Persona (1966) Свали субтитрите
Запознахте ли се вече с г-жа Воглер?
Не, още не.
Тогава накратко ще ви разкажа за нея и...
...защо сте наета да се грижите за нея.
Както знаете, г-жа Воглер е актриса,
и на последното си представление игра Електра.
По средата на сцената тя млъкнала
и се заоглеждала наоколо в изненада.
Продължила да мълчи около минута.
След това се извинила на колегите си казвайки им, че е било на шега.
На следващия ден се обадили от театъра и попитали...
дали е забравила репетицията.
Икономът я открил да лежи в леглото.
Тя била напълно будна, но не реагирала на въпросите му и не помръдвала.
Три месеца била в това положение.
Била е подложена на всички възможни изследвания.
Резултатът е ясен: тя е напълно здрава,
повече физически, отколкото психически.
Няма дори една хистерична реакция.
Имате ли въпроси, сестра Алма?
Нямате ли?
Можете да отидете при г-жа Воглер сега.
Добро утро, г-жо Воглер.
Аз съм сестра Алма.
Ще се грижа за вас.
Така, нека ви кажа нещо за себе си.
Аз съм на 25 и съм сгодена.
Сестра съм от две години.
Родителите ми имат ферма.
Преди да се омъжи, майка ми също е била сестра.
Ще отида да ви донеса вечерята. Днес изглежда много вкусна.
Пържен дроб и плодове.
Искате ли друга възглавница?
Тази удобна ли е?
Сестра Алма.
Какви са първите ви впечатления?
Не знам какво да кажа, докторе.
Първоначално лицето и изглеждаше дружелюбно, почти като на дете.
Но после виждаш в очите и всичко.
Мисля, че има много строг вид.
Е, аз може би трябва...
Какво искате да кажете? Сестра Алма?
Мисля да се откажа.
Тя изплаши ли ви?
Не точно.
Просто си мислех, че за г-жа Воглер...
трябва да се грижи сестра с повече опит.
- Може да не съм в състояние да се справя с нея.
- В какъв аспект?
- Душевно.
- Душевно?
Тя няма да се движи или да говори, защото е решила да не го прави.
Което нямаше да е така, ако не беше болна...
И?
...Тогава това показва колко душевно силна е тя.
Може и да не означава това.
Помислих си, че може би искате да погледате здрача навън.
По-късно ще ги затворя.
Да включа ли радиото?
Мисля, че има пиеса.
Прости ми, любими.
О, трябва да ми простиш.
Прошка е единственото, за което те моля. Прости ми и аз...
На какво се смеете, г-жо Воглер? Да не би актрисата да е смешна?
Какво разбираш ти от милост? Какво знаеш ти?
Какво разбираш ти от милост?
Не знам много за атьорската игра, г-жо Воглер.
Обичам филмите и киното, но не ходя често.
Много се възхищавам на актьорите.
Вярвам, че изкуството е важно в живота.
Особено за хора с проблеми.
Не трябвяше да ви говоря така. Изчезвам и замръзвам.
Ще се опитам да намеря някаква музика.
Това добре ли е?
Лека нощ, г-жо Воглер. Приятни сънища.
По дяволите!
Колко странно.
Можеш да се разкарваш наоколо, ако искаш...
Да правиш почти всичко, което искаш.
Ще се омъжа за Карл-Хенрик и щи си имаме няколко деца...
...които аз ще отгледам.
Всичко е решено. То е вътре в мен.
Няма повод за притеснение.
Всичко е сигурно.
Имам си работа, която харесвам и съм щастлива с нея.
Това е още едно хубаво нещо,
макар и в различен аспект.
Но е добре.
Добре е.
Чудя се ,всъщност, какво не й е наред?
Елизабет Воглер.
Елизабет.
Днес имаше артилерийска битка между американци и южновиетнамци,
и отчаяната партизанска войска на Виетконг
която атакува важна военноморска база.С
Самолети на военноморския флот и американските въздушни сили в Куанг
бомбардират позициите на Виетконгската армия в Тай Нин.
Днес бяха направени нови 48 бомбени рейда
Няколко батальона войници на САЩ
слязоха на близкия бряг вчера.
Там те бяха заловени от над 2,000 виетконгци
при най-голямата операция през последните три месеца.
Днес също имаше улични безредици поради факта, че
над 140 виетконгци бяха изправени пред съда...
Искате ли да отворя писмото, г-жо...Воглер?
Искате ли да го направя?
Да го прочета ли?
"Скъпа Елизабет: откакто не мога да те виждам, ти пиша.
не си длъжна да го четеш, ако не искаш.
Не мога да си позволя да търся начин да се свържа с теб,
откакто ме измъчва непрестанно един въпрос:
Нараних ли те по някакъв начин? Наранил ли съм те, без да знам?
Да не се е получило някакво недоразумение между нас? "
Да чета ли още?
"Доколкото знам, бяхме щастливи.
Никога не сме били толкова близки.
Помниш ли, когато каза:
"Сега разбирам какво е бракът"?
Ти ме научи."
Това не се разчита...
Да. Ти ме научи, че трябва да се гледаме, като две загрижени деца...
...пълни с добра воля и най-добри намерения,
но...
Но управлявани от сили, които може да контролираме само отчасти.
Помниш ли, че каза всичко това?
Разхождахме се в гората,
ти спря и ме хвана през кръста."
Има също и снимка с писмото.
Снимката е на сина ви. Не знам дали
искате да я видите, г-жо Воглер?
Изглежда ми много сладко момченце.
Мислех си, Eлизабет,
и не смятам, че е добра идея да стоиш в болницата повече.
Вярвам, че е пагубно за теб.
След като не искаш да се връщаш вкъщи, ти и сестра Алма
можете да отседнете в къщата ми край морето, а?
Разбирам напълно.
Безнадеждната мечта да бъдеш.
не да изглеждаш, а да бъдеш.
себе си съзнателно през цялото време
По едно и също време,
каква си с останалите и каква-сама.
замаяност и постоянен глад
да бъдеш открита,
да си разгадана...
може би дори унищожена.
Всяка дума е лъжа, всеки жест е преиначен,
всяка усмивка е превземка.
Да се самоубиеш?
O, не! Tова е ужасно.
Ти не би го направила.
Но можеш да откажеш да се движиш, да откажеш да говориш.
Поне не си длъжна да лъжеш.
Можеш да се затвориш в себе си и да спреш с игричките.
Така няма да е нужно ...
да правиш физиономии и грешни жестове.
Това е, което си мислиш.
сама виждаш, реалността е жестока,
твоето тайно местенце не е непоклатимо.
Животът гъделичка отвън.
И ти си принудена да реагираш.
Никой не пита дали е реално или не, дали си истинска или не.
Въпросите са важни само в театъра.
Но едва ли дори там.
Разбирам те, Елизабет.
Разбирам, че си безмълвна, че си неподвижна,
че с безразличие си създала една прекрасна пиеса.
Разбирам те и ти се възхищавам.
Вярвам, че трябва да продължиш докато не загубиш интерес,
докато не престане да бъде интересно.
Тогава ще можеш да го оставиш.
...както си зарязала и всичко друго.
Г-жа Воглер и сестрата отидоха в лятната къща на докторката.
в края на лятото.
Близостта с морето предизвиква благоприятен ефект у актрисата.
Безразличието изчезва, благодарение на дългите разходки,
риболов, готвене,
писане на писма и други развлечения.
Сестра Алма се наслаждаваше на своята непринудена изолация...
и се грижеше добре за своята пациентка.
Не знаеш ли, че носи лош късмет да си сравняваш ръцете?
Елизабет,
Да ти прочета ли малко от книгата ми?
Или те притеснявам? Тук пише:
"Всичката загриженост, която носим в себе си,
нашите безнадеждни мечти, неразбираемата жестокост,
страхът от изчезване,
болезнен вътрешен проблясък, нашето земно състояние ,
те са изтрили надеждата
за всякакво спасение.
Сълзите на вярата и съмнението за тъмнината и тишината
са едни от най-страшните доказателства за нашата безутешност
и нашето борбено съзнание."
Не мислиш ли, че е така?
Не мисля, че е вярно.
Промените...
Най-лошият ми проблем е мързела и после имам угризения.
Карл-Хенрик ме тормози с липсата ми на амбиция.
Казва ми, че ходя като сомнамбул.
Мисля, че това е нечестно.
На последния тест бях една от най-добрите в групата си.
Но със сигурност той е имал друго в предвид.
Ти?
Извинявай. Знаеш ли какво си мисля понякога?
В болницата, в която завърших
има дом за стари сестри.
Тези, които са били сестри през целия си живот. Винаги в униформа.
Живеят си в техните малки стаи.
Представи си да посветиш целия си живот на нещо.
Имам предвид, да вярваш в нещо, да се реализираш в нещо,
да мислиш, че животът ти има значение.
Аз обичам всичко.
Да се придържаш към нещо, независимо от всичко.
Мисля, че това е което трябва да прави човек.
Да имаш значение за другите хора.
Не мислиш ли така?
Знам, че изглежда детинско, Но аз вярвам в това.
Боже мой, какъв порой!
А, да!
Той беше женен.
Задържахме връзката си пет години.
По-късно той се умори, разбира се.
Аз бях влюбена до уши, той ми беше първият.
Спомням си го като дълго мъчение.
Дълги периоди на болка и после кратки моменти на...
Започнаш да пуша и това ме кара да мисля за него.
Той пушеше като комин.
Като си замисля сега, той наистина е банален,
една евтина измислица.
По един странен начин, никога не е било съвсем истинско.
Не знам как да го определя.
Поне аз никога не съм била истинска за него.
Болката беше истинска, без съмнение.
По някакъв странен начин изглеждаше част от това,
но от една страна и отвратително,
Сякаш е било писано да бъде така.
Дори нещата, които си казахме помежду си?
Много хора са ми казвали, че съм добър слушател.
Странно, нали?
Никой никога не си е правил труда да ме слуша.
Както и ти сега. Ти ме слушаш.
Мисля, че ти си първият човек, който наистина ме слуша.
Не може да е чак толкова интересно. Може би е по-добре да прочетеш някоя книга.
Господи, наблюдавам те. Не ти ли досаждам?
Толкова е приятно да ти говоря.
Наистина приятно и топло чувство.
Никога не съм била в такова настроение преди.
Винаги съм искала сестра
а имам само една камара братя. Седем.
Смешно, нали? Аз бях най-малкото дете.
През целия си живот съм била обградена от момчета.
Обичам момчетата,
но ти би трябвало да знаеш при всичкия си опит като актриса.
Наистина харесвах Карл-Хенрик.
Обаче, както вече знаеш, можеш да обичаш само веднъж.
Аз съм му вярна.
В професията ми има възможности, за които мога са ти разкажа.
С Карл-Хенрик наехме къща край морето.
Беше юни и бяхме напълно сами.
Един ден Карл-Хенрик трябваше да отиде до града и аз отидох сама на плажа.
Беше наистина чудесно.
Там имаше още едно момиче.
Живеела на близък остров, но беше доплувала до нашия бряг
защото се намирал на юг, а тя била доста неограничена.
Ние се отпуснахме, правейки слънчеви бани чисто голи.
За малко поспахме, и по-късно отново се събудихме.
Носехме тези евтини сламени шапки.
Моята имаше синя панделка.
И така, аз лежах там, показвайки се...
на пейзажа, морето и слънцето.
Беше много странно.
Изведнъж видях две фигури зад скалите до нас.
Те се скриха и ни гледаха от време на време.
"Две момчета ни гледат", казах й.
Тя се казваше Катарина.
"Добре, нека гледат", каза тя. И се обърна по гръб.
Беше много странно усещане.
Исках да изтичам и да се облека, но останах да лежа там.
по корем
напълно засрамена, напълно тиха.
През цялото време Катарина беше до мен,
с гърдите и бедрата си.
Тя просто лежеше там, кикотейки се.
Изведнъж забелязах, че момчетата се бяха доближили и ни гледаха.
Видях, че бяха страшно млади.
После, единият от тях,
по-дръзкият,
дори дойде при нас
и седна до Катарина.
Той се престори на зает с крака си и започна да се занимава с пръстите си.
Почувствах се толкова странно.
Изведнъж чух Катарина да казва:
"Хей, ти. Можеш ли да дойдеш за малко?"
После му помогна да се съблече.
Ненадейно той се оказа върху нея,
Тя му показа как и хвана задника му.
Другото момче просто си седеше, наблюдавайки.
Чух как Катарина шепнеше и се смееше.
Лицето му беше точно до мен.
Цялото беше червено и подпухнало.
Завъртях се и казах внезапно: "Няма ли да дойдеш при мен?"
Катарина каза: "Да, върви при нея".
Той я остави и ми налетя грубо.
Стисна една от гърдите ми. Боже, каква болка!
Свърших на секундата, можеш ли да си представиш.
Исках да му кажа да бъде внимателен за да не забременея,
когато приключи. Почувствах...
Почувствах, за първи път в живота си, как свърши в мен.
Той ме хвана и се изви назад.
Получих оргазъм отново и отново.
Катарина лежеше на страна, гледайки ни, държейки го отзад.
Когато той свърши, тя си махна ръката.
Когато го направи тя изкрещя пронизително.
После и тримата започнахме да се смеем.
Извикахме и другото момче, което беше седнало.
Извикахме Питър.
Той слезна при нас целият зашеметен и треперещ на слънце.
Катарина му свали панталоните
и започна да си играе с него,
обхождайки пениса му с устни.
Той се наведе и започна да й отвръща с целувки.
Тя се обърна и хвана главата му с двете си ръце
и му предложи гърдите си.
Другото момче беше толкова възбудено,
че аз и той започнахме отново.
Беше хубаво, както при първия път.
По-късно отидохме да плуваме, после си тръгнахме.
Когато се върнах в къщата, Карл-Хенрик вече беше там.
Вечеряхме заедно и изпихме червеното вино, което беше донесъл.
После си легнахме.
Никога не е било толкова хубаво, нито преди, нито след това.
Разбираш ли ме?
Забременях, разбира се.
Карл-Хенрик, който следва медицина, ме заведе при един приятел и аз абортирах.
И двамата бяхме доволни. Не обичахме децата.
Поне не тогава.
Не, че имаше някакъв смисъл.
Аз и той не си подхождахме.
А тогава съвестта ти те мъчи за едното нищо,
разбираш ли?
Какво става с нещата, които си решил да свършиш?
Не трябвя ли да ги направиш?
Можеш ли да бъдеш двама души едновременно?
Искам да кажа да си двама човека.
Боже, каква идиотка съм!
Както и да е, това не е причина да започна да цивря.
Остави, ще си взема носна кърпичка.
Вече се зазорява,
а продължава да вали.
Само си представи, говорела съм без да спирам.
Аз говорех, а ти ме слушаше.
Голяма скука, а!
С какво може да те заинтригува моят живот?
Сигурно съм като теб.
Знаеш ли какво си помислих, когато гледах филма ти онази вечер?
Когато се прибрах, се огледах в огледалото и си помислих: "ние си приличаме".
Ти си много по-хубава,
но ние си приличаме.
Вярвам, че мога да стана като теб,
имам предвид отвътре.
Можеш да бъдеш мен, както аз мога да бъда теб.
Въпреки, че душата ти би била много по-възвишена.
Тя би преливала открай докрай.
Трябва да си лягаш, ако не - ще заспиш върху масата.
Не, трябва да си легна, иначе аз ще заспя върху масата
а така ще се почувствам неловко.
Лека нощ.
Елизабет?
Снощи говори ли с мен?
Беше ли в стаята ми миналата нощ?
Да взема ли пощата ти?
Довиждане.
"Скъпи докторе: Винаги съм искала да живея така.
Да съм безмълвна, да съм изолирана,
да се чувствам малтретирана
и накрая да се излекувам.
Алма е привързана към мен по най-вълнуващия начин.
Между другото, мисля, че това е ми е приятно
и че тя е дори обсебена от мен,
това дори е възбуждащо по един страхотен, несъзнателен начин.
Забавно е да я изучавам.
Понякога ми изплаква греховете си от миналото,
като например оргия с непознат мъж,
последвана от аборт.
Тя излага пред мен вижданията си за живота,
които обаче са в противоречие с действията й.
Виждам, че четеш някаква пиеса.
Това е добър знак. Ще докладвам на доктора.
Не мислиш ли, че трябва да се махнем от това място час по-скоро?
Градът започна да ми липсва. А на теб?
Ще ми направиш ли една услуга?
Знам, че е жертва от твоя страна, но точно сега се нуждая от помощ.
Не е нещо опасно. Искам да ми говориш.
Не е нужно да е нещо специално. Каквото и да е.
"Какво ще ядеш?",
или "Мислиш ли, че водата е студена след бурята,
или е твърде гореща за плуване".
Ще трябва да си говорим само за една минута.
Една минута. Може да ми почетеш от книгата си.
Само няколко думички.
Трябва да се постарая да не се ядосвам. После ще замълчиш, това е.
Но сега имам нужда да ми говориш.
Скъпо момиче, не можеш ли да кажеш дори една дума?
Знаех си, че ще ми откажеш.
Ти не можеш да знаеш как се чувствам.
Винаги съм мислила, че голямата актриса получава
голямо състрадание от другите,
че те са създали от голямо чувство на състрадание
нуждата за помощ.
Но това е глупаво.
Ти ме използва!
И сега, когато не съм ти нужна ме изхвърляш на мига!
Да, знам как звучи, колко грешно звучи!
Ти ме използва и сега се отърваваш от мен!
Знаех, че ще се стигне дотук! Всяка дума го подсказваше!
Ти наистина ме нарани.
Ти се смя зад гърба ми.
Прочетох писмото ти до доктора, не беше запечатано.
Прочетох всичко!
Ти ме накара да говоря!
Накара ме да кажа неща, които не съм казвала на никого!
Какъв интересно проучване, а?
Не си ли?
Tака че ако имаш нещо за казване, сега е моментът!
Говори, по дяволите!
Не, недей!
Наистина си уплашена, а?
За секунда беше наистина уплашена, нали?
Уплашена до смърт, а?
Мислеше, че Алма е полудяла.
Що за човек си в крайна сметка?
Или пък си мислиш: "Винаги щи помня това лице,
този глас, това изражение."
Ще ти дам нещо, което няма да забравиш!
Смееш ли се?
Мислиш, че не ми е лесно?
Не е смешно.
Но ти винаги се смееш.
Трябва ли да е така?
Много ли е важно да не се лъже,
да се говори истината с истинска интонация?
Възможно ли е да живееш без да говориш свободно?
Без лъжи, увъртане и извинения?
Не е ли по-добре да бъдеш пряма и да говориш гладко, лъжливке?
Може би ще бъде по-добре ако бъдеш каквато си.
Не, ти не ме разбираш.
Не разбираш това, което ти казвам. Ти си недостъпна.
Казват, че си разумна, но твоето умопомрачение ти пречи.
Действаш като зрял човек.
Правиш го толкова умело, че всеки ти вярва.
Всеки освен мен, защото знам колко си пропаднала.
Какво правя?
Елизабет!
Елизабет, прости ми!
Държах се като идиотка, Не знам какво ми стана.
Тук съм, за да помогна, но когато видях това ужасно писмо...
Почувствах се много разочарована. Ти ме подкани да говоря.
Ти изглеждаше толкова мила и разбираща.
Аз бях толкова пияна.
Беше толкова хубаво да си говорим за всичко.
Бях също така поласкана, защото една велика актриса ме слушаше.
Мислех, че нещата, които казах, може да са ти от полза.
Ужасно е, нали? Това си е чист ексхибиционизъм!
Елизабет, искам да ми простиш.
Толкова много те харесвам, толкова много значиш за мен.
Толкова много съм научила от теб, не искам да сме разделени като врагове.
Не искаш да ми простиш! Твърде горда си!
Няма да благоволиш, защото не изпитваш нужда да го правиш.
Няма да го направя! Няма да го направя!
Не си говорехме,
не се слушахме, не се разбирахме.
Елизабет?
Какво мога да направя, за да те накарам да ме слушаш?
Когато спиш, имаш увиснало лице.
Устата ти е подута и грозна.
Имаш бръчка на челото .
Ухаеш на мечти и сълзи.
Мога да видя пулса в шията ти.
Имаш белег, който обикновенно прикриваш с грим.
Елизабет!
Елизабет!
Той отново звъни.
Ще видя какво иска от нас.
тук, отдавна, в нашето уединение.
Елизабет!
Елизабет?
Съжалявам, ако съм ви изплашил.
Аз не съм Елизабет.
Не искам нищо.
Не исках да ви притеснявам.
Мислите, че не разбирам?
Докторът ми обясни как стоят нещата.
Но е трудно да се обясни на малкото ти момченце.
Правя каквото мога.
Има нещо дълбоко долу, което не мога да стигна.
Обичаш някого;или по-скоро казваш, че го обичаш
То е неразбираемо. Неопределено, Разбираемо само доколкото думите са такива.
Г-н. Воглер, аз не съм вашата съпруга.
Вие също сте обичана.
И вие имате връзка.
Това създава сигурност.
Виждаш шанс да издържиш, не е ли така?
Как мога да кажа всичко, което искам, без да загубя себе си?
Без да загубя теб?
Обичам те, повече от всякога.
Не, не бъди толкова плах, любими.
Имаме се един-друг.
Имаме вяра, знаем нашите общи мисли.
Влюбени смe. Така е, нали?
От значение е усилието, а не постижението, нали?
Да се видим като деца. Беззащитни, изтезавани, самотни?
Елизабет?
Кажи на момнченцето ми, че мама скоро ще е вкъщи.
Че мама е била болна,
и той много й е липсвал.
Помни, че трябва да му купиш подарък от името на мама.
Знаеш ли колко много съм привързана към теб?
Почти е трудно да се сдържам.
Не знам какво да правя със своята обич.
Живея от твоята обич.
Елизабет, искаш ли да бъдеш с мен?
Ще ти бъде ли приятно?
Ти си чудесен любовник, знаеш го.
Любима?
Дай ми упойка! Изхвърли ме!
Не, не мога! Не издържам повече!
Остави ме на мира! Срамота е! Всичко е срамота!
Остави ме на мира!
Студено ми е, безразлично ми е и не ми е добре!
Всичко е лъжа и измама! Всичко!
Елизабет,
Какво държиш?
Какво криеш в ръката си? Искам да видя.
Снимка на малкото ти момченце, тази която скъса преди.
Трябва да го обсъдим.
Кажи ми, Елизабет.
Или аз ще го направя.
Било е на едно празненство, нали?
Станало е късно и шумно.
В малките часове някой ти е казал...
"Елизабет, имаш всичко, което една жена и актриса трябва да притежава.
имаш си практически всичко,
но още не си била майка."
Ти си се засмяла и си го помислила за доста гупаво.
След известно време си започнала да мислиш върху това, което той ти е казал.
То те е притеснявало все повече и повече.
Забременяла си от съпруга си.
Искала си да станеш майка.
И когато се е потвърдило ти си се уплашила.
Уплашена от отговорността,която поемаш, уплашена, че ще се оттеглиш от театъра...
уплашена от болката и от смъртта,
уплашена от издутото тяло.
Но през цялото време си играла...
ролята на щастливa бъдеща майка.
Всички казват: "Колко е красива.
Тя никога не е била толкова красива."
Докато не опитваш да абортираш няколко пъти.
Но без успех.
Когато си го осъзнала, е било твърде късно,
започнала си да мразиш бебето.
Искало ти се е да е мъртво.
Искала си мъртво бебе.
Имала си продължително и тежко раждане.
Мъчила си се няколко дни.
Най-накрая си родила чрез форцепс.
Гледала си урoдливото си бебе с ужас и си шепнела:
"Не можеш ли да умреш скоро? Не можеш ли да умреш? "
Но той е оцелял.
Той пищял ден и нощ.
И ти си го намразила.
Била си уплашена и си се почувствала гузна.
Накрая момчето е било взето от роднините ти.
Ти си могла да се върнеш към театъра.
Но страданието не било свършило.
Момчето било завладяно от странна и силна любов към майка си.
Ти се отбраняваш.
Защитаваш си се отчаяно.
Чувстваш, че не можеш да си го върнеш.
Но опитваш и опитваш,
но срещите ти с него са жестоки и груби.
Не можеш да го направиш. Ти си студена и безразлична.
Той те гледа.
Не те ли обича, не е ли нежен?
Искаш да го удариш, защото не те оставя на мира.
Изглежда ти противен с неговата груба уста и грозно тяло ,
с неговите влажни очи.
Той ти е противен и ти си уплашена.
Какво криеш в ръката си?
Искам да го видя.
с неговите влажни очи.
Трябва да го обсъдим.
Кажи ми, Елизабет
или аз ще го направя.
Било е една вечер на един купон, нали?
Станало е късно и шумно.
В малките часове някой ти е казал...
"Елизабет, имаш всичко, което една жена и актриса трябва да притежава.
имаш си практически всичко,
но още не си била майка."
Ти си се засмяла и си го помислила за доста гупаво.
След известно време си започнала да мислиш върху това, което той ти е казал.
То те е притеснявало все повече и повече.
Забременяла си от съпруга си.
Искала си да станеш майка.
И когато се е потвърдило ти си се уплашила.
Уплашена от отговорността,която поемаш,
уплашена, че ще се оттеглиш от театъра...
уплашена от болката и от смъртта,
уплашена от издутото тяло.
Но през цялото време си играла...
ролята на щастливa бъдеща майка.
Всички казват: "Колко е красива.
Тя никога не е била толкова красива."
Докато не опитваш да абортираш няколко пъти.
Но без успех.
Когато си го осъзнала, е било твърде късно,
започнала си да мразиш бебето.
Искало ти се е да е мъртво.
Искало ти се е да е мъртво.
Искала си умряло бебе.
Имала си продължително и тежко раждане.
Мъчила си се няколко дни.
Най-накрая си родила чрез форцепс.
Гледала си урудливото си бебе с ужас и си шепнела:
"Не можеш ли да умреш скоро? Не можеш ли да умреш?"
Той пищял ден и нощ.
И ти си го намразила..
Била си уплашена и си се почувствала гузна.
Накрая момчето е било взето от роднините ти.
Ти си могла да се върнеш към театъра.
Но страданието не било свършило.
Момчето било завладяно от странна и силна любов към майка си.
Ти се отбраняваш.
Чувстваш, че не можеш да си го върнеш.
Но опитваш и опитваш,
но срещите ти с него са жестоки и груби.
Не можеш да го направиш.
Ти си студена и безразлична
Той те гледа.
Не те ли обича, не е ли нежен?
Искаш да го удариш, защото не те оставя на мира
Изглежда ти противен с неговата груба уста и грозно тяло ,
с неговите влажни очи.
Той ти е противен и ти си уплашена.
Не!
Аз не съм като теб.
Не се чувствам като теб.
Аз съм сестра Алма, Тук съм само, за да помогна.
Аз не съм Елизабет Воглер!
Ти си Елизабет Воглер!
Искам да имам ли?
Обожавам ли?
Нямам ли?
Много съм научила.
Ще видим колко дълго ще издържа.
Никога няма да бъда като теб, никога. Аз се променям постоянно.
Може да правиш каквото си искаш с мен, но никога няма да ме достигнеш.
Не защитавам никого.
Изгаси светлината.
Вид другост.
Но не, не. Не, не.
предупредително и безкрайно.Неправилно.
Когато трябваше да стане, не стана и така се стигна до провал.
Къде си ти самата! Но аз трябва да го направя.
Не само на думи, те дават мирни съвети на другите.
Може би са отчаяни.
Да взимаш, да.
Но кое е най-близко?
Какво е името му?
Не, нe, не
Ние, нас, аз, мен?
Не ти ли се повдига от толкова много думи? Непонятна болка. 674 *
Отхвърлянето... Повтаряй след мен..
Нищо?
Нищо.
Не, нищо?
Нищо.
Това е.
Така трябва да бъде.
Така и ще бъде.