Big (1988) Свали субтитрите
"Около теб са телата на убити ледени джуджета."
"Разтопи магьосника."
"С какво би искал да го разтопиш?"
- Джош!
- С какво бих искал да го разтопя?
- Казах ти да изхвърлиш боклука.
- Ей сега!
"Хвърли термална..."
- Не чуваш ли какво ти говори майка ти?
- Само минута!
Джошуа Баскин!
"Твоето колебание ще ти струва скъпо."
"Магьосникът усеща твоя страх и изстрелва смъртоносен лъч от ледения скиптър."
"Ако имаш късмет, ще се освободиш от леда след няколко милиона години."
Страхотно.
Хайде, Джош! Тука почва да смърди!
Добре, добре, добре!
"Изхърли боклука." Всеки ден... "Изхвърли боклука." На!
Отборите излизат на игрището и зрителите направо откачат.
Ето! Питчерът на Янките прави пробив!
Зрителите са във възторг!
- Били тук ли е?
- Отзад.
Рик Роуден ще хвърля.
Той поглежда към ръкавицата на кечъра, изчаква сигнала, заема позиция.
Избърсва потта от очите си, засилва се и стреля.
Иеее!
Сбогом, господин Сполдинг!
Тука, тука.
Имам го, нямам го, нямам го, имам го.
Минавал ли си покрай чина на Симкинс когато връща контролните?
Когато се протяга, можеш да виждаш през блузата й.
- Стига бе!
- Честна дума!
- Сутиен?
- Не, тя носи от ония неща, дето се слагат под блузите.
Така че ако се доближиш до дъската, можеш да виждаш чак до гърдите.
Дай една дъвка.
Нямам го, имам го, имам го, нямам го...
Гледай! Това е Синтия!
Как може тъпак като Фреди Бенсън да има такава сестра?
Страшна е.
Здрасти, Джош.
- Здрасти.
- О-о-о! Това е Били.
- Той каза здрасти.
- Айде бе, госпожице Скръндза. Четвърт долар!
Невероятно!
Тя те харесва! Знам, че те харесва. Ще разбера.
Обади ми се след вечеря. Помни, че обеща за Синтия.
Спокойно! И на мен ми се ще да знам.
- Е? Ще ми кажеш ли?
- В играта си.
- Какво значи в играта съм?
- Синтия Бенсън!
- Какво за нея?
- Готов ли си за това?
- Тя вече не харесва Бари.
- Е, и?
Какво значи "Е, и" Ами това - тя е свободна!
- Били, това не значи ....
- Джош?
Ей! Минава полунощ. Кажи лека нощ на Били.
Лека нощ, Били. Трябва да затварям.
Лека нощ, госпожо Баскин!
Сладки сънища!
Добре, готов съм.
- Още един опит.
- Добре, скъпи. Голяма усмивка!
Добре!
"Слабак"! Повече късмет следващия път.
Нека да опитам още веднъж. Моля те! Не искам да съм "Слабак"!
Сигурен ли си, че искаш да се качиш на това нещо?
- Да!
- Не съм много сигурна за тази, Боб.
- Това си изглежда страшно.
- Нищо му няма.
- О, Боже!
- Казах ти. Не иска да се качва на това нещо.
- Не е необходимо да се качваш, ако не ...
- Не, не.
Просто искам да се кача сам.
- Наистина?
- Да. Мисля, че това е нещо ...
- Да, мисля, че това е нещо, което трябва да направя.
- Супер.
Нека се срещнем при виенското колело.
Половин час.
Извинете.
Сал повърна предния път.
- Джош?
- Здрасти.
Качвал ли си се на това преди?
- Това?
- Да.
- Да.
- Страшно ли е?
Да.
Сам ли си тук?
Да.
- Я гледай! Това не са ли родителите ти?
- Къде?
- Ей там.
- Усмивка!
Ами да.
- Ей, кой е този?
- Джош Баскин.
- Как я караш?
- Това е Дерек.
Той кара.
- Следващия.
- Давай.
- Давай!
- Ей, следващия!
Виж какво пише тука. "Трябва да си поне толкова висок, за да се возиш тук."
Правилата не ги измислям аз.
Следващия!
Следващия!
Много тъпо правило.
Ей, що не пробвате детската въртележка?
Чао, Джош.
"Пуснете 25 цента тук."
Хайде!
Тръгни! Тръгни!
Готино!
Золтар казва: Пожелай си.
Да си пожелая...
Добре.
Искам да бъда голям.
"Желанието ви ще се изпълни."
Скъпа, ще събудиш брат си.
Ето, ето. Ще спиш при мен.
Долу, куче! Долу! Не ме карай да съм лош Аз съм само на половин щат.
Извинете!
Джош!
Какво?
Вече е 7.30! Станал ли си?
Хайде, поспаланко! Ще си изпуснеш автобуса, а аз не мога да те карам днес!
Какво прави насън?
Скъпи? Ще ти оставя чисти дрехи.
Донеси си дънките и останалите неща за пране.
Добре.
- Да не си се простудил, Джош?
- Не! Добре съм.
Настинал е. Сега и Рейчъл ще се зарази, после и аз ...
О, Боже!
- Закуската е готова, Джош!
- Идвам веднага!
Джош! Побързай! Яйцата ти ще изстинат.
Дръж това. Пази го в тайна.
Пази го в тайна.
Би ли донесъл Рейчъл долу?
Добре.
Хайде, хайде.
Тихо, тихо.
Какво ще пиеш - портолалов сок или ... А закуската?
- Не... Моля ви, не...
- Извинявай.
- Не, недейте!
- Мамо, аз съм, Аз съм Джош.
- Аз порастнах.
- Престани! О, Боже!
Снощи си намислих желание. Станах голям, мамо.
Казах желанието си на машината и тя ме превърна в голям, на карнавала.
Рожденият ми ден е на 3-ти ноември. Имам 5 по история.
Ето, вземи портмонето. Вземи всичко вътре Махай се!
Бейзболният ми отбор се казва "Dukes"!
Аз направих това за теб. На кого се обаждаш?
Имам белег по рождение зад лявото коляно.
- Копеле! Какво си направил със сина ми?
- Аз съм сина ти.
Къде е детето ми? Къде е синът ми?
Полиция!
Главите горе! Главите горе при защита!
Давай!
Ти си!
Подай на мен! Ей, насам!
Стреляй!
Господа, часът свърши. Връщайте се в съблекалнята.
- Били е тъпак!
- Изперете си фанелките и шортите.
Били! Направи услуга на двама ни.
Събери топките в шкафа и потренирай подхода си към коша.
Хоровиц! Вдигни тази тениска или ще те накарам да я изядеш. Вони!
Да тръгваме, господа. Веднага!
- Били.
- Да.
- Какво?
- Аз съм.
Аз съм Джош.
- Тренер Барнс!
- Чакай!
- Тренер Барнс!
- Млъкни! Аз съм най-добрият ти приятел.
Моля те, трябва да ми повярваш. Ще ти го докажа. Били, моля те!
- Помощ! Помощ!
- По дяволите, Били Франсиз Копеки!
Знам, че не приличам на себе си, но ми се случи нещо странно.
В паника съм и трябва да ми помогнеш. Ти си най-добрия ми приятел! Мога да го докажа.
Джош?
Изглеждаш ужасно.
Знам.
Бях в къщата и готвех соса, когато чух суматохата.
Намираме се на мястото. Майката е доста разтревожена.
Това определено не звучи смислено.
Няма искане за откуп, няма отпечатъци, нищо няма.
- Подай рапорт, за да си въжеш гащите.
- Млъкни!
- Обзалагам се, че е избягал от къщи.
- Ще ми се и аз да можех.
Да взема да ти стегна багажа?
Ще отидем в града, ще се покрием за няколко дни.
Ще намерим машината Золтар, ще си намислиш желание. До четвъртък си у вас.
- Не мога да ходя в Ню Йорк без нашите.
- Ами, ще се справиш.
Вземи.
- Откъде ги взе?
- От най-горното чекмедже на баща ми.
- Откраднал си ги?
- Това му е спешни случаи.
- Господи, Били!
- А на това какво му викаш?
Добре. Добре!
Убий кучката. Заколи я!
С ножа. Убий кучката.
- Момчета, забавления ли търсите?
- Не, благодаря.
- Можеш ли да ми услужиш с дребни?
- Не, наистина.
Ей, това изглежда добре.
- Не, не излежда добре.
- Свети Джеймс, Джош. Това е като църква.
Здрасти.
Здрасти.
Бихме искали хотелска стая, моля.
$17.50 на вечер за стаята. И $10 депозит за чаршафите.
Оттука направо, качвате се най-горе.
Последната врата в дясно. До банята.
Чакайте, ще ви заведа.
- Мирише гадно...
- Приятно прекарване.
Мерси.
Ей, ангелче! Излизай веднага от банята.
- Не искам да стоя тука сам.
- Не мога да ти помогна, Джош. Трябва да съм в къщи до десет.
Виж, ще избягам от часовете утре.
Ще намерим тая машина Золар преди да усетиш. Става ли?
Само една нощ. Става ли.
- Става.
- Хубаво.
- Ами ако не мога да заспя?
- Може би е по-добре, ако не спиш.
- Ще се видим утре.
- Ами... към колко часа?
8.30.
Майка ми беше права! Ти си свиня!
Бих сложил веригата, ако съм на твое място.
Мамо! Мамо...
- Казах ти, че не видео игра!
- Тогава какво е?
Ами, не е видео игра.
Тази има номер. Твоята има ли?
- Няма. Чакай, тука има.
- Какво правите?
- Имате ли Золтар?
- Не, казах ви. Имаме Power House...
- Трябва ни Золтар.
- Нямаме.
- Ето това е.
- Няма да го имат.
Мога ли да ви помогна?
- Искаме списък на всички карнавали и панаири.
- И аркади.
Карнавали и панаири...
Опитайте в Обслужване на потребители. В дъното - стая 111.
Благодаря.
Попълнете това в три екземпляра. $5 такса за обработка.
- Виждаш ли?
- Ще е готово след шест седмици.
- Шест седмици?
- Понякога и повече, но може и да ви излезе късметът.
Следващият, моля.
Попълнете това в три екземпляра...
Ще бъда на трийсет години за цял живот.
Хайде стегни се. Ще измислим нещо.
Между другото... може и да си по-стар!
- И сега какво?
- Ще идвам да те виждам всеки ден след училище.
- Как?
- Ще кажа, че участвам в отбора по баскетбол.
- Какво да правя?
- Можеш да си намериш работа.
- Не мога да си намеря работа.
- Защо? В какво те бива най-много?
Плюене?
- К'во ще кажеш за доставчик?
- Не мога да карам.
Да, вярно.
Сервиз на текардиологична техника? Цивилен инженер?
- Нали няма да си ядеш черешката?
- Вземи я.
- Чиновник текстописец?
- Били.
Отврат. Боже! Това е гадно!
- Продължавай.
- Агент по вземанията. Чиновник.
- Оператор на компютър. Строителен инженер.
- Компютърен оператор? Прочети това.
- Ще престанеш ли с тъпите си компютри?
- Просто го прочети!
- "Играчки Макмилан..." Играчки!
- Играчки!
Wiggy-wiggy jazz.
Играчки Макмкилан. С какво мога да ви помогна?
- Това ли е молбата?
- Да.
Добре, какво е следващото? Ето го.
Прдишна месторабота.
- Нали разнасяше документи.
- Не мисля, че мога да пиша това.
- Директор по документацията?
- Ами да!
Какво пише той?
Не му се връзвай.
- Номер на социална осигуровка?
- 32-17-25.
- Какво е това?
- Комбинацията за шкафчето ми.
Супер.
Господин Баскин?
Господин Баскин?
- Да.
- Директор"Личен състав" ще ви приеме.
Синът ви може да изчака тук.
Добре. Сине, седни тук. И не създавай проблеми на госпожата.
Няма проблеми, татко.
- Оттук.
- Не забравяй, гледай ги в очите.
Липсват две цифри от номера на социалното осигуряване.
12.
1-2.
Тук пише, че имате 4 годишен опит.
- Да.
- Все с компютри?
Да.
Къде сте учили?
В училище "Джордж Вшингтон".
Дж.В.? Доведеният ми брат защити докторат там.
- Вие завършихте ли? (непр.двусм. молите ли се?)
- Да.
Всяка сутрин.
Ето отново! Дейвид, момичето е абсолютно безполезно.
Трябва ми някой, който да я гледа какво прави.
Извинете.Не си получавам пощата. Нищо не се въвежда.
Откакто се сгоди, животът ми се превърна в кошмар.
Тя ни беше препоръчана отгоре.
Тя прекара три месеца в писане на фамилията си по мъж.
Госпожа Джуди Хикс. Госпожа Доналд Хикс.
Госпожа Джуди Мичелсън Хикс - понякога с тире, понякога без.
Понякога изписва тирето!
- Ами, аз наистина не знам къде мога да я сложа.
- Сложи я при безработните!
- Кога можете да започнете?
- Скоро.
Ще започнете с поръчките от забавачките от миналата седмица.
Ще ви отнеме няколко дни - ще ви даде възможност да се ориентирате в обстановката.
- Пушите ли?
- Ами, само веднъж. Но...
Само в почивките и в стаята за кафе.
Повечето от това е доста просто. Ако имаш въпроси, идваш при мен.
Успех!
Чао!
"The Dinky Link."
"Seven."
"Jimmy's Toy Box."
"Squirmey Hermey."
Ей!
- Аз съм Скот Бренън.
- Аз съм Джош Баскин.
Какво се опитваш да направиш? Да ни докараш уволнение?
Трябва да намалиш темпото, успокой се. Бавно.
- Бавно.
- Извинете.
- Днес ми е първи ден.
- Знам!
- От колко време работите тук?
- Пет години.
Работата е гадна, но премиите са страхотни.
Виждаш ли онова момиче в червено?
Кажи й "Здрасти" и е твоя.
Толкова здраво ще те обгърне с крака, че ще молиш за милост.
Ще стоя настрана от нея тогава!
Извинявай.
Бренън.
Дадох ти го вчера! О, ето го.
Нямам време. Нека новият го пусне на ксерокса.
- Това са пълни глупости!
- Но рейтингите на доверие...
Нека не се залъгваме. Ако детето харесва играчката, то я купува, това е.
- Но всяко едно от изследванията...
- Те важат сами за себе си, не за децата!
- Извинете.
- Гледай къде ходиш!
- Добре ли сте?
- Нищо ми няма.
- Можеш да убиеш някого!
- Няма нищо.
Шефът може да пада на задника си от време на време.
- Може би трябва да ви види лекар.
- За Бога, Пол, добре съм!
- Извинете, сър.
- Къде отиваш, синко?
Отивам до ксерокса щото ги искат тия до пет часа.
Мхого добре! Нищо лошо няма в малко бързане. Съвсем нищо.
Нали, Пол?
Какво имаше в предвид? Аз бързам.
Сър? Сър!
Ало?
- Ало?
- Ало.
- Госпожа Баскин?
- Да?
- Как сте?
- Кой се обажда?
Искам само да ви кажа, че Джош е добре. В смисъл, че е всичко му е наред.
При вас ли е моето момче?
Да... Ще си го получите - точно какъвто си беше.
Вижте, кълна се в Господ, ако му направите нещо, ако докоснете и косъм от главата му,
Ще ви карам да стадате докато съм жива.
Уау! Мерси.
- Искам да говоря с Джош.
- Той не може да говори точно сега.
- Защо? Какво сте му направили?
- Нищо не съм му направил. Той е страхотно хлапе.
Искам доказателство, че е добре.
Добре.
Питайте ме нещо, което само той знае.
Аз ще предам въпроса и така ще знаете, че той е добре.
Питайте го какво му пеех, когато беше малък.
- Има ли нещо друго, което бихте искали да го питате?
- Питайте го.
Сетих се! Сетих се.
Вижте, ще го видите отново, съвсем скоро.
Обещавам. Честна дума и се надявам да....
Ще говорим за това по-късно.
Залегни! Излизай оттук!
- Ферис.
- Благодаря.
Бренън.
Баскин.
- Какво е това?
- Ден за заплати.
- Ей, а къде е моята?
- 187 долара?
Ъхъ.
Прецакват те, нали?
- Здрасти.
- Здрасти.
Добре... Как ще ги желаете?
Добре. Става.
3 по десет цента, 100 доларова банкнота и 87 по един долар.
Едно, две, три...
Никога няма да ям повече.
- Не беше толкова зле.
- Мисля, че е заради разходката с лодка.
Не. Това е от свинските пръжки.
Свински пръжки!
- Добре се забавлявахме, нали?
- Да, наистина.
Booger! Booger!
Стой далеч от непознати.
Пипнах те!
- Как се казваш?
- Джоуи. А ти?
- Джош.
- Ще те издухам, Джош.
- Хванах те на мушка!
- Друг път! Глупости. Върни се!
Кацна ли ми!
Ти работиш за мен, нали?
Да.
Така си и знаех. С децата ли си тук?
Не...
Просто разглеждах наоколо.
Аз също. Идвам тук всяка събота.
Това не можеш да го видиш в маркетинговите доклади.
Какво е маркетингов доклад?
Именно.
Ела.
- Какво мислиш за това?
- Хокейния шампионат?
- Ъхъ.
- О-о-о, много ми харесва. Само, че...
- Само че какво?
- Ами, играчите не мърдат.
- Какво имаш в предвид?
- Ами, в старата игра
можеше да плъзгаш играчите по леда. Сега можеш само да ги въртиш.
Старата игра приличаше повече на истински хокей. Защо ли са го променили?
Нямам представа.
Междузвездните войни са добри - можеш да променяш корабите.
Но никога не съм харесвал Галактиконите.
Има само един робот и няма количка.
- Ясно.
- Освен това, не можеш да го пускаш под вода.
Ако го пуснеш, той...
Готино!
Добре, нека погледнем...
- Уроци по пиано?
- Три години.
Аз също. Всеки ден след училище.
"Chopsticks".
- В кой департамент си?
- Компютри.
Компютри?
Току-що ми спести ходенето във фитнеса, синко.
Според маркетинговите проучвания, това нещо би трябвало да издъни тавана.
- Ей! Внимавай.
- Извинете.
Вице-президент, отговарящ за разработката на продукти.
- Той е тук само от седмица! Вице-президент?
- И дойде от Обработка на данни.
Съвсем е изкуфял. Старецът съвсем се е побъркал!
Знаеш ли, че му даде стария офис на Боб?
Офисът на Боб е по-голям от моя!
Трябва да има причина. Такива неща не се случват без причина.
- Ако президентът умре, ти ли ще му вземеш мястото?
- Не, имат си стотици такива. Готови ли сме?
- Да, господин Баскин.
- Благодаря. Влизай.
Гледай само! По-голям е от кабинета на директора.
- Откъде знаеш?
- Помниш ли експлозията по естествознание?
- А, ясно.
- Гъсеница-трактор!
59.95!
Това им струва само десет долара да го направят.
Стига бе!
- Какво е това?
- Някой го е сложил тук.
- Какво те карат да правиш с всичко това?
- Ами, карат ме да играя с всичките тия неща.
След това им казвам какво мисля.
- Това ли е?
- Ъ-хъ.
- И ти плащат за това?
- Ъ-хъ.
Смотяняци!
Благодаря ви, госпожице Патерсън. Ей! Госпожице Патерсън!
Можете ли да се обадите в отдел "Медия" да изпратят запис на последния "Супербоул"?
И, ако може, за изрежат всички реклами от тях?
- Да, господин Баскин.
- Мерси.
Госпожица Петерсън.
Ти си най-големият късметлия, когото познавам!
- Провери ли в Мател?
- Нищо.
- Колеко?
- Нула.
Не може да е дошъл от нищото, Сюзън. Ами Хасбро?
Да, освен това и Фишър Прайс и Света на чудесата. Навсякъде се обаждах.
- Никой никога не е чувал за него!
- Супер, няма що.
Погледни истината в очите, Пол, човекът идва от Обработка на данни.
Страхотно! Просто страхотно.
Това е параноя, Пол.
Тези тестове са проведени в шестмесечен период,
при използване на случаен подбор в осем припокриващи се демографски групи.
Проучен е всеки регион от страната.
Подробното изследване показва устойчивост в участъка от 9 до 11 годишна възраст,
С предполагаем пренос при 12 годишните.
Като отчитаме, че Гоботите и Трансформерите държат 37% от пазара,
и че акцентираме точно в тази зона, мисля, че можем да очакваме една четвърт наше участие.
А това е една пета от всички постъпления за цялата минала година.
- Отлично, Пол.
- Благодаря ви, благодаря ви.
- Някакви въпроси?
- Не и от мен.
Да?
- Да?
- Не разбирам.
Какво по-точно не разбирате?
Това се превръща от сграда в робот, нали?
Точно така.
Ами, какво му е забавното на това?
Ами, ако си бяхте прочели вашия екземпляр от отчета за индустрията,
щяхте да видите, че успехът ни в областта на екшън-фигурите
се е покачил от 27% на 45% за последните две години.
Ето, това може да ви помогне.
- Да?
- Все пак не разбирам.
Кое?
- Какво не разбираш, Джош?
- Ами...
Ами има милиони роботи, които се превръщат в нещо.
Това е сграда, която се превръща в робот. Какво е забавното да си играеш с това?
- Това е небостъргач.
- Ами, не може ли, например, да бъде
робот, който се превръща в нещо, като буболечка или нещо подобно?
- Буболечка?
- Да.
Като буболечка, праисторическо насекомо с остри нокти, които могат да хванат кола и да я строшат.
- Праисторически трансформер?
- Интересно!
- Значи роботът се превръща в буболечка?
- Господа, господа, слушайте...
- Това е много добра идея.
- Роботът се превръща в буболечка.
- Това е страхотна идея.
- Различни размери и приспособления...
- Можем да правим женски буболечки.
- Можем да ги направим да разрушават сгради.
Сградата е инертна, а буболечката се движи. Тя предлага всякави възможности.
Това не може да се случва. Тоя тип...
Той не просто дойде на събранието и каза "буболечки".
Отлично, Джош. Отлично.
- Той е злобен!
- Не, не е.
О, стига, Сюзън! Не се заблуждавай. Този човек е убиец!
- Той просто каза, че не разбира.
- "Не разбирам."
"Да го превърнем в буболечка."
Този гледа да те захапе за гърлото. Опитва се да ме изкорми.
Видя ли изражението на Макмилан?
Уникално пространствено решение. Линиите са толкова чисти и няма никакво разделяне.
Таваните са на 5 метра височина... Всички подове са с паркет, предостатъчно гардеробно пространство,
модерна кухня, чисто нова баня с джакузи с усилени струи.
Взимаме го!
Баскин. Доставка на наемно оборудване.
Ела, ела!
За малко!
"Скъпи мамо и татко,
Позволиха ми
да ви пиша и да ви кажа, че съм добре."
"Засега се отнасят добре с мен"
"Имам достатъчно храна,
и съм в пълна безопасност."
"Казват, че ще ме пуснат
след около месец."
"Дотогава,
това тук е като на лагер."
"гледам телевизия...
Хванах я! Хванах я! Хванах я!
..и дори излизам
от време на време."
"Знам, че ви липсвам,
но не се тревожете."
"Мисля, че това преживяване може дори да се окаже полезно за мен."
"Много ви обичам,
и се надявам да ви видя скоро."
"Вашия син,
Джошуа."
"PS: Целунете Рейчъл от големия й брат."
Станал е накриво тази сутрин. Да започнем отново.
Помиририши ме.
- Прекарвам си чудесно.
- Много се радвам, госпожице Патерсън.
Много по-добре е от миналата година. Просто исках да ви го кажа.
- Двоен скоч, може ли?
- Веднага, сър.
- Сюзън!
- Прекрасен смокинг.
Мисля, че метр д'отелът има същия.
Решихте ли какво ще правите с линията Данбери?
Не. Не съм.
Ами... Мисля, че, ако имаш подкрепата на всеки зад гърба си,
- Имам в предвид, от самото начало...
- Сюзън, пий едно питие.
- Какво?
- Пий две питиета.
На купон сме.
О, Боже!
Джош! Радвам се че успя.
- Обзалагам се, че получава ново повишение.
- На това му викам смокинг!
Под наем е. Това е истинска папийонка - сам я вързах. Затова закъснях.
Не си закъснял изобщо. Нека те разведа наоколо.
Ей, това е госпожица Патерсън. Здрасти! А това е онзи от събранието! Здрасти!
..работи само върху ханша. За бедрата ти трябва друго упражнение.
Здрасти.
Да вземем по чиния.
Извинете.
Тоя е проклет смешник.
Амфибия? Взима 10,000 Gl Joes,
слага им малко хриле, ципи на краката, увива ги във водорасли.
О, стига!
Нося му аз графика и той вика: "Това не е коректна счетоводна процедура."
- Проклет скапаняк!
- Но играта се продава, Пол.
Извинете.
- Здрасти.
- Здрасти.
Отново същите хора, отново същите разговори.
Все едно някой е записал партито от 1983
и го върти отново и отново и отново.
- Много харесах идеята ти за линията Скуизи дол.
- Мерси.
Беше много на място.
Това е белуга. Макмилан я поръчва всяка година.
Приближи се леко до него и го попитай за повишение.
Gesundheit.
Добре ли си?
Как си? Искаш ли чаша вода?
- Искаш ли нещо за пиене?
- Може ли млечен шейк или нещо подобно?
Колата ми е отвън. Искаш ли да се измъкваме оттук?
Да вървим.
Ей, по-леко!
Не си падам много по купоните. Обичам по-интимните неща.
Уау! Това ли е твоята кола?
Ами, това е служебна кола.
Това е най-готиното нещо, което съм виждал.
Сър.
Ако виждаш някого само в офиса, не можеш да го опознаеш.
Сега, когато съм тук с теб, наистина мога да почувствам какъв човек си.
- Ще ги ядеш ли?
- Не.
- Ей, господине? Искате ли малко картофки?
- Не, благодаря. Не.
Разбираш ли, в работна обстановка е трудно.
Сякаш има невидима преграда и дори ако някой те привлича...
- Ще звъниш ли на някого преди...?
- Не.
Разбираш ли, в този момент от живота ми...
Не си играй с ра... Остави... Недей...
Аз наистина съм много уязвима в този момент. Разбираш ли? И аз...
Значи, аз обичам работата си и...
Катапулт!
Това е страхотно!
Ей! Ела горе!
- Това беше моя апартамент.
- Наистина ли?
- Да.
- Бих се радвала да видя къде живееш.
Винаги ли си живял сам?
Не. Не винаги.
Тоест само напоследък, или...
- Да...
- Изчакай няколко дни и това ще мине.
Ами, те казаха, че ще отнеме шест седмици.
Е, това може да е болезнено, но...
затова са измислили Ксанакс, нали?
- Внимавай, стъпало.
- Благодаря.
Не съм сигурна дали не е рано да го правим.
- Да правим кое?
- Ами, аз...
Ами аз те харесвам и аз... аз искам да прекараме нощта заедно...
Искаш да кажем да преспим?
Ами, да!
Добре. Но аз ще съм отгоре.
- Тук ли живееш?
- Да.
Готино е, нали?
Да...
Искаш ли сода?
- Сода. Искаш ли?
- Да. Разбира се.
Преработих го, за да не ти трябват монети.
Недей... Не... не, недей.
- Какво?
- Лепилото още не е засъхнало. Извинявай.
- Извинявай!
- Няма нищо. Не си счупила нищо.
- Искаш ли да играем пинбол?
- Не.
- За това също не ти трябват монети.
- Не, благодаря.
Добре.
- Това батуд ли е?
- Да. Искаш ли да го пробваш?
Не!
Пробвай го. Забавно е.
И е лесно. Хайде. Ела.
- Ще ти хареса. Лесно е.
- Имаш ли вино?
- Събуй си обувките.
- Можем да поговорим няколко минути.
Господи! Дай ми и другата.
Добре. Сега гледай. Наистина е просто.Само да махна големите топки оттук.
- Не, наистина, ще гледам.
- Хайде. Забвно е! Ще го направим заедно. Хоп!
Отлично.
- Ще ми помогнеш ли?
- Разбира се.
Добре... скачай.
- Искаш да скачам?
- Да. Просто скачай.
- Ето. Сега можем да пийнем.
- Не, не, не! Скочи наистина.
Разбираш ли, застани тук и се вдигни във въздуха... Давай.
Остави малко въздух между теб и бату...да.
- Ето.
- О, хайде, де! Ще го направя с теб, става ли?
Готови? Хайде. Добре, скачай. Виждашп ли? Просто така - това е то...
Това е всичко. Добре. Добре.
Ето. Ето. Да!
Лесно е! Всеки може да го прави.
Ей! Как го правиш?
Добре!
- Здрасти.
- Ето.
- Какво?
- Избери една.
Добре, опитай пак.
Тази.
Това е за теб. Това е светещ-тъмното пръстен с компас, за да не се загубиш.
Лека нощ.
Забавлява ли се снощи?
- Разбира се. Да.
- Да, тръгна си доста бързо.
- Закарах го до тях, Пол.
- О! Хареса ли му?
- Не ставай смешен.
- Това съм аз господин Смешен.
Господин Стар Глупак.
Не ми се излиза довечера.
Защо? Те са твои приятели.
Знам.
Остави го!
Ще престанеш ли?
Трябва ли да си играеш с всичко?
Баскин?
Баскин?
Не искаш ли да играем баскетбол? Можем да сме отбора на компания Макмилан.
- Не.
- Любимият ми спорт е видео-хокея.
- Това не е спорт.
- Иска само координация между очите и ръцете.
- Не е спорт, ако не се поизпотиш.
- Ами голфа? Там не се потиш. А е спорт.
- Да, машината не върши цялата работа.
- Състезания с коли?
- Млъквай, Баскин!
- Какви бяха правилата?
Казах ти. На линията при сервиса, жълтото е извън терена, играем до 21. Готов?
Извинявай... Извинявай.
- Едно-нула!
- Чакай.
Давай! Дръж, дръж, дръж! Attaboy!
Добре, готов ли си?
- Добър опит!
- Това беше вътре.
Две-нула. Стана две-нула. Готов ли си? Започваме!
Това беше вътре. Браво. Точка.
- Какво има?
- Бавиш се!
Бекхенд.
Да!
- 19-18.
- Това беше под чертата.
- Какво?
- Ти каза, че трябва да е над чертата.
- Не съм.
- Каза, че трябва да е над чертата при сервис.
Не, не съм! Дай ми проклетата топка!
- Това не е честно.
- Ще ми дадеш ли проклетата топка?
- Не.
- Дай ми топката, малко лайно такова!
- Това е мой сервис.
- Дай ми топката!
- Дай ми проклетата топка! Никога не съм казвал това!
- Да, каза го.
Дай ми... Дай топката.
Дай топката!
Дай ми топката.
- Ти лъжеш.
- Не, не лъжа. Дай ми топката.
Дай ми топката!
Дай ми... Дай топката!
Добре. Но ще го играем отново. Ще го играем отново!
- Не трябваше да ме удря.
- Зная.
Той се страхува от теб.
- Ти не играеш неговата игра.
- Аз опитах да играя неговата игра. Той ме наби.
Ако го е страх от мен, тогава защо ме бие?
Набил те е, защото се страхува от теб.
- Не разбирам.
- Той просто си е такъв.
За него всичко е война. Всички са врагове.
За него това не е просто работа, това е война.
А ти защо си толкова мила?
Какво?
Работиш колкото и той, а не си като него.
Не ме познаваш толкова добре.
Напротив.
Ти си от най-милите хора, които съм срещал.
Как го правиш това?
- Какво е това? - На какво ти прилича? Шампоан, самобръсначка, паста за зъби,
- две връзки и касета с упражнения.
- Сюзън...
о, и си искам ключовете.
Разбира се.
Това са само няколко драскотини.
- Той няма нищо общо.
- Той е просто следващия!
Първо беше Том Коулфилд, после Хенлън, после Голдинг, след това аз.
- Пропускам ли някого?
- Вече не е така.
Какво му е толкова особеното на Баскин?
Той е порастнал.
Сюзън...
Не мога да повярвам, че спомена Голдинг.
Хвани го. Хвани тестото. Дръж.
Колко топчета тесто имаме?
Сега сте вие! Хвърлете ми едно топче.
Боже!
Хвана го! Наистина е добър!
- Честит рожден ден
- Изненада!
Честит рожден ден
Честит рожден ден, скъпи Джош
Честит рожден ден
И много още!
Честит рожден ден.
Ах, ти!
Какво ще си пожелаеш този път?
Сетих се, можем да вземем няколко бири, малко порно-списания...
- Не мога, Били.
- Разбира се, че можеш. Днес е рождения ти ден.
- Трябва да отида на едно място.
- Къде?
Ами, трябва да се срещна с един човек и...
- Имаш цяла вечер.
- Да, знам, но...
Виж, аз просто... Просто не мога сега, разбираш ли? Но ще ти се обадя, става ли?
Става ли? Ще ти се обадя.
О, благодаря ти отново, Били. Беше весело.
- Здрасти.
- Здрасти.
- Искаш ли да влезеш?
- Разбира се.
Седни.
- Искаш ли да ходим?
- Да!
Ще пробваме ли пак?
Имат колички, които можеш да караш, само че са на релси.
- Така че не можеш да излезеш от пътя.
- Така че ти всъщност...
- Имаш голямо петно от горчица там.
- Какво?
- Горчица.
- Къде?
Точно там.
- Махна ли се?
- Ами... Тук.
- Ето... махна ли се?
- Да.
- Чуй.
-О, музика?
Искаш ли да танцуваме?
Да танцуваме?
- Не е задължително, ако не ти се танцува.
- Добре.
- Добре.
- Добре.
Студено ли ти е?
Можем да си вземем горещ шоколад.
Можеш да вземеш якето ми, ако искаш.
Не съм правила това от доста време.
Какъв си бил като по-млад?
- О, ами, не бях много различен.
- Щом става дума за теб, вярвам го.
Мисля доста за теб.
Лудост е.
В колата,
лежейки в леглото...
Просто никога не съм излизала с човек като теб.
С другите мъже все трябва да крия нещо.
С теб чувствам, че мога да ти кажа всичко.
Сюзън?
Сюзън...
Има нещо, което мисля, че трябва да ти кажа.
Какво?
Искаш на светло?
- Добро утро, господин Баскин.
- Добро утро. Ей, Брет, как си?
- Здравейте всички.
- Здравей, Джош.
Джош, гепи, мой човек!
- Добрутро.
- Добрутро.
- Добро утро, сър.
- Бих искал едно кафе, госпожице Патерсън.
- Но вие не пиете кафе!
- Направи го черно.
Знаете ли, трябва вие двамата да дойдете във Върмон. Толкова е красиво там горе.
- Празнувахме нашата годишнина там.
- Ти гледаше телевизия през цялото време.
Пуках и пуканки. Гледахме интелектуални предавания.
Някой гледа ли оня страхотен документален филм за Колумб по PBS оная вечер?
- Не. Хубав ли беше?
- Нямах представа, че е имал четвърти кораб.
- Да, Санта Кристина.
- Точно така.
Само че при второто плаване.
- Ти също си го гледал.
- Не.
- Но съм учил тези неща.
- Наистина?
- Татко, трябва да ми помогнеш по алгебра.
- Не сега, Адам.
- Но, татко...
- Адам, имаме гости.
Алгебрата му е най-трудна.
- Опитахме учители, всичко.
- Алгебра?
- Това също съм го учил.
- Не е ли сладък?
Нека си представим, че Лари Бърд ще отбележи десет точки в първата четвъртина.
- Колко ще отбележи за цялата игра?
- 40 точки.
- Вероятно, нали? И това е алгебра.
- Вярно.
- Но това е...?
- Да.
Една четвърт са десетте точки, които отбелязва през тази четвъртина. Точно като четири...
Права си, той е чудесен.
Знам.
"Отдел Обслужване на потребители"?
И-е-е, братче! Дойде!
Никога не съм правил такова нещо.
Свържи се с художествения отдел по телефона. Свържи се!
- Изпрати някого за сандвичи.
- Каджун или дели?
Може би следващата година, Брайън. Следващата година.
- Можеш да го направиш.
- Не мога да планирам цяла линия.
Защо? Никой не знае за играчките повече от теб.
Сюзън, за да го направя, трябва маркетинг и стратегия и подобни!
Той иска само предложение.
Ти дай идеите аз ще се оправя с маркетинга.
- Но...
- Хайде, ще стане страхотно.
Ами, не знам. Нямам никакви идеи за нови играчки или други такива.
Да, ами, кажете му, че съм го търсил отново.
- Ще му предам, господин ...
- Копеки. К-О-П...
- Знаете ли, той е много зает.
- Да, ясно.
Ами, кажете му, че е важно.
Виж, няма да е като тези, при които просто следваш историята.
Можеш да направиш цяла нова история, само с натискане на тези бутони.
Електронен комикс? Това е забележително!
Като жив комикс. Ще бъде различен всеки път.
Това е невероятно. Ти си гениален.
Ако си харесаш някой, можеш да си го гледаш отново и отново и отново.
Ти си прекрасен.
Наистина ли ти харесва?
- Наистина?
- Наистина.
- Мислиш ли, че Мак ще я хареса?
- Аз мисля...
Знаеш ли какво можем да направим? Можем да правим спортни комикси,
където, ако си решил да откраднеш секунда или нещо такова...
Можем да правим книги за спортове- бейзбол, футбол...
Наистина, това става почти за всеки спорт Хокей!
Какво правим?
Какво става тук?
Ами, ние...
Нещо лошо ли има?
- Не ти ли харесва?
- Не! Не.
То е...
Искам да кажа, че ако това е афера, е едно,
но ако е...
Ако е нещо друго...
Не че трябва веднага да разберем. Но ако мислим, че това може да се превърне в нещо друго,
ами...
Какво мислиш за всичко това?
Какво мисля за кое?
Ами, какво мислиш за мен?
Какво означава това?
Сряда ще е по-добре от четвъртък.
- Господин Баскин не може да бъде ...
- Да, идейният проект е при мен.
Къде се изгуби? Не мога да те открия.
- Точно съм се захванал с една работа, изчакай за момент.
- Имам списъка.
- Не можеш ли да изчакаш една минута?
- Какво? Това е той. Това е списъка.
Можеш ли да дойдеш пак към обяд? В момента съм малко зает.
- Ехо?
- Зает?
- Били!
- Да не си се побъркал?
- Господи, Били! Госпожице Патерсън!
- Точно това чакахме!
Имам работа за вършене, не разбираш ли? Имам крайни срокове да гоня. Боже!
Кой, по дяволите, си мислиш че си?
Ти си Джош Баскин, помниш ли? Ти си счупи ръката на моя покрив!
Аз те покрих, когато Дайсън искаше да ти откъсне главата!
Нищо не разбираш, нали? Това е важно!
Аз съм най-добрият ти приятел. Какво е по-важно от това, а?
И съм три месеца по-голям от теб, задник!
"Стоиш пред пещерата на злия магьосник."
"Около теб са телата на убити ледени джуджета."
"Разтопи магьосника."
"С какво би искал да го разтопиш?"
"Хвърли термо-мрежа."
- Идвайте на вечеря!
- Само пет минути още!
Джош? Какво има?
Какво е станало?
Не ти го казах, защото мислех, че няма да ми повярваш,
а ако ми повярваш, няма да ме харесваш повече, така че...
О, скъпи, недей така! Можеш да ми кажеш всичко. Какво има?
Сюзън, не съм този, за когото ме мислиш.
Какво искаш да кажеш?
Преди да те срещна бях в Лигата на малките.
Бях в Лигата на малките, ходех с колело на училище и играех с приятелите си...
Джош, за какво говориш?
Искам да се прибера в къщи.
Липсва ми моето семейство, Сюзън, и искам да се прибера в къщи.
О, Боже! Ти си женен!
- Не! Не...
- Знаех си, че е твърде хубаво, за да е истина.
- Трябваше да има нещо!
- Сюзън, не съм женен.
- Не си ли?
- Не.
Аз съм дете.
Какво?
Аз съм дете, Сюзън. И аз... Аз не съм готов за всичко това!
О, това е чудесно. Това е... Това е просто страхотно.
- Виждаш ли, случи се...
- Не, разбирам.
- "Не съм готов да се обвържа."
- Не! Не, ти не разбираш.
- Аз съм на 13 години.
- О, а кой не е?
Да не мислиш, че у мен няма едно изплашено хлапе?
Не, имам в предвид, че наистина съм на 13!
Когато си легнах една вечер, бях дете, а когато се събудих, бях възрастен.
Да бе. Вчера бях ученичка с плитки.
- Защо правиш това?
- Имаше карнавал...
- Моля те!
- Пожелах си нещо от машината Золтар.
О, престани!
В машината имаше една глава, дето се клатеше и приличаше на дявол.
Ако вкараш четвърт долар в устата му, можеш да си пожелаеш нещо. Направих го! Поисках да стана голям.
Това, което се опитвам да ти кажа е, че станах възрастен, но в действителност съм само дете.
Добре, Джош. Дете си.
Виж, не знам какво се опитваш да ми кажеш,
но утре имаме важна презентация, така че отивам да поспя.
Тъпи боклуци! Скапани боклуци!
Приятел, няма що! Хич не ми е притрябвал.
Смотано яке!
Джош?
Джош!
Здравейте, госпожо Баскин.
Здрасти.
Тъкмо се ровех в разни неща тука.
- Косата ти е станала по-дълга.
- Вчера се подстригвах.
Той имаше рожден ден.
Знам.
Той ще се върне съвсем скоро.
Всичко ще бъде наред.
- Надявам се.
- Лека нощ.
Точно тук! Сий Пойнт Парк, Ню Йорк.
Е?
- Да?
- Очакват ви.
Благодаря.
Ще се видим.
От вътрешната страна има плосък екран с картинки.
Четеш ги и когато стигнеш до края, трябва да си избереш
какво трябва да направи героя - ако той трябва да се бие с дракон, натискаш бутон.
- Пол?
- Не разбирам.
- Ами...
- Пол!
- Това е комикс...
- В него има компютърен чип,
който съдържа възможните варианти. В края на страницата ти решаваш как да се развие историята.
- Точно това е същественото.
- Страхотно, Сюзън.
- Детето прави свой собствен избор.
- Възможно ли е да се реализира?
Да! Всъщност, това е много проста програма.
Нали така?
Какво става, когато свършат възможните варианти?
Това е хубавата страна. Можем да продаваме различни приключения.
Просто вкарваш чисто нов диск и получваш цял нов набор от възможности.
Можем да го продаваме на пазара на комиксите.
Веднага се връщам.
Колко струва устройството?
Ами, нашата предварителна оценка беше около седем...
Около седем долара,
с крайна цена към клиента около 18.95.
И вие смятате, че дете ще даде 19 долара за комикс?
Мисля, че дете...
Бихте ли ме извинили?
Джош?
Джош!
Ще ме закарате ли до Сий Пойнт Парк, Ню Йорк?
Сий Пойнт Парк? Джош!
- Не бързай толкова!
- Ето.
Джош! Джош!
Ще се видим в къщи!
Е-е-е!
Извинявай, познаваш ли го? Познаваш ли Джош?
- Да.
- Трябва да ми кажеш къде замина.
- Коя си ти?
- Аз съм...
Аз съм неговата приятелка.
- Били Копеки.
- Трябва да ми кажеш къде замина.
Моля те, кажи ми.
Кажи ми!
Тръгни, по дяволите!
- Джош?
- Сюзън!
Не можеш да си тръгнеш просто така.
Не можеш просто да станеш, да излезеш и да си заминеш.
Знам. Наистина съжалявам.
Наистина съжалявам, но... Не знаех какво да правя.
Не знаех какво да кажа.
О, Боже!
Получи желанието си.
- Опитах се да ти кажа...
- Аз не те изслушах.
- Предполагам, че не съм те чула или не съм искала.
- Опитах се да ти кажа вчера.
- Дори, ако те бях изслушала...
- Мислех си за това. Аз...
Има милиони причини да си ида у дома и само една причина да остана.
Коя е тя?
Ами...
Ти!
О, хайде... Ела.
На колко години си? Петнайсет? Шестнайсет?
Аз съм на тринайсет.
Това обяснява нещата!
Можеш да дойдеш с мен.
Не!
Не...
Защо не?
Била съм там веднъж.
Достатъчно трудно е първия път.
Знаеш ли какво имам предвид?
Не знаеш какво имам предвид.
Хайде, ще те закарам у вас.
- Съжалявам.
- Няма нищо, ще ми мине.
Ти ще се оправиш.
След десет години, кой знае?
Може би трябва да си запазиш номера ми.
Значи тук живееш?
- Коя е точно?
- Точно онази там, точно...
Хубава е.
Ще ми липсваш.
И ти ще ми липсваш.
- Дори няма да си спомняш за мен.
- Напротив, ще те помня.
Мамо?
- Мамо!
- Джош?
- Аз съм!
- Джош?
Джош! О, Боже мой!
О, благодаря на Господ, ти ве върна!
О, мамо... Толкова ми липсваше.
- Просто не съм достатъчно добър.
- За какво говориш?
Ти пращаш топката над мрежата почти всеки път.
Просто трябва да свикнеш с по-широка бата.
- Мислиш ли, че мога да се справя?
- Да!
- Хайде, ще поиграем още след вечеря.
- Добре. Ще ти се обадя.
::::::::::: Превод: Никола ::::::::::: ::::::::::: Редактор: HVB :::::::::::