Godsend (2004) Свали субтитрите
ГРЕГ КИНИЪР
РЕБЕКА РОМЕЙН СТАМОС
и РОБЪРТ ДЕ НИРО
БОЖИ ДАР
Момчета, успокойте се!
По-кротко, деца!
Кой хвърли това?
Ето ти и на теб!
Не! С тази сода ме подлудявате.
Такси!
За мен е, аз го повиках!
Глупак такъв!
Ти си глупак!
Ей, я ела тук!
Къде е портфейлът?
Може би е време за тортата! Къде е Пол?
Морис?
По дяволите, г-н Дънкан!?
Познаваш ли го?
Да, беше в моя клас по биология...
преди около пет години.
Явно, допълнителните часове не са ти помогнали особено.
Да си вървим, човече! Той е готин, най-добрият учител, който някога съм имал.
Да вървим!
Извинете за това, г-н Дънкин.
Е, всеки греши...
Всичко ли е под контрол?
Пол, защо се забави толкова?
Срещнах един мой бивш ученик и това ме забави.
Взе ли подаръка?
-Да.
Ето го!
Прекрасен е!
Добре, хайде да го направим!
Да загася светлината?
- Да знам.
Готови?
Хайде всички! Внимание!
Къде е?
Къде е моето момче?
Хей!
Тате!
Честит рожден ден!
Честит рожден ден, скъпи Адам!
Честит рожден ден!
"Значи гимназия ""Dorset"", къде се намира всъщност?"
- На Марс.
- О, там е оживено.
В предградията е, само на половин час от тук.
Условията са супер, но Пол не е решил окончателно.
Обзалагам се, че е различно от училището, в което сега преподавате.
О, да, по-малко дрога, по-голям избор на храна в стола..
Не обръщай внимание на Пол... Още се бори със съвестта си.
Мамо, тате!Това е най-страхотният подарък!
-О, и изглежда добре, нали?
Мислиш ли, че би трябвало да му даваме още захар?
- Да, знам,нарушавам всички правила.
Ехо! Стеги там ли е?
Внимавай!
Хей, носим торта за Стеги!
Той не може да яде торта.
Защо?
Той е тревопасен.
А-а, тревопасен.
Добре, тогава ще я върна.
Чакай, можеш да я оставиш за всеки случай.
- Върни я.
- Така си и мислех.
- Лека нощ.
- Чао, тате.
- Хареса ли ти рождения ден?
Да.
- Добре.
Лека нощ, тате.
Лека нощ.
Кой подарък ти хареса най-много?
Якето ми...
- Да.
Изненада ме.
- Червеното ти отива много.
Какви са плановете ти за утре?
Трябва да се отбия в галерията, да взема обектива, който поръчах
и да купя нови маратонки за Адам.
О, трябва да те оправя.
Мога да се погрижа за това сега.
Мислил ли си за предложението за работа?
Разбираш, че това означава да се преместим, нали?.
Значи ще се местим!
Знаеш, преди смятахме, че ни е скучно да живеем тук.
Преди смятах също, че една кола и пакетче пуканки са достатъчни за вечеря.
Скъпи, обичам това място колкото теб, но трябва да мислим и за детето.
И не смятам, че който и да е град, в днешно време, е добро място за отглеждане на дете.
Освен това, там ще взимаш двойно повече пари.
Просто не съм сигурен, че сега е най-подходящото време, а и галерията ти точно потръгна...
Сега не става дума за галерията.
Просто не мога да се отърся от чувството, че... -Ще разпродам всичко.
Добре, чуй ме...
знаеш колко много уважавам моралните ти принципи.
Но тук става въпрос за Адам. Понякога принципите трябва да останат на заден план.
Добре, твой ред е.
Добре, отивам на пикник...
- Да?
Вземам си: геврече, кроасан...
и звънче...
- Като теб?
Мамо!
Звънче...
- Да?
Магазин за обувки, 3:00!
Да.
Хвани ме за ръка.
Мисля, че ако продължаваш да ги помпаш, ще експлоадират.
Наистина ли?
Искаш ли ги или не?
- Да.
А това искаш ли?
Да.
Ще изляза навън да ги разтъпча, може ли?
Добре, но не отивай далеч.
Как ще платите?
С кредитна карта, моля.
Г-жо, трябва ми подписа ви?
Извинете.
Много съжалявам.
Благодаря.
Ехо!
Момчета!
Къде ми е комисията по посрещане?
Джес?
Съжалявам, имаше учителско съвещание.
Джеси?
Имате 4 нови съобщения
Пол...
Ние ще се заемем с всички детайли по погребението.
Бог да ви благослови!
- Благодаря ви за всичко, отче.
Скъпи?
Извинете, Джеси... Джеси Дънкан?
Да?
- Аз съм Ричард, Ричард Уелс.
Ричард?
Вашата съпруга беше една от студентките ми преди години...
Всъщност...
Ричард...
моментът не е подходящ...
- Да знам, прочетох във вестника.
Приемете съболезнованията ми.
Благодаря.
- Всъщност...
Може ли за момент?
Съжалявам, знам, че е ужасен момент...
- Не, не мисля, не точно сега.
Повярвайте ми, не беше лесно да ви намеря, искам да ви помогна.
Да ни помогнете?
Аз съм лекар, специалист по оплождане.
Ако може да поговорим за малко, обещавам, че няма да ви забавя.
Да отидем в ресторанта отсреща.
Завърших специализацията си с гинекология, но страстта ми е изследователската работа.
А ти с какво се занимаваш, Пол?
Преподавам биология.
Така ли?
Бихте ли ни казали за какво става въпрос?
Истината е, че не ми е никак лесно да ви го кажа, затова просто ще изплюя камъчето...
В моята клиника разработихме метод, при който се използва една единствена клетка
за създаването на генетично идентичен зародиш.
"Зародиш, който може да бъде ""прероден""."
Имате предвид клониран?
-Да.
Ще бъде момче, напълно идентично с вашето.
Така ли искате да ни помогнете?
Преди работех в местната болница и успях да прегледам картона на Джеси.
Запознат съм с усложненията, които са възникнали при раждането на Адам.
И че не може да зачене отново...
- Прегледали сте медицинския й картон?
Трябваше да съм сигурен, че състоянието на Джеси й позволява за износи дете,
и е така. Така, че, да, мога да ви помогна.
Можете да си върнете Адам.
Да се роди отново и да го отгледате...
Адам е мъртъв, по дяволите!
- Пол...
Моят син е мъртъв.
Пол, моля те!
-Идвате при мен и ми казвате това?
Бог знае какво сте преживели.
Последното нещо, което искам, е да ви тормозя.
Но истината е, че мога да го направя и исках вие да го знаете.
Това, за което говорите, е не само незаконно, но и неморално!
Незаконно - да, неморално - в никакъв случай!
Става въпрос за използване на живот, за да се създаде живот. Това е всичко.
Правили ли сте го и преди? Клонирали ли сте успешно човек?
Не, но само защото дълго търсих идеалния кандидат.
Докато не прочетох за вас... И знам, че ако приемете предложението ми...
Какво е предложението ви?
Той дори не е сигурен, че...
- Не е вярно… сигурен съм.
Но, все пак, всичко се свежда до доверие. Извинете, ето менюто!
Рискът ще е голям, както за мен, така и за вас.
Клиниката ми се намира на 300 мили оттук.
Ако приемете, ще се преместите там и животът ви коренно ще се промени.
Пол е прав, че всичко това е незаконно. Ще трябва да се прекъснете всякакви връзки с роднините си,
с приятелите си, с всеки, който някога е познавал Адам.
Разбира се, аз ще ви помогна да се установите,
ще ти уредя работа в местната гимназия...
Знаете ли какво? Чух достатъчно!
Пол, моля те, знам, че си разстроен...
- Не, не знаеш!
Никога няма да разбереш.
Да тръгваме.
- Прав си.
Съжалявам, че ви притесних.
Джеси.
Джеси?
Ще ви дам този номер, ако решите...
- Джеси!
ДНК-то може да се съхранява неограничено дълго , но клетките на Адам ще могат да се обработват
само през следващите 72 часа. Така че, ако промените решението си...
Той е напълно непознат. Не мога да разбера как можеш изобщо да го обмисляш!
А аз не мога да разбера как ти не желаеш даже да си го помислиш!
Имаш ли представа колко може да си навредим?
Скъпа, чуй ме! Обичам те, обичам те!
Обичам те до болка!
Но можем да си позволим съвсем малка грешка, всичко друго трябва да стане перфектно.
Ами ако стане точно така?
Пак няма да е Адам.
Ще изглежда като него... Ще бъде като друго дете.
Ще има същото лице, същата усмивка.
- След време можем да опитаме пак, кълна ти се!
Не, знаеш, че не можем...
Ще намерим начин...
Не искам да имам друго дете!
Искам Адам.
Искам си го обратно...
"Знаеш ли какво си мислех, докато чакахме ""Бърза помощ""..."
той беше в ръцете ми...
и го гледах как умира...
че това е последния път, когато го прегръщам.
Моето малко момче!
Здравей.
- Пол...
току що чух...
много съжалявам.
Благодаря ти, Сам.
Е, как...
го приема Джеси?
Всъщност, не много добре.
Да, разбира се.
Би ли й предал съболезнованията ми?
Да, ще и предам.
Сам!
Може ли да те попитам нещо?
Чувал ли си за д-р Ричард Уелс?
Ричард Уелс, разбира се! Защо питаш?
Бил е професор на Джеси.
Наистина ли?
Той е легенда.
Има невероятни постижения в генетиката.
Направо технологии от бъдещето...
Както и да е. Последното, което чух за него е, че е продал откритията си на някаква корпорация,
спечелил е смешна сума пари и просто е спрял да работи... Само това мога да ти кажа.
Но, съдейки по публикациите му в специализираните списания, мисля, че е брилянтен.
Както ти казах, той е...
- Гений.
Да, знам.
Пол, аз... толкова съжалявам.
Да, благодаря ти.
Или така.
Три, две, едно... Удари ли я!
Хайде надолу...
Обърквате ме.
Не, мисля, че можем да я наречем Адам.
Познай кой е?
-Не знам.
Аз съм, Адам.
Не мисля, че познавам никой на име Адам.
Аз съм твоят син!
По дяволите, страхотен отбор сме!
Здравей, мамо!
Адам!
Всички клетки по същество ще бъдат копия на една оригинална клетка.
Ключът към изкуственото стимулиране на репродукция, е връщането на специализираната клетка
към състоянието й на неспециализираност, което предшества развитието й.
Т.е. обикновена клетка, преди да стане специализирана мозъчна клетка или клетка от дробовете
или просто обикновена клетка от буза.
Щом е в това състояние, ядрото на клетката незабавно
се имплантира в яйцеклетката на майката.
Щом трансферът завърши яйцеклетката ще приеме като свое
ядрото на донора. От там нататък оставяме всичко на природата.
Тя се справи страхотно.
Бих искал да остане тук до утре, за да се уверя..
че имплантирането е било успешно.
Но тя се справи чудесно.
Тя ще си почива няколко часа, така че можем да видим къщата и да ви разведа наоколо.
Тя е в добри ръце.
Значи всички тези хора …и никой друг не знае...
Процедурата не е много по-различна от обикновеното имплантиране,
"Така, че екипът ми ще смята, че Джеси е оплодена ""ин витро"", нищо повече."
Д-р Уелс?
Благодаря, Джордж.
Ривъртън е прекрасен град и мисля, че наистина ще ви хареса.
Малко консервативни, но приятни хора.
Много семейства…
Прекрасно място да отгледаш дете.
Карай след мен и ще те разведа наоколо.
Невероятна природа, нали?
Цялата местност е пропита с история.
Самата къща е на повече от 100 години.
Съжалявам, че е необзаведена, позволих си да поръчам някои мебели... Би трябвало да пристигнат утре.
Ами ако не се получи, Ричард?
Какво ще стане, ако имплантантът не се приеме?
Ще се получи, Пол.
- Не може да си толкова сигурен.
Никой не може да бъде абсолютно сигурен в нищо.
Дори при нормална бременност няма гаранция.
Но ако си говорим честно... какво още имаш да губиш?
Нея. Джеси.
Волята й за живот се крепи на това.
И аз няма да я разочаровам... нито пък теб.
Имаш думата ми.
Това реално ли е?
За сега.
Невероятно място.
Виж тук.
-Какво е това?
Боже мой, Пол!
Знаеш ли какво можем да направим тук?
- Ателие?.
Как се чувстваш?
- Добре съм.
Джеси! Скъпа, върнах се.
У дома.
Дом...голям дом!! Хей!
Каза, че никога няма празнуваме тук.
Напъни, напъни!
Не мога!
Много ме боли!
Хайде Джеси, всичко е наред, можеш да се справиш, само още малко.
Нещо не е наред!
-Всичко си е наред!
Има нещо нередно.
Само още веднъж, напъни!
Просто напъвай!
Ето ни, навън сме!
Добре, добре! Навън сме!
-Това беше!
Подай ми респиратор. Да го накараме да изплаче!
Хайде!
Колко минути?
50 секунди.
31, 32, 33, 34...
Не ми прави това! Хайде човече!
-Какво става?
39, 40секунди.
41, 42, 43, 44...
- Хайде, хайде!
О, бебче!
Има същият глас, помниш ли?
Това е той!
Опита се да ни уплашиш, а?
Благодаря.
Ето ни и нас.
Лека нощ, Адам.
Малкото ми момче.
Звучи ми някак странно.
Това е името му.
Винаги се е казвал така - Адам!
Честит рожден ден!
Честит рожден ден,скъпи Адам!
Честит рожден ден!
Чичо Ричард!
Честит рожден ден, Адам!
Е, как е работата?
Добре, приятни деца са.
И много умни!
Не знам, понякога се чувствам сякаш,
уча риба да плува.
Да не ти липсва все още старото училище.
Не, по-скоро, май ми липсва нещо да ми липсва...
Чичо Ричард! Ще ми помогнеш ли да го пусна?
Ето вдигнахме го!
Дръж го далеч от дърветата.
Какво...какво? Каква дума каза?
"""Ризървоир"".. това е научна дума, чичо Ричард."
Научихме я в час по природознание в училище.
"О, имаш предвид ""резервоар""."
Това е нещо като езеро, обаче езеро, създадено от човека.
Но аз мислех, че Бог е създал всичко.
В известен смисъл е така, Бог е създал хората, които пък са направили резервоара.
Ей, детенце!
Прибери се вътре.
Кажи довиждане на приятелите си.
Благодарим ти, Адам!
Довиждане, Адам.
Довиждане.
-Довиждане Пол.
Хей, рожденника!
Колко пъти трябва да ти казвам
да не оставяш играчките си навсякъде.
Някой ще се спъне и…
За тези от нас, които не носят каски в къщи…
Какво правиш?
Откъде взе това?
Подарък за рождения ми ден от Джоуи Смойър.
Харесва ли ти?
Да.
Май е време да си лягаш.
Тате, мислех си...
За какво?
Мисля, че вече не те харесвам.
Хвана се!
Сега вече работата стана сериозна!
В някои отношения той е абсолютно същия,
но е и напълно отделна личност
и тогава
погледни го.
Честно казано, понякога забравям.
и тогава нещо като това, което стана с играчката динозавър...
Всичко е наред, и на мен ми се случва.
Просто се притеснявам..
- За какво?
Притеснявам се.
Да не разбере.
-Няма да разбере.
А ако разбере?
Толкова го обичам.. И двама ви!
Адам?
Всичко е наред, тук съм.
Кой си ти?
Татко!
Адам?
Мамо!
О, Боже мой!
- Спокойно, всичко е наред!
-Махни се! Махни се!
Махай се!
-Спокойно!
Всичко е наред!
- Махай се!
Махни се, пусни ме!
-Добре, всичко е наред.
Джеси!
-Идвам!
О, Боже!
-Адам? Адам!
Какво стана?
Не знам, мисля, че припадна!
Звъни на 911!
-Ще повикам Ричард.
Ричард, слава богу! Искам да го настаним в болница.
Пол, аз и колегите ми ще се справим.
Колегите ти изобщо не познават случая.
Няма нужда. Всички са ми близки приятели, знаеш уговорката ни.
Може би трябва да преразгледаме уговорката ни, минаха 5 часа, а още е в безсъзнание.
Виж, дишането и цветът му са добри, реагира и на слаби дразнители -
изглежда, че просто спи.
Само дето не се събужда!
"Състоянието, което е ми описахте прилича на ""нощен тероризъм"".
-Нощен тероризъм?"
Вид нарушение на съня.
По време на съня си детето вика и плаче. Може да седи, да ходи, дори да говори.
Но всички опити да го събудите, са безуспешни.
Не, ти не беше там. Това е нещо напълно различно.
Добре, чакай малко...
Знам, че е плашещо, но вече сме говорили за това.
За възможността нещата да се променят,
когато Адам прехвърли 8 години - възрастта, на която почина.
Е, минаха 8 години и той я премина.
Ти каза, че може да има промени, но не и нещо толкова сериозно.
Защото не бих могъл да го зная.
Вижте, той е само един - това е! Всички знаем колко несигурно е това.
Досега беше лесно, първите 8 години,
но отсега нататък навлизаме в неизвестното.. Няма начин да разберем какъв ще е Адам
на 9, 10 или 50 години...
или какви проблеми би могъл или няма да има.
Гарантирам ви, че в болница не би получил нещо по-добро, в смисъл лечение.
Какво става с него, Ричард?
И аз бих искал да разбера.
Инстинктът ми показва, че най-вероятно не е нищо сериозно.
Нека просто му дадем малко време. Става ли?
Да.
Последните 8 години,
независимо колко щастлив съм бил,
винаги съм имал чувството, че това няма да ни се размине…
…не че някой ще разбере...
просто, че ще го загубим отново.
Кой знае... Всичко ще бъде наред.
Адам!!
Добре ли е?
-Добре е.
Добре ли си?
-Гладен съм.
Мамче!
Хайде детенце!
Ричард, благодаря ти!
-Ще се видим всички утре.
Адам? Хайде на вечеря.
Джеси.
Няма го тук!
Адам!
Хей, върни се!
Ето къде си.
Какво правиш тук?
Не чу ли, че те викам?
Добре ли си?
Отговори ми.
На теб говоря!
Хей!
Отговори ми!
Да, тате.
Не чу ли, когато те виках?
Вечерята е готова. Да си вървим в къщи.
Не, Пол само каза, че е бил доста странен момент.
Не, той е добре.
Да, надявам се, че е наред. Вероятно не е нищо.
Не мисля, че има нещо притеснително.
Добре. Пазете се, скоро ще се видим.
Добре, благодаря ти, Ричард. Пази се и ти.
Мисля, че трябва да го заведем при специалист.
Ричард мисли, че няма защо да се притесняваме..
Той да не е Господ?
Колко време ще живеем така?
Докога ще се чувстваме задължени на Ричард?
Сигурен ли си, че си добре?
- Да.
Сигурен?
- Да.
Чао, мамо.
Някой знае ли какво е това?
Нещо велико и същевременно грозно на вид.
Ако сравним ДНК със съединителна кутия...
всеки един ген е включен или изключен бушон…
в зависимост от това за коя клетка говорим.
Например, гените отговорни за дължината на ... космите в носа на Кевин
няма да свършат никаква работа на краката му.
Значи генът просто ... не е там??
Не, там е, но просто не e активен. Изключен е.
Мъртъв е.
Знаете ли какво?
Прегледайте глава 11 до края на часа
и после си вървете.
Ще ви направя малко шоу,
а вие ще ми дадете парите си за обяд.
Плащайте. Ако не го направите,
така ще ви набия, че ще ме помните цял живот.
Не, няма. Не
- Добре, и двамата.
Да! А ти какво ще направиш?
Ами ако той вече е надживял първичната клетка
и по този начин някакси е отключил
някакъв скрит дефект...?
Чуй ме! Може да е важно, може и да не е, но е факт,
че всяка промяна в здравето или поведението му може да си е естествено породена.
"Този ""нощен тероризъм""...
- Ако изобщо това е проблемът!"
Пол, става дума за обикновено разстройство на съня.
Той е всичко друго, но не и обикновен!
-Какво искаш да ти кажа Пол?
Че той има някакъв сериозен проблем? Да не мислиш, че аз не се притеснявам?
Не, не мисля!
Имаш основание да се притесняваш, но за тези 8 години сме знаели какво да очакваме.
"Повечето родители нямат ""втори шанс"". Отсега нататък и ние няма да имаме."
Ние?
-Знаеш какво имам предвид.
Сега мога ли да се върна при пациентите си?
А ти някога искал ли си да имаш собствено дете, Ричард?
Джеси винаги се възхищава на това как се държиш с Адам.
Наистина жалко, че не си баща.
Пол, той е твой син. Повярвай ми, знам какво означава той за теб.
Но може би трябва да запомниш какво означава той за мен.
Ето идват. Ето те и теб.
Защо си тъжен, скъпи?
Има един нов ученик - Рой Хейзън.
Само се фука.
Например, колко високо може да се люлее на люлките.
Абсолютен задник.
Ей, кой те научи да говориш така?
Не знам.
- Не ми харесва.
Влизай в колата.
О, Боже!
Адам! Адам!
-Добре ли си?
Добре ли си?
-Добре съм.
Съжалявам. Кълна се, че не те видях.
Бях на косъм да те бутна. Знаеш ли?
Искаш да се самоубиеш ли?
Колко пъти съм ти казвал да не излизаш на улицата с колелото?
Тате, боли ме! Пол! Какво ти става?
Добре ли си, миличък?
- Да.
Сигурен ли си?
Ало?
Да, всъщност бих искал, нека да взема писалка...
Доктор Либър?
Добре. В Бофорт? Благодаря много, Сам!
До скоро. Чао!
Кой беше?
- Грешен номер.
Адам, отвори вратата.
Отвори вратата, сине!
Отвори вратата!
За Бога, сине, отвори вратата!
Тате!
Какво? Защо вратата е заключена?
Как?
-Какво?
Пердето, той беше отдолу...
-Не, не, не!
Виж! За какво говориш?
Виж, всичко е наред.
Не му позволявай да ме нарани.
Никой няма да те нарани... всичко ще е наред.
Успокой се! Мисля, че само си имал лош сън.
Не!
-А?
Видях го.
- Какво?
Какво видя?
Адам, кажи ми.
Моля те!
Не бих могъл да ти помогна, ако не знам какво е то.
Просто знам нещо.
Добре. Какво?
Какво ти казаха.
Нещо лошо ще се случи.
Не, няма!
Никога няма да позволя нещо лошо да ти се случи!
Не на мен.
Чуй ме, ти си мой син!
Такъв ли си?
Кажи го!
- Аз съм твой син.
Точно така.
Всичко ще бъде наред.
Всичко ще бъде наред.
Колко яйцеклетки възстанови? Само три. Мислех, че са достатъчно.
Ричард.
- Здравей.
Съжалявам, явно не е подходящ момент.
Не, не се притеснявай. Извинете ни.
Какво се е случило? Изглеждаш...
Трябва да поговорим за нещо.
Трябва да се отбия в къщи за едни документи.
Може да приготвя обяд.
Хей, какво ще кажете за това?
Аз имам една идея...
защо не направим състезание по люлеене?
- Да!
- Вие момчета ще сте съдиите.
Всичко трябва да е честно.
-Да!
Първо дамите!
Не се засилвай много,
ще се разплачеш.
Да не счупиш някой нокът, не-е!
Хайде, страхливецо?
О, това за какво е?
Грозна маймуна!
-Адам Дънкин, веднага спри и слез от люлката!
И не плюй.
Слез долу, веднага слез долу!
Не...?
Адам?
Значи според теб кошмарите могат да се появят на тази възраст по естествен път?
Или е възможно да са били предизвикани от ред други причини..
Училище,
стрес,
напрежение в къщи.
Пол е убеден, че клетките на Адам...
са запазили спомени от предишния му живот?
Разказват за един експеримент:
Плъх, научен да преминава лабиринт, е убит и даден за храна на втори плъх.
Когато вторият е сложен в същия лабиринт,
той го преминава за рекордно време,
доказвайки, че е имало памет, кодирана в смлените от него клетки.
Наистина впечатляващо...
обаче е пълна безсмислица и градска легенда.
Значи не е възможно той да си спомня.
Не.
- Слава Богу!
Откровено... повече ме притеснява Пол и странните му теории.
Пол просто е в труден период точно сега.
Хубаво е.
Той никога не се приспособи към живота тук, както теб, нали?
Не.
Нали не смяташ, че ще поиска да се махне оттук?
Джеси,
това не бива да се случва.
В това затънтено място е лесно да забравиш
последиците от това, което направихме.
Но ако някой, някога разбере,
може никога повече да не видиш Адам.
Знам.
Мога ли да ти вярвам, че ще убедиш и Пол в това?
Да.
Съжалявам, току що получих съобщението.
Търсили са ме в гимназията. Явно не са те открили?
Бях излязъл.
Как е Адам?
- Той е добре, г-жо Дънкан.
В момента ме чака в кабинета. Не знам как точно да ви го кажа, но...
поведението му отблъсква другите деца
Най-лошото е, че той можеше сериозно да се нарани.
Да отидем при него.
Вино ли усещам в дъха ти?
Бях на обяд.
- С кого?
Защо се дразниш толкова? Беше само обяд.
Просто исках да поговоря с него за Адам.
Боже, Пол!
Чакай, къде отиваме?
Да получим второ становище.
Шегуваш ли се?
Изглеждам ли ти весел?
"За ""нощния тероризъм""..."
Сигурен сте, че става дума за това?
Срещал съм го при доста деца на възрастта на Адам.
Плашещо е за родителите, но децата го преодоляват.
А що се отнася до промените в поведението на Адам, той просто е преуморен.
Не, вие не го познавате. Това е нещо друго.
Той не ме оставя на мира...
-Кой?
Закари.
- Закари?
Г-н Дънкан, кой е Закари?
Да не е негов съученик?
Не знам. Скъпи, кой е Закари?
Момчето, което живее в сънищата ми.
Кажи ми, момчето ли ти каза, че се казва Закари?
Не точно, просто го знам.
И нигога не си виждал лицето му?
Не иска да ми го покаже,
но го познавам по якето.
Какво яке?
Просто го остави да каже.
Червено с бели ръкави.
Къде отиваме? Къде отиваме?
Кого имаш предвид, Адам.
Адам?
Закари.
- Закари?!
А ти къде си?
Където живеем.
Не искам да правя това. Това е лудост.
Според кого? Според Ричард?
Виж, Джеси, има нещо, което той не ни казва. Сигурен съм.
Начинът, по който се държи, как се сближи с нас..
- Той държи на нас.
- Аз не...
Закари! Закари, къде си?
Радкажи ми за Закари!
Той никога не е познавал никакъв Закари.
Какво се опитваш да ни кажеш, Адам?
Ти...
-Кажи го!
Достатъчно, Пол!
-Кажи това, което искаше да кажеш?
Спри!
Как очакваш да се пребориш с това, ако първо не го разбереш?
Не искам да го разбирам!
Ти си мъртва!
Пол, внимавай!
Добре ли си?
Всичко наред ли е?
Добре е.
Добре, сине, ето така.
Моля те, поспи.
Тате...
Аз умрял ли съм?
Не, разбира се!
Ти си тук при нас.
Заспивай.
О, Боже мой, това е...
Той си спомня.
Сънищата му са предишния му живот.
Децата често казват такива неща.
Момче? В града?
Боже, възможно е.
Ако някои гени в клетката, използвана в процедурата,
са успели да запазят някои спомени…
Той не си спомня.
- Защо си толкова сигурен?
Защото той не може.
Скъпи, събуди се! Пристигнахме пред училището.
Искам да нарисувате на тази картина всеки от семейството си в къщи.
Работете. Използайте повече цветове.
И не забравяйте да напишете имената си отдолу.
С хубави и големи букви, искам да ги закачим в класната стая.
Красиво е. Можете да нарисувате и домашните си любимци.
Здравей, Пат!
Здравей, Джеси!
Реших да се отбия.
Влизай.
Ричард Уелс мина вчера и си купи тази голямата
и трите малки.
Това е страхотно!
Извини ме за момент.
Ало?
-Здравей.
Здравей, Ричард.
Обаждам се само да разбера как е Адам.
Не много добре, всъщност.
Пак имаше кошмар снощи.
Този път, Пол дори успя да го накара да говори за това.
Чудя се, дали можем да използваме възможността
да говори в това състояние.
Не знам. До какво ще доведе това?
Като за начало, бих искал да го доведете пак на преглед.
Не съм сигурна дали Пол ще се съгласи.
Мисля, че се договорихме да се опиташ да го убедиш.
Знам, че е така, но... ще поговоря с него?
Моля те, направи го.
До скоро, Ричард, чао.
Хайде, хайде да отидем!
Хайде страхливци!
Слабаци, хайде да ви видя какво можете!
От какво ви е страх, хайде!
Хайде, да си вървим, приятел!
Хайде елате! Вие можете! Да не сте бебета?
Искате при татко ли? Хайде!
Кой е там?
Ето ги.
Джеси?
Долу ли си?
Не ме ли чуваш?
Добре ли си?
Гладен ли си?
Здравей мамо, здравей тате!
Гладен ли си?
Да, моля?
Не, съжалявам, Таня, не е тук.
Таня, успокой се.
Почакай, веднага ще го попитам.
Адам,
Майката на Рой казва, че той още не се е прибрал от училище.
Знаеш ли къде може да е?
-Не!
Чакай, чакай!
Какво прави на реката днес следобяд?
Просто си играхме.
С кого?
Не трябва да казвам.
Адам, ще ми отговориш ли?
Отивай си в стаята!
Веднага!
Съжалявам, Таня, и той не знае.
Да, късмет!
Каза, че Ричард спомена да се използва това, че той говори, за да разберем повече.
Обади му се!
Ще отидем утре.
Адам как се казва училището?
Можеш ли да ми кажеш името на училището?
Пайес...
"Да не искаш да кажеш ""Свети Пайес""?"
Сигурен ли си, че това не може да му навреди?
Слабо успокоително, просто ще проверим дали ще попаднем на нещо.
Нали така, Пол?
Адам! Закари там ли е?
В училището?
Те всички са там!
Всички!
Сигурен ли си, че искаш да продължим?
Зак...
Кларк..
Зак.
Знаем ли това име? Закари Кларк?
Кой е Закари Кларк?
Всички мислят, че аз съм той.
Така ли е? Ти ли си Закари?
Кой си ти?
Те мислят, че съм той.
Всички ме мислят за него!
Адам! Адам?
Ричард, освободи го.
Това го наранява, уплашен е.
Адам събуди се!
Направи нещо.
Адам?
Адам, събуди се!
Адам!
Закари.
Скъпи?
Тате?
Всичко е наред.
Защо го нарече Закари? Отговори ми!
Ричард?
Защото не отговаряше на истинското си име.
-Глупости!
Каква е истината? Това беше постановка.
Искаше съгласието ми да го подтикнеш, но защо искаше да го направиш?.
Пол, нервиран си...
Престани да се занимаваш с мен, а кажи какво по дяволите става с моя син!
Бих искал да ти помогна.
Адам се променя.
Мисля, че става по-зле.
Понякога сякаш са двама.
Обладава разрушителна сила, опитва се да навреди на себе си.
Децата в училище се плашат от него, Ричард.
Има нещо, което не ни казваш.
Виждал съм те да му говориш, когато е изпаднал в онова особено състояние,
но той те чува, нали?
Не ме притискай, Ричард!
Адам е всичко, което ме интересува на този свят.
Ако скоро не получа отговори, ще направя
този случай обществено достояние, разбираш ли?
Не се шегувам!
Кълна се в Бог, ще разкажа на целия проклет свят какво направи.
"Какво направихме ""ние"", Пол."
Какво направихме ние!
Може би си прав.
Може би си спомня.
Или има нещо друго. Защо това име Закари Кларк и училището...
Утре ми е свободен ден и ще отида до града и училището да проверя.
- Не!
Не, Пол, в никакъв случай! Ами ако Ричард разбере...
Няма да разбере.
Ще тръгна сутринта и ще се върна следобяд. Почакай...
Не! Детето ми!
Пуснете ме... Не!
Пуснете ме!
Джеси, искам да те видя? Сега?
Казах ти.
Какво?
Ти беше тази, която каза, че той никога не се е разбирал с онова момче.
Близнаците казаха, че са го видели,
да си играе край реката и се е перчел.
Те не са го видели да пада във водата. Точно сега не съм убеден в нищо.
Няма значение какво е направил,
той си остава наш син.
И това те успокоява?
Какво искаш да кажеш?
Че не трябваше да правим това?
Лека нощ, скъпи.
Мама те обича.
Изплаши ме.
Всичко е наред, мамо.
Извинете, тук няма нищо.
"Сигурна ли сте, че това е единственото училище ""Сейнт Пайес""?"
То е единственото в града.
Както ви казах, от известно време е затворено.
Ами регистрите на учениците, може ли да се търси по име? Например Закари Кларк.
Ще отнеме време, ако се търси по име.
Мога да почакам.
Няколко седмици?
Здравейте.
- Да?
Извинявайте за безпокойството, казвам се Пол Дънкан,
Знам, че звучи налудничаво, но търся Закари Кларк.
Говори ли ви нещо името? Той е малко дете, момче.
Не, съжалявам.
А предишните собственици? Имали ли са деца?
Мелинда!
- Съжалявам.
Не, не е имало предишни собственици.
Съпругът ми и аз купихме това място преди 6 години.
Сградата беше изгоряла,
но той е архитект и я реставрира.
Значи е била необитаема.
За няколко години, да.
Но не знам нищо за предишните собственици.
Съжалявам.
Извинете за безпокойството.
Извинете, бавачката..интервюирах няколко бавачки
повечето по телефона, но помня, че говорих с една,не мога да си спомня името й,
която спомена, че е работила за семейството, което е живяло на този адрес.
Мисля, че запазих данни за нея.
Чудесно, благодаря.
Кора Уилямс?
Не ме познавате, но трябва да поговорим.
Става въпрос за Закари Кларк.
Влезте.
Нямате съобщения.
Надявах се никога повече да не чуя това име.
Какво е направил?
Имаше няколко инцидента в училище.
Той нямаше никакви приятели, водеше разни идиоти вкъщи.
Веднъж го бяха заключили сам в празна класна стая.
Когато един учител най-накрая го намерил, бил абсолютно вцепенен от ужас.
Но това се случи преди истинските проблеми да започнат.
Скоро дори и тези, които дружаха с него, се вразумиха
и сами го оставиха на мира,
И тогава стана пожара.
"Пожарът в ""Сейнт Пайес""?"
Никога не разбраха как е започнал пожара.
Но аз знаех.
Когато Закари се прибра у дома, аз го попитах за това
А той само се усмихна.
Адам?
Кълна се, че когато го погледнех в очите му, не виждах нищо друго, освен зло.
Държах се на разстояние, страхувах се какво още може да направи.
Всякакви ужасни мисли минаваха през съзнанието ми.
Този ден бяхме само двамата у дома.
Той се къпеше във ваната.
Изведнъж ми просветна какво трябва да направя.
Той дори не ме чу, когато влязох.
Опитах се да предолея това.
Кълна се, че опитах, но...
но просто... не можах.
Просто не можах.
Когато майка му се прибра у дома,
Закари не й каза и дума за това, което направих.
Тук ли си?
На следващия ден си бях у дома,
когато ме обзе ужасно предчувствие.
Веднага тръгнах към къщата.
На две пресечки от там вече чувах сирените.
После видях дима.
Втурнах се в къщата.
Пламъците ме заслепяваха.
Молех се да не е твърде късно.
Но явно е било късно.
Оказа се,
че майка му вече е била мъртва.
Помня смразяващия студ този ден.
В тази голяма къща беше винаги студено.
Адам?
И тя слязла до мазето,
да провери нагревателя за топлата вода.
Има ли някой долу?
А той е бил там, долу.
Чакал я е.
Значи казвате, че Закари е убил майка си.
Използвал е чук, който е свалил от стената..
И когато е свършил,
е запалил пожара.
И се е качил горе,
да си довърши играта.
Там намериха тялото му.
Къде е бил баща му?
В болницата, както винаги.
В болницата? Лекар ли е бил?
Детски лекар.
Само, че на мен ми приличаше повече на учен.
Хайде, хайде!
Хайде!
По дяволите!
В къщи ли си? Джеси?
Вдигни телефона, ако си там, моля те!
Слушай, трябва да говорим веднага! Спешно е.
Обади ми се веднага, щом получиш съобщението.
Обичам те.
Не трябваше да я отваряш.
Не трябваше да пипаш тази кутия.
Адам?
Това аз ли съм?
Скъпи, нека ти обясня.
Адам?!
Закари.
Какво?!
Трябва да говоря с Ричард Уелс.
Съжалявм, но д-р Уелс днес е на погребение.
Къде е погребението?
Скъпи... не се плаши, всичко е наред.
Аз съм тук. Внимавай, моля те?
Какво беше това?
Скъпи.
-Мамо?
Адам, къде си?
Адам.
-Адам не може да дойде да играе, г-жо Дънкан.
Почакай!
Нека ти обясня.
Адам.
Не си могъл да го използваш, нали?
Закари.
Не си могъл да го използаш
Може би не ти е хрумнало да опиташ.
Напротив, хрумна ми.
Но пожарът е унищожил всичко, не е останала даже една клетка.
Можех да спася генетичен материал, но той щеше да бъде като парче от карта,
Спасих каквото можах, но след това...
А бях съвсем близо до пълно усъвършенстване на процедурата...
Не можеш да си представиш какво мъчение е това...
Да притежаваш знанието и силата.. но да знаеш, че не можеш да направиш нищо...
Но ти си направил нещо, Ричард...
След като си имал клетките на Адам, ти си можел да запазиш...
физическите му характеристики и да манипулираш някои гени…
характерът му, паметта му. Прав съм, нали?
С изключение на едно нещо.
Нямаше как да се предвидят резултатите.
Можех единствено да чакам и да се надявам да се е запазила някаква, макар и малка част от него
Да се е запазила?
Имаш ли представа какво причини на сина ми?
На семейството ми!
Мислех, че точно ти от всички хора би ме разбрал, след като и двамата сме в еднаква ситуация...
Прсто исках да си го върна.
Експериментираш с човешки живот!
Както и ти, както и жена ти.
Не, има голяма разлика между...
Така ли мислиш, Пол? Мислиш, че можеш да отвориш кутията на Пандора
и после просто да я затвориш?
Ние ти вярвахме, по дяволите!
Нямаше как да знаем какво става, ти премина всички граници.
Прекрачил съм какво? Обществените норми?
Назови ми поне едно медицинско откритие, заради което не са пожертвани тези норми!
Кажи ми нещо - ако не е трябвало да го правя, Пол,
как така можах да го направя?
Защото си човек на науката.
Само, че тук не става въпрос за наука или еволюция!
Става въпрос за потъпкване на всякакъв морал и пълно игнориране на това
кое е грях и кое не.
Ами ти, Пол? Не си ли нарушавал правилата?
Не знам.
Може би, това е наказанието ми, че поисках нещо, което никога не можех да имам..
И ако наистина не ми е било писано да го имам, то нека бъде така.
Но повярвай ми, Ричард, ще направя всичко, което мога, за да защитя сина си
и да те накарам да платиш за това, което направи.
Пол..
-Не, всичко свърши! Разбираш ли?
Ще отидем в полицията и ще намерим място, където ще му помогнат.
Никъде няма да ходите.
- Върви по дяволите!
Беше само екперимент, провален експеримент.
Можем да го прекратим и да опитаме отново.
Да го прекратим?
Говориш за сина ми!
Нашият син!
Твой е, защото аз ти го дадох!
Стой далеч от него! Чу ли ме?
Стой далеч!
Имаш късмет, че изобщо можа да го имаш и за толкова време.
Ти нямаше нищо, когато те открих!
Аз ти дадох дете, дом, работа.
Всичко, от което се нуждаеше ти го предоставих аз - дете, къща, работа.
Запомни това!
Неблагодарно лайно такова!
Защо, защо, защо той не ме послуша?
Адам!
Има ли някой?
Адам, къде си?
О, Боже!
Пусни я, пусни брадвата!
Адам.
Да, тате?
Кой си ти?
Кой си в момента?
Аз съм твоят син.
Все още няма данни за изчезналия местен лекар.
6 МЕСЕЦА ПО-КЪСНО.
Провинциален лекар в неизвестност...
Изглежда прекрасно.
Бихте ли качили това горе?
Хей! Харесва ли ти новата стая?
Още не е довършена.
Хей, детенце! Виж, знаем, че това е голяма промяна за теб.
Но твоите лекари казват, че
тази промяна ще е добра за теб, нали?
Миличък, досега се справяш просто страхотно!
И съм сигурна, че новият град и новите приятели
ще ти се отразят още по-добре.
Знам.
Г-жо Дънкан!
- Идвам!
Хей...!
Имам три кашона долу с етикети ИГРАЧКИ.
Какво ще кажеш да ми помогнеш да ги разопаковаме?
Къде да сложа това?
О, внимавайте с това... трябва да се смъкне долу.
Сине, мислех, че...
Адам?
Боже!
Мислех, че слизаш долу.
Добре ли си?
Ще ми кажеш, ако има нещо...
-Няма нищо, тате.
Добре съм.
Повярвай ми,
ще си живеем страхотно!
Тук можем да започнем отначало!
превод - Verannika & Hexina