Night Watch - Nochnoi Dozor (2004) Свали субтитрите
.: didodido :. ПРЕДСТАВЯ
ЛАНГУЕДОК, 1342 ГОДИНА
От незапомнени времена
рицарите, наричащи се "Воини на Светлината"
ловуват вещици и магьосници, изтезаващи човешкият род.
Но веднъж на пътя им се изпречили "Воините на Мрака".
И никой не поискал да отстъпи.
Разразила се битка.
Кървава...
и безмилостна.
И когато битката достигнала до небесата...
Великият Гесар разбрал, че силите са равни,
и ако не ги спре, ще погинат всички.
И той спрял битката.
И сключили силите на Светлината и Мрака...
мирен договор.
И било казано:
Отсега нататък добро и зло не ще се твори без съгласие.
И било казано:
Ще има "Дневна Стража",
която да следи делата на Силите на Светлината.
И било казано: Ще има "Нощна Стража",
да следи за делата на Силите на Мрака.
Но след хилядолетия,
ще се появи Великият Различен, който ще се присъедини към злото,
и света ще се потопи в Мрак.
Здравейте, идвам по обявата.
Снимка носиш ли?
- Да, момент.
Ето я.
- Дай ми я.
Влизай.
Москва 1992 година
Тук не е за пред гости. Влизай в кухнята.
Настанявай се, синко.
Спокойно.
На всички им казвам "синко".
Историята ми е...
- Знам я историята ти, Антон.
Обичаше я, грижеше се за нея,
а тя на 3-тия ден си събрала багажа
и избягала при друг.
Виждаш ли, знам всичко.
Наследила съм го от баба си и майка си.
Семейна дарба.
Не разбирам...
- Какво има да му разбираш?
Бременна е.
Не от теб.
Не се притеснявай, ще я върна за нула време.
Но детето ще иска да види истинския си баща.
А да отровиш невинен плод
е голям грях.
Значи, за да си я върна трябва да отровя детето, така ли?
Не се страхувай, само да плесна и то ще умре в утробата.
И ще го роди мъртво. А грехът си остава твой.
Решаваш ли се?
На греха ли?
- Да.
Съгласен.
- Сключихме сделка значи.
Сключихме.
Не боли, ей сега...
ще свършим.
Не се притеснявай.
Трябва да се помага на хората.
Не се бой. Всичко е стерилно.
Пий.
- Шегуваш ли се?
Това е...
- Съставките ли търсиш?
Или ефект?
Ефекта.
- Тогава го изпий.
Има ли нещо?
Трябва да се разделим.
Браво на момчето.
Сега да пристъпим към втората част.
Да се заемем с детето.
Червена вода, чужда беда,
гнило семе
и зъл бурен.
Пуснете отровата си.
Обвийте я в страдание.
Одери душата безгрешна...
И да бягаш, и да виеш, от думите ми не ще се скриеш...
Не смей, вещице! Ръцете! Дръж й ръцете!
Не й позволявай да плесне с ръце!
Помощ!
Махай се, проклета твар.
Тигрице!
Помощ! Помогнете!
На жива стръв ловувате, мръсни копои!
Ще те съдим.
- Не съм виновна.
Това съдът ще го реши.
Така, Дария Леонидовна,
в нарушение сте на договора, член 13, алинея "Б".
"Заговор в убийство".
Кои сте вие?
Вижда ли ни?
Вижда ни. Той е Различен.
След 12 години
ПЪРВИ КАНАЛ ПРЕДСТАВЯ
Ела при мен...
един филм на ТИМУР БЕКМАМБЕТОВ
Ела при мен...
по едноименният роман на СЕРГЕЙ ЛЮКЯНЕНКО
Н О Щ Н А С Т Р А Ж А
Днес ще ви научим как да ловите на жива стръв,
и за новостите на пазара...
Както добре знаете за да имате успех в ловуването
е най-важно да изберете правилното място и време за лова.
Време е.
- Вече?
Да. Скоро ще се стъмни.
Нощта ще е хладна. Облечи се топло.
Засякохме зова й в оранжевия сектор.
Стомашни спазми, повишено кръвно налягане,
кръвотечение.
Когато жертвата върви към повика, не е на себе си.
Просто следва зова.
Навсякъде вижда знаци, които я напътстват.
Всяка чута дума възприема като заповед.
Какво искаш? Разкарай се!
- Накъде?
Важното е да не го изпуснеш.
Разбра ли ме?
Да, разбрах те.
Открий жертвата.
За да усетиш жертвата, трябва да станеш като тях.
Тая гадост я свърших.
Да ти донеса ли?
- Сам ще си намеря.
Режисьор ТИМУР БЕКМАМБЕТОВ
Антон.
Защо толкова рано?
Ей сега.
Здравей, съседе.
Здрасти, тате.
- Казах ти да не водиш никого тук.
Още е топла.
От прасе?
Човешкият стомах е точно като на прасетата.
На тях даже органи им присаждат от прасета.
На кои тях?
На хората.
Много ни допадате, Антон.
- На кого?
На семейството ни. На мен и Костя.
Защо ми го доведе?
Той стана като нас.
Не, Костя, той е от Светлите.
А Светлите пият кръв само при едно обстоятелство.
Когато ще ловуват от нашите.
Илюха!
Какво?
- Защо не се обажда?
Набери го пак.
- Не ми отговаря.
Защо?
- Чакай, ще опитам пак.
Къде ли се е дянал?
Сигурно е в метрото.
Ела при мен.
Ела при мен.
Падаш си по-малките, а?
Млъквай, че ще ти отгриза ухото.
Ела по-близо.
Я не се бутай!
Криете се зад черните си очила. И се мислите за велики.
СВИБЛОВО
Извинете.
Старши лейтенант Сомов, документите, ако обичате.
Антон Городетски.
Махни очилата.
Пил ли си?
- Кръв.
Пиян съм.
Пиян, ясно...
Напил си се значи, Антон.
Стой! Дръжте го.
Какви са тия боклуци дето ги пиете.
Прибирай се вкъщи.
Разбрах те. Свиблово, ул. Стюдоная.
А кой номер, Антон?
Какво има?
- Изгубих го.
Виж на кой е номера на къщата. И не си изключвай мобилния.
Да вървим.
Да поспортуваме. Тръгваме.
Хайде, пий от вените му.
Не мога.
Чакай, върни се.
Хапни си.
Къде си, малкия?
Нощна Стража. Покажете се.
Семьон, червено, спри!
Бягай, малкия.
На жива стръв ще ме ловите, а мръсни копои?
Не, на хляб.
Андрей!
Защо не млъкнеш?
Кажи ми номера на къщата.
- Дванадесети.
Разбрах. Люха, питай го как да стигнем.
Андрей, стига. Пусни го.
Това е Завулон, Семьонов!
Андрей, умолявам те. Да се махаме.
Стой!
Виждам те, боклук.
Излизай!
АВАРИЙНА СЛУЖБА "СВЕТЛИНА"
Казах ти, че е номер 12, а ти не ме слушаш.
Лена, погрижи се за него. От Дневната Стража са тук.
Използвате непозволени оръжия.
Какво каза?
- Не го чух, двигателя ми пречи.
Имаме авария, извинете ни.
Преместете колата, да не я одраскам.
Довиждане.
Светлина.
- Закъсняхме, Борис Иванович.
Единият го уби. Но вампирката избяга...
Как е той?
Забавихме се. Мислехме, че е на 11...
Как е той?
Добре ли е?
Докарайте ми го веднага.
СВЕТЛИНА
На бюрото ми, веднага!
По-бързо!
Всички вън! Махайте се!
Служителите на Нощната Стража трябва да могат
да се бият.
Независимо дали си готвач, танцьорка...
или хирург.
Програмист.
Ако беше прекарал в офиса няколко години,
щеше да приемаш работата си в Нощната Стража
като нормална човешка работа.
Не се обвинявай, не си го убил,
просто си му дарил вечен покой.
Не заспивай, говори ми.
От неговите бяха.
Имаше и жена.
Млада ли е? Красива ли беше?
- Не говоря за това...
Какво?
Гарванка.
Пет дни.
Гарванката.
Исках да я спра.
Аз...
Недей...
Съсредоточи се, Антон.
Заведи ме там.
Върни се там.
Свършихме.
Върни се, Антон.
Върни се.
Видя ли я?
- Да.
Красива е.
Вдигам де.
Отдел анализи.
- Събери всички.
Антон е открил Гарванка на проклятие.
Искам да знам,
какво точно ще се случи в Москва през следващото денонощие.
КОМПАНИЯ "СВЕТЛИНА"
ИНЦИДЕНТИ
САМОЛЕТ ОТ ПОЛЕТ МОСКВА-АНТАЛИЯ СЕ РАЗБИВА БЛИЗО ДО МОСКВА
Забравих си банския в хотела.
- Аз ги взех.
Връщал си се?
- Е, и?
Погледна ли в огледалото?
- Защо?
Стига с твоите суеверия.
Да слезем, а?
- Слизай като искаш.
Ето те. Девице.
Живяла във Византия омагьосана девица,
над която тегнело зло проклятие.
Където и да отидела носила нещастието със себе си.
Свещ, запалена в ръцете й угасвала.
Кученце да погали - умирало.
Птичка, хранейки се от дланта й падала мъртва на земята.
В къща да влезе - децата умирали.
Над града властвала тъмнина и разруха.
Разруха и мрак.
И от този мрак излезли воини, и нарекли се те Воините на Мрака.
Из между хората излезли тези,
които се нарекли Воините на Светлината.
И разразила се битка между Светлината и Мрака.
Но никой не могъл да победи, защото силите им били равностойни.
И така ще бъде дотогава, докато не се появи този,
който му е съдено да бъде Великият.
И ако премине към Светлината, тя ще победи.
Но пророците твърдят, че ще избере Мрака.
Защото по-лесно е да обвиеш светлината в мрак,
отколкото да разсееш мрака.
Предсказанието се сбъдва.
Дай ми Алиса.
Завулон те търси.
Не мога да говоря в момента.
Разбра ли за случката?
- Не.
Твоят фризьор си замина. Пръснали са му черепа в мивката.
Доведи ми виновника, лично да му откъсна главата.
Тръгвам.
Ще дресираме гаджето му. Онази с обгорената буза.
Светлите са я разрешили за жертва на фризьора.
Но явно са се познавали отпреди.
Сама му е дала да я ухапе.
Хем я предупредих.
Но младите не приемат съвети. Искат всичко.
И ги е пипнал на жива стръв, копелето.
Сега я гони гладът.
Дай ми го.
- Потекоха ли ти лигите?
Андрей те е научил на "зова".
- Научи ме. Дай ми го.
Малкият те е слушал.
Повикай го.
А когато ти падне в ръцете,
искай в замяна този, който уби Андрей.
Моят Андрей. Дай ми го, моля те.
Искаш ли да отмъстиш?
Не я мъчи.
- Дай ми го, моля те.
Сега сама ще го открие.
- Как?
Ще го надуши като хрътка.
Ела при мен...
Къде тръгна?
Трябва да го намеря.
Кого?
Момчето.
Къде си мислиш, че отиваш? Едва ходиш.
Не трябваше да те слагаме редова стража.
Пиенето на кръв, лова на вампири, не за теб.
Това не е важното.
А кое?
Нали ние им даваме разрешителните.
Е, и?
А после ги ловим на живата стръв, като...
Кой ти го каза? Чии са тези думи?
Моите думи.
Аз ви го казвам.
Какво знаете вие?
Седите си и не знаете нищо.
А това беше дете.
Дете.
За нея в момента е като недояден сандвич,
изваден от устата й преди да се наяде.
Ако аз не го намеря,
тя ще го направи.
Почакай.
Ще ти дам помощници.
Ти уби Тъмен, Антон.
Завулон няма да ти го прости. Трябва ти охрана.
Какво е това?
Това е Олга.
Ще ти помогне.
За какво ми е?
Ти си решаваш.
Вече се научихме как да ловуваме на жива стръв.
Днес ще говорим за совите.
Совите са от семейство нощни хищни птици.
Единствено совата може да вижда какъвто и да е обект
с двете си очи едновременно.
Има добре развито чувство за ориентация.
Не искам да убивам!
Вижте къде живее и работи.
Вижте с кого се е срещала през последните три дни.
Кой я е прокълнал. И кога.
Нямаме никакво време.
От 118 години не съм срещал толкова силно проклятие.
Колко време имаме?
- Нямаме. Това тя ли е?
Да, Светлана Назарова, 29 годишна. Работи в поликлиника номер 17.
Няма досие в Нощна Стража.
Живее с майка си във Ватутинки, блок 37, квартал "А".
Близо е до летището.
Инциденти...
Майка й е в болница, проблеми с бъбреците, трябва трансплантация.
На приятелката й се разболяло детето, била им е на гости.
Има и още.
Съседката й Валя, на 78 години.
Здрава старица, но вчера са викали Бърза Помощ.
Вещицата я е урочасала.
Здравей, Светла.
- Здравейте, лельо Валя.
Какво е това кученце?
- Максим го намерил в работата,
чудя се какво да го правя.
- Нека живее.
Нека живее.
Всичко хубаво, лельо Валя.
- Подобно, Светлана.
Олга, значи.
Гладна ли си?
Самото чудо в пера.
Кажи нещо де. Не ме мъчи.
Обърни се.
Не гледай.
Не се обръщай.
Ама ти...
- Не ме гледай!
Уплаших ли те?
Банята е там.
Какво ви се е случило?
- Това е наказанието ми.
Как да пусна водата?
Нагоре, вляво е студената, в дясно - топлата.
Не, обратното... не, така беше.
За такива наказания не бях чувал.
- И за такива престъпления не си.
Имаш ли дрехи?
- Ей сега ще намеря.
Нямаш ли някаква женска дреха?
Какво?
Извинявай, забрави.
Ето, останаха от майка ми.
Благодаря ти.
Мерси.
Има ли нещо?
Не.
Влез.
Знаеш ли, Антон, от вида ни останаха малцина.
И някой от нас като си отиде,
веднага го усещаме.
Така е устроен света, съседе. Има договор.
Знаеш за какво говоря.
- Ти ми кажи, Антон.
Нашите и вашите са сключили този договор, че всичко може,
но трябва да си чакаме реда.
Едно нещо не ми го побира главата.
Защо Вие ни издавате разрешителните, а не обратното?
Знаеш колко е страшен гладът ни.
Антон.
- Изчакай.
Как се ползва?
Това е сапун.
Какво искаш от мен?
- Той беше зависим.
Какво?
- Този, който уби, беше наркоман.
Това не го извинява. Той беше убиец.
Убиваше невинни. Заразил е момичето насила.
Сега е една от вас. Даже по-лоша.
Неподготвена е за такъв живот.
Но разрешителното му за нея Вие го издадохте.
А те се обичаха, Антон.
Искаха да станат учители.
- Просто си вършех работата.
Колко е хубаво.
Чаках този момент от 60 години.
Какво сладко вампирче.
- Безвреден е.
Засега. Но ще му се прииска, нали?
Да. С пълното си право ще дойда в офиса ти.
А ти ще ми издадеш разрешително. Съседе.
Остави го.
Това е съседа ми.
- Той е вампир.
Различен.
- Дошъл е да те убие.
Донесе ти дрехи.
- Е, и? Врагове сме.
Облечи се.
Тия дрехи на мода ли са?
Не знам, нямам други.
Имаш ли си приятелка?
Имах. Отдавна.
- Колко отдавна?
Отдавна, значи - отдавна.
А сега къде е?
- Не знам.
Изминаха 12 години.
Взимаш ли си лекарството?
"Андипал"-а, пиеш ли го? Браво.
Добър вечер, Ирина ви притеснява.
Можете ли да прекарате нощта у нас?
Игор вдигна кръвното, а аз съм на работа.
Мамо.
- Не можете?
Вампирите съществуват ли?
- Да, Игор.
Малките пъзльовци, които изпиват кръвчицата на родителите си.
Не, наистина съществуват, аз съм ги виждал.
Слънчице, да те закарам?
Да те закарам ли?
Женя, ти ли си? Извинете, а кога ще се върне?
Благодаря ви. Като не върви - не върви.
Изпий си хапчето, ясно? Веднага.
Ключовете.
Съществуват, виждал съм ги.
- Кои?
Вампирите.
- Не ми хитрувай. Вече си голям.
Можеш да стоиш сам.
Гарванка над сградата, 314 метра височина.
Скорост на въртене 170 метра в секунда.
В зоната на Гарванката навлезе самолет.
Откъде се взе?
- От Анталия, с птица в двигателя.
Птица...
Врана!
- Каква врана?
Влезе в двигателя.
Съвсем откачи. Ако наистина беше влязла в двигателя...
двигателя щеше...
Май ще се наложи да извикаме Игнат.
Никак не ми харесва.
Доведете го, бързо.
Никой не може да ни раздели, чуваш ли?
Ти си всичко за мен.
До сетния ми дъх.
Привет, Игнат. При теб идвам.
Запознайте се, това е Семьон.
Дошъл е да ни раздели.
- Здравейте.
Трябваш ми за едно момиче.
Казва се Светлана.
Знаеш, че се отказах отдавна.
Знам. Но Борис Иванович те моли...
за един последен път.
Съжалявам, Семьонов. Не мога.
Разбирам те, Игнат. Но погледни само Гарванката.
Хванала е самолет. Ще го разбие.
350 човека са вътре. Ти си професионалист.
Само я накарай да си каже кой я е проклел.
Така ще можем да се справим с проклетата Гарванка.
Хайде, миличък, моля те.
Давай, та давай. Утре минавам под венчилото.
Затворете вратата!
По дяволите.
Няма ли да затворите? Става течение.
Защо ходите след мен? Следите ли ме?
Налага се.
Затворете вратата!
Ще позволите ли?
Добър вкус.
Добро начало.
Госпожице...
Знаете ли защо ви следвам?
Досещам се.
Чудесно. Значи отиваме у вас?
Отиваме.
Без да се съпротивляваш?
- Пречи ли ти?
Не.
Тогава да вървим.
Тук полет 99753. Пожарът изгасна, набираме височина.
Близо сме до Ватутинки, молим за аварийно кацане.
99753, можете да кацнете.
Имате въздушно пространство над града.
Какво ще правим?
Ами...
Ще поседим за 10-на минути,
ще изпием по едно горещо кафе.
Ще ми разкажете за себе си.
А после?
- После...
Десет минути ще ни стигнат ли?
Ще стигнат.
Засичам.
На кой етаж?
- Седми.
Някой е оставил вратата отворена.
Тя е.
Тук е.
Да влезнем през сумрака.
Виждам ви.
Вижда ли ни?
- Да, той е от Различните.
Колко време имаме?
- Нямаме, той не умее да е в мрака.
Колко време имаме?
- 10 сек., и мракът ще го погълне.
Виждам ви. Не се приближавайте.
- Погледни ме в очите.
8... 7...
Затвори си очите. Подай ми ръка. Дай си ръката.
4...
Не ме е страх от вас.
Сега.
Отвори си очите.
Не го пипай. Не го прави.
Остави го.
Да се махаме, не можеш да го спасиш.
Сумракът ме поглъща. Какво да правя?
Отклони го.
Залъжи го с кръв.
Беше много тъмно.
Защо?
Вие ли го направихте?
Беше сумракът.
Ти си Различен.
Различен?
Какво съм?
Не съм като другите ли?
Вече не.
А това добре ли е или лошо?
Просто...
е по-различно.
Какво е "Ватутинки"?
Видя ли? Няма нищо страшно.
А чудесен сън бях сънувала.
В него някой ми помагаше.
Един висок, красив,
с черни коси.
Не, беше гологлав.
Нещо сбърках ли?
Скъпа, ще ми направиш ли още едно кафе?
Разбира се.
Знаете ли,
току-що разбрах...
че наистина може да се случи нещастие.
Нещастие?
Нещо стана ли ви?
Не, всичко е наред.
Но при вас, скъпа, виждам проблеми.
Които ви измъчват.
Някой ви е обидил, нали? Прав ли съм?
Кажете ми, кой ти го причини?
- Извинете.
Десетте минути изтекоха.
Простете, как се казвате?
- Светлана.
Знаете ли, Светлана. Днес хич не ми върви.
Този самолет. Ти и твоята Гарванка.
А годеницата ме чака. Утре ще се женим.
Той откачи ли? Какви ги върши?
Изкарайте го оттам, веднага!
Здрасти.
- Да вървим.
Не знам какво ми стана.
Хайде, влизай...
Трябва ли?
- Влизай.
Мислиш ли, че обърках всичко?
Нали те предупредих, че днес не съм във форма.
Утре ще се женя, веднъж в живота се случва.
Отвори, обещах й.
Светулчо, отваряй веднага!
Извънредни метеорологични новини.
В Москва се наблюдават природни катаклизми,
довеждащи до торнадо.
Какво значи да си Различен?
- Различните ли?
Различават се от нормалните хора. Те имат свръхчовешки сили.
Защо?
Защото целта им е да намалят човешкото страдание.
Разбираш ли?
И за това полага нечовешки усилия. Така става Различен.
И живота му става различен.
Ако в този момент няма никой, който може да му обясни
какво му се случва
и да го научи как да живее отново сред хората,
тогава...
Бурята е отнела вече живота на 330 човека...
А Вие от кои Различни сте? От Тъмните или Светлите?
Ние ли? Ние сме от Светлите.
Ами аз?
- Това сам ще избереш.
Разбираш ли?
А каква е разликата между Тъмните и Светлите?
Всички Различни черпят енергия от хората.
Тъмните взимат тъмното, Светлите - светлото.
Като храната.
Значи обикновена храна не ядете?
Ядем, ако ни предложат.
Пелмени обичате ли?
- Разбира се, давай ги.
Не разбирам...
- Какво има да му разбираш?
Бременна е.
Не от теб.
Не се притеснявай, ще я върна за нула време.
Какво има?
Нищо.
- Защо шепнеш?
Откъде да знам, че е истина?
Бъди спокоен, истина е.
Момче е.
- А вие откъде знаете?
Игор!
Този коя е?
- Майка ми.
На колко години си?
- На 12.
Сигурен ли си, че тя няма да се върне?
Коя?
Вампирката.
Не. Няма да се върне.
По дяволите!
Искам всичките й срещи през последните три дни.
Покажи ми ги.
- Не мога.
Програмата ни е остаряла.
- Това е.
Махаме се! Веднага! Извикай, Антон.
Ало, Антон.
Местим се във Ватутинки.
Защо?
- Идвай веднага.
Ще ви заместят Тигрицата и Мечока.
- Какви ги дрънкаш?
Пази ги.
Тръгвате ли си?
- Ще ни сменят Тигрицата и Мечока.
Каква мечка?
Игор, скоро ще се върна.
Обещаваш ли?
- Обещавам.
Добре. Вярвам ти.
Пази се.
Защо го излъгахте?
Детето е от него.
Спокойно, в добри ръце е.
Всичко ще си дойде на мястото, Антон.
Гледай си пътя, Семьон.
Семьон.
Какво има?
Какво има?
Валя...
- Леля Валя почина.
Как?
- Удар.
Не мога...
- Аз ще се обадя.
Какво стана?
- На Максим майка му е починала.
Чия майка?
Налягането се покачва.
Какво му става?
По дяволите, варя си наденички.
Да не вземат да се пръснат.
НЕК ли е? Дайте ми Максим Иванович.
Момент. За теб е.
Покрий ме за малко.
- За едни наденички.
Максим Иванович?
- Същият.
Майка ви... почина.
Пръсна се, знаех си.
Дръж се, Максим.
Малко ни остана.
Идва към нас!
- Спокойно.
Къде е?
Гарванката ли? Над нас.
Изключвай.
По стълбите. Хвани кабела.
Дърпай...
Концентрация на негативното поле 87 процента.
Гарванката нараства.
- Знам.
Тези кои са?
- Собствениците.
Да не си се побъркал?
Вредно е да се яде и гледа телевизия.
Откри ли го?
Никой не я е проклел!
Не си ли виждал досега Гарванка?
Не спирай.
Помня 1941-ва бях сапьор, стъпих на такава мина.
Такава дупка стана.
От тогава с дясното ухо чувам,
но с лявото нищо...
Изчислих разрастването на Гарванката.
Може да се пръсне всеки момент. Трябва да се махаме оттук.
Всичко ли провери?
- Всичко за последните месеци.
Как работиш без мишка?
- Не пипай!
Някой да ти е казал, че можеш да пипаш?
Скапан хакер.
Негативно поле - 92 процента.
Пробва ли с курсора?
Какъв курсор? Добре, опитай ти.
Проверих всички. Приятели, познати, близки.
Нищо. Няма нито един Различен,
който да я прокълне на такава Гарванка.
Закачихме се към Гарванката, негативно поле 92 процента.
Кой, мамка му, я е проклел?
Майка казваш...
- Ще ти покажа.
Светлана Назарова, родена в 1947 г.
Работела като учител, сега пенсионер.
В момента е в болница, в реанимацията с изкуствен бъбрек.
Гесар те вика.
Проверих я, гледай.
Погледни я, същинска вещица.
Проклятието не е от майка й.
Тя не е Различна.
Антон Городетски, от Различните. Привлечен в 08.19.92 г.,
по време на неправомерна магия от г-жа Щулц.
На изпитателен срок в Нощна Стража.
В приятелски отношения със съсед от Тъмните.
Пие алкохол. Склонен към убийство.
Да вървим, Антон.
Да вървим.
Какво ти става?
Гесар те вика.
- Сега.
Светлият маг с тъмното минало ни е дошъл на гости.
Кой лае там?
Да не си посмял, Завулон.
Изгаси. Нали ти ме покани?
Дай му амулета си.
- Не правя нищо забранено.
Служителите ми трябва да имат защита срещу теб.
Хвърляй.
Да го хвърлям?
- Да не си посмял!
Дръж тогава.
Повтаряй след мен.
Нямаш власт над мен, Завулон.
Нямаш... власт над мен, Завулон.
Е...
Правете каквото искате.
Каквото можем го правим.
Тръгвай, изрод.
До нови срещи.
Отиди при нея и разбери кой я е проклел.
Защо аз?
Или ще разберем кой е виновен
и му обърнем проклятието
или Гарванката ще изчезне, ако умре преносителя й.
Искате да я убия ли?
Код 1322.
Живее на 8-ия етаж, 64 апартамент.
Какво да и кажа?
- Внуши й, че си й пациент.
Болест ще ти измисли.
Искаш ли да ти попея?
Любовта ще се събуди в сърцето ти...
Извинявай.
Здравей, Светлана.
Какво има?
Извинете, че идвам у вас. Знам, че сте много заета.
Влезте. Ще ви прегледам. Само да се измия.
Хубава ли е?
- Как е Игор?
Спокойно, Тигрицата и Мечока го пазят.
Ясно.
Ела при мен...
Време е.
Време е да тръгвате.
Гониш ли ни?
Не, но майка ми скоро ще се върне.
И какво ще й кажем?
- Че сме електротехници.
Оправяме тока.
Гледай.
Защо ти викат Мечока?
Защото е зоомаг, може да е човек и мечка,
а аз Тигрица.
- Покажи ми.
Какво?
- Как се превръщаш.
Друг път.
Притесняваш се.
- От какво?
Защото ще ти се скъсат дрехите...
и ще останеш гол.
Не се притеснявам.
Тогава ми покажи. Аз няма да гледам.
Да не сме в цирка?
Игор!
Игор! Спри!
Върни се!
Не разбрах.
Лягай, аз идвам.
Къде?
Къде да легна?
Елате.
Пак ли язвата?
- Да.
Без нищо ме сви изведнъж.
Боли ли?
Колко често?
На моменти.
Нали ви казвах да се пазите.
Знам.
А тук?
Боли.
Не би трябвало.
Не, това не е гастрит.
А какво е?
Нищо.
Вие сте напълно здрав.
Тогава ми кажете.
Защо съм тук?
В това е въпроса,
защо сте дошли?
Стой!
Ще преговарям само с убиеца на моя Андрей.
Повикайте убиеца на моя Андрей.
Вървете си!
Веднага!
- Имате Гарванка.
Какво?
- Имате Гарванка.
Вие сте луд.
Гарванката се разраства, побързай!
Идвам...
- Вървете си.
Тук съм...
за да ви се извиня.
Прощавам ви.
Махайте се.
Тогава аз ще се махна.
- Не ме попитахте за какво?
Защо?
- Блъснах ви в метрото.
Често се случва.
- Беше нарочно.
Пречихте ми. Простете ми.
Прощавам ви.
- Извикай Антон.
Добре.
Ето, звъня му.
Моля ви. Какво ви става?
Хайде да пийнем. Аз си нося.
Извикай Антон!
Няма да се спре. Какво ще правим?
Да пийнем.
- Какво ви става?
Олга, Мечока те търси.
- Какво?
Какво има?
- Изтървали са го.
Изпуснали са Игор. Вампирката го е хванала.
Забавете я. Не беше за теб.
Ще ми обясниш ли?
Ще ми кажеш ли какво се е случило?
Изпуснали са Игор. Тя те вика.
Майка ми умира.
Аз съм виновна.
Имах лоши помисли за нея.
Мислех си, че ако не беше тя,
отдавна да съм омъжена и да имам деца.
И само като си го помислих,
звъннаха от болницата и ми казаха, че бъбрека й е зле.
Докторите казаха, че трябва спешно да се оперира.
И аз се съгласих да стана донор на бъбрека.
Даже минах тестовете.
Но тя отказа.
А аз знаех.
Така направих нарочно, за да ми откаже.
Нямаше нужда да й казвам, после щеше да научи.
А аз знаех, че ще откаже.
Направих го нарочно.
Проклета да съм!
Това е!
Успя, Антон. Тя самата се е проклела...
Тя е Различна.
Никога не говори така.
Не са безвредни тези думи.
Скъпи пътници, по аварийни причини кацаме...
Това беше. Да вървим.
Чакай!
Остави на мен.
Ето ме.
Тук съм. Пусни го.
- Свали амулета.
Ето ти го.
Хвърли фенера.
- Безвреден е.
Махни го.
- Добре.
Само не прави глупости. Ако искаш кръв - ето, пий.
Искам да живея.
Живей.
Кой ти пречи?
Искам пак да съм човек.
Искаш да си човек?
Тогава се дръж човешки.
Вие да не би да се държите като хора?
Той ме обичаше.
А Вие ме подарихте като храна.
А после го убихте. Ти го уби.
Нямах избор. Той наруши договора.
Вие, Светлите, добрите, които сте решили,
че имате правото да пазите света от мрака.
Къде бяхте, когато ми пиеха кръвта?
Защо сега аз да не го направя?
Защото няма да ти позволя да го направиш.
Игор, бягай!
Чиба.
Махайте се!
Кучка!
Игор.
Изгуби ли го?
Къде е той? Къде е синът ми?
Нямаш право да се намесваш.
Антон!
Край.
Донесох ти амулета.
Искаше да ме убиеш ли?
Не.
- Напротив.
Не му вярвай. Не съм.
Алиса, чети.
Протокол за арест, дата 08.19.1992 г.
Г-н Городетски посещава г-жа Шулц,
намираща се на адрес 10, Старозачетски бул. ап. 2
Срещу заплащане е помолил г-жа Шулц
да му помогне с магия.
Бил е предупреден от г-жа Шулц за последствията
но той приема цялата отговорност
за умъртвяването на плода, намиращ се в утробата на жена му,
Ирина Петровна.
Наистина ли си искал да ме убиеш?
Да, но...
Исках просто...
- Да ме убиеш?
Да ме убиеш?
Игор, моля те, не отивай при тях. Те са Тъмните.
Вие не сте по-добри от тях. Вие сте по-лоши.
Вие лъжете. Преструвате се на добри.
Чаках хиляда години този момент.
На който му е писано да се удави,
ще се удави.
На който му е писано да падне от покрива,
ще падне.
На това момче му е било писано да е Великият.
Но Великият Тъмен, го направи ти.
Вече нищо не можеш да промениш.
Стой настрана от него.
Всичко това ти си го нагласил.
Боклук!
Давай.
Хайде.
Хайде де.
Хубаво е.
И така се появи Великият Различен, който избра Тъмната страна.
И легендите твърдят, че му е отредено
той да обвие света в Мрак.
Но докато ги има тези, които вярват в светлината
надежда има...
Превод и субтитри "didodido" E-mail: cezar_k@abv.bg
Редактор: "dvdboy" Таймкод: Spark ;-)
BULGARIA TEXT '2004