The Object Of My Affection (1998) Свали субтитрите
Аз съм Джордж Хенсън и този следобед сме горди да ви представим
нашата адаптация на „Малката русалка”.
Музиката представят Бринкли Трио, водени от помощник учителката Мелиса Маркс.
И сега, нека започваме.
Здравейте, аз съм Нина Боровски и така като гледам всички сте нови,
така че добре дошли в Coggle Hill Community Center.
Аз ще бъда вашият наставник и с вас ще си говорим за каквото пожелаете.
За училище, за проблемите вкъщи, за работа, секс, всичко.
Морските змиорки
Скатовете
Пропуснах ли нещо?
- Скъпа, току що подписах с Кастро.
- Тихо!
Морската фея Сали, ти си.
Знам защо си тук.
Има едно момче, с което излизаме, и той иска да спи с мен.
Само ще те нарани.
- Ти искаш ли да спиш с него?
- Амиии, той е сладък.
Каза ли ти, че те обича?
Да бе, просто иска да ми смъкне панталоните.
Но ти го обичаш? Нина, това правилно ли е?
Вижте, това не знам.
Но това, което знам е, че ако аз искам да правя секс с някое момче,
искам той да бъде мой приятел.
Така че нека започнем с това – харесваш ли го?
Ще ти дам всичко, за да бъда с моя принц.
Ела с мен тогава.
А докато моята помощничка изсвири музикалното заклинание,
аз ще ти отрежа езика!
Свири!
Къде е той?
Кого търсиш, Джордж?
Просто един приятел.
Каза ми, че ако не спя с него, ще си намери друго гадже.
Кийша, не се имам за експерт в любовта,
но знам, че това може да ти съсипе живота.
Да го направя ли?
Можеш да кажеш не.
Непрекъснатото щастие на гаджето ти не е твоята единствена задача.
Имаш училището, семейството, работата си,
твоите приятели.
Ти взимай решенията.
Бяхте страхотни.
Така, подредете се по височина. Хайде. Бързо.
Подредете се, изправи редицата.
- Татко!
- Оооо, беше страхотна! Невероятна!
- Много ми хареса там горе..
- Мамо!
Страхотно представление, г-н Хенсън. Най-доброто досега.
Ами, имахме страхотна Морска фея, както и много добър подбор.
Не бъдете толкова скромен. Виждал съм доста детски представления. До едно са ме отегчавали.
- Това имаше характер. - Характер?
Да, истинско нещо, разбираш ли. Не беше изцяло лигаво.
- Благодаря ви, г-н Милър.
- Наричай ме Сидни. Хайде да вървим.
Джордж, ще имаме няколко гости довечера за вечеря.
- Ще се радваме да дойдеш и ти.
- Ооо, това ще е страхотно. Трябва да дойдеш.
Съжалявам, г-жо Милър, довечера ще излизам с приятел.
Ами, доведи и него. Всички ще очакват да те видят там.
- Наистина?
- Слушай, ти си герой.
Кой го интересува, че мога да намеря милион, за да напише Фидел мемоарите си?
- Ти се бориш с бъдещето на тази страна.
- Ще те очакваме в 19.30.
Беше толкова добра. Не мога да повярвам колко добра беше.
Къде е д-р Джоли?
Щях да убия гаджето си, ако беше пропуснал представлението.
Чао-Чао. Беше страхотно. Бяхте невероятни.
- Просто ми върни два.
- Здравей.
Мерси. Имах факултетен съвет, после метрото….
А после кучето изяде домашното ти.
Ще се видим утре, Джордж.
- Мразя се, че го пропуснах.
- Няма нищо, наистина, всичко е наред.
- Гладен ли си? Хапва ми се суши.
- Искаше ми се.
Току що обещах на Констанс Милър, че ще вечеряме у тях.
Съжалявам, тя направо ме изнуди.
Но не се притеснявай, каза, че ще е съвсем обикновена вечеря.
Джордж, Сидни Милър е най-влиятелният литературен агент в света.
Това, което е обикновено за Милърови, не е обикновено за нас.
А и всъщност се надявах да може да поговорим довечера, насаме.
- Добре ще я отменя.
- Не можеш, важно е за кариерата ти.
- Хайде. Ще поговорим по-късно.
- Сигурен ли си?
Написах го като обикновен учебник, но може да се превърне в бестселър.
Може да стане дори на сериал. Шон Конъри може да го изиграе блестящо.
Може би приятелят ти Джордж може да направи нещо от него.
Той направи невероятно представление този следобед.
- Педагогика ли си учил Джордж?
- Всъщност се подготвях за медицина в колежа.
- Господи. Горката ти майка.
- Джордж.
Джордж, искам да ти представя моята добра приятелка Джойс Майерс.
- О, Джойс.
- Дарлии.
Здравейте. Толкова много исках да видя представлението,
но бях ангажирана с обяд с крал Хюсеин.
Как е той? Сидни очаква книгата му. Ще се преместим ли?
Ами, той е очарователен, а децата му са възхитителни.
Хората не четат вече.
Ние сме пост-грамотно общество и те не знаят какво да правят…
Изглежда д-р Джоли набира популярност сред доведената ми сестра.
- Хората се научават как де реагират…
- Откога сте заедно вие двамата?
- Ами…от 4 години.
- Знаеш ли, Сидни представлява Ру Пол.
Трябва да ви срещнем някой път.
Не мислиш ли, че е време да се преработи Енциклопедията на Американския театър?
- Емери, кога е галата на Павароти?
- Следващата седмица.
Ти направи страхотни неща за тази кампания.
- Изглежда представлението ти е обрало овациите този следобед.
- Децата работиха наистина много.
- Съжалявам, че го изпуснах.
- Ами, няма нищо.
Бях в леглото с крал Хюсеин по това време.
- Джордж Хенсън.
- Нина Боровски. Здрасти.
- Аха, значи ти си доведената сестра.
- Аммм да.
Дам….свалям нивото на партитата на Констанс поне с три пункта.
- Ха, мога да ти помагам в тази част.
- Оо, благодаря ти.
Удоволствието е мое.
Разбрах всичко за теб от д-р Джоли. Съжалявам за вас.
Ето, започва се.
Ела тук. Ела.
Забеляза ли мъжа, който влезе, и сега стои до злата ми доведена сестра?
- Аха.
- Това е съпругът ми.
- Омъжена ли си?
- Не, не съм.
Но тя се надява да се омъжа за него, защото мрази гаджето ми.
Ще я видиш по-късно. Извини ме. Ооо, Джойс.
Добре, чисто е вече.
- Винаги прави така.
- Защо?
Защото гаджето ми е служебен защитник, който няма пукната пара,
аз съм съветник в общински център за социално подпомагане
и живея в апартамент в Бруклин.
Всичко това ми звучи добре на мен. Аз обичам Бруклин.
Да, аз също.
Знаеш ли, някой път трябва да ми дойдеш на гости.
Имам предвид, има няколко хубави апартамента в съседство.
Страхувам се, че не си търся апартамент.
- Така ли?
- Да, аз живея с Джоли.
Но той ми каза на вечеря, че може би скоро ще си търсиш местенце.
Какво ти е казал?
Всъщност, когато разбра, че имам свободна стая, той ме попита дали може да се нанесеш при мен.
- В това няма смисъл.
- Ами и аз си помислих същото.
Не всеки ден каня любовникът на съседа ми по маса за вечеря да живее с мен,
но ако си толкова отчаян и нямаш място….
Нямам представа за какво говориш.
Всичко, което трябва да направим, според мен, е да дадем права на фотографите.
Не мисля, че това ще е толкова сложно.
В смисъл, това ще е толкова доходно.
Знаеш ли, сигурно нещо не съм разбрала.
Може би е имал предвид, че двамата ще се местите в Бруклин.
Какво още ти каза той?
Не сте ли го обсъждали преди това?
Не, от теб чувам.
- Нина?
- О, Боже мой.
Нина, това е Стивън Сейнт.
Здравей. Разпитах Констанс за всичко за теб.
- Здравей, Джордж. Толкова си свежа и естествена.
Той е най-добрият художествен директор в Сатчи.
А ти си сладката психоложка. Това е ненадмината комбинация.
Сестра ми обича да казва, че съм психоложка.
- Всъщност съм социален работник. Здравей.
- Здравей.
Джордж, ще дойдеш ли с мен. Имам проблеми с гвоздея на вечерта.
Ей, смятам, че работата, който вършиш, е прекрасна.
Изисква се много кураж.
Джордж, насреща съм, ако мога да направя нещо за теб.
- Съжалявам. Наистина, съжалявам.
- Какво иска да каже тя?
Лека нощ.
Беше страхотен. Наистина.
И всичките тези жени. Господи.
Те припадаха по теб.
Беше в центъра на вниманието.
А аз бях забит до тази социална работничка.
Е, както и да е.
- Казал си й, че искам да се местя в Бруклин.
- Какво?
По дяволите, Джоли. Казал си й, че се изнасям.
Казах й, че може би ще си търсиш апартамент.
Исках да мине пиесата, за да поговорим за всичко това.
Със сигурност, не си си губил времето.
Джордж, може ли да поговорим за това, като се приберем вкъщи?
- Тук определено не е много подходящо.
- Нима?
Но е напълно подходящо да чуя от напълно непознат, че връзката ми е приключила.
Връзката ни не е приключила.
С кого спиш, Джоли?
Моля те.
Това е просто….
- Много е просто.
- Аз съм прост, затова и преподавам в начално училище.
- Джордж, ставам на 40 това лято.
- Господи.
Но и двамата сме твърде млади да имаме връзка, като спим в отделни легла.
А и не вървеше от известно време.
С кого излизаш, Джоли?
Той е мой студент, но…..
Не знам какво да кажа.
Този студент ли е причината да пропуснеш пиесата днес?
Той беше скъсал с жена и имаше нужда да поговори с някой.
Виж. Искам да съм с него, но не искам да те нараня.
Джордж, ти си най-добрият ми приятел. Какво да направя?
Майната ти, Джоли! Майната му и на студента ти, майната му и на нашето приятелство!
Не исках да ти го казвам, докато не бъдеш готов.
Аз съм добър човек, Джордж.
Страхотен квартал.
Изглежда много спокойно тук, има много семейства.
Виж, ще ти се обадя.
Не мога да хвана „Време е за шоу” или HBO, да не говорим за програмите за храна.
Търся Нина Боровски.
След като оправите при нея, елате и при мен.
- Здравей.
- Здравей.
Това е наистина неудобно.
Стига, влизай.
Зарадвах се, че се обади. Имам предвид, не бях щастлива, че имаш нужда от място за живеене,
но все пак радвам се, че ме потърси.
Хайде нагоре. На втория етаж съм.
Заповядай.
- Страхотно е.
- Добре. Нека ти покажа стаята.
- Много е хубава.
- Няма да й навреди малко собствен стил.
Имам човек в центъра, който може да ти направи пердета.
Страхотно. Няма да е за много дълго.
Ще се нанеса при брат ми, след като настоящата му приятелка се изнесе.
Не бързаме за никъде.
Това е банята.
Това е моята спалня.
- Много е светло.
- Да.
А това е кабинетът.
Това е.
Много е хубаво.
Да, има 7 годежа вече.
Уау. Наистина, брат ти?
Искаш ли да ти уредя среща с него?
О, благодаря, но всичко, което искам, е Винс.
Готово е.
- Може ли да те питам нещо?
- Разбира се.
Как така аз живея тук, а той – не?
Всичко е наред с Винс по начина, по който си е сега. Сядай.
- Добре.
- Мерси.
Спаси ми живота, наистина.
Няма да има топла вода между 2 и 7.
Оправиха ли ви телевизора, г-жо Сарни?
Защо, искаш да дойдеш да погледаш ли?
Така, имаш ключове, знаеш ми телефона.
Копчето на домофона не работи, знаеш това. Корейската храна е срещу входа на метрото.
Отворено е до полунощ. Избягвай салатения бар.
Тостерът е счупен. Използвай скарата вместо него. Пощата идва сутрин.
Не отваряй вратата на мъже, освен ако не мислиш, че аз или ти ще бъдем заинтригувани.
- Аз съм до тук.
- Добре, благодаря ти за всичко.
Няма проблем. Метрото е една улица надолу.
Ще се видим по-късно.
- Какво стана с Винс?
- Нищо не е станало с Винс.
- Какво стана с Джоли?
- Нищо не е станало с Джоли.
Опитах се да ти се обадя тази сутрин, но той каза, че си се изнесъл.
Направихме го събота вечер.
Хубаво ли беше?
Всичко беше наред до неделя, когато го видях с друго момиче.
Кийша, аз обичам секса. И харесвам мъжете, много.
Но не смятам, че трябва да си губя времето с мъж,
който не вижда нещата по начина, по който ги виждам аз.
Имам предвид, наистина ли имаш нужда от това момче?
Това е Земята. А това кабърче тук – сме ние.
А лампата тук – това е Слънцето. Защо става тъмно?
Земята се върти.
Много добре. Земята се върти. От къде знаем това?
От Коперник.
Нина?
Нина, ти ли си?
Здравей, Джордж. Винс МакБрайд. Знаеш ли, Нина ми разказа всичко за теб.
- Приятно ми е.
- Да, радвам се, че си тук, приятел.
Чувствам се по-добре, като знам, че някой държи под око момичето ми.
- Здравей. Винс, запознай се с Джордж.
- Ние сме вече стари приятели. Ще се присъединиш ли за чаша чай?
- Не се налага да се обличаш официално заради мен.
- Всъщност, Джордж,
можеш да си свалиш всичките дрехи и Винс едва ли би имал нещо против.
Непрекъснато се заяжда с мен, а аз съм влюбен до полуда в нея.
Не си ли доволен, че си тук с нас?
Може би веднъж ми се доиска да бъда учител.
Знаеш, да се добера до тях, докато са млади.
Да им покажа, че не е задължително някой друг да държи всичките карти и да ги подрежда.
- Разбираш ли за какво говоря, Джордж?
- Да, разбира, Винс.
Не. Хем разбира, хем нищо не разбира.
Защо не преподаваш в държавно училище, Джордж?
Имам работата си в училище Бринкли.
Но ти си гей. Няма ли да протестираш, че те лишават от права?
- Не можем ли да говорим за кино?
- Чакай малко.
Имаш ли нещо против да те попитам колко печелиш?
Изкарваш ли по повече от 400?
Малко повече от 500.
Всемогъщи Боже. А всички те са милионери.
Не биха могли да си позволят обяд с това, което ти плащат.
Трябва да организираш учителите, Джордж. Ще ти помогна за това.
Всички сте прецакани. И ти го знаеш, нали?
Е, благодаря. Всичките съвети бяха страхотни.
Но, опасявам се, че трябва да ставам много рано утре, така че….
- Беше ми приятно, че се запознахме.
- И на мен.
Лека нощ, Джордж.
Лека, Джордж.
Ти го тероризираше.
За какво говориш? Просто проведохме един приятен разговор.
Каза му, че има неподходяща работа и не изкарва пари.
Не, не, не. Не си слушала.
Казах му, че има добра работа на неподходящо място и не изкарва пари.
Та ти дори не го познаваш.
Това никога не ме е спирало.
Доведената ми сестра е права. Ти си булдозер.
Какво имаш предвид? Аз съм секс-машина.
Разсърдих ли ти се, когато покани гей да живее тук, а не мен? Не.
- Не, аз го харесвам.
- Винс, не се налага да го харесваш.
Но има едно нещо – как му харесва да живее с теб, а не с мен?
Той не живее с мен, само за две седмици е тук.
Не, той няма да се премести никога. Ще се влюби в теб и вече няма да е гей.
- Ти си луд.
- Не и ако гледаш това, което гледам аз.
- Винс.
- Какво?
Влизай вътре.
- Хей.
- Здравей.
Малка закуска през нощта. Лош навик.
Тихо, Винс спи.
Той всъщност е много добър.
Просто се чувства заплашен от теб.
- Това е безсмислено.
- Не, не е.
Попита ме същото, което и ти.
Защо аз живея тук, а не той?
Именно. Може би трябва да си наставник.
Обичаш ли го?
Да.
Каквото и да означава това.
Просто не знам, дали би трябвало да живеем заедно.
Винс наистина може да изпълва стаята.
Обичаше ли Джоли?
Е, кой знае.
Мислех…мислех, че го обичам.
- Ооо, Боже…
- Джордж, съжалявам.
Не, това е…това е много глупаво, но…
Знаеш ли, знам, че е боклук.
Но все ми се иска да го видя, че идва.
Нищо лошо няма в това.
Просто си му имал доверие.
- Но ти не би допуснала това да се случи.
- О, да, разбира се.
Аз нямам доверие на никого.
Особено на изкусителни, добре изглеждащи, интелигентни мъже като Джоли.
А той има страхотен вкус.
Едва ли има толкова добър вкус.
Иначе щеше да е още с теб.
Благодаря ти.
- Трябва да идем на танци.
- Моля?
В общинския център има всеки петък вечер. Ще ни запиша.
Трябва да мислите за всеки танц, като за три минутна любовна афера.
Момче и момиче се срещат. Влюбват се в музиката….
и звездите, и оркестърът……
И после, после трябва само да са част от това.
Нямам си на представа какво правя.
Аз не мога да танцувам.
- Дори да танцувам не мога.
- Просто се усмихни.
На пръсти, на пръсти. Вие сте пеперудки.
Това ляво или дясно означава?
Главата повдигната, нагоре, нагоре.
Повдигни главата, девойко, повдигни я.
Ще ти уредим среща. Това решихме с Кенеди.
В крайна сметка, за какво са братята?
-Почивам си все още.
- Не – ти бягаш.
Когато ти се обадя все си вкъщи или танцуваш мамбо с хазяйката.
Това не е здравословно. Трябва да се върнеш към живота си.
- Нали така, съкровище?
- Абсолютно.
Скъпи, трябва да се връщам в списанието. Беше ми приятно, че се запознахме.
- Да, и на мен.
- Е, какво мислиш?
- Одобряваш или не?
- Изглежда ми добра.
Ще ти уредя среща.
Не искам срещи. Имам си много приятно гадже.
Той е болшевик.
- Животът ти не върви наникъде.
- Защо пък трябва да се движи?
Защото в един момент все пак трябва да се погрижиш за себе си.
Аз се грижа за себе си. Просто нямам нужда от нещата, от които ти имаш нужда.
- Трябва да се срещнеш с този мъж.
- Какъв мъж?
Ами лекар е – уши, нос и гърлени болести.
Тъкмо беше на корицата на New York magazine.
Джордж, в един момент трябва да започнеш да се грижиш за себе си.
Аз се грижа за себе си.
Чуй ме. Той е лекар уши, нос и гърлени болести.
Но на мен ми няма нищо.
Дори настинка нямам.
Нямам никакви допирни точки с него.
Просто изпий едно кафе с него.
Обещавам ти, няма да съжаляваш.
Аааа
- Аъ, Джордж Хенсън?
- Дам.
Оо, аз съм Джонатан Голдстийн.
Очарован съм. Брат ти е сладък, но ти си направо неустоим.
Някой казвал ли ти е, че приличаш на праскова?
Не.
Значи, ти си специалист по уши, нос и гърлени болести?
Това е, как да кажа, професионалното ми аз.
Иначе интересите ми отиват под кръста.
Това е…ха…..
Чух, че си на корицата на New York magazine.
Имам 3000 нови пациента, 6000 предложения за брак,
но нито една истинска среща.
- Още едно питие?
- Да.
- Мислиш ли, че е добре?
- Кой?
Джордж. Той не е бил на среща от известно време, а хората могат да бъдат много гадни.
Напишете и пощенския код.
Нина, той има среща с известен лекар.
Г-жо подпишете тук…
Какво ще правим, ако го доведе вкъщи?
Ами, ние ще сме щастливи в стаята си, а те ще бъдат заети в тяхната.
Звучи доста натоварено.
- Г-н Шапиро, попълнил сте всичко.
- Може ли да пипна носа ти, като лаленце е.
Г-н Шапиро, трябва да ви предупредя, че тази жена има съквартирант-хомосексуалист,
който няма намерение да се изнася.
- Голяма работа, всички са гейове днес.
- Кажете му го, г-н Шапиро.
- Гей?
- Да, г-жо.
О, дъщеря й е лесбийка и тя е много горда с това.
- Виждаш ли.
Г-жа Очоа е президент на New York Mothers of Latino Lesgians.
Браво на вас. Вие сте добра майка.
Ние сме различни. Ние сме тук. Свиквайте. Не се ебавайте с нас.
Г-н Шапиро, проблемът ми е, че аз обичам тази жена и искам да живея с нея.
- Можеш ли да й осигуриш добър живот?
- Разбира се, аз съм адвокат.
О, адвокатите са отвратителни. Омъжи се за мен, скъпа.
Аз бях в бизнеса с детски обувки.
- Ехо?
- Здравей.
- Там ли си?
- Тук съм.
- Здравей.
- Хей.
Къде е д-р Голдстийн?
Не знам. У дома си.
Помислих си, че може би….
Аз пък си помислих по-добре не. Напомни ми….
никога да не излизам на сляпо.
Не ти се налага. Просто кажи не.
Лека нощ.
Лека нощ.
- Много добре. Браво, Силвия, чудесно.
Браво, много по-добре.
Не, не, не. Главата нагоре, младежо.
- Извини ни.
- Разбира се.
- Здравей, Нина.
- Здрасти, Дани.
- Помощ.
- Гледай мен.
- Не, не, не. Престани, Дани…..Г-жо Рейнолдс, моля ви.
- Т-А-Н-Г-О
T-A-Н-Г-O.
T-A-Н-Г-O.
T-A-Н-Г-O.
T-A-Н-Г-O.
Моля ви, младежи, станете.
Сега, едно, две, завъртане, едно, две, завъртане.
Леко и плавно.
Усмихнете се, г-жо Хюстън, нека музиката ви носи.
Да.
Бързо, стъпка, стъпка, стъпка.
Много добре, младежи, много добре.
Чудесно, наблюдавайте ги.
Толкова е секси.
- Джийн Кели?
- ммм, да.
Въобще не е мой тип.
Какъв е твоят тип?
Различен, зависи.
- С кого спа за първи път?
- Какво е това, викторина?
Какво? Искам да знам.
Луси-Джейн Парнел.
- Какво?
- Балът на гимназията Балтимор.
Накарах я да се чувства наистина добре.
Спал си с момиче?
Да. Луси беше гаджето ми в гимназията.
И какво…какво се случи?
Ами, отидох в колеж и открих, че повече се
заглеждам по футболния отбор, отколкото по мажоретките.
И така осъзнах, че съм гей.
Какво стана с Луси-Джейн?
Ами, предполагам, че се е омъжила.
Или управлява застрахователна компания.
Нямам представа, Аз…..
Беше толкова сладка.
И танцуваше страхотно. Боже мой, Луси можеше да изтрие пода.
Красива ли беше?
Да. Имаше много големи очи….
и нацупена, малка уста….
и носле,
което приличаше на лале.
Исках да го докосвам.
Това беше най-естествения и ….
Майната ти, Джордж, майната ти.
- Просто исках да го пипна.
- Престани, не ме гъделичкай. Не започвай.
Вчера учихме за Великден….
а днес ще говорим за еврейската Пасха.
Баща ми е евреин, а майка ми – будистка, ново време какво да се прави.
- Добре.
- Майка ми е от Епископалната църква, а гаджето й – от нравствената.
- Уау.
- И двамата ми родители са последователи на Лутер.
- И какво от това, двамата ми родители са реформатори.
- Сега се връщам.
- Добре.
Кога разбра?
Преди около час.
Не знам какво да правя.
- Кажи ми какво да направя.
- Не мога.
Може би трябва да поговориш с Винс.
- Той е бащата все пак.
- О, Винс.
Винс вярва в правото на избор на жената, доколкото той прави избора.
Не. Не мога да говоря с Винс, докато не реша какво искам аз.
Имам нужда от малко време да помисля.
Тук, до теб съм, Нина.
Каквото и да поискаш от мен, ще го направя.
- Не е говорила с мен от три седмици.
- Не е нещо лично.
- Била е заета.
- С някой друг ли се вижда?
Тя е много красиво момиче. Мъжете непрекъснато я свалят.
Няма друг, Винс.
Вие все още прекарвате много време заедно, нали?
Какво правите заедно?
Ами, разговаряме…ходим на кино.
Понякога танцуваме. Обичайните неща.
Ходите на танци. И после какво?
Ами прибираме се, лягаме си и гледаме телевизия.
Добре.
Но ти не си заплаха за нея. В това ли е привличането?
- Не съм сигурен какво точно имаш предвид.
- Знаеш какво имам предвид, Джордж.
Предлагаш ли й нещо повече от приятелство?
Разбира се, че не предлагам нищо повече от приятелство.
Реших какво ще правя.
С теб съм, каквото и да си решила.
Джордж, ще задържа бебето.
- Така ли?
- Да.
Това е чудесно.
Ще бъдеш прекрасна майка.
Щастливо бебе.
И, Нина, ти ще направиш Винс МакБрайд най-щастливия човек на света.
Това е страхотно.
Аз ще отговарям за музикалното образование.
Кажи на Винс, че аз ще избера всичките песни.
Това е толкова хубаво.
- Добро решение.
- Джордж, може ли просто да го отпразнуваме?
Джордж, би ли отглеждал това дете с мен?
- Разбира се.
Аз ще съм Чичо Джордж! Няма да можеш да се отървеш от мен.
Всъщност, мислех си да продължим да живеем заедно, като семейство.
Ами Винс?
Ами, той е бащата. Няма какво да говорим за това.
Винаги ще бъде в живота на детето ми.
Но не го виждам вкъщи до мен.
А теб – да.
Не можеш да сториш това с Винс.
Джордж, баща ми се е оженил за не когото трябва,
защото е мислил, че това ще бъде добре за мен.
Не мога да причиня това на детето ми.
Аз, Винс и детето….
-няма да се получи.
- За Бога, Нина, Винс е бащата.
Би трябвало да бъдеш с бащата на детето ти.
Не виждаш ли колко вълнуващо може да бъде това?
Ти обичаш децата. Можеш да отгледаш дете.
Не искам да се омъжа за Винс и не се налага да се омъжа за Винс.
А аз не искам да се оженя за теб.
Джордж, аз не ти предлагам брак.
Може да го направим по наш си начин.
Никое от правилата не намира приложение.
Става късно.
По-добре да вървим.
Няма ли поне да помислиш върху това?
Разбира се.
Аз съм…..
Знаеш…..
- Ало.
- Нина, скъпа.
Ние сме на пресечка от теб, ходихме да хапнем в Бруклин.
- И си помислихме, че може да се отбием.
- Трябва да пишкам!
- Спокойно, почти пристигнахме.
По дяволите, беше Констанс.
Не може да са вече тук.
- Здравей.
- Не може да бъде.
- О, Винс, да беше се обадил.
- И какво щеше да ми донесе това?
Сидни и Констанс идват насам.
Страхотно. Нося достатъчно храна. Джордж още ли е тук?
- Да, тук е.
- Ооо, чудесно. Цялата банда отново заедно.
- Ще бъде точно както в старите времена. Отслабнала си.
- Добре съм.
- Трябва да поговорим.
- Ние говорим!
Още хляб, салам, всичко, което обичаш,
сирене, херинга и разбира се, малко прясна моцарела.
Винс, колко хора още очакваш?
Помислих си, че още някой може да се е нанесъл тук.
Не знам какво става тук, Джордж. Та тя дори не говори с мен.
Нямаш ли повече чинии? Защо идват Констанс и Сидни?
Аз ще отворя.
- Джордж!
- Здравей, Морска фея.
Извинете, купон ли има горе?
- Не, ние просто идваме да видим Нина.
- Джордж, купон ли има?
- Кажи ми. Купон ли ще има горе?
- Не, няма да има купон.
- Кажи на гостите, че след 8 няма топла вода.
- Благодаря.
- Чудесно! На кого му трябва портиер, като има г-жа Сарни.
- Просто побързай и влез вътре.
- Знаеш ли, наистина ти завиждам, че живееш тук, Джордж.
- Нима?
Разбера се, кому са нужни столова, прислуга, килери, официални вечери?
Всичко това причинява главоболие.
Уйлям Стайрън е живял точно на такова място, когато е написал „Изборът на Софи”.
Сидни, за какво, по дяволите, говориш?
- Здравейте, може ли?
- Избягваш ме.
- Не, не.
- Здравей, миличка. Как си?
Как изкарваш лятото без климатик?
- Здрасти, Вини.
- Здрасти, Сидни. Ще хапнеш ли?
Оо, това изглежда добре. Кого защитаваш сега?
Две деца от Бронкс, обвинени в изнасилване и нанасяне на побой.
Нека ти кажа нещо. Почни да защитаваш някоя едра риба,
независимо дали ще спечелиш или загубиш,
и ти обещавам два милиона за книга.
- И между другото, няма нужда да я пишеш ти.
- Не съм в шоубизнеса.
Повечето хора от професията ти не бягат от малко публичност.
- Трябва да помислиш за „Заседания на живо”.
- Той не желае да мисли за „Заседания на живо”.
Това е страхотно. Ти ли я донесе, Джордж? Може да ям това всеки ден.
Дай ми тази херинга или ще те слушаме цяла нощ.
- Какво ще слушаме цяла нощ?
- Сали, измий си ръцете.
Нина, къде беше?
Не си се обаждала и на Констанс? Как си успяла да оцелееш без нейните невероятни съвети?
Извини ме, Винсънт. Ние говорим всеки ден. Много сме близки.
Кълна се, по-топъл съм от коза в Китай. Не ми е добре.
- Не може ли да влезе малко въздух тук?
- Добре.
- Какво криеш от нас?
- Да не би да скъса с него най-накрая? Толкова съм горда с теб.
Никой не е късал с мен. Защо не си гледаш твоите собствени неща?
Скъпа, мислиш ли, че мога да се отровя от храна толкова бързо?
- Нямаш ли климатик или нещо?
- Ще донеса вентилатор.
- Чакай, не можеш да вдигаш такива неща?
- И защо не?
Добре съм. Нищо ми няма.
- Джордж, какво, по дяволите, става тук?
- Недей да говориш така пред детето ми.
- Бети, мисля, че е време да се прибираме.
- Бети беше предишната ти жена.
- Аз съм Констанс, помниш ли?
- Ооо, Боже.
- Спиш ли с нея?
- Винс, аз съм гей!
- Така ли?
И това е достойно и чудесно решение.
Сидни, млъкни. Джордж, какво става тук.
Да не си бременна?
Ооо, Боже мой, бременна си.
- Джордж, какво става там?
- Кой е бащата?
Знаех се, кучи сине. Знаех се, че на можеш да си държиш лапите далеч от нея.
Винс, Винс, успокой се. Детето е твое.
Свържете ме с болница Ню Йорк, спешното отделение.
- Мое ли е?
- И мое.
Мое е? Мое е?
Доктор. Искам да говоря с някой доктор.
Джордж, всичко ли е наред там горе?
Ще видиш ли какво става? Не мога да чуя нищо.
Да ти донеса ли нещо?
Искам да говоря с гастроентеролог.
Какво, по дяволите, става?
Всичко е наред, г-жо Сарни.
Помислих си, че някой е умрял, и е паднал на пода. Исусе.
- О, Боже, о, Боже.
- Дай ми телефона и легни.
Не трябваше да ядеш херингата.
Това не е за теб. Звучи наистина откачено.
Напоследък не съм я виждал, защото прекарва цялото време в апартамента на Винс.
Което е правилно. Абсолютно правилно,
но какво говори това за нашето приятелство?
Може би не съм означавал толкова много за нея.
Звучиш така, все едно говориш за бившия си любовник.
Защо всичко за теб трябва да бъде свързано със секса?
- Можеш да се сближиш с жена, без да е нужно да спиш с нея.
- Наистина? Не бях забелязал.
Сигурен съм, че Винс не й позволява да се доближава до мен.
Трябваше да бъда по-отзивчив.
Имам предвид, можеше да бъде вълнуващо.
Да, разбира се, че можеше да бъде вълнуващо.
В основата на нещата тя искаше да спи с теб.
- Това е безсмислено.
- Виж и двамата сме сладки.
А и познавам жените. Казват ти, че искат да бъдете приятели,
но всъщност искат [да те……изчукат]
Добре, както и да е. Въпросът е,
че вероятно ще трябва да се изнеса, защото тя ще иска да се отърве от апартамента,
- така че се надявах да ме приютиш у вас за няколко седмици.
- Да…
- Здравей, скъпи.
- Здрасти.
Не си се срещал с новата ми годеница. Суни, Джордж. Това е брат ми, Джордж.
Джордж, това е Суни от хирургията.
- Браво, малко по-внимателно.
- Къде отиде?
Ето там.
Благодаря.
Добре. Готов ли си? Изправи се, така ще нараниш коляното, нали?
- Дам.
- Добре.
Блокирай с тялото.
А след това правиш крачка, точно така.
- Добре. Готов ли си?
Чакай. Спри се там. Добре.
Обърни се към мен сякаш ще подаваш.
Готов ли си?
По-бавно. Така.
Да идва отгоре. Справи се чудесно миналата седмица.
Добре. Опитай отново.
Първоначално йодът не въздейства върху разтвора на витамин С,
но вижте какво става, когато добавя още малко.
Този процес се нарича титруване.
Има ли нещо, което това момиче не може да прави?
Да гледа телевизия. Много е лоша в това.
- Дъг.
- Здрасти, Сидни. Как си?
- Джордж, чичо Джонатан казва, че те познава.
- Така ли?
Да вървим, Нейтън. Добра работа, Мери. Справила си се чудесно.
- Разпозна ли ме в моето докторско амплоа?
- Джордж?
Свободен ли си следващата седмица? Знам един страхотен клуб.
- Малко се поувлякох.
- Само да видя един приятел.
- Беше ми приятно, че се видяхме.
- Мястото е невероятно. Било е пазар за месо преди това.
- Какво правиш тук?
- Оо, обещах на Сали да дойда.
- Толкова се радвам да те видя.
- Аз също.
- Как си, Винс?
- Джордж.
За малко да не успеем. В първото тримесечие има слабост в стомаха.
- Да. Винс стана експерт в областта на бременността.
- Харесва ми.
- Джордж, липсваш ни. Трябва да дойдеш да ни видиш.
- Винс.
Официално няма такова нещо като „ние”. Все още има ти, и все още има аз.
- Добре.
- Като лепило е.
Мадам Рейнолдс питаше за теб миналата седмица.
- Ще ми е приятно да ида да потанцувам.
- Само ако не се уморяваш много.
- Джордж, кога е награждаването?
- След 20 минути.
Награждаване? Джордж, какво стана с Кубертеновия принцип:
”Не е важно да спечелиш, важното е да участваш”?
Аз не смятам, че трябва да има награди, но родителите искат това.
Това разрушава тази страна. Манията да бъдеш номер едно на всяка цена.
- Всичко започва ето така.
- Напълно съм съгласна.
Опитвам се да създам в тези деца чувство на взаимност.
Не можеш да го направиш, повярвай ми. Родителите им са естествени убийци.
Винс, това са такива глупости.
Не познавам човек, който да се съревновава повече от теб.
Да съм казал нещо против борбата за самоусъвършенстване?
- Да съм казал това?
- Боже Господи.
Поне тук има някой, който оценява какво искам да кажа.
- Как се казвате?
- Аз съм Мелиса Маркс, помощник учител.
Ще избухна, махни ме от тук.
- Права си.
- Не съм искала да идва.
Абсолютно си права. Няма да се получи.
Знаеш ли, впрочем, че и двамата сме бременни?
Първо започна да ни прилошава и на двамата.
После повръщахме заедно. След това и на двама ни правиха ехография!
Нина няма да се получи - ти, Винс и детето….- лошо е за всички ни.
- Стига бе, Шерлок.
- Ти ми направи предложение, което никога не съм отхвърлял.
Моля?
Вчера прекарах целия следобед да гледам едно дете и баща му да си подават топка.
Винаги съм смятал, че мога да възпитавам децата, но
някой друг, истински мъж, като Винс, да ги води вкъщи.
След това си помислих: „Не е нужно все аз да съм този, който
гледа как си отиват.”.
”Не е нужно винаги да бъда този, който
чака лошият момент да отмине”.
За първи път си помислих, че аз мога да бъда
мъжът, който казва лека нощ.
Какво искаш да ми кажеш?
Искам да ти кажа ДА.
Съжалявам, че прекъсвам този момент, но е време да си вървим.
Няма да се прибера с теб, Винс.
Връщам се в Бруклин.
Не можеш да се върнеш в Бруклин тази вечер.
Имаме час при доктора утре сутринта.
Не, нямаме.
Аз имам час при лекаря.
Добре. Започваш да се оплиташ в тези безсмислици, Нина.
Добре, Винс. Не се получава.
- Можем ли да го обсъдим по-късно.
- Не. Не, трябва да говорим сега.
- Пред него?
- Да, Винс. Опитах се да говоря с теб насаме,
но ти не ме слушаш.
Джордж, това е между мен и Нина, разбираш ли?
Ти се опита достатъчно да ни навредиш. Сега е време да се разкараш от живота ни, по дяволите.
Не, Винс. Това е моето училище и ти не можеш да ми казваш какво да правя.
Нищо не е както беше, откакто ти се появи.
Това прави ли те щастлив? Това ли правиш за децата?
- Винс, престани. Поне веднъж ме чуй…
- Не, ти ме чуй.
Ти не го виждаш какъвто е наистина. Той е едно малко лайно, което само създава проблеми.
Винс,
искам да отгледам детето си с Джордж.
Знаеш ли какво?
Аз пък искам да го отгледам с човек на Луната.
Защо, поне веднъж за Бога, не чуеш какво иска да ти каже тя?
- Не си ти човекът, който да ми каже как да се отнасям с жена.
- Винс, успокой се най-накрая.
Не, няма да се успокоя!
Много сте нахални, вие педерастчетата.
Прецаквате личният живот на жените, но не можете да поемете никаква физическа отговорност за това.
Чуй ме. Не.
Когато това дете дойде при теб и те попита кой е баща му,
му кажи, че баща му не иска да погледне никога повече майка му.
Горе главата, девойче.
Искате ли да чуете как бие сърчицето му?
- Може ли?
- Да, разбира се.
Това е невероятно.
Джордж Хенсън.
Стийв Касило?
Уау!
Не си човек, който съм очаквал да видя тук.
Това е моята приятелка, Нина Боровски.
- Да, мога да видя това.
- Здравей.
Не, тя ми е приятелка, приятелка, това……
Тя очаква дете.
- Мога да ви направя отстъпка за това.
- О, просто разглеждаме.
Да, ние…..
Разглеждайте спокойно наоколо.
Добре.
Лимонада?
Благодаря.
О, Господи…..
в къщата на супер агента Сидни Милър този уикенд.
Сред гостите бяха Ан Райс, крал Хюсеин и ген. Колин Пауъл.
- Горещ купон в средата на лятото.
- А ние защо не бяхме поканени?
Слава Богу, че ние не бяхме поканени.
Джордж, кой беше този мъж в бебешкия магазин днес?
Излизах с него преди Джоли.
Знаеш, че ако искаш да го поканиш тук
можеш да го направиш.
Ммм-да.
Мога да спя в твоята стая.
Какво, ако ти кажа:”Чудесна идея, ще му звънна веднага”?
Бих казала: „Чудесно”.
Това не е брак.
Не искам да те карам да се отказваш от живота си.
Не го и правиш.
Чудесно.
Ще му се обадиш ли?
Всъщност, довечера заминавам с него за Париж.
- Така ли?
Просто не обичам тайните, Джордж.
Какви тайни? Аз ти казвам всичко.
Просто ми обещай, че ако нещо в живота ти се промени, ще ми кажеш.
Нищо няма да се промени. Не отивам никъде. Това тук не е прищявка.
- Не ти ли липсват мъжете?
- Разбира се. Понякога.
А на теб?
Предполагам.
Но не ми липсват, когато съм с теб.
Мислиш ли, че повечето женени двойки са щастливи колкото нас?
Надявам се.
Защото ние сме доста щастливи.
Предполагам, че сексът не е нищо особено.
Дори с Луси Джейн?
Обожавам те, Нина, наистина.
И аз.
- Ало.
- Джордж, здравей.
Джоли е. Как си?
Виж…..
Знам, че мина доста време, но….
е, аз казах, че ще се обадя….
и……о, господи……
- Нещата са толкова странни.
- Предполагам.
Кой е?
Брат ми.
Джордж, там ли си?
Да, Нина те поздравява.
Бях сигурен, че си с някого, и затова
всъщност не се обадих досега.
Да, Нина още е тук.
Джордж, толкова е хубаво да чуя гласа ти.
Изненадан съм, че дори говориш с мен. Държах се като пълен идиот.
Виж, помолиха ме да участвам в Конгреса на критиците
в стария ти колеж след две седмици.
И се сетих за времето, което прекарахме там.
Това беше първата ни Коледа заедно, помниш ли?
И искаш да дойда с теб?
Колко мило от твоя страна.
Не бих се учудил, ако не искаш да ме видиш никога повече….
Но…
За мен би означавало много да бъдем…заедно.
Направих резервация в малкия сладък хотел, в който бяхме.
Добре, ще ти се обадя да ти кажа дали ще мога.
Мисля за теб през цялото време.
И…..което е най-важно,….
Наистина ми липсваш.
Добре…ще се чуем скоро.
Къде иска да отидете?
В колежа ми.
Среща на випуска?
Нещо подобно.
Нина, беше…Джоли.
И ще отидеш ли?
Не знам.
Това обикновено означава да.
Мразя, че ме познаваш толкова добре.
- Здравей.
- Здравей.
Изглеждаш чудесно.
Обичам това.
- Ще ти се обадя в Констанс утре сутринта, бебчо.
- Обещаваш ли?
- Обещавам.
- По кое време?
Рано. Обещавам.
В повечето случаи не бих отишъл на подобна конференция. Но те настояха и…
а и не вреди да бъдеш от страната на критиците.
Ооо, книгата ми! Казах ли ти, че ще я издадат и в Англия?
Невероятно е за американски учен да се справя толкова добре в Европа.
Добре ли си, скъпи?
Как толкова бързо се върнахме до фазата „скъпи”?
Може би не е трябвало да я напускаме.
- Как е студентът ти?
- Върна се при гаджето си.
Той…е просто едно объркано дете.
И сега искаш да сме приятели? Просто искам да знам.
- Точно там е проблемът ти, Джордж.
- Къде?
Липсата на самоувереност.
Нямаш представа колко си важен за мен.
- Благодаря ти.
- Много си мислех за теб.
Живееш с жена в някаква дупка в Бруклин, а аз съм самотен
и..и ми липсваш.
Може да бъде по-добре от това.
- Нина!
- Здравей.
За малко изпусна Стивън Спилбърг и Питър Дженингс.
О, обзалагам се, че ми пращат поздрави.
Скъпа, не започвай почивните дни по този начин. Имам достатъчно други проблеми.
- Какво си облякла?
- Здравей, скъпа. Как си?
- Добре.
- Къде е Джордж?
Джордж е със стария си приятел, там, където трябва да бъде.
Констанс, той не е със стария си приятел.
Ти ми каза, че е заминал с д-р Джоли.
- Това не означава, че е с него.
- Сали, седни и си сложи колана.
Скъпа, искам да си починеш този уикенд.
Да се разхождаш. Да ядеш добра храна.
Остави ни със Сидни да се погрижим за теб.
- И на мен.
- И на Сали.
- Да, скъпа.
- Ще имаме хубава, отпускаща вечеря.
Само няколко стари приятели. И Стивън Сейнт ще дойде.
И няма да повярваш! Умира от желание да те види.
Направила си му страхотно впечатление на онова парти.
- Здравейте.
- Д-р Робърт Джоли.
А, да, д-р Джоли. Три вечери и гигантско легло.
- Две легла.
- Мисля, че нямаме свободна стая с две легла.
- Ще вземем с едно.
- Извинете. Моята стая е с двойка.
- Ще се радвам да се разменим.
- Сигурна ли сте, г-жо Скинър?
- Разбира се.
- Благодаря, г-жо Скинър.
Безсмислено е две момчета да спят заедно.
- Точно след стълбите.
- Благодаря.
Мислех, че трябва да има някакво намаление.
Ами, това е намалението. Точно след столовата.
Д-р Джоли, предполагам.
Родни Фрейзър.
Вие сте една от причините да се съглася да дойда тук.
О, благодаря ви. Виждам, че не сте изгубили от чара си.
- Впрочем,
поздравления за "Джордж Бърнард Шоу".
- Благодаря ви.
- Толкова е…….
приятно да прочетеш мнението на американски автор по въпроса.
О, това е Пол Джеймс. Д-р Робърт Джоли.
- Приятно ми е.
- Струва ми се, че не съм срещал приятеля ви.
- Джордж Хенсън
- Приятно ми е. Пол Джеймс.
- И вие ли сте в театъра?
- Не. Завършил е колежа, който ни е домакин.
Нима? Завръщане към корените.
Е, надявам се да ви видя отново и двамата….
наоколо. Нали?
- Довиждане.
- До скоро.
Чудя се дали г-жа Фрейзър таксува на час?
Нека ти кажа нещо. Когато първата ми съпруга ме напусна,
искаше да ми вземе клиентите.
Имам предвид, разбирам къщата, колите,
но клиентите ми. Клиентите ми.
Знаеш ли, след последната ни среща,
се подложих на много сериозна терапия,
а и се записах на йога.
- И напуснах рекламния бизнес.
Знам, че може да ти се строи преждевременно, но
съм готов да бъда баща на детето ти.
Лека нощ.
Лека нощ.
И нашите благодарности към г-жо Гутиерез за
изключително интересния въпрос и вдъхновения отговор
от програмата.
И сега се насочваме към….
друг въпрос от г-жа Гутиерез.
О, да – Какво е мнението ви за големите литературни творби,
претворени в музикални комедии?.
Така, това звучи като за един от нашите академични колеги. Професоре.
Така, ще започна като кажа, че…
Мисля, че My Fair Lady е пълно деформиране на Пигмалион на Шоу,
като Уестсайдка история - на Ромео и Жулиета.
Но аз мразя мюзиклите. Аз, ъъъ…..
вярвам, че те са без интелектуален потенциал, популистки….
и….направо опасни.
Така, това е мнението на д-р Джоли.
Виждал съм изпълнения
в клубове за запознанства в Берлин,
в които е имало повече театрално въздействие,
отколкото всичко, което съм гледал на Бродуей.
Имате предвид, жени, потопени в шоколад? Такива неща ли?
Говоря за сериозни актьори.
Никога няма да забравя брилянтното изпълнение на
на Бетовен на Улрика Шинкел
сред останките на Райхстага.
И нещо, което ще е от изключителен интерес за теб, Родни,
е, че театрите в Германия са пълни с млади хора.
Нина! Отиваме на пикник на плажа.
О, мила, очаквам да ми позвънят.
О, мамо, Нина чака да й се обадят.
Скъпа, иди доведи баща си. Върви!
- Ще дойда по-късно. Обещавам.
- Господи!
Всеки път, като погледна към теб, виждам гримаси.
- Ти си гост тук. Може да направиш поне усилие.
- Направих.
Стивън ме обича.
Надявам се, че осъзнаваш, че той в момента е в леглото със старото си гадже.
- Кой, Стивън?
- Човекът, чието обаждане очакваш.
- Знаеш ли,
аз харесвам хомосексуалистите.
Само дето имам малък проблем, когато бременната ми сестра е влюбена в гей.
- Не съм влюбена в него.
- Честно казано,
дори, когато бях отчаяна от сватбата със Сидни, не съм се докарвала до твоето състояние.
А Сидни дори не е гей. Но ти го направи.
Това е по-шантав избор дори от Винсънт.
Дори не спиш с него.
Може ли да те попитам нещо?
Кога за последен път сте правили секс със Сидни?
Не това е смисълът.
Именно. Не се ли свежда всичко до приятелството?
Да. Но нормалните хора започват от някъде,
където ти и детският учител никога няма да стигнете.
Погледни и себе си. Трябваше да станеш психиатър.
Аз съм социален работник, Констанс!
Няма ли да ме оставиш да живея проклетия си живот?
Чети ми устните.
Джордж е Г-Е-Й. Гей.
Това означава, че той не спи с жени.
- Той е спал с жена.
- Моля?
Луси-Джейн Парнел.
О, моля те. Не ми казвай. В гимназията?
Всички те опитват с жена в гимназията.
Но ти си достатъчно наивна да градиш върху тази база
възможност да го върнеш към чувствата му.
Нина, начален учител-гей е еднопосочен билет за никъде.
Би било чудесно да съм на място като това.
Да чета, да спя, да имам страхотни разговори. Секс.
Всъщност, няма много от него. По-скоро доста приказвахме за това.
- Играл ли си някога?
- Аз? Не. Не съвсем. Ти актьор ли си?
Е, опитвам се.
Така срещнах Родни. Участвам в световния му театрален клас.
Какво избира той от световния театър?
Ами, Родни е доста придирчив. Той харесва Damn Yankees и Шекспир.
Но само да чете. Не е виждал представление, което да задоволи стандартите му.
Приятелите ти актьори не се ли сърдят, че си с критик?
Всъщност, никога не съм „бил с него”, когато съм с него.
Просто той дойде при мен веднъж след лекциите
и оттогава е нещо като мой ментор и семейство.
О, мислех, че живеете заедно. Съжалявам.
Ние живеем заедно.
Той ми предложи отделна стая, за да мога да пестя пари за театрални уроци.
Аз винаги съм страдал от лошата си преценка.
Първи курс се сблъсках с младеж на име Тротър Бул Трети.
Изглеждаше точно като един от тези гребци.
- Изглежда ми доста добра преценка на мен.
- С изключение на това, че имаше приятелка.
Значи събрах аз кураж да говоря с него една вечер….
за Уолт Уитмън.
Предполагам, че работи в инвеститорска банка, има 4 деца,
всичките наречени Тротър, и предполагам повече никога не е заговорил за поезия.
Аз бих говорил с теб за поезия.
Разбира се. Когато кажеш.
- Какво ще кажеш да поплуваме?
Чакай ме!
Аз ще вдигна. За мен е. Съжалявам. Ало?
Не. Тя е на плажа.
Марта Стюърт за г-жа Милър.
- Да?
- Това Марта Стюърт ли е?
Да. Бихте ли изчакали на телефона, моля?
Г-це Стюърт, изпитвам огромни проблеми с моите азалии.
Ще те видя ли отново?
Надявам се.
Кога да ти се обадя?
По дяволите. Съквартирантката ми. Трябваше да й се обадя тази сутрин. Мамка му!
- Съквартирантката ти?
- Да, ние живеем заедно.
Ние не сме заедно, просто живеем заедно. По дяволите!
Тя е в леглото, сега ще ви прехвърля.
- Както изглежда, е в леглото.
- Здравей, Джордж.
Хей, бебчо. Защо си в леглото? Да не си болна?
Бременна съм, Джордж. Или си толкова зает с Джоли, че си забравил?
Нищо не се е случило между мен и Джоли. Трудно се виждаме дори.
- Нека се прибираме тогава.
- Какво искаш да кажеш?
Има автобус в 7 часа.
- Тази вечер?
- Да, защо не?
Не искам да пътуваш сама толкова късно.
Какво ще кажеш да взема колата от брат ми и да дойда да те прибера утре следобед?
Джордж, моля те. Това…Толкова зле се чувствам.
Моля те…Ти…ти можеш да вземеш влака
и двамата може да сме си в леглата преди полунощ.
- Нина……
- Моля те, трябва да ме спасиш от тук.
Трябва да се махна от тук,
а и теб нищо не те задържа там.
Всеки, който не издържа в Хемптън, има моята подкрепа.
Мразя го това място.
Толкова е снобарско.
Ако не бях щастливо женен и ти не беше доведената сестра на съпругата ми,
щях да започна свалка с теб на момента.
Мисля, че си чудесна.
- Искаш ли пари?
- Не, добре съм. Добре съм.
- А бонбонки, а?
- Не.
Имам и една чернова на Майкъл Крайтън в колата.
О, не благодаря. Благодаря ти, Сидни, чао.
О, господи, снимките.
- Харесва ми.
- Стои ти добре.
Здравей.
Здрасти.
- Здравей, Мелиса
- Здравей.
Господи
- Как си?
- По дяволите!
- Нека ти помогна?
- Не, добре съм, Винс. Ще се оправя и сама.
- Добре.
- Благодаря ти.
Винс, скъпи.
Мелиса, изчакай ме секунда. Искам да си взема довиждане.
- Винс, уморена съм. Аз просто….
- Само секунда.
- Да те кача ли на едно такси?
- Не, Винс. Ще се оправя. Наистина.
- Нина, хайде…..
- Винс, моля те. Добре съм.
- Предай много поздрави на Джордж. Нямам търпение да започне годината.
- Разбира се, ще му предам.
Хей!
А-а-а, извинете. Извинете!
О, толкова мило, че се срещаме.
Току що ми откраднаха портмонето. Бременна съм. И не знам как да стигна до вкъщи.
- Ранена ли сте?
- Не, добре съм.
- Сигурна ли сте?
- Да. Само портмонето ми беше откраднато.
- Добре. Да вървим.
- Чудесно.
- Ще взема това.
- О, слава на Бога.
- Сега, ще идем да пуснем жалба..
- Благодаря ви.
След което ми свършва смяната и ще ви откарам до вкъщи.
- Страхотно. Благодаря.
- Става, нали?
Имам предвид, изненадана съм, че не ме арестува.
Бях обрана, а този чиновник обвинява мен.
Само той е такъв. Останалите сме много деликатни.
”Г-жо, търсели сте си го.” Помислих си, че полицията
просто така обвинява хората.
Въобще не му влиза в работата,
къде е шибаният ми съпруг.
- Изглежда не ви интересува това.
- Мен? Просто съм свикнал да давам на жените свобода на мнението.
И сега просто се съгласявам.
- Гей ли сте?
- Моля?
Имам теория, че ако един мъж
не си налага мнението, значи е гей.
В това има толкова смисъл, колкото и при Фройд.
Доста повече смисъл от Фройд има.
Фройд не разбира нищо от жени.
Не мога да повярвам, че казах това.
- Много мило от ваша страна да ме докарате до вкъщи.
- Моля.
Ако аз бях женен, щеше да ми е по-спокойно, ако имаше кой да докара жена ми до дома.
- Съпругът ти ще бъди ли там?
- Нямам съпруг.
- Бащата?
- О, не, не.
Той определено няма да е там.
Трудно се разбираме с него.
Е, трудно откриваш новото, докато не си достатъчно смел да се откажеш от старото.
Всъщност, не искам да срещам никой нов.
Това е добре.
Доволна от положението.
- Да.
- Аз също.
Но вие сте толкова приятен.
Би трябвало да сте женен.
Мислите ли, че всички приятни хора са женени?
Що за наставник сте вие?
Добре, може да спрете точно тук. Много ви благодаря.
Бяхте много мил.
Джордж!
Господи! Вече си тук. Здравей.
- Повози се до вкъщи, а?
- Не, портмонето ми беше откраднато
- на гарата.
- Какво?
А Винс и Мелиса бяха в автобуса,
и Сидни ми каза, че иска да има връзка с мен.
Почивните дни бяха толкова ужасни.
Ела, ще ти направя един чай.
Здравей, съкровище. Джордж, много се радвам за теб и д-р Джоли.
- Сидни и аз го обожаваме, много е умен. Браво на теб.
- Чао, Джордж.
Здравейте.
Хей, Нина, разбра ли вече кой е бащата?
Аз взимам решенията, Кийша.
- Да бе.
- Да, знаем.
Какво ще има за вечеря, Нина?
Задушено. Любимото на Джордж.
- Той прибра ли се?
- Не знам.
Пол?
Господи, трябваше да е на театър.
Пол? Тръгнах си на антракта.
Прекалено много напомпани мъжаги, които се събличат.
Всичко това става прекалено скучно.
Утре ще гледам „Крал Лир”, Господ да ми е на помощ.
Напълно е възможно да излезе на сцената, да каже, че е стар, но възбуден
и да остане само по боксери.
И, искаш ли чаша вино?
И кажи на който и да е с теб, че си е оставил раницата на дивана.
Ааа, завършилият. Моля, седнете.
Пол и аз в момента опитваме
едни от най-добрите Австралийски шардоне.
- Блазни ли ви да опитате?
- Не, благодаря.
Пол?
И така, как е нашият уважаван учен д-р Джоли?
Ами, не съм го виждал след сбирката на критиците.
Всъщност, Джордж живее с жена.
Нима?
Колко интелектуално.
- Нина е най-добрият ми приятел.
- Ами, както вероятно знаете,
Пол и аз често ходим на театър.
Може би ти и приятелката ти ще ни придружите някой път?
Много мило от ваша страна.
Не съм много сигурен, че тя харесва театъра.
Напълно я разбирам. Няма какво да види.
Ами може да вечеряме тогава.
Бихме искали да научим повече за вас, нали?
Ами, надявам се. Аз..трябва да……
Наистина?
Не забравяйте малката си чантичка.
- Приятно ми беше, че се видяхме.
- И на мен. Лека нощ.
Лека нощ.
Връщам се веднага.
Ще ти се обадя утре.
Благодаря ти, че се обади.
Нина, вероятно беше права. Аз и ти като двойка…..
въобще не си пасвахме.
Това, че още те обичам, това е….
Това е мой проблем.
И аз…аз мога да се справя с това.
Нина…..
каквото и да си решила да правиш,
за първи път в живота си няма да ти кажа как да го направиш.
Просто ми се иска да помислиш, дали по някакъв начин не мога да бъда част от пъзела.
Винс,
ти си бащата.
Добре. Вярвам ти.
- Хей, здравей.
- Здравей.
- Как си?
- Луис.
- Това е Винс.
- Здравей, Луиз Кроули.
- Здрасти, Винс МакБрайд.
- Здравей. Племенниците ми Джо и Софи.
Винс е бащата на моето….
Бебе. Аз съм таткото на бебето.
Разбирам. А как е….
- Джордж. Съквартирантът ми.
- Добре е. Вкъщи е.
О! Чудесно.
- Свобода на мнението а.
- Именно.
- Здравейте.
- Здрасти.
- Съжалявам.
- Няма нужда от извинения.
Съжалявам, че закъснях.
Ох, съжалявам. Нина каза ли ви, че се срещнах с няколко приятели от колежа,
- пийнахме повече…..
- Ами, защо не ги доведе?
- Какво?
- В смисъл, лошо е да прекъсваш такова хубаво тържество.
И всъщност имам предвид, че искам да се срещна все пак с твоите приятели.
- и така, до кога стоя снощи?
- До късно.
Толкова късно, че нямаше нито едно работещо такси в Манхатън?
Ами, никой не беше в състояние да се прибере.
О, да. Брат ми, царят на купоните.
- Кафе?
- О, да, моля.
Искате ли да ви предложа нещо?
Не. Искам портокалов сок и яйца по Флорентински.
И така, Карълайн, сватбата още ли е в сила?
- Доколкото не съм чула друго, но още чакам.
- Ние наистина я очакваме.
- Стига да сколасаш за нея.
Той беше много зает тази есен с годишни сбирки.
Да. Опитвам се да си наредя нещата преди да се е появило бебето.
- Работя върху нова програма.
- Господи! Никога не съм вярвал, че ще чуя брат си
да говори за бебета и то преди мен.
Това е, което наистина ме вбесява. Направи го преди мен.
Мисля, че това, което правите, е страхотно. Наистина.
Това, което не разбирам е бащата?
Това е най-интересният мъж на света или най-толерантният.
Всъщност той излиза с асистентката на Джордж, Мелиса.
Така че може да забравим за толерантността.
Не, скъпа, те вече не се срещат. Скъсаха.
Чакай малко? Коя е Мелиса?
- Сладка ли е?
- Франк……
Хей, просто си оставям вратички, става ли?
Франк, ужасен си.
Джордж, нали всички сме ужасни? Защо мъжете са такива глупаци?
Мисля, че Нина и Джордж имат невероятни отношения.
Да, когато се виждаме имаме страхотни отношения.
Хей, Джордж, когато започнат да се оплакват, че не се виждате достатъчно,
трябва да им купиш диамант или да ги заведеш на театър.
Може всички да отидем да гледаме един приятел следващия уикенд?
Ами, аз съм дежурна тогава, а Франк, разбира се, няма да отиде без мен.
- Стига де…
- Не, не, не.
Това означава ли, че имам среща само с теб този уикенд?
Или събота следобеда ще чуя друго?
[Woman ] Saints do not move. They grant, for prayer's sake.
Then move not, while my prayer's effect I take.
[Paul] From my lips, by thine, my sin is purged..
Then have my lips the sin that they have took.
Sin from my lips?. O trespass sweetly urged.
Give me my sin again.
You kiss by the book.
Ето ме и мен, съжалявам за забавянето.
- Много благодаря.
- Мерси.
- Е, наздраве. Наздраве.
- Наздраве.
Толкова ми е приятно да се запознаем. Джордж, непрекъснато говори за теб.
Беше страхотен!
А, и това е Нина.
Здравей. Беше много….добър.
Радвам се да се запознаем. Джордж, говори само за теб.
Ней, Джордж. Джордж! Как си?
- Искам да се запознаеш с едни човек.
- Не знам дали ме помниш от колежа.
- Да.
- Говорихме цяла нощ за Уолт Уитман.
- Тротър Бул.
- Пол! Пол!
- Това е Тротър Бул.
- О, Господи!
Чувал съм толкова много да теб.
Джордж говори сам за теб.
Така ли? Беше страхотен в пиесата.
Беше страхотна роля. И изглеждаше невероятно.
Джордж, радвам се, че се видяхме отново. Нека ти дам визитката си.
Ако някога ти потрябва борсов посредник, звънни.
Благодаря ти, радвам се, че се видяхме, Тротър.
Сега имаме онова нещо в 10 часа.
Беше ми приятно.
Искаше ми се той да е Mercutio, вместо този, който имахме.
- Родни, моля те.
- И той беше прав. Ти беше ужасно добър.
Но, знаеш ли, хората правят непрекъснато модерни адаптации на Шекспир,
защото те нямат абсолютно никакво чувство
относно друг период или език, освен настоящия.
Очевидно, бездарникът, който режисира тази постановка се е надявал да
превърне една от най-великите любовни истории в реклама на Калвин Клайн.
- Той трябва да бъде разстрелян!
- Г-н Фрейзър?
- Да?
- Аз съм режисьорът.
- Хайде, нека ти помогна.
- Благодаря ти.
- Лека нощ. Беше ми приятно да се запознаем.
- Да, лека нощ.
Джордж и аз се чудехме какво ще правите на Деня на благодарността.
- О, не. Съжалявам. Ние….
- Не, не, не. С удоволствие ще дойдем.
- Колко мило. Благодаря ти.
- О, съжалявам. Чудесно.
- Добра, в 13.00?
- Ще бъдем там.
Добре.
- Довиждане.
- Лека нощ.
Ти си невероятен човек.
Изглеждат много хубава двойка.
Хей ти! Не ме интересува какво казваш. Аз обичам Ле Мис.
И смятам, че Андрю Лойд Уебър е гений.
- Здравейте.
- Чудесно е да те видя отново.
Честит 4ти юли! Тъкмо сме готови.
- Здравей.
- Джордж. Честит празник.
- Честит празник.
- Имаш ли нужда от помощ?
- Не. Всичко е почти готово.
- О, какво облекчение.
Защото обратно на модела съм ужасен готвач.
Не. Но моля ви. Чувствайте се като у дома си.
Или, Джордж, можеш да ги изведеш на разходка,
докато аз приготвя всичко.
Ами, защо вие деца не отидете да си поиграете някъде?
А аз ще остана да правя компания на Нина.
Трябва да й кажеш, Джордж.
Ти не искаш да нараниш Родни, аз не искам да нараня Нина.
Не искам да изпускам Родни, това е друго.
Опитваш се да ми кажеш нещо ли? Защото може и да спрем.
Не, аз…просто не е лесно.
Обещах й. Обещах й да й помогна за бебето.
Това е чудесно. Помогни й.
- Ще бъдеш чичото. Ще бъдеш кръстник.
- Ти не…..
Не, ти не разбираш. Аз съм по-развълнуван от това бебе, отколкото от всяко друго нещо, което ми се е случвало.
- Повече от мен?
- Господи, Пол, не измествай нещата.
Не аз ги измествам, а ти.
Много те обичам.
Мисля, че и двамата се държим повече от добре с оглед на обстоятелствата.
В края на краищата, не винаги е лесно
да бъдеш сам в съседство до спалнята.
- В съседство до Джордж и Пол?
- Знаеше ли?
Разбира се.
Разбира се, че знаех. Мисля, че Пол е страхотен. Наистина страхотен.
Е, всички сме страхотни.
Трябва да ме смяташ за доста ексцентрична.
Аз имам мнение за Шекспир.
Но за живота на другите нямам никакво.
И не мисля, че трябва да е толкова тежко за някого,
ако обектът на неговите желания
отвръща на благоразположението му с
по-малко ентусиазъм, отколкото той се е надявал.
И едно малко наблюдение, ако позволиш,
от някой, който е достатъчно възрастен да ти бъде дядо.
Е, не си толкова възрастен.
Забеляза ли, че т си единствената жена,
която е тук за Деня на Благодарността?
Да. Всичките ми приятелки или са заети, или имат семейства…
Не се оправдавай. А забеляза ли също така,
че ти си единствената хетеросексуална,
която е тук за Деня на Благодарността?
Ами, аз също не съм се упражнявало от известно време.
Говоря сериозно.
Какво ще стане, когато всичките мъже от тази маса, си намерят друг мъж?
Кой ще бъде около масата ти тогава?
Не подреждай така живота си,
че да останеш напълно сама
точно, когато стигнеш по средата му.
Господи….
за греховните ни помисли,
от зло не изтъкани.
Господи, за низките ни желания,
предадени и осуетени.
За сърцето….
от себе си предпазено,
Благодарността ни приеми.
За Нина и Джордж, прекрасните ни нови приятели.
За Нина и Джордж.
- За приятелството.
- Да.
За приятелството!
Е,
Пол,
мисля, че ние с теб трябва да си тръгваме.
Ами, всъщност, мисля, че ще поостана тук още малко.
Е, добре.
Става ли, Род?
Кога ще се…….
Да…разбира се.
Е, благодаря ти….
- че ме покани на празника.
- Благодаря ти, че дойде.
Да. Пол…
Чудесен Ден на благодарността, нали?
- Джордж.
- Лека нощ.
Може ли да те изпратя до…….
- Не, добре съм.
- Сигурен ли си?
Остави на мен….
- Благодаря.
- Довиждане.
- Лека нощ.
- Лека нощ.
Добре, нека оберем остатъците от чиниите.
Недейте. Аз ще се оправя. Благодаря.
- Сигурна ли си?
- Определено. Лека нощ.
Благодаря ти.
Благодаря.
Най-хубавият ми празник.
Обичам те.
Беше прекрасна вечер, Нина.
Благодаря.
Нина, 3 през нощта е.
Съжалявам. Събудих ли те?
Не.
Пол искаше малко сладолед.
Това е толкова сладко. Вие двамата много си приличате.
Пол мисли, че….
- не го харесваш.
- Аз не го познавам.
Но изглежда, че харесваш Родни.
Ами, Родни е скромен и интелигентен мъж,
който е много наранен и неуверен.
Всички сме много наранени и неуверени. Кой мислиш, че не е?
Пол. Пол ми изглежда…
напълно щастлив.
- Ти не го харесваш.
- И какво значение има
дали харесвам Пол или не, Джордж?
Ти харесваш Пол и това има значение.
И това е страхотно. Наистина страхотно. Тъкмо свършех с работата си.
Нина, аз спях месеци наред, докато ти и Винс бяхте в съседната стая.
- Това е различно!
- И кое му е различното?
Защото ти не казваш на жената, че я обичаш, и два дни по-късно
- водиш Ромео, за да спиш с него!
- Ти го покани!
Да, на вечеря. Както и Родни.
- Мислех си, че са двойка.
- О, стига, не си мислила това.
Е, ти не ми го представи по различен начин.
Нина, погледни ме.
Нина…Нина, погледни ме! Мислех си, че имаме известни правила.
Да, и те трябва да важат и за двама ни.
- Значи ти можеш да имаш мъж в леглото си, а аз не, така ли?
- За, Бога, не. Не можеш!
Не можеш да имаш и Пол, и мен, и бебето.
Защо? Защото ти заслужаваш да имаш всичко, а аз не.
Не. Не става въпрос да имаш всичко.
Става въпрос за това да избереш един човек и да се получи.
А когато ти чукаш мъж в съседната стая,
става много ясно, че човекът, с когото искаш да се получи, не съм аз.
- Това са глупости!
- Майната ти, Джордж!
Забрави сладоледа на Пол!
- Карълайн, нека го кажем. Малкият ми брат е сладък.
И ако успееш да се оправиш с двайсетте въоръжени жени, чакащи отвън,
мисля, че този съюз ще бъде дълъг и щастлив.
Моята приятелка, Нина, най-умният човек, който познавам,
ми каза вчера:
Трябва да избереш един човек и да се получи.
Франк….
мисля, че избра най-точния човек.
Искам да предложа наздравица.
За д-р Франк и д-р Карълайн Колучи Хенсън.
- Съпругът ти е изключителен!
- Не мога да си представя моят да ме нарече пак негова приятелка.
Джордж, трябва да се махна от тук.
- Добре ли си?
- Да. Добре съм.
Сигурна ли си?
Да. Просто трябваше да се махна от там.
Знам. Сватбите могат да ти дойдат в повече.
Но се получава.
Какво имаш предвид?
Гледах Франк и Карълайн днес,
и непрекъснато си повтарях….
”Това се случва наистина,
а ние с Джордж не сме истински.”.
Ние сме просто различни.
Но аз не смятам, че съм толкова по-различна.
Искам да бъдеш с мен.
Искам да се омъжиш за мен.
Искам да ме обичаш така, както аз те обичам.
Не искам да видя кой си ти всъщност.
Мисля, че знаеш.
Добре тогава, кажи ми истината.
Какво искаш ти?
Искам Пол.
А аз искам да мога да те гледам и да не ме боли толкова.
Толкова съжалявам.
Ти си последният човек на света, който съм искал да нараня.
Знам това. Знам го.
Не можеш да избираш кого да обичаш.
Знаеш ли, мисля, че Пол е най-хубавото нещо, което ни се е случило?
Поне ни накара да си кажем истината в очите.
Но…аз не искам да те изгубя.
А аз не мога да оставя нещата както са.
- Всичко хубаво, човече.
- Поздравления, приятел.
Хей. Съжалявам. Дойдох възможно най-бързо.
Не, всичко е наред. Джордж беше с мен през цялото време.
- Добре.
- Това е Моли.
- Ето я.
- Здравей, Моли.
Аз съм твоят татко.
- Шшш, Моли. Моли, тихо, тихо, тихо.
- Хвана ли я?
Всичко е наред. Държа я.
Кой от вас е бащата.
Бащата е Винс МакБрайд.
Елате с мен, ако обичате. Имаме малко бумащина за вас.
Да, да, разбира се. Хей, бъди добра с майка си, скъпа.
Ето ни и нас. Така.
Добре.
Чудя се дали Мадам Рейнолдс знае танци за бебета.
Шегуваш ли се?
Ела тук, Моли.
Нека покажем на мама танцуващите ти крачета.
Джордж, кога възнамеряваш да се изнесеш?
Не знам.
Мисля, че трябва да си отидеш, преди да съм се върнала.
Ами сигурна ли си?
Мога да остана докато с Моли се уредите.
Не. Не те искам там. Ще бъдем добре.
На мен и на Моли ни е време да продължим напред с живота си.
Ще говоря с Пол.
Благодаря ти.
Ти си много щастливо момиченце, Моли МакБрайд Боровски.
Имаш най-добрата мама на света.
Чао, Нина.
Чао, Джордж.
Горе главата, младежо.
Хей. Здравей, Моли.
Обичам те.
Здравейте, аз съм Джордж Хенсън,
ръководител на Prospect Park Cooperative School.
Искаме да ви посрещнем с Добре дошли на нашето годишно музикално тържество.
И сега, нека започнем с тържеството!
Моли!
Давай, Моли! Давай, Моли!
Трябва да вървя. Имам прослушване.
- Кога ще се прибереш у дома?
- Веднага след уроците по йога.
Виж, сигурен ли си, че няма да имаш нищо против. Миналата събота ви бях на главата.
- Хей, Родни, ти си от семейството, човече.
- Разбира се, че не.
Констанс, защо да не мога да си сложа обеца на носа?
Сали, влизай директно вътре, това е много лош квартал.
Това е страхотен квартал, мамка му.
- Името ми не е Констанс, а майко.
Нина, не забравяй вечерята в четвъртък.
Ще бъдат Шарън Стоун и Умберто Еко.
Истинска война с наддавания водя за мемоарите на Шарън. Страхотна е, ще ти хареса.
Довиждане, Луис. Радвам се, че се видяхме. Нина, може ли за малко?
- Има един човек, който ще е на вечерята и искам да се запознаете, така че…
- Защо? Аз съм с Луис.
Скъпа, стана ясна позицията ти, но е време да продължиш напред. Подстрижи се.
- Сидни? Сидни? Да тръгваме!
- Какво? Да, да, да.
- Моли, беше страхотна. Невероятна!
- Сидни!
Идвам, идвам. Беше просто страхотна….Харесвам тази шапка.
Да те откарам ли?
Не. Не смятам да използвам парите на данъкоплатците за собствения си транспорт.
- Ще взема метрото, благодаря.
- Добре.
Постъпи както решиш, Винс. Ще се видим у дома.
- Чао, Моли. Чудесна работа.
- Чао, Луис.
- Чао.
- Чао, Луиз.
Нина, аз съм единственият разумен мъж в живота ти.
- Знаеш го, нали?
- Да, знам това.
Добре. Чао, слънчице.
- Чао, татко.
- Обичам те.
Джордж!
Страхотно шоу. Обичам работата ти.
Хей, вие двамата защо не дойдете на вечеря в събота вечер?
- Родни ще дойде.
- Звучи страхотно. Ще питам Пол.
- Добре.
- Чичо Джордж, мен дойдоха да ме гледат най-много хора.
- Така ли?
- Да, мама и татко, Луиз, чичо Родни и чичо Сидни….
Миличка, ти си най-щастливото малко момиченце на Земята.
Да. И ако някога имаш нужда от съвет, питай леля Констанс.
- Тя, знае всичко.
- Престани.
Добре.
- Искаш ли да пием по чаша кафе? - Да.
Вие винаги ходите да пиете кафе. Само говорите.
Извини ме, но ние обичаме да си говорим.
Да. А ти някога….искала ли си да докоснеш носа й?
- Точно като малко лаленце е.
- Да не си посмял да започнеш и с нея.
Въобще не прилича на лале. Хайде.
Мамо, мога да върша работата на Джордж.
Така ли?
Наистина?
Да. „Добре дошли в….”.
Превод: SanTzi