Casablanca (1942) (Casablanca_(1942).CD2.srt) Свали субтитрите
Досега сте имали късмет, че сте ни се изплъзвали.
Добрали сте се до Казабланка.
Мой дълг е да Ви задържа в Казабланка.
Проблем е дали ще успеете.
Съвсем не е. Подписът на Рено се изисква за всяка изходна виза.
Капитане, възможно ли е г-н Лазло да получи виза?
Страхувам се, че не. Съжалявам, господине.
Е, може би в Казабланка ще ми хареса.
А госпожицата?
-Няма защо да се тревожите за мен.
-Само това ли искате да ни кажете?
Не бързайте. Разполагате с цялото време на този свят.
Може да останете в Казабланка за неопределено време.
Или може да заминете за Лисабон утре.
-При едно условие.
-И то е?
Познавате водача на нелегалното движение в Париж, в Прага...
. . .в Брюксел, Амстердам,. . .
. . .Осло, Белград, Атина...
-Дори и в Берлин.
-Да, дори и в Берлин.
Ако ми дадете имената и местонахожденията им. . .
. . .ще получите визата си до сутринта.
И честта, че сте служили на Третия райх.
Бях в германски концлагер една година.
-Достатъчна чест за цял живот.
-Ще ни дадете ли имената?
След като не ви ги дадох в концентрационния лагер...
...където имахте по-убедителни методи...
...естествено, няма да ви ги дам сега.
Какво ако ги проследите и ги убиете?
Какво ако ни избиете всички?
От всяко кътче на Европа стотици, хиляди ще се надигнат да ни заместят.
Дори нацистите не могат да убиват толкова бързо.
Г-н Лазло, известен сте с красноречието си, което сега разбирам.
Но тука грешите.
Казахте, че враговете на Райха могат да бъдат заместени.
Има едно изключение.
Никои не може да Ви замени, ако някое нещастие...
...Ви сполети, докато се опитвате да избягате.
Няма да посмеете да се разпоредите с мен тук.
Това все още е неокупирана Франция.
Всяко нарушение на неутралитета ще се отрази на капитан Рено.
-Г-не, доколкото е в моя власт...
-Благодаря.
Между другото, снощи проявихте интерес към Г-н Угарте.
Вярвам , че имате съобщение за него?
Нищо важно. Мога ли да разговарям с него сега?
Разговорът ще Ви се стори малко едностранчив.
Г-н Угарте е мъртъв.
Пиша доклада в момента.
Не сме решили още дали се е самоубил...
...или е умрял при опит за бягство.
-Свършихте ли с нас?
-Засега.
Довиждане.
Следващата им стъпка ще бъде черният пазар.
Извинете, капитане.
Изникна още един визов проблем.
-Поканете я.
-Да, Г-не.
За съжаление, не можем да влияем на полицията.
-Това е работа за синьор Ферари.
-Ферари?
Много е полезно да се познаваш с Ферари.
Той е монополист на черния пазар тук.
Ще го намерите в Синия Папагал.
-СИНИЯТ ПАПАГАЛ
-Благодаря.
Не овесвай нос.
Вероятно ще се разберете с капитан Рено.
Благодаря, Г-не.
-Здравей, Ферари.
-Добро утро, Рик.
Виждам, че автобусът е пристигнал. Ще взема пратката си.
Няма защо да бързаш. Пийни едно с мен.
Никога не пия сутрин.
Всеки път, когато ми пренасяш пратката, нещо липсва.
Спедиторско възнаграждение, момчето ми.
Хайде, сядай.
Искам да поговоря с теб за нещо.
Бърбън.
Новината за Угарте ме разстрои.
Ти си ужасен лицемер. Не ти е мъчно повече, отколкото на мен.
Разбира се, че не. Това което ме тревоже не е ,че Угарте е мъртав . . .
. . .а това, че никой не знае каде са транзитните писма.
Никой на практика.
Ако имах тези транзитни писма, щях да направя състояние.
Също и аз, а съм лош бизнесмен.
Имам предложение за този, който ги държи.
Ще се заема с транзакцията.
Ще разкарам транзитните писма, ще поема целия риск срещу дребни пари.
А спедиторското възнаграждение?
Естествено, ще има и някои случайни разходи.
Това е предложението ми за този у когото са танзитните писма.
Ще му кажа, когато влезе.
Рик, мисля, че знаеш къде са тези писма.
В добра компания си. Вероятно Рено и Щрасер също мислят така.
Дойдох тук, за да им дам възможност да претършуват заведението ми.
Рик, не бъди глупак. Довери ми се. Имаш нужда от партньор.
Извини ме, ще се върна.
Добро утро.
Ферари е дебелият господин на масата.
Няма да намерите такова съкровище в цяло Мароко.
Само 700 франка.
-Искат да те излъжат.
-Няма значение, благодаря.
За приятелите на Рик даваме малка отстъпка.
700 франка ли казах? Може да го вземете за 200.
Съжалявам, че не бях в състояние да те приема снощи.
Няма значение.
Специалните приятели на Рик получават специална отстъпка. 100 франка.
Разказът ти ме обърка или може би беше бърбънът.
Имам няколко покривки--
-Благодаря. Не ме интересуват.
-Минутка, моля Ви.
Да не би да се върна, за да ми кажеш защо ми избяга на гарата?
Да.
Сега можеш да ми кажеш. Достатъчно трезвен съм.
Не мисля да ти кажа.
Защо не? Увиснах с билет за влака. Имам право да знам.
Имам право да знам.
Снощи разбрах какво е станало с теб.
Бих могла да кажа на Рик, когото познавах в Париж. Той би разбрал.
Но на този, който ме гледаше с такава омраза....
Ще заминавам скоро и вече никога няма да се видим.
Знаехме много малко един за друг, когато бяхме влюбени в Париж.
Ако оставим нещата така,. . .
. . .може да си спомним онези дни, не Казабланка.
Не снощи.
Да не би да избяга от мен, защото знаеше какво ще се случи?
Да се укривам от полицията, да бягам през цялото време?
Вярвай го, ако искаш.
Вече не бягам. Установих се.
Над заведение, вярно, но....
. . .kачи се един етаж. . .
. . .ще те чакам.
Както и да е, един ден ще излъжеш Лазло.
Ще дойдеш.
Не, Рик.
Нали разбираш, Виктор Лазло ми е съпруг.
И беше дори когато те познавах в Париж.
Точно казвах на Лазло, че за жалост не мога да му помогна.
Разчуло се е за нас.
Водещ съм във всички незаконни дейности в Казабланка . . .
. . .влиятелен и уважаван съм.
Но не си струва да жертвам живота си заради Лазло.
Вие все пак сте нещо друго.
Синьор Ферари мисли, че би могло да се издейства изходна виза за теб.
-Искаш да продължа сама?
-Да, сама.
Ще остана и ще продължа опитите. Сигурен съм, че след време....
Да го кажем направо.
Би било чудо,ако Ви измъкнем. Немците са обявили,че чудесата са извън закона.
Нас ни интересуват само две визи.
-Илса, моля не бързай.
-Не, Виктор.
Вие двамата ще искате да разисквате това.
Извинете ме. Ще бъда на бара.
Не Илса, няма да те оставя тук.
Трябва да отидеш в Америка. Някак ще се измъкна и ще дойда при теб.
Ако нещата бяха други...
...ако трябваше да остана аз и имаше само една виза...
...щеше ли да я вземеш?
Да, щях.
Да, разбирам.
Когато имах проблеми да се измъкна от Лил,защо не ме остави?
Когато боледувах в Марсилия две седмици. . .
. . .и ти беше в опасност всяка минута, защо не ме остави тогава?
Имах такова намерение, но нещо винаги ме задържаше.
Много те обичам, Илса.
Ще запазя тайната ти.
Ферари очаква отговора ни.
Не повече от 50 франка.
Решихме, синьор Ферари.
В момента искаме две визи. Много Ви благодарим.
Късмет и внимавайте.
-Знаете, че Ви следят.
-Става инстинкт.
Забелязвам, че в едно отношение имате голям късмет.
Имам предложение. Не знам защо.
Не бих могъл да спечеля от него.
Чули ли сте за Угарте и за транзитните писма?
Да, нещичко.
Не бяха намерени у Угарте, когато го арестуваха.
-Знаете ли къде са?
-Не със сигурност.
Предполагам, че Угарте ги е оставил на Рик.
Той е труден човек. Никога не се знае какво ще стори и защо.
Но си струва да се опита.
Много благодаря. Довиждане.
Довиждане. Благодаря за кафето.
Ще ми липсва, когато си тръгнем от Казабланка.
Много мило от Ваша страна да го споделите с мен. Приятен ден,госпожице.
-Господине.
-Довиждане.
-За Вас, господине.
-Късмет.
-Да бях си тръгнал.
-Сметката, моля.
Трябва да Ви предупредя. Това място е опасно, пълно е с лешояди.
-Лешояди навсякъде. Мерси.
-Довиждане.
-Беше удоволствие да се запозная с Вас.
Извинете.
Ставате най-добрият си клиент.
Добре и пиеш! Много съм доволен от теб.
Започваш да живееш като французин.
Вашите хора добре претършуваха заведението ми.
Едвам изчистихме, за да отворим навреме.
Казах на Щрасер, че няма да намери транзитните писма.
Но казах на хората си за бъдат особено груби и безцеремонни.
Знаеш как това впечатлява германците.
Рик, транзитните писма у теб ли са?
Луи, ти си за Виши или си свободен французин?
Така ми се пада, като питам направо. Въпросът е приключен.
Май малко си закъснял.
И така, Ивон премина към врага.
Кой знае? Каквато си е, тя може да образува цял втори фронт.
Време ми е да полаская Щрасер. Ще се видим по-късно.
Саша!
Френско от 1975.
Направи цяла редица от тях, Саша. Започни от тук и свърши там.
Ще започнем с две.
Какво казахте? Бихте ли повторили?
-Какво казах не е Ваша работа.
-Ще стане моя работа.
Не обичам размирици в заведението си. Зарежете политиката или вън.
Виждате ли, капитане?
Положението не е под контрол.
Опитваме се да сътрудничим с Вашето правителство.
Не можем да командваме чувствата на народа си.
Капитане,сигурни ли сте на чия страна сте?
Нямам убеждения, ако това искате да кажете.
Нося се от вятъра...
...и преобладаващият вятър е от Виши.
А ако се промени?
Сигурно Райхът не допуска такава възможност?
Ние сме загрижени за нещо повече от Казабланка.
Всяка френска провинция в Африка е осеяна с предатели,...
...които изчакват шанса си. Очакват може би водач.
Водач? Като Лазло?
Мислих си.
Твърде опасно е както да го пуснете, така и да го оставите.
Разбирам какво искате да кажете.
Благодаря ти, Карл.
Благодаря ти, Карл.
Седни. Пийни едно бренди с нас.
Да отпразнуваме заминаването си за Америка утре.
Много благодаря.
Мислех, че ще ме поканите, затова извадих хубавото бренди...
...и луксозните чаши.
Най-после настъпи денят!
Сега говорим само английски.
Така ще се чувстваме у дома си, когато пристигнем в Америка.
Много добра идея.
-За Америка.
-За Америка.
Колко час?
-Десет час.
-Толкова много?
Чудно ще се справите в Америка.
Как късметът се отнася с Вас?
О, много лошо.
Ще го намерите ей там.
-Господин Рик?
-Да?
-Мога ли да разговарям с Вас?
-Как сте влезли? Не сте пълнолетна.
-Дойдох с капитан Рено.
-Трябваше да се сетя.
Съпругът ми е също с мен.
Така ли? Рено става либерален. Седнете.
Ще пийнете ли?
Разбира се, че не. Имате ли нещо против аз да пийна?
-Г-н Рик, що за птица е капитан Рено?
Той е като всеки мъж и отгоре.
Не, имам предвид....
Благонадежден ли е? Думата му...
Чакайте малко.. Кой Ви каза да ме питате?
Той. Капитан Рено.
Така си помислих. Къде е съпругът Ви?
На рулетката. Опитва се да спечели достатъчно за изходните ни визи.
Разбира се, той губи.
-Откога сте женени?
-От осем седмици.
Идваме от България.
Нещата там са много зле.
Дяволът е хванал хората за гърлата.
И Ян и аз, ние...
...не искаме децата ни да израснат там.
-И решихте да отидете в Америка.
-Да.
Нямаме много пари...
...и пътуването е толкова скъпо и трудно.
Струваше повече, отколкото мислехме, за да дойдем тук.
След това капитан Рено ни видя. Толкова е мил. Иска да ни помогне.
Да, обзалагам се.
Казва ми, че може да ни даде изходна виза.
Но нямаме пари.
-Той знае ли това?
-Да.
-И пак е склонен да ви даде виза?
-Да.
-Искате да знаете--?
-Ще удържи ли на думата си?
Винаги е държал.
Вие сте мъж.
Ако някои много Ви е обичал...
...и на този свят е искала единствено щастието Ви...
...и е съгрешила, за да го осигури...
...ще можете ли да и простите?
-Никой не ме е обичал толкова много.
И той никога не е разбрал и момичето е кътала греха в сърцето си...
...това не е грях, нали?
-Искате съвета ми?
-Да, моля.
Върнете се в България.
Да знаехте какво значи за нас да оставим Европа за Америка. . . .
А ако Ян разбере... Той е такова момче.
В много отношения съм много по-възрастна от него.
Да, всички в Казабланка имат проблеми.
-Вашите може би ще се разрешат. Извинете ме.
-Благодаря, Господине.
-Добър вечер.
-Добър вечер.
Виждате ли? Отново сме тук.
Приемам го като комплимент за Сам.
Предполагам, че за Вас той означава Париж от по-щастливи дни.
Да. Може ли да получим маса близо до него?
И колкото се може по-далеч от Щрасер.
Май е трудно да се подреди географията.
-Маса Nо. 30, Пол.
-Да, Господине.
Насам, моля.
Ще накарам Сам да изсвири любимото... ''С отлитането на времето''.
Благодаря.
-Два коняка, моля
-Коняк.
Искате ли да заложите още веднъж, господине?
Не, мисля, че не.
Опитахте ли 22 тази вечер.
Казах ''22''.
Оставете ги там.
Осребрете ги и не се връщайте.
Сигурни ли сте, че мястото е честно?
Честно? Толкова, колкото е дълъг денят.
Как върви тази вечер?
Няколко хиляди по-малко, отколкото очаквах.
Г-н Рик....
Той просто е късметлия.
Г-н Рик, мога ли да Ви предложа чаша кафе?
-Не, Карл, благодаря.
-Г-н Рик. . . .
Капитан Рено, може ли--?
Не тук, моля. Елате в офиса ми. Ще бъде по-делово.
Ще бъде по-делово.
-Ще бъдем там в шест.
-Аз ще бъда в десет.
Радвам се и за двама ви.
Все пак много е странно, че Вие спечелихте.
Е, не е толкова странно.
-Ще се видим утре сутрин.
-Много благодаря,Капитан Рено.
Не!
Шефе, направихте чудесно нещо.
Разкарай се, побъркан руснако.
Както подозирах.
-Ти си сантименталист от класа.
Да? Защо?
Защо се месиш в малките ми увлечения?
Приеми го като жест към любовта.
Този път ти прощавам.
Но утре идвам с шеметна блондинка.
И ще бъда много щастлив, ако тя загуби.
Г-н Блейн, Чудя се дали мога да поговоря с Вас.
-Започвайте.
-Няма ли някое друго място?
Това, което имам да кажа, е поверително.
-В офиса ми.
-Добре.
Знаете, че е много важно да се измъкна от Казабланка.
Имам привилегията да съм един от водачите на велико движение.
Знаете с какво се занимавах.
Знаете какво означава за работата, за живота на хиляди хора...
...аз да продължа работата си.
Не се интересувам от политика.
Световните проблеми не са ми ресор.
Аз съм съдържател на заведение.
Приятелите ми в нелегалност ми казват, че имате страхотно досие.
Вкарвали сте оръжие в Етиопия.
-Били сте се с фашистите в Испания..
-Какво от това?
Не е ли странно, че винаги, изглежда, се биете заедно с онеправданите?
Намирам го за скъпо хоби.
Но пък никога не съм бил баш бизнесмен.
Достатъчно ли сте бизнесмен, за да оцените 100 000 франка?
-Оценявам ги, но не ги приемам.
-Ще ги вдигна на 200 000.
Дали ще ги направите милион или три.
Отговорът ми е все същият.
Имате причина да не ми ги дадете.
Има.
Предлагам да попитате жена си.
-Моля?
-Казах, попитайте жена си.
-Жена ми?
-Да.
Изсвирете ''Марсилезата''. Изсвирете я!
Виждате ли? Щом присъствието на Лазло в кафене може да предизвика...
...тази демонстрация, какво ли още може да предизвика?
Съветвам заведението да бъде затворено веднага.
-Всички прекарват весело.
-Твърде весело.
Заведението трябва да се затвори.
-Нямам причина да го затворя.
-Намерете.
Всички да напуснат незабавно.
Кафенето е затворено до второ нареждане.
Веднага опразнете помещението!
На какво основание?
Шокиран съм, че тук се играе хазарт.
-Печалбата Ви, господине.
-Благодаря.
Веднага, всички вън!
След тези размирици за Лазло не е сигурно да остане в Казабланка.
Сутринта за него не беше сигурно да си тръгне.
И това е вярно, освен да се върне в окупирана Франция.
-Окупирана Франция?
-Под сигурната ми охрана.
Каква е ползата от нея?
Нали помните колко струваха германските гаранции в миналото.
-Има само две други възможности.
-Кои са те?
Френските власти могат да намерят причина. . .
. . .да го пратят в концлагер тук.
А другата възможност?
Не сте ли забелязали,. . .
. . .че в Казабланка човешкият животът е евтин?
Лека нощ, госпожице.
-Как мина при Рик?
-Ще говорим по-късно.
Верният ни приятел е все още там.
Моля те, не отивай на нелегалното събрание.
Трябва.
Не е толкова често мъжът да проявява героизъм пред жена си.
Не се шегувай. След предупреждението на Щрасер аз съм изплашена.
Аз също.
Да остана ли тук, да се крия в хотелската стая?
Или да продължа, доколкото мога?
Каквото и да кажа, ти ще продължиш.
Защо не ми кажеш за Рик? Какво разбра?
-Очевидно транзитните писма са у него.
-Така ли?
Но той няма да ги продаде.
Мислех, че ако чувствата не могат да го убедят, парите ще могат.
Той изтъкна ли някаква причина?
-Предложи да те попитам.
-Да ме попиташ?
Да. Каза: ''Попитайте жена си.''
Не знам защо каза това.
Приятелят ми отвън ще помисли, че вече сме си легнали.
Тръгвам след няколко минути.
-Илса, аз--
-Да?
Когато бях в концлагера...
...беше ли самотна в Париж?
Да, Виктор, бях.
Знам какво е самотата.
Имаш ли нещо да ми кажеш?
Не, Виктор. Няма.
Много те обичам.
Да, знам.
Каквото и да направя, ще повярваш ли, че аз--?
Няма нужда дори да го казваш.
Ще вярвам.
Лека нощ, скъпа.
Лека нощ.
-Виктор.
-Да, скъпа?
Бъди внимателен.
Разбира се, че ще внимавам.
Е, в доста добра форма сте, хер Рик.
Колко време мога да си позволя да остана затворен?
Две седмици, може би три.
Може и да не ми се наложи. Рушветът и преди е помагал.
Междувременно всички остават на заплата.
Благодаря Ви, Г-н Рик.
Саша ще се радва да го чуе. Дължа му пари.
-Ти ще заключиш, нали?
-Да.
-След това отивам на събранието--
-Не ми казвай къде отиваш.
Няма.
Лека нощ.
Лека нощ, господин Рик.
-Как влезе?
-По стълбата откъм улицата.
Казах ти, че ще се отбиеш, но това е преди графика.
Ще седнеш ли?
-Ричард, трябваше да те видя.
-''Ричард'' отново. Пак сме в Париж.
Посещението ти не е ли случайно свързано с транзитните писма?
Докато ги имам, няма да съм самотен.
Поискай ми каквато и да е цена, но ми дай транзитните писма.
Вече говорих за това с мъжа ти. Не става.
Знам какво чувстваш към мен...
...но моля те забрави това заради нещо важно.
Трябва ли пак да чуя колко велик е съпругът ти...
...за колко важна кауза се бори?
Каузата беше и твоя.
Ти по своя си начин се бореше за същото нещо.
Вече за нищо не се боря, освен за себе си.
Аз съм единствената кауза, от която се интересувам.
Някога се обичахме. Ако онези дни изобщо означаваха нещо--
Не бих споменал Париж. Това е лош похват.
Слушай. Ако знаеше какво се случи, ако знаеше истината.
В никакъв случай не бих ти повярвал.
Сега би казала какво ли не, за да получиш каквото искаш.
Искаш да се самосъжаляваш ли?
При такъв голям залог можеш да мислиш само за чувствата си.
Една жена те е наранила. . .
. . .и ти си отмъщаваш на целия свят.
Ти си слаб и страхлив!
Не. Ричард, съжалявам.
Съжалявам, но ти-- Ти си последната ни надежда.
Ако не ни помогнеш, Виктор ще умре в Казабланка.
И какво от това?
Аз ще умра в Казабланка. Добро място за умиране.
Сега, ако обичаш--
Добре.
Опитах с аргументи.
Опитах всичко. Искам тези транзитни писма.
-Донеси ги.
-Няма нужда. Те са тук.
Сложи ги на масата.
Не.
За последен път, сложи ги на масата.
Ако Лазло и каузата значат толкова много за теб, нищо няма да те спре.
Добре, ще те улесня.
Хайде, стреляй. Ще ми направиш услуга.
Ричард. . .
. . .опитах се да стоя настрана.
Мислех, че вече няма да те видя.
Мислех, че си излязъл от живота ми.
Деня, в който напусна Париж...
...само да знаеш какво преживях.
Само да знаеше колко те обичах.
Колко все още те обичам.
Е, и? После?
Малко след като се оженихме, Виктор се върна в Чехословакия.
Имаха нужда от него в Прага. Но Гестапо го очакваше.
Само два реда във вестника:
''Виктор Лазло заловен. Изпратен в концлагер''
Бях като луда. Месеци се опитвах да науча нещо.
И тогава научих.
Той беше мъртъв. Застрелян при опит за бягство.
Бях самотна. Нямах нищо, нямах дори надежда.
И тогава срещнах теб.
Защо не беше искрена? Защо запази брака си в тайна?
Тайната не беше моя, Ричард. Виктор искаше да бъде така.
Дори и най-близките ни приятели не знаеха.
Той ме пазеше. Знаех за неговата дейност.
Ако от Гестапо бяха открили, че съм му жена, щеше да стане опасно...
...за мен и сътрудниците ни.
Кога за първи път разбра, че е жив?
Точно преди ти и аз се канехме да напуснем Париж.
Един приятел дойде и ми каза, че Виктор е жив.
Скрили са го в товарен вагон в околностите на Париж.
Беше болен. Имаше нужда от мен.
Исках да ти кажа, но не посмях.
Знаех, че нямаше да тръгнеш и Гестапо щеше да те залови, затова--
Добре. . .
. . .е, останалото го знаеш..
Все още е разказ без край.
А сега?
Сега?
Не знам.
Знам, че никога няма да имам сили да те напусна отново.
А Лазло?
Сега ще му помогнеш, нали? Ще се погрижиш да се измъкне.
Така той ще продължи делото си за което той живя.
Всичко с изключение на едно.
Той няма да те има.
Повече не мога да се боря.
Избягах веднъж от тебе. Не мога да го направя пак.
Вече не знам кое е правилно.
Трябва да мислиш и за двама ни.
За всички ни.
Добре.Ще мисля.
За тебе, мила.
Иска ми се да не те обичах толкова.
-Мисля, че ги загубихме.
-Да.
Заловиха някои от останалите.
Влезте.
Влезте, господин Лазло, ще Ви помогна веднага. Ще Ви дам вода.
Благодаря.
Карл, какво се случи?
Полицията разби събранието ни., Г-н Рик.
Спасихме се в последния момент.
-Ела тук за момент.
-Да, идвам.
Загаси лампата отзад. Може да привлече полицията.
-Саша винаги я загасва.
-Тази вечер е забравил.
Да, идвам. Ще я загася.
-Отведи г-ца Лунд до вкъщи.
-Да, господине.
Малко порязване. Трябваше да преминем през прозорец.
Това може да послужи.
Благодаря.
-За малко, а?
-Да, почти.
Не се ли чудите понякога дали всичко това си заслужава?
Искам да кажа това, за което се борите.
Все едно да питате защо дишаме.
Спрем ли да дишаме, умираме.
Спрем ли да се бием с враговете си, светът ще умре.
Какво от това? Светът ще се отърве от мизерията си.
Знаете ли как звучите?
Като човек, който иска да се убеди ....
. . .в нещо, в което не вярва
Всеки със съдбата си За добро или зло.
-Разбирам.
-Не съм съвсем сигурен в това.
Чудя се дали разбирате, че се опитвате да избягате от себе си.. . .
. . .няма да успеете.
Изглежда, знаете всичко за съдбата ми.
Знам много повече, за Вас, отколкото подозирате.
Знам, че сте влюбен в жена.
Може би е странно обстоятелството...
...че сме влюбени в една и съща жена.
Първата вечер, когато влязох в кафенето...
...разбрах, че има нещо между Вас и Илса.
След като никой не е виновен...
...не искам обяснение.
Моля Ви само за едно. Не ми давате транзитните писма,...
...добре.
Но искам жена ми да е в безопасност.
Моля Ви за една услуга...
...да използвате транзитните писма, за да я измъкнете от Казабланка.
Толкова много ли я обичате?
Очевидно, гледате на мен само като на водач на кауза.
Аз също съм човешко същество.
Да, толкова много я обичам.
-Г-н Лазло?
-Да.
Елате. Имаме заповед за арест.
По какво обвинение?
Капитанът ще Ви обясни по-късно.
Изглежда, съдбата се намеси.
Нямате никакви доказателства. Това не е Германия или окупирана Франция.
Можете да го глобите и да му дадете 30 дена.
Можете и да го пуснете.
Съветвам те да не се интересуваш за г-н Лазло.
Помогнеш ли му да избяга--
Мислиш, че ще рискувам заради него?
Първо, обзаложи се за 10 000, че ще избяга.
А и транзитните писма са у теб. Не си прави труд да отричаш.
Можеш да го направиш и защото не харесваш Щрасер.
И аз не го харесвам.
Великолепни причини.
Не разчитай на приятелството ми.
Безсилен съм. Може и да загубя 10 000 франка.
Намекът ти не е много тънък , но е ефективен. Разбрах.
Да, транзитните писма са у мен.
Смятам да ги използвам лично аз.
Напускам Казабланка с вечерния самолет. С последния полет.
Вземам и приятел със себе си, когото би оценил.
-Кой?
-Илса Лунд
Това може да те успокои, че няма да помогна на Лазло да избяга.
Последния човек, когото искам да видя в Америка.
Това ли дойде тук да ми кажеш. Транзитните писма са у теб.
Попълваш твоето и нейното име и тръгвате, когато искате.
Защо все още се интересуваш какво става с Лазло?
Не за него. Интересувам се какво става с Илсе и с мен.
Имаме законно право да си тръгнем,
. . .но тук задържат хора...
...въпреки законните им права.
Защо мислиш, че искаме да те задържим?
Илса е съпруга на Лазло.
Тя може би знае неща, които Щрасер би искал да знае.
Луис, ще сключа с теб сделка.
Вместо това жалко обвинение, би могъл да получиш нещо...
...значително, което би го загробило в концлагер за години.
-Това ще е още една нашивка.
-Да разбира се.
Германия-- Виши ще бъдат благодарни.
Освободи го тогава.
Бъди при мен половин час преди полета.
Лазло ще дойде там, за да вземе пасаваните.. . .
. . .това ще ти даде основание за арест.
Ти го залавяш, а ние се измъкваме.
За германците последното би било незначително раздразнение.
Все още има нещо, което не разбирам.
Госпожица Лунд, много е красива,...
...да, но ти никога не си се интересувал от жени.
-Тя не е коя да е жена.
-Разбирам.
Откъде да знам, че ще спазиш твоята част от сделката?
Ще уредя нещата с Лазло сега в стаята за посещения.
Ще ми липсваш.
Ти си единственият тук, който е по-безскрупулен от мен.
Благодаря.
Давай, Рики.
Разпусни ченгетата, когато го освобождаваш.
Не ги искам наоколо този следобед.
Няма да рискувам дори с теб.
Пишем или е достатъчно да стиснем ръцете?
Не разбира се, но тъй като бързам, ще стиснем ръцете.
Е, да се измъкнеш от тук и да отидеш в Америка! Щастливец.
Уговорката ми със Сам е той да получава 25% от печалбата.
Знам, че взема 10%, но заслужава 25%.
Абдул, Карл и Саша остават или не продавам.
Разбира се. При Рик няма да е При Рик без тях.
Сбогом.
Имаш да даваш на При Рик 100 стека цигари.
Няма да забравя да си ги платя.
-Закъсняваш.
-Съобщиха ми, когато напусна хотела. Значи съм на време.
-Казах ти да освободиш ченгетата.
-Няма да го следят.
Мястото няма да е същото без теб.
Говорих с Ферари. Ще продължиш да печелиш на рулетка.
-Готово ли е?
-Транзитните писма са тук.
Къде бяха, когато претърсвахме?
В пианото на Сам.
Пада ми се, като нямам слух.
Ето ги.
По-добре изчакай в офиса ми.
Виктор мисли, че тръгвам с него. Не му ли каза?
-Още не.
-Но всичко е наред, нали??
Всичко е съвсем наред.
Ще му кажем на летището. Колкото по-малко време за мислене, по-добре.
Вярвай ми.
Да.
-Не знам как да Ви благодаря.
-Запази го. Има още много работа.
Донесох парите.
-Задръжте ги.Ще Ви трябват в Америка.
-Сключихме сделка.
-Забравете я.
Ще имате ли проблеми в Лисабон?
-Не. Уредено е.
Добре. Транзитните писма са бланкови.
Трябва само да ги подпишете.
Виктор Лазло...
...арестуван сте.
За съучастие в убийството на тези, .. . .
. . .от които това е откраднато
Изненадани сте за Рики? Обяснението е просто.
Изглежда, любовта възтържествува над добродетелта. Благодарение--
Не така бързо, Луи. Никой няма да бъде арестуван. Поне засега.
-Обезумял ли си?
-Да, седни.
Не искам да те стрелям,
. . .но ще го направя ако направиш още една стапка.
При тези обстоятелства ще седна.
-Ръцете на масата.
-Чудя се дали разбираш какво означава това?
Да. Ще го обсъдим по-късно.
Каза да отпратя ченгетата.
Обади се на летището. Кажи им.
Пистолетът е насочен към сърцето ти.
Това е най-неуязвимото ми място.
Ало? Летището ли е?
На телефона е капитан Рено.
Ще се представят две транзитни писма за Лисабон.
Не трябва да има проблеми с тях.
Добре.
Ало?
Колата ми, бързо.
Щрасер на телефона.
На летището да ме чака полиция!
Да тръгват веднага, ясно?
Ало, кулата?
Полетът за Лисабон е след 10 минути.
Видимост миля и половина.
Лека приземна мъгла. Гъстота на мъглата около 500.
Неограничен таван. Благодаря.
Нека отиде с Лазло да се погрижи за багажа му.
Разбира се, Рик, както кажеш.
Багажа на г-н Лазло да се качи на самолета.
Да, Г-не.
Насам, моля.
Попълни имената. Така стават още по-официални.
Мислиш за всичко, така ли?
Имената са г-н и г-жа Виктор Лазло.
-Но защо моето име, Ричард?
-Ти се качваш на самолета.
Немога да разбера. А ти?
Аз оставам тук до отлитането му.
Не. Какво ти стана? Снощи--
Казахме си много неща...
...че ще мисля за двама ни.
Мислих. Достигнах до едно заключение:
Качваш се на самолета с Виктор, там ти е мястото.
А сега ме чуй.
Знаеш ли какво те чака тук?
И двамата ще се озовем в концлагер. Не е ли вярно?
Майор Щрасер ще настои.
-Казваш го за да тръгна.
-Казвам го, защото е вярно.
Знаем, че с Виктор си принадлежите.
Част от делото, това, което го поддържа.
Ако тръгне и ти не си с него, ще съжаляваш.
Може би не днес, не утре, но скоро. До края на живота ти.
А ние?
Ще си имаме винаги Париж.
Загубихме го, когато ти дойде в Казабланка
Снощи си го върнахме.
-Казах, че няма да те напусна.
-И никога няма да го направиш.
И аз имам работа.
Където отивам аз, ти неможеш.
Каквото правя, неможеш участва.
Илса,не съм благороден.
Лесно е да видиш, че проблемите на трима души...
...са дупка в морето в този луд свят.
Един ден ще го разбереш.
Как, Как.
За тебе, мила.
-Всичко е наред.
-С изключение на едно.
Трябва да знаете едно нещо.
Не искам нищо да обяснявате.
Това може да има значение за Вас по-късно.
Казахте, че сте знаел за Илса и мен.
Тя снощи беше при мен, когато и Вие бяхте.
Дойде за транзитните писма. Нали така?
Да.
Опита всичко. Без резултат.
Направи всичко, за да ме убеди, че все още ме обича.
Но всичко свърши много отдавна.
Преструваше, че не е. Правих се, че й вярвам.
Разбирам.
-Заповядайте.
-Благодаря.
Оценявам го.
Добре дошли пак в борбата.
Този път знам, че сме на печелившата страна.
Готова ли си?
Да.
Довиждане, Рик.
И Бог да те благослови.
Побързайте. Ще изпуснете самолета.
Имах право. Ти си сантименталист.
Не мърдай. Не те разбирам.
-Това, което направи за Лазло.
Измишльотината, да изпратиш Илса.
Познавам поне малко жените. Тя тръгна, но знаеше, че лъжеш.
Тя тръгна, но знаеше, че лъжеш.
Все пак, благодаря.
Това няма да е приятно и за двама ни.
Особено за теб.
-Трябва да те арестувам.
-Веднага, щом отлети самолета.
Какъв беше смисълът обаждането?
Виктор Лазло е на самолета.
Защо сте тук? Защо не го спряхте?
Попитайте господин Рик.
-Махнете се от телефона.
-Не се месете.
Бях готов да застрелям Рено. Ще застрелям и Вас.
-Ало!
-Затворете!
-Дай кулата.
-Затворете!
Застрелян е майор Щрасер.
Арестувайте обичайните заподозрени.
Ти не си само сантименталист. . .
. . .станал си и патриот.
Моментът беше, удобен за начало.
Мисля, че може би си прав.
Би било добре да изчезнеш от Казабланка за известно време.
Има гарнизон на Свободна Франция в Бразавил.
-Мога да уредя транспорт.
-Транзитно писмо за мен?
Може и да ми хареса.
Но това не променя облога ни. Все още ми дължиш 10 000.
И тези 10 000 франка би трябвало да покрият разходите ни.
''Нашите'' разходи?
Луи, мисля, че това е началото на едно красиво приятелство.
Вulgаriаn Subtitlеs bу Субтитри: GЕLULА & СО., lNС.
Леко поправени от RoRiK