Highlander 2 - The Quickening (1991) Свали субтитрите
Индустриалното замърсяване е унищожило озоновия слой,
излагайки планетата на ултравиолетовите лъчи.
Сега електромагнитен щит предпазва Земята.
Малка групировка вярва, че озоновият слой се е възстановил
и че щитът вече не е необходим.
Но никой не знае със сигурност.
25 ГОДИНИ ПОД ЩИТА 1999-2024
КРИСТОФ ЛАМБЕР
ВИРДЖИНИЯ МАДСЪН
МАЙКЪЛ АЙРЪНСАЙД
ЩОН КОНЪРИ
ЩОТЛАНДСКИ БОЕЦ ІІ
Участват още: ДЖОН МАКГИНЛИ
АЛАН РИЧ и др.
Музика: СТЮАРТ КОПЛАНД
Оператор: ФИЛ МЕХО
Сценарист: ПИТЪР БЕЛУД
Режисьор: РЪСЕЛ МЪЛКАХИ
''ЗАЛЕЗЪТ НА БОГОВЕТЕ'' Опера от Вагнер
Почетен гост: Д-р Алан Нейман, президент на корпорация ''Щит''
Спомни си, шотландски боецо.
Спомни ли си?
МНОГО ОТДАВНА
Чуйте ме, свободни хора.
За последен път се събираме тайно.
За последен път страдате под игото на генерал Катана.
И за последен път оставате без водач.
Ти ли ще ни поведеш, Рамирес?
- Не, не съм ви предводител.
Но тъй като виждам нещата по-различно от вас,
съзирам човек, на когото е отредена велика съдба.
Кой е той? Покажи ни го!
Нека сам се разкрие.
Да. Ти.
Сега сме едно цяло.
Откъде ще започнем?
- Не ние. Ти.
И ще започнеш с Катана.
Генерал Катана ни напада!
След мен!
Помниш ли въстанието?
Каузата още е справедлива и още трябва да се бориш за нея.
Разпръснете се! Доведете още хора!
Катана...
Тези приятелчета ми напомнят за теб и Рамирес.
Смъртоносни в своята околна среда и все пак...
Питомни и раболепни - в моята.
Може би просто чакат.
Какво?
- Да станеш немарлив.
Може би е така.
Ала от утре чакането отпада като вариант за вас.
Убеден ли си?
Да приключваме. Наказанието за бунта е смърт.
Признайте ги за виновни и ще ги екзекутирам тук и сега.
Самозабравяте се, генерал Катана.
Както знаете, отдавна заточаваме бунтовниците и престъпниците,
които, подобно на вас, са обречени на нечестиво безсмъртие.
Затова осъждам и двамата на същото изгнание -
изгнание в бъдещето.
Моля?
- Тишина, генерал Катана!
В това далечно бъдеще ще влезете в схватка с други безсмъртни.
Само един ще оцелее.
И, както става при вас, ще умрете, само ако бъдете обезглавени.
Ще бъдем ли заедно?
- Отначало - не.
Но нашата връзка не може да бъде прекъсната.
Дори от смъртта.
Когато се нуждаеш от мен, трябва само да ме повикаш.
Винаги ще те намеря.
Накрая последният оцелял ще има избор.
Какъв избор?
- Да остарее и да умре в бъдещето
или да се върне тук свободен и с възвърната вяра.
Духовници!
Вървете и не забравяйте,
че ще се завърне само един.
Г-н Маклауд, представлението свърши.
И аз така си мислех, Чарли.
Наистина.
Вярвах в това.
Добър вечер, вие сте "с бюлетина на корпорация "Щит".
Сателитните показания потвърдиха, че поради липсата на озонов слой
висока ултравиолетова радиация "продължава да облъчва планетата".
Но тук, под щита, "ние сме в безопасност".
На пресконференция Дейвид Блейк, финансов директор на корпорацията,
отрече слуховете за смяна "на ръководството".
Президентът Алан Нейман "не бе открит за коментар".
По всичко личи, "че изолацията му нараства".
Корпорация ''Щит'', какво обичате?
- Търся Алан Нейман.
Кой се обажда?
- Предайте му, че е приятел.
Маклауд.
- Изчакайте, моля.
Съжалявам, в момента не приема обаждания.
Ще оставите ли съобщение?
- Не, няма.
Благодаря, че се обадихте.
- И аз Ви благодаря.
Ей, дядка, да ти се намират дребни за автомата за кислород?
Ей, стиснат нещастник!
Да не си глух?
Ти си Маклауд, нали?
Е, и?
Да, бе, какво толкова...
Добре, добре. Махаме се!
Да изчезваме! Хайде!
КОНТРОЛЕН ЦЕНТЪР НА ЩИТА
Какво беше това?
- Кое?
Чух нещо. Ще докладвам.
Охрана.
- Чух нещо. Има ли промяна?
Никаква. Може би е риба.
В езерото живеят риби.
- Не - и в това езеро.
Аз пък съм виждал. Било е риба.
Луиз, да действаме.
Ето го.
Имаме 30 секунди, за да получим ясни показания.
Ще вляза в компютъра.
Тревога, код синьо!
30,4 и нараства.
Невъзможно. Радиационните нива не може да са нормални.
Минаваме на код червено!
Продължавай!
- Не знаеш какво значи това.
Ще ми обясниш после.
Давай!
Стреляйте!
Да се разделим.
Какво има сега, господа?
- Това не е ли приятелят ти Маклауд?
Доста е остарял, но все пак е жив.
Знам. Не съм сляп!
- Чудесно.
Значи виждаш и че още не е направил своя избор.
Все още има време да се върне при нас.
Чудесно. Корда! Рино!
Къде сте?
Най-после. Искам незабавно да отидете в бъдещето.
Издирете Маклауд и го убийте.
Мислех, че Маклауд е смъртен и няма да се върне.
Бъди така добър, Корда. Не мисли.
Вече е старец. Ще умре до две-три седмици.
Не ме интересува. Открийте го.
И го убийте.
Трудно се намират добри помощници.
Здравей, Джими.
- Г-н Маклауд!
Как сте?
- Добре.
Радвам се.
Обичайното ли?
- Да.
Заповядайте. "-Добър вечер".
Току-що ни съобщиха за терористична "атака над контролния център на щита".
Според получената информация,
групата "Кобалт" е влязла успешно "в контролния център с цел пропаганда".
Корпорация "Щит" коментира така:
"Действията на "Кобалт" са лудост". Който пипа щита,
застрашава живота "на всички на планетата".
"Кобалт" се оглавява от екологичната терористка Луиз Маркъс,
"която засега е на свобода".
- Красиво момиче.
МАКЛАУД БАРЪТ НА 23-А УЛИЦА
Ти си добро момче, Джими.
- До дъно.
Ей, ти Маклауд ли си?
Попитах те нещо.
Ти ли си Маклауд?
- Да, аз съм.
Винаги съм желала да се запозная с човека, който обърка света.
Ако питаш мен, спаси ни живота.
- Не те питам.
Какво искаш?
Замисли ли се, преди да покриеш планетата с тази гадост?
Коя си ти?
- Аз ли?
Никоя.
Работя цял ден и животът ми е скапан.
За всичко си виновен ти, дърт мръсник!
Не ми обръщай гръб!
На този свят има хора,
които знаят кога да спрат,
и други, които не се усещат.
Ти от кои си?
- Е, г-це Никоя, хващай пътя.
Хайде, живичко.
Пак ще се видим.
- Когато пожелаеш.
Защо винаги киснат в моя бар? Разбирате ли ме?
Простете, г-н Маклауд.
- Няма проблеми.
Пазете се!
- Мамка му!
Добре ли сте?
- Да, да. Ще ми мине.
Стойте тук. Сега се връщам.
Ей, ти! Върни се! На теб говоря!
Май аз ще си налея този път.
Какво беше това?
Какво беше това, по дяволите?!
О, не.
Само не отново.
Г-н Маклауд?
Да?
- Аз съм Луиз Маркъс.
Тероризмът е опасна работа.
- Не съм терористка.
Каквато и да сте, ще трябва да ме извините.
Научих тъжна новина.
Да не е починал някой?
- За съжаление - не.
Довиждане, г-це Маркъс.
Знаете ли, чела съм за Вас.
Живо се интересувахте от света около Вас.
Възхищавах Ви се.
Виждам, че това се е изпарило.
Вече сте един обикновен, уморен старец.
Не знаете колко сте права.
Няма да се измъкнете толкова лесно.
Светът умира, Маклауд.
Нуждая се от помощта Ви.
Моля Ви, излезте от колата.
В никакъв случай.
Както искате.
Когато проникнах в центъра, цифрите, които видях, не се връзваха.
Нещо не е наред и Блейк го потулва.
- Какво да направя аз?
Помогнете ми.
- Сега не мога.
Всички вярваха във вас.
- Преди 40 г. Сега съм един старец.
Добре ли сте? Какво има?
Трябва да си вървите.
Кои са тези?
- Не знам.
Маклауд!
- Да не би случайно да познаха?
Чакайте. Какво правим?
Влизайте! Да не сте гъкнали.
- Тук ли?
Сигурно ме занасяте.
- Скачай!
Нека го очистя аз.
- Искам аз!
Мой ред е. Маклауд!
Ще умреш!
Рамирес! Стари ми приятелю!
Благодаря ти!
Маклауд.
Да му се не види!
Жал ми е да се сбогуваме, шотландецо!
Защо? Отиваш ли си?
Ей, приятел! Да ти се намира огънче?
Благодаря.
Хайде. Давай!
Рамирес!
Рамирес!
ГЛЕНКОУ, ЩОТЛАНДИЯ
Бедни ми Йорик!
Аз го помня, Хорацио.
Беше човек с неизчерпаема духовитост...
Виж ти.
Бедни ми Йорик!
Аз го помня, Хорацио.
Всъщност името ми е Рамирес.
Разкарайте се!
- Моля?
Беше човек с неизчерпаема духовитост,
с блестяща фантазия!
Простете, че Ви прекъсвам разговора, но...
Колко пъти ме е носил на гърба си!
А сега какво отвращение извиква в мен!
Чак ми се повдига!
Тук били са устните, които съм целувал хиляди пъти.
Каквото и да сте изпитвали един към друг,
докато приятелят Ви е бил жив, не ми влиза в работата.
Що за театро разиграваш, тъпунгер?
Тъпунгер ли? Какво значи това?
Махни се от сцената.
Моите извинения.
Стига безполезни шеги.
Ще си вървя и ще Ви оставя да събеседвате с Вашия череп.
Сбогом, скъпи ми тъпунгер.
Сбогом.
Радвам се, че магията не е изчезнала.
Конете с каручка вече са минало.
Луиз.
Кой си ти?
Конър Маклауд от клана Маклауд.
И съм безсмъртен.
Аз съм Луиз Маркъс от Флагстаф, Аризона.
Приятно ми е да се запознаем.
Да видим дали съм разбрала.
Ти си смъртен там, но си безсмъртен тук,
докато не убиеш всички от там, които са дошли тук.
Тогава ставаш смъртен тук.
Освен ако не се върнеш там
или още хора от там не дойдат тук.
В този случай ти отново ставаш безсмъртен тук.
Нещо такова.
- Разбира се.
Не може да е нещо друго, нали?
Невероятна нощ.
- Има си хас.
Не го правя всяка събота.
- Да речем, че е магия.
Не това имах предвид.
Какво искаш от мен?
Ти си построил щита. Може да разбереш какво става там.
Накъде биеш?
- Някой крие голяма тайна.
Държи изкъсо дори приятеля ти Алан.
Никой не иска да ме чуе.
- Основала си ''Кобалт''.
Лицето ти се появява по националната телевизия. Защо?
Някой трябваше да привлече вниманието на хората.
Да зададе въпросите, да разкрие истината.
Някой като теб?
- Не, за бога!
Някой като теб.
Готини дрешки, пич.
Тъпунгер.
Какво обичате?
- Искам един кат дрехи.
Защо не? Ние сме най-старата фирма за мъжка мода в Щотландия.
Значи съм дошъл където трябва,
тъй като несъмнено съм най-старият мъж в Щотландия.
Щом така казвате.
- Да започваме.
Чака ме дълго пътуване и времето ми е ограничено.
Боя се, че господинът не разбира.
Ушиването на костюм може да отнеме седмици.
Боя се, че господинът много добре разбира
и би искал един кат дрехи до 15 ч.
Само предизвикателството изкарва наяве най-доброто у човека.
Подарък от фирмата, господине.
Благодаря, Рой.
Да Ви наемем ли лимузина, господине?
Лимузина ли?
- Да. За да Ви откара на летището.
На летището?
- Нали Ви предстои дълго пътуване.
Точно така.
- Най-бързият начин още е летенето.
Летенето.
Да, разбира се.
Летенето.
НЯКЪДЕ НАД АТЛАНТИЧЕСКИЯ ОКЕАН
Виждал ли си синьото небе?
Да.
Как ти се струваше?
Беше...
Най-наситеният син цвят, който можеш да си представиш.
Но - и нещо много повече.
Белите облаци потъмняват изведнъж, натежали от дъжда.
Уханието на тревата след бурята...
Алените листа през есента...
Снегът през зимата.
Беше прекрасно.
И смятахме, че ще трае вечно.
Ще ми се да можеше да го видиш.
И на мен.
Много бих искала...
Само веднъж, преди да умра.
О, да...
Ако искаш да се направи нещо,
трябва да го свършиш сам.
Най-шантавото предаване! "Готвачът ясновидец".
Елате в паранормалната кухня с гости призраци
и пригответе ястия от отвъдното!
От таласъмски сосове до призрачни гулаши. Страшно е забавно!
"Готвачът ясновидец", "в делниците от 1 7 ч".
Със съдействието на "Зинон", "фирмата за екологично чист бензин".
"Само 55 долара за галон".
Какво става? Пак същото!
Беше върхът! Страхотно!
Къде съм, по дяволите?!
Май вече не сме в Канзас, а?
Годзила!
Какво прави този?
Господи!
Видяхте ли?
Пази се!
Ти си малък, нали?
Мечтал си да подкараш това чудо, нали?
Аз - също.
Здрасти!
Да!
Дай по-бързо!
Да се повеселим!
Господи!
Последна спирка.
КОРПОРАЦИЯ ''ЩИТ''
Вече не мога и чаша свястно кафе да направя.
Винаги слагаш твърде много вода.
Мак?
- Алан.
Къде изчезна?
Много се радвам, че дойде.
Случиха се толкова неща.
Трябва да поговорим.
- Добре.
Мили Боже!
Изглеждаш прекрасно!
Да не би да ходиш на фитнес?
Лифтинг на лицето ли си направи?
- Нещо такова.
Помниш ли какви мечти имахме?
Помниш ли онзи ден? "-Добър вечер".
Остават няколко месеца до пълното "стопяване на озоновия слой".
Екип международни учени,
ръководени от д-р Нейман "и Конър Маклауд, работят денонощно".
Това може да е "последният шанс за Земята".
Тук корпорация ''Щит''. Готовност за пуск на щита.
КОНТРОЛЕН ЦЕНТЪР НА ЩИТА, 1999 г.
Този ден ще се помни хиляди години.
Когато защитихме планетата от слънцето.
Персоналът да напусне зоната.
Започва последното отброяване.
Персоналът да напусне зоната.
Започва последното отброяване.
Тук контролен център ''Флорида''.
Пълно захранване на щита. Системите са в готовност.
Започва последното отброяване.
Тук контролен център ''Хюстън''.
Сателитът е в крайна позиция на приемане.
Последното отброяване може да започне.
Имайте готовност за начало.
- Прието, контролен център.
Започва се!
''Флорида'', тук ''Щит''. Инсталация ''Декември'' е готова за приемане.
До всички енергийни източници.
Тук корпорация ''Щит'', готови сме за приемане.
Пуск след 10...
- Остават 10 секунди.
Момчета, да не се излагаме.
Цял свят нас гледа.
- 4, 3, 2, 1 ...
Запалване!
Какъв ден...
Какъв велик ден!
Идеята беше страхотна, нали, Мак?
И все още е.
Но ти не знаеш какво стана.
Цяло чудо! Ще ти покажа.
Хайде.
Ултравиолетовата радиация над щита е нормална.
Откъде можем да сме сигурни?
Трябва да се качиш над щита.
Къде?
33 градуса и 26 минути северна ширина.
Прощавай, Алан. Не знаех, че си дошъл толкова рано.
Обикновено не подранявам, но се заприказвахме.
Извинете. Дейвид Блейк, Конър Маклауд.
Да, разбира се.
Бях забравил, че сте още жив.
Завинаги.
Има ли нещо важно на компютъра?
- Не, не.
Нищо, което няма да запомня.
- Дано.
Алан, щом така и така си дошъл, може да започнем отрано.
В моя кабинет?
- Добре.
Извинете, че Ви прекъснах. Дано не се налага да Ви изпращам.
В никакъв случай. Всичко хубаво, Алан.
Впрочем как се котира щитът?
- Много добре.
Сигурно е страхотно страните по света да са ви клиенти.
Всъщност по-скоро мислим,
Всъщност по-скоро мислим,
че пазим населението на планетата да не загине от слънчевата радиация.
Не смятате ли тази услуга за уникална?
Стига да е необходима.
- В смисъл?
Може би някой ден озоновият слой ще се възстанови.
Ще настъпи най-великият ден за човечеството, нали?
Всъщност това не е от голямо значение.
Щитът ще издържи за вечни времена.
- Нищо не е вечно.
Казвам се Джери Причард. На теб как ти викат?
Отзад е доста удобно. Като в ковчег.
Хората в този град ще те убият за 5 цента.
Ей, бакшиш, как върви?
- Далеч от колата ми!
Отрепки!
- Я, стига.
Ти си в музикалния бизнес, нали?
Щесто чувство. Бях сигурен.
Значи си в музикалния бизнес. Де да бях и аз. Сестра ми беше.
Ще ви запозная. Много ще си паснете.
- Спри.
Тук ли?
- Веднага.
Ами да, няма нищо лошо да спра тук.
Дяволите да го вземат!
Мамка му!
Ще сляза тук.
Леле!
Жестоко! Със сестра ми сте си лика-прилика.
Ще ви запозная. Може да си седите и да си сравнявате татуировките.
Ти си луд!
И сега - какво?
Централа, тук Джери Причард.
Мамка му! Трябваше да завърша училище.
Ало, централа? Само го раздавай по-кротко, пич!
Хайде, хайде! Централа!
Мамка му!
Впиши щетите в сметката ми. И, Джери...
Сложи някой долар отгоре и за себе си.
Да.
Да.
Да.
ВСЕ ОЩЕ НЯКЪДЕ НАД АТЛАНТИКА
Простете, но как се задържаме на такава височина без риск за нас?
Като се наливаме с алкохол.
БЕЗОПАСНОСТ НА ПОЛЕТА
"Добре дошли на презокеанския полет".
"Моля, затегнете коланите".
В случай на разхерметизиране на самолета,
"отгоре ще паднат кислородни маски".
Поставете ги на устата и носа си "и дишайте нормално".
"При пожар не изпадайте в паника".
Сложете плик върху главата си "и тръгнете към най-близкия изход".
"Благодаря, че избрахте нас". "Приятен полет".
Такива градове обичам.
Чакам те, Маклауд.
Ела при мен.
Чакам!
Напротив, Вирджиния,
най-красивите жени са тъмнокоси.
Хубавата Елена, Клеопатра,
Нефертити, Жана д'Арк.
Мога да изреждам още много.
А и е всеизвестен факт, че тъмнокосите жени...
...обичат да сядат върху лицата на мъжете.
Господине, ще поръчате ли нещо?
- Благодаря. Чаша вода.
Нещо друго?
- Не, благодаря.
Не ям непознати неща.
Благодаря.
Е, това не е съвсем вярно.
Съпруже, прости ми, че те напускам толкова рано.
Ужасно ме е страх, Конър.
Исках да остана и да те обичам.
Слънцето ни убива.
Помогни на онези, които още са живи.
Дай ми ръката си.
Обещай ми...
Само кажи.
Обещай, че ще направиш нещо, за да сложиш край на това.
Добре, любов моя, обещавам.
Обичам те.
Всичко щеше да бъде толкова прекрасно и чисто.
И за един кратък миг беше.
Преди мечтаех да беше тук да го видиш,
но вече - не.
Не - и след това, което стана с него.
И това, което направи с нас.
Браво!
Великолепно.
Възхищавам се от хората, които говорят с мъртвите.
Радвам се да те видя отново, Маклауд.
Останките на смъртната ти съпруга.
Толкова крехка...
И отдавна в гроба.
Поне е намерила покой.
Покоят се надценява твърде много.
Нищо не се променя, Катана. Това ми харесва.
След толкова години ти си същият тъпак.
Какво имаш предвид?
- Бях готов да се укротя,
да остарея и да умра. Ти промени всичко.
Пак започвам от нулата.
Пак съм безсмъртен!
Е, Катана, да видим все пак кой ще се завърне.
Харесва ми това място.
Има атмосфера. Ще взема да остана.
Разкарай се!
Спомни си златното правило - да не се сражаваме на свещена земя.
А това е свято място.
Пепел при пепелта, прах при прахта.
Ако не го използваш, ще ръждяса.
На три. Начало!
Червено 36, синьо 21 , давай, давай!
Корабен дневник на ''Розмари''.
6 декември 1858 г.
Хич не е зле.
Добре играеш.
Но играта още не е свършила.
Какво се е случило? Как си?
Нищо ми няма.
Кое е момичето на картината?
Хедър, първата ми съпруга.
Живеехме в Щотландия през 1542 г.
Що за човек беше?
Любвеобилна. Пълна с живот до самия край.
Държах я в обятията си, когато издъхна.
Една старица. Въпреки това още я обичах.
А другата?
Това е Бренда, последната ми съпруга.
Много е хубава.
Беше. Почина в Ню Йорк преди 29 години.
Твърде дълго си бил сам.
Свиква се.
Наистина ли?
Не.
Какво има?
О, не, пак ли?!
- Качи се горе.
По дяволите!
Поздрави, шотландецо. Повика ли ме?
Невероятно. Защо се забави толкова?
Можеше да ме убият.
- Не ставай смешен.
Уроците ми не са били напразни.
- Напоследък доста се упражнявах.
Нищо не може да замени опита.
- Опит? Мъртъв си от 500 години.
Е, и?
- Пази я!
Коя?
- Коя ли? Скулптурата!
Това скулптура ли е?
Сега ти ставаш смешен.
Не забравяй, че ти ме повика.
За магията.
Хубаво е, че някои неща са се подобрили през годините.
Преча ли?
- Съвсем не.
Хуан Санчес Вилалобос Рамирес, мой приятел и учител.
Идва на гости от Щотландия.
- Най-неочаквано.
Това е Луиз Маркъс. Внимавай, полицаите я издирват.
Не знаех, че имат така добър вкус.
Значи вие двамата се познавате... от доста отдавна.
Сякаш цяла вечност.
Недей. Щом го включиш, получавам разпечатка в кабинета си.
И да, да, да, да.
Включително компютърния ти разговор с Маклауд онзи ден.
А и какво би могъл да промениш, старче?
В какъв смисъл?
- Ами не знам.
Като начало, няма енергия, която да свали щита, без да ни убие.
Ако бързам, прекъсни ме. Но е добре да знаеш всичко.
Все пак ти и онзи Маклауд го проектирахте.
Застраховахме се, в случай, че щитът бъде застрашен.
Смешно, Алан!
Защото останах с впечатлението, че точно това се случи.
Но вече няма значение, нали?
Хайде двамата да успокоим топката.
Да не роним сълзи.
Защото бизнесът е на първо място, както обикновено. Винаги.
Ти се поддаде и стана предател.
И, както може би знаеш, имаме идеално място за предатели.
Нали?
Господа, уверявам Ви,
че ''Кобалт'' вече няма да представлява проблем.
Днес охраната на щита за пореден път успя да осуети опит за...
Здравейте.
- Простете,
обаче маскарадът е в друга сграда.
Недопустимо е да се прекъсва съвещание на корпорацията.
Корпорацията... Какъв късмет!
Дойдох, за да се включа в корпорацията.
Ето че всички сте се събрали.
Къде да подпиша договора?
Достатъчно те търпях. Сбогом, Атила.
Да, признавам Ви.
Блестящо изпълнение. Браво.
Да!
Момчета, не бива да се държите така с потенциално най-добрия си играч.
Съдружници.
Струва ми се, че бизнес не се прави без съдружници.
Вашето е бизнес, нали?
- О, да.
Дори смятаме, че е успешен бизнес.
Какво точно искаш...
...съдружнико?
Щотландския боец.
- Ясно.
Уилсън, бързо да се заемем с издирването на шотландския боец.
Маклауд...
Ти ли създаде това чудовищно нещо?
Защо?
- По онова време беше необходимо.
Като потопа и Ной, но той поне свърши работа.
Очисти Земята от злото и й даде възможност да започне наново.
33 градуса и 26 минути северна ширина.
Нейман каза, че там имало срив в системата.
Какво значи това?
- Можем да се качим над щита.
Но ни трябва и географска дължина, нали?
Маклауд, отвели са Алан Нейман в Зандана.
Какъв е този Зандан?
Затвор със строг режим.
Маклауд?
Сега е моментът!
ЗАБРАНЕНО Е ВЛИЗАНЕТО НА ВЪНЩНИ ЛИЦА
"Влязохте в зона с ограничен достъп". "Незабавно се легитимирайте".
Аз съм Хуан Санчес Вилалобос Рамирес,
главен металург на крал Филип ІІ, на Вашите услуги.
Тук първи пропускателен пункт на Зандана.
Легитимирайте се.
- По-кротко бе, човек.
За първи път идвам в пустинята. Накъде е Вегас?
Добре, кретен. Не мърдай. Идвам да те взема.
Дай газ, пич.
Приготви се. Започва се.
Здравейте. Няма да ме застреляте, нали?
Благодаря.
Пътувах на стоп.
После тези двамата ме награбиха и...
Хвърлиха ме в багажника.
Мамка му!
Д-р Съни Джаксън. Прегледах анамнезата Ви.
Имате охлузвания и разкъсвания, но ще се оправите до ден-два.
Благодаря. Ами те?
- Загинали са, преди да спре колата.
Учудвам се, че са стигнали дотук. Страшна касапница.
Надупчени са от 100 куршума.
Извинявай - 108.
- А аз - от 1 12.
Я, стига, броиш ли и оная драскотина?
Не се чуваш какво говориш. Куршумът мина през мен.
Съсипа ми шикозната жилетка.
Чакайте. Момчета, вие сте...
Вие сте мъртви. Лари!
Тези тунели окръжават Зандана и се събират на едно място.
Нейман е в някой от изолаторите.
Да се разделим. Ти тръгни оттук. Да вървим, Маклауд.
Стига вече, стига вече.
- Алан...
Господи!
Моля те. Чуй ме...
Другата координата е 60 градуса и 42 минути западна дължина.
Там ще се промъкнеш през щита.
Трябва сам да се увериш.
Мак?
- Да.
Не сбъркахме, че го построихме.
Така е.
Няма да те забравя.
- Маклауд...
Колко трогателно.
- Не се безпокой.
От Зандана няма измъкване.
Ти се кълнеше и че никой не може да влезе.
Коя е тази?
Луиз Маркъс, водачът на ''Кобалт''.
Не се съмнявам, могъщ враг.
Вече няма значение, защото и с двамата е свършено.
Не пускай вратата!
Майко мила!
Отдръпни се.
- Мога да помогна!
Не, не и този път.
Повечето хора гребат с пълни шепи от живота.
А други гледат само как бавно им се изплъзва.
Но, ако събереш всичките си сили...
...в един миг...
...на едно място...
...можеш да постигнеш нещо велико.
Престоят ми тук свърши. Върви да намериш Катана.
За да унищожите щита, е нужна силата и на двамата.
Ще се видим ли отново?
- Кой знае, шотландски боецо.
Кой знае?
Вървете.
Представлението започва.
Качвай се!
Невероятно!
Сега кучката ти ще умре!
- Каквото и да става, не спирай.
Моля?!
Маклауд!
Нищо ми няма!
Страхотно.
Да вървим.
ОПАСНО ВРЪХНА ТОЧКА НА ЩИТА
Маклауд!
Дръж се! Само така!
Хайде!
Животът ще бъде предсказуем без Маклауд.
Не сме ли твърде самоуверени, съдружнико?
Залагаш на мен, нали?
- Да.
Винаги играя на печелившия.
Алан беше прав.
Трябва да свалим щита.
Има само един начин.
Нямам представа къде са.
Загубихме ги на монитора преди повече от 24 часа.
Всеки отива някъде.
Спокойно. На този етап от живота си той е човек с мисия.
И всичките му пътища водят към мен.
- Да, разбирам.
Но съм на друго мнение.
Ако е стигнал до Нейман, преди старецът да умре?
Ако е научил координатите?
Е, та?
- Има един вариант.
Да разберат истината за озоновия слой.
В този случай...
Няма да сбъркам, ако кажа, че компанията ще банкрутира.
Замълчи! Та това е Маклауд.
Май оплете конците, а, съдружнико?
Наистина ли мислиш така?
Може би.
А може би - не.
Здравей.
- Здрасти.
Спокойно, ще се измъкнем.
- Лесно ти е, като си безсмъртен.
Всичко ще бъде наред.
Само ги задръж.
По дяволите!
Много мило.
Хайде!
Само един оцелява.
За да се унищожи щитът, "е нужна силата и на двамата".
Маклауд!
Повечето хора гребат "с пълни шепи от живота".
А други гледат само "как бавно им се изплъзва".
Но ако събереш всичките си сили в един миг, на едно място,
"можеш да постигнеш нещо велико".