направим.
Само един от нас ще е на крака, когато това свърши.
Аз съм тренирам да атакувам, аз съм убиец,
но ти си само защитник.
Джон!
Почакай! Мишел.
Моля те, пусни я. Колкото и да ти плаща Чу,
ще утроя сумата!
- Махни се от нея, ей там.
Тръгвай!
Той застреля брат ми седем пъти. О, да!
Сега е мой ред да стрелям. Седем пъти!
Имам милиони. Колко ти трябват.
Опасявам се, че офертата ти не струва.
Безсмислена е. Освен ако не искаш да платиш
на някого да поеме първия куршум вместо нея.
Хайде, поеми куршума, спаси сам момичето.
Тогава ще те обича завинаги.
- Почакай.
Какво мислиш за това, а?
Ето те и теб. Знаех, че ще го направиш.
Мишел...
Джон...
Почти свърши.
Не си ли подготвен да умреш?
- Не, Джон... не...
Моля те, Луцифер.
Така, тогава още един куршум.
Джон, нееее... моля...
Не-е--
Не, чичоЧарли, хайде.
- Добре.
Моля...
По-бързо.
Г-н Шонг, Джон Ченг е обучен да поеме куршум.
Вие се навеждате, защото това е естествен инстинкт.
Няма причина да се чувствате виновен.
Това е от другаря Ченг, за сержант Лао.
Настъпи газта, става ли?
Ще закъснеем.
Би могъл да вземеш разрешително за Ченг да остане
в Хонг Конг. С всичките си пари, можеш да
дърпаш конците.
Чарли, това е само между мен и теб.
За образованието на сина ти са. Без повече хазарт, ясно?
Без повече хазарт.
Джон, почакай.
- Спрете там.
Почакай.
Имам разрешително.
- Говорете с бодигарда.
Имам писмено разрешение г-н Ченг да остане
в Хонг Конг.
- Г-н Чен иска да се върне в Бейжинг.
Остави ти това, няма да се върне.
Джон Ченг...
Джо-о-о-о-н.