Unbreakable (2000) (Unbreakable.2000.Cd2.Xvid.AC3-5.1.Osloskop.Net.srt) Свали субтитрите
Коя част от тялото на Дейвид е била повредена?
Кой е казал, че съпругът ми се казва Дейвид?
Дами и господа...
В първата половина...
Бойнг 737 се разбива при излитането...
172 починали, нама оцелели.
Огън в хотел в центъра... 211 загинали, няма оцелели.
Влак делайлира на 7 1/2 мили извън града...
131 загинали...
един оцелял.
Той е бил непокътнат.
Говорих със съпруга ви за оцеляването му.
Предложих по-скоро невероятно обяснение.
От тогава започнах да вярвам в тази възможност...
колкото и невероятна...
сега е повече от вярна.
И какво беше това предположение?
Това са посредствени времена г-жо Дън.
Хората губят надежда. Трудно е за повечето да повярват...
че има необичайни неща както във тях така и във другите.
Надявам се, че вие ще повярвате.
Извинете г-не?
Бихте ли дошли насам за малко?
Имаме проблеми с хората които продават наркотици тук на стадиона.
Ще имате ли нещо против да проверя джобовете ви?
Вдигнете ръце, ако обичате.
Хайде, вдигнете ги.
Сега идвам, човече.
Сега мога ли да ги пусна?
Мога ли да си вървя?
Да.
Дано ги хванете.
- Ей, Дън.
- Да.
Сега идвам от офиса. Хлапето ти се е наранило.
- Къде е той?
- На някяква репетиция в училище.
Иска ти да отидеш там.
Това ли е баща ти?
Обзалагам се че моя баща може да бие твоят.
Не той настоя да повикаме вас...
въпреки, че имахме малки проблеми да ви издирим.
Искам да кажа, че вие не сте в списъка ни.
Одри се занимава с тези неща.
О. Какви неща?
Свързани с Джозеф.
Да го намажа ли с миризлива помада или какво?
Не, не, по-скоро е емоционална болката му.
Не, ъъ... Не е сериозно, физически.
Нищо като когато те изпратих до болницата.
Кога беше това?
Моят офис беше от другата страна на сградата по онова време.
Не ме помните нали?
- Не, госпожо.
- Бях с червена коса.
Е, вие бяхте малко по-малък от Джозеф когато се случи.
Знаете ли че променихме правилата за ръководене...
на басейна заради вас?
Децата все още говорят за това...
Като, че ли е история с призраци.
"Знаеш ли че едно дете почти се е удавило в басейна?
Лежал е на дъното цели пет минути.
И когато го извадили, то било мъртво."
Разрешаваме им да я разказват. Кара ги да се пазят.
Все още ли имате страх от водата?
Бяха Потър и още един.
Бъзикаха се с едно китайско момиче в съблекалните.
Н-Не можеш да позволиш лоши неща да се случват на добри хора, нали?
Това е твойто мото нали? Това е мотото на героите.
Опитах да ги накарам да спрат...
но те продължаваха да ме бутат, и не ми позволиха да се изправя.
Помислих си, тъй като си ми баща...
Мислех, че може би съм като теб.
Но аз не съм като теб.
Като мен си.
И двамата можем да се нараним.
- Аз съм обикновен човек.
- Не, не си.
Защо повтаряш това?
Елайджа Прайс ме посети в центъра днес.
Господи.
Той не е направил нищо. Той само...
ми каза теорията си.
Тъжно е когато пациентите стават такива.
Губят връзка с реалноста.
Джозеф, какво по дяволите правиш?
Ох, Боже.
Ти не вярваш. Ще ти покажа. Не можеш да бъдеш ранен.
Оръжието не е заредено. Той не знае къде държа патроните.
Във трофея за годишнината.
Джозеф, заредил ли си оръжието?
- Нищо няма да ти стане.
- Елайджа греши.
- Той кога е виждал Елайджа?
- Беше с мен когато го видях.
Никой не му вярва.
Джозеф, чуй ме.
Понякога когато хората се разболеят за по-дълго, като Елайджа...
Мозъците им също се разболяват започват да си мислят неща които не са верни.
Той ми каза какво мисли за баща ти Това не е истина.
Ще ти покажа.
Помниш ли историята за... за момчето което почти се удавило в басейна?
Това съм аз за когото говорят. Аз почти умрях. Това бях аз.
- Лъжеш.- Не лъжа, разбираш ли? Просто не го помнех.
Джозеф, знаеш че баща ти беше ранен в колежа.
Знаеш това. Знаеш всичко за това.
Не го прави. Той ще умре Джозеф.
- Само веднъж ще го прострелям.
-Джозеф слушай май...
Не се страхувай.
Джозеф...
ако дръпнеш спусъка, аз ще си тръгна.
Разбираш ли? Ще отида в Ню Йорк.
П-п-прав си. Ако дръпнеш спусъка...
куршума ще рикошира от мен, и няма да ми има нищо.
Но след това ще се кача горе и ще си събера багажа...
И ще замина за Ню Йорк.
- Защо?
- Защото си мислех, че точно започваме да сме истински приятели.
А приятелите се вслушват един в друг. Те не..
И-И те не се стрелят, ъ,ъ, нали, Одри?
Н-няма стрелящи се приятели Джозеф.
Джозеф!
Ще си имаш големи неприятности!
Сега, аз съм ти баща, и ти казвам...
да оставиш проклетия пистолет, веднага!
Едно, две...
Проследих човека с камофлажното яке.
Той имаше сребърен пистолет със черна дръжка отзад на панталона си.
Наистина ли пострада при катастрофата в колежа?
Защото вярвам, че си се престорил. Вярвам че си поел възможноста...
да приключиш футболната си кариера, без много въпроси.
И си мисля, че си го направил, преди всичко заради жена.
Мисля, че има смисъл.
Футбола е какво, само 10 години?
Но любовта? Хм. Тя е вечна.
И тази тъга сутрин, за която спомена?
Мисля, че знам какво е това.
Може би не правиш това, което би трябвало да правиш.
Повечето пистолети имат черна или сребърна дръжка.
Имах шанс50 на50 да позная цвета.
- Аз видях друго.
- Спри.
Стига си се бъркал в живота ми, Елайджа.
Синът ми почти ме застреля снощи, защото искаше да докаже, че си прав.
Не съм казвал, че не можеш да бъдеш убит.
- Не съм казвал това.
- Жена ми беше права.
Имаше три големи злополучия, и ти си единствения който не е пострадал.
Бил съм болен.
Когато бях дете прекарах седмица в болницата, заради пневмония.
Почти се удавих. Две слабички хлапета...
играеха около басейна и ме давеха и аз глътнах малко вода.
Те не го знаеха, и това почти ме уби.
Героите не се убиват ей така.
Но нормалните хора-да, нали?
Няма нужда да те виждам повече.
Моля те, стой далеч от семейството ми.
Тя каза, че мога да разказвам истории които ще те разплачат
Ами ти
Хей, пич, преди 20 мин.... Време е да затварям.
Трябва да тръгвам.
И тя въздъхна, ахх Аз казах че искам да бъда певец
По-добре да не онанираш на Японския комикс, иначе кълна се...
Да вървим, да седим. Да говорим за политика
Толкова върви със бира И докато сме на това, мила
Защо не ми каза, че един от най-големите ти страхове
Аз казах, че си хабя пениса за една курва с болести
Ох, виж, човече, не знаех че си във--
Аз казах, че си хабя пениса за една курва с болести
-Просто си избери нещо, става ли?
- Извинете ме
Сестричката е тук.
- Да го отложим ли?
- Добре съм.
Можем да го направим друг път.
Не лъжи.
Добре съм. Просто се обърках.
Какво ще кажеш да идем да пийнем по нещо?
Добре, виж, човече Аз пр-Аз просто ще те изтъркалям навън.
Става ли? Ще си мислиш тези неща отвън на тротоара.
Трябва да намеря малко кураж в себе си, разбираш нали?
Уморен съм,Уморен съм
Уморен съм,Уморен съм Уморен съм
- Разказах приказката за момичето
- По дяволите!
Тя е малко по-голяма от мен
Силни крака, здраво лице, глас като мляко..
Гърди като гроздове..
Не мога да избягам от нея..
Тя ме издига...
- Пич.
-Дори да нямаш никой...
Човече, не ми пука дали си в инвалидна количка. Ако го направиш пак...
Търся 5-0.
И докато се занимаваш с него мила...
Стига де.
Не искаш да заспиваш докато запалиш огньовете ми...
Това беше, бисквитке. Сега ще си седиш на спокойствие в затвора.
Уморен съм,Уморен съм Уморен съм
Уморен съм,Уморен съм
Уморен съм,Уморен съм
-Уморен съм ,Уморен съм
- Колко струва този?
Уморен съм
- Ръжда?
- Да.
Като цвят, не като ръжда.
Нали знаеш-боя с цвят на ръжда или дърво.
- Не знаех това.
- Мм-хмм.
Моята още е кафява.
Добре мой ред е.
Любима песен?
"Soft and Wet"от Артиста познат още като Принс.
Моля?
Нали трябва да сме честни.
"Soft And Wet."
Това е много интересно.
Добре, мой ред.
Кога беше първия път...
когато ти мина през главата, че може и да не успеем?
Играта не е такава.
Това е първа среща. Няма още правила.
- Не знам точно.
- Помисли внимателно.
Какво ще кажеш за тази игра?
Край. Спечелих.
Виж, може би не беше определен момент.
- Може би беше известно време...
- Една нощ сънувах кошмар...
И аз не те събудих за да ми кажеш, че всичко е наред.
Мисля, че това беше първия път.
Това брои ли се?
Брои се.
Съзнателно ли ни държиш с Джозеф на разстояние?
Да.
Защо?
Не знам.
Просто не се чувствам добре, Одри.
Нещо е...
Просто не е наред.
Избягваш ли ни, Дейвид?
Възмущаваш ли се от живота си?
Искам да кажа, имаше много други неща, които можеше да правиш след колежа.
Това беше твоят избор.
Знаеш, че каквото и да ни струваше, щяхме да бъдем заедно...
Никога не бих пожелала катастрофата.
Това което можеше да правиш физически...
беше подарък.
Никога не съм си пожелалава да изчезне.
Знаеш това, нали?
Имахте две обаждания след като Джозеф си легна. Едното се включи...
докато аз говорех на другата линия, но не съм говорила много.
Имаше спешен случай при сестра ми. Опитала е сама да..свърши нещо и сега изглежда като, че ли си е завряла главата...
Кой се намеси?
Ами, някой от Ню Йорк...
а, за охранителна работа.
Искат да ви назначат. Не знаех, че ще се местите в Ню Йорк.
Благодаря, че ми казваш.
Нямяше да се местим всички.
Ох.
Оставих секретаря да поеме другото обаждане.
Супер.
Хайде да сме честни. Ние сме в началото...
и не очаквам ти или аз да променим...
начина си на живот...
заради една среща.
И ако ти заминеш за Ню Йорк, можем да се потрудим.
Просто ще сме принудени да позабавим темпото.
И в крайна сметка, мисля, че това определено е по-добре.
Искам да кажа, че това е опит втори, Дейвид. Не очаквах ние...
да се отнесем.
Но предполагам че"поздравления" е нещото, което трябва да се каже.
Дейвид, Елайджа е .
Толкова беше очевидно.
Имаше един въпрос който ми припомни...
Комикса Век 117.
Това е където групата, Коалицията на Злото...
се опитва да открие слабостите на всеки супер герой...
защото те всички имат по една, точно като теб.
Твоите кости не се чупят. Моите-да. Това е ясно.
Твоите клетки реагират на бактериите и вирусите по-различно от моите.
Ти не се разболяваш. Аз-да. Това също е ясно.
Но по някаква причина, и ти, и аз реагираме по един и същ начин на водата.
Гълтаме я прекалено бързо. Душим се.
Попадне ли в дробовете- умираме.
Колкото и невероятно да ти се струва, ние сме свързани, ти и аз.
Лежим на една и съща крива, просто сме на противоположните крайща.
Смисълът на това е, че вече знаем нещо което не знаехме.
Ти имаш слабост...вода.
Това е твоята прокоба.
Чуваш ли ме Дейвид?
Одри?
Хванах те. Хайде.
Одри. Одри.
Хей!
Ще се оправиш.
Какво... Какво стана?
Мислех, че съм... Мислех че съм мъртва.
Аз също.
Тя добре ли е?
Мисля, че крака й е счупен.
На теб има ли ти нещо?
Хей, има ли ти нещо?
Здравей.
Не съм нараняван при автомобилната катастрофа.
Дейвид.
Никога нищо не ми е имало, Елайджа.
Какво трябва да правя?
Отиди там, където има хора.
Няма да търсиш много дълго.
Нормално е да те е страх, Дейвид...
Защото тази роля няма да е като в комиксите.
Истинския живот не се събира в малките кутийки нарисувани за него.
Ето точко с първи удар. Това е...вторият.
Да. Това е вторият.
Връщай се в Африка!
Хей, как се казваш?
Мисля, че си пила много.
Може ли да вляза?
Кой сте вие?
Харесвам къщата ти.
Може ли да вляза?
Какво значи това?
Не не можете да влезете.
Сигурен ли си?
Какво...Какво пра..
Всичко е наред.
Наред е. Наред е.
Сънувах кошмар.
Свърши.
Не знам.
Не мога да повярвам, че ще си помислиш това.
Просто те питам.
Правя препечени филии.
Мислех си за Елайджа Прайс.
Ако пак се появи мисля че трябва да извикаме полиция?
Става ли?
Да.
Беше прав.
Това е една от първите рисунки на Джоан Дейвис.
Виждате ли очите на злодея?
Те са по-големи от тези на останалите персонажи.
Представляват леко изкривената перспектива на това как те виждат света--
Малко по-различно.
Не изглежда уплашен.
Mm- хмм. И аз това казах на сина си.
Но той казва, че винаги има два типа.
Има войник злодей който се бори срещу героя със ръцете си...
а има и най-голям злодей... брилянтен и зъл алхимик...
който се бори със ума си.
Вие ли сте майката на Елайджа?
Аз съм. Помагам му със разпродажбата.
Приятно ми е да се запознаем. Аз съм Дейвид Дън.
Говорил ми е за вас.
Казва, че сте се сприятелили.
Така е.
Мисля че се справя добре днес.
Много се гордея с него.
Премина много през живота си--
няколко пречки мислех че са го пречупили.
Mm-hmm. Бяха много лоши...
но той успя.
Да така е.
Той е нещо като чудо.
Да такъв е.
- Ще му кажа че сте тук.
- Благодаря ви.
Ще измеслим нещо. Винаги успяваме да измислим нещо.
Започна се.
Кажи ми нещо Дейвид.
Когато се събуди тази сутрин, беше ли още там?
Tъгата?
Не.
Мисля че това е момента да си стиснем ръце.
- Виж!
- Виждаш ли го?
Работя в тази сграда от 25 години.
Знам всичките й тайни.
Тайни?
Като ако имаше пожар на етаж едно, две или три...
всички в този хотел щяха живи да изгорят.
Не е разрешено пътници да влизат там.
Знаеш ли кое е най страшното?
Да не знаеш мястото си в този свят...
да не знаеш защо си тук.
Tова е...
Tова е ужастно чувство.
Какво си направил?
Почти се бях отказал.
Tолкова много пъти се питах.
Yбил си всички тези хора.
Но намерих теб.
Толкова много жертви...
само за да те намеря.
Господи Боже!
Сега като знаем кой си...
Аз знам кой съм аз.
Аз не съм грешка.
Вече всичко има смисъл.
В комикса как можеш да кажеш кой ще бъде злодеят?
Той е точната противоположност на героя.
И в повечето случаи те са приятели, като теб и мен.
Трябваше да го знам отдавна Знаеш ли защо,Дейвид?
Заради децата.
Дейвид Дън насочи властите към Специално Издание,
където бяха открити доказателства за три терористични акта.
Те ми казваха Господин Стъкло.
Елайджа Прайс сега е в психиатрична клиника за криминално проявен