Ivan Vasilevich Menyaet Professiyu (1973) Свали субтитрите
представя
ненаучно-фантастичния
ненаучно-фантастичния не съвсем реалистичния
ненаучно-фантастичния не съвсем реалистичния и не съвсем историческия филм
по мотиви от пиесата на Михаил Булгаков "Иван Василиевич"
ИВАН ВАСИЛИЕВИЧ СИ СМЕНЯ ПРОФЕСИЯТА
По дяволите!
Слушай бе, какво става? Пак спря токът!
Безобразие! Тимофеев пак изгори бушоните!
Другарю Тимофеев, кога ще приключи това?
- Ей сега привършвам.
Питам кога ще приключат вашите безотговорни опити,
в резултат на които остава без ток целият ни корпус, разбирате ли?
Ако знаехте, Иван Василиевич, над какво полезно изобретение работя,
какви опити правя, нямаше така да говорите!
Опитите с електричество, драги мой, трябва да ги правите на работа,
а вкъщи електрическата енергия следва да се използва за мирни, домашни цели!
И колко пъти съм ви казвал...
Аз съм в отпуска и затова работя вкъщи. Моите опити са абсолютно безопасни.
А аз, като представител на обществеността ви заявявам: стига!
Днес изгорихте бушоните, утре ще изгорите целия блок!
А това? Това пък какво е?
Ама че работа... /ГЛУПАК/
Е какво пък, ще трябва да се повиши напрежението. Опасно ли е? Разбира се.
Но риск, както се казва...
Въобразявам си, какво ли ще става?! Само да няма скандал!
Така изморяват тия скандали.
Три пъти съм се развеждала. Три пъти... Зюзин не го броя.
Но никога не съм се вълнувала така.
Добре де, тръгвам.
Ах, Шурик, Шурик! Твоят апарат ще те погуби!
Не може така!
Моят апарат ще ме прослави, Зиночка. И теб също!
Извинявай, че ти преча, но трябва да ти кажа една ужасна новина.
Днес ми откраднаха ръкавиците в кафето.
И аз обикнах друг. Разбираш ли ме, Шурик?
Какви ръкавици?
- Остави ги, обикнах друг.
Е това е, свърши се! Само не ми възразявай и без сцени!
Какво? Питаш ме кой е той? И си мислиш, че това е Молчановски?
Не е, не позна. Зуперман? Пак не позна. Добре де! Няма да играем на криеница.
Това е кинорежисьорът Якин!
- Така, така, така...
Обаче е странно. За първи път през живота ми.
Казват му, че жена му го напуска, а той - "така, така..." Даже е някакси невежливо.
Ами той какъв е - блондин, висок?
- Е, това вече е безобразие.
Как може така да не се интересуваш от жена си! Молчановски е блондин.
Запомни това. Молчановски!
А Якин е талантлив! Какво? Питаш къде ще живеем ли?
Днес заминаване с него за Гагри, да изберем място за снимки,
а после трябва да му дадат апартамент. Е, естествено, ако не лъже де.
Навярно лъже!
Ама че глупост! Да обиждаш човек от ревност!
Е не може той да лъже всяка минута.
Дълго размислях през безсънните нощи и стигнах до извода,
че не си подхождаме един към друг.
Разбери, аз съм изцяло в киното, в изкуството!
Поразяваме спокойствието ти. И знаеш ли, Шурик,
нещо ме тегли към скандал!
- Не бива!
Така ли мислиш?
- Сигурен съм.
Е, сбогом, Шурик.
Само че за сега не ме отписвай. Малко ли неща могат да се случат.
Александър Сергеевич, предайте на Зинаида Михайловна...
Нищо не мога да й предам, тя замина.
Къде замина?
- С любовника за Кавказ.
Как така с любовника?
И вие говорите за това така спокойно?! Оригинален човек сте!
Извинете, Уляна Андреевна, зает съм.
Ама и вие имате един характер! Ако аз ви бях жена, също бих заминала!
Ако ми бяхте жена, аз щях да се обеся!
Аха!
Стоматологичната поликлиника? Ало! Вътрешен 3-62.
Ако обичате, извикайте Антон Семьонович Шпак.
Ако обичате...
Антон Семьонович, за вас е!
- Кой ме търси?
Някаква жена.
Не затваряйте уста!
Слушам ви!
Антон Семьонович? Здравейте. До колко часа работите днес?
Обажда се една артистка. Не, непозната е, но безумно искам да се запознаем.
Значи сте до 4 ч.? Пак ще ви се обадя. Много съм настойчива.
Чакам.
Е, да продължим!
Уцелил съм където трябва!
Граждани, дръжте парите си в спестовната каса, ако имате такива, разбира се!
Че какво ви засяга това, което е станало с жена ми?
Дали се развеждаме или не - това си е лична наша работа!
Грешите, драги. Това е обществена работа.
Със своите разводи вие рязко понижавате нашите показатели.
Какво искате от мен?
Моля ви да изчакате с развода до края на тримесечието.
А после се развеждайте колко душа ви иска.
Когато говорите, Иван Василиевич, имам впечатлението, че бълнувате!
В какъв смисъл?
И отново заради вашата подозрителна машина. Моля ви да съобщите,
съобщете, или ние сами ще съобщим.
Стойте, почакайте.
Няма нищо подозрително в този апарат. Просто съм изобретил машина на времето.
Мога да пронизвам пространството и да отида в миналото.
В миналото ли?
- Да, в миналото.
Такива опити се правят само с разрешение на съответните органи!
Апаратът ще понесе нечувана полза. Сега ще ви обясня.
Е, това е!
А сега ще изпитаме моята машина на времето.
Вие присъствате на историческо събитие.
Ще опитаме първо на близко разстояние.
Гледайте...
Сега ще преминем през пространството.
Видяхте ли?
- Какво?
Видяхте ли?
- Какво има? Какво се случи?
Къде се дяна стената?
- Какво става? Тук имаше стена!
Другарю Тимофеев, за стената ще отговаряте по закона.
Видях що за машина сте изобретили?!
- Абе върви по дяволите!
Половината апартамент изчезна!
- И нищо не е станало!
Виждал съм технически чудеса, но такова...!
Извинете, вие какъв се явявате?
- Какъв се явявам ли?
Аз съм приятел на Антон Семьонович Шпак.
- А какво правите в неговия апартамент?
Изчаквам приятеля си. Вие какво си помислихте?
Как сте попаднали там, когато той е на работа?
- Що за тъпи въпроси!
Не обръщайте внимание.
Разбирате ли, аз преминах времето! Добих своето!
Нима може всяка стена така да се махне?
- Стена!
Вашето изобретение няма цена! Поздравления!
Благодаря.
Какво ме гледате така, татенце? Няма шарки по мен и цветя не растат.
Мъчат ме смътни съмнения. Носите същото вносно велурено сако като на Шпак.
Какво говорите?!
Сако? Велурено? Нима в цяла Москва само Шпак има такова?
Каква е вашата фамилия?
- Аз съм артист от малки и големи театри!
А фамилията ми е твърде известна, за да я назовавам.
А може би искате да се върнете в стая на Шпак? Ще ви отворя стената.
Не, не. По-добре да разгледам машината ви. Много ми хареса.
Много се радвам! Вие сте първият, който я вижда. Тъй да се каже - първият свидетел!
Никога не ми се е налагало да бъда свидетел!
Как зяпа! Дупка ще ми направиш.
Представяте ли си какво сте видели?
- И още как!
И на магазина ли може да се махне стената? Ах, какво полезно изобретение!
А вие с магнетофон ли сте дошли при Шпак?
Разберете, минавайки през тия стени, аз мога да премина пространството.
Мога да проникна през времето!
Мога да се върна 200-300 години назад!
- Да, да, да.
Пренебрегнахте въпроса ми за магнетофона.
- Плюл съм ви!
Ах, каква машина! Действително последна дума в науката и техниката.
Плюс съм ви още веднъж.
Сега ще проникнем в миналото, ще видим древна Москва!
Осъзнайте се, др. Тимофеев! Преди да видите древна Москва
без разрешение от съответните органи!
- Момент, момент...
Ако още веднъж се набъркаш в опитите на академика и застанеш на пътя на прогреса,
ще ти...
- Тихо, тихо... Разбрах.
Действайте.
Вълнувам се.
- По-смело, тук съм.
На светия Отец... преподобния игумен Козма...
Козма...
- Цар и Велик княз на вся Рус...
... вся Рус...
- Поклон до земи...
Пиши нататък!
Вижте! Та това е Иван Грозни!
- Ти пък!
Демони! Демони!
Махни се! Махни се! Пукни!
Уви, на мен, грешния! Горко ми, окаяният душегубец...
Ох, нечиста сила...
Стойте!
- Махни се!
Чакайте!
- Да се затриеш дано!
Ти къде ще звъниш?
- В милицията!
Остави телефона!
- Какво?
Остави телефона!
Какво да оставя?
- Телефона!
Няма!
- Остави слушалката!
Че защо?
- Остави слушалката, на теб говоря!
Ще те размажа, шапко!
Къде са демоните? Бий демоните!
Залегни!
Стойте! Почакайте!
Зазидаха ме, зазидаха ме, демони!
Ето какво прави кръстът животворен!
А къде е царят?
Трябва да се замезва!
По-бързо!
Леле, как викат!
Те не могат да викат. Отдавна са покойници!
Видя ли как стрелят покойниците?
Отваряй, куче!
- На кого говори тоя?
На вас!
- На мен ли?
Ох, тежко ми! Пак речи, не си ли демон?
- Сто пъти ви обясних, че не съм такъв!
Не съм демон!
- Ох, не лъжи! Царя лъжеш!
Не с човешко желание, но с божие разрешение цар съм!
- Много добре!
Прекрасно разбирам, че сте цар, но...
- Уви, Иван Василиевич!
Тежко ми, магьоснико. Изпращай ме обратно!
- Не мога! Заради този проклета брадва!
Изгоряха всички транзистори и докато не купя нови, не мога да ви върна обратно!
Че купувай де!
Всички магазини са затворени, обедна почивка.
О, тежко ми! О, тежко ми!
Успокойте се, Иван Василиевич!
- О, тежко ми!
Водка пиете ли?
- Анасонова.
Анасонова няма за съжаление.
Анасонова няма за съжаление. Има "Столичная".
Пийте.
- Отпий от моята чаша!
Защо?
- Отпий!
Мислите, че искам да ви отровя ли?
При нас това не е прието.
В нашия век е по-лесно да се отровиш с цаца, отколкото с водка. Пийте смело!
Бъди здрав, болярино!
- Бъдете здрави!
Стопанката ли прави водката?
- Нека бъде стопанката. Замезвайте!
Ти ли направи тая машина? И при мен имаше един такъв.
Крила правеше.
- И, какво?
Какво какво? Сложих го върху буре с барут.
Нека си лети.
- Ама защо така грубо?
Я не пия, Иван Василиевич. Благодаря.
Ти мене уважаваш ли ме?
- Господи, Иван Василиевич. Пий тогава!
Малко! Стоп, стоп!
Е, бъди здрав!
- За ваше здраве!
Ти тука ли живееш? Тесен ти е вилаетът!
Да, разбира се, това не са царски палати!
- Да, разбира се.
Все пак е самостоятелен апартамент.
Къде ти е болярката? На църква ли, къде ли?
Моята болярка със своя любовник Якин днес избяга в Кавказ.
Лъжеш!
- Ей богу!
Ще ги хванат ли? Като ги хванат, Якин на кол да го набият, веднага!
Защо, Иван Василиевич? Защо? Те се обичат взаимно и нека са щастливи.
Ух, добър човек си!
Господи боже мой, какво правя тук, там при мен шведите превзеха Кем?
Болярино, изпращай ме обратно. Бягай, купувай тия... транзистори.
Зает съм! Обадете се по-късно.
Аз ще дойда с теб.
- По улицата?
Не, изключено. Чакайте ме тук.
Болярино, само по-бързо!
И аз бързам, тия двамата също трябва да се връщат!
Какво ще стане там с тях?
- Ще им резнат главите и край.
И край ли?
- Кучета ги яли.
Хванете демоните живи!
Стойте!
Еврика!
Царските парцалки. Обличай се! Цар ще бъдеш!
За нищо на света!
- Обличай се, ще те убия!
Е, как е?
- Ох, не приличаш! Халтура!
Дай зъбите да ти превържа. Нещастие мое!
Разбираш ли, на онзи лицето е по-умно!
- Моля, без обиди за лицето!
Сядай! Занимавай се с държавна работа. Вземи тоягата!
Диктувай!
- Че какво да диктувам?!
Ами... Цар и Велик княз... повтаряй... на цялата Рус...
Цар и Велик княз, повтаряй, на цялата Рус.
- Не бе... без повтаряй! Повтори! Тихо!
Така казвате... Цар и Велик княз... Написах...
Запетая...
Къде се затри този наш секретар?
Какво има, другари?
Вас питам, скъпоценни, какво има?
Кой паразит се осмели да разбива вратата на царското помещение?
Затова ли са ги правили, за да ги разбивате ли?!
Продължавайте, Ваше величество! Поклон вам. Точка и запетая.
Така, чакам отговор на поставения въпрос.
Цар, царят е тук, царят е тук...
Царят е тук!
Царят е тук!
Седи! Че къде да бъде?! Царят е винаги на мястото си!
Не ме наказвай, велики господарю. Демони те бяха хванали -
по всите палати ги гонихме тия! Почти ги хванахме и край - няма ги!
Имаше демони. Това не го отричаме. Но те се самоунищожиха.
Така че искам да се прекрати тая тъпа паника. Ти кой си?
Феофан, секретар във Външни работи.
- Добре, Федя. Остани тук,
а останалите да опразнят царския кабинет. Накратко казано - всички вън.
Кресни им.
- Вън!
Не ни наказвай, Велики господарю!
- Абе стига си прегъвал!
Поклонил се веднъж, дваж - стига!
Какво ти е, господарю наш?
Или болестта отмина, а?
Не мълчи като пън бе! Не мога сам да работя!
Болят ме зъбите.
- Има периостит, не се приближавай!
Слушам!
Федя! Стига си се кланял. Така до довечера ще паднеш.
Да се запознаем!
- Не се гневи, болярино, не те познавам.
Или си княз?
Аз ли? Аз съм княз! И какво има учудващо?
Че откъде се взе в палата царски? Нали те нямаше?
Царю честити, кой е този?
- Това е приятел на Антон Семьонович Шпак.
Ама че глупак!
Цар наш казва, че съм княз Милославски. Устройва ли ви?
Пукни!
- Какво? Пак проклетисване!
Че нали те екзекутираха наскоро?!
- Е това е новина!
Обесиха те на собствената врата преди три дни, по заповед на царя.
О, благодаря. Обесили са ме по твоя заповед. Измъквай ме, че ще загазим.
Какво мълчиш, гадино? А! Спомни си! Не са обесили мен!
Този, обесения, как му викаха?
- Ванка-разбойника.
Аха. А аз съм Жорж. Този бандит просто има същата фамилия.
Правилно ли говоря?
- Ъхъ.
Ето на.
Какво пак се развикаха тия? Тичай, Федя, разбери!
- Слушам!
Царя, царя, царя...
Шайбу, шайбу...
Раболепният народ иска да види спасения си цар. Радва се!
А, не, това отпада. Няма време. После ще се радваме.
Трябва да ги разкараме някъде, ясно?
Мълчи, проклетникът.
Феденка, сега няма ли война?
- Как да няма, благодетелю!
Шведите ни насядат, кримският хан по Изюмския път безобразничи.
Как сте го допуснали това?
- Не ме наказвай!
Стани, Фьодор! Теб не те виня. Сядай.
Пиши: "Царски указ"...
Заповядвам: да се изпрати войска да изхвърли кримския хан от Изюмския път.
Сложи точка.
Подпиши, Велики господарю.
Аз нямам право да подписвам такива исторически документи!
Абе нямам право да ги подписвам!
Изпълняващ длъжността цар...
Дръж, Федя.
Кажи им да не бързат обратно. На връщане да превземат Казан.
Да не се разкарват два пъти.
- Ма как така, бащице,
ами то Казан си е наш!
Отдавна го превзехме.
- Така ли? Избързали сте значи.
Не ни наказвай!
- Добре де.
След като сте го превзели веднъж, така да бъде. Няма да го връщаме сега.
Тръгвай!
И да са се изпарили до пет минути!
Е, нещата тръгнаха криво-ляво.
Защо тоя изобретател не пуска машината на времето обратно?
Господи! Какъв скандал ме чака вкъщи!
- Какво е това?
Не казах на Уляна Андреевна къде отивам.
- А, да, разбира се.
Извинете, че ви безпокоя по време на вашата семейна драма,
кажете, Иван Василиевич не е ли у вас? Търсят го по целия блок.
РЕВИЗИЯ
Ах, какъв подлец!
И защо се разкрих на този свят човек?
Шурик, вкъщи ли си?
Какво е това?
Господи! Че аз съм взела... куфара на подлеца Якин.
Малко е, че тая истеричка устрои скандал в студиото,
ами и обърка нашите куфари. И то един час преди полета.
Карп Савелиевич! Просто не вярвам на своето щастие.
Чакай ме и ще се върна.
Ало! Анюта! Не можеш да си представиш! Излитам за Гагри! Със самия Якин!
Мисля, Зинаида Михайловна, вие прекрасно разбирате, че след това,
което устроихте в студиото, между нас всичко е свършено!
Карп Савелиевич, вие сте негодник!
- Ще помоля да ми върнете куфара.
Ето ви вашия.
Надявам се, нещата ми да са цели?
Негодник! Подлец!
Аз зарязвам мъжа си, този свят човек с всичките му удобства.
Гениалния изобретател. Отивам при този... подлец!
Бой мой, какъв текст, какви думи!
- Още нищо не сте чули!
И само 2 часа преди тръгването, аз го заварвам у тях с някаква кикимора,
която той държи за ръка и въобще се държи като последен мерзавец!
Разигравах сцена с нея, истеричка. Това е мое професионално задължение.
Професьон де фуа!
- Стига! Достатъчно ми е.
Напускам ви и отивам при реж. Будимир Косой в постановката му "Борис Годунов".
Косой е халтурист.
А вие - бездарник! При него ще играя царица.
При Косой няма никой за ролята на Йоан Грозни!
Какво? Няма Йоан ли?
Че аз вече репетирах с него!
- Къде сте репетирали?
Тук!
Ето в тази стая.
А кой играе царя Борис? Кой?
- Какъв цар Борис?
Борисчо царчето?
- Какво е това?
Вие наистина ли репетирате?
Така ли той, лукавият, с презрение е платил за прегрешението?
Сам му се е приискало да царува и да владее?
Осъжда се на смърт!
Боже, какъв типаж! Браво, браво!
Моля ви, продължавайте!
Ти защо обиди болярката?
Забележително! Поразително! Гениално!
Вижте, не ви познавам така гримиран.
Кой сте вие? Сергей Бондарчук ли? Не.
А, Юрий Никулин? Не, не...
Боже мой! Инокентий Смоктуновски!
Кеша!
Как сте скрили това от мен?
- Ах ти, изприщен бродяга!
Ти какво, изперка ли?
На ти, кучи сине!
- Кеша! Това не е остроумно!
Боже мой!
Негодник, кучи син! Прелюбодеец нещастен!
Това е истински цар!
Помощ! Спасете ме! Милиция!
На колене, червей!
Падна ли ми, прелюбодеецо, кучи сине Якин!
Моли се, кучи сине! Сбогувай се с живота.
А, вие ли репетирате, Зинаида Михайловна?
- Ре-пе-ти-ра-ме...
Каква ти репети...?
Обадете се в милицията.
- Къде бе?
Тук съм, тук съм.
Колко естествено играете! И царят е такъв, типичен...
На нашия Бунша прилича!
А мен ме окрадоха, Зинаида Михайловна. Милицията обеща да дойде с куче!
Ти к'ъв се явяваш?
Извинете ме, другарю артист, но що за израз?
На кого си слуга питам?
- Извинете, не ви разбирам!
Ама че тъп слуга!
Че какво все слуга, та слуга? Що за израз?
- Това е от ролята. Ролята е такава!
Тази роля е обидна, моля ви да не я използвате към мен!
Ама и къщурка - ту крадат, ту обиждат,
а пък се борим за почетното звание "Дом с висока жизнена култура!"
Ти, сладострастен пръч, моли се на болярката за живота или смъртта си.
Животът, животът. Пощади го, велики господарю!
Животът? Е, да бъде както искаш.
Изслушайте ме, Карп. Само ви моля, спокойно.
Това е истинският Иван Грозни!
Помните ли, казвах ви за машината на времето?
Та този опит на Шурик беше успешен!
Че той можеше да ме заколи!
- И впрочем, правилно би направил.
Глупости! Какъв ти Йоан Грозни? Той отдавна е умрял!
Кой е умрял?
- Не говоря за вас.
Това е друг, който е умрял, който...
Ти ли съблазни болярката?
- Аз, самият... такова е житието ми.
Какво ти житие, пес смърдящ! Я се погледни! Житие!
Подскажете ми нещо на славянски.
- Паки...
Паки, паки... И всички херувими! Ваше сиятелство, смилете се.
Между другото не сте ме разбрали правилно!
Че как да те разбера, когато нищо не говориш?
Не знам езици, Ваше благородие.
Обичаш ли болярката?
- Обичам я! Безумно!
Ах, болярко, красотийо, с червени устни,...
К'во искаш, куче?
- Нищо, нищо.
Ами жени се, щастливецо, князът ти я отпуска.
Моля за ръката ви, Зинаида Михайловна!
Ало! Галочка! Сега ще паднеш. Потресаваща новина! Якин заряза
своята кикимора, и ме уговори да летя с него до Гагри.
Е, брада прегрешила, само да съм чул нещо лошо за теб...
Не прекъсвай царя!
- Слушам!
Дарявам ти наметалото от царските рамене!
- Благодари му, благодари му...
Заповяд... оф, много съм ви благодарен.
Велики господарю! Не бива да оставате в такъв вид.
Малко ли неща могат да си помислят.
Боже всемогъщи! Ами забравих къде съм. Господи! Забравих!
Преоблечете се, Йоан Василиевич.
- Ох, дяволска одежда!
Бъркат ми се мислите: наметало, цар, Йоан Грозни...
Стига си нервничил! Кеф ти Йоан, кеф ти Грозни, и какво толкова?
По-добре помогни на царя да се преоблече.
- Слушам!
Ало? Вава? Сега ще паднеш!
Гoспoди!
Досущ приличате на нашия Бунша!
Ама защо! Така ви отива. Скъпи царю, време ни е.
Тръгваме на село, закъсняване за самолета.
Хващайте гората!
Позволете да ви благодаря за всичко! А вие сте много темпераментен човек!
Ало? Шурочка? Представи си, Якин се влюби в мен, като момченце,
направи ми предложение и сега излитаме на сватбено пътешествие.
Тръгвай!
Ох, каква красота! Хубавиня!
Хубавиня!
Време за цигара!
Шведският посланик...
- Какво има, Федя?
Ох. Шведският посланик моли да го приемете!
Въведете гражданина посланик!
Смръщи вежди! Смръщи вежди!
Дер грoссер кениг, дас шведишен кениграйх, занде мих.
Зайнен трейен динен, цу инен, цар и фелики кнезе
Иван Василиевич... усарусса.
Чуждестранен турист, добре говори.
- А какво говори конкретно, какво?
Абе кой го знае. Феденка?
Трябва преводач!
- Имаше такъв.
Вместо да превежда, две думи не може да каже.
Сварихме го във вряла вода.
- Не бива така да се отнасяте с преводачите!
Отговори нещо, гледай как се напиня!
- Хитлер капут!
Продължавайте, мистер посланик. Напълно сме съгласни с вас.
Кемска околия!
- Правилно, съвсем...
Съвсем правилно...
Чуйте, другарю! Другарю, може ли за момент?
Иска ми се, тъй да се каже, в общи линии да разбера какво иска.
Не е трудно да го разбирате. Иска Кемската околия.
Воюва ли са, казва, дай ни я!
- Какво, какво? Кемската околия?
Да си я взимат със здраве. Това си мислех.
- Как така, бащице?
Царят знае какво прави! Държавата няма да обеднее! Взимайте, взимайте!
Не наказвай, велики господарю, дума да не става!
Бе ти какво, кучи сине, самозванец, държавните земи раздаваш?
Така с никакви околии няма да останеш!
- Така че какво да предам на моя крал?
Предай на краля си моя пламенен поздрав.
- А Кемската околия?
Такива въпроси, скъпи ми посланико, не се решават с летящ старт. Трябва
да се посъветвам с дружките. Мини след седмица. Ето ви малък сувенир от мен.
Дръж.
Е, ауфидерзеен! Гудбай! Оревуар! Накратко казано - чао!
Всички сте свободни.
Да, и стражата е свободна. Стражата е свободна!
Ти какво пълзиш, татенце?
- Посланикът си изгубил рицарския орден.
Не бива да е толкова разсеян. Трябва да си гледаш нещата, когато влизаш.
Какво се блещиш на мен, Фьодоре?
Да не мислиш, че аз съм го взел?!
- Ти пък, ти пък...
Не си ли го взимал?
А може зад трона да се е търкулнало?
Е, няма - и няма.
- Ох, мъка!
Пак ме терзаят смътни съмнения.
От Шпак - магнетофон, от посланика - медальон.
Ти какво намекваш? Питам те, какво намекваш, царска мутро?
Татарският княз Едигей идва при господаря!
А, не, не, не... До кога така?!
Приемното време свърши. Обедна почивка.
Царят желае на трапезата!
Сън е това!
Момент! За чия сметка е този банкет? Кой ще плаща?
Във всеки случай не ние! Федюнчик, а там какво има?
А, варени заешки бъбречета, главички някакви с чесънче.
Черен хайвер! Червен! Да. Отвъдморски хайвер...
Патладжан!
Красота! Е, царю, да се чукнем!
- Да се чукнем.
Хубавиня!
- Здрасти! По целия блок го търся, а той в чуждия апартамент седи!
Какво се отвръщаш?
- Иван Василиевич, вижте как са ме обрали!
Всичко, придобито с непосилен труд, всичко си отиде!
На какво приличаш? Окьоравял си от пиене! Не мога да те позная!
Какво си навлякъл?
- Вносен магнетофон, сако...
- Ма той е пиян!
Златна табакера, нашенска, нищо няма...
На краката си не може да стои! Къде тръгна?
Какво е това? Хайде, върви вкъщи, алкохолик!
Остави ме, бабке, в тъгата ми.
Бабка? Нахалник! С 5 години съм по-млада от теб!
Айде, тръгвай веднага!
Ама че вещица!
- Стража! Стража!
Ух, вещица!
- Честно да си призная - да!
А ти какво искаш?
- Уважаеми Иван Василиевич,
моля за свидетелстване. Ето списък на откраднатите неща:
2 магнетофона, 2 кинокамери, 2 табакери. Моля!
Как ще подаваш на целокупния цар!
- Извинете. Без хулиганство!
Що за пиянски изцепки? Ще подам жалба срещу вас - колективна!
Като те гледам, слуга, няма да вденеш!
Ало? Психиатрията ли е? Мъжът ми бълнува от препиване!
Нахвърля на хората. С нож.
Спрете се, приберете ножа.
Погледнете нашия активист! Това е въоръжен бандит!
Смръдливец!
- От смръдливец казано. Лакей!
Сега милицията ще установи кой от нас е лакей!
Моля ви, почакайте, това не е Бунша!
- Как така не е Бунша?
Това е Йоан Грозни, истински!
Зает съм, обадете се по-късно!
Разкрих ви тайна, вие сте порядъчен човек. Моля ви, обещайте да мълчите.
Че как! Давам ви честна благородна дума!
- Благодаря, благодаря.
Милицията? Обажда се днес обраният Шпак.
Не по повод на кражбата. Тук имаме по-чиста работа.
Инженер Тимофеев е извикал жив цар в апартамента си.
Аз съм трезвеник. С кинжал! Хладно оръжие!
Давам честна благородническа дума. Чакам.
Представям си сега какъв въргал става на Изюмския път!
- Добре де.
Федя, какво се въртиш около бъбречетата? Ела тук, не се притеснявай.
Дръж. Дай да изпием на брудершафт.
Слушай, старче, при вас в бижутерията приемат ли скъпоценности?
Ще го уредим.
- Наздраве.
Царицата идва при теб, Велики господарю! Желае да те види!
Напразно я свали! Федя, иди при бъбречетата!
Не ти е царска физиономията.
К'во? Я моля! С кого говориш?! Лакей!
Скъпа царице, много съм радостен! Много се радвам да се запознаем.
Много съм радостен. Здравейте. Цар... Много ми е приятно, цар.
Много ми е приятно. Цар, цар, много ми е приятно. Здравейте, цар.
Моля ви, заповядайте на масичката ни.
Насам, моля, заповядайте!
Според мен някъде сме се срещали!
- Какво дрънкаш, гадино?
Човеко! Келнер! Една порция бъбреци за царицата.
Извинете ме, момент...
Извинете, вашето име и презиме?
- Марфа Василиевна.
Чудесно!
Очарователно! Марфа Василиевна!
Чашка водчица?
- Ох, моля ви се!
Е, няма да откажете. Бъдете здрава.
А вие казвате - цар, цар...
А вие си мислете, че на нас, царете, е леко?! Нищо подобно! Празни приказки.
Всички трудещи се имат 2 почивни дни, а ние, царете, работим без почивка.
Работният ни ден е ненормиран.
Замезвайте, Маргарита Василиевна, замезвайте, всичко е платено.
Ако искате да знаете, на нас, царете, трябва безплатно мляко да се раздава!
Списание "Здраве" точно това и посочва: нервните клетки не се възстановяват.
И все пак се трудиш, велики господарю, като пчеличка!
Марго, вие сте единственият човек, който ме... разбира.
Още по чашка за омотаване на главите?
- Ама моля ви се, моля ви.
Кажете, вие нямате ли отделен кабинет?
- Охо, Ваше благородие, какво се отряза!
Защо мълчите, маестро? Я, дръннете нещо за нас!
Куче!
Какво е това куче?
Не позволявам да се пеят такива песни за царя! Разпуснали сте се без мен.
Ама че репертоар имате?
Трябва нещо масово да се пее, съвременно. Как беше? Трали-вали...
... тили-тили. То не е тили-тили, не е и трали-вали...
Спокойно, Ваня! Ще го изпълним.
Извинете, как е вашето име и презиме?
Марфа Василиевна.
- А, да, Марфа.
Ех, Марфуша, трябва ли да тъжим?
Ти, бащице, само кажи как е това, ние ще го нагласим.
- Стоп! Тихо!
Всички да танцуват!
Войската се разбунтува! Казват, че царят не е истински!
Скъпи самодържецо, пропаднахме!
- Заповядвам продължение на банкета!
Как сме пропаднали? Защо?
Тук!
По-бързо, князе, връщай ме обратно!
- След 3 минути всичко ще е готово!
Сега, Иван Василиевич. Преоблечете се във вашето, царското.
Пушите ли?
Не пушите. Правилно постъпвате.
И аз не пуша. И все пак, кой сте вие?
Аз съм цар.
- Прякор! Тихо. А фамилия?
Ние сме Рюриковичи.
- Име и презиме?
Йоан Василиевич.
- Йоан...
Година на раждане?
- 1533-а от Рождество Христово.
Шегуваме се.
Виж го ти, Куку и Пипи се намерили.
- Тихо. Къде живеете?
В палатите!
- В какви палати?!
Адресът, вашият адрес!
Ами кажи каква ми е вината, болярино?
- Болярин съм на кукуво лято!
Домът на Шпак вие ли обрахте?
- На Шпак ли? Да!
Казан го превзех, Астрахан го превзех, Ревел превзех, Шпак - не съм.
Ето го! Появи ли се, гълъбче! Падна ли ми, пияницо?
Кои сте вие?
- Аз съм жена на тоя алкохолик!
Лъжеш! Каква си ми ти жена, старице!
Напил се е до козирката. Жена си не познава. От лудницата се наложи да викам.
А, това ли било! Чудех се какви ги дрънка! Казан превземал, Астрахан превземал.
Цар се нарича - Иван Грозни.
- Пиянско бълнуване. Типичен случай.
А каква е истинската фамилия на тоя болен?
- Бунша, Иван Василиевич.
Лъжеш! Вещица!
- Не мога да го гледам!
Внимание! Пригответе се, Иван Василиевич!
Заловете живи самозванците!
Черен хайвер!
Червен хайвер!
Отвъдморски хайвер, патладжан!
Другарю Тимофеев! Александър Сергеевич! Спасете ме! Спасете ме!
Иван Василиевич, побързайте! Сбогом!
Живи ли сте?
- Живи сме!
Като разкажа, никой няма да повярва!
- В милицията ще повярват.
Ще отговаряте за вашите антиобществени опити! Хулиган!
Велики господарю! Момент!
Интересен филм! Какво става, другарю учен, на площадката милиция ли дежури?
А, за вашия приятел Шпак, днес го обрали.
- Какво говорите?!
Задържахме още един, др. лейтенант.
- Не сте задържали, не сте задържали.
Сам идвах при вас.
Чистосърдечно да си призная всичко.
С възторг се предавам в ръцете на родната милицията.
Разчитам на нея. И се уповавам.
Вие кой сте?
- Иван Василиевич Бунша.
Значи вие твърдите, че сте Иван Василиевич Бунша?
Документите ви!
- Вкъщи ги оставих.
А кой може да потвърди самоличността ви?
Който искате! Дори и жена ми да попитате.
А вие какво искахте чистосърдечно да си признаете?
Разкайвам се, че не по собствена воля, а по принуда на княз Милославски,
временно се явявах изпълняващ задълженията на цар!
Какъв ти цар! И вие ли цар?
Цар, Иван Василиевич Грозни.
- Лъжеш, куче! Аз съм царят!
Всичко, изкарано с непосилен труд, всичко замина: 3 магнетофона, 3 камери,
3 табакери, сако велурено... 3 сака!
А те се и борят за почетното звание "Дом с висока битова култура"!
Кажете още веднъж, кой е той?
Господи, нали ви казах, това е мъжът ми - Иван Василиевич Бунша.
Сега ще те излекуват, алкохолико.
- Чудесно! А този кой е?
Самозванец!
- От самозванец казано!
Е, а този кой е?
- Мъжът ми.
Иван Василиевич Бунша.
И теб ще те излекуват.
И какво, излиза, че имате двама мъже?
- Така излиза, двама...
И двамата са Бунша?
И двамата!
И теб ще те излекуват! И теб също ще те излекуват!
И мен ще ме излекуват!
Това, което разказахте, е грандиозно! Като очевидец нямате цена!
На ваше място бих започнах докторска дисертация!
Няма за къде да бързам! Винаги ще успея.
Уляна Андреевна, аз царствах, но не съм ви изневерил! Царицата ме съблазняваше,
но аз не се поддадох. Кълна се!
По дяволите! В ръцете ни е бил самият Милославски!
Жорж Милославски?
- Ами да! Задръжте го, бързо!
Стойте! Дръжте Милославски! Дръжте го!
Бях абсолютно сигурен, че съм ви изпратил обратно.
Бързай, князе, върти машината си.
- Къде бяхте през това време?
В милицията ме замъкнаха. Скалъпена работа!
Погнаха ме, князе! По-бързо! По-бързо, господи.
Бягайте, Иван Василиевич! Бягайте!
По-бързо, Иван Василиевич!
- Тичам де, господи, греховете ми тежат.
Махни се, нечиста сила!
Сбогом, князе!
- Всичко добро, не ме споменавайте с лошо.
Това е безобразие!
- Пак остана без ток целия блок!
Имайте предвид ще се оплачем от вас в съответните инстанции!
Какво, пуснаха ли ви вече от лудницата?
Какво? Ах ти, хулиган!
- Какво безочие! Че и очила сложил!
Сега ще те съдят, мерзавец!
- Такова ще ти изобретя аз!
Всичко сторило ли ми се е... или е било истина?
Иван Грозни? Милославски? Ох, нали Зина ме напусна!
Бълнувам, здраво ме прасна!
А ако не е бълнуване?
Господи, какво си надробил? Опушил, задимил.
И естествено още не си обядвал.
Ти не замина ли за Гагри?
- Какви ти Гагри?!
Съвсем ще откачиш с твоята машина.
Ох, откъде се сдоби с тая цицина?
Кажи ми честно, къде беше сега?
- На репетиция.
Добре.
Ще питам направо: Обичаш ли Якин?
Какъв Якин? Какво ти е, Шурик?
- Не се преструвай! Той ви е режисьор!
Никакъв режисьор Якин няма при нас.
Наистина?
- Да, честна дума.
Превод, субтитри и редакция: BEST RIPPER корекции: logimaster19@yahoo.com