Taking Lives (2004) (Taking Lives CD1.srt) Свали субтитрите
Къде отиваш?
Влакът в 14:15 за Мон Лорие ще товари на портал номер 10.
Един билет, моля. Мон Лорие.
Имаш ли нещо против? Човекът отзад не престава да хърка.
Не. Разбира се.
Аз съм Мат.
Аз съм Мартин.
- Здравей, Мартин. Приятно ми е.
На мен също.
- Накъде пътуваш?
Докъдето мога да стигна.
Е, ще пия за това, братко.
Наздраве.
Мисля, че имам малък проблем с двигателя, хора. Просто стойте по места.
О, човече! Същото нещо се случи в Сейнт Лорънс.
Трябваше да стоим по местата си близо осем часа.
По дяволите, това е гадно. Ужасно гадно.
Триста осемдесет и пет долара. Само в брой.
У мен е само кредитната карта на татко.
Не можеш ли да четеш?
Само в брой.
Имаш ли разрешително?
- Имах. Но ми го отнеха.
Изглежда ти ще караш.
Виждаш ли това?
Изкуствен е.
Какво се е случило?
- Благодарение на втория ми баща.
Удари ме толкова силно, че прелетях през кухнята пробих гипсовата стена.
Майка видя цялото нещо.
Защо?
- Защо прави половината неща, коти прави?
Шибан психар, 90 кг безполезна лой.
Но му го върнах.
Какво? Отвърнал си на удара?
Но ме прати на екскурзия до ада. Следващата сутрин вече бях във военно училище.
Но аз не вярвам в следването правилата на хората, човече.
Майната им на хората и на правилата. Точно затова прескочих стената преди два дни.
Сега отивам в Сиатъл за да свиря музика.
Исусе Христе.
Толкова съжалявам, човече. Аз съм идиот. Не внимавах.
Не. Забрави го, човече.
Щастливци сме, че тази щайга има резервна гума. Мамка му.
Сменял ли си гума преди, Мартин?
Така си и мислех. Супер.
Добре. Какво имаме тук?
О, мда. Ще се върнем на пътя за нула време, за нула време наистина.
Но този път аз карам, нали?
Копелето е стегнато.
Първият винаги е най-труден. След това останалите се свалят лесно.
Ти и аз сме долу-горе еднакво високи, човече.
Какво.
Тихо.
"Крадец на животи"
Монреал, Канада Днешни дни
Полицай. Полицай. Нуждая се от помощта ви.
Току-що видях сина си на ферибота.
Синът ми е мъртъв.
Умря преди 19 години, но това беше синът ми.
Вървеше точно пред мен. Срещнахме се с поглед.
Той ме позна.
Една майка не греши за подобни неща.
Как да обясня колко опасен беше, как...?
Не, не "беше".
Е.
Синът ми е много опасен човек.
Какво правиш?
- Подготвям инструктаж за агент Скот.
Агент Скот?
Не знам защо му е нужен друг. Всичко е под контрол.
Ние нямаме нищо, Джоузеф.
- Защото нямахме достатъчно време.
Трябват ни само още няколко дни.
- Тя тук ли е вече?
Била е на самолета. Не могат да я открият. Жерард проверява вземането на багажа.
Тя само ще дава съвети, нали?
- Тук не става дума за територия, Пакет.
Не е имало подобно убийство от години.
И първото нещо, което правиш, е да доведеш някой друг. Хайде.
Имам странно усещане за това убийство.
Нужна ни е помощ. Нямаме нищо.
Обади ми се щом пристигне тук.
Сигурно се шегуваш.
Специален агент Скот?
- Да.
Очаквахме ви на гарата.
Това е гроб, знаете ли.
- Да, знам.
Агент Скот.
- Мосю Директор, здравейте.
Виждам, че вече сте се настанили удобно.
Джоузеф Пакет и Емил Дювал. Те ръководят разследването.
Радвам се, да се запознаем.
- Аз също. Благодаря за поканата.
Не ние я отправихме.
Почти сме сигурни, че жертвата е била убита другаде и после донесена тук.
Мисля, че е обмислено предварително.
Какво?
- Мисля, че е обмислено предварително.
Мисля, че убиецът е избрал това място специално и е копал предварително.
Мога да ви покажа... Възможно е да се отгатне, защото... Виждате ли? Ъглите?
Те са точни. Симетрични са.
Пропорциите са правилни.
Точно 180 сантиметра.
Жертвата 1,78 ли е?
- Да, точно така.
Мисля, че го е наблюдавал няколко седмици...
...изучавал е навиците му, ежедневието.
И е знаел, че може да изкопае гроба точно тук.
И как е знаел, че жертвата ще бъде тук, когато поиска?
Това е пътека за колело, нали?
На снимките, които изпратихте...
...жертвата имаше тези малки вдлъбнатини на глезените.
Предполагам, че са от скоби за колело.
Освен това, в случая има и сексуален елемент.
Удушаване изотзад, отрязване на ръцете, удари по лицето.
Това е осезаемо. Импулсивно. Това го възбужда.
И...
...и е искал да откриете тялото.
Искам да кажа...
...защо иначе да го заровиш на строителна площадка, освен за да бъде изровено, нали?
Очите му, мислим, че са били извадени или все още в черепа му ли са?
Не знаем.
- Предполагам, че правите...
Реконструкция на черепа. Да, разбира се.
В момента се извършва.
- Добре.
Готови ли сме вече?
Мда.
- Добре.
Лека нощ.
Не се тревожи за Пакет. Той е импулсивен. Иска де се впусне във всичко.
Не го виня.
Радвам се да те видя отново, Илеана.
Това, че си тук, означава много.
Да лежиш в гроба.
Моите следователи мислят, че си някаква вещица.
Е, наричали са ме и по-зле.
Знаеш го.
- Знам.
Здрасти. Извинявам се за безпокойството. Човек е бил убит миналата нощ.
Случило се е на паркинга пред 24-часов здравен клуб около 21:00 часа.
Същият начин на действие?
- Всичко е същото.
Намерихме гарота там. Изглежда ръчно изработена.
Лицето е било удряно с ронлив камък.
Нямал е време да стигне до ръцете, обаче.
Защо не?
- Бил е прекъснат.
Името на жертвата е Клайв Морин, а това Джеймс Коста.
Той твърди, че е видял случилото се.
Насочи се към колата ми и чух...
Когато нашите хора отидоха там, той се опитваше да съживи жертвата.
Ами кръвта по вас?
Когато се опитваш да помогнеш на някого, който кърви обилно...
Проверен ли е? ...се изцапваш с кръв.
Джеймс МакКийн Коста. Роден в Нова Скотия, 1965 г.
Всичко изглежда нормално.
В лабораторията изследваме кръвта и ДНК-то му.
Обръщам се и виждам...
...мъж, който стои над друг...
...с...
...камък...
...в ръката.
И тогава...
...той започна да удря човека по лицето...
Така че извиках...
- Какво извикахте?
"Спри", нали се сещате. Нещо глупаво такова. Не знам. Л...
И тогава побягнах към тях.
И той ме погледна и насочи пистолет срещу мен.
И аз...
Не знам. Мисля...
Не знам какво си помислих. После избяга.
Изчезна и после се обадих на ченгетата.
И се опитах да приложа първа помощ на другия човек, докато дойдат парамедиците.
Свалихте ли гарота?
Кое...? О, нещото около врата му? Мда, някак си го направих.
Видяхте ли накъде отиде нападателят?
- Да, далеч от мен. Нали?
Какъв пистолет имаше?
От онзи вид, който правят големи дупки у хората.
Видях този човек.
Ясно? И мога малко да рисувам, нали? Така че...
...ако може би ми дадете лист хартия, мога да ви направя скеч.
Не знам за този тип. Не мога да го разгадая.
Нещо за отговорите му.
Имаш ли нещо против, ако аз опитам?
Не, моля, заповядай.
Здрасти.
Ти друго ченге ли си?
В известен смисъл, да. Аз съм специален агент Илеана Скот.
Специален агент?
- Аз съм от ФБР. Помагам по случая.
Може ли да ви задам няколко въпроса?
- Същите, които и другият
човек ме пита?
- Да, вероятно.
Имате ли нещо против да запаля цигара?
- Не, разбира се, че не.
Нервен ли сте?
Да.
Ужасно нервен.
Благодаря ви за листа хартия.
Е, и как изглеждаше?
Имаше изключително ярки очи.
Горящи, сещате ли се?
Дори в тъмното.
Косата му...
може и да беше руса.
Имаше брада.
Нямаше идеална осанка, но
нещо култивирано.
Изглеждаше ли възбуден или спокоен?
Боже мой.
Това, което си мисля ли е?
Това ли е...? Това е...
Това беше около врата му, нали? Прав ли съм?
Прав ли съм?
- Да, да.
Направихте го нарочно, нали?
Добре, правя каквото мога тук, нали? Половината лице на човека го нямаше!
Дори не можах... Дори не изглаждаше човешко.
Опитвах се да му помогна с каквото мога, той...
Умря, ясно? Умря. Имаше...
Вижте, имаше твърде много кръв. Не съм виждал толкова кръв през живота си.
И продължавах да се опитвам, дори да знаех, че е твърде късно.
Видях мъжът, който го направи. Ясно?
Видях го, и мога ви покажа как изглежда.
А после...
...отидете го хванете.
Добре.
Какво мислиш?
Да, следите по врата на Морин показват, че убиецът е левичар.
Рисуваше с дясната си ръка, опита се да запали цигара с дясната ръка.
Мисля, че се нуждаем от малко повече от това, нали?
Знам. Освен това на масата има отворена папка.
Това е твоят профил. Доказателства, бележки, всичко.
Ако той е убиецът има вероятност да се опита да погледне.
Психопатите всъщност имат много различни модели на мислене.
Казваш думи като "дърво", "канапе", "къща", "изнасилване", "кръвосмешение", "убийство"...
...мозъчните сигнали на нормален човек се променят, предният дял реагира.
Психопатите нямат реакция.
Чувстват убийството по същия начин, както и вечерята.
Нямат емоционални връзки.
Както и да е, идеята ми е, че когато видя гарота
той реагира
с неприкрит шок и отвращение.
Мозък на психопат?
Научаваш много такива неща във ФБР, нали?
Искам да кажа всички тези теории, всички тези книги.
Да, точно така.
Не съм сигурен все още какво виждам у теб с всички тези номера.
Аз нямам номера.
- Глупости.
Използва много от тях в онази стая.
Агент Скот?
Може ли да поговоря с вас за секунда?
- Извинете ме.
Имам 3 сестри, които гледат по същия начин, когато ги притиснат и това не им харесва.
Съжалявам, ако греша, но...
- Не.
Благодаря ви.
- Няма нищо.
Агент Скот.
- Мога ли да говоря с вас?
Все още не сте спали.
- Не.
Има пазач във фоайето на хотела.
И сме точно край път. Така че няма никаква логика.
Мислите ли, че е било постановка?
Не, защото там винаги има някаква наслада.
Някаква арогантност. Тук нямо подобно поведение.
Може би иска до открием телата бързо, както при строителната площадка.
Да. Но защо?
Искам да кажа, защо? Той не ни се надсмива.
Знаеш ли, никъде не пише "майната ти".
Защо правиш това?
Кое?
- Прикриваш ушите си?
Просто мисля по-добре, когато е тихо.
Има логика.
С всичко това, може би той просто се отчайва.
Случва се, нали?
- Да, но защо?
Не сме близо до него. И той го знае.
Някакви причини за притеснение? Серийният убиец на свобода ли е?
Да, търсим сериен убиец, но е твърде рано да се правят заключения.
Приканям хората в Монреал да бъдат бдителни.
Анри Бизонет. Гмуркач на свободна практика.
Това ли е тялото от строителната площадка?
- Да.
Сестра му го разпозна.
Бизонет е работил за него от време на време няколко години.
Освен това, сестра му каза, че е изчезнал само преди няколко седмици.
Но кредитните му карти са били използвани през цялото време.
Видя ли, трябваха ми само няколко дни.
Какъв човек е бил? Познаваме ли го?
Живеел е в малък апартамент...
...захващал се е със странни компютърни работи...
...нямал е много приятели.
Някога правил ли си го? Гмуркал ли си се?
Бившата ми жена веднъж ме накара да отидем на онези медицински ваканции.
Не беше се потопила и на шест метра и се побърка. Не можа да издържи.
С толкова големи цици се чудя как въобще е потънала.
Потъването не беше проблем.
Искаше ми се да беше останала там.
Това беше смешно.
Някога гмуркали ли сте се, агент Скот?
Прекарва твърде много търкайки се о мъртви тела.
Не, никога не съм опитвала.
Много е успокояващо, нали?
Рибите плуват около теб. Нямат нищо против, че си там.
Ще ви хареса. Тихо е.
Имам съвпадение с рисунката.
- Къде?
Някакъв хотел близо до реката.
Какво правите?
- Не трябва ли да тръгваме?
Все още закусваме.
Следвайте ме.
- Благодаря ви.
Значи плати ми в брой за три месеца напред и никога не го виждам.
Видяхте ли го тук?
Да, това е той.
Преди да го опандизите, той ми дължи към 90 долара телефонни сметки.
Може би вие ще се погрижите за това.
Знаете ли какво? Трябва ни тази телефонна сметка.
Добре. Вие ли искате да я платите?
- Ще видим.
Всичко е чисто.
О, по дяволите.
- Какво?
Името от пръста беше с гравираното име на Кларк Уилиам Едуардс.
Той е от гимназията във Ванкувър.
На 34 години. Работи и на корабна линия за Аляска.
Кредитната му карта е била използвана вчера в Монреал.
Не е обявен за изчезнал.
- Добре.
Да оставим нещата така.
- Защо?
Нека не награждаваме убиеца със статия във вестниците.
Той обича вниманието. Ще бъде ядосан.
Ако е ядосан, ще направи грешка.
Трябва да маркираме кредитната карта на Едуард и да сложим това място под наблюдение.
Значи се доближаваме.
- Още нещо.
Резултатите от ДНК изледването на Коста излязоха.
Чист е.
- Добре.
Човече...
Ти ли взе кафетата и сандвичите?
Значи не е съвпадение, нали?
Не.
Двете ченгета пред галерията? И това не е съвпадение също, нали?
Това притеснява ли те?
Откакто това нещо се случи постоянно съм нащрек, така че не.
Радвам се на компанията.
- Как си?
Не мога да спя.
Но не е проблем.
Имам гигантски спектакъл в петък, няколко нови картини.
Ако не ги продам, ще се разоря.
Така че се вглъбявам в работата си. Нещо като теб.
Заповядай.
- Задръж ги. Мерси.
Получи ли някакви отговори на рисунката?
Може би.
Говориш неясно.
Онази нощ, спомняш ли си Клайв Морин да отвръща на ударите?
Искам да кажа, знаеш ли...
отне ми няколко секунди, за да видя, дори да разбера какво се случва.
Чух тези звуци. Видях го с камъка.
До моментът, в който видях Клайв Морин,
знаеш ли, той не правеше нищо.
Къде си учил сърдечносъдов масаж?
Не съм.
Искам да кажа...
Опитах се да му направя сърдечносъдов масаж...
но просто направих каквото можах, нали?
Имитирах видяното по телевизията.
Гледаш пръстите ми? Това ли гледаш?
Да.
- Ти си, като, гледаш всичко.
Не, това е... това е... сам си правя рамките.
Знаеш ли, и аз...
Колкото повече събитието наближава, толкова по-лоша става точността ми.
От колко време го правиш, занимаваш се с изкуство.
Започнах веднага след училище.
Отидох в Тайланд, знаеш ли? И аз...
И срещнах този много странен старец, художник.
Но той нямаше никакви пари, така че просто...
И знаеш ли, той просто рисуваше всичко. И имаше тези врати.
Тези невероятни врати, които беше изрисувал.
И ми даде някои от тях.
Така че ги донесох тук и ги продадох
за, знаеш, не за много пари, но му ги изпратих обратно, парите.
Нали? И това беше цяло състояние за него.
И така започнах.
Това е много мило.
Бих искал да ти взема чаша кафе, но изглежда, че имаш проблем.
Е, първата стъпка е, да го призная.
Това чувство за хумор ли е? Това ли е? Това е.
Всичко това и... какво е това?
Номерът на клетъчния ми телефон в случай, че си спомниш нещо.
Нещо, което може да е от полза.
Добре.
Добре. Е, благодаря.
Добре, аз ще...
Може би искаш да дойдеш на откриването петък вечерта.
Знаеш ли, мисля, че ще ти хареса. Много странни, обезпокоителни парченца.
Добре.
Който е да е бил в тази хотелска стая е звънял на този номер 20 пъти.
"Ребека Ашър".
Твърди, че е видяла мъртвия си син на фериботния терминал в Квебек преди 3 седмици.
И какво знаем за нея?
- В края на 60-те си години, без съпруг, живее сама.
Ще се погрижа за това сама, мисля. Става ли?
Сякаш си мисли, че ще и позволя да се погрижи за част от този скапан случай.
Щом мога да се справя с тъпите ти шеги за цици, мисля че ще се справя и с интервю с тази жена.
Знам, че сте виждали тази снимка по новините,
но ако просто я погледнете малко по-отблизо, моля.
Разбира се.
Възможно ли е това да е синът ви?
Възможно е.
Разпознах го на ферибота.
Имаше голяма брада, шапка ниско над челото.
Но очите му...
тях не можеш да ги сбъркаш.
И си дърпаше ухото.
Това е стар нервен тик от детството му.
Никога не успях да го откажа от него.
Всъщност карали ли са ви да разпознаете тяло преди години?
Показах ми някакви останки,
ударени от камион.
Не мога да кажа, че бях по някакъв начин подготвена за това.
Не, разбира се.
Съжалявам.
Може ли?
- Моля.
Мартин.
Не. Не, това е Рийс.
Това е по-големият брат на Мартин.
С по-голям искам да кажа с три минути.
Близнаци.
- Еднояйчни.
Рийс получавал ли е странни телефонни обаждания или...?
Разбира се, няма как да знаете.
Рийс почина.
Съжалявам.
Бяха на 14.
Излязоха със сал по Сейнт Мишел.
Тази година имаше голямо разтапяне на ледове
и Мартин паднал зад борда.
Рийс скочил да го спаси.
Само Мартин е достигнал брега.
Това трябва да е било съкрушително за вас.
- Беше.
Е, и за Мартин също.
Знаете ли, Рийс...
Той беше харизматичен,
отзивчив.
След като умря, Мартин просто просто пое по странен път.
Стана буен.
А когато беше на 16 открадна по-голямата част от бижутерията ми и избяга.
Полицията от Сейнт Джовит ми се обади само след няколко дни
и ме уведоми за инцидента.
Това е хубава снимка.
О, да.
Лятната ваканция, Форт Рупърт.
Ами тази?
Това беше първата ни симфония.
Вълшебната флейта.
- Разбира се.
Сладък е.
Беше.
Беше сладък.
Е, това е Мартин.
Той винаги трябваше да носи тези големи очила.
През повечето време не можех да ги различа, освен ако не ги сложеше.
Ето, просто ще взема това
вместо вас.
О, забравих чантата си. Просто ще...
- Аз ще я взема.
Заповядайте.
Благодаря. Оценявам отделеното време. Бяхте много отзивчива.
Ще ми се обадите, когато го откриете, нали?
Да, разбира се.
Добре.
Е?
Колко време ви отнема тук да изровите тяло?
Според майка му, Мартин Ашър е имал само една счупена кост през живота си:
Лявата лъчева кост, когато е паднал от стол или нещо подобно.
Това дете е чупило много кости.
Най-вече по лицето, ръцете и торса.
Но както виждате, не и лявата лъчева кост.
Това не е тялото на Мартин Ашър.
Добре. По-добре да отведем г-жа Ашър на безопасно място.
Ето, г-жо Ашър, стая 601.
Не, не. Безпокоя се, че стаята е неприемлива.
Твърде близо е до асансьора.
Как ви уговори да я настаните тук?
- Г-жа Ашър борави добре с думите.
Тя крие нещо.
В къщата има врата, скрита зад шкаф за книги.
Къщата е под закрила на отдела,
но това не означава, че не можем просто да отидем и да я претърсим.
Добре, как стоят нещата с твърдоглав агент на ФБР, незапознат с правилата?
Е, това е различно нещо.
Ето те и теб.
Скот.
- Илеана.
Изследването на местопрестъплението показва, че е влязъл през прозорец на втория етаж.
Г-жа Ашър твърди, че никой друг няма ключ.
И засега от пръстовите отпечатъци не е установено нищо.
Как се чувстваш? Добре ли си?
- Да.
Сигурна ли си?
- Добре съм.
Илеана, Льоклер знае, че си била в къщата.
Не мисля, че те свързва с нещо друго.
Можеш...? Би ли дошъл в офиса един час по-рано утре?
Разбира се.
Ще се видим там.
Отнемане на животи.
Това прави Мартин Ашър от почти 20 години.
Първата му жертва, неизвестна.
Тогава е бил по-неумел. Прикрил се е с автомобилва катастрофа,
за да изиграе собствената си смърт, а после е взел самоличността на момчето.
Има период от време между неизвестната жертва и Анри Бизонет,
Което не означава, че Ашър е бил в покой.
Да, системата за тежки престъпления откри 19 неразрешени убийства из Източна Канада.
Поне 11 съвпадат с профила.
Всички, коити или са живеели самотно или просто няма да липсват на никого.
Анри Бизонет. Ашър го убива, взема живота му, апартамента,
използва кредитните му карти. Дори плаща данъците му.
Нищо екстравагантно. Просто живее живота на Бизонет.
После го заменя с Кларк Уилиам Едуардс и като Едуардс преследва Морин.
Всички тези мъже имат нещо общо, нещо, което той желае.
Просто живот, различен от неговия собствен.
Срещнах майка му.
Ашър е имал брат близнак, който очевидно й е бил любимец.
Умрял е при удавяне.
Няма да е нужно много да си признае,
че смята че Мартин има нещо общо с това. Тя го мрази.
Значи този човек не може да понесе да бъде себе си дори за миг.
Така че...
той застъпва тела.
Той е като рак отшелник.
Става твърде голям и си търси нова черупка.
Добре.
Някой току-що е проникнал в галерията на Джеймс Коста.
Всичко, което липсва, е органайзерът ми и бизнес книжка с чекове? Нищо друго?
Алармената система е била прерязана.
Да. Значи това не е нормално влизане с взлом?
Какво се е случило тази нощ, г-н Коста?
Добре, чуйте. Правя всичките си обаждания до Европа нощем.
Уговарям пратките нощем.
Искам чаша кафе, отивам до закусвалнята отсреща.
Връщам се, вратата е разбита и бюрото ми е разбъркано.
Мислите, че е той, нали?
Ще поставим още полицаи край апартамента ви, докато не се уверим, че няма нищо.
Това отговаря на въпроса ми.
- Кларк Уилиам Едуардс.
Имаш среща с някой на име Кларк Улиам Едуардс утре вечер?
Нали?
- Да. Той е потенциален купувач.
Негов представител ми се обади вчера.
Може да е наистина голям клиент.
Занасяте ме.
Имаме полицаи под прикритие, които са нащрек през цялото време.
Най-добрият отряд по наблюдение.
Все още говорим за същия човек, който размазва лицата на хората
и отрязва ръцете им?
Той няма да се доближи и на 45 метра до вас, ясно?
Ще бъде голяма услуга за град Монреал.
Това е опасно нещо, но е сигурно най-добрата ни възможност да го хванем.
Добре?
Добре. Добре.
Но само в услуга на великия град Монреал.
Ще ме откара ли вкъщи?
Агент Скот би ли могла да ме откара вкъщи?
Трябваше да си остана в Уинипег, знаеш ли?
Имах хубава малка галерия, три картини на стената, никой никога на влизаше.
Ако беше останал там, нямаше да имаме свидетел, който да ни нарисува убиеца.
А това е от голямо значение.
Това е щедър начин да погледнеш нещата.
- Тук наляво?
Не, просто карай направо, покрай Шевалие.
Може ли...?
Може ли да ти задам въпрос?
Да.
Как го правиш?
Как живееш живота си заобиколена от цялата тази
грозота? Знаеш ли, искам да кажа, убийства
и жертви и тези снимки, знаеш ли?
Това, през което преминавам, е само частица от това, което преживяваш всеки ден, нали?
Това е работата ми.
- Има различни професии.
Има и по-добри професии.
- Не и за мен. Не, няма. 219?
219? Да, да, точно тук.
Казваш го, сякаш е наказание.
- Не е наказание.
По-скоро е принуда.
Добре, пристигнахме.
Какво те принуждава?