Kafka (1991) Свали субтитрите
във филма КАФКА
Участват Тереза Ръсел
Джоел Грей
Ян Холм
Йерун Крабе и други
Композитор Клиф Мартинес
Оператор Уолт Лилойд
Сценарист Лем Добс
Продуценти Стюарт Корнфийлд и Хари Бен
Режисьор Стивън Содърбърг.
Помниш ли, веднъж татко ме повика и каза, че това,
което мисля и правя, според него, е напълно безполезно и неправилно.
С времето започнах да разбирам, че това, което каза е нормално.
С изключение на желание то ми... да пиша.
Може би той е бил разочарован, но кажете, ... нима е престъпление?
Кафка? Секретарят очаква твоя отчет по заявлението на Ирлангер, къде е?
Вече му го дадох.
Но не на мен!
Дадох го на него.
Знаеш ли, че с твоето отношение и дисциплина, този пропаднал документ,
мисля, е невъзможно да бъде намерен. Готов ли си за това?
Дадох му листа лично в ръцете.
Но това е моя работа! Подобни волности рушат моята репутация.
Бургел, твоята репутация е безупречна.
Нима не знаеш, че при доставката на писма
е необходима официална разписка на получателя.
Вече ще зная.
Кафка... Рискуваш мястото си в компанията.
Добро утро, госпожице Росман или по-добре ден?
Както желаете. Все ми е едно.
Нима?
Вие пренебрегвате моя авторитет и, струва ми се, се забравяте, скъпа.
Не сега, Бургел.
Тук аз вземам решенията, а не Вие.
И съм длъжен да доложа на ръководството за Вашето закъснение.
Ако се надявате на моята лоялност към Вас, много грешите.
Това е Ваша работа.
На мен за нея ми плащат.
Заповядайте.
Вие сте смешен!
Ще съжалявате...
Не забравяйте да доложите и за това.
Госпожице Росман? Работя в съседния отдел.
Зная.
Казаха ми, че Вие сте позната на Едуард Рабан?
Аз?
Той каза, че Ви познава и...
Някой от вас греши.
Извинявайте, но аз ви видях заедно...
Гледат ни. Не се поставяйте в неловко положение.
Имате мастило на носа си.
Очаквам Вашето заявление за уволнение... Незабавно.
Аха, Отдалечили сте се от работното си място без причина.
Знаех, че това ще се случи някога.
Кафка?
Да, господине.
Значи, това е Кафка? Да.
Търся господин Рабан, от горния етаж. Господин Рабан, знаете ли къде е?
Не трябваше да ставате, и сам бих могъл да взема ключа.
Да сигурно...
Може ли да погледна?
Не сте си у дома.
Да, но...
Вън! Няма го. Излизайте!
Не сте ли виждали Едуард Рабан?
Не.
Някой виждал ли е Едуард? Виждали ли сте Едуард тази вечер? Едуард Рабан?
Миналата седмица той ви разказваше вицове...
Не обичам вицове.
Не излезе ли заедно с артистите?
Идваш ли в кабарето?
Не, трябва да работя.
Някога спиш ли?
Тръгвате ли?
Търся Едуард. Виждали ли сте го?
Кой?
Едуард.
Почакай. Ние отиваме за Джулиус. Познаваш ли Анна?
От кога си тук?
Току що идвам.
Не, в града.
От скоро. Бях при родителите ти.
Видя ли баща ми?
Не ходих за това.
Вече ти писах, че заминах оттук.
Писа, че имаш намерение. Няколко пъти и с подробности.
Сега живея в града заради работата си. Можеш да икономисаш пощенски марки.
Във всеки случай знаеш, къде да ме намериш.
Той идва.
Бях в дома на Едуард.
В Едуард?
Няма го. Никой не го е виждал, от около два дни.
Но това, ако се вярва на портиерката.
Благодаря.
Ще опитам отново.
Какво си му казала?
Нищо не знае.
Едуард казваше, че е писател. Може да е от полза.
Може да е опасно.
Това не е твое, Фредерик. Кафка! Кога ще те видим в кабарето?
Не скоро.
Прибираш ли се вече?
Пречим ли на самотата ти?.
Какво пишеш?
История за човек, който се превръща в гигантско насекомо.
Искам да пия.
Този замък изглежда величествен. Но само от разстояние.
Познаваме ли се?
Бизелбек ми е името.
Гробар?
Каменоделец.
Извинявайте.
Но се представям за скулптор.
Макар, че артист може да се нарече само този,
на когото плащат за изкуството му, а не обратно.
Имате шумна работа.
Да, дори много. А при Вас - пълна противоположност.
Четох Вашите разкази. Чудесни са.
Какво сте чел?
Това, което беше публикувано.
Никой не чете списания. Мястото им е в Замъка с другите ненужни хартии.
Нещо повече, много се интересуват от Вашата работа.
Да вземем, например, разказа за изправителната колония.
Подробно описание на наказания осъден човек... Това е ново.
Всеки творец трябва да намери своята измислица, за да стане забележим.
Току що излизам от кабарето.
След цяло ден на гробището, ми е необходимо да видя живи хора,
преди да си легна да спя. Лека нощ, Кафка.
Лека нощ, Бизелбек.
Изморителната работа в застрахователната компания продължаваше.
През цялото време силно ме дразнят всички тези началничета и безполезните им отчети.
Изчезна моят приятел Едуард.
Не си го виждала, защото избягвах да водя приятели у дома.
Не мисли, че това не е заради бащиното превъзходство над всички нас.
Анна ми каза, че е била при вас.
С нея имаме сложни отношения, просто казано, никакви.
Надявам се, че татко не я е изплашил за пореден път. Твой син.
Твой обичащ те син. Твой, понякога, обичащ те син.
Твой не умеещ да обича син. Твой напълно забравил за семейството син.
Познавате ли го?
Да.
Едуард Рабан ли се казва?
Да.
Инспектор Грубах. Кафка. Кафка... това ли е истинското Ви име?
Да. Какво Ви смущава?
Кога видяхте господин Рабан за последен път?
В сряда.
На работа?
Да.
След това ходихте ли някъде? В бара, например?
Не. Сбогувахме се при изхода на нашия офис и той тръгна към тях.
Вие работите...
В застрахователна агенция.
Вече в продължение на седем години?
Осем. И седем месеца.
Вашите отношения с Рабан могат ли да нарекат... просто делови?
Не.
Не?
Да.
Да, не, не, да?
Ние три години работим заедно в един офис.
Намерихме тялото в реката. Той можеше ли да плува?
Мислите... Мислите, че се е удавил?
Обикновено, възрастните хора не се хвърлят сами във водата, не е ли така?
Не.
Може би е бил пиян, как мислите?
Мога ли да попитам, как ме открихте?
Разбира се. Портиерката разказа, че сте идвал и че сте се
интересувал за личните му вещи.
Той винаги беше затворен... Имаше малко приятели. Нямаше семейство.
Знаем това.
Това ли е всичко?
Не. Ние знаем и много други неща, Кафка.
Кафка? Не познавам добре хората, които живеят в стария Ви квартал,
но реката ме запозна с тях.
Според мен, никой от вас няма приятели, защото сте чужди един на друг,
от различни социални слоеве и, струва ми се,
че животът минава покрай вас, обикаля ви встрани.
Много интересно.
Да. Съобщите ми, ако разберете или си спомните нещо ново.
Викали сте ме?
Седнете, Кафка.
Вие работите при нас почти девет години. Работите усърдно.
Нямате никакви наказания. Но можете да работите още по-добре.
Ние се съвещавахме по Ваш повод. И, честно казано, Кафка, открихме,
че Вашата обществена дейност не е напълно удовлетворителна.
Обществена дейност?
Вие сте вълк единак. Постоянно изолиран от другите.
Това ме притеснява.
И ако аз съм го забелязал, ми е трудно дори да си представя,
какво мислят за Вас другите сътрудници.
Но работата... ми отнема практически цялото време.
Времето трябва да стига за всичко. Никога ли не сте се замисляли,
защо другите агенти така бързо се издигат по стълбата в кариерата,
за разлика от Вас, Вие толкова дълго работите?
Не, господине.
За Вас не е важно, как си вършите работата.
Вие искате само да свършите по-бързо.
Нищо повече не Ви интересува.
Зная, бяхте приятели с този нещасник, как му беше името?
Едуард Рабан?
Да, Рабан. Той беше същия, като Вас.
Имате еднакъв темперамент, много си приличате.
Само не ме питайте защо,
но аз получих заповед отгоре за Вашето повишение.
Сега ще имате двама асистента
и , съответно, по-висока заплата. Това е всичко.
Благодаря.
Чух, че в свободното си време пишете?
Малко.
Трябва да си потърсите по-атлетическо занимание.
Лицето Ви не достатъчно румено.
Моите асистенти, предполагам. Аз съм Кафка.
Людвиг. Оскар.
Братя ли сте?
Близнаци.
Точно.
Отдавна ли работите?
Защо?
Не.
Да.
Точно.
Отдавна.
Тогава, на работа.
Сам ли обядвате? Едуард... Тежко ми е да говоря за това
Той не беше способен на самоубийство.
Той само за това мислеше.
Единствено, бях изненадан -
от избраното време, но не и от самия акт.
Може би , е имал две лица. Едно за Вас, друго - за мен.
Не е в неговия стил.
Сигурен ли сте?
Много добре го познавах.
Тогава сте знаели, че имахме връзка?
Разбира се.
На нас с Едуард ни беше трудно да се крием в офиса.
Но се бояхме за последствията.
Какви последствия?
Това, което стана.
Не е било грабеж. Полицията провери книжаря.
Вярваш ли на това, което говорят?
Нямам причини да се съмнявам.
Те са авторитет. Това е достатъчно. Може самата полиция да го е убила.
Защо да го правят?
Може ли да се срещнем довечера?
Довечера? Къде?
В квартал Мюзъл.
Добре.
Уговорихме ли се?
Да, довечера.
Женил ли си се?
Да... Миналата година два пъти се сгодявах с една и съща жена.
Но не можах да удържа обещанията си.
Едуард искаше да се оженим.
А ти?
Внимавам с такива мъже.
В колко? Кога да дойда?
Ела в Еспланад. В девет часа. Ще се ориентираш от тук.
Заповядайте.
Пак бомба!
Струва ми се, че е опасно...
Той може да помогне.
Опасно е...
Сядайте, Кафка.
Не мисля, че Едуард ти е разказвал за нас и нашата дейност.
За какво съм ви?
Хубав въпрос...
Чели ли сте нещо от нашата литература?
Не, не съм.
Нашите представители не са много ефективни в момента.
Трябва да подобрим качеството на литературата.
Мислим, че Вие можете да ни помогнете.
Аз пиша сам и само за себе си.
Виждате ли?
Това може да промени обществото.
Не мога да направя това. Въпреки, че ви симпатизирам.
Не е възможно да ме наемете за тази работа.
Може да имате неприятности.
Какви неприятности?
Съдебно разследване, например.
С последвалото наказание. Едуард разбра, какво означава това.
В деня на смъртта му го извикаха в Замъка. Знаеше ли за това?
И какво?
Извикаха го, за да провери разходите на Медикъл Рекърдс.
И повече не го видяхме жив.
И какво доказва това? Това, че са го убили?
Беше убит!
Получи пропуск за Замъка,
и не можехме да не се възползваме от тази ситуация.
В същата вечер той имаше специално подготвена бомба.
Това беше нашият протест срещу Замъка.
Шокира ли Ви тази постъпка на Едуард?
Не сте длъжен да вярвате на това.
Опитайте се да го приемете, като необходим факт.
Бомбата не се взриви. Следователно, са го хванали по-рано.
Не е успял да я взриви.
Не може да бъде! Някой от вас...
Служителите на Замъка ще отричат всичко.
Няма съмнение, че е бил арестуван от полицията, но много внимателно.
Не са ни предявили обвинения. Едуард не би проговорил.
Вие сте единственият, когото са разпитвали.
Това означава, че истинските виновници са полицията и служителите на Замъка?
Законът и редът, казано по друг начин?
Считате нашите действия неправилни? Кажете?
Някой от вас последва ли Едуард в Замъка? Отговорете.
Стоите тук и бръщолевите Вашите далеч несъвършени теории.
Според моите убеждения, истината никога не е удобна.
Виждате ли, той мисли само за себе си. Само за това е дошъл тук.
Тя е права. И затова ще си тръгна.
Не мога да плувам!
Как мина вечерта?
Отлично.
Ужасно.
Какво се случи?
Когато отидохме в нощния клуб...
На мен се прииска да отида в друг...
Изглеждате много уморен.
Госпожица Росман идва.
Габриела.
Познавате ли я?
А вие?
Виждали сме я гола.
Той мисли само за жени!
Веднъж се беше качила на покрива да се пече,..
и видяхме, как се преоблича.
Тогава работехме в служба доставки.
Пратки и списания.
Много сме доставили.
Особено той.
Тук не се работи зле.
Не усещате ли двойствения живот тук, изход, от който е само лудостта?
Да!
НЕ!
Не, не.
Завиждам ви.
Трябва да сте доволен! Длъжен сте!
Търсите Габриела Росман? Вземете.
Пликът е отворен!
Да го запечатам ли?
Не е необходимо.
Получих писмото Ви. Бургел ми го предаде.
Не съм го давала на Бургел.
Какво правите?
Събирам нещата на Едуард.
Ценните вещи или само тези, които са Ви свързвали?
Всичко. Помислих, че ще помогнете. Това Ваше ли е?
Вече не е толкова важно. Някои от писмата може би са мои.
По дяволите!
Добре ли сте? Защо Ви уволниха?
На тях не са им нужни причини да ме уволнят, да убият Едуард.
ТЕ? Кои те?
Те! Авторитетите, полиците! Замъка, Бургел!
Бургел? Не съм мислил, че и той е сред "те". Той е дребен поддръжник.
Дребен поддръжник, който иска много.
Дребния човек с неизменните идеи. Не започвайте това!
Защо? Защо?.
Отварянето и затварянето активира бомбата.
Вие казахте, че Едуард е бил убит, когато е пренасял бомбата?.
Това тя ли е? Колко са тук?
Мислите, че това е самоубийство?
Какво?
Сега това е работа на полицията. Те да се занимават.
Искам да знам...
Тогава, го отворете. Не си мислете, че не ни следят.
За тях ние всички сме свързани: група, Едуард, аз, Вие.
Не мога да чакам. Ще стане твърде късно.
Погледнах към улицата. Нямаше я никъде.
Изчезна по пътя от апартамента към улицата.
Бяхте ли в тях?
Къде?
Бяхте ли в тях?
Не, не съм.
Ясно.
Защо на някой му е нужно да отвлича тази жена?.
Роземан ли се казва?
Росман.
Защо?
Вие ме помолихте да се обадя, ако нещо се случи.
Това е точно такъв случай.
Миналия път не знаех, че тя е била близка с господин Рабан.
Тя е близка с много хора. С Вас също.
Всичко записах. Но какво ни дава това? Може би ще си спомните още нещо?
Тя изчезна! Не Ви ли е достатъчно?
Достатъчно. Днес е била уволнена.
На нейно място и на мен ще ми се иска да изчезна някъде. Това Ваше ли е?
Да.
Може би, тя казваше истината?.
Какво казваше?
Че на полицията и е нужно още нещо, освен истината?
Тя никога не повярва в самоубийството на Едуард. Аз също, вероятно.
Тук няма рима.
И не трябва . Така е измислено. Кафка! Сядай при нас.
Не. Трябва да намеря един човек.
Твоето насекомо?
Това може да ти е интересно, Кафка. Връзка с жена.
Трябва да се претеглят всички за и против.
Несериозно подхождаш и рисуваш отхвърления мъж,
зовейки към нежната женска натура.
Ако това не мине, действай според обстоятелствата. Всичко ще се нареди!
Да, всичко е добре, но дали ми е нужно...
Какво ти трябва тогава?
Габриела изчезна.
Знаем.
Защо се обади в полицията?
Какво им каза?
Че се безпокоя за ...нейната безопасност.
По-добре мисли за нас.
Къде е тя?
Всички сте отидем там.
Ти си следващия.
Не.
Трябва да сме заедно.
Постоянно.
Ако те видят сам, се пази.
Остани с нас.
Знаете ли, намерихме бомба. В апартамента на Едуард. Непокътната.
Ясно, че е непокътната. В противен случай нямаше да сте тук, нали?
Предаде ли я в полицията?
Не, у дома е.
Там от нея няма да има никаква полза. И никаква вреда.
Едуард, Габриела, Кафка. Всички от един офис.
Това е нечие прикритие.
В невероятни размери.
Тук за замесени пари. Всичко е заради пари.
Това е само теория, трябват ни факти.
Трябва да разберем, защо Едуард е бил извикан в Замъка.
Извинявайте. Казаха ми, че досието на Едуард Рабан е при Вас.
Да.
Бих искал за науча адреса на родителите му. Мисля да им пиша.
Не. Няма нищо за семейството. Нещо друго?
Не. Изпитвам чувство на дълг пред тях. Беше ми много скъп.
И ако е възможно, бих желал да помогна завършването на работата му.
Има един незавършен отчет.
Сам ще се заема с това... и ще го представя утре в Замъка.
Разбрах. Това заявлението на Ирлангер ли е?
Заявлението на Орлак.
Благодаря Ви, господине.
Много сте чувствителен.
Да, господине.
Лека му пръст.
Ако се интересувате от клиентите, защо са Ви досиетата на служителите?.
Орлак наш клиент ли е?
Има завод на север, в планините. Отличен клиент.
Честно казано, съвсем не съм длъжен да показвам това, ти знаеш.
Но ще направя изключение, заради ... такъв случай.
Досието се обновява, дори ако човека умре.
В този завод има много аварии, това е доказано... работещите там вече привикнаха на всичко.
И всичко това за една година?
Страшни неща стават там. Частни владения.
Много от загиналите не са открити. Ужасна смърт.
При това, там беше убит местния военен лекар.
Няма снимка. Ще се поинтересувам.
Доктор Мурно ли е това?
Да. Мурно беше добър човек. Малко идеалист.
Целия му живот беше едно блато, а това му харесваше. Жалко.
А има ли списък на чиновниците, които са работили по делото на Орлак?
Да. Има ли го името на твоя приятел?
НЕ.
Значи, той е работил само с едно заявление.
Ще нанеса името му, веднага след като получа окончателния отчет.
След като досието е било веднъж в Замъка може ли да се преработи?
Разбира се не! Само директорът на фирмата може направи това.
Никой няма да допусне хора от улицата и на крачка от Замъка.
Защо водиш тези записи, след като никой не ги проверява?
Така са правили всички преди мен. Не ти ли харесва?
Може би си струва да поговоря с директора?.
Няма да те послушат, той решава. И така ще бъде винаги, за съжаление.
Кога досието пристига в Замъка, какво правят там с него?
Ние сме медицинска застрахователна компания и нашите
записи постъпват в отдел Медикъл Рекърдс.
А възможно ли е да се срещна с шефа на Медикъл Рекърдс?
Още повече, приятелю, шеф на Медикъл Рекърдс в Замъка,
е един от директорите на нашата фирма.
Престанете!
Опитвам се да приключа.
А започнахте ли?
Нищо не е направил и се опасява, че ще го изгонят.
Асистенти... Вие двамата, сте абсолютно неспособни да работите.
Не сме виновни. Нервни сме.
И забелязващи.
И какво от това?
Каквото и да кажа, той не е съгласен.
Никога.
Постоянно сме заедно...
...и си влияем един на друг.
И обратно.
Това е ужасно.
Поставете се на наше място.
Да, ужасно е.
А няма ли двамата да обядвате? Отивайте!
Това трябва на директора за утре. Каза, че работата е за час или два.
Тук! Тук няма никой. Трябва да тръгваме. Така. Добре.
Добре ли поработихте!
Не се притеснявайте.
Сега ще почакат. Будете внимателни! Отлична работа.
Никой нищо не подозира, уверен съм, ще бъдете възнаграден.
Почти стигнахме. Последна задача. Всичко е по плана.
Върнахте ли се в спасителната колибка?.
Където и да се скриете...
...ние ще Ви открием...
...проследим.
Ще Ви заведем в Замъка.
Значи, Вие сте. А ние мислехме, че е Бургел.
Него дори и на крачка от Замъка няма да го пуснат.
Но на Вас ще бъде оказана такава чест.
Работим за влиятелни хора....
Авторитетни!
Имаме свръзка.
Кой?
Не знаем. Нищо няма да кажем.
Тръгваме ли?
При цялата ви некомпетентност, аз вярвах, че мога да ви се доверя.
Добри актьори сте.
Да. Благодаря. Когато стигнем до Замъка, не се безпокойте.
Това може да Ви развали...
Мръсна свиня!
... впечатлението.
Защо се забъркахте във всичко това?
Бих казал: забъркаха ме.
Нужен сте на някого, Кафка!
Постоянно тези двамата водят някой,
и после, този някой се оказва на гробището. Съвпадение ли е?
Искам да вляза в Замъка, но... по-добре, ще отида сам.
Зная таен път, който води в Замъка.
Или искате да тръгнете по официалния път?
Официалният път? За малко не го изпробвах. Резултатът е неизбежен.
Надявам се, че всичко ще остане между нас, и няма да изпадаме в подробности.
Макар да съм уверен, че тук мирише на изгоряло. Това, което вече видях, за мен е... достатъчно.
Били ли сте някога в Замъка?
Не.
Веднъж подравнявах камъните на гробовете и се натъкнах на това. Почакайте.
Празен гроб?
Тайните изходи са били прокопани по време на Великата Чума.
Това е пътя на бегълците.
Внимавайте.
Успех.
Казахте, че сте чел моите разкази. Мога ли да Ви помоля за услуга?
Още една?
Ако ... не се върна, обещайте ми да отидете у дома,
да намерите ръкописите ми и... и всичко да унищожите?
Все едно... Нито един не е завършен. Изгорете ги.
Необикновена молба...
Истинският приятел ще го направи.
Няма да се наложи.
По дяволите!
Заблудихте ли се?
Търся Медикъл Рекърдс.
В жълтата секция.
Вярно.
Срещали ли сме се?
Не... Аз съм нов.
Дръжте го!
Вземете му документите! На Вас говоря! Неговите документи!
Колко са днес?
Струва ми се, трима.
Колко трябва да чакам.
Не е много лесно.
Помогнете ми да го подготвим.
Много шум за нищо, нали?
Да.
Тази суета ме дразни. А и тази воня.
Да така е.
Не работите ли тук?
Съвсем не. Отивах към Медикъл Рекърдс.
По път ни е.
Копеле! Пусни ме!
Сега, госпожице Росман, с Вас ще си поговорим. Госпожице Росман?
Направете нещо. Как се чувствате?
Познавам ви.
Вече е по-добре.
Когато завърши революцията... Вие ще умрете първи. Вие също.
Малко сме напреднали.
Ще ви обесят на червата на полиците.
Вие сте некомпетентен.
Да опитаме пак.
Какво правите?
Нещо не се получава.
Какво правят тук?
Само между нас. Аз съм само надзирател наемен работник...
опитват се да създадат, как да кажа, по-съвършен човек.
Не разбирам.
Какво кара човека да се дразни, да се радва, да различава цветовете?
Химическият баланс постоянно се променя, по какъв начин, в каква степен?
Трябва да развиваме тази наука.
Струва ми се, вече видях такива съвършени.
Те са забележими. Изпълняват всичко, което им кажеш.
В това ли е съвършенството им?
Започват с физиологията, а после идеологията.
Сигурен ли сте, че се движим правилно? Имам среща с шефа на Медикъл Рекърдс.
Той ли Ви повика? Интересно. Наскоро тук вече викаха един чиновник,
приличаше на Вас, но така и не дойде.
Не? А защо?.
Според мен са го убили.
За какво?
Чух, че е заради канцеларска грешка.
Грешка?
Случайно са му изпратили неправилната хартия.
ХАРТИЯ?. В какъв смисъл?
Получи компенсация за смъртта си, но беше жив.
Орлак.
Да, Кафка. Работниците имат жени и деца.
За съжаление, те са застраховката на мъжете си.
Решихме, че е по-добре вашата застрахователна компания
да издава на жените неголеми суми за развод с мъжете си.
Хората се стремят към прогреса. Ние им помагаме в това.
Това са опити с хора, а не прогрес.
Според мен, хората го наричат "възкресение".
Аз самият също възкръснах, вярвате ли?
Доктор Мурно. Великият мъченик Орлак.
Бяхме принудени да напуснем завода и да търсим други хора.
Такива, които почти не оказват съпротивление.
Например, Габриела Росман?
Или такива, които се чувстват виновни за нещо.
Защо се свързахте с анархистите?
Бих предпочел да чета Вашите ръкописи. Ето ги.
Работа Ви ме вдъхновява, много съм прочел вече.
Защо не публикувате по-често? Нямате кога да се занимавате с това?
Или сте от тези писатели, които, как да кажа,
плюят на публиката?
Благодаря.
Вие презирате такива, като мен. Вие презирате прогреса.
Но Вие сте в челото на новостите. Пишете за тях. Събирайте ги.
Невероятно, но реших да опитам.
Това е най-голямо ми главоболие.
Искам да изуча човешкия мозък. Забележете, в това с Вас си приличаме.
Съвсем не си приличаме. Аз се опитах да опиша кошмара, а Вие... сте го построили.
Вие имате свои средства, аз - свои. Но ние сме прогресивни хора, и Вие, и аз.
И това ни отличава от безличната сива маса.
Безличен? Но той има лице.
Какво ще кажете, ако цялата тази безлична маса
дойде тук по собствена инициатива?
Какво ще им кажете?
Тълпата се контролира по-лесно отколкото сам човек.
Тълпата има обща цел. А целта на индивида никога не е ясна.
Значи това искате да постигнете.
Вие не искате, хората да се отличават един от друг.
Но Вие никога... няма да се доберете до душата ...с помощта на микроскопа.
Зависи от коя страна ще погледнете.
Спрете го!
Момчета. Дръжте ме за краката, по-бързо. Дръжте ми краката!
Къде беше?
След теб. Хвана ли го?
Не, но ще го хвана!
Избяга.
Кафка, Казахте ни, че госпожица Росман е изчезнала.
Намерихме я. Решихме да пишем... в рапорта, че е самоубийство.
Какво...Ще кажете?
Самоубийство. Съгласен съм.
Вероятно не е могла да преодолее загубата на господин Рабан.
Признава и се.
Вие... Много ни помогнахте, Кафка.
Подранил си. За първи път. Директорът те чака в кабинета си.
Викали сте ме?
Исках да Ви кажа, че получих две съобщения.
В първото Ви викат в Замъка. Във второто отменят заповедта.
Обясниха ли защо?.
Началниците не са длъжни нищо да обясняват на мен, а още по-малко на Вас.
Разбрах, господине. Само помислих, че днес нещо ще се промени.
Какво може да се промени днес?
Скъпи татко. Винаги съм мислил, че е по-добре да зная истината, отколкото да живея в неведение.
Сега разбрах, че съм бил прав.
Не мога да отрека, че съм частица от окръжаващия свят.
Не мога да отрека, че въпреки разногласията ни, аз оставам твой син.
Иска ми се да вярвам, късно, малко неразбираемо прозрение ще може
да ни успокои и да направи нашият живот и нашата смърт много по-леки.