The Guns Of Navarone (1961) (The Guns of Navarone.1961.DVDRip.DivX-SAPHiRE.CD2.Bg.srt) Свали субтитрите

The Guns Of Navarone (1961) (The Guns of Navarone.1961.DVDRip.DivX-SAPHiRE.CD2.Bg.srt)
Гангрена е, сър.
Ако кракът не се отреже, ще умре.
Той знае ли?
Не мисля.
Сър,
извинете, но не съм имал възможност да говоря с вас насаме.
Повече не искам да ме изоставяте. Искам пак да съм част от екипа.
Моля ви, дайте ми шанс. Можете да ми вярвате.
Ще си помисля.
Гангрена е! Сега какъв избор имаме, капитане?
Кой те освободи?
- Тя.
В бъдеще ще слушаш само мен.
- Зададох ви въпрос, сър!
И аз те чух, ефрейтор.
Вземи нещо да хапнеш. Това е заповед.
Благодаря, сър.
Там долу има голямо движение. Чувам.
Преобръщат Мандракос надолу с главата.
Веднага щом като излязат, ние ще влезем.
Ще ти намерим доктор.
Браун казва, че добре се справяш.
Браун е лъжец. Вие също.
Не съм загубил обонянието си, нали разбираш.
Просто се надявам, че лекарят е добър хирург.
Чудя се какво ли ще каже Дженсен?
Късметът, изглежда, се е обърнал, нали?
Предполагам, че вече никога няма да бъда генерал.
Този Франклин...
Той не е лош човек.
Не, съвсем не е лош.
Сигурен ли си, че там има тунел?
- Никога няма да ни открият.
Е, тук ни откриха. Да вървим. Да вървим!
О, извинете.
Къде е този тунел?
- Ей тук, сър.
Къде води?
Ще излезем точно зад Мандракос.
Добре.
Да не спираме.
Анна?
Анна?
Куцаш. Ранена ли си? Трябва ли ти помощ?
Четвъртия ден, 15.00 ч
Благодаря ти, стара кратуно.
Надигайте си задниците.
Мислите ли, че има пожарна стълба?
Това са мили хора.
Предайте се, господа.
Иначе много невинни ще бъдат избите, както и вие самите.
Четвъртия ден, 21.00 ч
Моля, обърнете се.
Капитан Малори, вие положихте забележителни усилия.
За нещастие, това беше обречено от самото начало.
Ще ми кажете ли къде сте скрили експлозивите си?
Не.
Като ваш командващ офицер, капитан Малори ще изиграе героична роля.
Няма нужда да носиш такъв товар.
Всички много страдахте. Защо да продължавате страданието си?
За вас войната е свършила.
Идва друг офицер да ви разпита. Капитан от С.С.
Методите му, съвсем честно, са изключително строги.
Никой от вас не е с униформа. Следователно сте шпиони.
Знаете наказанието за шпионаж.
Но ако някой от вас има куража да ми каже къде са експлозивите,
обещавам ви, че не само ще спасите собствения си живот,
но и живота на другарите си.
Това е единственият ви шанс.
Съветвам ви да го използвате.
Моля ви, сър! Не съм шпионин! Не съм от тях!
Ти страхли...
Продължавай.
Сър, кълна ви се, сър...
Аз съм просто един беден рибар.
Преди два дни тези мъже убиха моряците ми и откраднаха лодката ми.
Принудиха ме да се присъединя към тях.
Сър, аз съм техен пленник!
Къде си научил английски, рибарю?
В Кипър, сър.
Кълна ви си, вярно е.
Не си ли Андреа Ставрос?
Полковник Ставрос?
О, не. Не, сър. Казвам се Нондус Салоникус.
Казах ви, че съм рибар от Кипър.
Тогава как така носиш кобур?
Принудиха ме да го нося
и се шегуваха с това.
Къде са експлозивите?
Кълна се, сър,
щях да ви кажа, ако знаех.
Но виждате ли, те не казаха.
Истината, сър, е, че те не ми вярват.
Не ги обвинявам.
Комендантът ще телефонира, за да поздрави теб, Мюезел.
Благодаря.
Разпитах ги за експлозивите, но те отказват да отговарят.
Гъркът твърди, че не е от тях.
Сега ти! Не си от тази рота, така ли?
Не, сър, не съм.
Ти си лъжец!
Но Ваше Превъзходителство...
- Лъжец!
Хайде, хайде. Не те заболя.
Къде са експлозивите?
- Не знам, Ваше Превъзходителство.
Ваше Превъзходителство, кълна се, не знам.
Не съм от тези мъже! Те ме принудиха да се присъединя към тях.
Както обясних на капитана,
аз съм просто
беден рибар от Кипър.
Казвам се
Нондус Салоникус.
Кълна ви се.
Тези мъже откраднаха лодката ми и ме принудиха да се присъединя към тях.
Ваше Превъзходителство...
Ваше Превъзходителство, аз съм техен пленник!
Къде са експлозивите?
Искам отговор сега или лично ще подредя добре този офицер.
Хубаво.
Не мога!
Моля ви, не мога.
Не мога!
Стани!
- Лошо ми е! Лошо ми е!
Стани!
- Моля ви! Лошо ми е!
Но лошо ми е! Не, моля ви!
Моля ви, лошо ми е!
Лошо ми е! Лошо ми е!
Извикайте часовия.
Сега. Оберлейтенант,
обадете се по телефона.
Кажете им, че не трябва да ви смущават до следващите ви заповеди.
Помни.
Аз говоря немски
отлично.
Не е много хигиенично, бих казал.
И бельото му мирише ужасно.
Ах, добре...
Хайл, всички!
Рой,
ще те оставим тук.
Разбирам.
Ще ги накараме да ни гонят известно време.
Но това, което не трябва да знаят,
е за приземяването утре вечер.
Разбира се.
Не се тревожи.
О, благодаря.
Късмет.
Спрете.
Ще оставим майор Франклин.
Той е ранен офицер.
Надявам се да получи медицинска помощ.
Не воюваме срещу ранени мъже.
Не сме всички като Хауптман Сеслер.
А сега, къде е радиостанцията?
Няма да ви кажа.
Няма да се поколебаете да ме убиете по каквато и да е причина.
Но не и за тази.
Във всеки случай, няма да ви кажа.
До скоро, Рой.
- Късмет, Кийт.
Е, Лъки, ще ми липсваш.
Опитай се да бъдеш лош пациент, ясно?
Не преставай да искаш подлоги. Доведи ги до лудост.
Няма да забравя.
Когато това свърши, ще ми купиш обяд.
Ростбиф, йоркширски пудинг, хубаво червено винце...
Пържола и пирог.
Каквото кажеш. Ти черпиш.
А вие, полковник, какво изпълнение!
Добре.
Надявам се, че си бил прав да оставиш Франклин на германците.
Сър?
Да?
- Не, не вие, сър. Г-н Ставрос.
Разкажете ми за себе си.
Какво искате да знаете?
- Женен ли сте?
Бях.
Убиха жена ми и децата ми.
Много хора ли си убил?
Само германци.
О, и няколко италианци.
Капитан Малори?
- Да?
Вие сте късметлия.
Да, знам.
Г-н Ставрос?
Да?
Харесвате ми.
И аз ви харесвам.
Не знам.
Е, бебешко лице, никога нямаше да те позная.
По-добре махни тоя мъх под носа си.
Не, аз съм офицер, не забравяй.
Просто си избрал погрешната униформа.
Лампите угасват след 5 минути. Трябва да си отпочинете възможно най-добре.
Първата ни работа сутринта
е да захвърлим камиона и да намерим друга кола.
След това ще вземем експлозивите и ще отидем на Навароне.
Трябва да бъдем в крепостта към 10:00 ч утре вечер.
Може ли да попитам как?
Пеша.
Само заради този маскарад?
Не.
Защото казах на Франклин, че заповедите ни са променени.
Че не отиваме за оръдията.
Че трябва просто да създадем диверсия за нападение
утре вечер на турската страна.
Сега, ако правилно предполагам,
германците ще му дадат скополамин и той ще им каже именно това.
Те може да не му повярват, но ще са изправени пред факта, че той вярва.
Залагам на това, че те ще се махнат от Навароне
и ще заемат позиции на брега.
Много умно.
Но гарнизонът вътре в крепостта все пак остава
и ще ги заблудим, като накараме Андреа, Пападимос и Браун
да започнат диверсии по целия Навароне.
Ако създадем достатъчно объркване,
Милър и аз ще имаме шанс да влезем вътре.
А момичетата ще откраднат най-бързата лодка, която намерят,
така че ще имам шанс да се измъкнем с нея, когато всичко свърши.
Много умно, наистина.
Ами ако нямат скополамин? Тогава какво?
Да предположим, че приложат старомодните методи?
Ами ако твоето чучело вентрилоквистът не иска да говори,
защото е добър човек? Той няма да поддаде лесно!
Ще изтърпи много наказания, преди да им издаде плана ни!
Дори може да умре и нищо да не им каже!
Помислил ли си за това?
Да.
Сигурно!
Мисля, че си го обмислил още там, на скалата!
Ти и твоите
три възможности.
Обзалагам се, че затова си го влачил с нас през цялото време!
Ако оживее, той никога няма да бъде същият!
Знаеш ли какво си направил?
Използвал си важно човешко същество!
О, грешно съм те преценил.
Ти си безмилостен човек, капитан Малори.
Не го измислих на скалата.
Но ако бях,
щях да направя същото. Това е единственият ни шанс!
Е, точно сега проклинам тази работа!
Бил съм на 100 места, нито едно не промени войната.
Имало е 1,000 войни и ще има още 1,000, преди всички да измрем.
Вече не ме е грижа за войната. Грижа ми е Рой!
Ами ако турците влязат откъм грешната страна?
Е, какво? Нека светът се пръсне на парчета, както му се пада!
Ами 2-те хиляди мъже на Херос?
Не ги познавам. Но познавам човека на Навароне!
Г-н Милър, с човека беше свършено, когато падна.
Лесно ти е да го кажеш, седейки там, пиейки си кафето!
Странно. Бях доволен, когато го изостави днес.
Просто се надявам преди тази работа да свърши,
да имам шанс да използвам теб така, както ти използва него.
Съжалявам, не можах да измисля друг начин.
Всички да се наспят добре.
Каквото и да стане утре,
ще ви е нужен сън.
Аз ще поема първото дежурство.
Здравейте.
Кажете ми, учителко,
от чисто морална гледна точка,
като се знае, че представляваме добротата и цивилизацията,
мислите ли, че това, което направих, беше цивилизовано?
Последния ден, 06.30 ч
Изгарят Мандракос.
За наказание.
Тази част на града е евакуирана,
защото вибрациите от оръдията се отразиха зле върху къщите.
Последния ден, 21.00 ч
Къде ще бъдат атаките?
На турската страна.
По кое време?
По кое време?
Графикът ясен ли е? Въпроси?
Късмет.
Това няма да ми трябва. Ти го вземи.
Спиро.
Андреа.
Всеки да остане където е.
Забавлението свърши.
Някой настъпи кейка.
Експонат А: Фитил с часовник.
Елементарни и архаични, но работят.
Този вече няма да работи. Знаете ли защо?
Часовникът си е добре, но рамото на контакта е счупено.
Може да си тиктака до Коледа, но няма да взриви и фойерверк!
Експонат Б: Експонат Б липсва.
Всичките ми бавно горящи фитили ги няма! Изчезнали са!
Експонат В: Моливите ми...
75 грама живачен фулминат във всеки от тях.
Достатъчно да откъсне ръката ми. И много нестабилно, много деликатно.
Което означава, че в тази стая има предател.
Ти си луд. Случило се е в базата.
Не, не съм луд! Проверих всичко, преди да напусна базата.
Не, тук.
Тук!
Някой тук.
Но кой?
Кой?
Това нещо е било извън полезрението ми само два пъти.
Веднъж когато Андреа и Мария го взеха, за да го скрият.
Но всичко беше наред, след като го прибрахме.
Вторият път беше, когато го оставихме в камиона
и отидохме да огледаме вратите.
Всички!
Освен нея.
Оставихме я на пост в камиона.
Сама.
Вие сте луд, сър!
Нека помисля за момент.
Откакто сме тук, скачаме от трън, та на глог.
Просто помислете...
Ние се скрихме в рожкова горичка,
а тя се беше качила на едно дърво. Помните ли?
Всеки може да сигнализира на самолет с тенекия или огледало.
И ни откриха, така ли?
След това - в тунела.
Там тя много изоставаше със странно куцукане.
Виждали ли сте я да куца напоследък?
Изоставайки зад нас, е могла да остави някои съобщения.
Когато заведе Рой при лекаря, германците те чакаха.
Когато тя ни заведе до къщата си, те дойдоха там.
Но ни измъкна.
Разбира се! Къщата щеше да бъде в руини и тя - мъртва. Както и ние.
И какво прави тя?
Изчезва в спалнята да се преоблече
и да остави бележчица.
Води ни на сватбата и ни залавят,
защото не можем да се доберем до пушките си!
Но дори да можем, изтребваме половин Мандракос!
Ти си луд човек!
Така ли?
Може би.
Вече нищо не ме учудва.
Можем да уредим това нещо много лесно.
Да видим онези белези, които германците са направили на гърба й.
Онези страхотни белези.
Какво ще кажеш, Мария?
Не искаш ли да видиш белезите?
Трябваше да се докаже.
Не можете да го повярвате?
Повярвайте го.
Не издържам на болка.
Лесно е да си смел, когато си свободен, с приятели.
Но бях заловена.
Другите бяха свободни, но не ми помогнаха. Бях сама.
Бях сама в ръцете им.
Казаха, че ме ще ме вкарат в бордеите си.
Казаха, че ще ме измъчват.
Видях какво правиха на други хора.
Съжалявам. Не издържам на болка.
Когато стигнахме тук,
защо не се промъкна при нас?
Можеше да дойдеш с нас.
Беше единственият ти шанс да се освободиш от тях!
Никога не е имало шанс.
Никога не сте имали шанс!
Беше безнадеждно от самото начало.
Никога няма да се измъкнете оттук! Никога!
Опитах се да ви го кажа снощи.
Можеш ли изобщо да направиш нещо?
Не знам.
Винаги има начин да се взривяват експлозиви.
Номерът е да не си наоколо, когато избухват.
Но не забравяте ли нещо, капитане?
Дамата.
Изглежда имаме три възможности.
Първо, да я оставим тук. Но може да бъде намерена.
А в нейния случай няма да се нуждаят от лекарство за истината.
Второ, да я вземем. Но това още повече затруднява нещата.
И трето...
Е това е изборът на Андреа. Нали помните?
Наистина ли искаш да си получиш своето?
Да.
Да, искам.
Снощи просто не можах да заспя.
Ако толкова държиш да я убиеш, давай!
- Не държа да я убия.
Не държа да убивам никого.
Виж, не съм роден войник. Вербуваха ме.
Може да ме намираш за шегаджия,
но ако не си правех лоши шегички, щях да откача.
Не, предпочитам да оставя убийството на теб.
Офицер и джентълмен. Водач на хора, герой.
Ако мислиш, че това ме забавлява, ти си луд! Никога не съм го искал.
Бях вербуван като теб или който и да е с униформа.
Ти го искаше. Нали си офицер?
Никога не бих искал отговорността на офицер.
Значи си имал свобода на действие през цялото време.
Някой трябваше да бъде отговорен. Да не мислиш, че е лесно?
Не знам!
Започвам да се чудя кой отговаря за свършването на мръсната работа.
Който дава заповеди ли е виновен, или който трябва да ги изпълни?
Нямаме време за това.
- Сега, само минутка!
За да свършим тази работа, тя трябва да бъде убита.
А ние всички знаем колко много искаш работата да бъде свършена.
Никога не съм убивал жена - предателка или не,
и съм педант.
Тогава защо не го направиш? Защо поне веднъж не ни облекчиш?
Хайде, бъди приятел. Бъди баща на мъжете си.
Хайде слез от кръста, затвори очи и натисни спусъка!
Какво казвате, сър?
Всички знаете какво да правите. Започвайте.
Браун, ти върви с Мария.
Сега знаете, когато облечете униформа и се научите как да го правите,
никак не е трудно да убиете някого.
Понякога е по-трудно да не го убиете.
През цялото време си мислеше, че ще се измъкнат, като си стоиш.
Е, синко,
дните на "стоенето" ти свършиха.
Сега си вътре, до врата си!
Казват, че си гений с експлозивите. Започни да го доказваш!
Хвана ме в настроение да използвам това.
За Бога, ако не измислиш нещо, ще го използвам върху теб!
Не се шегувам.
Давай.
ВХОД КЪМ ПЕЩЕРАТА С ОРЪДИЯТА
Ти стой тук. Ще те извикам, ако ми потрябваш.
Както кажете, сър.
Спиро!
Детонатори, сър, моля.
Ще свърша тук за около 30 секунди.
Милър?
Милър!
Да, какво има?
Какво правиш?
Те първо ще търсят онези оръдия и ще намерят моите неща.
Не са глупави.
Но ако го преместят невнимателно, може да получат същия резултат.
Аз разчитам на това, че тази работа е нашата застраховка.
Какво става?
- Би ли свалил скрипеца?
Достатъчно!
Виждаш ли плъзгача долу?
Когато пуснат скрипеца за гранати или заряди, той ще дойде тук.
Ще удари две жици и ще затвори веригата...
Всичките ми пластични експлозиви ще се взривят...
Плюс това малко нещо,
което взех оттук.
Те няма да видят жиците под смазката.
Сигурен ли си, че ще работи?
Няма гаранция, но теорията е идеално приложима.
Ако това нещо избухне,
всичко наоколо ще се пръсне заедно с него.
Ами ако не се получи контакт?
Тогава ще съм виновен за потопяването на един от разрушителите.
А може би на всички.
Съжалявам, сър. Това е единственият начин работата да бъде свършена.
Както казах, вече съм затънал
в нея до гуша.
Побързай.
Напред.
- След теб.
Нали помниш? Не мога да плувам.
Нали няма да ме оставиш да се удавя?
Не мога да го направя.
Ръката ми...
Хайде, човече. Вземи го!
Сграбчи го!
Спиро е мъртъв, нали?
Какво се случи?
Забрави защо сме дошли тук.
А сега се връщате на Крит?
Да.
Ела с нас.
С нас?
С мен.
Аз трябва да се връщам.
Видяхте какво направиха германците с Мандракос.
Навароне ще плати скъпо за успеха ви тази вечер.
Хайде, ще ти подам ръка.
Връщам се.
Задачата е изпълнена.
Твоята задача е изпълнена.
Какъв шанс имаш да останеш жив там?
Не могат толкова лесно да ме убия.
Е, момчетата на Херос скоро ще бъдат щастливи.
Ще бъде пренаселено, но нищо не може да се сравни с пътуване през океана.
Свеж въздух, добра храна, спорт на палубата, хубави момичета...
Бих искал да ти поднеса извиненията си...
И поздравленията си.
Истината е, че не мислех, че ще успеем.
Да ти кажа истината, аз също.
Субтитри: Gеlulа/SDI