Casablanca (1942) (Casablanca_(1942).CD1.srt) Свали субтитрите
...много погледи в окупираната Европа се обръщаха с надежда и с отчаяние...
... към свободата на Америките.
Лисабон се превърна в голямата отправна точка.
Но не всеки можеше да отиде директно в Лисабон.
И така възникна измъчен, виещ се керван от бежанци.
От Париж до Марсилия...
...през Средиземно море до Оран.
След това с влак, кола или пеша покрай африканския бряг...
...до Казабланка във Френско Мароко.
Тук късметлиите с пари, влияние или шанс...
...можеха да получат изходни визи и бързо да заминат за Лисабон.
И от Лисабон за Новия свят.
Останалите чакаха в Казабланка.
И чакаха...
...и чакаха.
''До всички офицери:
Двама германски куриери на официални документи са убити във влака от Оран.
Убиецът и евентуалните съучастници са тръгнали към Казабланка.
Заловете всички заподозрени и ги претърсете за крадени документи.
Важно.''
Може ли да видим документите ви?
Мисля, че в момента не ги нося.
-Тогава трябва да ни последвате.
-Чакайте. Възможно е да са...
А, да. Ето ги.
Изтекли са преди три седмици. Трябва да ни последвате.
Стой!
Стой!
СВОБОДНА ФРАНЦИЯ
-Какво става?
-Не знам, скъпа.
Извинете, господине. Извинете, госпожо. Не сте ли чули?
Чуваме много малко и разбираме още по-малко.
Двама германски куриери са намерени убити в пустинята.
Неокупираната пустиня.
Това е обичайната хайка за бежанци, либерали...
...и красиви момичета за г-н Рено, префекта на полицията.
Заедно с тези нещастни бежанци. . .
. . .изметта на Европа дойде в Казабланка.
Някои чакат за виза от години.
Моля Ви, господине. Внимавайте. Бъдете нащрек.
Тук гъмжи от лешояди.
Те са навсякъде. Навсякъде лешояди.
-Благодаря Ви. Много благодаря.
-Няма защо.
Какво забавно момче.
Келнер.
-Колко глупаво от моя страна.
-Какво, скъпи?
Забравил съм си портфейла в хотела.
Може би утре ще бъдем на самолета.
При Рик Американско кафене
Радвам се да Ви видя, майор Щрасер.
Благодаря, благодаря.
Представям Ви капитан Рено, полицейския префект на Казабланка. Майор Щрасер.
Неокупирана Франция Ви приветства в Казабланка.
Благодаря, капитане. Радвам се, че съм тук.
Майор Щрасер, помощника ми, лейтенант Касел.
Капитан Тонели. Италианската служба е на вашите заповеди.
Много мило от Ваша страна.
Климатът в Казабланка може да Ви се стори малко топъл.
Ние германците трябва да свикваме на всякакъв климат, от Русия до Сахара.
Но нали нямате предвид времето?
А какво друго?
Убйците на кориерите. Какво е направено?
Хората ми арестуват заподозрени два пъти повече от обикновено.
Но ние знаем кой е убиецът.
Добре. Задържан ли е?
Не бързай. Тази вечер ще бъде При Рик. Всички идват в Кафене Рик.
Вече съм чул за това кафене, както и за самия г-н Рик.
При Рик Американско кафене
Никой друг не ме е вълнувал
Скъпа, въпреки всичките ти недостатъци, аз пак те обичам
Трябва да си ти, чудесната ти
Това си ти, така чудесна
Щото съм с къдрава коса
Чакам, чакам, чакам.
Никога няма да се измъкна оттук.
Ще умра в Казабланка.
Не може ли да качите още малко.
Моля ви.
Съжалявам, но диамантите не вървят на пазара. Всички продават диаманти.
Пазарът е залят с диаманти. 2400.
Добре.
Камионите чакат. Мъжете чакат. Всичко--
На рибарския кораб Сантяго.
Тръгва в един утре вечер от края на пристанището Ла Медина. Трети кораб.
-Благодаря. Благодаря.
-И носете 15 000 франка в брой.
Помнете, в брой.
Наздраве.
-Абдул, отвори.
-Да, професоре.
-Келнер?
-Да, госпожо?
Бихте ли попитали Рик дали би пийнал с нас?
Той никога не пие с клиенти. Никога. Никога не съм го виждал.
Какво прави съдържателите такива сноби?
Ами ако му кажете, че управлявам...
...втората най-голяма банка в Амстердам.
Втората? Това едва ли ще впечатли Рик.
Водещият банкер в Амстердам е е майстор-сладкарят тук.
Има към какво да се стремим.
А баща му е пиколото.
Извини ме.
Много се извинявам, Господине. Стаята не е обществена.
Как смеете! За какъв се мислите-- Знам, че тук се върти хазарт!
Смейте да не ме пуснете! Да. Какъв е проблемът?
Бил съм във всички игрални зали от Хонолулу до Берлин
Ако си мислите, че ще бъда спрян да вляза в зала като тази. . .
. . .грешите.
Моля да ме извините. Здравей, Рик.
Парите Ви са добре дошли на бара.
Какво? Знаете ли кой съм аз?
Да, знам. Имате късмет, че Ви допускаме до бара.
Това е чудовищно! Ще докладвам на органите!
Като те гледам сега, бих помислил, че си го правил цял живот.
-Какво те кара да мислиш, че не съм?
-Нищо.
-Но когато дойде за първи път,си помислих--
-Какво си помисли?
Какво право имам да мисля?
Може ли?
Много лошо за двамата германски куриери, мислиш ли
Имаха късмет. Вчера бяха прости чиновници. . .
. . .днес те са почитани мъртъвци.
Ти си един циник, Рик, да ме прощаваш.
Прощавам ти.
-Ще пийнеш ли с мен?
-Не.
Забравих, че никога не пиеш с-- Още едно, моля.
Презираш ме, нали?
Ако изобщо се сещам за тебе, да.
Но защо?
Имаш нещо против това, което върша?
Помисли за клетите бежанци, ще изгният тук, ако не им помогна.
Не е толкова лошо. По мои си начини им осигурявам изходни визи.
Има си и цена, Угарте.Всичко си има цена.
Ами нещастниците, които не могат да си позволят цената на Рено?
Давам им ги на половин цена. Това ли ме прави паразит?
Нямам нищо против паразитите. Аз съм срещу тези които подбиват цената.
Добре, след тази нощ, свършвам с този бизнес.
И напускам, окончателно, тази Казабланка.
Кого ще подкупиш за визата си? Рено или себе си?
Себе си. Намирам цените си за много по-приемливи.
Виж, Рик.
Знаеш ли какво е това?
Нещо, което дори ти не си виждал.
Транзитни писма, подписани от генерал де Гол.
Неотменяеми. Дори не могат да бъдат оспорени.
Един момент.
Довечера ще ги продам за повече пари, отколкото дори съм мечтал.
И тогава, чао, Казабланка.
Имам много приятели в Казабланка, но само защото ме презираш...
...на тебе само вярвам.
Би ли ми ги съхранил?
-За колко време?
-За час. Може би малко повече.
-Не искам да останат през цялата нощ.
-Не се притеснявай за това.
Моля те, запази ми ги.
Благодаря. Знаех, че мога да ти вярвам.
Келнер. Очаквам няколко човека.
Ако някой пита за мен, тук съм.
Рик. . .
. . .надявам се, че съм те впечатлил с нещичко сега.
Ако ми простиш, ше споделя късмета си с твоята рулетка.
Момент само.
Чух, че германските куриери са носили транзитни писма.
И до мен достигна този слух. По-дяволите.
Прав си, Угарте. Много съм впечатлен от теб.
-Здравей, Рик.
-Здравей, Ферари.
Как е бизнеса в "Синия Папагал"?
-Добре, но бих желал да купя твоето кафене.
-Не е за продан.
-Не си чул още моята оферта.
-Не го продавам каквато и цена да ми предложиш.
-Какво искаш за Сам?
-Аз не продавам или купувам хора за сега.
Много лошо. Това е най-търсената стока в Казабланка.
Само с бежанци можем да направим състояние. . .
. . .естествено ако работим заедно на черния пазар.
Защо не си гледаш твоята работа и не ме оставиш аз да си гледам моята.
Нека да попитаме Сам. Може би той би искал промяна.
Добре, да го попитаме.
Кога ще разбереш това, че на този свят сега. . .
. . .не му трябва изолационна политика?
Сам, Ферари иска да работиш за него в Синия Папагал.
О, тук ми харесва.
Ще ти плаща два пъти повече от мен.
Нямам време да си харча парите.
Съжалявам.
От частните запаси на шефа. . .
-. . .защото, Ивон, аз те обичам.
-O, млъкни.
Добре, Добре. Заради теб млъквам, защото, Ивон, аз те обичам.
Някакви германци платиха с този чек. Наред ли е?
Къде беше снощи?
Беше толкова отдавна, че не помня.
-Ще те видя ли довечера?
-Не правя толкова далечни планове.
Още едно.
-Саша, Стига и толкова.
-Не го слушай. Напълни я.
Ивон, аз те обичам, но той ми плаща.
-Рик, уморих се от твоята алчност--
-Саша, извикай такси.
-Да вземем палтото ти.
-Махни си ръцете.
Прибираш се вкъщи. Пи прекалено много.
Ало, такси.
За кой се мислиш бе, че ме буташ?
Каква глупачка бях да хлътна по теб.
Върви с нея, Саша. Гледай да се прибере.
-И веднага се върни.
-Да, шефе.
-Здравей, Рик.
-Здравей, Луи.
Колко екстравагантно да изхвърляш жени просто така.
Могат да станат рядкост един ден.
Мисля да направя сега един телефонен разговор с Ивон.
Може пък да се получи нещо.
Става ли дума за жени, ти си истински демократ.
Ако успее да вземе думата, ще бъде голяма италианска победа.
Самолетът за Лисабон.
Искаш ли да си на него?
Защо? Какво има в Лисабон?
Бърз параход за Америка.
Чудил съм се защо не искаш да се върнеш в Америка.
Избягал си с парите на черквата? Или с жената на сенатор?
Иска ми се да мисля, че си убил мъж. Това е романтичното в мен.
Комбинация е и от трите.
Какво те доведе в Казабланка?
Здравето ми. Дойдох в Казабланка заради водата.
Водата? Каква вода? В пустинята сме.
Бях подведен.
Извинете, г-н Рик.
Един господин вътре спечели 20 000 франка. . .
. . .и касиерът иска пари.
Ще ги взема от касата.
Толкова съм разстроен, Рик. Нали знаете--
Забрави го, Емил. Грешки стават по всяко време.
Ужасно съжалявам.
Рик, Тази вечер ще бъде интересно. Арест в кафенето ти.
-Отново ли?
-Това не е обикновен арест.
Убиец, не е шега работа.
Ако мислиш да го предупредиш, недей. Не може да избяга.
-Не рискувам главата си за никого.
-Мъдра външна политика.
Можехме да го арестуваме по-рано, още в Синия Папагал.
От уважение към тебе, го уреждаме тук.
Ще забавлява клиентите ти.
Имаме достатъчно забавления.
Довечера ще имаме важен гост.
Майор Щрасер от Третия райх.
Искаме да е тука, когато правим ареста.
демонстрация на ефективността, на моята администрация
Виждам. Какво ще прави Щрасер тук?
Няма да дойде заради демонстрацията на ефективността ти.
-Може би не.
-Тук.
-Това няма да се повтори отново.
-Всичко е наред.
Луи, нещо се върти в ума ти Защо не споделиш.
Колко си наблюдателен.
Като стана дума, искам да ти дам един съвет.
Да-а?
-Искате ли Бренди?
-Благодаря.
Тук в това Кафене са се продали много изходни визи. . .
. . .но ние знаем, че ти не си продал нито една.
Това е причината заради която още не сме затворили Кафенето.
А аз си мислех, че е защото те оставям да печелиш на рулетка.
Това е още една причина.
Тук има човек престигнал в Казабланка на път за Америка.
Дава състояние на всекиго, който му осигури изходна виза.
-Как се казва?
-Виктор Лазло.
Виктор Лазло?
Рик, това е първия път за който те виждам впечатлен.
Той е успял да впечатли половината свят.
Мой дълг е да не допусна да впечатли другата половина.
Лазло никога не трябва да стигне до Америка.Той остава в Казабланка.
Интересно е да се види как ще го уреди.
-Какво да уреди?
-Бягството си.
-Но аз току що ти казах--
-Престани.
Избягал е от концлагер.
Нацистите го преследваха из цяла Европа..
-Това е краят на преследването.
-Двадесет хиляди франка казват, че не е.
Сериозна ли е офертата?
Току-що изплатих 20 000. Искам да си ги върна.
Направи ги десет хиляди. Аз съм беден, корумпиран чиновник.
-Окей.
-Дадено.
Колкото и да е умен, пак му трябва изходна виза. Или бих казал две.
-Защо две?
-Пътува с дама.
-Ще вземе една виза.
-Не мисля. Видях дамата.
Щом не я изоставил в Марсилия или Оран...
...няма да я изостави и в Казабланка.
Може би не е толкова романтичен като тебе.
Няма значение. За него няма изходна виза.
Откъде си с впечатление, че мога да помогна на Лазло да избяга?
Защото подозирам, че под циничната ти черупка тупа...
...сантиментално сърце.
Смей се колкото си щеш. Познавам досието ти.
Нека ти посоча само две неща:
През 1935 г. си пренасял оръжие за Етиопия.
През 1936 г. си се бил в Испания на страната на лоялистите.
И в двата случая ми платиха добре.
Победителят вероятно щеше да ти плати по-добре.
Може би.
Изглежда, си решил да задържиш Лазло тук.
Получавам заповеди.
Разбирам. Ръката на Гестапо.
Скъпи ми Рики, надценяваш влиянието на Гестапо.
Не им се меся и те не ми се месят.
В Казабланка съм господар на съдбата си.
-Аз съм--
-Господине, Майор Щрасер е тук.
-Какво казваше?
-Извинявай.
Карл, настани майора на добра маса, близо до дамите.
Вече му дадох най-добрата. . .
. . .знаех, че е германец и всякак ще си я вземе.
Отведете го безшумно. По двама пазачи на всяка врата.
-Господине, всичко е готово.
-Продължавайте.
-Добър вечер, господа.
-Добър вечер, капитане.
-Ще седнете ли при нас?
-Благодаря.
-За нас е удоволствие, че сте тук, майоре.
-Шампанско и кутия хайвер.
Препоръчвам Ви Вьов Клико, реколта'26, хубаво френско вино.
Много добре, господине.
-Много интересен клуб.
-Особено тази вечер, майоре.
Ще наблюдавате арестуването на мъжа, който уби куриерите Ви.
Не съм се съмнявал, капитане.
Господин Угарте.
-Бихте ли дошли с нас?
-Разбира се.
Може ли първо да осребря чиповете си?
Голям късмет. Две хиляди, моля.
Рик! Рик, помогни ми!
-Не бъди глупав. Не можеш да избягаш.
-Но, Рик, скрий ме. Направи нещо!
Отлично, капитане.
Когато дойдат за мен, се надявам да помогнеш повече.
Не си рискувам кожата за никого.
Приятели, съжалявам за безпокойството, но всичко свърши.
Седнете и се наслаждавайте на живота, веселете се. Хайде, Сам.
Рик, представям ти майор Хайнрих Щрасер от Третия райх.
-Приятно ми е,г-н Рик.
-И на мен.
Познаваш г-н Хайнц от Третия райх.
Г-н Рик, заповядайте при нас.
За нас е голяма чест тази вечер.
Третият Райх дължи репутацията си и на майор Щрасер.
Казвате ''Третия райх'', сякаш очаквате да има и други.
Лично аз, майоре, приемам нещата такива, каквито са.
Имате ли нещо против да задам няколко въпроса?
-Разбира се, неофициално.
-Ако искате, може и официално.
-От каква националност сте?
-Аз съм пияница.
Това прави Рик гражданин на света.
Роден съм в Ню Йорк, ако това Ви помага.
Както разбирам, дошли сте от Париж по време на окупацията.
Това, изглежда, не е тайна.
Вие да не сте от тези хора. . .
. . .които немогат да си представят Германци в тяхния любим Париж?
Не е точно моят любим Париж.
Представяте ли си нас в Лондон?
Попитайте ме, когато отидете там.
-Дипломатично!
-А Ню Йорк?
Има места в Ню Йорк, майоре. . .
. . .които не Ви съветвам да се опитате да завладеете.
-Кой мислите Вие ще спечели войната?
-Нямам никаква представа.
Рик е неутрален по всички въпроси.
Включително и в сферата на жените.
Не винаги сте били толкова грижливо неутрален.
За Вас имаме пълно досие.
"Ричард Блейн, американец, 37 г. Не може да се върне в родината си."
Причината е неясна. Знаем какво сте направили в Париж...
...и защо сте напуснали Париж.
Не се тревожете, няма да го разтръбим.
Очите ми наистина ли са кафяви?
Простете любопитството ми, Г-н Блейн.Въпросът е. . .
. . .че враг на Райха е пристигнал в Казабланка. . .
. . .и проверяваме всеки, който би могъл да помогне.
Само от спорт се интересувам дали Лазло остава или заминава.
В този случай не симпатизирате на лисицата, така ли?
Не особено. Разбирам и гледната точка на хрътката.
Лазло е публикувал най-долни лъжи в Пражките вестници. . .
. . .до навлизането ни.
Дори и след това продължи да печата скандални листовки в неговото мазе.
Разбира се, трябва да му се признае, че е много смел.
Аз се възхищавам от неговия ум. Три пъти ни се изплъзва.
В Париж продължи дейността си. Няма да допуснем това повече.
Извинете ме господа. Вашата работа е политиката, моята е заведението.
Приятна вечер, г-н Блейн.
Виждате ли, майоре? Няма защо да се тревожите за Рик.
Може би.
-Запазих маса. Виктор Лазло.
-Да, Г-н Лазло. От тук.
Два пъти Коантро, моля.
Няма никои с описанието на Угарте.
Виктор, имам чувството, че не трябва да оставаме тук.
Ако излезем толкова скоро, само ще привлечем внимание.
Може би Угарте е в някоя друга част на кафенето.
Извинете, но имате вид на двойка, която е на път за Америка.
Ще намерите пазар за този пръстен. Трябва да го продам с голяма загуба.
-Благодаря, но....
-Може би за дамата.
Пръстенът е уникат.
-Да, интересува ме.
-Добре.
Как се казвате?
Бергер, Норвежец. На Вашите услуги.
Ще се срещнем на бара по-късно.
Не искаме пръстена, но благодарим, че ни го показахте.
-Такъв удар. Това ли е решението Ви?
Съжалявам, да.
-Г-н Лазло, ако не се лъжа?
-Да.
Капитан Рено, полицейският префект.
Какво желаете?
Да Ви приветствам в Казабланка и да Ви пожелаяприятно прекарване.
Рядко имаме толкова виден посетител.
Благодаря. Моля да ме извините, капитане.
Сегашната френска администрация не винаги е била така любезна.
Представям Ви г-ца Илса Лунд.
Казвали са ми, че сте най-красивата жена, посещавала Казабланка.
Това е страхотно подценяване.
Много сте мил.
-Ще се присъедините ли към нас?
-Ако ми разрешите.
Емил, моля най-доброто шампанско. Пиши го на сметката ми.
Това е наша игричка.
Пишат го на сметка, аз я късам. Много удобно..
Капитане, момчето, което свири на пиано. . . .
Някъде съм го виждала.
-Сам?
-Да.
Дойде от Париж с Рик.
Рик? Кой е той?
-Вие сте в ''При Рик''. Рик е...
-Какво?
-Госпожице. . .
. . .той е от тези мъже които ако бях жена.... . .
. . .и не се въртях наоколо, щях да се влюбя в Рик.
Какъв глупак съм да говоря на красива жена за друг мъж.
Извинете.
Майоре.
Госпожице Лунд, господин Лазло, да Ви представя майор Щрасер.
Приятно ми е.
Очарован съм.
Сигурен съм, че ще извините липсата ми на благосклонност.
Разбирате, майор Щрасер, аз съм от Чехословакия.
Били сте от Чехословакия. Сега сте поданик на Германския райх.
Никога не съм приел тази привилегия. Сега съм на френска земя.
Трябва да обсъдим въпроси във връзка с присъствието Ви на френска земя.
Това едва ли е времето или мястото.
Тогава ще определим друго време и място
Утре в 10 при префекта.
С госпожицата.
Капитан Рено, аз съм под Ваше разпореждане.
Нареждате ли да дойдем в офиса Ви?
Да кажем, че Ви моля. Много по-приятна дума.
Добре.
Много умно и тактично отстъпление, майоре.
-Този път наистина искат да ме спрат.
-Виктор, страхувам се за теб.
Било ни е и по-трудно, нали?
Трябва да разбера какво знае Бергер.
-Внимавай.
-Добре, не се тревожи.
Г-н Бергер, пръстенът. Мога ли пак да го видя?
Коктейл с шампанско, моля.
Познавам Ви от снимки в пресата, Г-н Лазло.
В концлагера човек е склонен малко да отслабне.
Пет пъти съм чел, че са Ви убили на пет различни места.
Както виждате, всеки път е било вярно.
Благодаря на Бога, че Ви намерих , Бергер.
Търся мъж на име Угарте. Би трябвало да ми помогне.
Той и на себе си не може да помогне.
Арестуван е за убийство. Арестуваха го тук тази вечер.
Разбирам.
Ние, свободните, ще направим каквото можем. Организирани сме.
Нелегално, както навсякъде другаде.
Утре вечер има събрание в Кафе дю Роа.
Ако дойдете---
Бихте ли помолили пианиста да дойде тук?
Разбира се, госпожице.
-Как върви бижутерският бизнес, Бергер?
-Не много добре. Сметката, моля.
Жалко, че не бяхте тук по-рано.
Беше доста вълнуващо, нали Бергер?
Да. Извинете ме, господа
-Сметката ми.
-Не. Два пъти шампанско, моля.
-Здравей, Сам.
-Здравейте, госпожице Илса.
Не очаквах да Ви видя отново.
Мина много време.
Да, госпожо. Много вода изтече.
-Някои от старите песни, Сам.
-Да, госпожо.
Къде е Рик?
Не знам. Цела нощ не съм го виждал.
-Кога ще се върне?
-Не и тая вечер.Няма да дойде--
Отиде си.
-Винаги ли си тръгва толкова рано?
-О, той никога--
Има си момиче в Синия Папагал.
Винаги отива там.
Беше много по-добър лъжец, Сам.
Оставете го на мира, г-це Илса. Носите му лош късмет.
Изсвири го веднъж, Сам, заради доброто старо време.
Не Ви разбирам, госпожице Илса.
Изсвири го, Сам.
Изсвири ''С отлитането на времето''.
Не си я спомням,Г-жо лиза. Паметта ми изневерява.
Ще ти я изтананикам.
Изпей я, Сам.
Сам, май ти казах никога да не свириш--
Попитахте за Рик. Ето го. Да ви представя--
-Здравей, Илса.
-Здравей, Рик.
Вече познавате Рик? Тогава сигурно и--
Това е г-н Лазло.
-Приятно ми е.
-И на мен.
Говори се много за Рик в Казабланка.
А за Виктор Лазло навсякъде.
-Ще пийнете ли с нас?
-Рик никога--
-Благодаря, да.
-Такааа. . .
. . .това е прецедент. Емил.
-Много интересно кафене.Поздравявам Ви.
-Аз Ви поздравявам.
-За какво?
-За работата Ви.
Благодаря, старая се.
Всички се стараем. Вие успявате.
Тя пита за теб по-рано, Рик. . .
. . .по начин, който ме накара ужасно да ревнувам.
Не бях сигурен, че става дума за теб.
-Последния път, когато се видяхме--
-Беше в Ла Бел Орор.
Колко мило. Спомняш си.
Беше денят, в който германците навлязоха в Париж.
Ден, който не се забравя лесно.
Спомням си всяка подробност. Германците бяха в сиво, ти в синьо.
Да. Запазих тази рокля.
Когато германците си отидат, пак ще я облека.
Ставаш съвсем човечен. Мисля, че на Вас трябва да благодаря за това.
Илса, не бих искал да излезе от мен, но е късно.
Така е. В Казабланка има вечерен час.
Не върви шефът на полицията да пие след вечерния час.
-Дано не сме прекалили с гостоприемството.
-Вашата сметка, господине.
-Аз поканих.
Още един прецедент. Беше много интересна вечер.
Ще Ви извикам такси. Купони за бензин, късно нощем.
-Ще дойдем пак.
-Когато искате.
-Кажи лека нощ на Сам.
-Добре.
Още никой на света не може да свири ''С отлитането на времето'' като Сам.
Отдавна не го е свирил.
-Лека нощ.
-Лека нощ.
Нощ.
Много загадъчен човек,този Рик. Що за птица е?
Не мога да кажа, въпреки че съм го срещала доста често в Париж.
-Утре в 10 в префектурата.
-Ще бъдем там.
-Лека нощ.
-Лека нощ.
Шефе?
-Шефе?
-Да?
-Няма ли да си лягате?
-Не веднага.
Нямате ли намерение да си легнете в близкото бъдеще?
-Вие някога ще си легнете ли?
-Не!
И на мен не ми се спи.
Тогава пийни.
-Без мен.
-Тогава не пий.
Шефе, да се махаме оттук.
Не, господине. Чакам дама.
Да вървим. Тук има само проблеми.
Ще се върне. Знам, че ще се върне.
Ще караме цяла нощ.
Ще се напием и ще ловим риба, докато тя си тръгне.
-Млъкни и си върви, хайде.
-Не, господине. Оставам тук.
Залавят Угарте и тя влиза.
Така е в живота. Един влиза, друг излиза.
-Сам.
-Да, шефе.
Ако е декември 1941 в Казабланка, какво е в Ню Йорк?
Какво?
Часовникът ми спря.
Обзалагам се, че в Ню Йорк спят.
Обзалагам се, че цяла Америка спи.
От всички кръчми на всички градове в целия свят...
...тя да влезе в моята кръчма.
-Какво свириш?
-Нещо мое си.
-Спри. Знаеш какво искам да чуя.
-Не знам.
Изсвири го за нея, можеш да го изсвириш и за мен.
-Не си спомням--
-Щом тя го понесе, и аз ще го понеса.
Изсвири го!
Да, шефе.
Коя си всъщност? И какво си била?
Какво си правила и какво си мислила?
Казахме, никакви въпроси.
За тебе, мила.
Давам ти един франк за мислите ти.
В Америка ще ми дадат само едно пени.
Предполагам, че и толкова струват.
Нямам нищо против да платя повече. Кажи ми.
Добре, чудех се...
...защо съм толкова щастлив, очаквала си да се поява?
Защо няма друг мъж в живота ми?
Лесно е. Имаше.
Той умря.
Съжалявам, че попитах.
Забравих, че казахме ''без въпроси''.
Само един отговор ще задоволи всичките ни въпроси.
Сега нищо не може да ги спре. В сряда ще бъдат в Париж.
Ричард, ще намерят досието ти. Тук няма да е безопасно.
Вече съм в черния им списък. Техният ''списък на героите''.
Анри иска да изпием още три бутилки.
Ще полее градината си с шампанско. . .
. . .преди да го даде на германците.
Това ще облекчи ли болката от окупацията?
Ти го каза.
За тебе, мила.
Позабравил съм си немския.
Това е Гестапо.
Казват, че очакват утре да са в Париж.
Казват ни как да се държим, когато навлизат.
Светът се срива, а ние избрахме това време да се влюбим.
Да, много лош момент.
-Къде беше преди 10 години?
-Преди 10 години?
Да си помисля.
О, да, бях с шина на зъбите. Къде беше ти?
Търсих си работа.
Това не беше ли картечен огън?
Или биенето на сърцето ми?
Това е 77-ми германски батальон. Съдейки по звука, е само на 35 мили.
И с всяка минута се приближава.
Хайде, пий, пий.
Никога няма да свършим другите три.
Германците ще бъдат тук скоро и ще Ви търсят.
И не забравяйте, има цена за главата Ви.
Оставих бележка в апартамента си. Писал съм къде да ме намерят.
Странно.
-Толкова малко знам за теб.
-И аз знам малко за теб.
Освен че са ти изправяли зъбите с шина.
Бъди сериозен. В опасност си. Трябва да напуснеш Париж.
Не, ние трябва да напуснем.
Да, разбира се, ние.
Влакът за Марсилия тръгва в 5:00. Ще те взема от хотела в 4:30.
Не от моя хотел. Аз...
...трябва да свърша някои неща в града, преди да замина.
Ще се срещнем на гарата.
Добре, в пет без четвърт.
Защо да не се оженим в Марсилия?
Много е далеч, за да го планираме.
Да. Предполагам, че е твърде далеч.
Виж. . . какво ще кажеш за машиниста? Не може ли той да ни ожени във влака?
Защо не. Капитанът на кораба може. Не би било честно, ако--
Какво има, мила?
Толкова те обичам.
И така мразя тази война.
Това е луд свят. Всичко може да се случи.
Ако не трябваше да бягаш...
Ако нещо трябва да ни разделя...
...където и да те отведат...
...и където и да съм аз, искам да знаеш, че аз--
Целуни ме.
Целуни ме като за последно.
Каде е тя? Виждал ли си я?
Не мога да я намеря. Напуснала е хотела.
Тази бележка пристигна веднага след като Вие си тръгнахте.
Ричард, немога да дойда с теб нито отново някога да те видя
Не трябва да ме питаш защо. Просто вярвай, че те обичам.
Върви, Бог да те благослови. Илса
Това е последно повикване, Г-н. Ричард.
Чувате ли ме?
Хайде, господин Ричард. Да изчезваме оттук. Хайде.
Рик, трябва да говоря с теб.
Запазих първото си питие, за да го изпия с теб. Заповядай.
-Не, Рик. Не тази вечер.
-Особено тази вечер.
Защо трябваше да идваш в Казабланка? Има други места.
Ако знаех, че ти си тук, нямаше да дойда.
Истина е,Рик, вярвай ми. Не знаех.
Странно е как гласът ти не се е променил. И досега го чувам.
''Ричард, скъпи, с теб бих отишла навсякъде.
-Ще се качим на влак и няма да спрем.''
-Недей, Рик.
Знам как се чувстваш.
Знаеш как се чувствам?
Колко време бяхме заедно, скъпа?
-Не съм броил дните.
-Аз пък ги броих.
Всеки един от тях.
Най-вече помня последния.
Страхотния край. Човек на перона в дъжда...
. . .с комично изражение. . .
. . .което му идва отвътре, защото е изритан.
Да ти разкажа ли нещо, Рик?
Със страхотен край ли е?
Още не знам края.
Хайде, разкажи го. Може сам да си дойде с разказа.
Той е за момиче, току-що пристигнало в Париж от дома си в Осло.
В къщата на приятели...
...тя срещнала мъж, за когото е слушала през целия си живот.
Велик и смел мъж.
Разкрил пред нея красив свят. . .
. . .пълен със знания, мисли и идеали.
Всичко, което е знаела или е станала, дължи на него.
Уважавала го е. . .
. . .и боготворяла. . .
. . .с чувства които мислела за любов.
Да, много е красиво.
Чул съм една история. Чувал съм много истории в живота си.
Те вървяха със звука на раздрънкано пиано...
...което свиреше в салона долу.
''Господине, като дете срещнах мъж''. Винаги така започваше.
Мисля, че нито един от разказите ни не е много забавен.
Кажи ми...
...заради кого ме остави?
Заради Лазло ли, или е имало и други междувременно...
...или не си от тези, които казват?
Подозирам, че Угарте е оставил транзитните писма у г-н Блейн.
Предлагам веднага да претършувате кафенето.
Ако са у Рик, той е прекалено умен, за да ви остави да ги намерите.
Обявявате го за прекалено хитър.
Впечатлението ми е, че той е просто още един неумел американец.
Не трябва да подценяваме неумението на американците.
Бях с тях, когато те неумело влязоха в Берлин през 1918.
Що се отнася до Лазло, искам да го наблюдават 24 часа на ден.
Може би Ви е интересно да знаете, че той сега идва насам.
Нищо не можем да направим.
Очарован съм да ви видя и двамата. Починахте ли си добре?
Спах добре.
Странно. Никой в Казабланка не спи добре.
-Може ли да продължим с работата?
-С удоволствие. Седнете.