Taking Lives (2004) (Taking Lives CD2.srt) Свали субтитрите
Добре. Когато бях на 12
чух шум на долния етаж и си помислих, че е тате.
Така че... слязох долу.
И някой беше влязъл в къщата ни.
Видя ме и тръгна към мен. И аз грабнах нож и се затичах към него.
И го убих.
Беше на 16 години. Сигурно се е опитвал да открадне телевизора.
Но аз го убих.
Това ме принуждава.
Да ви изпратя ли до вратата, г-н Коста?
- Да, чудесно. Аз ще...
Какво мисли г-н агент Скот за всичко това?
Не съм женена.
Аз просто... просто нося това.
Така че слушай, утре...
всичко ще бъде наред.
Опитай се да поспиш.
Тогава очаквам с нетърпение да те видя утре, нали?
Има ли някакъв сигнал, ако се нуждая от помощ?
Знаеш, нещо като...
- Няма нужда. Всички очи ще бъдат върху теб.
Имаме петима души вътре и дузина отвън.
Така че не се притеснявай. Когато се появи, ще бъдем отгоре му.
Е, това е утеха.
Всичко наред ли е?
Какво?
- Искаш ли още едно?
Да напълня отново?
- О, да. Да.
Скоч, нали?
- Да.
Закъснява.
Да, така е.
Среща в тоалетната.
Току-що получих бележка. Пише "Среща в мъжката тоалетна".
Отивам до тоалетната.
Да се срещнем отвън.
Какво става?
Решихме че е най-добре да прекратим.
- Седях вътре два часа.
Сигурно ни е наредил.
- "Наредил"? Какво значи това?
Видял ви е? Знае, какво се е случило? Знае, че сътруднича на полицията?
Укроти се, ясно?
- Да се укротя? Някога ходили ли сте за риба?
Стръвта винаги умира.
О, човече.
Това трябва да ти осигури сочен материал за профилиране.
Самотен търговец с изкуство,
живее в постоянно състояние на организиран хаос.
Купува огнестрелно оръжие, въпреки че не знае как се използва,
поради лъжливото чувство за сигурност.
Ти... ти можеш да влезеш, знаеш ли.
- Не, няма нищо. Благодаря.
Вие двамата, задната врата.
Ще си в безопасност. Имаш двама човека отзад
и двама в коридора. Ясно?
- Страхотно.
Само ще проверя улицата още веднъж.
Ако се нуждаеш от нещо, знаеш как да стигнеш до мен, Дювал или Пакет?
Да. Там при бара...
- Няма нищо.
Не, наистина ми се иска да не бях откачил така.
Не помогнах на никого.
Беше страхотен.
Караш ме да звуча по-добър, отколкото съм.
Ти си добър.
- Не. Това е...
Това е целувката на смъртта.
Какво имаш предвид?
Ние хубавите момчета никога не получаваме момичето.
Трябва да си вървя.
Знаеш как да ни откриеш.
Така че си тръгвам.
Какво искаш да кажеш?
Работата ми тук приключи?
Имаш профил и свидетел. Не се нуждаеш от мен вече.
Илеана...
...нуждаем се от някого, който да влезе в главата на Ашър.
Имаш го и имаш заподозрян.
- Това може да не е достатъчно.
Какво всъщност става тук?
Нищо.
Моля те. Какво има?
Може би имам реакция спрямо свидетеля.
Реакция?
Благоприятна.
Такава, която може да замъгли преценката ми.
Разбирам.
Илеана...
колко време бяхме в Куонтико?
Шест месеца.
- Колко пъти
си била канена на питие?
- Не знам.
Колко пъти си отказвала?
Всеки път.
- Ами,
мисля че е нужно много, за да замъгли преценката ти.
Слушай, трябва да заловя този тип. Познавам те. Ти също трябва да го заловиш.
Наистина имам нужда от теб.
Моля.
Г-н Коста, първите ви клиенти пристигнаха.
Поне храната е добра.
Да, защото изкуството е скапано.
Опитайте се да не изглеждате толкова много като ченгета.
Почти не те разпознах без снимка на труп.
Това е мило.
- В главата ми звучеше по-добре.
Питие?
- Не, благодаря.
Искам да кажа, само вода е.
Нали?
- Благодаря ти.
Извини ме.
- Тази е любимата ми.
Знаеш ли, просто... не знам защо. Небето...
Небето ми напомня на детството ми в Нова Скотия.
А ти къде си израстнала?
Извън Харисбърг, Пенсилвания.
- Сериозно? Провинциално момиче?
Ще те оставя да си вършиш работата.
- Благодаря.
Това е той.
Стой!
Значи той отново е на свобода.
Изгубихме го в тълпата. Беше като шибана мафиотска сцена.
"Шибана мафиотска сцена". Ами Коста?
Разтърсен, но не е наранен.
Какъв мислиш ще бъде следващият му ход?
Смятам, че вижда Джеймс Коста като недовършена работа.
Коста ще лети за Торонто утре в 8:30 часа.
Тогава искам някой от вас лично да го отведе до летището.
Добре, аз ще отида.
Свободни сте.
О, здравей, имаш ли нещо против да вземеш тези?
Малко закъсняваме.
- Да, знам. Знам, идвам.
Здравей, Джеймс.
Къде отиваш?
Не си тръгваш, нали?
След всички тези забавни игри, които си играехме?
След всичкото време, което вложих?
Седни.
Има полицай пред апартамента ти.
Освен това не можах да не забележа, че си опаковаш багажа.
А това...
...не е...
...добре!
Сега, мислех си, че ти и аз имаме специална връзка.
Такава, която изисква много уважение.
Но очевидно ти не разбираш.
Така че ще ти обясня повторно.
Ти имаш нещо, което аз искам.
Затова...
...то е мое.
Така че тази идея да избягаш
няма да се осъществи.
Искам да ми отговориш на нещо.
Какво разказа на полицията за мен?
Какво знае полицията за...?
Помощ!
Помогнете ми!
Помощ!
Пусни го.
Казах, пусни го!
Тук агент Скот. Повален агент, 219 Сейнт Амели.
По дяволите.
Помощ!
Мъртъв ли е?
Помощ! Мъртъв ли е?
Застреля Дювал.
- Пусни оръжието!
Той ли е?
Пусни оръжието!
- Това е той. Това е Ашър!
Пусни оръжието!
- Застреля Дювал.
Движи се, движи се! Тръгвай!
Извади късмет.
Инцидент като този. Само шевове.
Знаете ли накъде ви водеше, г-н Коста?
Нямам представа.
Мисля, че искаше да добави г-н Коста към колекцията си.
Толкова съжалявам за инспектор Дювал.
Той се опитваше да спаси живота ми.
И сега какво?
- Получихме резултатите от лабораторията.
ДНК-то на Ашър съвпада с космите, открити по тялото на Клайв Морин.
Значи приключи?
Ще ми е нужно изложение от теб, малко документация.
Като изключим това, да, приключи.
Направихте нещо много смело в тази кола днес, г-н Коста.
Беше страхотен.
Благодаря.
Довиждане.
Мога ли да ви помогна?
- Обадете се в стаята на г-жа Скот, моля.
Разбира се.
Съжалявам, сър. Казала е да не я безпокоят.
Ще оставите ли съобщение?
Не.
Какво?
Шевовете са.
Изглежда си отворил някои през нощта.
Ще трябва да повторя някои от тях.
Там имат изкуство, нали?
- Какво?
Там във Вашингтон.
Тези, политиците, те обичат да провесват разни неща по стените си, нали?
Просто казвам, че мога да отворя малка,
сещаш се, галерия.
Мога да открия място там.
Там имат галерии, нали?
О, боже.
Къде е? О, боже.
Скот.
Тя е тук?
Не. Вече съм в болницата. Тук съм с приятел.
Бъди внимателен.
- Веднага идвам. Добре.
Беше Льоклер.
Трябва да се срещнем на горния етаж.
- Съжалявам.
Ще се върнеш ли тук или ще се срещнем във фоайето?
Фоайето.
Добре.
Как е приятелят ти?
Добре е.
- Знам, че ще ви е неприятно,
но ако просто можете да ни дадете окончателна идентификация.
Разбирам.
Не можете да пипате тялото.
Ще пипам всичко, което искам.
Луд стар прилеп.
Г-жо Ашър?
Г-жо Ашър!
Г-жо Ашър?
Здравей, майко.
Всичко, което съм искал някога,
е да ме обичаш.
Но ти не би ми позволила.
Винаги беше Рийс.
Можеше да ме имаш завинаги, но ти...
го провали. Провали...
...всичко.
Назад, Мартин.
Не ме плашиш.
Илеана!
Илеана!
Коста го е направил.
Коста го е направил.
Коста е Ашър.
Какво каза?
- О, по дяволите!
Коста го е извършил.
- Къде е той?
Къде?
- Асансьорът.
Надолу? Нагоре?
- Надолу!
Кой?
Мамка му!
Хайде, в името на мамка му.
Хей, човече. Открих тези в машината. Твои ли са?
Да. Благодаря, човече.
- Купувах си кутия цигари...
Не ни вярваш, но й вярваше достатъчно, за да дойде тук и да чука убиеца ни.
Случаят беше закрит. Държа се по професионален начин.
Глупости!
Кажи го на Дювал. Помниш ли Дювал?
И бедното копеле, което лежи в моргата?
Знам как се чувстваш.
Ако имаш да казваш нещо, кажи го на мен.
Какво каза?
- Ако имаш да казваш нещо...
Пакет!
През последните четири години дебна Лигата.
Квебек, Албърта, Манитоба, Британска Колумбия миналата година.
Когато чуя за някое звездно дете.
Винаги пътуваш?
- Свикваш с това след време.
Трудно е със съпругата, въпреки това.
- Не съм женен.
Не? Значи си само ти и двете сестри, нали?
Сюзън и Деби.
А те къде са?
Те са у дома в Тракъди.
- Тракъди.
Хокейът е на ниво там.
Да, няма какво друго да се прави в този шибан град.
Играл ли си като момче?
- Да, малко.
Световният Младежки Отбор в две последователни години.
Без майтап. Знаех си. Знех си.
Получил си цялата тази остатъчна увереност от това, че си бил златно момче.
Начинът, по който пушиш,
гласът ти,
малко е нисък.
Опитваш се да си готин, така че децата на пързалката да не знаят какъв загубеняк си станал.
Какви, по дяволите, ги говориш, човече?
Не се впрягай.
Това е Кристофър Харт.
Какво знаем за него?
- Той е наркоман и крадец на картини.
Коста е продавал крадени от него картини.
E-mail-и показват, че Коста не му е плащал.
Харт е искал само парите си.
Дължал му е над 80 000 долара.
Коста го е натопил.
Да.
Там ли си?
Аз съм.
С кого говоря?
- Знаеш кой е.
Хайде, Илеана.
Ти не се влюби в Джеймс Коста.
Някой така красив и силен като теб
не се влюбва в педалски търговец с изкуство.
Нали?
Този тип беше нищо, нали? Не взех живота му, изживях го.
Бях най-доброто нещо, което му се случи.
Погледна ме
и видя мен.
И аз погледнах теб и те видях.
Ние сме еднакви.
Да ти го начукам.
"Да ти го начукам"?
Да ти го начукам. Да, чуках те.
Помниш ли как правихме любов край снимките на тези трупове около нас?
Да си го признаем, Илеана...
...един обикновен човек не харесва това колкото нас.
Искам да кажа, да свърша в теб беше най-хубавият момент в живота ми.
И сега се чувствам толкова по-добре.
Всичко продължава да става по моя начин, нали?
Чао-чао.
Какво каза?
- Къде е той?
Попадение. Кредитната карта на Морин. Купил е билет за влак
към Монктън пред 3 часа.
- Ще пристигне след 20 минути.
Искам командир Хаше на телефона и директорът в Монктън.
Ще се оправя.
Благодаря.
Искам чаша кафе, отивам до закусвалнята отсреща.
Връщам се, вратата е разбита и бюрото ми е разбъркано.
Това не е съвпадение, нали?
Помощ!
Полиция!
Затворете всички изходи. Сега, сега! Направете го сега!
Ти.
След като внимателно прегледах досието на агент Скот в Бюрото,
Офисът за Професионална Отговорност издаде писмо за прекратяване,
като изтъква нечувана липса на преценка
и поведение непристойно за федерален агент.
Въпреки, че бюрото съжалява да изгуби агент от вашия калибър,
ние сме уверени, че решението най-добре удовлетворява всички засегнати страни.
Карлайл, Пенсилвания Седем месеца по-късно
Последните наблюдения на летище Форт Колинс
показват ветрове със скорост над 80 възела.
Облаци на височина до 2500 м. Видимост - две мили.
Температурата на въздуха сега е 10 градуса. Националната прогноза за времето...
Съкровище, трябва да се прибираш у дома.
Навън е ужасно.
Благодаря. Ще се видим, Лиз.
- Ще се видим.
Внимавай, ясно?
- Добре.
Уплаших те. Съжалявам.
Хайде, сенди.
Не, не. Хайде, седни.
Правеше чай?
Добре, нека ти направя една чаша.
Ти... Какво търсиш?
Търсиш...?
Търсиш това?
Сега, знаеш ли, това много ме обърка, Илеана.
Искам да кажа, поставила си тези из цялата къща.
Намерих този зад хладилника.
Имаш един под леглото,
под ваната.
Сигурно страшно се страхуваш да бъдеш тук съвсем сама.
Така ли е?
Страхуваш ли се?
Проследих целия този бизнес във Вашингтон,
който, си мислех,
е напълно фалшив, между другото.
Имали са късмет, че те имат. Голям късмет.
Но тогава просто си изчезнала.
Напуснала си.
Оставила си няколко отпечатъка, въпреки това, нали?
Мислех че си съвсем лесна за откриване.
Дошла си тук, тук никога няма ченгета наблизо.
Не се обаждаш по телефона.
Заповядай.
Внимавай, още е горещ.
А после видях, че коремът ти расти
и знаех, че ме очакваш.
Момчета са, нали?
Близнаци?
Обичам да влизам в стаята им.
Изпълнена е с толкова много любов и топлина.
Мога да...
Мога да си ги представя там вътре, как си играят...
...забавляват се.
Ти и аз...
...гледаме...
...и се смеем.
Ти и аз.
Можем да започнем отначало.
Можем да го направим.
Какво? Какво има?
Не искам.
Съжалявам. Това са нашите бебета.
Знам, че е така.
- Това не са твоите деца.
Това са децата на Джеймс Коста.
Не знам кой си ти.
Защо казваш нещо подобно?
Защо казваш нещо подобно.
Върни си думите.
- Добре, добре. Връщам ги. Връщам ги!
Добре.
Добре. Тогава се изправи. Хайде.
Изправи се.
Добре ли си?
Чии деца са тези?
- Твои.
Мои ли са?
Дай ми целувка.
Целуни ме.
Всичко е наред.
Няма да те убия. Ще правя това, докато припаднеш.
Сигурно се чувстваш замаяна точно сега. Това е в реда на нещата. Отпусни се.
Всичко е наред.
Добре. Добре, ела.
Дай ми ножиците.
Всичко е наред. Всичко е наред.
Хей, успокой се. Дай ми ги.
Успокой се.
Дай ми ги. Ясно?
Какво правиш?
Какво ти става?
Добре!
Ще се успокоиш ли? Няма да те нараня, ясно?
Не искам да те нараня.
Ще се успокоиш ли?
- Да! Да. Да.
Всичко, което видя,
съм искала да видиш.
Да ти го начукам.
Ало. Инспектор Льоклер.
Льоклер.
- Илеана. Притесних се.
Приключи ли?
Свърши се.
- Добре. Стой на линия. Ще уведомя за станалото.
Ще дойдат скоро.
Цолов - мерси; Владо - айде ти си.
Мда, пак аз, тези горе не ми помогнаха :)