The Shawshank Redemption (1994) Свали субтитрите
...скандала с жена си вечерта преди убийството.
Беше много яростен.
Тя каза, че се радва, задето съм научил, че мразела да се крие.
Каза още, че иска развод в Рино.
Вие какво и отговорихте?
-Че няма да и дам развод.
"По-скоро ще те видя в ада отколкото в Рино."
Според съседите, това сте казали.
Щом твърдят, така е.
Не си спомням. Бях разстроен.
Какво стана след разправията?
Тя прибра багаж в една чанта ...
Взе си вещи, за да се пренесе при г-н Куентин.
Глен Куентин, професионален състезател по голф,
за когото сте установили че е любовник на жена ви.
Проследихте ли я?
Първо се отбих в няколко бара.
После отидох до къщата му,за да се срещна с тях, но ги нямаше.
Паркирах в страни...
...и зачаках.
Какви бяха намеренията ви?
Не съм съвсем сигурен.
Бях объркан...
...пиян.
Мисля, че...
...целта ми бе главно да ги сплаша.
Те дойдоха, вие влязохте в къщата и ги убихте.
Не. Постепенно изтрезнях.
Върнах се в колата и подкарах към къщи, за да се наспя.
По пътя хвърлих пистолета в река Роял.
По този въпрос бях ясен.
Смущава ме фактът, че на следната сутрин идва чистачката
и открива жена ви и любовника и в леглото,
...простреляни с куршуми 38-ми калибър.
Не смятате ли като мен, че това съвпадение е изумително?
Така е.
Поддържате версията, че сте хвърлили пистолета си
в реката преди убийството.
Твърде удобно за вас.
Такава е истината.
Полицията три дни претърсва реката, но не откри пистолет,
тъй че не можеше да се сравни вашето оръжие с куршумите,
извадени от окървавените трупове на жертвите.
Това също е
твърде удобно, нали, г-н Дюфрен?
Тъй като не съм извършил престъплението,
за мен е крайно неудобно, че оръжието не бе открито.
Дами и господа, запознахте се с фактите.
Край къщата са открити следи от стъпки
и от колата на обвиняемия, куршуми по земята
и бутилка уиски с негови отпечатъци.
Най-вече, открита е
една красива жена в прегръдките на любовника и.
Те са прегрешили.
Но нима престъплението им е тъй голямо,
че да заслужава смъртна присъда?
Помислете за това
и имайте предвид следното:
Един револвер побира 6 куршума, не осем.
Твърдя, че това не е убийство в състояние на афект.
Него поне бихме разбрали.
Изправени сме пред брутално и хладнокръвно отмъщение. Помислете си само:
По 4 куршума във всяка жертва.
Изстрелите не са били шест, а осем.
Той е продължил да стреля и с празен пистолет.
После е заредил отново,
за да ги застреля пак.
Още по един куршум
право в главите им.
Вие сте безчувствен и жесток човек.
Кръвта ми се смразява като ви гледам.
С пълномощията ми дадени от щата Меин ви осъждам
По една за всяка от жертвите Присъдата е окончателна.
Седнете.
Излежали сте 20 години от доживотната си присъда.
Да, господине.
-Чувствате ли се поправен?
Да, господине. Напълно.
Взех си поука.
Честно мога да кажа, че съм нов човек.
Вече не съм заплаха за обществото.
Това е Божата истина.
Помилването отказано
Как мина, Ред?
Същите глупости, само датата различна.
Знам какво ти е.
И моята молба ще отхвърлят другата седмица.
С мен стана миналата седмица.
Случва се.
Ред, дай на заем пакет цигари.
Разкарай се. Вече ми дължиш 5 пакета.
Четири!
Сигурно във всеки затвор има по някой като мен.
Аз съм тоя, дето доставя всичко:
цигари, трева, ако по това си падате
бренди да отпразнувате дипломирането на детето,
всичко в границите на разумното.
Аз съм като един склад за доставка.
Затова, когато през 1949 г. Анди Дюфрен дойде при мен
и ми поиска Рита Хейуърт,
казах му "Няма проблем"
Анди дойде в затвора Шоушенк през 1947г.,
защото бе убил жена си и гаджето и.
В свободния живот е бил вицепрезидент на банка в Портланд.
Добра служба за толкова млад човек.
Говориш ли английски, дебело дупе?
Последвай надзирателя.
Никога не съм виждал такава жалка банда.
Хей, рибке, насам!
Днес приемаш ли облози, Ред?
Цигари или пари, изборът е ваш.
Цигари. Пиши ми две.
На кой кон залагаш?
На оня нещастен фъстък.
Първи залог за осмия. -Глупости, залагам срещу теб.
Ще изгубиш няколко цигари.
Като си толкова умен, избери.
Аз съм за оня с дебелия задник.
Петия. Запиши ми четвърт пакет.
Днес има прясна рибка!
Намотаваме ги на макарите.
Първото ми впечатление за Анди бе, че е слабак.
Изглеждаше напълно беззащитен.
Така го приех на пръв поглед.
Ти на кого залагаш?
На оня дългия богаташкото синче.
Тоя ли? Не позна!
Десет цигари. -Сериозен залог.
Кой залага срещу мен?
Хейуд? Джигър?
Скиит? Флойд?
Флойд!
Четирима храбреци.
Върнете се по блоковете си за вечерна проверка.
Всички затворници по блоковете си.
Надясно!
Гледай напред.
Това е г-н Хадли, капитан на охраната.
Аз съм г-н Нортън, комендантът.
А вие сте затворници.
Затова ви пращат при мен.
Правило номер 1:
Не богохулствай.
Не споменавайте напразно името Божие.
Другите правила
ще разберете с времето. Въпроси?
Кога ще ядем?
Ще ядете, когато ние кажем.
И по нужда ще ходите когато ние кажем.
Ясно ли ти стана, гнидо?
Изправи се.
Вярвам в две неща:
в дисциплината и Библията.
Тук ще получите и от двете.
Уповавайте се в Бога.
Телом сте в моя власт.
Добре дошли в Шоушенк.
Свалете им веригите.
Обърни се.
Стига му толкова.
Ела в края на клетката.
Завърти се. Обезпаразитете го.
Обърни се.
Излез от клетката. вземи си книгата и Библията.
Следващия!
Надясно!
Надясно казах!
Наляво.
Първата нощ е най-тежка, няма съмнение в това.
Подкарват те гол, както те е майка родила,
кожата и очите ти смърдят от праха против паразити.
А когато те вкарат в килията
и решетките се тръшнат зад гърба ти,
тогава вече разбираш, че е истина.
В един миг целият ти живот пропада и ти остава
само безкрайно дълго време да си мислиш за това.
Повечето новаци почти откачат първата нощ.
Винаги се намира някой да се разплаче.
Никога не се е разминало.
Единствения въпрос е
кой ще бъде.
Добър повод за облог като всеки друг.
Аз бях заложил на Анди Дюфрен.
Гасим осветлението!
Спомням си моята първа нощ.
Изглежда ми толкова отдавна.
Хей, рибке.
Рибке, рибке.
Какво, да не те е страх от тъмното?
Ще ти се татко да не бе срещал мама?
Прасенце. Ще ми се пържола.
Момчетата винаги се занасят с новаците.
Не мирясват, докато не хванат някого на въдицата.
Хей, дебеланко.
Дебеланко!
Обади ми се, момче.
Знам, че си там. Чувам как дишаш.
Не ги слушай тия глупаци.
Тук не е толкова лошо.
Виж какво ти предлагам.
Ще те разведа наоколо за добре дошъл.
Знам един-двама грамадни педали
които много ще ти се зарадват.
Задникът ти е тъй голям, бял и пухкав.
Боже мой!
Какво правя тук.
Имаме победител! - Искам у дома.
Дебеланко печели с минимална преднина!
Прясна рибка.
Искам у дома.
Искам при мама.
Пробвал съм я майка ти. Не е нищо особено.
Какво става, за Бога?
Той богохулства.
Ще кажа на коменданта. - Ще ми опиташ палката.
Пуснете ме да изляза!
Какъв ти е проблемът, ти бъчва гнило семе?
Моля ви! Не ми е мястото тук!
Не е!
Няма да броя до три. И до едно няма да броя дори.
Заспивай да не ти изпея приспивна песен.
Млъкни човече, млъкни!
Вие не разбирате. Попаднах тук погрешка.
Отворете килията.
Аз също! Тук ни държат като в затвор!
Кучи син!
По-кротко капитане!
Ако чуя някой да шумне през нощта,
кълна се, всички ще лежите в лечебницата.
Всички до последния негодник.
Отнесете тая каца с лайна в лечебницата.
През първата си нощ Анди Дюфрен ми струваше 2 пакета цигари.
Той не издаде нито звук.
3 етаж, северно крило, налице.
2 етаж, северно крило, налице.
3 етаж, южно крило, налице.
Готови за излизане.
Тръгвайте!
Ще го ядеш ли това?
Нямах такова намерение.
Да го взема ли?
Зряло и сочно.
Джейк ти благодари.
Падна от гнездото си край работилницата.
Ще се грижа за него, докато се научи да лети.
О, не, ето го и него.
Добро утро, момчета.
Прекрасен ден, нали?
Знаете защо денят е прекрасен, нали?
Хайде давайте цигарите, искам си ги всичките.
Подредени като балеринки .
Не мога да го търпя този.
Да, Ричмънд, Верджиния!
Цуни ме отзад.
Първо той да цуне моя.
Жалко Ред, твоят кон излезе последен.
Обичам си го моя победител. Бих го разцелувал.
По-добре му дай цигари. Късметлия.
Тирел,
Нали ти беше дежурен в лечебницата?
Как е мойто конче?
Умря.
Хадли зле му е изритал главата.
Докторът си беше у тях.
Горкият, лежа там до сутринта.
Не можехме да му помогнем.
Как се казваше той?
Какво рече?
Знае ли някой името му.
Теб пък какво те засяга новак?
Името му няма значение. Той е мъртъв.
Натисна ли ти се вече някой?
Оправиха ли те?
Тук всички имаме нужда от приятел.
Аз мога да ти бъда приятел.
Виж ти, недостъпен.
Такива ги харесвам.
В началото Анди странеше от всички.
Изглежда, го мъчеха свои си мисли
и се опитваше да се приспособи някак.
Цял месец мина, преди да си отвори устата,
за да каже повече от две думи на някого.
Случи се,
че този някой бях аз.
Аз съм Анди Дюфрен.
Банкерът, дето е убил жена си.
Защо го направи?
Щом питаш, не съм го направил.
В тон си с останалите.
Тук всички са невинни. Не го ли знаеше?
Ти за какво лежиш?
- Не бях виновен, адвокатът ме прецака.
Говори се, че си бил много високомерен.
Мислиш се за нещо повече от другите, нали?
Ти как смяташ?
Да ти кажа право, още не съм преценил.
Чух, че умееш да доставяш разни неща.
От време на време намирам дефицитни стоки.
Ще намериш ли геоложко чукче?
-Какво?
Геоложко чукче.
Какво е то и защо ти е?
Какво те засяга.
Ако беше четка за зъби, не бих те питал.
Имаш право.
Геоложкото чукче е дълго към 15 см.
Като малка брадвичка е. -Брадвичка?
За скали.
За кварц ли?
Слюда, шисти.
Варовик.
Защо?
Геологията ми е хоби.
Явно съм бил геолог в предишния си живот.
Или искаш да забиеш играчката си в нечий череп.
Нямам врагове тук.
Нима? Почакай още малко.
Носи се слух.
Сестричките са ти хвърлили око.
Най-вече Богс.
Едва ли мога да им обясня, че не съм хомосексуален.
Те също не са.
За да си такъв, първо трябва да си човек.
Дай им само да се задоволят, макар и насилствено.
На твое място бих си отварял очите на четири.
Благодаря за съвета. - Безплатен е.
Разбираш притеснението ми.
Няма да се отбранявам от тях с чукчето.
Тогава си замислил бягство. Ще копаеш тунел в стената.
Нещо смешно ли казах?
Ще разбереш, като видиш геоложкото чукче.
Каква му е цената?
Има ги навсякъде по 7 долара.
Комисионната ми е 20 процента.
Но това е по-специална стока.
Рискът се повишава и цената също. Да го закръглим на 10 долара.
Десет да бъдат.
Хвърляш си парите на вятъра.
Защо така мислиш?
Тук обичат да устройват внезапни проверки.
Ще го намерят и го губиш.
Ако те пипнат, не ме познаваш.
Споменеш ли ме, край на общия бизнес.
Няма да видиш от мен дори пакетче дъвка.
Разбирам.
Благодаря, господин....
Ред.
Казвам се Ред.
Защо те наричат така?
Може би защото съм ирландец.
Разбирах защо някои момчета го имаха за сноб.
Изглеждаше някак затворен,
а походката и говорът му не бяха обичайни за това място.
Крачеше,
сякаш е на разходка в парка.
Като че невидим щит го отделяше от всичко наоколо.
Няма защо да крия, че
харесах Анди от самото начало.
По-бързо, закъснявам с графика.
Мърдайте по-живо.
Как си? Жената слуша ли те?
Анди беше прав.
Най-после схванах кое е смешното.
За да прокопаеш тунел с това,
биха ти трябвали поне 600 години.
Книга? - Днес не.
Книга?
Доставка за Дюфрен.
Дюфрен, ето ти книгата.
Благодаря.
Дюфрен, свърши се белината. Върви да донесеш.
От това се ослепява.
Кротко, миличък.
Виж ти, биеш се.
Така харесвам.
Иска ми се да ви кажа, че Анди победи в боя
и че Сестричките го оставиха на мира.
Ще ми се да беше тъй,
но затворът не е приказен свят.
Той не каза кой го е пребил,
но ние всички знаехме.
Известно време всичко вървеше по старому.
Затворническият живот
е съвсем еднообразен.
От време на време Анди се появяваше с нови рани.
Сестричките не му даваха мира.
Понякога успяваше да ги отблъсне,
друг път не.
Така вървеше животът за Анди.
Това бе неговото всекидневие.
Първите две години бяха най-тежки за него.
Ако нещата бяха продължили все така,
затворът сигурно щеше да го пречупи.
Но през пролетта на 1949
управата взе решение.
Трябваше да се ремонтира покривът на работилницата.
Трябват ми дузина доброволци за едноседмична работа.
Изискванията са големи,
но ще има и привилегии.
Беше работа на открито,
а май е приятен месец за работа навън.
Имаше повече от 100 доброволци.
Уолъс Ънгър.
Елис Рединг.
Цяло чудо бе, че аз и няколко приятели бяхме сред избраните.
Андрю Дюфрейн.
Струваше ни само по пакет цигари.
То се знае, аз си взех моите 20%.
И тъй, обажда ми се някакъв адвокат от Тексас.
Казва ми: "Искрено съжалявам, но брат ви почина."
И аз съжалявам. -Аз пък не. Беше гадняр.
От години го мислех за умрял.
Та тоя адвокат ми каза:
"Той умря богат." Имал нефтени кладенци за близо милион долара.
Един милион?
На някои гадняри много им върви.
-Ти дали ще намажеш?
Оставил ми е 35 хиляди.
Долара? -Да.
Чудесно. Все едно да спечелиш от лотарията.
Ама че си тъп. Ами правителството?
Знаеш ли какво парче ще отхапе от задника ми?
Горкият Байрън.
Лош късмет, жалко.
Не им върви на някои хора.
Луд ли си?
Гледай си в ръцете!
Ще платиш данъци, но все нещо ще ти остане.
Колкото за нова кола, че после и на нея да и плащам данък.
Ремонти, поддръжка.
Децата те тормозят да ги возиш.
Ако сбъркаш с данъка, може и глоба да плащаш.
Това е то. Чичо Сам.
Изцежда те до капка.
Търси си белята. -Ти си работи.
И това ми било брат.
Г-н Хадли,
имате ли доверие в жена си?
Я пък тоя.
Искаш ли да си събираш зъбите?
Мислите ли, че би действала зад гърба ви?
Свърши ми търпението. Тоя го чака злополука.
Ще го блъсне.
Ако и вярвате, ще задържите
тия 35 хиляди.
Какво каза?
-35 хиляди.
35 хиляди? -Всичките.
Всичките ли?
-До последния цент.
Обясни като човек.
-Подарете ги на жена си.
Законът позволява еднократен подарък на съпруга до 60 хил.
Глупости. Без данъци?
Без един цент данък.
Ти ли си банкерът, дето очистил жена си?
Да ти повярвам, че и аз да отида зад решетките.
Законно е. Питайте данъчните власти.
Само ви подсещам, и сам щяхте да узнаете.
Притрябвало ми е ти да ме учиш.
Някой трябва да уреди прехвърлянето.
Това са разноски за адвокат.
Те са банда крадци.
Мога аз да го направя. Ще спестите пари.
Вземете формулярите, аз ще ги подготвя
почти безплатно.
Ще поискам само по 3 бири за всеки от колегите ми.
"Колеги". Ще пукна от смях!
Като работиш навън, се чувстваш повече човек
с бутилка бира. Така смятам аз,
сър.
Какво зяпате?
Работете!
Ето как стана тъй, че в
предпоследния ден затворниците,
които препокриваха работилницата през пролетта на 49-а,
в 10 сутринта седнаха да почиват
и надигнаха бутилки с ледено студена чешка бира, подарък
от най-проклетия надзирател, служил някога в затвора Шоушенк.
Пийте я, додето е студена, дами.
Тоя върховен негодник чак продума човешки.
Пиехме си, огрени от слънцето, и се чувствахме почти свободни.
Все едно покривахме собствената си къща.
Усещахме се като господари на света.
Анди
прекара почивката, седнал на сянка
и с лека усмивка на лицето
ни гледаше как пием бирата му.
Не щеш ли една студена бира?
Не, отказах алкохола.
Може би го направи, за да се докара пред надзирателите.
А може би търсеше разположението на затворниците.
Според мен искаше отново да се
почувства нормален, макар и за кратко.
Похлупи ме.
Шахът, това е играта на кралете.
Цивилизована, със стратегия.
И пълна загадка. Мразя шаха.
Някой път ще те науча да играеш.
Можем да си уредим дъска.
Говориш точно с когото трябва.
Дъската е от теб, но фигурките ще издялам аз
от гипс и пемза. Какво ще кажеш?
Ще ти отнеме години.
Годините ги имам. Само нямам материал.
Този в двора не става.
Май станахме приятели с тебе.
Да, струва ми се.
Мога ли да те питам нещо?
Защо го направи?
Аз съм невинен, Ред.
Питай всички други тук.
Ти за какво лежиш?
За убийство. Също като теб.
Невинен ли си?
Аз съм единствения виновен в Шоушенк.
Къде е канарчето?
Как позна?
Какво да позная? -Значи не знаеш.
Ела.
Ето къде е канарчето.
Учуден ли си, че в моя дом пее жена?
Доста съм
изненадан.
Чакай, чакай.
Сега се появява тя.
Харесва ми моментът, когато отмята коса.
Знам. Три пъти го гледах този месец.
Гилда, прилично ли изглеждаш?
- Кой, аз?
Страхотно.
Чувам, че умееш да намираш разни неща.
Случва ми се понякога. Какво искаш?
Рита Хейуърт.
- Какво?
Можеш ли да ми я доставиш?
Значи това е Джони Фаръл. Много съм слушала за вас.
Ще ми трябват 1-2 седмици.
- Седмици?
Не мога да ти я измъкна от гащите си на момента, съжалявам.
Но ще я имаш, спокойно.
Благодаря ти.
Изчезвай!
- Трябва да сменя ролката.
Изчезвай, казах!
Няма ли да крещиш?
Да свършваме по-бързо.
Той ми строши носа!
Ще си сваля ципа,
а ти ще лапнеш каквото ти подам.
После ще го лапнеш и на Рустър, задето му счупи носа.
Сложиш ли го в устата ми, смятай че вече го нямаш.
Не, ти май не разбираш.
Ако направиш това, ще ти завра шилото в ухото..
Добре, само да ти кажа, че внезапната мозъчна травма
кара жертвата да захапе силно.
Рефлексът за хапане е тъй мощен,
че после трябва да разтворят челюстите на жертвата с лост.
Откъде ги знаеш тия глупости? Прочетох го.
Ти умееш ли да четеш, невеж тъпако?
Миличък...
Не биваше така.
Богс не постави нищо в устата на Анди.
Нито пък приятелите му се осмелиха.
Затова пък го пребиха почти до смърт.
Анди прекара цял месец в лечебницата.
Богс прекара една седмица в карцера.
Излежа си срока, Богс.
Както кажеш, шефе.
Обратно към блоковете за вечерна проверка.
Какво?
Къде тръгна тоя?
- Върнете го обратно.
Помощ!
Две неща вече не се повториха след тоя случай.
Сестричките повече не пипнаха Анди.
А Богс никога повече не проходи.
Преместиха го в болницата затвор.
До колкото знам, до края на дните си поемал храна само през сламка.
Анди заслужава хубав подарък, щом излезе от лечебницата.
Звучи добре. Задължени сме му за бирата.
Той обича шаха. Да му съберем материал за фигурките.
Момчета!
Намерих едно парче. Вижте!
Това не е пемза. И гипс не е.
Ти да не си геолог? - Прав е, не е камък.
Какво е тогава?
- Конска фъшкия.
Бабината ти. - Конска е. добре спечена.
По дяволите!
Въпреки няколкото грешки, момчетата свършиха добра работа.
Додето дойде време да изпишат Анди,
бяхме му събрали камъни да дялка цял живот.
Същата седмица получих голяма пратка.
Цигари, дъвка, уиски,
карти за игра с голи жени и какво ли не още.
И разбира се най-важната стока.
Самата Рита Хейуърт.
Не ти струва нищо. Добре дошъл сред нас.
Внимание! Претърсват килиите!
Внимание! Претърсват килиите!
Сто и деветнайсета.
Сто двайсет и трета.
Стани.
Обърни се към стената.
Обърни се към коменданта.
Радвам се, че четеш Библията
Имаш ли любими пасажи?
"И осторожен бъди, защото не знаеш
кога ще те навести господарят на дома."
Марк, глава 13, стих 35.
Винаги съм го харесвал.
Но предпочитам един друг:
"Аз съм светлината на света.
Следваш ли ме, и твоят живот ще бъде озарен."
Йоан, глава 8, стих 12.
Чух, че те бива с цифрите.
Много добре.
Всеки си има някакви умения.
Това за какво е?
Служи ми за камъните. С него ги оформям и полирам.
Камъните са моето хоби.
Струва ми се, че е чисто.
Малко контрабанда тук, но не е болка за умиране.
Не мога да кажа, че одобрявам това.
Все пак може да се направи изключение.
Заключвайте килиите.
За малко да забравя.
Не искам да те лиша от Библията ти.
В нея е скрито спасението.
Да, сър.
Проверката на килиите беше просто повод.
Истината е, че Нортън искаше да прецени Анди.
Ръката Му отдава всекиму дължимото.
Жена ми го избродира в църковния кръжок.
Много е красиво, сър.
Харесва ли ти работата в пералното?
Не особено, сър.
Може да намерим нещо по-добро
за човек с твоето образование.
здравей Джейк. Къде е Брукс?
Познах те по гласа.
Прикрепиха ме към теб.
Знам, казаха ми.
Съвсем необяснимо, нали?
Ще те разведа из покоите си.
Да вървим.
Ето я и нея. Библиотеката на Шоушенк.
"Нашанъл Джиографик",
"Рийдърс Дайджест"
и няколко книжлета на Луи Ламур.
Списания "Лук".
Колекция от Ърл Стенли Гарднър.
Всяка вечер товаря количката и тръгвам на обиколка.
Ето тук записвам имената.
Фасулска работа.
Въпроси?
- Откога си библиотекар?
Дойдох тук през 1905, а ме направиха библиотекар през 1912.
Имал ли си някога помощник?
Не. Няма какво толкова да се прави.
А защо сега сложиха мен?
- Не знам
Приятно ще ми е да си имам компания тук.
Ето това е човекът.
Аз съм Декинс.
Имам желание да открия попечителска сметка
за обучението на децата си.
Да, разбирам.
Нека да седнем и го обсъдим.
Имате ли лист хартия и молив?
Благодаря.
И тъй, г-н Декинс...
Анди рече: "Г-н Декинс, какво си избирате,
синът Ви да учи в Харвард или Йейл?"
Не може да го е казал.
-Бог ми е свидетел.
Декинс мига една минута,
после се разсмя и стисна ръката на Анди.
Хайде бе!
- Стисна му ръката.
Казвам ви, мед ми капна на сърцето.
Ако беше с костюм и връзка и седеше зад бюро,
Декинс щеше да му се кланя.
Приятели ли си създаваш?
Не бих ги нарекъл приятели.
Аз съм затворник със солидни финансови познания.
Удобно е да имаш такъв под ръка.
Поне се измъкна от пералнята.
Може и повече да постигна.
Ще набавя нови книги за библиотеката.
Ако ще искаш нещо, нека е маса за билярд.
Как очакваш да стане това?
Как ще вземеш нови книги, уважаеми г-н Дюфрен?
Ще поискам пари от коменданта.
Синко, шест коменданти се изредиха по мое време
и разбрах една универсална истина.
Не се е родил тоя,
чийто задник не се е стиснал като кокошо дупе за пари.
Бюджетът е изчерпан.
- Разбирам.
Ще пиша до Щатския сенат да искам пари от тях.
Те влагат парите на данъкоплатците за затвори по 3 начина:
За стени, решетки и надзиратели.
Ще им пиша веднъж седмично.
Не могат вечно да ме игнорират.
- Могат и още как.
Но пиши им, щом имаш желание.
Аз ще ти пускам писмата. Как ти се струва това?
Анди започна да праща по едно писмо седмично,
както беше казал.
Както беше казал Нортън отговори не пристигаха.
През следващият април попълни данъчните декларации на половината надзиратели в Шоушенк.
Година по-късно обслужваше всичките, включително и коменданта
Следващата година бейзболното първенство
между затворите бе насрочено за април.
Надзирателите от другите затвори си донесоха данъчните декларации.
От затвора са ви дали пистолет, но вие сте го платили.
Платих го. И кобура също.
Това минава за разход.
Анди въртеше работата като еднолична фирма.
В периода на отчитане на данъци, му отпускаха дори помощници.
Подай ми формуляри за общ доход.
За месец в годината ме измъкваше от дъскорезницата. Това идеално ме устройваше.
И все така продължаваше да изпраща писма.
С Брукс става нещо.
Пази на вратата.
Моля те Брукс, успокой се.
Не приближавайте!
Не приближавайте по дяволите!
- Какво става?
Изведнъж ме нападна с нож.
Нека поговорим?
Няма за какво. Ще му прережа гърлото.
Какво ти е направил?
Те ми го направиха! Нямам избор.
Знаем, че няма да посегнеш на Хейуд. Нали така, Хейуд?
Да, знам го.
- И знаеш ли защо?
Ние сме ти приятели,а ти си разумен човек.
Нали момчета?
Остави ножа и ме погледни.
Остави ножа.
За бога, погледни му врата.
виж му врата. Тече му кръв.
Само така ще ми позволят да остана.
Това е лудост. Не прави глупости.
Махни ножа.
Успокой се.
Всичко ще е наред.
Не успокоявай него, а мен.
Лудият старец едва не ме заколи.
Няма ти нищо, драскотина.
С какво го ядоса?
С нищо. Дойдох да се сбогувам.
Не сте ли чули? Пускат го под гаранция.
Не разбирам какво се е случило.
Старецът е луд за връзване.
Млъкни най-сетне.
Изпусна се от страх.
- Майната ти.
Престанете.
Брукс не е побъркан.
Той е институционализиран.
К'ви ги дрънкаш. - Прекарал е тук 50 години.
Освен затвора друго не знае.
Тук той е важен човек. Образован.
Навън е нищо.
Никому не нужен старец с артрит на двете ръце.
И карта за библиотека няма да му дадат.
Разбирате ли мисълта ми?
Говориш със задника си.
Мисли каквото искаш.
Но аз ти казвам, затворът е странно нещо.
Отначало го мразиш.
После свикваш с него.
А като мине достатъчно време,
ставаш зависим от него.
Това означава "институционализиран".
Мамка му.
С мен никога няма да се случи.
- Нима?
Почакай да поседиш колкото Брукс.
Съвсем правилно.
Изпращат те тук до живот и ти взимат живота.
Поне най-хубавите години от него.
Вече не мога да се грижа за теб, Джейк.
Полети навън.
Свободен си.
Свободен си.
Успех Брукс.
Скъпи приятели,
невероятно как бързо се движи животът навън.
Внимавай, старче! Да умреш ли искаш?
Веднъж бях виждал автомобил като дете.
Но сега гъмжи навсякъде от тях.
Светът ужасно се е забързал нанякъде.
Комисията за помилване ме настани в общежитие.
Дадоха ми работа да пакетирам покупките в един супермаркет.
Тежка работа е и аз се старая,
но ръцете постоянно ме болят.
Кажете му да слага по два плика. Миналия път се продъни.
Направи както казва дамата.
- Непременно.
Управителят не ме обича много.
Понякога след работа ходя в парка и храня птиците.
Все се надявам и Джейк да долети.
Само че той не идва.
Дано там, където е, живее сред приятели.
Не мога да спя нощем.
Сънувам кошмари, че падам.
Събуждам се изплашен.
Трудно ми е да си спомня къде съм.
Може би трябва да си набавя оръжие
и да обера супермаркета, та да ме върнат у дома.
Като премия мога да застрелям и управителя.
Но вече съм стар за тия глупости.
Не ми харесва тук.
Уморих се постоянно да се страхувам.
Реших, че няма да остана.
Едва ли ще се разтревожат за стар разбойник като мен.
Тук беше Брукс.
"Едва ли ще се разтревожат за стар разбойник като мен.
П.П. Съжалявам, че опрях нож в гърлото на Хейуд.
Нека не ми се сърди. Брукс."
Трябваше да си умре тук.
Какво си направил по дяволите?
Казвам ти, бъркотията е пълна.
Какво е всичко това?
- Ти ми кажи. Адресирани са до теб.
Вземи го.
"Г-н Дюфрен, в отговор на многобройните ви запитвания
щатът ви отпуска приложената сума за вашата библиотека."
Двеста долара.
"Освен това библиотечната администрация
ви изпраща щедро дарение от книги и плочи.
Дано ви послужат. Смятаме въпроса за приключен.
Моля, спрете да ни изпращате писма."
Разчисти тук, преди да се е върне комендантът.
Да, сър.
Браво на теб, Анди.
У-ха!
Отне ми само 6 години.
Сега вече ще пиша по 2 писма на седмица.
Достатъчно си луд за това. Разчисти сега.
Отивам до тоалетната.
Като се върна, това да го няма.
Чуваш ли това?
Дюфрен!
Анди, пусни ме!
Нямах представа какво пеят двете италианки.
Истината е, че не исках и да знам.
По-добре е някои неща да останат неизречени.
Пеенето им бе тъй красиво,
че не би могло да се изрази с думи.
И от това те заболява сърцето.
Гласовете се извисяваха по-високо и по-надалеч,
отколкото отива човешкото въображение.
Сякаш прекрасна птичка бе излетяла от клетката си
и се бе устремила във висините.
И за един кратък миг всички до последния човек
в Шоушенк се почувстваха свободни.
Комендантът беше ужасно вбесен.
Отвори вратата.
Отваряй!
Дюфрен, веднага отвори!
Изключи грамофона!
Предупреждавам те, изключи го!!
Дюфрен, сега вече си изпати.
Анди получи 2 седмици в карцера за тоя номер.
Стани.
Вижте кой е тук.
- Маестро!
Не можа ли да пуснеш нещо хубаво като Хан Уилямс?
Нямаше време за музикални желания.
Струваше ли си карцера?
- Прекарах го леко.
В карцера не може да е леко.
- Една седмица е като година.
Точно така.
- Г-н Моцарт ми правеше компания.
Нима ти оставиха вътре грамофона?
Той беше тук.
И тук.
Това е красотата на музиката. Не могат да ти я отнемат.
Не ви ли е действала така музиката?
Като млад свирех на хармоника.
После изгубих интерес. Тук не върви да свириш.
Точно тук трябва да свириш.
Нужна ти е, за да не забравяш.
Да забравя?
Да не забравяш, че има места по света,
които не са изградени от камък.
Че носиш в себе си нещо, което не могат да докоснат.
То си е твое.
За какво говориш?
За надеждата.
За надеждата.
Ще ти кажа нещо, приятелю.
Надеждата е опасна.
Тя може да подлуди човека.
В затвора няма място за нея. Свикни с тая мисъл.
Като Брукс ли?
Седнете.
Излежали сте 30 години от доживотна присъда.
Смятате ли се поправен?
Да, сър.
Без съмнение.
Искрено мога да кажа, че съм нов човек.
Не съм вече заплаха за обществото.
Говоря Божата истина.
Напълно съм поправен.
Помилването отхвърлено.
Трийсет години.
Господи, като го кажеш така,...
-... чудиш се къде са отишли.
Аз се чудя къде отидоха 10 години.
Ето. Малък подарък по случай отхвърленото помилване.
Хайде, отвори го.
Набавих я от твой конкурент. Исках да бъде изненада.
Много е хубава.
Благодаря ти.
Няма ли да посвириш?
Не.
Не точно сега.
Влизайте по килиите!
Ново момиче за десетата ти годишнина - Ред
Гасим осветлението!
Анди удържа на думата си.
Всяка седмица пращаше по 2 писма.
През 1959 щатският сенат най-сетне проумя,
че не може да го купи с чек за 200 долара.
Бюджетната комисия гласува ежегодна помощ
от 500 долара за да му запуши устата.
Анди ги използва по най-добрия начин.
Свърза се с библиотечни клубове,
изкупи от тях останалите книги на килограм.
"Островът на съкровищата."
Робърт Луис...
- Стивънсън.
Приключенска литература.
Следващата?
При мен са за ремонт на автомобила и за дялкане на фигурки от сапун.
В образователния раздел. Точно зад теб.
"Граф Монте Криско".
"Кристо", бе глупак!
От Александър... Дума
Дума.
Дума ли?
Дюма. Знаеш ли за какво се разправя?
Ще ти хареса. За бягство от затвора.
Да я сложим в образователния раздел тогава.
Стараехме се да помагаме на Анди както можем.
До годината, в която стана убийството на Кенеди,
Анди бе превърнал един вонящ склад
в най-хубавата затворническа библиотека в Нова Англия,
в която не липсваха и записи на Ханк Уилямс.
По това време комендантът Нортън
въведе прочутата си програма.
Може би сте чели за нея.
Писаха по вестниците и поместиха снимката му.
Целта не са безвъзмездните помощи, а действителният
прогрес при превъзпитанието на затворниците.
Под съответния контрол
те могат да работят и извън стените на затвора,
като изпълняват разнообразни обществени задължения.
Така те ще узнаят стойността на честния труд
и ще са в услуга на обществото,
и то при минимални разходи за данъкоплатеца.
Разбира се, той не разясни в пресата
че "минимални разходи" е разтегливо понятие.
Има поне сто начина да бръкнеш в меда, без да се оцапаш.
От хора, от материали, от каквото щете.
Какви пари му се сипеха само.
При тези цени, ще ми вземете хляба.
С тоя евтин труд подбивате всеки предприемач в града.
Ние сме в услуга на обществото.
Това е добро за вестниците, но аз трябва да храня семейство.
Знаем се отдавна.
Нужен ми е тоя договор за магистралата. Не го ли получа, фалирам.
Жена ми ви праща плодов пай.
Помислете си по въпроса.
Няма защо да се тревожиш за договора.
Пазарил съм момчетата си другаде.
Благодари от мен на госпожата за чудесния пай.
И зад всяка тъмна сделка,
зад всеки спечелен долар
стоеше Анди, който водеше сметките.
Два депозита.
Както винаги ще използваме нощния депозит, сър.
Занеси ми двата костюма за чистене и бельото за пране.
Ако не ми колосат ризите както трябва, ще им дам да разберат.
Как изглеждам?
Отлично.
- Ще ходя на благотворителна вечеря.
И губернатора ще бъде там.
Ако искаш, дояж пая.
Тая жена си е оставила ръцете.
Благодаря, сър.
Затова пък той си е оставил ръцете на много места.
Върти далавери, каквито не си сънувал. Подкупите текат.
Тук се лее река от мръсни пари.
Рано или късно ще се наложи да обяснява.
Точно това е моята роля.
Аз ги канализирам и филтрирам.
Обръщам ги в акции, в държавни облигации.
Пускам ги в обръщение и като се върнат...
Чисти са като дупе на девица.
- Още по-чисти.
Да пенсия Нортън ще е милионер благодарение на мен.
Ако го спипат, ще се озове при нас зад решетките.
Мислех, че ми имаш по-голямо доверие.
Зная. че си добър, но сделките оставят някаква следа.
ФБР или данъчните служби ще се заинтересуват.
Ще стигнат до някого.
Естествено, но не до мен, нито до коменданта.
А до кого?
- До Рандъл Стивънс.
Кой?
"Безмълвният" партньор.
Той е виновен, ваша светлост. Сметките са негови.
Тук започва процесът на "прането".
Ако усетят нещо, ще стигнат до него.
Но кой е той?
Фантом. Привидение Втори братовчед на Заю Баю.
Аз го сътворих от нищото.
Той съществува само на хартия.
Не можеш да измислиш човек.
Разбира се, че можеш, ако познаваш слабите места на системата.
По пощата можеш да сътвориш чудеса.
Г-н Стивънс има кръщелно,
шофьорска книжка, социална осигуровка.
Шегуваш се.
Ако проследят сметките, ще се окаже че гонят вятъра.
Дявол го взел!
Споменах ли, че си те бива?
Ти си истински Рембранд.
Иронията е в това,
че навън бях безукорно честен и почтен.
Дойдох в затвора и станах мошеник.
Това притеснява ли те?
Не аз въртя далаверите. Само обработвам печалбите.
Не че си правя реклама, но създадох библиотека.
И помогнах на мнозина да вземат диплома.
Защо, мислиш, ми позволяват това?
За да си доволен и да му переш.
не чаршафите, а парите.
Работя му евтино. Изгоден съм му.
Томи Уилямс дойде в Шоушенк през 1965г,
с 2-годишна присъда за ОВ.
Това означава обир с взлом.
Спипали го да измъква телевизори от един магазин.
Беше истинско петле - нахакан и арогантен.
Хайде, старци, едва мърдате. Излагате ме.
Харесахме го веднага.
Излизам от задната врата и държа телевизора с две ръце.
Много грамаден, пречеше ми да виждам. Тогава чувам:
"Стой момче. Горе ръцете!"
Аз все тъй си държа телевизора. А гласът казва:
"Ти чу ли ме момче?" Казвам му: "Да сър, чух Ви.
Но вдигна ли ръце, ще ме съдите и за повреда на собственост."
Лежал си в Кашман, нали?
Да, там бях като на курорт.
Пускаха ни за уикенда, работехме навън.
Не е като тук.
- Много затвори си опитал.
Обикалям ли, откакто навърших 13. Къде ли не съм бил
Може би трябва да опиташ нова професия.
Явно не те бива за крадец. Пробвай нещо друго.
Много знаеш бе, Капоне.
Ти за какво лежиш?
Аз ли?
Адвокатът ме прецака.
Тук всички сме невинни. Не го ли знаеше?
Оказа се, че Томи имал млада жена и новородено момиченце.
Може би е мислил за тях или че детето ще расте без баща.
Във всеки случай той се запали от идеята.
Реших да опитам да взема диплома.
Чух, че си помагал на няколко души.
Не си губя времето с неудачници, Томи.
Аз не съм неудачник.
Сериозно ли си решил? - Да.
Съвсем сериозно ли?
- Да, съвсем.
Добре. Защото, ако ще го правим, ще е докрай.
Работата е, че не ме бива за четене.
Не те бива по четене...
...много.
Ще се оправим с това.
Анди взе Томи под крилото си.
Започнаха с азбуката.
Томи схващаше бързо.
Откри у себе си неподозирани способности.
После Анди запозна да го обучава по предметите.
Той искрено харесваше момчето.
Радваше се, че може да го ограмоти.
Но не само това бе причината.
В затвора времето тече бавно.
Правиш каквото можеш за да го убиеш.
Някои събират марки.
Други правят къщи от кибритени клечки.
Анди създаде библиотека.
Сега му трябваше нов проект. И това бе Томи.
По същата причина с години полираше камъните си.
По същата причина окачваше красавици по стената.
В затвора, човек е готов на всичко, за да ангажира ума му.
През 1966г., когато Томи започна да се готви за изпити
плакатът бе на прекрасната Ракел.
Времето изтече.
Е?
Нищо не направих.
Цяла година си пропилях.
Едва ли е толкова зле.
От зле по зле е. Нямам верен отговор. Все едно беше на китайски.
Да изчакаме резултата.
Аз го знам отсега.
Две точки. Това е резултатът.
Ябълки и круши, тръби в басейни...
Майната му на всичко!
Майната му!
Чувствам се виновен. Разочаровах го.
Глупости, момчето ми. Той се гордее с теб.
Ние сме стари приятели. Познавам го добре.
Доста е умен, а?
- Направо е гениален.
Навън е бил банкер.
За какво е тук?
- За убийство.
Не може да бъде.
Като го гледаш, не ти се вярва.
Хванал жена си с играч за голф. Очистил и двамата.
Какво?
Преди 4 години лежах в Тамастън.
С цялата си глупост бях откраднал кола.
Оставах ами шест месеца, когато в килията дойде нов.
Елмо Блач.
Едър, противен тип.
От най-неприятните съкилийници.
Беше осъден от 6 до 12 години за обир.
Направил бил стотици обири.
Просто да не повярваш. От всеки шум подскачаше.
В същото време непрекъснато дърдореше.
Къде е бил, какво е обрал, какви жени е чукал.
Разправяше дори за хората, които е убил.
Тия, дето го вбесили.
Така се изрази.
Една вечер като на шега го попитах:
"Елмо, кого си убил?" А той отвърна...
Веднъж се хванах на работа да почиствам маси в един клуб,
за да мога да проследявам богаташите, които идваха.
Набелязах си един.
И отидох да обера къщата му.
Но той взе, че се събуди и направо ме вбеси
Затова го очистих.
И него, и готината мацка с която беше.
А най-интересното беше, че
тя се чукаше с тоя състезател по голф,
но беше женена за друг.
Някакъв важен банкер.
На него лепнаха убийствата.
Не съм чувал по-невероятна история.
А най-много ме учудва, че ти си се хванал.
Сър?
Очевидно този Уилямс е впечатлен от теб.
Чул е тъжната ти история и иска да те ободри.
Той е млад и не особено умен,
за да се сети до какво състояние ще те докара.
Той казва истината.
Да приемем, че този Блач съществува.
Да не мислиш, че ще падне на колене и ще си признае?
Че ще иска да му увеличат присъдата?
С Томи за свидетел ще ида на нов процес.
Ако Блач е още там. Сигурно вече е освободен.
Сигурно ще имат адреса му. Все пак е шанс, нали?
Защо сте като кон с капаци?
Какво?
Как ме нарече?
Кон с капаци. Нарочно ли е?
Ти се самозабравяш.
В клуба сигурно пазят работната му карта.
Сигурно имат негови документи.
ако те радва тая илюзия, твоя работа.
Не я прави моя. Срещата приключи.
Ако изляза, никога няма да спомена какво правим тук.
И аз съм уязвим като вас за парите.
Никога не ми споменавай за пари, негоднико.
Нито в този кабинет, нито другаде.
Ела тук веднага.
- Само исках да ви успокоя.
В карцера за един месец.
Какво ви прихваща?
- Изведи го.
Това е шансът ми да изляза. Става въпрос за живота ми.
Изведи го!
Месец в карцера.
Не бях чувал за толкова дълъг срок.
Аз съм виновен.
- Глупости.
Не ти си дръпнал спусъка, нито си го осъдил.
Нима Анди е невинен?
Искам да кажа наистина невинен?
Така изглежда.
- Мили Боже.
Колко време е тук?
От 1947г. Колко прави това? 19 години.
- Томас Уилямс?
- Да, тук съм.
Кой ти пише?
- Комисията по образованието.
Тоя кучи син е изпратил теста ми.
Ще го отвориш ли, или ще кръстиш ръце?
Предпочитам второто.
Скиийт, дай го тук, глупако.
Хайде бе, Флойд.
Би ли го изхвърлил, моля те.
Гледай ти!
Хлапето е изкарало. Оценка Добър.
Реших, че искаш да узнаеш.
Комендантът иска да говори с теб.
Навън ли?
- Така нареди.
Г-н комендант?
Моля те да запазиш разговора ни в тайна.
И без това се чувствам неловко.
Имаме проблем. Мисля, че разбираш.
Да сър. Много добре разбирам.
Откакто научих, не съм на себе си.
Истината е, че по цяла нощ не спя.
Как да постъпиш...
Понякога е трудно да решиш.
Нали ме разбираш.
Трябва да ми помогнеш, синко.
ако ще действам по този въпрос,
не бива да има и капка съмнение.
Искам да знам дали каза истината на Дюфрен.
Да, сър. Самата истина.
Би ли се заклел в съда пред Библията?
Би ли дал клетва пред самия Господ Бог?
Само ми дайте възможност.
Така си и мислех.
Сигурно си научил вече.
Ужасна история.
Млад човек, оставаше му
по-малко от година, а тръгнал да бяга
Хадли го застреля с мъка на сърце.
Наистина, така беше.
Трябва да оставим това за гърба си.
Да продължим напред.
Аз съм дотук. Всичко свърши.
Друг да ви оправя далаверите.
Нищо не е свършило.
Нищо.
Иначе те чакат тежки времена.
Надзирателите няма да те закрилят повече.
Ще те преместя от луксозната ти единична килия и ще те пратя при содомитите.
Ще имаш чувството, че влак те е чукал.
А библиотеката ще изчезне.
Ще наредя да я запечатат.
Ще си направим книжно барбекю в двора.
Пламъците ще се виждат от километри.
Ще танцуваме около огъня като индианци.
Схващаш ли мисълта ми?
Или съм кон с капаци?
Нека остане още месец да размисли.
Жена ми казваше, че е трудно да ме разбере човек.
Бил съм като затворена книга.
Постоянно се оплакваше от това.
Тя беше красива.
Господи, колко я обичах.
Само че не знаех как да го покажа.
Аз я убих, Ред.
Не че дръпнах спусъка, но я принудих да се отчужди от мен
Затова умря тя, защото съм такъв.
Това не те прави убиец.
Лош съпруг може би.
Може да изпитваш угризения, но ти не си дръпнал спусъка.
Не, не съм. Друг го направи.
А в затвора се озовах аз.
Лош късмет, предполагам.
Той се носи наоколо и трябва да се лепне за някого.
Явно е бил мой ред.
Озовал съм се на пътя на торнадото.
Просто не очаквах бурята да трае тъй дълго.
Мислиш ли, че ще излезеш някога?
Аз ли?
Да.
Когато ми порасне дълга бяла брада...
и като ми се разхлопат две-три съчми, ще ме пуснат.
Ще ти кажа къде ще ида аз.
В Зуахатанео.
Къде?
Зуахатанео.
Намира се в Мексико.
Малко градче на Тихия океан.
Знаеш ли какво казват мексиканците за Тихия океан?
Че няма памет.
Там искам да прекарам остатъка от живота си.
В място без спомени.
Ще отворя хотел...
...На самия бряг.
Ще купя някоя лодка на старо...
...ще я поправя да стане като нова
и ще водя гостите си в океана на риболов
Зуахатанео.
Там ще ми трябва човек сръчен в доставките.
Едва ли ще се оправя навън.
През повечето от живота си съм бил тук.
Вече съм институционализиран като Брукс.
Подценяваш се.
Едва ли.
Тук вътре доставям разни неща наистина.
Навън са ти достатъчни жълтите страници.
Не бих знаел откъде да започна.
Тихият океан ли?
Забрави.
Толкова е голям, че ме плаши до смърт.
Не и мен.
Не застрелях жена си, нито любовника й.
Каквито и грешки да съм правил, платих за тях прескъпо.
Тоя хотел, яхтата...
Не мисля, че искам толкова много.
Не бива да си причиняваш това.
Това са нереални мечти.
Мексико си е там, а ти си тук. Това е истината.
Прав си, това е истината.
Той е там, а аз съм тук.
Всичко се свежда до един прост избор.
Да се вкопчиш в живота...
Или да се вкопчиш в смъртта.
Ако излезеш от тук, ще ми направиш ли една услуга?
Разбира се, каквото кажеш.
Близо до Бъкстън има голяма ливада. Нали знаеш къде е Бъкстън?
Там има много ливади.
- Говоря за една конкретна.
Оградена е с каменен зид и в северния край има голям дъб.
Като от стихотворение на Робърт Фрост е.
Там поисках ръката на жена си.
Отидохме на пикник и...
се любихме под онзи дъб
Направих й предложение и тя прие.
Обещай ми, Ред.
Ако някога излезеш, намери това място.
В основата на зида има камък, чийто произход не е от Мейн.
Черно вулканично стъкло.
Под него е заровено нещо, което искам да вземеш.
Какво, Анди?
Какво е заровено там?
Като го изровиш, ще видиш.
Казвам ви, той говори странни неща.
Тревожа се за него.
- Ще го наглеждаме.
През деня може, но през нощта е сам.
Господи.
Какво?
Днес Анди дойде при мен
и ми поиска въже.
Въже?
- Два метра дълго.
И ти му го даде.
Разбира се. Защо да не му го дам?
Господи, Хейуд.
Откъде можеш да знам?
Помните ли Брукс Халтън?
Анди никога не би направил това.
Никога.
Кой знае.
Всеки си има своя кризисен миг.
По-живо. Искам да се прибирам.
Готов съм вече.
Тази вечер са три депозита.
Занеси ми дрехите в пералнята.
И ми лъсни обувките.
Да светят като огледало.
- Да, сър.
Радвам се, че пак си тук, Анди. Без теб не беше същото.
Загасяме осветлението!
Имал съм дълги нощи в пандиза.
Седиш в тъмното сам с мислите си.
Времето тече болезнено бавно.
Това бе най-дългата нощ в живота ми.
Съобщете бройката на затворниците!
Трети етаж, южен коридор - налице!
Липсва един човек от втория етаж, килия 245!
Дюфрен! Излез, бавиш ни.
Не ме карай да се качвам че ще ти счупя главата.
Стига ме мота, гоня график.
Ако не си болен или умрял, душата ти ще извадя.
Чуваш ли?
Боже Господи.
Да разпитат всички в този блок.
Започнете с приятеля му.
- Кой?
Отворете 237.
Как така го няма?! Не ми ги разправяй.
Не ми го казвай повече.
- Наистина го няма.
Сам виждам! Да не мислиш, че съм сляп?
Това ли искаш да кажеш?
Сляп ли съм, Хейг?
- Не, сър!
Ами ти? Ти сляп ли си?
Какво е това?
- Рапорт от снощната проверка.
Виждаш ли името на Дюфрен? Аз го виждам. Ето тук.
"Дюфрен"
Бил е в килията си при гасенето на лампите.
Нормално е да е тук сутринта.
Намерете го.
Не до утре, не след закуска. Сега!
Да вървим. Размърдайте си задниците.
Застани там.
Е, казвай.
Какво да казвам?
Винаги сте заедно. Като сиамски близнаци сте.
Сигурно ти е казал нещо.
Не, г-н комендант. Нито дума.
Боже, стана чудо!
Цял човек изчезна яко дим.
И нито следа...
Останали са само камъни на перваза
и тая мръсница на стената. Да питаме нея, може би знае.
Е, фръцло, ще говориш ли?
Не ще да каже. И защо ли?
Това е заговор.
Точно така.
Един голям заговор. И всички участват в него.
Включително и тя!
През 1966г. Анди Дюфрен избяга от затвора Шоушенк.
Намериха само окаляни затворнически дрехи,
калъп сапун и старо геоложко чукче,
изтъркано почти до дръжката.
Мислех, че са нужни 600 години да се прокопае тунел с него.
Анди го направи за по-малко от 20 години.
Анди обичаше геологията.
Тя явно хармонизираше с неговата прецизност.
Тук ледников период,
там милион години изграждане на планина.
Геологията е наука за натиска и времето.
Всъщност само това е нужно. Натиск и време
А също и един голям плакат.
Както казах, в затвора човек е готов на всичко,
за да ангажира ума си.
Хобито на Анди бе да изнася стената си в двора.
По шепа на едно излизане.
Вероятно след убийството на Томи
Анди е решил, че е стоял тук достатъчно дълго.
По-живо. Искам да се прибирам.
Вече съм готов.
Три депозита тази вечер.
Анди е изпълнил каквото му е казано.
Излъскал обувките до блясък.
Надзирателите не са забелязали. Нито пък аз.
Колко често се вглеждаме в обувките на човек?
Анди изпълзял до свободата през 500м
от най-гадната воня, която мога да си представя.
Не искам да си я представям дори.
500 метра.
Дължината на 5 футболни игрища.
Това е половин километър.
На следващата сутрин точно когато Ракел издаде тайната си
един човек, който никой не бе виждал преди,
влезе в Мейн Нашанъл Банк.
До този момент, той не бе съществувал...
освен на хартия.
- Мога ли да Ви помогна?
Имаше всички нужни документи:
шофьорска книжка, кръщелно социална осигуровка.
Подписът му съвпадаше напълно.
Съжалявам, че ни напускате.
Дано Ви хареса животът в чужбина.
Благодаря. Сигурно ще ми хареса.
Ето Ви чeка, сър. Нещо друго?
Моля Ви, бихте ли пратили това по пощата?
С удоволствие.
Довиждане, сър.
Г-н Стивънс посети десетина банки в Портланд тази сутрин.
Когато напусна града,
разполагаше с 370 хил. долара от парите на коменданта.
Неговият откуп за 19-те години.
Добро утро, в-к "Портланд Бюгъл".
Корупция и убийство в Шоушенк.
Ръката Му отдава всекиму дължимото.
Г-н комендант, бяхте прав. В библията е скрито спасението.
Брайън Хадли? Имате правото да мълчите.
Иначе думите Ви могат да бъдат използвани срещу вас в съда.
Не бях там, но чух, че Хадли плакал като момиче.
като го отвели.
Нортън нямаше намерение да се предаде тъй-тихо.
Самюъл Нортън.
Имаме заповед за ареста Ви. Отворете.
Отворете вратата.
- Не знам кой е ключът.
Не си усложнявайте положението.
Сигурно последното, което е минало през главата му,
освен онзи куршум
е била почудата как Анди е успял да го измами.
Скоро след като комендантът ни напусна,
получих картичка по пощата.
Нямаше никакъв текст,
но клеймото бе от Форт Ханкок, Тексас.
Форт Ханкок, точно на границата.
Там Анди я е прекосил.
Като си представя как се вози в колата със свален покрив,
все ми става смешно.
Анди Дюфрен мина през река от мръсотия
и излезе чист от другата страна.
Анди Дюфрен се отправи към Тихия Океан.
Хадли го сграбчи за гърлото и каза
"Тоя го очаква злополука."
Които го познаваха, често говореха за него.
На него всичко му се разминаваше.
"Приятелите ми биха пийнали бира." И я получи.
Понякога ми е тъжно, че Анди го няма.
Но си напомням, че някои птици не могат да живеят в кафез.
Перата им са твърде ярки.
И когато те отлетят, онази част от теб,
която е съзнавала, че е грях да ги затваряш, ликува.
И все пак мястото, където живееш,
става и мрачно, и пусто, когато си тръгнат.
Моят приятел ми липсва.
Седнете моля.
Елис Бойд Рединг,
излежали сте 40 години от доживотна присъда.
Чувствате ли се поправен?
Поправен ли?
Я да видим.
Нямам представа какво означава това.
Означава, че сте готов...
знам какво означава според теб, синко.
За мен това е измислена дума.
Измислена от политиците, за да могат
млади мъже като теб да носят костюм и да имат служба.
Какво искате да знаете?
Че съжалявам за стореното? - Съжалявате ли?
Не е минал ден де на се разкайвам.
И не защото съм тук или защото вие смятате, че тъй е редно.
Спомням си какъв бях тогава -
млад и глупав хлапак, който извърши ужасно престъпление.
Искам да си поговоря с него.
Бих се опитал да го вразумя.
Да му обясня как стоят нещата.
Ала е невъзможно.
Хлапака отдавна го няма и остана само старецът.
Трябва да се примиря с това.
Поправен? Глупава дума.
Подпечатай си формулярите синко, и не ми губи времето.
Да ти кажа право, пукната пара не давам.
Помилването одобрено
Тук беше Брукс
Заповядайте, госпожице.
Може ли да ида до тоалетната?
Не ме питай всеки път, когато ти се пикае. Върви.
40 години съм искал разрешение за да пикая.
Иначе не мога да пусна и капка.
Трябва да приема тази сурова истина.
По никакъв начин няма да успея навън.
Сега мисля само как да наруша гаранцията,
та ако може, да се върна обратно.
Ужасно е да живееш в страх.
Брукс Халтън го е изпитал на гърба си.
Искам да се върна там, където всичко бе разбираемо.
Където не ми се налагаше постоянно да се страхувам.
Само едно ме спира.
Обещанието, което дадох на Анди.
Ето го мястото.
Много съм Ви задължен.
Скъпи Ред, ако четеш това писмо, значи си излязъл.
А щом си стигнал дотук, може би, ще идеш още малко по-нататък.
Помниш ли името на града?
Зихуатанео.
Нужен ми е опитен човек за помощник.
Тук ще се грижа за теб, а и шахматната дъска е готова.
Спомни си, Ред.
Надеждата е най-доброто нещо на света.
А нищо добро не загива.
Надявам се, че писмото ще те завари в добро здраве.
Твой приятел Анди
"Вкопчи се в живота или се вкопчи в смъртта."
Колко правилно казано.
Брукс беше тук, също и Ред.
За втори път в живота си върша престъпление.
Нарушавам гаранцията.
Съмнявам се, че ще се вдигне голям шум.
Не и за стар разбойник като мен.
Форт Ханкок, Тексас, моля.
Толкова съм възбуден, че не задържам мисъл в главата си.
Такава възбуда може да изпита само свободният човек
в началото на дълго пътуване, чийто край е неизвестен.
Дано успея да мина границата.
Дано срещна приятеля си и стисна ръката му.
Дано Тихият океан е тъй син както в сънищата ми.
Надявам се.