BBC The Life Of Birds - Part 4 - Meat Eaters (1998) Свали субтитрите
с Дейвид Атънбъроу
Врабчета в Южна Африка.
Както всички врабчета те ядат всичко, което им попадне-насекоми плодове и особено семена
Те преработват тези храни в тяхното тяло, което е най-богатата от всички храни:месото.
Така, че те са доста преследвани.
Соколът също си търси храна.
И си намери.
Месото е толкова богат храна, че соколът трябва да убива само по веднъж на ден, за да се храни.
Затова има толкова много време да седи по клоните.
Добре свършена работа ако го хванеш, но не винаги е толкова лесно.
Този склон тук в Нова Зеландия може да изглежда гол,
но аз седя в центъра на цяла колония от буревестници.
Възрастните сега са в морето за храна, но това са техните гнезда
и във всяко едно от тях има по едно дебело, охранено пиленца.
Тази птица знае това.
Това е папагал кеа.
Той не се задоволява само с плодове и орехи.
Клюнът му може да се справи с тях, но може и да захапва смъртоносно.
кеа обикалят из леговищата на буревестниците и се ослушват.
Те чуха нещо.
Пиленце се раздвижи в своята подземна спалня.
Тунелите обаче са твърде тесни за тях.
Ако искат пиленцето ще трябва да копаят, за да го достигнат.
Кеа са станали месоядни относително скоро,
затова не са се пригодили да намират своите жертви.
Други птици са започнали да ядат месо доста по-рано
и имат доста обиграни начини да намират жертвата си.
Голямата сива сова ловува в Арктика.
Тук през лятото само леко се стъмва през нощта.
Плячката на совата е напълно невидима скрита под снега.
Също както кеа, совата се ориентира за жертвата си по звука.
Слухът и е много по-чувствителен от този на кеа
и 10 пъти по-чувствителен от нашия.
Дисковете покрити с пера от двете страни на лицето и се използват като усилватели на слуха.
Те предпазват ухото от звуци идващи от противоположната страна.
Совата изследва терена в стерео.
Тя усеща и най-лекото шумолене под снега предизвикано от леминга.
Това, че е невидим не е достатъчна защита за леминга.
Слухът на голямата сива сова и позволява да ловува целогодишно,
дори през Арктическата зима, когато е тъмно в продължение на седмици.
Другаде совите откриват жертвите си по различен начин: със зрение.
Колкото окото е по-голямо толкова повече светлина то поглъща и по-добре функционира при по-малко светлина.
Тези очи са толкова големи, че не могат да се въртят.
Те принадлежат на scops owl
Те нямат чувствителност към цветовете,
и scops сова вижда света черно-бял,
свят, който за другите птици е непрогледен мрак.
Без цветове, движението на плячката я издава.
Паяк, доста голям и вкусен за закуска на совите.
И това ще стане ако мръдне още веднъж.
Дневнити ловци, като този мишелов гледат на Света с различни очи.
През размножителния период те се хранят главно с малки зайци.
Ако е достатъчно светло тези очи действат като телескопи.
Мишеловите могат да забележат заек от разстояние 1,5 километра ако мръдне.
Те дори виждат всички цветове.
С толкова силно зрение мишелова може да държи под постоянно наблюдение
доста голем периметър без де се помръдва от клона на който е кацнал.
Тези зайци се хранят край бърлогите си.
Ще бъде глупаво и диста рисковано ако се отдалечат от техните дупки.
Мишеловът е забелязал възможност и вече е във въздуха.
От 100 метра височина съвсем ясно може да види всеки заек.
Този път няма късмет.
По-голяма част от атаките на мишелова се провалят.
Енергията, която се изразходва за опит като този не е много
и вятъра помага при издигнето нагоре.
Керкенезът е два пъти по-малък от мишелова.
Затова преследва по-малки жертви - полевки.
Той също вижда цветове, дори по-добре от хората.
Обхваща голема част от спектъра дори част от ултравиолетовата област.
Синевата на морето по крайбрежието на Cornish е доста по-интензивно за керкенеза отколкото за нас
От доста време никой не е разбрал как или дали това му помага при ловуването.
Сега започваме да имаме някакви предположения.
Полевките рядко напускат защитата на своите тунели поне през деня.
Те често маркират техните пътеки с урина,
а урината в ултравиолетовата област доста привлича вниманието.
С такова зрение керкенезът вижда маркировката,
която полевкат само подушва.
В последствие керкенеза знае на къде да насочи вниманието си.
Сега успя.
Небето над широките Африкански равнини.
Лешояди.
Те също ядат месо, но само такова убито от друг.
Те също разчитат на зрението си за намирането на храна.
Зрението им е толкова силно, че те могат да наблюдават равнините от височина над 300 метра.
От нагорещенат земя се издигат топли потоци въздух.
Тези потоци се улавят от широките крила на птиците,
издигат ги нагоре и без много усилие ги задържат там.
Лешоядите разглеждат земята под тях, но се наглеждат и един друг.
Гологлавият лешояд е кацнал до труп на животно.
Белоглавият лешояд е забелязал това и е започнал да се спуска надолу.
Други вече са се присъединили към гологлавия лешояд край трупа.
Повечето птици се спускат направо надолу, тези планират с километри за да кацнат.
Докато всяка птица реагира новината, че е открито убито животно,
се разпространява по мрежата от наблюдатели в небето.
Все повече започват да кръжат над угощенито.
За няколко минути мършата е покрита от група борещи се птици.
Поради липсата на пера върху главта и врата
те не се цапат докато завират главите си в мършата.
Продължават да идват нови.
Големите котки в Серенгети убиват повечето животни,
но по-голямата част от месото се консумира не от лъвове или леопарди, а от лешоядите.
За човека зловонието, което се разнася от разлагането е непоносима.
Тези лешояди не и обръщат внимание. Те не могат да я усетят.
Те са тук благодарение на зренето си.
Има една птица, която има извънредно силно обоняние.
Тук в тропическите гори на Тринидад над мен има непрекъснат покрив от листа.
Никоя птица летяща над него не би могла да види парче месо върху горската настилка.
Това е парче извънредно смърдящо месо.
Ще го скрия.
Мога да наглеждам от този хълм издигащ се над гората.
Нито една птица не се вижда.
Ето един turkey vulture и още един.
Можете да кажете, че е turkey vulture, защото голата му глава е не черна, а червена.
Винаги turkey vultures са първи на мястото на събитието.
Месото, което оставих е точно там отдолу.
За по-малко от 45 минути и започнаха да се събират.
Почти невероятно е, че миризмата на толкова малко парче месо
би могла да се издигне над горския покрив и да се ранесе из въздуха
и да бъде усетена на повече от миля разстояние.
Удивателно е как птиците измерват силата на миризмата
и с каква точност я проследяват до първоизточника,
като усещат от коя посока идва по-силно.
turkey vulture е наи-добре поготвен от всички птици.
Неговите широко отворени ноздри са добре развити и чувствителни органи.
Приближва се. Някъде там има нещо.
Намери го!
Техните клюнове са доста подходящи за късане на парчета от мършата.
Въпреки това лешоядите не убиват животните, които ядат.
Да видим тези, които имат по-силни оръжия.
Много малко живитни биха оцеляли след хващане с такива големи нокти.
Те принадлежат на Африканския коронован орел.
Тази птица е огромна, с дължина на тялото над 1 метър
и може да убива животни четири пъти по-тежки от нея.
Той ловува из Източноафриканските гори и най-често търси маймуни.
Vervet monkeys рядко се излагат на риск по високите клонове,
затова ловуването им не е лесна работа.
Орелът има относително къси за размерите си крила
и това му помага при летенето из гората.
The vervets имат специален сигнал, който предупреждава цялата група за надвиснала отгоре опасност.
Орелът хвана маймуна.
Неговият другар се присъединява и заедно се завръщат в гнездото.
Пиленцето е прекалено малко, за да къса само парчета от жертвата.
То има още доста да расте и огромен апетит.
Възрастните трябва да го хранят следващите четири месеца, преди то да може да отлети от гнездото.
И девет месеца преди да стане достатъчно силно, за да ловува само.
За да поддържат себе си и малкото сити,
двойка орли се нуждаят от огромна територия да ловуват.
Така, че всички орли защитават територията си доста убедително.
Това е морският орел. Той наблюдава покрития с гора бряг на Малайзия,
край който риболовства всеки ден.
Тези, които живеят във въздуха, трябва да се борят във въздуха.
Орлите го правят с основното си оръжие
-техните нокти.
Езерото Богория в Африканската долина.
Водите му са газирани и се захранвана от горещи вулканични извори.
На пръв поглед това място изглежда диво и негостоприемно и е такова за повечето същества.
Въпреки, че никоя риба не би могла да живее в тази топла и газирана вода,
то е пълно с храна за орлите рибари.
Милион птици фламинго.
Хранителната верига съдържаща хищник може да бъде малко по-къса отколкото е тук.
Микроскопични растения и водорасли понасят тези солени води и се размножават в неограниченини количества.
Фламинго филтрират водораслите от водата със своите клюнове
и зеленчуците се превръщат в месо.
Това месо се превръща в храна за орлите.
Фламинго трябва да отидат в плитчините, за да утолят жаждата си
от единствения извор с прясна вода, които се влива в езерото.
Тук те са доста уязвими.
Докато орела се приближава, фламинго навлизат в по-дъболки води.
Орлите няма да ги нападнат там,
защото е доста трудно да се вдигне нещо доста по-голямо от риба и да се отнесе.
Така, че могат да изядадат фламинго само в плитчините или на брега.
Съсредоточаването на плячка тук е много голямо,
така че двойки орли могат да се настанят на всяка миля по брега на езерото.
Дори да има толкова много ловци, те могат да окажат съвсем малък ефект върху популацията на фламинго.
Орлите рибари обикновено грабват риба от повърхността на водата
и не нападат птици в полет, но те нямат и нужда.
Сега трябва да издърпат жертвата си до брега.
На няколкото ловци им е предоставена възможността да разполагат непрекъснато с такава голяма концентрация на плячка.
Фламинго са пак в плитчините.
Би било трудно да си представим по-неплодородна за ловуване територия
от тези вулканични острови на Галапагосите.
Но има птица, която намира плячка дори тук.
Въпреки, че има много малко растителност по земята, във водата има доста повече.
Тези странни гущери - морските игуани пасат тази растителност.
За да го направят те се гмуркат дори до дъното, а там са недосегаеми за ловуващте птици.
Но те излизат от морето, за да си починат на скалите и да се затоплят.
По-големите са прекалено големи и силни за ястреба.
Малките могат да се изплъзнат или да се мушнат в пукнатините.
Женските особено в един период от годината са уязвими.
Галапагоските ястреби знаят точно кога. Това е размножителния период.
Женските се излагат на опасност на един от малкото пясъчни плажа да снесат яйцата си.
Тук те могат да изопаят дупките, които са им необходими.
Ястребите от целия остров следят зорко няколкото плажа.
След като игуаната свърши копаенето и снасянето те е доста уморена.
Ястреба сега има най-добрата възможност.
Дори и така игуаните могат да бягат много бързо.
Ако игуаната достигне до скалите ще бъде спасена.
Тази се отдръпва в дупката, която тя току що е изкопала.
Тя ще трябва да се опита да избяга по-късно.
Изхода без съмнение е известен. Игуаната все още е необикновено силна.
Но не достатъчно.
Броя на ястребите надделява над този дар.
Въпреки, че е ранена тази все още може да бяга.
Ятребът загуби този сблъсък.
Той не може да хване игуаната щом веднъж е достигнала до убежището си,
дори и да може да я вижда.
Някои ястреби са специално пригодени да хващат плячката си дълбоко от тяхните дупки.
Това е Африканския ловен ястреб.
Неговите крака са особено дълги.
Още по-страшно, те са двойно екипирани, защото може да се движат заднешком,
безценни когато претърсват вътрешността на дупките-гнезда, за да измъкнат някое пиленце като това.
Без късмет този път.
Възрастният търси гущери из скалите и е доста упорит.
Той нагълтва гущера цял.
Този гущер е хванат от сврачка,
доста по-малка птица и прекалено малка да глътне такава плячка.
Нито нейния клюн нито ноктите и са достатъчно силни да разкъсат тялото на жертвата.
Акацийте в Африка имат всички необходими куки и остриета,
от които птица като тази би имала нужда за клане.
Плячка малка колкото бръмбар и голяма колкото бялка се третират по този начин.
Някои от по-големите животни са оставяни да висят на шишовете,
както се провесва дивеч, за да може при гниене месото им да се отпусне.
Тук се трупат и запаси като в килер за трудните времена.
Често изкушението от свежо месо е неустоимо.
Брадатият лешояд всъщност яде кости,
но строшаването на голям скелет е голям проблем.
Брадатият лешояд, дори и да е едър няма нито клюна, нито нокти да го строши.
Както сврачката и той знае трикове.
Той не просто пуска кости наоколо,
а си има любими места от голи скали
макар, че понякога прицелването му не е толкова добро, колкото трябва да бъде.
Лешоядът взема няколко парченца от тази кост.
Може да глътне дори и най-острите парченца, тъй като стомашните му сокове
са толкова силно киселинни, че костите се разлагат много бързо.
Най-ценното в костите е костния мозък. За да се добере до него птицата трябва
да разтроши костите добре на малки части, а за това се изисква упоритост.
Брадатият лешояд може да пусне костта от високо над 50 пъти преди тя да уцели камък
и то под точния ъгъл да се разтроши.
Телата на други животни представлява толкова богата храна, че птица не се нуждае да яде много от тях.
Да си я набавиш се изискват не само умения, но често и голяма доза старание.
Английската гора е пълна с такава храна, но гъстата покривка затруднява нещата.
Има една птица, която се е специализирала в ловуването тук.
Тя лети много бързо, много ниско и изненадва жертвите си.
Това е едно от любимите и места за ловуване
-стара обрасла с плевели овощна градина.
Тук има много горски птици, дошли да се хранят с гниещи ябълки и червеи.
Ястребът врабчар посещава гората всеки ден и чака за подходящия момент.
Той знае всяка извивка и всеки завой в ниския му полет.
Често е летял наоколо преди, понякога два три пъти на ден.
Късите му и закръглени крила и дълга опашка му помагат да лети с висока скорост през тесните пролуки.
Предупредителен сигнал известява цялата гора.
Този път не беше достатъчно бърз, да изненада ятото птици.
Този ловец е шест пъти по-тежък от ястреба врабчар.
Това е ястебът кокошкар. Той преследва не само птици, но и бозайници.
Кафяв плъх.
Ястребът също може да маневрира из тясните пролуки,
освен това има и друг начин на ловуване из гората.
Той ще преследва плъха и пешком.
Въпреки, че ловците имат смъртоносни оръжия и добри умения
повечето от техните ловни опити като този завършват с неуспех.
Брегът на Корнуол, територията на една от най-високо специализираните във всички видове лов птиците.
Тези са едни от любимите жертви, гълъбите.
Високо в небето, толкова високо, че е почти невидим дебне соколът скитник.
Гълъбите летя бързо.
Соколът започва своята атака.
С изпънати назад криле той се спуска с 200 мили в час.
Тези нокти и тази скорост предизвикват незабавна смърт на жертвата.
Соколът се завръща в своето гнездо.
Той има два гладни клиента за месото.
Възрастният сокол скитник трябва да убива няколко пъти на ден, за да са сити пиленцата му.
Трябва да минат 5 седмици преди пиленцата да са способни да летят и да са готови за първият си полет.
Те започват с малки разходки преди да започнат да усещат въздуха в крилата си.
Друг младок наблюдава.
10 дни по-късно младите птици са достатъчно уверени да се закачат с минаващите чайки.
Високо-скоросните връхлитания са специалитет на сокола скитники и изискват много обучение.
Трябва да можеш във въздуха да се спуснеш с краката напред и с разтворен нокти.
Опашката на брат ти е добра мишена за тенировка.
Сега три малки се събират да играят.
Те усъвършенстват маневрите, с които се започва спускането, завъртането,
пърхането с крила, които са причина за невероятната скорост на сокола.
Премятането, завъртането, спускането, удрянето изглеждат като невинна игра.
Това не е толкова игра, колкото тренировка за сериозния живот по-нататък.
Ето един урок за по-напреднали.
Възрастен се присъединява към малките. Той носи гълъб в ноктите си, който е ранен, но все още жив.
Малките го вземат, за да направят първото си убийство.
За по-малко от месец те ще станат най-бързите от всички ловци на Света.
Сушата заема само 1/3 от Света.
Останалото е покрито с вода, в която има много храна.
Ще трябва да научите много и различни техники ако ще ходите на риболов,
както ще видим в следващия епизод на:
ЖИВОТЪТ НА ПТИЦИТЕ
За мнения и препоръки plamko_petkov@yahoo.com