Hellboy (2004) (HellBoy (2004) DVDRip.XviD.AC3.CD2.srt) Свали субтитрите
Отдръпни се.
Дойде оттам!
Не мърдайте! Оставете го на пода!
Хвърлете оръжието!
Последно предупреждение!
Свалете го!
Сега сме готови за посрещането, любов моя.
Сол, събрана от сълзите на хиляда ангела
обуздава съществуванието на Самаел,
адската хрътка, семето...
на унищожението.
Обещавам ти, Самаел,
за всеки един от теб, който падне
двама ще се въздигнат.
Професоре!
- Добре съм.
Вие сте много болен.
Не искам Хелбой да узнае.
Преди 60 години се опитаха да унищожат света,
и сега се върнаха, още веднъж в този ми живот се върнаха.
За да довършат започнатото.
Липсваш ни в отдела, Ейб полудява с всеки изминат ден,
татко още ми е сърдит...
Върни се, Лиз, върни се.
- Не мога...
Не сега.
Тук не ми харесва,
но от месеци не съм имала пристъпи.
И знаеш ли защо?
Уча се да го контролирам.
Научавам откъде произлиза.
За първи път в живота ми...
Не се страхувам.
Таксито ти пристигна.
Бавачките.
Чуй ме, тук имам шанс,
затова, ако наистина държиш на мен...
не се връщай тук.
Да... ...и аз трябва да тръгвам.
Какво друго ми остава...
Ред...
Изгубил е много кръв.
Това е нищо. Няма да ме убие, да знаеш...
Изгорен си от някаква органична киселина.
Загрижен съм за теб.
- За мен?
Е, няма винаги да съм тук до теб.
- Проклятие!
Ако обичаш, можеш ли да бъдеш малко по-внимателен?
Колко дълго беше това на теб?
- Не знам... около 5 секунди.
Професоре, погледнете...
- Лошо ли е?
Само за 5 секунди е снесло 3 яйца.
А дори не ме почерпи с питие.
Жилото се отделя от езика и инжектира яйцата.
Те са много чувствителни към топлина, светлина...
Нужна им е влажна и тъмна среда за да се развият.
Изпуска ли го от поглед?
Да видим... В момента, когато имах влак над главата си.
Не можем да рискуваме.
Утре се връщаш по следата с екип от агенти
и ще претърсите цялото място.
Намерете яйцата и ги унищожете.
ТРАГИЧНА ЕКСПЛОЗИЯ
Елизабет Шърман...
Не харесвам термина "подпалвач".
Звучи ми като някакъв маниак или нещо подобно.
Не знам, може би е така, не знам как да се отпусна... плашещо е.
Във всеки случай ми притъмнява пред очите.
Понякога за няколко часа.
Чували сте как някой губи контрол и като че експлодира.
За щастие, не наистина. Но при мен е.
Моят господар те вика.
Трябва да се върнеш назад в детството си.
Още веднъж, сънувай огън.
Ей, изроде!
Махай се!
- Да я спипаме!
О, не! Не отново...
Помогнете ми!
Още колко сгради трябва да подпали? Мястото й е тук.
Тя не го чувства така и може би никога няма да го почувства.
Това е неин избор.
- Професоре, момичето, за което...
Момичето, за което говорите...
- Ей, бойскаутче...
Помисли пак.
- Проучих досието й.
Обвинява себе си за експлозията в Питсбърг.
Мисля, че мога да помогна.
Мога да говоря с нея, да я върна обратно тук.
Защо се захвана точно с тази работа? Носенето на палачинки ли те привлече, а?
Заради външния вид ли те избраха, или прическата, а?
Каква точно е твоята специалност?
Той не ме иска с него.
Добър си.
- Не, не съм. Той уважава Клей, а не мен.
Наистина съжалявам.
Но, аз не съм вашия човек.
А аз умирам, агент Майърс.
И като всеки баща, се тревожа за него.
В много от приказките има по един млад рицар,
който е неопитен,
но с чисто сърце...
- О, я стига.
Аз не съм с чисто сърце.
- Да, си.
Распутин се върна за него. Това, за което те моля
е да имаш куража да бъдеш до него, когато аз си отида.
Той е роден като демон, не можеш да отречеш.
Но ти ще му помогнеш
да стане човек.
Имахме голям напредък с нея, а сега това...
В това състояние е откакто се случи.
Сигурен ли сте, че искате да влезете?
Лиз Шърман? Аз съм агент Майърс от ФБР.
Ще те наричам Лиз, това е хубаво име.
60% от всички жени на света се казват така.
Впечатляващо, особено сравнено с моя случай, защото аз се казвам Джон.
Доктор Брум ме помоли да те поканя отново в отдела,
без особени предохранителни мерки, без специален ескорт,
само аз и ти с едно такси, просто като приятели.
Насам.
Каза, че на яйцата им трябва влажно и тъмно място? Това е напълно подходящо.
Това е изоставена част от метрото.
Точно под нас е резервоар, изоставен през 30-те години.
Там има пулсации.
Там, от другата страна.
Повечето от яйцата са там.
Не можем да влезем там.
Трябва да се върнем и да издействаме специално разрешително...
Идвате или не?
Живеем очарователен живот.
Ето, докторе, това трябва да те пази от опашатия ти приятел.
Подсети ме защо все още правя това?
- Заради развалените яйца
и безопасността на човечеството.
На мен не ми изглежда като изкуствена коса...
Кажи ми честно... какво мислиш?
Мисля си да го направя сам.
Момчета, открихте ли нещо?
Все още нищо.
Вие какво, да не сте в обедна почивка?
Няма нищо тук.
Червен е в действие... аз го прикривам.
Ей! Ейб е.
О, боже!
Донеси играчката тук.
Божичко.
Има едно...
сега ще го изпържа.
Две...
две са.
Червен?
Червен?
обади се...
Къде си, нямам сигнал?
Къде, по дяволите, си?
Тук е като в швейцарско сирене.
Стой спокойно, по следите му съм.
Самаел...
хрътката на възкресението.
Теб не те ли убих вече?
О, мамка му!
За теб е.
Малък... скапан...
Пропусна!
Ей! Грознико!
Само толкова ли можеш? Голямо чудовище като теб...
Котенцата ми! Моля ви!
Моля ви, вземете котенцата ми.
Без езици на втората ни среща.
Котенцата ми... не! Пуснете ги!
Благодаря.
Това ми е работата.
Клей... отървах се от това нещо... връщам се.
Приятелче, да не си направил нито крачка!
Клей!
Има ранен, нуждая се от линейка незабавно... чувате ли ме?
Дръж се, приятелю!
Ранен човек... чувате ли ме?
Тори, Мос, чувате ли ме?
Тори, Мос, чувате ли ме, има ранен?
Ще се оправи.
Не всички извадиха такъв късмет.
Изгубихме двама агенти там.
Клей може би няма да изкара нощта.
Не сега, човече. Моля те...
Ти си безразсъден...
тези хора ти се довериха... да бъдеш водач на екипа.
Аз се вслушвах в тези мъже по-добре отколкото ти.
О, и това те успокоява?
Не, не ме успокоява.
Но спрях онова нещо, нали?
Да, спря го.
Това ти е работата.
Затова имаме нужда от теб.
Ти имаш усета, познаваш чудовищата...
Какво искаш да кажеш?
Всичко това е един фарс.
Защото най-накрая... след като убиеш или заловиш последния
изрод там навън, все пак остава още един.
Ти.
Е, бих искал да съм малко по-изтънчен, но...
Добре дошла отново.
Само за уикенда съм тук, професор Брум.
Искам...
Искам това... това нещо зад решетките... Веднага.
Веднага, чувате ли ме?
Всичко си е същото.
Дом, мил роден дом.
Лиз?
Лиз!
Ти успя, приятелче. Успя!
Майърс?
Татко?
Скъпа Лиз...
Ще сложа тези тук.
Минутка само.
Ей, Майърс, ти си сладкодумец...
кажи ми хубав, силен израз
за "имам нужда".
Ами това си е хубав израз.
Прекалено е изискан.
Добре, имаш и още "начос".
Начос!
О, боже, каква навалица! Има и малки котенца...
А, Лиз...
трябва да ти кажа нещо...
Много ли ще ти отнеме, защото ще излизам сега?
Излизаш?
Навън?
Да.
На чашка кафе, но...
Съвсем за кратко.
Сама ли ще излизаш?
Не, Майърс ще ме изведе.
Ето, чилито ти изстива.
Не съм гладен.
Нали имаше нещо да ми кажеш?
Просто един лист, не е завършен още.
Е, добре, тогава по-късно.
От още нещо да имаш нужда?
Не и от теб.
Е, лека нощ тогава.
Довиждане.
Обект: Карл Рупрехт Кронен.
Роден в Мюнхен през 1897 г.
Страдал е от мазохистични импулси, известни още като хирургическа пристрастеност.
Клепачите са отстранени по хирургичен път.
Заедно с горната и долната устна.
Кръвта от вените е източена още преди десетилетия.
Само пясък е останал...
Що за ужасяваща сила
би поддържала такова създание живо.
Ето тези сладкиши...
Имате ли и понички?
- Не, съжалявам.
Не, не определението е "неудържим"...
Някои биха го нарекли "наперен".
Просто е силен.
Да, такъв си е.
Това е твоето.
Моят чичо обичаше да казва...
харесваме хората заради качествата им, но ги обичаме заради техните недостатъците.
Той те обича, знаеш го.
Ами ти?
Не знам.
Израснахме заедно...
но сега всеки път като го видя се чувствам объркана.
Няма и ден да не мисля за него.
Дори сега...
чувствам сякаш е до мен.
Почакай.
Не, без захар, благодаря.
Без сметана и захар, идиот такъв. Тя го обича черно.
Казах ти.
Тя го снима...
Проклятие!
Тя го снима...
Тя го снима...
Снима го...
О, мамка му!
Студено е, нали?
Кафето ме стопли.
Е, какво да правим сега?
Здрасти.
Ти си Хелбой!
Изпълнявам мисия.
През по-голямата част от живота си живях с чичо си.
После отидох в Куантико...
Не казвай на никой, а?
Севастиан Расква. Парцел 16, Москва.
Какво ли търси в Москва?
Мама ги направи.
Тя се смее.
Седи на пейката
и се смее.
Това е. Свършен съм.
Не ми изглеждат като шпиони.
Майтапиш ли се?
Виж го тоя.
Пълен с лъжи лицемер.
Тези ще ги ядеш ли?
Не.
Ей, той се протяга...
Отегчен е.
Да бе, стария трик с протягането.
Гледай му ръката.
Иска да ми вземе работата... да ми отнеме момичето...
Всички ние имаме страна, която се опитваме да скрием.
Мамка му...
Ей, кой го хвърли?
Добре ли си?
Да.
Добър изстрел.
Севастиан Расква... Парцел 16...
Това е мавзолея на Распутин!
Виждам куклата...
но къде е кукловода?
Много добре, професор Брум.
Ти си бил... тези късчета хартия...
Това неочаквано завръщане.
Това го поведе по следата.
Като в легендите, едновременно го отвлякоха и насочиха там, където искам да бъде.
Москва.
Към съдбата му.
И последната улика ще бъде тялото на професор Брум.
Ти отгледа детето ми.
Грижи се за него.
В отплата ще ти покажа бъдещето.
Той ще отвори портала... и ще доведе края на света.
Ако не го бе унищожил преди 60 години, нямаше да се случва това сега.
Но как би могъл да знаеш...
твоят бог остана мълчалив.
Моето завоевание...
нямаше да бъде тук.
Всеки път, когато умирах...
се приближавах до него все повече.
Но сега господарят дойде с мен...
Аз зная неговото истинско име...
Искаш ли да го узнаеш?
Аз го наричам само с едно име.
Наричам го...
Синко.
Готов съм.
Ще стане бързо.
Просто иди там и й кажи как се чувстваш.
Майка ми казва...
Не е толкова лесно, ясно?
Освен това ти си на 9...
Не си достатъчно голям да ми даваш съвети.
Кои са тези типове?
Нещо не е наред.
Не е проговорил на никого от три дни.
Нито дума.
Не яде, не спи.
Никога не съм го виждала такъв.
Да остана ли... с него?
Слушай, аз не съм добър в разрешаването на проблеми.